Съзнанието

по "Единение с живота"
на Екхарт Толе 

Радостта от Битието е радост от съзнател-ността.

Съзнанието вече е съзнателно. То е Непроявеното, вечното. Вселената обаче едва постепенно става Съзнателна. Самата съзнателност е извънвремева и затова не се развива. Тя никога не се е раждала и никога не умира. Когато Съзнанието се превръща в проявената вселена, то изглежда подвластно на времето и сякаш осъществява еволюционен процес. Никой човешки ум не е в състояние да разбере напълно причината за този процес. Но ние можем да го съзрем в себе си и да станем съзнателни участници в него.

Съзнанието е разумът, организиращият принцип зад възникването на формата. Съзнанието е подготвило форми от милиони години, за да може да се изрази чрез тях в проявеното.

Въпреки че Непроявеният свят на Чистото Съзнание би могъл да се смята за друго измерение, той не е отделен от измерението на формата. Формата и Безформието взаимно се проникват. Непроявеното се влива във външното измерение като Съзнаване, като Вътрешно пространство, като Присъствие. Как го прави? Чрез човека, който става съзнателен и по този начин осъществява съдбата си.

Съзнанието се въплъщава в проявеното измерение, така да се каже, то става форма. Когато го прави, то навлиза в подобно на сън състояние. Разумът остава, но Съзнанието започва да не съзнава себе си. То се изгубва във формата, започва да се отъждествява с формата. Това може да се опише като низхождане на Божественото в материята.

На нашата планета човешкото его представлява последният етап на всеобщия сън, на отъждествяването на съзнанието с формата. Това е необходима стъпка в еволюцията на Съзнанието.

Следващата стъпка в човешката еволюция не е неизбежна, но за първи път в историята на нашата планета тя може да бъде съзнателен избор. Кой прави този избор? Ти. Кой си ти? Съзнанието, което е започнало да съзнава себе си.

Човешкият мозък е високо диференцирана форма, чрез която Съзнанието влиза във външното измерение. Той съдържа приблизително сто милиарда нервни клетки (наречени неврони) – приблизително колкото са звездите в нашата галактика, които биха могли да се възприемат като макрокосмически мозък. Не мозъкът създава съзнанието, а Съзнанието създава мозъка, най-сложната физическа форма на земята, за да изрази себе си. Когато мозъкът се увреди, това не означава, че изгубвате Съзнанието. Означава, че вече не можете да използвате тази форма, за да навлезете в това измерение. Не можете да изгубите Съзнанието, защото - по същество - вие сте Съзнанието. Можете да изгубите само нещо, което имате, но не можете да изгубите онова, което сте.

Въпреки че не можете да опознаете Съзнанието, можете да го осъзнаете като Себе си. Можете да го усетите пряко във всяка ситуация, независимо къде сте. Можете да го усетите тук и сега като вашето истинско Присъствие, като Вътрешното пространство, в което думите от тази страница се възприемат и се превръщат в мисли. То е първичното "Аз съм". Думите, които четете и мислите, са предният план, а "Аз съм" е основата, първичният заден план на всяко преживяване, мисъл, чувство.

Духовната осъзнатост означава да разбера ясно, че онова, което възприемам, преживявам, мисля или чувствам, в крайна сметка не съм аз, и не мога да открия себе си във всички тези неща, които постоянно преминават.

Буда е вероятно първият човек, който ясно го е разбрал и поради тази причина аната (не аз) става една от централните точки в учението му. И когато Иисус ни казва да се отречем от себе си, той всъщност има предвид: Отхвърли (и по този начин премахни) илюзията за "аза". Ако "азът" – егото – беше истинската ви същност, щеше да бъде абсурдно да го отхвърлите.

Онова, което остава, е Светлината на Съзнанието, в която възприятията, преживяванията, мислите и чувствата идват и си отиват. Това е Битието, което е по-дълбокият Истински Аз. Когато осъзная Себе си като него, каквото и да се случи в живота ми, вече ще има само относително, а не абсолютно значение. Почитам го, но то губи абсолютната си сериозност, тежестта си.

В крайна сметка значение има единствено следното: Мога ли да усетя първичното си Битие, онова "Аз съм", което Съм в този момент? Мога ли да усетя същинската си идентичност като самото Съзнание? Или изгубвам себе си в случващото се, изгубвам себе си в ума, в света?

Когато формите, с които сте се отъждествили, които са ви носили усещането за Аза, рухнат или ви бъдат отнети, това би могло да доведе до рухване на егото, тъй като егото е отъждествяване с формата. Когато вече няма с какво да се отъждествявате, кои сте вие? Когато заобикалящите ви форми умират или смъртта приближи, усещането ви за Битие, за "Аз съм", се освобождава от примката на формата: Духът се освобождава от затвора на материята. Вие осъзнавате първичната си идентичност като безформена, като всепроникващо Присъствие, като Битие, предшестващо всички форми, всички идентификации. Осъзнавате истинската си идентичност като самото съзнание, а не като онова, с което Съзнанието се е отъждествило. Това е покоят на Бога.

"Искам да позная Божия ум – казва Айнщайн. – Останалото са подробности." Какво е Божият ум? Съзнателност. Какво означава да познаеш Божия ум? Да Съзнаваш. Какво са подробностите? Външната ви цел и всичко, което се случва навън.

Казано е: "Покоят е езикът, на който Бог говори, всичко останало е лош превод". Ако осъзнаваме покоя винаги, когато го срещнем в живота, това ще ни свърже с непритежаващото форма и извънвремево измерение вътре в самите нас, с онова, което е отвъд мисълта, отвъд егото. Може това да е Покоят, изпълващ природния свят, или покоят в стаята ви в малките часове на нощта, или тихите паузи между звуците. Покоят няма форма - затова не можем да го осъзнаем чрез мислене. Мисълта е форма. Да осъзнаете Покоя означава, че сте в покой. Да сте в покой означава да съзнавате без мисъл. Никога не сте по-истински и по-дълбоко себе си, отколкото когато сте в покой. Когато си в покой, ставаш онзи, който си бил, преди временно да приемеш физическата и ментална форма, наречена личност. Ти си онзи, който ще станеш, когато формите се разпаднат. 

Когато си в покой, ти си отвъд временното съществувание: 

Съзнание – необусловено, без форма, вечно.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Силата на Настоящето

по "Единение с живота"
на Екхарт Толе 

Най-големият враг на егото е настоящият момент, което ще рече – самият Живот.

Времето се възприема като безкрайна поредица от факти – някои „добри“, други „лоши“. И все пак, ако се вгледате по-внимателно, а именно през призмата на собствения си непосредствен опит, ще установите, че изобщо няма много моменти. Ще откриете, че винаги съществува само този момент. Животът винаги е сега. Целият ви живот се разгръща в постоянното Сега. Дори миналите или бъдещите моменти съществуват само ако си ги спомняте или ги очаквате, а това става, когато мислите за тях в единствения момент, който съществува: настоящия.

Защо тогава изглежда, че съществуват много моменти? Защото настоящият момент се бърка със случващото се, бърка се със съдържанието. Пространството на Настоящето се бърка със случващото се в това пространство. Объркването на настоящия момент със съдържанието създава не само илюзията за време, но също и илюзията за его.

Като че ли всичко се подчинява на времето и все пак всичко се случва Сега. Това е парадоксът. Където и да погледнете, откривате множество косвени доказателства за реалността на времето – гниеща ябълка, лицето ви в огледалото в банята, сравнено с лицето ви на снимката отпреди тридесет години – и все пак никога не откривате пряко доказателство, никога не изживявате самото време. Винаги изживявате само настоящия момент или по-скоро случващото се в него. Ако се ръководите единствено от преките доказателства, време няма, съществува единствено Сега.

Това, което е, или това, което се случва, е формата, която Настоящето приема. Докато вътрешно се съпротивлявате, формата, т.е. светът, е непреодолима бариера, която ви отделя от онова, което сте отвъд формата, отделя ви от непритежаващото форма единство с живота, което сте. Когато вътрешно утвърдите формата, която Настоящият момент приема, същата тази форма се превръща в портал към безформието. Разделението между света и Бога изчезва.

Ако се съпротивлявате на случващото се, ставате подвластни на прищевките му и светът започва да определя вашето щастие и нещастие.

Повечето его-същности имат противоречиви желания. Те искат различни неща в различни моменти или дори не знаят какво точно искат, освен че не желаят това, което е: настоящия момент.

Да бъдеш в хармония с това, което е, означава да не му се съпротивляваш вътрешно. Означава мислено да не го определяте като добро или лошо, а да му позволите да бъде. Означава ли това, че не можете да предприемате действия, за да промените живота си? Напротив. Когато основата на действията е вътрешната хармония с настоящия момент, действията получават сила от разума на самия Живот.

