Състоянието на присъствие

По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

НЕ Е КАКВОТО СИ МИСЛИТЕ

Все говорите за състоянието на присъствие като ключ. Мисля, че на интелектуално ниво го разбирам, но не знам дали някога съм го изпитвал истински. Питам се - дали е това, което си мисля, или нещо съвсем различно?

Не е каквото си мислите! Не можете да мислите за присъствието, умът не е в състояние да го разбере. Да разбирате присъствието означава да присъствате.

Направете един опит. Затворете очи и си кажете: „Чудя се каква ли ще е следващата ми мисъл." После останете с будно внимание и чакайте следващата мисъл. Бъдете като котка, която дебне пред миша дупка. Каква мисъл ще излезе от дупката? Опитайте още сега.

Е?

Доста трябваше да почакам, докато се появи мисъл.

Именно. Докато се намирате в състояние на наситено присъствие, сте свободни от мисленето. Спокойни сте, но много будни. В момента, в който вниманието ви падне под определено ниво, настъпва мисленето. Връща се мисловният шум, тишината изчезва. Отново сте във времето.

Известно е, че за да проверят степента на присъствие на учениците си, някои дзен учители имат навика да се промъкват зад тях и неочаквано да ги удрят с пръчка. Какъв шок! Ако ученикът наистина е присъствал пълно в състояние на будност, ако е „държал светилника си запален" - една от аналогиите, използвани от Иисус за описване на присъствието, - те биха чули приближаването на учителя и биха го спрели или биха се отдръпнали. Но ако ударът се стовари върху тях, това означава, че са били потънали в мисли, или иначе казано отсъстващи, несъзнаващи.

За да останете присъстващи в делничния живот, полезно е да бъдете здраво закотвени в себе си, в противен случай умът, който притежава невероятна инерция, ще ви повлече като буйна река.

Kaквo означава „здраво закотвени в себе си"?

Означава да обитавате пълно тялото си. Винаги част от вниманието ви да бъде съсредоточено върху вътрешното му енергийно поле. Така да се каже, да усещате тялото отвътре. Съзнанието за тялото ви държи присъстващи. То ви закотвя в Настоящето (виж Шеста глава).

ЕЗОТЕРИЧНИЯТ СМИСЪЛ НА „ЧАКАНЕТО"

В известен смисъл състоянието на присъствие може да се сравни с чакането. В някои от притчите си Иисус използва аналогията за чакането. Това не е обичайното отегчено или неспокойно чакане, което отрича настоящето и за което вече стана дума. Не е чакане, в което вниманието ви е съсредоточено върху някаква точка в бъдещето, а настоящето се възприема като неприятно препятствие, което ви пречи да получите каквото искате. Има едно качествено различно чакане, което изисква цялата ви будност. Нещо може да се случи във всеки момент и ако не сте абсолютно будни, абсолютно безмълвни, ще го изпуснете. За това чакане говори Иисус. В това състояние цялото ви внимание е в Настоящето. Нищо от него не остава за мечтаене, мислене, спомняне, очакване. В него няма напрежение, няма страх, а само будно присъствие. Присъствате с цялото си Битие, с всяка клетка на тялото си. В това състояние онова „вие", което има минало и бъдеще, личността ви, ако щете, почти изчезва. Но не се губи нищо ценно. Вие пак сте себе си. Всъщност дори сте по-пълно себе си от всякога преди, или по-точно, едва сега сте истински себе си.

„Бъди като слуга, който чака завръщането на господаря си," казва Иисус. Слугата не знае в колко часа ще дойде господарят му. Затова остава буден, спокоен, неподвижен, за да не пропусне пристигането му. В друга една притча Иисус говори за пет безгрижни (несъзнаващи) жени, които нямат достатъчно масло (съзнание), за да горят светилниците им (да присъстват) и така изпускат жениха (Настоящето) и не отиват на сватбения пир (Просветлението). Тези пет жени са противопоставени на петте мъдри жени, които са приготвили достатъчно масло (останали са съзнаващи).

