(1874 - 1965 год.)
Английски белетрист и драматург, един от най-известните и най-високоплатени западни писатели през 30-те години на XX век (Уикипедия). Англичанин, роден в Париж, учил в Германия. Разузнавач в Швейцария и Русия. Пътува много, включително в Индия, Китай, Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион.
(1879 - 1950 год.)
Индийски философ и гуру, определен от известния американски духовен учител Кен Уилбър като "най-великият мъдрец на 20-тото столетие". На 16-годишна възраст напуска дома си и се установява в полите на свещения хълм Аруначала в южна Индия. Около него се създава ашрам, където приема и разговаря с хора от цял свят до края на живота си.
- - -
През 1938 год. Симърсет Моъм посещава Раманашрамам, където се вижда с Махарши. Срещата продължава около час, през което време двамата се гледат втренчено и не казват нищо. Влиянието й върху Моъм е толкова силно, че до края на живота си я описва в две от произведенията си.
В един от най-известните си романи "Острието на бръснача", издаден през 1944 год. (Моъм е на 70), главен герой е Лари Даръл - млад американец, разтърсен от драматичната смърт на свой приятел по времето на Първата световна война. Разочарован от материалистичните и прагматични интереси на своите годеница и приятели, той тръгва на дълго пътешествие по света в търсене на смисъла на живота. Чете философска и религиозна литература, работи като миньор и земеделец, живее в манастир, скита се безцелно. Чува интересни неща за Индия и се отправя натам като моряк. Слиза на пристанището в Бомбай без багажа си и не се връща на кораба.
В продължение на две години обикаля цяла Индия в търсене на просветление. Казват му, че трябва да посети мъдреца Шри Ганеша в южната част. Стига до ашрама и влиза в залата. "Очаквах те" - казва Шри Ганеша. Оказва се, че мъдрецът знае всичко за него...
След две години в ашрама, Лари получава просветление.
Връща се в Америка и продължава живота си като шофьор на такси.
- - -
През 1958 год. излиза сборник с пет есета на Моъм "Гледни точки", второто от които е "Светецът". В него авторът описва какво реално се е случило при срещата му с Рамана Махарши (прототип на Шри Ганеша). Следва извадка от текста на автора със съкращения:
"Тръгнахме рано една сутрин. След дълго, скучно пътуване по прашен, неравен път с волска кола, достигнахме Ашрама. Казаха ни, че Махарши ще ни види след малко. Носехме кошница с пресни плодове. Изведнъж ми прилоша и изгубих съзнание. Внесли ме в една колиба и ме поставили на дървен нар. Не зная колко време съм бил в безсъзнание. Когато се свестих, се чувствах твърде зле, за да се движа. Бяха съобщили на Махарши за случилото се и че не съм достатъчно добре, за да отида при него в залата, в която обикновено седеше, така че след малко той дойде при мен в колибата, придружен от двама или трима ученици.
Махарши беше среден на ръст, с тъмно меден цвят на кожата, с ниско подстригани бели коса и брада. Въпреки че носеше само бяла препаска около бедрата, изглеждаше много чист и почти спретнат. Леко накуцваше и се подпираше на дървен бастун. Държеше се естествено и в същото време с достойнство. Изражението на лицето му беше весело, усмихнато, любезно. Поздрави с няколко сърдечни думи и седна на земята недалеч от нара, на който лежах.
След първите няколко минути, по време на които очите му с нежна мекост спряха върху лицето ми, той престана да ме гледа и втренчи поглед някъде встрани от мен, над рамото ми. Тялото му се вцепени. Остана така неподвижен около четвърт час; по-късно ми казаха, че се е концентрирал в медитация върху мен. Тогава се завърна, ако мога така да се изразя и отново ме погледна. Попита ме дали искам да кажа нещо или да му задам някакъв въпрос. Чувствах се слаб и зле и му го казах, при което той се усмихна и изрече: "Мълчанието също е разговор". Той извърна глава леко и възобнови концентрираната си медитация над рамото ми. Никой не каза нито дума; другите хора в колибата стояха до вратата с очи, приковани в него. След още четвърт час той се изправи, поклони се, усмихна се за сбогом и бавно, подпрян на бастуна си, накуцвайки напусна колибата, последван от учениците си.
Не знам дали вследствие на почивката или на медитацията на Свами, но със сигурност се почувствах много по-добре и след малко бях в състояние да отида в залата, където той седеше през деня и спеше през нощта. Беше дълга гола стая, с размери около петнадесет на осем метра. Имаше прозорци на всички стени, но надвисналият покрив затъмняваше светлината. Свами седеше на нисък подиум, върху който беше постлана тигрова кожа, а пред него имаше малък мангал, в който димеше ароматна пръчица. От време на време ученик пристъпваше и запалваше нова пръчица. Миризмата беше приятна. Обитателите на ашрама или привичните гости седяха с кръстосани крака на пода. Някои четяха, други медитираха. Двама непознати индуси дойдоха с кошница с плодове, поклониха се и я предложиха на Махарши. Той прие с леко кимване и направи знак на един ученик да я отнесе. Поговори любезно с чужденците и след това с друго кимване даде знак, че могат да се оттеглят. Те се поклониха още веднъж и седнаха сред останалите преданоотдадени. Свами навлезе в блажено състояние на медитация върху Безкрайността, която се нарича Самадхи. Лека тръпка сякаш премина през присъстващите. Тишината беше интензивна и впечатляваща. Имаш чувство, че нещо странно се случва, че те кара да задържиш дъха си. След известно време излязох на пръсти от залата."
- - -
А сега, "Равносметката" (Моъм има такава книга):
Семейна среда: и двамата имат бащи-юристи, осиротяват, когато са на 10-12 год. Отглеждат ги чичовците им.
Напускане на семейството: Моъм на 16 год. отива да учи литература и философия в Германия. Повече почти не живее в Англия. Махарши на 16 напуска семейството си, без да каже къде отива. Откриват го след няколко години в полите на хълма Аруначала.
Образование: Моъм завършва литература, философия и медицина. Махарши - със средно образование, самоук.
Творчество: Моъм - десетки романи, пиеси, сборници с разкази и есета. Махарши - две малки книги, стихове, записани разговори с ученици.
Облекло: Моъм носи скъпи модни костюми, Махарши - цял живот само една бедрена препаска, бос.
Пари: Моъм е много богат, Махарши, след като се установява край Аруначала не докосва пари.
Храна и алкохол: Моъм - голям гастроном и пияч, Махарши - пълен вегетарианец.
Собственост: Моъм притежава апартаменти, вила на Ривиерата, колекция от скъпи картини на френски художници... Махарши - само един чайник за вода и пръчка за подпиране.
Сексуалност: Моъм е бисексуален, има две съпруги и дъщеря, както и дългогодишни връзки с двама мъже. Махарши няма връзки, семейство и деца.
Пътуване: Моъм обикаля половината свят, Махарши не се отдалечава на повече от 10-на километра от полите на Аруначала
Известност: и двамата към края на живота си са световно известни.
- - -
Не вземам страна, не знам на чие място бих искал да бъда...
А вие?
- - -
П. П. Предполагам, че поне 8 от 10 западняци биха предпочели живота на Моъм. Все пак, нека добавим още един щрих.
Към края на живота си Съмърсет Моъм се опитва да припише огромното си състояние на втория си компаньон. Дъщеря му го обявява за невменяем и посредством решение на съда запазва наследството. Моъм е бил с ума си, да си представим как се е чувствал...
В последната година от живота си Рамана Махарши боледува. Няколко дни преди смъртта си споделя: "Те казват, че умирам, но аз не си отивам. Къде мога да отида? Аз съм тук.", имайки предвид, че не е своето тяло и своя ум, а безсмъртна Душа. В последните му минути стотици в ашрама запяват любимия му химн за Аруначала. Издъхва спокоен, с усмивка на уста...
.