Винаги, когато изпитвате безпокойство или стрес, външна цел е поела контрола и сте изгубили от поглед вътрешната посока. Забравили сте, че Съзнанието ви е първично, а всичко останало – вторично.

Защо възникват тревогата, стресът и негативността? Защото сте обърнали гръб на настоящия момент. А защо сте го направили? Решили сте, че нещо друго е по-важно. Забравили сте основната си цел. Една малка грешка, едно неразбиране създават цял свят от страдание.

Има три начина, по които егото третира настоящия момент: като средство за постигане на някаква цел, като препятствие или като враг.

Когато реагирате срещу формата, която животът приема в този момент, когато третирате Настоящето като средство, като препятствие или като враг, вие укрепвате собствената си идентичност, егото. Оттук и реактивността на егото. Какво означава реактивност? Пристрастеност към реакцията. Колкото повече реагирате, толкова повече се оплитате във формата. Колкото повече се идентифицирате с формата, толкова по-силно е егото. Тогава светлината на Живота вътре във вас вече не проблясва през формата – или само едва-едва.

Хората вярват, че щастието им зависи от това, което се случва, т.е. от формата. Те не осъзнават, че случващото се е най-нестабилното нещо във вселената. То постоянно се променя. Те възприемат настоящия момент като помрачен от нещо, което се е случило, а не е трябвало да се случва, или като непълен, понеже нещо е трябвало да се случи, а не се е случило. И така пропускат по-дълбокото съвършенство, присъщо на самия живот – съвършенство, което винаги е тук, което е отвъд онова, което се случва или не се случва, отвъд формата.

Приемете настоящия момент и открийте съвършенството, което е по-дълбоко от всяка форма и е недокоснато от времето.

Най-важната изначална връзка в живота ви е връзката ви с Настоящето или по-скоро с формата, която Настоящият момент приема, т.е. това, което е или се случва. Ако връзката ви с Настоящия момент е дисфункционална, тази дисфункция ще се пренесе във всички други връзки и във всички ситуации. Егото може да бъде дефинирано по следния начин: дисфункционална връзка с настоящия момент. Именно сега можете да решите каква връзка желаете да имате с настоящия момент.

„Какво искам – настоящият момент да бъде мой приятел или мой враг?“ Настоящият момент е неотделим от живота, така че всъщност решавате каква връзка искате да имате с живота. Щом решите, че искате настоящият момент да бъде ваш приятел, от вас зависи да направите първата крачка: дръжте се дружелюбно с него, приветствайте го, независимо как ще се маскира, и скоро ще видите резултатите. Животът се държи дружелюбно с вас; хората стават услужливи, обстоятелствата – благоприятни. Едно решение променя цялата ви реалност. Но това решение трябва да вземате отново и отново - докато свикнете да живеете по този начин.

Премахването на времето от съзнанието ви е премахване на егото. Това е единствената истинска духовна практика… Това, за което говорим, е премахване на психическото време, т.е. постоянните занимания на его-ума с миналото и бъдещето и нежеланието му да бъде едно с живота, да бъде в хармония с неизбежното „е“ на настоящия момент.

Винаги, когато обичайното „не“, с което отговаряте на живота се превърне в „да“, когато позволите на настоящия момент да бъде такъв, какъвто е, вие разпръсквате времето, както и егото. Защото за да оцелее, егото трябва да направи времето – миналото и бъдещето – по-важно от настоящия момент.

Времето е хоризонталното измерение на живота, повърхностния слой на реалността. Но има и вертикално, дълбоко измерение, до което можете да достигнете единствено през портала на Настоящия момент.

Съзнаването е силата, която се крие в настоящия момент. Затова можем да я наречем Присъствие. Висшата цел на човешкото съществувание, т.е. мисията ви, е да внесете тази сила в света.

Основната ви цел е да помогнете на съзнанието да тече в онова, което правите. Вторичната цел е онова, което желаете да постигнете чрез правенето. Докато преди идеята за цел винаги се е асоциирала с бъдещето, сега има една по-дълбока цел, която може да бъде открита единствено в Настоящето чрез отричане на времето.

Вашата вторична или външна цел почива в измерението на времето, докато основната ви цел е неотделима от Настоящия момент и съответно изисква отричането на времето. Как да бъдат помирени? Като осъзнаете, че цялото ви житейско пътешествие в крайна сметка се състои от стъпката, която предприемате в този момент. Винаги съществува само тази стъпка и вие й отдавате цялото си внимание. Това не означава, че не знаете къде отивате, означава само, че тази стъпка е първична, а дестинацията – вторична. И какво ще намерите, когато стигнете до дестинацията, зависи от качеството на тази единствена стъпка. Казано с други думи: какво крие за вас бъдещето зависи от състоянието на осъзнатост в момента.

Чрез настоящия момент вие имате достъп до силата на самия живот, традиционно наричана „Бог“. Щом му обърнете гръб, Бог престава да бъде реалност в живота ви и тогава ви остава само мисловната концепция за Бога, в която някои хора вярват, а други отричат. Дори вярата в Бога е само оскъден заместител на живата реалност на Божието проявление във всеки момент от живота ви.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Вашата цел в живота

по "Единение с живота"
на Екхарт Толе 

Животът ви има вътрешна цел и външна цел. Вътрешната цел е свързана с Битието и е първична. Външната цел е свързана с правенето и е вторична.

Истинската или първичната цел в живота ви не може да бъде открита на външно ниво. Тя не е свързана с онова, което правите, а с онова, което сте – т.е. със състоянието на съзнанието ви.

Действието, макар и необходимо, е само второстепенен фактор за проявяването на външната ви реалност. Първостепенният фактор е Съзнанието. Независимо колко сме активни и какви усилия влагаме, състоянието на съзнанието ни създава нашия свят и ако няма промяна на вътрешно ниво, никакви действия няма да променят нищо. Ние просто ще пресъздаваме модифицирани версии на същия свят отново и отново – свят, който е външно отражение на егото.

Щом веднъж зърнете осъзнатостта или Присъствието, вие го опознавате от първа ръка. То престава да бъде концепция в ума. Тогава можете да направите съзнателен избор да присъствате, вместо да затъвате в безполезно мислене. Можете да поканите Присъствието в живота ви, т.е. да създадете Пространство. С пробуждането идва и отговорността. Можете или да продължите така, сякаш нищо не се е случило, или да видите значимостта му и да го признаете като най-важното нещо, което ви се е случвало. Да се отворите за възникващата съзнателност и да внесете нейната светлина в света става основна цел в живота ви.

Пробуденото правене е хармонизиране на вашата външна цел – онова, което правите – с вътрешната ви цел – пробуждането и пробудеността. Чрез пробудено правене вие ставате едно с насочената навън цел на вселената. Съзнанието протича през вас към света. То протича в мислите ви и ги вдъхновява. Протича в действията ви, направлява ги и им дава сила

Модалностите на пробуденото правене са приемане, наслаждаване и ентусиазъм. Всяка от тях представлява определена вибрационна честота на съзнанието. Трябва да бъдете бдителни, за да сте сигурни, че някоя от тях функционира, когато правите нещо – от най-простата задача до най-сложната. Ако не сте в състояние на приемане, наслаждаване или ентусиазъм, вгледайте се внимателно и ще откриете, че създавате страдание за себе си и за другите.

Ако не можете да се насладите, правейки нещо, можете поне да приемете, че трябва да го направите. Приемането означава: за момента такова е положението, налага се да го направя, така че ще го направя с желание.

Ако не можете нито да се наслаждавате, нито да приемете онова, което правите, престанете да го правите. Иначе не поемате отговорност за единственото нещо, за което можете наистина да поемете отговорност, а то е единственото нещо, което наистина е от значение: състоянието на вашето съзнание. А ако не поемате отговорност за състоянието на вашето съзнание, вие не поемате отговорност за живота си.

На Новата Земя радостта ще замени желанието като мотивираща сила в действията на хората. Желанието възниква от заблудата на егото, че вие сте отделен фрагмент, откъснат от силата, която стои зад цялото творение. Чрез наслаждаването вие се свързвате със самата универсална съзидателна сила.

Много по-вероятно е позитивната промяна на външно ниво да се появи в живота ви, ако сте в състояние да се радвате на онова, което правите, вместо да чакате някаква промяна, за да можете да се наслаждавате на онова, което правите.

Когато превърнете настоящия момент – а не миналото или бъдещето – в средоточие на вашия живот, способността ви да се наслаждавате на онова, което правите – а наред с това и качеството на живота ви – осезателно нарастват.

Радостта не идва от онова, което правите, тя се влива в него, а съответно и в света, извирайки от дълбините ви.

