Вие не можете да притежавате нищо!

по Уейн Дайър, "Ще го видиш, когато повярваш в него"

Енергията, която всеки от нас излъчва, се определя от мислите ни и от това, как решаваме да преработваме света си. Преработвайте го чрез очи, които виждат само оскъдицата, и това е, което ще се разшири. Преработвайте го чрез очи, които виждат безкрайно изобилие, и това е, което ще се разшири. Харесва ли ви или не, но ако се нуждаем от притежаването на неща, филтрираме вселената през очите на оскъдицата. Потребността ни да имаме неща е отражение на убеждението ни, че нямаме достатъчно. Потребността ни да натрупваме и притежаваме буквално ни пречи да се настроим към изобилието, което е тук, пред „изпълнените ни с липса очи".

Всичко, за което си мислим, че трябва абсолютно задължително да имаме, за да бъдем щастливи, е индикатор, че сме контролирани отвън, т.е. от нищото, а не отвътре. Този начин на мислене ни кара да вярваме, че сме не-цялостни, че нещо ни липсва и че можем да попълним тази липса, като имаме повече неща. Безкраен капан! Капан, от който никога не можем да избягаме, докато мислим, че притежаването на нещо ще запълни празнотата.

Как можете въобще да владеете нещо? Помислете за момент за всички притежания, които имате в съня си - коли, яхти, пари, играчки или каквото притежавате, докато сте в сънуващото си тяло. Когато се събудите, незабавно разбирате, че всички тези притежания са били илюзии и че сте се нуждаели от тях временно за съня си. Сега се опитайте да вкарате това нещо в перспектива по отношение на съня, в който се намирате сега и който трае 80 или 90 години. Представете си как се събуждате и можете да погледнете назад към своите притежания. Как е било възможно да сте притежавали каквото и да било? Най-доброто, имам предвид точно най-доброто, което можем да направим, е временно да притежаваме нашите играчки за кратък отрязък от време, но след това (без значение дали ви харесва или не) се събуждаме и разбираме, че няма никаква полза от тях. След като огромната част от живота ни е в астралната дименсия на мисълта, от вещите няма никаква полза в това състояние на не-форма.

Ако имаме празнота, то е, защото мислим за нищото, а този тип мислене винаги я разширява. Можем да се разширяваме по по-удовлетворяващ начин, като се фокусираме върху пълнотата и разберем, че никога нищо не можем да притежаваме. Това не изключва изпитването на огромно удоволствие от нещо, което сме натрупали или взели временно. Помнете обаче, че така както нищо в нашата вселена не е формирано, и ние не сме напълно формирани. Всичко винаги е в състояние на трансформация, включително и правото на собственост, което имаме над нашите имоти, всичките ни играчки, семейството, парите - всичко. Всичко е в преход. Всичко циркулира, кацайки на дланта ни, за да му се радваме временно и след това да го пуснем отново да циркулира. След като интернализираме идеята, че не можем да притежаваме нищо, парадоксално се освобождаваме, за да имаме всичко, което изберем, без да сме привързани към имането му. Много скоро ще открием радостта от споделянето му с другите.

Парадоксът е, разбира се, че когато спрем преследването и натрупването, откриваме, че всичко, от което изобщо някога сме се нуждаели или сме искали, е на разположение. Страхът, че не притежаваме достатъчно, пречи на много хора да видят, че вече имат достатъчно. Не можем да притежаваме нищо и живот, прекаран във вяра в оскъдицата и липсата, е нарушение на универсалния принцип на изобилието.

Живот на изобилие не означава живот на натрупване, а развитие на духовно чувство на благоговение пред „безкрайността" на всичко. Да вземем например самото ви тяло. То е портрет на безкрайно изобилие, способно на изключителни достижения и ограничено само от мислите, които се фокусират върху ограниченията му. Мозъкът ви със стотиците си милиарди клетки може да ръководи тялото ви да спи или да танцува, да медитира или да създава, да изгражда самолети и подводници. Вие - да, вие и тялото, което обитавате, сте пример на изключителното изобилие и съвършенство. Неговите възможности са наистина безкрайни. Съществуването му като самоподдържащо се цяло е до такава степен чудо, че умът ни се стряска дори само от мисълта как се е озовало тук и как продължава да бъде живо, да мисли, да сънува и т.н. в безкрайния каталог на чудесата.

Вие самите сте изобилието в действие. Тялото обаче, което наричате Аз, не може да притежава нищо или да вземе нещо със себе си, когато го напуснете. То функционира посредством сили и енергия, които се издигат над натрупванията. Всичко от съдържанието на живота ви е дошло, за да ви служи, а не да ви направи свой слуга. Опитайте се да не забравяте този принцип, когато продължите да четете нататък. Всичко, което е било „притежавано" от някой преди няколко години, вече служи на някой друг. Земята, която се е смятала за собствена, сега служи на други. Бижутата сега красят други. И това е така в целия спектър на живота. Нищо не е притежавано и колкото по-скоро разберем това и прекратим опитите си да притежаваме нещата и хората, толкова повече ще можем да се настроим към този дивен принцип на изобилието.

Тайната е да спрем да се фокусираме върху онова, което нямаме, и да изместим съзнанието си към цененето на всичко, което сме, и всичко, което имаме. С тази промяна в съзнанието службата става естествена част от изобилния живот. Ганди го каза красиво:

"Съзнателно или не, всеки от нас наистина прави една или друга услуга. Ако култивираме навика да правим тази услуга преднамерено, желанието ни да служим ще расте постоянно и ще допринесе не само за собственото ни щастие, но и за щастието на света като цяло."

Или пък прочетете Албърт Швайцер на същата тема:

"Не знам каква ще бъде вашата съдба, но едно нещо знам със сигурност: единствените измежду вас, които ще бъдат наистина щастливи, ще са онези, които са потърсили и открили как да служат."

Тези двама мъже бяха в много отношения светци сред нас и ние не можем да очакваме да излъчваме същата степен на цялостно отдаване на службата на другите. Има обаче много, което може да се научи от изследването на техния живот и дори от тези два кратки цитата. Смисълът е в откриването на истинското чувство на удовлетворение отвъд успеха и натрупването.

Вижте също Книгите на Уейн Дайър и Статии за Уейн Дайър


 .