Дори мъжете, написали Евангелията, не разбират смисъла на тези притчи, затова първите погрешни тълкувания и изкривявания са се промъкнали още при записването им. Със следващите погрешни тълкувания смисълът им изчезва напълно. Това са притчи не само за края на света, но и за края на психическото време. Те описват преходността на его-ума и възможността да се живее в едно изцяло ново състояние на съзнание.

КРАСОТАТА ВЪЗНИКВА В ТИШИНАТА НА ВАШЕТО ПРИСЪСТВИЕ

Това, което току-що описахте, е нещо, което понякога изпитвам за кратко, когато съм сам сред природата.

Да. Дзен учителите използват думата сатори за проблясъка на прозрение, момента на немислене и пълно присъствие. Макар че сатори не е трайна трансформация, бъдете благодарни, когато го изпитате, защото така вкусвате от просветлението. Наистина е възможно да сте го изживявали много пъти, без да знаете какво е и колко е важно. Необходимо е присъствие, за да осъзнаете красотата, величието и свещеността на природата. Случвало ли ви се е да се взирате в безкрайността на космоса в ясна нощ, смаяни от абсолютната тишина и невероятната му огромност? Случвало ли ви се е да слушате, истински да слушате звука на планински поток в гората? Или песента на коса в полуздрача на тиха лятна вечер? За да осъзнаете тези неща, умът трябва да се смълчи. Трябва за миг да оставите личния си багаж от проблеми, от минало и бъдеще, както и всичките си знания - иначе ще гледате, без да виждате, и ще слушате, без да чувате. Необходимо е пълното ви присъствие.

Тук има и нещо повече от красотата на външната форма, нещо, което не може да бъде назовано, нещо неизразимо, някаква дълбока вътрешна свещена същност. Където и когато има красота, тази вътрешна същност успява някак да проблесне. Тя ви се разкрива само когато присъствате. Възможно ли е тази безименна същност и вашето присъствие да са едно и също нещо? Дали би я имало без вашето присъствие? Задълбочете се в това. Проверете сами.

Когато изживеете такива моменти на присъствие, вие вероятно не съзнавате, че за кратко сте били в състояние на немислене. Това е защото преходът между това състояние и прилива на мисли е бил много кратък. Вашето сатори може да е продължило само няколко секунди и после умът се е върнал, но то все пак се е случило, иначе е нямало да изживеете красотата. Умът не може нито да разпознае, нито да създаде красота. Тази красота или тази святост я е имало само за няколко секунди, докато сте присъствали изцяло. Поради краткостта на момента и липсата на бдителност и будност от ваша страна вероятно не сте успели да видите принципната разлика между възприятието, свободното от мисли осъзнаване на красотата, и назоваването и тълкуването й в мисленето - краткостта ги е сляла в един процес. Истината обаче е, че щом се е намесила мисълта, ви е останал само споменът.

Колкото по-широка е пропастта между възприятието и мисълта, толкова повече дълбочина има във вас като човешко същество, тоест толкова повече съзнание.

Много хора са пленници на ума си до такава степен, че красотата на природата просто не съществува за тях. Те могат да кажат: „какво красиво цвете", но това е всъщност само механичен етикет, поставен от ума. Тъй като не са безмълвни и присъстващи, те не виждат истински цветето, не чувстват същността и свещеността му - също както не познават себе си, не чувстват своята същност и свещеност.

Понеже живеем в такава подчинена на ума култура, по-голямата част от съвременното изкуство, архитектура, музика и литература са лишени от красота, от вътрешна същност - с много малко изключения. Причината е, че хората, които ги създават, не могат - дори за миг - да се освободят от ума си. Затова никога не са във връзка с онова място вътре в себе си, където се раждат истинското творчество и красота. Оставен на себе си, умът създава чудовища, и то не само в художествените галерии. Вгледайте се в градския пейзаж и в промишлените райони. Никоя друга цивилизация не е създавала толкова грозота.

ОСЪЗНАВАНЕ НА ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ

Едно и също нещо ли са присъствието и Битието?