Ще се наслаждавате на всяка дейност, в която сте напълно присъстващи, на всяка дейност, която не е просто средство за постигане на някаква цел. Всъщност не на самата дейност се наслаждавате, а на дълбокото усещане за живост, което струи в нея. Живостта е едно с вас. Това означава, че когато се наслаждавате на заниманието си, вие всъщност се наслаждавате на динамичния аспект на Битието. Затова всяко нещо, което правите с радост, ви свързва със силата, която стои зад цялото творение.

Ето една духовна практика, която ще внесе мощ и творчески растеж в живота ви. Направете списък на рутинните всекидневни дейности, които често извършвате. Включете неща, които смятате за безинтересни, скучни, досадни, дразнещи или стресиращи. Но не включвайте нищо, което мразите или не понасяте да вършите. Тези неща или трябва да приемете, или да престанете да вършите. Списъкът може да включва пътуването до работа, купуването на хранителни продукти, прането и всичко, което ви се струва досадно или стресиращо във всекидневието. После винаги, когато се занимавате с тези неща, ги превръщайте в средство за осъзнатост. Присъствайте изцяло в заниманието си и почувствайте живия покой вътре във вас като фон на дейността. Скоро ще откриете, че онова, което вършите в това състояние на повишено съзнание, вече не е стресиращо, досадно или дразнещо и всъщност става приятно. За да бъдем точни – онова, което ви радва, всъщност не е външното  действие, а вътрешното измерение на съзнанието, което се влива в действието. Това означава да откриете радостта от Битието в дейността си. Ако имате усещането, че в живота ви липсва смисъл или че е твърде стресиращ или досаден, причината е, че все още не сте внесли това измерение в живота си. Осъзнаването на действията още не е станало ваша основна цел.

Ентусиазмът означава, че изпитвате дълбока радост от заниманието си плюс допълнителен елемент на цел или визия, към която се стремите. Когато добавите цел към радостта от заниманието си, енергийното поле или вибрационната честота се променят. Сега към радостта се добавя и определено структурно напрежение, така да го наречем, и тя се превръща в ентусиазъм. Когато дейността ви е разпалена от ентусиазма, тя ще бъде наситена с огромна сила и енергия а вие ще се чувствате като стрела, която лети към целта – и се наслаждава на пътуването.

За страничния наблюдател може да изглежда така, сякаш сте в стрес, но интензивността на ентусиазма няма нищо общо със стреса. Когато желанието ви да постигнете целта е по-голямо от желанието ви да вършите онова, което вършите, това поражда стрес. Балансът между радостта и структурното напрежение се изгубва и напрежението печели.

Стресът винаги подкопава както качеството, така и ефективността на онова, което правите под негово въздействие. Съществува силна връзка между стреса и негативните емоции, например тревожността и гнева. Стресът е токсичен за тялото.

За разлика от стреса, ентусиазмът има висока енергийна честота и затова резонира с творческата сила на вселената. Поради тази причина Ралф Уолдо Емерсън казва, че „нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“.

Ентусиазмът знае къде отива но същевременно е в дълбоко съзвучие с настоящия момент, с източника на живост, радост и сила. Ентусиазмът не „иска“ нищо, защото нищо не му липсва. Той е едно с живота и независимо колко динамични са вдъхновените от ентусиазма дейности, вие не се изгубвате в тях. И винаги в центъра на колелото остава едно спокойно, но винаги живо пространство, сърцевина на покоя сред дейността, която е едновременно източник на всичко и незасегната от нищо.

Ние се намираме по средата на изключително важно събитие в еволюцията на човешкото съзнание. На нашата планета и може би едновременно в много части от нашата галактика и отвъд нея съзнанието се пробужда от съня на формата. Това не означава, че всички форми (светът) ще се разпаднат, въпреки че с доста от тях със сигурност ще се случи. Означава, че съзнанието сега може да започне да създава форма, без да се изгубва в нея. То може да продължи да съзнава себе си, докато създава и изживява формата.

Защо трябва да продължава да създава и изживява формата? За удоволствие. Как го прави съзнанието? Чрез пробудени хора, които са прозрели значението на пробуденото правене.

Нова раса възниква на нашата планета. Тя възниква сега и вие сте част от нея!

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Отвъд мисълта

по "Единение с живота"
на Екхарт Толе 

Мисленето е само миниатюрен аспект от цялостното съзнание, от цялостната ви същност.

Това, което възниква сега, не е нова система от вярвания, нова религия, нова духовна идеология или митология. Ние сме стигнали до края не само на митологиите, но също и на идеологиите и системите от вярвания. Промяната отива по-надълбоко от съдържанието на ума ви, по-надълбоко от мислите ви. Всъщност в сърцевината на новото съзнание лежи преодоляването на мисълта, новооткритата способност да се издигнем над мисълта, да открием вътре в себе си измерение, което е несравнимо по-необятно от мисълта.

Така вече няма да извличате идентичността си, себеусещането си от неспирния мисловен поток, който при старото съзнание сте приемали като себе си. Колко освобождаващо е да осъзнаеш, че „гласът в главата ми“ не е това, което съм.

Кой съм тогава? Онзи, който вижда това. Съзнаването, което предхожда мисълта, пространството, в което мисълта – или емоцията, сетивното възприятие – се случва.

Основната причина за нещастието не е ситуацията, а начинът, по който мислите за нея.

Давайте си сметка за мислите в ума си. Отграничавайте ги от ситуацията, която винаги е неутрална, винаги е такава, каквато е. Ето ситуацията или факта, а това са моите мисли за нея. Вместо да си съчинявате истории, придържайте се към фактите. Например, „Аз съм разорен“ е история. Тя ви ограничава и не ви позволява да предприемете ефективни действия. „В банковата ми сметка са останали петдесет цента“ е факт. Да се изправиш пред фактите, винаги носи сила. Знайте, че вашите мисли в голяма степен пораждат емоциите, които изпитвате. Съзнавайте връзката между мислите и емоциите си. Вместо да бъдете мислите и емоциите си, бъдете съзнанието зад тях.

„Мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога“ [1 Коринтяни 3:19] – казва Библията. Коя е мъдростта на този свят? Движението на мисълта и смисълът, дефиниран изключително чрез мисълта.

Мисленето изолира ситуацията или събитието и ги нарича добри или лоши, сякаш има отделно съществуване. Когато прекомерно се осланяте на мисленето, реалността става разпокъсана. Тази разпокъсаност е илюзия, но изглежда напълно реална, докато сте впримчени в нея. Вселената е неделимо цяло, в което всички неща са взаимосвързани и нищо не съществува в изолация. По-дълбоката взаимосвързаност на всички неща и събития говори, че мисловните етикети като добро и зло в крайна сметка са илюзорни. Те винаги са свързани с ограничена гледна точка и затова са верни само относително и временно.

Няма случайни събития нито пък има събития или неща, които съществуват сами по себе си и сами за себе си, в изолация. Атомите, от които е изградено тялото ви, някога са били част от звездите и причините дори за най-незначителното събитие са буквално безкрайни и свързани с цялото по нерабираеми начини.

Ако искате да проследите причината за което и да било събитие, ще трябва да се върнете чак то Сътворението. Космосът не е хаотичен. Самата дума космос означава ред. Но това не е ред, който човешкият ум е в състояние да разбере, въпреки че понякога успява да го зърне за миг.

Когато отидем в девствена гора, мислещият ни ум ще види наоколо единствено безредие и хаос. Умът дори няма да е в състояние да отличи живота (доброто) от смъртта (злото), тъй като навсякъде от загниващата и разлагаща се материя покълва нов живот. Само ако в достатъчна степен притихнем вътрешно и шумът на мисленето заглъхне, ще можем да осъзнаем, че тук има скрита хармония, святост, по-висш ред, в който всичко е на съвършеното си място и не може да бъде нищо друго освен това, което е и както е.

Умът се чувства по-удобно в изкуствено създаден парк, тъй като той е планиран от мисълта, а не е естествено израснал. В парка има ред, който умът е в състояние да проумее. В гората съществува неразбираем ред, който умът възприема като хаос. Той е отвъд мисловните категории за добро и лошо. Не можем да го разберем чрез мислене, но ще го усетим, когато се отърсим от мислите, притихнем и не се опитваме да го разберем или обясним. Само тогава ще си дадем сметка, че гората е свещена. Щом усетите тази скрита хармония, тази святост, ще осъзнаете, че не сте отделени от нея, а когато осъзнаете това, ще станете съзнателни участници в нея. По този начин природата ви помага да бъдете в хармония с целостта на живота.

Това е реалността при повечето хора: в мига, в който човек възприеме нещо, фалшивият аз, егото, го назовава, интерпретира, сравнява го с нещо друго, харесва го, не го харесва или го определя като добро или лошо. Тези хора са затворници на мисловните форми, на предметното съзнание.

