По време на дългата си и изключително успешна кариера (на 30 март 2025 г. ще навърши 80), има проблеми с алкохола и наркотиците. В своята "Автобиография" Клептън описва една случка по време на второто си лечение в клиника "Хейзълдън" в САЩ.
"Вторият ми престой в Хейзълдън изглеждаше на пръв поглед като предишният, но по-дълбоко погледнато бе много по-различен. Този път нямах резерви по повод присъствието си там - бях се опитал да овладея пиенето си и се бях провалил - и вече нямаше място за спорове и сиви за мен зони. Животът ми бе станал много сложен и напълно неуправляем по време на рецидива. Ceгa имах две деца, но всъщност не се грижех за нито едно от тях, един провален брак, асортимент от определено смущаващи приятелки и кариера, която макар все още да продължаваше, бе изгубила своята посока. Представлявах пълен безпорядък.
Въпреки всичко изпитвах същите проблеми през месеца си на лечение, както и първия път. Просто броях дните и се надявах, че нещо ще се промени в мен, без да полагам големи усилия. Така един ден, когато престоят бе към края си, ме обзе паника. Осъзнах, че фактически нищо в мен не се е променило и щях да се върна отново в света напълно беззащитен. Шумът в главата ми бе оглушителен и пиенето присъстваше в мислите ми през цялото преме. Шокира ме осъзнаването, че се намирах тук, в този лечебен център, в една предполагаемо безопасна среда, а бях в сериозна опасност. Бях напълно ужасен и абсолютно отчаян.
B този момент почти от само себе си краката ми се предадоха и паднах на колене. Бях сам в стаята и помолих за помощ. Нямах представа към кого си мислех, че се обръщам. Знаех просто, че съм на ръба и нямам повече сили за борба. Тогава си спомних какво бях чувал за капитулацията, нещо, което мислех, че никога няма да направя. Гордостта ми просто не би го позволила. Знаех обаче, че сам няма да успея да се справя и помолих за помощ. Паднах на колене и се предадох.
След няколко дни осъзнах, че нещо се бе случило с мен. Един атеист сигурно би казал, че е настъпила просто промяна в поведението и до някаква степен е вярно. Но всъщност бе нещо много повече. Аз бях открил място, към което да се обърна, място, което винаги съм знаел, че съществува, но никога не бях искал или не бях изпитвал нуждата да повярвам в него. От този ден нататък никога не пропускам да се моля - всяка сутрин на колене, за да искам помощ, а вечер, за да изразя благодарност за моя живот и най-вече за това, че съм трезвен. Избрах да коленича, защото чувствах нуждата да се смиря, докато се моля, а за моето его това е максималното, което мога да направя.
Ако ме попитате защо правя всичко това, ще ви кажа... защото помага, просто заради това. Откакто съм трезвен, никога не съм се замислял сериозно дали да взема наркотик, или да пия. Нямам проблеми с религията, израснах със силно любопитство към духовните въпроси, но моето търсене ме отведе далеч от църквата и вярващата общност, към едно вътрешно пътуване. Преди да започне възстановяването ми, бях открил Бог в музиката и изкуството, сред писатели като Херман Хесе и музиканти като Мъди Уотърс, Хаулин’Улф и Литъл Уолтър. По някакъв начин и в някаква форма моят Бог винаги е бил там, но сега се научих да разговарям с него."
.