Когато осъзнаете Битието, това, което всъщност се случва, е, че Битието осъзнава себе си. Когато Битието осъзнае себе си - това е присъствие. Тъй като Битието, съзнанието и животът са синоними, можем да кажем, че присъствието означава съзнание, което се самоосъзнава, или живот, постигащ себеосъзнаване. Но не се залавяйте за думите и не правете усилие да го проумеете. Не е нужно да проумявате нищо, за да можете да присъствате.

Все пак разбирам какво казвате, но катo че ли това означава, че Битието - крайната трансцендентна действителност - все още не е пълно, че се намира в процес на развитие. Нима на Бог му трябва време за личностно израстване?

Да, но само от ограничената гледна точка на видимата вселена. В Библията Бог казва: „Аз съм алфата и омегата." В безвремието, където се намира Бог и където е и вашият дом, началото и краят, алфата и омегата са едно и също нещо и същината на всичко, което някога е било и някога ще бъде, по същество присъства в неизявено състояние на единство и съвършенство - далеч отвъд възможностите на човешкото въображение и разбиране. В нашия свят на привидно отделни форми обаче безвременното съвършенство е понятие, което не можем да си представим. Тук дори и съзнанието, което е светлината, излъчвана от вечния Извор, като че ли се намира в процес на развитие, но това се дължи само на ограниченията на нашите възприятия. В абсолютен смисъл не е така. Въпреки това нека поговорим още малко за развитието на съзнанието в този свят.

Всичко съществуващо има Битие, има божествена същност, има някаква степен на съзнание. Дори и камъкът има някакво рудиментарно съзнание, иначе не би съществувал и атомите и молекулите му биха се разпилели. Всичко е живо. Слънцето, земята, растенията, животните, хората - всички те са проявление на съзнанието в различна степен, съзнанието, осъществено във форма.

Светът възниква, когато съзнанието приеме форми - мисловни и материални. Погледнете милионите форми на живот само на тази планета. В морето, на земята, във въздуха - и всяка форма на живот съществува в милиони екземпляри. С каква цел? Дали някой или нещо си играе с формата? Този въпрос са си задавали ясновидците в древна Индия. Те си представят света като "лила" - нещо като божествена игра. Очевидно в тази игра отделните форми на живот не са особено важни. В морето повечето форми на живот не просъществуват повече от няколко минути след раждането си. Човешката форма също доста бързо се превръща в прах и когато изчезне, все едно че никога не я е имало. Това трагично ли е или жестоко? Само ако създавате отделна самоличност за всяка форма, ако забравяте, че съзнанието е божествена същност, която се проявява във формата. Но не можете истински да знаете това, докато не осъзнаете собствената си божествена същност като чисто съзнание.

Ако една риба се роди в аквариума ви и вие я наречете Джон, напишете й свидетелство за раждане, разкажете й за семейните й корени и две минути по-късно друга риба я изяде, това е трагично. Но е трагично само защото сте изградили отделна самоличност там, където я е нямало. Уловили сте частица от един динамичен процес, танц на молекулите, и сте я превърнали в отделно същество.

Съзнанието се дегизира като форми, докато те не достигнат такава сложност, че то се загубва напълно в тях. В днешните хора съзнанието е напълно тъждествено с дегизировката. То познава себе си единствено като форма и затова живее в страх от унищожението - физическо и психическо - на тази форма. Това е его-умът и така настъпва болестното състояние. Като че ли някъде в процеса на еволюцията нещо се е объркало. Но дори и това е част от „лила" - божествената игра. Накрая натискът на страданието в резултат на това болестно състояние принуждава съзнанието да се разграничи от формата и да се събуди от съня. То си възвръща самосъзнанието, но на много по-дълбоко равнище, отколкото когато го е загубило.

Този процес е обяснен от Иисус в притчата за блудния син, напуснал дома на баща си, пропилял богатството си и, бедстващ, е принуден от страданието да се върне у дома. Когато се завръща, баща му го обича повече от преди. Синът е в същото състояние като преди, но все пак не съвсем същото. Има ново измерение на дълбочина. Тази притча описва пътя от несъзнателното съвършенство през видимото несъвършенство и „злото" до съзнателното съвършенство.