Не можете да се пробудите духовно, докато не престанете натрапчивото и несъзнателно назоваване или поне докато не го осъзнаете, за да можете да наблюдавате как се случва. Именно чрез постоянното назоваване егото съществува като ненаблюдаван ум. Винаги, когато то спре, и дори ако само си дадете сметка за него, това създава вътрешно пространство и вие преставате да бъдете контролирани от ума.

Изберете някакъв предмет в близост до вас (химикалка, стол, чаша, растение) и го изследвайте визуално, което ще рече – гледайте го с огромен интерес, почти любопитство. Отбягвайте предмети със силни лични асоциации, които ви напомнят за миналото, като например къде сте ги купили, кой ви ги е подарил и т.н. Отбягвайте и вещи, върху които е написано нещо, като книги или бутилки. Това ще стимулира мисълта. Без напрягане, отпуснато, но бдително, насочете цялото си внимание към предмета, към всеки негов детайл. Ако възникнат мисли, не им обръщайте внимание. Не от мислите се интересувате, а от акта на самото възприятие. Можете ли да отстраните мисленето от възприятието? Можете ли да гледате, без гласът в главата ви да коментира, да прави заключения, да сравнява и да се опитва да стигне до някакви изводи? След минута-две оставете погледа си да се рее из стаята или мястото, където се намирате, така че будното ви внимание да освети всяко нещо, върху което се спре.

След това се вслушайте във всички звуци. Слушайте ги по същия начин, по който оглеждахте заобикалящата ви обстановка. Някои звуци може да са натурални – вода, вятър, птици – а други да са създадени от човека. Някои може да са приятни, други – неприятни. Ала вие не правите разграничение между добро и лошо. Оставете всеки звук да бъде такъв, какъвто е, без интерпретация. Тук отново ключът е спокойното, но будно внимание.

Когато възприемаме, без да интерпретираме и без мисловни етикети, което ще рече – без да добавяме мисъл към възприятията, ние успяваме да доловим по-дълбоката свързаност на нещата, които възприемаме като привидно отделни.

Опитайте се да уловите, т.е. да забележите, гласа в главата си, може би в момента, когато се оплаква от нещо, и вижте истинската му същност: гласът на егото, програмиран модел, една мисъл. Винаги, когато забележите този глас, ще съзнавате, че вие не сте гласът, а онзи, който го осъзнава.

Всъщност, вие сте осъзнатостта, която осъзнава гласа. На заден план е съзнаването. На преден план е гласът, мислещият. По този начин вие се освобождавате от егото, освобождавате се от ненаблюдавания ум.

Нито концепциите, нито математическите формули могат да обяснят безкрайното. Никоя мисъл не може да обхване необятността на целостта. Реалността е едно цяло, но мисълта я раздробява на фрагменти. Това поражда фундаментални грешки във възприятието – като например, че има отделни неща и събития или че едно нещо е причина за друго. Всяка мисъл предполага гледна точка, а всяка гледна точка – по самата си природа – предполага ограничение, което в крайна сметка означава, че не е вярна, поне не абсолютно. Само цялото е истинно, но цялото не е подвластно нито на словото, нито на мисълта. Погледнато отвъд ограниченията на мисленето, а съответно и неразбираема за човешкия ум, всичко се случва в момента. Всичко, което някога е било или ще бъде, е настояще, извън времето, което е мисловна конструкция.

Щом престанете да покривате света с думи и етикети, в живота ви се завръща усещането за чудо, изгубено много отдавна, когато човечеството, вместо да използва мисълта, станало неин пленник. В живота ви се завръща дълбочината. Нещата възстановяват новостта и свежестта си. И най-голямото чудо е изживяването на вашата същност като предхождаща всякакви думи, мисли, мисловни етикети и образи. За да се случи това, трябва да се освободите от усещането си за аз, за Битие, от всички неща, с които се е смесило или – казано другояче – отъждествило.

Възможно ли е да се отърсите от убеждението, че би трябвало да имате нужда да знаете кой сте? С други думи, можете ли да спрете да търсите концептуални дефиниции, за да си създадете себеусещане? Можете ли да престанете да се осланяте на мисълта за вашата идентичност?

Колкото повече превръщате мислите в своя идентичност, толкова повече се откъсвате от духовното измерение вътре във вас.

Да определяте себе си чрез мисълта означава да се ограничавате. Когато изцяло приемете, че не знаете, вие всъщност навлизате в състояние на покой и яснота, което е по-близо до истинската ви същност, отколкото мисълта някога би могла да достигне.

Не търсете щастието. Ако го търсите, няма да го намерите, тъй като търсенето е антитеза на щастието. Щастието винаги се изплъзва, но свободата от нещастие е постижима в настоящия момент, като приемете онова, което е, вместо да си измисляте истории за вашето нещастие. Нещастието скрива естественото ви състояние на благополучие и вътрешен покой, източник на истинското щастие.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Как да разберем дали напредваме духовно

по Маршал Говиндан

Как да разберем дали напредваме духовно?

Това е важен въпрос, който всеки ученик си задава в един или друг момент. Отговорът не е лесен, тъй като духовният път е криволичещ, а и духът няма форма, поради което е трудно да бъде измерен. Затова, преди да дефинираме напредъка, нека първо да уточним какво разбираме под "духовен".

В Йога говорим за човешката дилема "егоизъм", за отъждествяването с тялото и ума. Ние говорим за пет тела: физическо (Annamaya kosha, в буквален превод - тяло-храна), витално (Pranamaya kosha, което оживява физическото тяло и е център на емоциите), ментално (Manamaya kosha, включващо подсъзнанието, паметта, петте сетива, познавателните умения), интелектуално (Vijnanamaya kosha, включващо нашите способности да разсъждаваме)  и духовно (Anandamaya kosha, буквално - тяло-наслада или душа, която е Чистото Осъзнаване, Свидетелят).

Обикновено, поради егото човек си мисли и действа като вярва, че "аз" съм тялото, или "аз" съм моите емоции, или "аз" съм моите спомени или идеи. Например, човек казва: "аз" съм измръзнал; или "аз" съм гладен, или "аз" съм женен, и т.н; "аз" съм Джейн еди коя си, или "аз" съм републиканец. И въпреки това месец по-късно човек може да се отъждествява с противоположностите на тези неща: "аз" съм прегрял; "аз" съм доволен; "аз" съм разведен; "аз" имам ново законно име Джейн Смит, и "аз" си смених партията, и сега съм демократ. Очевидно, ние не можем да сме тези противоположности, ние можем да бъдем само онова, което е … винаги. Все пак, силата на егото е толкова голяма, че ние непрекъснато забравяме кои сме наистина: Чисто Битие и Съзнание.

Ето защо "духовен прогрес" трябва да включва нарастващо отъждествяване с Anandamaya kosha или с духовното тяло, и от друга страна нарастващо освобождаване от фалшивото отъждествяване с физическото, емоционалното, менталното и интелектуалното тяло или измерение на съществуване.

Това е прогресивно пречистване от егоизма, чиито изяви включват: желание, гняв, алчност, гордост, пристрастеност и злоба. В началото, и то за продължителен период, това пречистване включва полагането на усилия, за да се уважават етичните, морални и религиозни предписания, например, не-навреждане, не-крадене, липса на похот. Тези усилия дават възможност на човек постепенно да намери вътрешното си равновесие, изградено върху основите на любовта, удовлетвореността и приемането. Използвайки съвременна аналогия, егото ни кара да седим твърде близо до телевизора на живота си. И затова житейската драма ни поглъща така, че забравяме кои сме всъщност. Като се пречистваме от похот, алчност, гняв, на нас ни се удава да отстъпим назад, по-далече от телевизионния екран, достатъчно далече, за да започнем да виждаме, че не сме телевизионната програма, с всичките й драми в живота ни; ние сме неин наблюдател, или Свидетел. Това, което остава да направим, е чрез духовни практики, като медитация, да застанем още по-назад и постепенно да развием по-висша перспектива за себе си.

Накрая, както ще видим по-нататък в тази статия, щом се овладее състоянието на Себеосъзнаване, то започва да слиза и в интелектуалното, менталното, виталното и физическото тяло, като ги трансформира. Нашето духовно развитие не е нужно да бъде „над и извън” този свят. Както ще видим, то може да включва интегрирано развитие на всичките пет нива на Битието.

Първоначално обаче, ние напредваме духовно до степента, до която се отъждествяваме с тази част от нас, която е Чисто Съзнание, или Свидетелят. Това е известно като Себеосъзнаване и се проявява на следните няколко етапа:

1. Придобиване на спокойствие. Спокойствието не означава липса на мисли, а означава да бъдем осъзнати за тях. Следователно, като навлизаме в това първоначално ниво, постепенно изместваме навика да реагираме по обичаен начин, например, вместо с гняв или с тревога - със спокойно присъствие. Нечистотата на менталната заблуда, позната като мая, постепенно отслабва, като култивираме спокойствие. Всички практики от Йога, включително асаните, дишането, мантрите, медитацията и бхакти, ни помагат на този етап да намалим възбудата и ненужната активност (раджас) и да отслабим инертността, колебанието и мързела (тамас) чрез тихо, спокойно равновесие (саттва). Това внася присъствие, внася живост/съществуване (сат). Като практикуваме непривързаност, ние започваме да се освобождаваме от нашата нужда да бъдем погълнати от преживяванията.

2. Развитието на Свидетеля или Чит, Чистото Съзнание. Ние придобиваме нова перспектива, но запазваме част от нашата будност, за да наблюдаваме отстрани. Свидетелят не прави и не мисли нищо. Той просто гледа как случващите се действия, мисли, емоции или усещания идват и си отиват. Част от съзнанието ни участва в действията, част от него стои пасивно на заден план. Навлизаме в това ниво чрез усилието да бъдем Осъзнат Свидетел за относително кратки периоди или от началото до края на едно действие. Това е възможно, особено докато правим рутинни действия, които не изискват силно съсредоточаване или които сме усвоили добре. Впоследствие тази практика може да се прилага дори при дейности, които са предизвикателство за нас, които изживяваме за първи път, например, когато имаме премеждие или провал. Тази перспектива на Свидетел става все по-лесно постижима и интегрирана в ежедневните ни занимания.

3. "Аз не съм Извършителят". Когато развием нашето съзнание на Свидетел, ние повече не чувстваме, че правим нещо, защото вече не се отъждествяваме с телесните и ментални действия. По-скоро чувстваме, че сме само наблюдатели и че нашето тяло и ум са само инструменти. Част от нашето съзнание е заета с извършването на действията, били те ходене, говорене, работа, хранене и т.н., но сега част от нашето съзнание стои настрана. Това съзнание не прави нищо. То остава в пасивно състояние на внимание без да прави преценки. Човек се чувства като инструмент и като че ли Божественото извършва всичко. Човек усеща, че няма никакъв „извършител”. И въпреки това всичко бива извършено. Той се наслаждава на играта от събития, на техния синхрон и последователност. Той оценява все повече и повече как действията, думите и мислите водят до последици - карма и как този закон може да бъде приложен, за да донесе по-скоро щастие, отколкото страдание на хората. С това ново разширено Себеусещане, човек чувства, че нуждите на другите са и негови лични. Той изразява любовта си към останалите, като им помага да открият щастието.

4. "Аз съм Това, което Съм" (I am That I am [Изход 3:14]). В дълбока медитация придобиваме осъзнатост за това, какво е Осъзнаването. Съзнанието само по себе си става обект. Чувстваме, че "Аз съм във всичко" и „Всичко е в мен”. По-късно постепенно Себеосъзнаването започва да прониква и в нашите ежедневни дейности в будно състояние. Осъзнаването на Бог идва, когато се задълбочи това ниво. Светци и мистици от всички духовни традиции се опитват да опишат това изживяване, но думите им не успяват да го пресъздадат. Всъщност, колкото някой се опитва да го описва, толкова се отдалечава от него, защото описвайки го или дори мислейки за него - това го свежда до сбор от идеи. Тъй като "То" преминава през всички имена и форми, прониква всичко и е безкрайно и вечно, всичко друго бледнее по значимост. Именно затова тишината е предпочитаното средство за напътствие от страна на тези, които наистина "Го" познават. Свами Рама Тиртха, първият Йоги, който пренася Йога в Америка в края на 19 век, казва убедително: "Дефинираният Бог е ограничен Бог. Всичко онова, за което иде реч, не може нито да бъде изказано, нито да се изсвири".

Изброените нива не се минават по права линия. Ние се движим на зигзаг между тях, заради нестабилната природа на ума и на обичайните ни навици (самскари), заради карма, мая и действието на гуните. Но най-общо това е посоката на нашето движение, ако прогресираме духовно. Нашето отъждествяване с тялото, емоциите и менталната динамика отслабват и биват заместени от отъждествяване с Това, което е отвъд имена и форми, което е Себето, което е Чисто Съзнание и което в края на краищата е Божествено.

Съвременни възгледи и разбирания за Бога

Нашата представа за Бог или за Върховното Същество също ще премине през няколко етапа, които вървят паралелно с гореспоменатите нива на духовно израстване. Поучително е да анализираме начина, по който мислим за Бог или с какво точно Го идентифицираме - от нещо, което е "там горе" до нещо, което е "вътре в мен". Това развитие се проявява, като вървим напред по духовната пътека. Като правим това, избягваме риска да заседнем на едно и също ниво. Теолозите са категоризирали седем религиозни концепции за Бог. Всяка религия или дори всяка културно обособена група смята, че нейната концепция за Бог е единствено правилна. Очевидно е, че концепцията за Бог на един човек е ограничена до рамките на неговото образование, разбиране на естеството на нещата, личен опит, въображение, желания и страхове. Състоянието на въпросния човек се проектира върху концепцията му за Бог. Следните нива илюстрират това:

1-во ниво: Бог е Съюзник. Аз съм физическото тяло.

Вярата във върховната сила се появява, когато човек осъзнае страха си, а най-големият страх е страхът от смъртта. Примитивният човек е търсел начин да преодолее страховете си, като отдавал природните явления и бедствия на свръхестествени източници. За да успокои своите страхове, примитивният човек правел жертвоприношения, като се надявал, че това ще усмири бесните духове, които са отговорни за гръмотевиците, наводненията, сушите, войните, болестите и смъртта. Свръхестествените същества, според това дали са злонамерени или доброжелателни, могат да бъдат врагове или съюзници в ранните политеистични религии. Вярващите търсели защита от богове и богини, които да ги предпазят от злото, от зли сили и от последващото ги страдание. Свръхестествените сили могат да бъдат своенравни, дори отмъстителни. Животът бил кратък, скотски и оцеляването било основната цел, така че защитата била необходима преди всичко. На това ниво хората се идентифицирали на първо място с техните физически тела, а оцеляването било първостепенно. Ако аз съм само физическо тяло, то злото е това, което застрашава моето оцеляване. Добро е това, което дава безопасност, храна и подслон. Печатът на невежеството за истинската идентичност на човек и вследствие - егоизмът, са дълбоко вкоренени във физическото тяло.

2-ро ниво: Бог е Всемогъщ. Аз съм умът и личността.

Когато обществото станало стабилно, оцеляването вече не било първична цел, хората започнали да изработват закони и да управляват своето социално поведение. Те приписвали властта на техните закони на един "Всемогъщ" Бог. Тук Бог е източник на всичката власт и сила. Тези, които добиват сила, са я получили от самия Бог. Вождовете станали крале, съдиите станали духовници. Но силата опиянява, защото колкото повече сила притежаваш, толкова повече копнееш за нея. Индивидът, сега освободен от целта да оцелее, започнал да се идентифицира с ума и виталните желания. Егото, навикът да се идентифицираш с тялото и ума, обхваща вече почти неограничен обсег от възможности, тъй като желанията се разширяват. Човек се състезава с другите. Става себелюбив. Чрез силата той се стреми да доминира над останалите, да осъществи докрай своите амбиции. Човек прави това, въпреки че в същото време се опитва да спазва законите, дадени от Бог и се страхува от наказание, ако ги престъпи.

3-то ниво: Бог е Тишина: "Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог". Аз съм Свидетел.

Много индивиди достигат това ниво, когато по една или друга причина откриват вътрешно същество, което е отвъд действията на тялото, сетивата и ума. Това може да е спонтанно духовно преживяване, в което човек се възвисява; може да е резултат от практикуването на редовна медитативна техника; може да се прояви като резултат от интензивно физическо преживяване, което е съпроводено с болка, или вследствие на силна концентрация, в която човек се откъсва от обикновеното си ментално състояние. Като резултат, той започва да осъзнава, че предишните му разбирания за Бог са били просто концепции; т.е., човек започва да разбира, че той е създал Бог, който да му служи, да служи на страховете и желанията му. Но на ниво 3 човек открива покоя и така – Бог е Покой, Тишина. Човек разбира истината от Псалмите: "Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог" (Псалми 46:10). Човек разбира, че само чрез развиване на вътрешната перспектива на истинското Себе - Съзнанието на Свидетеля, той може да преодолее смущенията на външния свят. В умиротворяването на ума той открива Чистото Съзнание. То е като светлината в стаята, която досега е била пренебрегната, тъй като човек е бил разсеян от това, което светлината отразява - съдържанието на стаята. В началото има напрежение между вътрешния и външния живот на човека, което може да се отрази в отхвърляне на последния. С развитието на това ниво, човек се стреми да развие спокойна, медитативна осъзнатост във всички моменти на живота си. Той не отхвърля света. По думите на Иисус, той е в света, но не е от него.

4-то ниво: Бог е Мъдър. Аз слушам, аз знам.

Преминал отвъд първичните проблеми на страха и желанието и постигнал вътрешен мир, човек осъзнава, че Бог го обича, че той му прощава, че го разбира. Затова, Той е мъдър. Бог е всезнаещ и като се вслушвам в Бог, аз също знам. Аз го чувам, когато съм спокоен, възприемчив и позволявам на интуицията да говори. Започвам да се идентифицирам с този, който знае, не защото съм научил нещо в училище, а защото просто знам. Разбирам все повече и повече, спонтанно, когато и да се фокусирам върху това, което искам да узная. Нещата стават ясни. Виждам същинската истина зад всичко и мъдростта идва в мен. Мога да различавам трайните от нетрайните неща, кое носи радост и кое носи страдание, кой съм аз всъщност, Вечна Душа, Чисто Съзнание. Човек вече не се занимава с това да следва правилата и да избягва болката, особено във „външния” хаотичен свят, както на предните нива. Той се обръща към трансценденталния обичащ Бог с пълна увереност и грижливо пази Това в сърцето си. Той се чувства обичан, пречистен и воден интуитивно от Господ. В края на това ниво той се чувства напълно невинен, освободен от всички понятия за правилно и грешно, вина и гордост. Той се идентифицира с другите, обича ги и им помага да намерят щастието.

5-то ниво: Бог е моят Съ-Творец. Аз съ-творявам.

На това ниво на духовно развитие човек осъзнава, че има силата и отговорността да създава живота си. Той отива отвъд нормалното състояние на "сънуване с отворени очи" до състоянието на ясновидство. Става ясновидец. Човек остава верен на мечтите си, за които знае, че са в една и съща посока с неговия път на мъдрост и Себеосъзнаване. Бог вече не е далечен, човек усеща себе си като "съ-творец" на Бог. Господ дарява щедро. Господ вдъхновява. Когато човек възнамери нещо да се случи, Вселената се подрежда така, че да го подкрепи в постигането на целта. Може да се наложи човек здраво да поработи за осъще-ствяването й, но той чувства, че не е извършителят, а е само инструмент. Човек е търпелив за резултата, вярвайки, че Вселената ще се погрижи за това. Той пребивава в сегашния момент и нещата се случват, докато той прави каквото е необходимо. Човек се слива все повече с волята на Бог, като пречиства нуждите и предпочитанията на егото. Какъвто и да е резултатът, човекът се чувства благословен.

6-то ниво: Бог е Чудо. Аз съм сияещо Себе-осъзнаване.

Като съ-творец на Бог, човек започва да вижда света като чудо на сътворението, а нашите животи са площадка за игра. Чудесата изобилстват. Бог е "винаги нова радост", по думите на Йогананда, така че всеки миг е красив, както и всяка случка. Човек вижда Господ като нещо, което е отвъд всяка причинност, неповлиян от творението, Бог е Светлината на Съзнанието. Човек разбира, че неговият същински Аз е същият: сияещо Себе-осъзнаване. Светлината е метафора на Съзнанието, но също така и мистично изживяване в дълбините на душата. Бог е отвъд времето, отвъд пространството, неограничен от нищо. На това ниво милостта на Бог носи много чудни проявления. Човек открива святост в обикновените неща. Той вижда с очите на мистика - Присъствието на Бог навсякъде. Милостта, за разлика от карма, не се заслужава и не зависи от това, дали действията ни са добри или лоши; тя е отговорът на Бог на нашия повик да се слеем с Онова, което е отвъд имена и форми, да се откажем от дуалността на харесването и нехаресването, притежаването и губенето, успеха и провала, славата и срама. Човек разпознава, че играта на егото с всички негови желания е огромен капан и той се предава на Бог не само ментално, но съзнателно. Той търси освобождение от игрите на егото. Той бива погълнат от онова, което е отвъд движението на мисълта, от светлината на Съзнанието.

7-мо ниво: Бог е Абсолютно Съществуване-Съзнание-Блаженство. „Аз съм.”

Избягал от дуалността на ума, човек достига недуалистичното състояние на Сат-Чит-Ананда, или абсолютното Съществуване-Съзнание-Блаженство. Това състояние е безусловно, затова то не зависи от нищо. Това просто е, и човек разбира, че „Аз съм Това”. Той не става нищо особено, не изпитва нищо особено. Понеже специалността означава да се отличаваш, а в това ниво човек се намира отвъд двойките от противоположности и осъзнава единството си с всичко. На това ниво, което теолозите биха класифицирали като монизъм, има само Едно. В теизма (религията) съществуват душата и Бог и те са отделни. От гледна точка на монизма, има само Едно. Това Едно е безкрайно, непроменящо се, вечно, отвъд описанието, източник на всичко. Човек получава достъп до Това, когато в най-дълбоките състояния на медитация умът притихва, но съзнанието се разширява. Когато Моисей попитал Бог "Кой си ти", след като Господ го заговорил през горящия храст, Бог отговорил "Аз съм Това, Което Съм". Това изразява еднакво крайните обективни и субективни състояния на съществуването, „Аз” е субектът, а „Това” е обектът. Не става дума за празнота. Това е източникът на всичко, Това е самата върховна интелигентност. Да бъдеш тук и сега става единственият начин! Да бъдеш, не да правиш, става твоята движеща сила и твоята цел. Да бъдеш присъстващ, като драматичните обстоятелства са без значение - това носи Съзнание, а Съзнанието - Блаженство: "Сат-Чит-Ананда". И повече не можеш да отговаряш на въпроса "Кой си ти?", освен с един единствен отговор "Аз съм". Всеки друг отговор изглежда като случай на объркана идентичност, игра на егото. Предишните обичайни склонности, предпочитания и антипатии избледняват на заден план и ръководи единствено чувството "Аз съм". Повече няма "друго". Това осъзнаване, известно като Самадхи в Йога, идва по време на дълбоки медитативни изживявания, след много години. То може да бъде неуловимо, защото обикновено човек се отъждествява със спомените, тялото и ума. Но чрез периодично завръщане в това състояние, петната на невежеството, егоизма, заблудата и кармата постепенно избледняват в сияещото просветление на Себе-реализацията.

Трансформация

Светци от всички духовни традиции, които достигат това състояние откриват, че то е толкова изпълващо, че желанието да останеш на този свят постепенно избледнява, заедно с всички други желания. Тялото с всичките му нужди продължава да бъде разсейващо и затова дори напреднали светци, които са достигнали седмото състояние, се отделят от този свят без съжаление, и отлитат или към рая или в търсене на освобождение от цикъла на раждане и смърт.

Въпреки това в Китай, Тибет и Индия съществуват древни традиции на духовни адепти, които са прозрели, че това духовно развитие не свършва в духовния план на съществуване, както е описано в седемте нива по-горе. Осъзнавайки, че Бог е Тук, тяхното отдаване на Бог отива отвъд самото отдаване на душите им на Бог, в духовното измерение. Отдавайки своя интелект, своето желание да знаят, те стават мъдреци, извори на най-дълбоко познание по всеки въпрос, към който насочат умовете си. Такова познание не е дошло по обичайния път, чрез обучение или емпирично проучване, а е добито чрез интуитивно сливане с обекта на интерес. Това проницателно познание, изразяващо абсолютната истина, често не поддаваща се на изразяване, е известно като самадхи - продукт на върховна интелигентност в дълбоки състояния на съсредоточаване и когнитивно поглъщане.

Отдавайки се още повече, на нивото на ума, такива адепти са ставали "Сиддхи" или хора, които могат да проявяват своите латентни сили като ясновидство, пророчество и телепатия. Отдавайки себе си на витално ниво, маха Сиддха или великите Сиддхи и съвършени адепти проявяват още по-велики сили, като левитация, материализация на предмети или дематериализация на самите себе си, власт над природата, овладяване на събитията. Отдавайки се на физическо ниво, дори клетките им се отказват от собствената си ограничена програма за репродукция и стават интимно свързани с волята на съзнанието на адепта. Тялото става неуязвимо, безсмъртно, неподчинено на законите на природата. Такова прогресивно отдаване на Бог изразява не стремеж за освобождаване от този свят на страдание, а стремеж да позволят на Бог да се проявява чрез тях във всички планове на съществуването, във всичките пет тела - духовно, интелектуално, ментално, витално и физическо. Невиждайки повече разделение между материя и дух, а само дух, който е изцяло Божествен, тези Сиддхи са водачите на човешката еволюция. За тях да осъзнаеш Бог в болно тяло не е съвършенство. Те са изпълнили повелята на Иисус към неговите ученици: "И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец." [Матей 5:48].

Източник: http://www.babajiskriyayoga.net/english/articles/art35-how-do-we-know-whether-we-are-progressing-spiritually.htm 

 . 

Квантовата Реалност

Физици - Нобелови лауреати са доказали извън всяко съмнение, че физическият свят представлява огромен океан от енергия, която пулсира с честота милисекунди между Проявеното и Непроявеното отново и отново.

Нищо не е твърдо и неподвижно. Такъв е светът на Квантовата физика.

Те са доказали, че мислите ни са тези, които създават и поддържат "обектите", които виждаме, от поле от непрестанно течаща и променяща се енергия.

И така, защо, например, виждаме човек, вместо пулсираща енергия?

Помислете си за филмова лента.

Филмът е съставен от снимки, сменящи се 24 пъти в секунда. Всеки кадър е отделен от следващия с пауза. Въпреки това, поради скоростта, с която един кадър замества друг, те създават илюзията за непрекъснато движеща се картина.

Помислете си за старите телевизори.

TV тръбата изстрелва с голяма скорост електрони, които удрят екрана по определен начин, създавайки илюзията за форми и движение.

Какво представляват всички обекти? Имаме пет физически сетива (зрение, слух, допир, мирис и вкус). Всяко от тях е със специфичен спектър на възприемане (например, кучето чува различен обхват звуци от човека; змията вижда различен спектър на светлината и т.н.).

С други думи, сетивата възприемат океана енергия от определена, ограничена гледна точка и от това си създават образи. Картината не е нито пълна, нито точна. Това е просто една интерпретация.

Всички наши интерпретации се основават единствено на "вътрешна представа" за реалността, а не на реалната истина. Нашата "представа" е резултат на колективния натрупан опит и на личната ни житейска опитност.

Нашите мисли са свързани с тази невидима енергия и те определят какви форми приема тази енергия. Умът ни буквално заменя реалната действителност с един измислен физически свят.

Огледайте се наоколо.

Всичко, което виждате във физическия свят е започнало като идея, идея, която се е появила и оформила, била е споделена и изразена и накрая се е материализирала във физически обекти.

Ние буквално се превръщаме в това, за което най-често мислим.

Нашият живот се формира в най-голяма степен от представите и вярванията ни.

Светът е като огледало, отразяващо във физически план това, което мислим за него ... докато не го променим.

Квантовата физика ни показва, че светът не е твърдо и неизменно нещо, както ни изглежда. Той по-скоро прилича на флуид, квантов бульон, постоянно променящ формата си в зависимост от нашите индивидуални и колективни мисли.

Това, което смятаме за реално, е илюзия, почти като магически фокус.

За щастие, сега ние започваме да разбулваме илюзията и най-важното, започваме да разбираме как да я променим.

От какво е направено човешкото тяло?

То се състои от девет системи: кръвоносна, храносмилателна, ендокринна, мускулна, нервна, репродуктивна, дихателна, костна и отделителна. От какво са направени те? От тъкани и органи. От какво са направени тъканите и органите? От клетки. От какво са направени клетките? От молекули. От какво са направени молекулите? От атоми. От какво са направени атомите? От субатомни частици. От какво са направени субатомните частици? От Енергия!

Ние сме същества от чиста енергия-светлина в най-красива и интелигентна конфигурация. Енергия, която се променя непрекъснато под повърхността и ние можем да я контролираме с могъщия си ум.

Ние сме Звездни човешки Същества.

Ако погледнем тялото си под мощен електронен микроскоп и проведем други изследвания върху себе си, ще установим, че сме съставени от клъстери от постоянно променяща се енергия във формата на електрони, протони, неутрони, фотони и т.н..

Така е и с всичко друго около нас. Квантовата физика твърди, че самият акт на наблюдаване на един обект го кара да бъде там, където е и да изглежда по начина, по който изглежда.

Обектът не съществува независимо от наблюдателя! Така че, наблюдавайки, насочвайки вниманието си към нещо, ние буквално създаваме това нещо.

Това е научно доказано.

Светът на всеки човек се състои от Дух, Ум и Тяло.

Всяко от тези три понятия има функционалност, която е уникална за него и не се споделя от останалите. Това, което виждаме с очите си и опознаваме с телата си е физическият свят, който ще наречем Тяло. Тялото е ефект, създаден от определена причина. Тази причина е Умът.

Тялото не може да създава. То може само да усеща и да бъде усещано... това е неговата уникална функция.

Умът не може да усеща, преживява... той може само да създава и интерпретира. Той се нуждае от свят на относителността (физически свят, Тяло), за да почувства себе си.

Духът е Всичко, Което Е, това, което дава Живот на Ума и Тялото.

Тялото не притежава силата да сътворява, въпреки че създава илюзията, че го прави. Тази илюзия е причина за много страдание и неудовлетвореност. Тялото е просто следствие и няма силата да причинява последствия или да твори.

Ключова в цялата тази информация е възможността да се научим да виждаме Вселената по нов, различен начин, така че да можем да създаваме в живота си всичко, което наистина пожелаем.

Източник: http://www.wakingtimes.com/2012/11/21/quantum-reality-limitless-potential-everything/

 . 

18 принципа на Духовния живот

на Шри Шри Рави Шанкар

Основателят на движението "Изкуството да живееш" е както мечтател, така и практик. В зората на новото хилядолетие, той призовава за връщане към вечните ценности, общи за всички религиозни традиции.

Следва съкратен вариант на формулираните от него 18 принципа на Духовния живот.

1. БЪДЕТЕ УВЕРЕНИ В СЕБЕ СИ

Без увереност нищо не може да се постигне. Съмнението е пречка. Освободете се от негативните мисли. Преодолеете ли бариерата на съмненията, ще постигнете бърз напредък.

2. СПРЕТЕ ДА СЪДИТЕ

Сигурно откривате отрицателни качества в себе си, но не е задължително да се осъждате за това. Ако търсите поводи да съдите другите, това ражда ненавист. Около нас има толкова много осъждане и негативизъм, че това намалява осъзнатостта на хората по целия свят.

3. ХВАЛЕТЕ

След като престанете да осъждате себе си и другите, следващата стъпка е да похвалите положителното, което виждате. Когато хвалите себе си или другия, във вас се създава пространство, изпълнено с радост. Самото търсене на похвалата разширява съзнанието.

4. БЪДЕТЕ ИСКРЕНИ

Във всички неща бъдете искрени. Не се заблуждавайте и не се опитвайте да заблудите никого. Духовното търсене без искреност е празно и безполезно. С искреността идват покоят, щастието и радостта.

5. ПОЕМАЙТЕ ОТГОВОРНОСТ

Духовният път не е бягство от отговорност, а поемане на отговорност. Колкото повече отговорност поемате на плещите си в живота, толкова повече израствате по пътя. Хората погрешно смятат, че пътят на духовното е бягство от тежък труд. Напротив, точно по Духовния път трябва да се върви енергично и ефективно.

6. ОСВОБОДЕТЕ СЕ ОТ МИНАЛОТО

Позволете на миналото да си отиде. Гледайте на него като на сън. Ще откриете, че не е необходимо да полагате усилия, за да бъдете в Настоящето. В момента, в който загърбите миналото, вашият ум от само себе си се закотвя в Настоящето.

7. ПРИЕМЕТЕ ТОВА, КОЕТО Е

Осъзнайте, че това, което е, Е. Приемането има два аспекта. Първият е приемането на настоящия момент такъв, какъвто е. Случило се е. Само когато вие приемате това, което е, идва покоят и тогава можете ефективно да промените нещо. Вторият аспект е да се приемат другите хора такива, каквито са.

8. ОСЪЗНАЙТЕ НЕИЗБЕЖНОСТТА НА СМЪРТТА

Всички ние един ден ще умрем. Но дълбоко в нас има нещо, което е безсмъртно и затова не можем изцяло да осъзнаем реалността на смъртта. Когато дойде осъзнаването, че някога ще умрем, бъдещето престава да бъде убежище и оставаме закотвени в Настоящето.

9. ПРИМИРЕТЕ СЕ С НЕПОСТОЯНСТВОТО НА ЖИВОТА

Всичко, което съществува около нас е непостоянно - ситуации, обстоятелства, емоции, хората. Ние си мислим, че ако признаем, че всичко е непостоянно, това ще намали ентусиазма ни и може да доведе до състояние на апатия. Но не е така. Правилното разбиране на непостоянството разпалва духа. Когато духът е разпален, чувствате подем и се раждат ентусиазмът и активността.

10. ДОВЕРЕТЕ СЕ НА ТВОРЕЦА

Доверете се на Всевишния и Безкраен Интелект, който е създал всичко съществуващо - от космическите тела до взаимодействието на гените, атомите и молекулите. Вижте единството на Творението. Осъзнайте, че всичко е живо. Чистото Съзнание е основата на разума, част от който сте вие и всеки друг човек на земята.

11.ОСЪЗНАЙТЕ ЕДИНСТВОТО НА ВСИЧКО

Когато човешкият ум е стресиран и напрегнат, той раздава оценки, съди, харесва, не харесва, поставя рамки. И по този начин се изключва от всичко съществуващо. Но това отделяне е невъзможно. Ако премахнем само една точка от кръга, той вече няма да е кръг. Вижте себе си като част от Цялото.

12. ВАШАТА СЪЩНОСТ Е ЛЮБОВ И ПОКОЙ

Когато осъзнаете единството на Мирозданието, не се налага да полагате усилия, за да обичате другите. Любовта е ваша природа. Любовта е това, което сте. Нищо друго не съществува освен любовта. И осъзнавате, че покоят е вашата природа. "Аз дойдох от покоя, аз съм в покой, аз ще се върна към покоя. Покоят е моят произход и цел. Аз съм покой, аз съм пространство, аз съм любов".

13. ТЪРСЕТЕ БАЛАНСА

Търсете баланса между активност и почивка, между потапянето в света и обръщането към себе си, между говоренето и мълчанието. Ако през целия си живот не пророните дума, не означава непременно, че водите духовен живот. Вие сте надарени с глас. Надарени сте с таланти и способности. Използвайте пълноценно това, което ви е дадено, като добавите медитация и самовглъбяване.

14. БЪДЕТЕ САМООСЪЗНАТИ

Започнете с осъзнаване на чувството за собственото тяло, кожата под дрехите, мускулите и нервите под кожата, костите под тях. Не бъдете безчувствени като животно, което само яде, пие и спи. Наблюдавайте всяко усещане. Осъзнавайки собственото си тяло, вие се приближавате до осъзнаването на Духа, който е различен от тялото.

15. БЪДЕТЕ ЗРЕЛИ И БЕЗПРИСТРАСТНИ

Истинското осъзнаване идва със зрелостта или, може да се каже, с безпристрастието. Зрелостта и безпристрастието идват заедно. Вие не можете да бъдете зрели, ако не сте безпристрастни. Безпристрастието често се разбира погрешно като нещо вяло, скучно. Всъщност, когато сте безпристрастни, вие осъзнато общувате със Себе си. А зрелостта е лишена от трескавост. В нея има достойнство, свобода, разбиране, мистерия.

16. ОТКРИЙТЕ КРАСОТАТА

Открийте и разберете красотата на Творението, красотата във всеки човек, красотата вътре във вас и осъзнайте тази красота като природа на духа. Умът тича след красивото, оценява красотата, но има разлика между разбирането на красотата и желанието да я притежаваш. Само духовното осъзнава истински красотата. Когато забележите красота, знайте, че има дух. Ако някой е красив, то е защото има душа.

17. ПРЕКЛОНЕТЕ СЕ И ПОЧИТАЙТЕ ВСИЧКО В СВЕТА

Оценяването на красотата води до преклонение. Вие се прекланяте пред красотата, обожавате я. Почитайте всичко в света. Почитанието е нещо повече от емоция, то е отношение. То свидетелства за балансирано разбиране на живота. Когато има почитание, умът присъства сто процента в настоящето и идва чувството за святост.

18. ЖИВОТЪТ Е ВЕЧЕН

Последният принцип на духовния живот е осъзнаването, че животът е вечен. Това е в пълно противоречие с принципа на непостоянството, с разбирането, че всичко е тленно. Сега ние казваме, че животът е вечен и нищо не може да се случи с него. Истината винаги е противоречива.

- - -

Накрая предлагам да видим кратко видео от срещата с Шри Шри Рави Шанкар в София през месец юни 2012 г. и уникалният български рекорд с 333 гайди за Книгата на Гинес.




Източник: http://officialsrisri.blogspot.com/2011/01/18-principles-of-spiritual-life-by-h-h.html

 . 

Сърцето на Розата

Откъс от "Монахът, който продаде своето ферари" на Робин Шарма.

- Нали щеше да ме научиш на някои техники а, Джулиан? - казах аз, надявайки се да науча някои практически начини за прилагане на всички тези мъдри неща, които слушах.

- Има една техника за усъвършенстване на ума, която се издига високо над всички други. Тя е любима на мъдреците от Шивана и те ме научиха на нея с много вяра и доверие. Изпълнявах я само двайсет и един дни и се почувствах по-енергичен, по-ентусиазиран и по-жизнен за пръв път от много години насам. Тази практика е създадена преди повече от четири хиляди години. Нарича се Сърцето на Розата.

- Разказвай.

- За да я изпълняваш, са ти необходими само една свежа роза и усамотено място. Най-добре е сред природата, но ще ти свърши работа и тиха стая. Започни, като насочиш поглед в центъра на розата, в сърцето й. Йоги Раман ми каза, че розата много прилича на живота: по пътя срещаш бодли, но ако имаш вяра и вярваш в мечтите си, накрая ще преодолееш бодлите и ще стигнеш до прекрасния цвят.

Не откъсвай поглед от розата. Наблюдавай цвета, тъканта и формата й.

Вдъхвай аромата й и мисли само за това прекрасно творение пред очите си.

Отначало в съзнанието ти ще навлизат други мисли и ще отклоняват вниманието ти от сърцето на розата. Това е характерно за нетренирания ум. Но не трябва да се тревожиш. Бързо ще настъпи подобрение. Просто ти пак насочвай вниманието си към розата.

Скоро ще усетиш как умът ти укрепва и става дисциплиниран.

- Това ли е всичко? Звучи доста лесно.

- Тук се крие красотата на цялото нещо, Джон - отговори Джулиан. - Само че за да постигнеш резултат, трябва да изпълняваш този ритуал ежедневно. През първите няколко дни ще ти е трудно да правиш това упражнение дори и пет минути. 

Животът на повечето от нас протича в такова безумно темпо, че да останем наистина неподвижни и да запазим мълчание ни се струва нещо чуждо и неудобно. Ако чуят думите ми, повечето хора ще кажат, че нямат време да седнат и да се взират в някакво цвете. Това са същите онези хора, които ще кажат, че нямат време да се порадват на детския смях или да ходят боси в дъжда...

След една-две седмици ще успееш да изпълняваш упражнението в продължение на двадесет минути, без умът ти да се отклонява към други неща. За теб това ще е първи признак, че си възвръщаш господството върху крепостта на твоя ум. Отсега нататък той ще се съсредоточава само върху онова, което ти искаш. Той ще ти бъде прекрасен слуга. Помни - или ти контролираш ума си, или той контролира теб. 

На практика ще забележиш, че се чувстваш много по-спокоен. Постепенно ще се освободиш от навика да се тревожиш, от който страдат повечето хора, и ще усещаш в себе си повече енергия и оптимизъм. Най-важното е, че ще забележиш как животът ти се изпълва с усещане за радост и как възвръщаш способността си да цениш всички тези дарове, които те заобикалят.

Всеки ден, колкото и да си зает и колкото и изпитания да се наложи да посрещнеш, се връщай към сърцето на розата. То е твоят оазис. То е твоето тихо убежище. То е твоят остров на спокойствието. Никога не забравяй, че в мълчанието и неподвижността се крие сила. Неподвижността е първата стъпка към връзката с универсалния източник на интелигентност, която изпълва всяко живо същество.

 . 

Кен Уилбър - интегралния подход

 . 

Кен Уилбър (род. 1949 г. в САЩ) е световно известен американски психолог, философ, мистик, еколог.

В популярната класация "100-те най-влиятелни живи духовни личности" заема 9-та позиция.

Негови известни книги, преведени на български, са "Кратка истрия на всичко", "Без граници", "Интегрална психология" и др.

През 1998 г. основава Интегрален институт, в който се опитва да събере и обобщи различните гледни точки в няколко главни сфери на познание.

Уилбър твърди, че е практикуващ дзен будист, но обединява най-различни подходи и идеи в книгите си.

В долното видео Кен Уилбър показва един експеримент с ЕЕГ (електроенцефалограф), при който управлява мозъчната си активност, като спира мозъчните си вълни в определени области (отгоре надолу):
- бета (будно състояние);
- алфа (полусън);
- тета (сън);
- делта (дълбок, безпаметен сън).

По този начин той доказва, че човек може да управлява мозъчната си дейност и потока от мисли, който, според някои, е в състояние да определя реалностите в живота ни.

По материали от Интернет.

.