„Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството...“
През лятото на далечната 1969 год. целият демократичен свят бе прикован пред телевизорите и радиоапаратите, а пресата седмици наред публикуваше на 1-ви страници статии и снимки за епохалното събитие - стъпването на човек на Луната.
Дори в. "Работническо дело" отпечата малко каре долу вдясно (все пак на първа страница) със ситен шрифт и без снимка.
По онова време се появи виц:
- Каква е крайната цел на програмата "Аполо"?
- Да изпробва най-ситния шрифт на в. "Работническо дело".
Естествено, КГБ веднага пусна слуха, че кацане на Луната не е имало, че всичко е заснето в секретен център в американската пустиня. И днес има хора, които вярват в това...
За 10-тата годишнина от стъпването на Луната, в. "Орбита", едно от малкото интересни издания в тия години, най неочаквано публикува статия за 6-те мисии до Луната, десетките километри, пропътувани с управляеми луноходи, снимките, донесения лунен материал и пр. Бях потресен! Машинен инженер с подчертан интерес към техниката, следящ всички научни новости, аз НЕ БЯХ ЧУЛ за тези експедиции!!! Никой в България не беше чул (освен комунистическата върхушка, която ни държеше напълно откъснати от света).
Сега се обръщам към поколението, което не помни "социализЪма" на Живков.
Представете си, че има само един вестник, един ТВ канал, една радиостанция и една Партия, която ги ръководи. Няма Интернет, Фейсбук, блогове, десетки ТВ и радиостанции, свобода на словото и печата. И оценете какво имаме сега.
Впрочем, в много страни по света: Северна Корея, Куба, Китай, почти целия ислямски свят, дори и Русия, има цензура.
Моля да бъда разбран правилно. Простил съм на "комунистите" всичко. Но, когато говорим за носталгия по миналото, трябва да познаваме и помним и меда и жилото.
Накрая, нека видим още веднъж тези незабравими кадри.
10 съвета за щастие по книгата на Екхарт Толе "Единение с живота"
1. Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите - стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент - в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие.
2. Изначалната причина на нещастието никога не е една или друга ситуация, а вашите мисли за съответната ситуация. Осъзнайте какви мисли мислите. Отделете ги от ситуацията - тя винаги е неутрална, винаги е такава, каквато е. Ето ви ситуацията или факта, ето ви и мислите ви за нея. Вместо да си създавате истории, останете при фактите. Така например, „фалирах" е история. Тя ви ограничава и пречи да предприемете ефективни действия. „В банковата ми сметка са останали само 50 цента" е факт. Изправянето лице в лице с фактите винаги дава сила.
3. Вижте дали може да уловите, да забележите гласа в главата ви, може би в самия момент, в който той се оплаква, и го осъзнайте като това, което е: гласът на егото, един обусловен модел, една мисъл. И тогава винаги, когато забелязвате този глас, ще съзнавате, че вие не сте той, а сте този, който го осъзнава. Всъщност вие сте осъзнатостта, която осъзнава гласа. На заден план е съзнаването. На преден план е гласът, мислещият. Като видите, че задният план е основа на предния, ще се освободите от егото, от ненаблюдавания ум.
4. Накъдето и да погледнете, ще видите огромно количество обстоятелства - доказателства за реалността на времето - разваляща се ябълка, лицето ви в огледалото в банята в сравнение с лицето ви на снимката отпреди тридесет години - но никъде няма да видите преки доказателства, никога няма да изживявате самото време като такова. Винаги ще изживявате настоящия момент, или по-скоро това, което се случва в настоящия момент.
5. Защо се раждат тревога, стрес, негативност? Защото сте се отвърнали от настоящия момент. А защо сте се отвърнали? Защото сте сметнали, че има нещо по-важно от него. Забравили сте основната си цел. Една малка грешка, едно погрешно възприятие, и се ражда свят на страдание.
6. Хората смятат, че щастието им зависи от това, което се случва т.е., че щастието им зависи от формата. Те не осъзнават, че случващото се е най-нестабилното, най-ефимерното нещо във Вселената. То непрекъснато се изменя. Те гледат на настоящия момент или като на дамгосан от нещо, което се е случило, а не е трябвало да се случва, или като на белязан от недостатъчност - защото нещо все още не се е случило, а е трябвало да се случи. Така те пропускат по-дълбокото съвършенство, вътрешно присъщо на самия живот, съвършенство, което винаги е там, намира се отвъд случващото се или неслучващото се, отвъд формите. Приемете настоящия момент и открийте съвършенството, което е по-дълбоко от всички възможни форми и недокоснато от времето.
7. Колкото повече споделяно минало има в едно взаимоотношение, толкова по-присъстващи в настоящето трябва да бъдете: в противен случай ще бъдете принудени да изживявате отново и отново миналото.
8. Приравняването с материалното, сетивно възприемано тяло, обречено да остарее, увехне и умре с „аза", винаги - рано или късно - води до страдание. Въздържането от отъждествяване с тялото не означава да го пренебрегвате, презирате или да спрете да се грижите за него. Ако то е силно, красиво и енергично, вие можете да му се радвате и да цените тези му свойства - докато ги има. Можете също така да подобрите състоянието на тялото, като се храните както трябва и като правите упражнения. Но ако не приравнявате тялото с това кой сте, когато красотата увехне, енергичността намалее или тялото изгуби способностите си, това по никакъв начин няма да накърни усещането за стойността ви или идентичността ви. Всъщност с отслабването на тялото вече е по-лесно измерението, непритежаващо форма, светлината на съзнанието, да просветне през изтляващата форма.
9. Човек не става добър, защото се стреми да бъде добър, а когато открива добротата, която е в самия него, и й позволява да излезе на повърхността.
10. Ако покоят е наистина това, което желаете, тогава ще изберете покоя.
Основателят на движението "Изкуството да живееш" е както мечтател, така и практик. В зората на новото хилядолетие, той призовава за връщане към вечните ценности, общи за всички религиозни традиции.
Следва съкратен вариант на формулираните от него 18 принципа на Духовния живот.
1. БЪДЕТЕ УВЕРЕНИ В СЕБЕ СИ
Без увереност нищо не може да се постигне. Съмнението е пречка. Освободете се от негативните мисли. Преодолеете ли бариерата на съмненията, ще постигнете бърз напредък.
2. СПРЕТЕ ДА СЪДИТЕ
Сигурно откривате отрицателни качества в себе си, но не е задължително да се осъждате за това. Ако търсите поводи да съдите другите, това ражда ненавист. Около нас има толкова много осъждане и негативизъм, че това намалява осъзнатостта на хората по целия свят.
3. ХВАЛЕТЕ
След като престанете да осъждате себе си и другите, следващата стъпка е да похвалите положителното, което виждате. Когато хвалите себе си или другия, във вас се създава пространство, изпълнено с радост. Самото търсене на похвалата разширява съзнанието.
4. БЪДЕТЕ ИСКРЕНИ
Във всички неща бъдете искрени. Не се заблуждавайте и не се опитвайте да заблудите никого. Духовното търсене без искреност е празно и безполезно. С искреността идват покоят, щастието и радостта.
5. ПОЕМАЙТЕ ОТГОВОРНОСТ
Духовният път не е бягство от отговорност, а поемане на отговорност. Колкото повече отговорност поемате на плещите си в живота, толкова повече израствате по пътя. Хората погрешно смятат, че пътят на духовното е бягство от тежък труд. Напротив, точно по Духовния път трябва да се върви енергично и ефективно.
6. ОСВОБОДЕТЕ СЕ ОТ МИНАЛОТО
Позволете на миналото да си отиде. Гледайте на него като на сън. Ще откриете, че не е необходимо да полагате усилия, за да бъдете в Настоящето. В момента, в който загърбите миналото, вашият ум от само себе си се закотвя в Настоящето.
7. ПРИЕМЕТЕ ТОВА, КОЕТО Е
Осъзнайте, че това, което е, Е. Приемането има два аспекта. Първият е приемането на настоящия момент такъв, какъвто е. Случило се е. Само когато вие приемате това, което е, идва покоят и тогава можете ефективно да промените нещо. Вторият аспект е да се приемат другите хора такива, каквито са.
8. ОСЪЗНАЙТЕ НЕИЗБЕЖНОСТТА НА СМЪРТТА
Всички ние един ден ще умрем. Но дълбоко в нас има нещо, което е безсмъртно и затова не можем изцяло да осъзнаем реалността на смъртта. Когато дойде осъзнаването, че някога ще умрем, бъдещето престава да бъде убежище и оставаме закотвени в Настоящето.
9. ПРИМИРЕТЕ СЕ С НЕПОСТОЯНСТВОТО НА ЖИВОТА
Всичко, което съществува около нас е непостоянно - ситуации, обстоятелства, емоции, хората. Ние си мислим, че ако признаем, че всичко е непостоянно, това ще намали ентусиазма ни и може да доведе до състояние на апатия. Но не е така. Правилното разбиране на непостоянството разпалва духа. Когато духът е разпален, чувствате подем и се раждат ентусиазмът и активността.
10. ДОВЕРЕТЕ СЕ НА ТВОРЕЦА
Доверете се на Всевишния и Безкраен Интелект, който е създал всичко съществуващо - от космическите тела до взаимодействието на гените, атомите и молекулите. Вижте единството на Творението. Осъзнайте, че всичко е живо. Чистото Съзнание е основата на разума, част от който сте вие и всеки друг човек на земята.
11.ОСЪЗНАЙТЕ ЕДИНСТВОТО НА ВСИЧКО
Когато човешкият ум е стресиран и напрегнат, той раздава оценки, съди, харесва, не харесва, поставя рамки. И по този начин се изключва от всичко съществуващо. Но това отделяне е невъзможно. Ако премахнем само една точка от кръга, той вече няма да е кръг. Вижте себе си като част от Цялото.
12. ВАШАТА СЪЩНОСТ Е ЛЮБОВ И ПОКОЙ
Когато осъзнаете единството на Мирозданието, не се налага да полагате усилия, за да обичате другите. Любовта е ваша природа. Любовта е това, което сте. Нищо друго не съществува освен любовта. И осъзнавате, че покоят е вашата природа. "Аз дойдох от покоя, аз съм в покой, аз ще се върна към покоя. Покоят е моят произход и цел. Аз съм покой, аз съм пространство, аз съм любов".
13. ТЪРСЕТЕ БАЛАНСА
Търсете баланса между активност и почивка, между потапянето в света и обръщането към себе си, между говоренето и мълчанието. Ако през целия си живот не пророните дума, не означава непременно, че водите духовен живот. Вие сте надарени с глас. Надарени сте с таланти и способности. Използвайте пълноценно това, което ви е дадено, като добавите медитация и самовглъбяване.
14. БЪДЕТЕ САМООСЪЗНАТИ
Започнете с осъзнаване на чувството за собственото тяло, кожата под дрехите, мускулите и нервите под кожата, костите под тях. Не бъдете безчувствени като животно, което само яде, пие и спи. Наблюдавайте всяко усещане. Осъзнавайки собственото си тяло, вие се приближавате до осъзнаването на Духа, който е различен от тялото.
15. БЪДЕТЕ ЗРЕЛИ И БЕЗПРИСТРАСТНИ
Истинското осъзнаване идва със зрелостта или, може да се каже, с безпристрастието. Зрелостта и безпристрастието идват заедно. Вие не можете да бъдете зрели, ако не сте безпристрастни. Безпристрастието често се разбира погрешно като нещо вяло, скучно. Всъщност, когато сте безпристрастни, вие осъзнато общувате със Себе си. А зрелостта е лишена от трескавост. В нея има достойнство, свобода, разбиране, мистерия.
16. ОТКРИЙТЕ КРАСОТАТА
Открийте и разберете красотата на Творението, красотата във всеки човек, красотата вътре във вас и осъзнайте тази красота като природа на духа. Умът тича след красивото, оценява красотата, но има разлика между разбирането на красотата и желанието да я притежаваш. Само духовното осъзнава истински красотата. Когато забележите красота, знайте, че има дух. Ако някой е красив, то е защото има душа.
17. ПРЕКЛОНЕТЕ СЕ И ПОЧИТАЙТЕ ВСИЧКО В СВЕТА
Оценяването на красотата води до преклонение. Вие се прекланяте пред красотата, обожавате я. Почитайте всичко в света. Почитанието е нещо повече от емоция, то е отношение. То свидетелства за балансирано разбиране на живота. Когато има почитание, умът присъства сто процента в настоящето и идва чувството за святост.
18. ЖИВОТЪТ Е ВЕЧЕН
Последният принцип на духовния живот е осъзнаването, че животът е вечен. Това е в пълно противоречие с принципа на непостоянството, с разбирането, че всичко е тленно. Сега ние казваме, че животът е вечен и нищо не може да се случи с него. Истината винаги е противоречива.
- - -
Накрая предлагам да видим кратко видео от срещата с Шри Шри Рави Шанкар в София през месец юни 2012 г. и уникалният български рекорд с 333 гайди за Книгата на Гинес.
През м. април 2012 г. имах щастието да посетя Светите места в Израел и Божи гроб. Както се казва, дай Боже всекиму.
Може би си мислите: "блазе му, има много пари", но ще призная, че стана случайно. За 60-год. ми юбилей някой от роднините ми предложил, вместо подаръци, да съберат пари и да ми купят ваучер за екскурзия в чужбина. Понеже имам доста роднини, които ме обичат, се събра една сериозна сума, към която трябваше да прибавя малко и - оставаше да избера дестинация. Е, тези, които ме познават, не биха се поколебали и за миг коя беше тя - естествено, Божи гроб.
И така, на 20 април отлетяхме с моята половинка (която събра сумата по същия начин) за Израел.
Включихме се в стандартна екскурзия с пет нощувки в 3-звездни хотели. Важното е, че попаднахме на отличен гид - български евреин, който, макар и позабравил българския, успя да ни потопи в атмосферата на Holy Land по един незабравим начин.
За да почувства истински силата на тези Свети места, човек трябва да отиде подготвен. Радвам се, че при мен това се случи на 60. Преди заминаването прочетох още веднъж Новия Завет, където са описани местата, които посетихме. На 30, 40 или 50 г. нямаше да мога да изживея видяното в такава дълбочина.
Затова, ако още не сте били в Израел, не съжалявайте. Сигурно сте млади и все още - неготови. Когато се подготвите, Случаят ще ви помогне.