Разбирате ли сега колко no-дълбоко и по-широко е значението на присъствието ви като наблюдател на ума? Когато наблюдавате ума, отдръпвате съзнанието от формите на ума - този процес наричаме проследяване. Така наблюдателят - чистото съзнание отвъд формите - става по-силен, а мисловните форми отслабват. Когато говорим за наблюдаване на ума, персонализираме действие, което всъщност е от космическо значение; чрез вас съзнанието се събужда от съня на отъждествяването си с формата и се отдръпва от нея. Това е първият знак и присъща част на събитие, което вероятно се намира все още далеч в бъдещето на хронологичното време. Това събитие е краят на света.

Когато съзнанието се освободи от отъждествяването си с физическите и мисловните форми, то се превръща в така нареченото чисто или просветлено съзнание - присъствие. Това вече се е случило с малцина и е отредено да се случи скоро в много по-голям мащаб, макар че няма абсолютна гаранция, че наистина ще се случи. Повечето хора все още са в хватката на его-режима на съзнанието: тъждествени на ума си и управлявани от него. Ако не се освободят навреме, ще бъдат унищожени от ума си. Ще изпаднат във все по-голямо объркване, конфликти, насилие, болести, отчаяние и лудост. Его-умът е като потъващ кораб. Ако не го напуснете, ще потънете с него. Колективният его-ум е най-опасно лудото и рушително същество, обитавало някога тази планета. Какво мислите, че ще се случи тук, ако човешкото съзнание остане непроменено?

За повечето хора вече единствената почивка, която намират от собствения си ум, е в това, от време на време да се озовават на ниво на съзнанието под нивото на мисълта. Всеки прави това нощем, докато спи. Същото се случва в известна степен посредством секса, алкохола и наркотиците, които потискат излишната умствена дейност. Ако не бяха алкохолът, успокоителните, антидепресантите и незаконните наркотици, които се употребяват в огромни количества, лудостта на човешкия ум би била дори още по-очевидна. Смятам, че ако бъдат лишени от наркотиците си, голяма част от хората ще се превърнат в опасност за себе си и за другите. Разбира се, тези наркотици също ви държат в капана на едно болестно състояние. Широката им употреба само отлага разпадането на старите умствени структури и появата на по-висшето съзнание. Макар че отделният им потребител може да получи известно облекчение от ежедневния тормоз на ума, той не може да генерира достатъчно количество съзнателно присъствие, за да се издигне над мисълта и така да намери истинско освобождение.

Връщането до ниво на съзнанието, по-ниско от това на ума - нивото на пред-мисленето на далечните ни предшественици, на растенията и животните - не е решение за нас. Няма път назад. За да оцелее, човешкият род трябва да продължи към следващия етап. Съзнанието се развива в цялата вселена в милиарди форми. Дори ние да не успеем, във вселенски мащаб това няма да има значение. Съзнание никога не се губи, то просто ще намери изява в някаква друга форма. Но самият факт, че ви говоря и вие ме слушате в този момент, или четете, е ясен признак, че новото съзнание започва да пуска корени на нашата планета.

В това няма нищо лично, аз не ви поучавам. Вие сте съзнание и се вслушвате в себе си. Има една източна поговорка, според която „учителят и ученикът заедно създават учението". Във всеки случай думите сами по себе си не са важни. Те не са Истината, а само я посочват. Говорейки, аз присъствам, и вие може би ще можете да се присъедините към мен в това състояние. Макар че, разбира се, всяка дума, която използвам, има история и идва от миналото - с езика винаги е така, думите, които ви казвам сега, са носители на високоенергийна честота на присъствие, която е нещо съвсем отделно от смисъла им като думи. Тишината е още по-силен носител на присъствие, затова, когато четете това или ме слушате, осъзнайте тишината между и зад думите. Осъзнайте празните места. Да слушате тишината, където и да сте, е лесен и пряк начин за присъствие. Дори да има шум, зад и между звуците винаги има някаква тишина. Непосредственото й слушане веднага създава спокойствие във вас. Само безмълвието във вас може да възприеме тишината отвън. А какво е безмълвието, ако не присъствие, съзнателно освободено от мисловни форми? Ето живото осъществяване на това, за което говорим.

ХРИСТОС: РЕАЛНОСТТА НА ВАШЕТО БОЖЕСТВЕНО ПРИСЪСТВИЕ

Не се захващайте за думите. Можете да заместите „присъствие" с „Христос", ако това ви говори повече. Христос е вашата божествена същност, или „аз", както понякога го наричат на изток. Единствената разлика между Христос и присъствието е в това, че Христос говори за божествеността във вас, независимо дали я съзнавате или не, докато присъствие означава пробудената божественост или божествена същност.

Много недоразумения и неверни представи за Христос ще се изчистят, ако осъзнаете, че в него няма нито минало, нито бъдеще. Да кажете, че Христос е бил или ще бъде е същностно противоречие. Иисус е бил. Той е бил човек, живял преди две хиляди години и осъзнал божественото присъствие, истинската си природа. Затова е казал: „Преди да се е родил Авраам, аз съм". Не: „вече ме е имало, преди да се роди Авраам". Това би означавало, че все още е в измерението на времето и тъждествеността с формата. „Аз съм" в изречение в минало време означава една радикална промяна, прекъсване на времевото измерение. Това е подобно на дзен изявление с голяма дълбочина. Иисус се опитва да предаде пряко, не посредством мисловен дискурс, смисъла на присъствието, на себе-осъзнаването. Той е отвъд измерението на съзнанието, над което господства времето, в царството на безвремието. На света се появява измерението на вечността. Тя, разбира се, не означава безкрайно време, а изобщо липса на време. Така човекът Иисус става Христос, път към чистото съзнание. Как описва себе си Бог в Библията? Казва ли: аз винаги съм бил и винаги ще бъда? Не, разбира се. Това би придало реалност на миналото и бъдещето. Бог казва: „Аз съм Оня, Който съм." Тук няма време, само присъствие.

„Второто пришествие" на Христос е трансформацията на човешкото съзнание, изместването от времето към присъствието, от мисленето към чистото съзнание, а не появата на някакъв човек. Ако „Христос" се върне утре в някаква материална форма, какво друго би могъл да ви каже, освен: ,Аз съм истината. Аз съм божественото присъствие. Аз съм вечният живот. Аз съм с вас. Аз съм тук. Аз съм Сега."

Никога не персонализирайте Христос. Не му придавайте тъждественост с някаква форма. Божествените въплъщения, майките на божества, просветените учители - малцината от тях, които са истински, не са забележителни като личности. Без някакво неистинско „аз", което да поддържат, защитават и хранят, те са по-прости, по-обикновени от обикновения човек. Всеки притежател на силно его би ги сметнал за незначителни, или - още по-вероятно - въобще не би ги забелязал.

Ако някой просветен учител ви привлича, това е защото във вас вече има достатъчно присъствие, за да го разпознаете у друг. Много хора не са разпознали Иисус и Буда, както и винаги е имало много хора, привлечени от неистински учители. Егото бива привлечено от по-голямо его. Тъмнината не може да разпознае светлината. Само светлината може. Затова не вярвайте, че светлината е извън вас, или че може да дойде само през една определена форма. Ако само учителят ви е въплъщение на Бога, тогава вие какво сте? Всяка изключителност е отъждествяване с формата, а отъждествяването с формата означава его - колкото и добре да е замаскирано.

Използвайте присъствието на учителя си като отражение на собствената ви идентичност отвъд името и формата и за да постигнете сами по-наситено присъствие. Скоро ще разберете, че в присъствието няма „мое" и „твое". Присъствието е едно.

Груповата работа може също да помогне да засилите светлината на своето присъствие. Група хора, които се събират в състояние на присъствие, генерира колективно енергийно поле с голяма сила. То не само повишава степента на присъствие на всеки в групата, но и помага за освобождаването на колективното човешко съзнание от сегашното му състояние на подчиненост на ума. Така състоянието на присъствие ще стане все по-достъпно за отделния човек. Но ако няма поне един член на групата, който да се е установил стабилно в него и така да поддържа енергийната честота на състоянието, его-умът лесно може да се наложи и да саботира усилията на групата. Макар че работата в група е безценна, тя не е достатъчна и не бива да изпадате в зависимост от нея. Не бива също да зависите от учител, особено в преходния период, когато усвоявате смисъла и практиката на присъствието.

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.

 . 

Стратегии на ума за избягване на настоящето

По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

ЗАГУБАТА НА НАСТОЯЩЕТО: СЪРЦЕВИНАТА НА ИЗМАМАТА

Дори да приема напълно, че в крайна сметка времето е илюзия, с какво това ще промени живота ми? Аз трябва да продължа да живея в свят, който се управлява изцяло от времето.

Интелектуалното съгласие е само още едно убеждение, което няма да промени особено живота ви. За да осъзнаете тази истина, трябва да я изживеете. Когато всяка клетка на тялото ви присъства така, че да трепти от живот, когато можете да почувствате всеки момент от живота като радост от Битието, тогава може да се каже, че сте освободени от времето.

Но все пак утре трябва да плащам сметки, и все пак ще остарея и ще умра като всички други. Как въобще мога да твърдя, че съм освободен от времето?

Утрешните сметки не са проблем. Разграждането на физическото тяло не е проблем. Загубата на Настоящето е проблемът, или по-точно сърцевината на измамата, която превръща една обикновена ситуация, събитие или емоция в личен проблем и страдание. Загубата на Настоящето е загуба на Битието.

Да се освободите от времето означава да се освободите от психическата потребност от миналото като ваша самоличност и от бъдещето като ваше себеосъществяване. Това е най-дълбоката трансформация на съзнанието, която можете да си представите. В някои редки случаи промяната се случва драматично и радикално, веднъж и завинаги. Това обикновено се получава при пълна капитулация в момент на силно страдание. Повечето хора обаче трябва да поработят, за да се случи.

След като зърнете няколко пъти безвремевото състояние на съзнанието, започвате да се движите напред-назад между измеренията на времето и присъствието. Първо осъзнавате колко рядко вниманието ви е истински в Настоящето. Но само да знаете, че не присъствате, вече е голям успех — това знаене е присъствие, дори отначало да трае само няколко секунди часовниково време и после да изчезва. След това все по-често избирате да съсредоточите съзнанието си в настоящия момент вместо в миналото или бъдещето, и когато осъзнаете, че сте изгубили Настоящето, успявате да се задържите в него не само няколко секунди, а по-продължително от външната гледна точка на часовниковото време. Така, преди да се установите стабилно в състоянието на присъствие, тоест преди да бъдете напълно съзнаващи, известно време се движите между съзнанието и несъзнанието, между състоянието на присъствие и състоянието на отъждествяване с ума. Губите Настоящето, връщате се отново към него и така много пъти. Накрая присъствието става преобладаващо състояние.

Повечето хора или никога не изживяват присъствието, или само случайно и за кратко в редки случаи, без да осъзнават какво става. Повечето хора се движат не между съзнанието и несъзнанието, а само между различни равнища на несъзнанието.

ОБИКНОВЕНО НЕСЪЗНАНИЕ И ДЪЛБОКО НЕСЪЗНАНИЕ

Kaквo означава различни равнища на несъзнанието?

Както вероятно ви е известно, в съня си вие постоянно се движите между фази на сънуване и несънуване. По същия начин в будно състояние повечето хора се движат само между обикновеното несъзнание и дълбокото несъзнание. Това, което наричам обикновено несъзнание, означава да се идентифицирате с мисловния процес и емоциите си, реакциите, желанията и отвращенията си. Това е обичайното състояние на повечето хора. В него ви управлява его-умът и вие не съзнавате Битието. То не е състояние на остра болка или нещастие, но е състояние на почти непрекъснат дискомфорт, недоволство, отегчение или нервност - нещо като фон от статично напрежение. Може би не го съзнавате, защото то до такава степен е част от „нормалния" ви живот, точно както не съзнавате непрекъснатия фон от шум като бръмченето на климатика, докато той не спре. Когато обаче внезапно спре, изпитвате облекчение. Много хора използват алкохола, наркотиците, секса, храната, работата, телевизията и дори пазаруването като болкоуспокояващи в несъзнателен опит да отстранят този основен дискомфорт. В този случай занимание, което може да носи голямо удоволствие, ако се упражнява умерено, става натрапчиво или пристрастяващо и носи единствено и само кратко облекчение на симптомите.

Дискомфортът на обичайното несъзнание се превръща в болката на дълбокото несъзнание - състояние на по-остро или no-очевидно страдание или нещастие - когато нещата „се объркат", когато егото е застрашено или сте изправени пред голямо предизвикателство, заплаха или загуба - реални или въображаеми, в жизнената ситуация, или пред конфликт във взаимоотношенията. Това е сгъстен вариант на обикновеното несъзнание и се различава от него не по характер, а по степента си.

В обикновеното несъзнание, привичната съпротива или отричането на това, което е, създава дискомфорта и недоволството, което повечето хора приемат за нормален живот. Когато тази съпротива се усили заради някакво предизвикателство или заплаха за егото, поражда се силен негативизъм под формата на гняв, силен страх, агресивност, потиснатост и т.н, Дълбокото несъзнание често означава, че е задействано болковото тяло и вие сте се отъждествили с него. физическото насилие би било невъзможно без дълбокото несъзнание. То може да се прояви лесно, където и когато тълпа от хора или дори цяла нация генерира колективно негативно енергийно поле.

Най-добрият показател за вашето ниво на несъзнание е начинът, по който се справяте с предизвикателствата на живота, когато се срещнете с тях. Посредством тези предизвикателства несъзнаващият човек затъва по-дълбоко в несъзнанието, а съзнаващият започва да осъзнава по-силно. Можете да използвате предизвикателството, за да се пробудите, или пък да му позволите да ви повлече в още по-дълбок сън. Тогава сънят на обикновеното несъзнание се превръща в кошмар.

Ако не съумявате да присъствате дори в нормални обстоятелства, например когато седите сами в стаята, разхождате се из гората или слушате някого да говори, значи със сигурност няма да успеете да останете съзнаващи, когато нещо „се обърка" или се сблъскате с трудни хора или ситуации, със загуба или заплаха за загуба. Реакцията ще ви превземе, а тя в крайна сметка винаги е някаква форма на страх и ще ви повлече в дълбокото несъзнание. Тези предизвикателства са вашият изпит. Единствено начинът, по който се справяте с тях, показва на вас и на другите къде сте по отношение на състоянието на съзнанието, а не колко дълго можете да стоите със затворени очи или какви видения имате.

Затова е много важно съзнанието да навлезе в живота ви в обикновените ситуации, когато всичко върви относително гладко. Така силата на присъствието ви расте. Тя генерира енергийно поле с висока вибрационна честота във вас и около вас. Никакво несъзнание, никакво отричане, никакво несъгласие или насилие не могат да навлязат в това поле и да оцелеят, както тъмнината не може до оцелее в присъствието на светлината.

Когато се научите да наблюдавате мислите и емоциите си, а това е съществена част от присъствието, може би ще се изненадате, когато за първи път осъзнаете „фоновото статично напрежение" на обикновеното несъзнание и осъзнаете колко рядко, ако изобщо се случва, се чувствате наистина удобно със себе си. На ниво мислене ще срещнете значителна съпротива под формата на съждения, недоволство и проекции далеч от настоящето. На емоционално ниво ще има поток от дискомфорт, напрежение, отегчение или нервност. И двете са свойства на ума в обичайния му режим на съпротива.

КАКВО ТЪРСЯТ ТЕ?

В една от книгите си Карл Юнг разказва за разговор, който имал с американски индиански вожд. Той му казал, че според него повечето бели хора имат напрегнато изражение, втренчен поглед и жестоко поведение. „Те винаги търсят нещо. Какво ли търсят? Белите винаги искат нещо. Винаги са притеснени и неспокойни. Ние не знаем какво искат те. Мислим, че са луди."

Скритият поток от постоянно притеснение, разбира се, е започнал много преди подема на западната индустриална цивилизация, но в западната цивилизация, която обхваща почти цялото земно кълбо, включително голяма част от Изтока, той се проявява в безпрецедентно остра форма. Вече го е имало по времето на Иисус, имало го е 600 години преди времето на Буда и още много преди това. „Защо сте винаги тревожни? - пита Иисус учениците си. - Може ли тревожната мисъл да добави и един-единствен ден към живота ви?" Буда учи, че корените на страданието са в постоянното искане и жадуване.

Съпротивата срещу Настоящето като колективна болест е присъщо свързана със загубата на съзнанието за Битието и образува основата на дехуманизираната ни индустриална цивилизация. Фройд впрочем също признава наличието на такъв скрит поток от притеснение и пише за него в книгата си „Цивилизацията и недоволните от нея", но не разбира какъв е истинският му корен, нито че е възможно освобождаването от него. Тази колективна болест е създала една крайно нещастна и изключително агресивна цивилизация, която се е превърнала в заплаха не само за себе си, но и за живота на планетата изобщо.

ПРЕМАХВАНЕ НА ОБИКНОВЕНОТО НЕСЪЗНАНИЕ

Значи можем да се освободим от тази болест?

Направете я съзнателна. Наблюдавайте многото начини, по които притеснението, недоволството и напрежението възникват във вас чрез излишно съдене, съпротива срещу това, което е, и отричане на Настоящето. Всичко несъзнателно се разпилява, когато попадне под светлината на съзнанието. Когато се научите да премахвате обикновеното несъзнание, светлината на присъствието ви ще грее ярко и ще ви бъде много по-лесно да се справите с дълбокото несъзнание, когато почувствате притеглянето му.

Обикновеното несъзнание обаче може отначало да бъде трудно за откриване, тъй като е твърде привично.

Нека ви стане навик да наблюдавате психическото и емоционалното си състояние. „Спокоен ли съм в този момент?" е въпрос, който е добре да си задавате често. Можете също да се запитате: „Какво се случва в мен в този момент?" Поне се интересувайте от това, което става вътре във вас толкова, колкото и от случващото се извън вас. Ако сложите в ред вътрешното, външното само ще се подреди. Първостепенната реалност е вътре, навън е второстепенната. Но не отговаряйте веднага на тези въпроси. Насочете вниманието си навътре. Вгледайте се в себе си. Какви мисли ражда умът ви? Какво чувствате? Насочете вниманието си към тялото. Има ли в него някакво напрежение? Установите ли ниво на притеснение, фоново статично напрежение, вижте по какъв начин избягвате живота, противопоставяте му се или го отричате - отричайки Настоящето. Има много начини, по които хората несъзнателно се противопоставят на сегашния момент. Ще ви дам само няколко примера. След като се поупражнявате, умението ви да се самонаблюдавате, да следите вътрешното си състояние ще се усъвършенства.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НЕЩАСТИЕТО

Ненавиждате ли това, което правите? Може да става въпрос за работата ви, или пък сте се съгласили да вършите нещо и го вършите, но част от вас го мрази и се противи. Носите ли в себе си неизказана ненавист към някого от околните? Съзнавате ли, че енергията, която излъчвате в резултат на това, е толкова вредна, че отравяте себе си и хората наоколо ви? Вгледайте се внимателно в себе си. Виждате ли и най-малка следа от недоволство и нежелание? Ако има такава, наблюдавайте я на умствено и емоционално ниво. Какви мисли ражда умът ви за ситуацията? После се вгледайте в емоцията - реакцията на тялото към тези мисли. Почувствайте емоцията. Приятна ли е, или неприятна? Такава ли е енергията, която бихте избрали да носите в себе си? Имате ли избор?

Може би наистина ви използват, може би това, което правите, наистина е отегчително, може би някой от близките ви наистина е нечестен, дразнещ или несъзнаващ, но всичко това няма никакво значение. Няма значение дали мислите и емоциите ви във връзка със ситуацията са оправдани или не. Фактът е, че се противопоставяте на това, което е. Превръщате сегашния момент в свой враг. