Статии за Курс на чудесата

Съществува ли прераждане?

Във върховния смисъл на думата прераждането е невъзможно. Не съществува нито минало, нито бъдеще и идеята за раждане в тяло както веднъж, така и много пъти е безсмислена...

Учител и ученик

На пръв поглед изглежда така, сякаш учителят и ученикът са разделени и учителят дава нещо на ученика. Всъщност, да преподаваш означава да научаваш, така че учителят и ученикът са едно цяло...

Прошката в Курс на чудесата

Темата за Прошката заема важно място в една от най-духовните книги от втората половина на 20-ти век „Курс на чудесата". Прошката се разглежда задълбочено в глави 9, 26, 29 и 30, а глави „16. Прошка на илюзиите" и „17. Прошката и светите отношения" са посветени изцяло на нея...

Какво е Възкресението?

ТВъзкресението е преодоляване или надмогване на смъртта. То е пробуждане или възраждане; промяна на съзнанието по отношение на смисъла на света. То е приемане на тълкуванието на Светия Дух за целта на света; приемане на Изкуплението за себе си...





Още за книгата  Курс на чудесата



 . 

Курс на чудесата

Фондация за вътрешен мир

Официален сайт | Онлайн уроци | Текст на английски
Група "Курс на чудесата" във Facebook


Как е създаден

Началото на "Курс на чудесата" е поставено от решението на двама души да се обединят в името на една обща цел. Техните имена са Хелън Шукмън и Уилиам Тетфорд, професор по медицинска психология в Колежа по хирургия и медицина към Колумбийския университет в Ню Йорк. Няма значение кои са те, а единствено това, че техният опит показва, че с Бога всичко е възможно. Те не изхождат от духовни интереси. Взаимоотношенията им са били трудни и често напрегнати и личното и професионално утвърждаване и статус са били от значение за тях. Изобщо, те са възлагали твърде много на ценностите на света. Животът им не е в съзвучие с онова, което проповядва "Курсът на чудесата". Хелън, която е записала материала, описва себе си по следния начин:

"Психолог, преподавател, консервативна по убеждения и атеистка по вярване, аз работех в престижна и чиста академична среда. И тогава нещо се случи и постави началото на поредица от събития, които не бих могла да предвидя. Ръководителят на департамента, в който работех, изведнъж заяви, че не може да понася повече тези чувства на гняв и агресия, които се проявяваха в нашите взаимоотношения и завърши с това, че "трябва да има друг път". На свой ред аз се съгласих да му помогна да го открием. Очевидно този Курс е другият път."

Макар че намерението им е сериозно, те преживяват големи трудности при полагане основите на своето общо дело. Но те предават на Светия Дух своята "добра воля", която, както се казва в Курса все отново и отново, е достатъчна, за да Му позволи да използва всяка ситуация за Своите цели и да вложи в нея Своите възможности.

Имената на участниците в записването на Курса не са отбелязани на корицата, защото Курсът може и трябва да бъде самостоятелен. Той не трябва да се превръща в поредния култ. Неговата единствена цел е да предостави път, по който някои хора да бъдат в състояние да намерят своя Вътрешен Учител.

Какво представлява

Както показва заглавието му, Курсът е организиран изцяло така, че да бъде учебно средство. Състои се от три книги: Текст от 724 страници, Ръководство за учащи от 502 страници и Ръководство за учители от 94 страници. Редът, в който учащите избират да използват тези книги и начинът, по който ги изучават, зависи от конкретните им цели и предпочитания.

Учебната програма, предлагана от Курса, е внимателно замислена и обяснена стъпка по стъпка, както на теоретично, така и на практическо ниво. Тя набляга по-скоро на приложението, отколкото на теорията и повече на опита, отколкото на теологията. В Курса се подчертава специално, че "една универсална теология е невъзможна, но универсалната опитност е не само възможна, но и необходима" (Ръководство за учители, стр. 79). Въпреки че е християнски по същество, Курсът се занимава с всеобщи духовни теми. Той подчертава, че е един от пътищата на всеобщото духовно развитие. Съществуват и много други, от които настоящият се различава само по форма. Всички те извеждат към Бога накрая.

Книгата започва така:

Това е курс по чудеса. Той е задължителен курс. Само времето, когато го вземаш е доброволно. Свободна воля не означава, че ти можеш да установиш учебната програма. Означава само, че ти можеш да избереш какво искаш да вземеш в определен момент. Курсът не цели да учи значението на любовта, защото то е отвъд това, което може да бъде преподадено. Той цели, все пак, да премахне преградите към усещането на присъствието на любовта, което е твоето естествено наследство. Противоположното на любовта е страх, но каквото е всеобхватно не може да има противоположно. Този курс може следователно да бъде обобщен много просто по следния начин:

Нищо реално не може да бъде застрашено.

Нищо нереално не съществува.

Тук се крие Божият мир.

Ако проявявате интерес към тази книга, можете да посетите
Страница "Курс на чудесата" във Facebook и
Група "Курс на чудесата" във Facebook.

Вижте също  Статии за Курс на чудесата

Използвани са материали от Интернет. 


.

Прошката в Курс на чудесата

Темата за Прошката заема важно място в една от най-духовните книги от втората половина на 20-ти век „Курс на чудесата". Прошката се разглежда задълбочено в глави 9, 26, 29 и 30, а глави „16. Прошка на илюзиите" и „17. Прошката и светите отношения" са посветени изцяло на нея.

Ето как завършва и предговорът към книгата:

„Прошката е великото учебно средство на Светия Дух, чрез което се осъществява промяна в мисленето. Курсът обаче има свое определение на това каква е същността на прошката, също както определя и света по своеобразен начин.

Прошката е непозната на Небето, където нуждата от нея е немислима. На този свят обаче прошката е необходима корекция за всички грешки, които сме направили. Да даряваме прошка е единственият начин да я получим, защото това отразява Небесния закон, че даряването и получаването са едно и също. Небесното Царство е естественото състояние на всички Божии Синове, каквито Бог ги е сътворил. Такава е тяхната реалност завинаги. Тя не се е променила от това, че е била забравена. Прошката е средството да си я припомним. Мисленето на света се трансформира чрез прошката. Получилият прошка свят се превръща във врата към Небесното Царство, защото благодарение на неговата милост, ние най-сетне успяваме да си простим. Когато не държим никого заложник на вината, ние самите ставаме свободни. Когато разпознаем Христос във всички свои братя, ние започваме да чувстваме присъствието Му в самите себе си. Забравяйки всички свои погрешни представи и без нищо от миналото, което да ни дърпа назад, ние можем да си припомним Бога. Обучението не може да отиде по-далеч от това. Когато бъдем готови, Сам Бог ще предприеме последната стъпка в нашето завръщане към Него."

 .

Спасението е тук и сега

По Силата на Настоящето на Екхарт Толе

Повечето хора преследват физически удоволствия или раз­лични форми на психическо удовлетворение, защото вярват, че тези неща ще ги направят щастливи или ще ги освободят от чувството на страх или недостатъчност. Щастието може да се възприема като засилено усещане за жизненост благодарение на физическо удоволствие, или повече сигурност и усещане за пълнота посредством някаква форма на психическо удовлетворение. Това е търсене на спасение от състояние на незадоволителност или недоста­тъчност. Неизменно всяко постигнато удовлетворение е мимолетно, затова състоянието на удовлетворение или себеосъществяване обикновено отново се проектира в някаква въображаема точка извън тук и сега. "Когато постигна това или се освободя от онова - тогава всичко ще бъде наред." Това е мисловната нагласа на несъзнание, която създава илюзията за спасение в бъдещето.

Истинското спасение е себеосъществяване, мир, живот в цялата му пълнота. То е да бъдете това, което сте, да чувствате в себе си добро, което няма противо­положност, да изпитвате радостта от Битието, която не зависи от нищо извън себе си. Това се усеща не като нещо краткотрайно, а като постоянно присъствие. На езика на богословите се нарича да „познаеш Бога" - не като нещо извън вас, а като ваша собствена най-дълбока същност. Истинското спасение е да познаете себе си като неделима част от лишения от време и форма Еди­нен Живот, от който произлиза всичко съществуващо.

Истинското спасение е състояние на свобода - освободеност от страх и страдание, от усещането за недоста­тъчност и съответно от всички желания, нужди, зависимости и привързаности. Това е освободеност от натрап­чивото мислене, от негативизма и най-вече от миналото и бъдещето като психическа потребност. Умът ви казва, че оттук не можете да стигнете там. Трябва нещо да се случи, или да станете едни или други и това е условието да постигнете свобода и себеосъществяване. Всъщност той ви казва, че се нуждаете от време - че трябва нещо да намерите, подредите, направите, постигнете, придобиете, станете или проумеете, преди да можете да бъдете сво­бодни или завършени. Смятате времето за средство за спасение, а истината е, че то е най-голямата пречка пред спа­сението. Мислите си, че не можете да стигнете там от мястото, където сте, защото още не сте достатъчно цялостни или добри, но истината е, че тук и сега е единст­веното място, откъдето можете да стигнете там. "Стигате", когато осъзнаете, че вече сте там. Намирате Бога тогава, когато осъзнаете, че няма нужда да го търсите. За­това няма един-единствен път към спасението - може да се използва всякакво състояние, няма нужда то да бъде ня­какво специално състояние. Но точката за достъп е една-единствена: Настоящето. Не може да има спасение извън настоящия момент. Самотни сте и нямате партньор? Влезте в Настоящето от това състояние. Имате връзка? Влезте в Настоящето от нея.

Няма нищо, което можете да направите или да постигнете, за да ви отведе по-близо до спасението, отколкото сте в този момент. Може би това е трудно разбираемо за ума, привикнал към мисълта, че всичко ценно се намира в бъдещето. Нищо, което някога сте извършили или което са ви сторили в миналото, не може да ви попречи да кажете "да" на това, което е, и да насочите вниманието си дълбоко в Настоящето. Не можете да направите това в бъдещето. То е сега или никога.

Вие сте тук, за да позволите да се осъществи
божественото предназначение на Вселената.
Да, точно толкова сте значими!

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.


 .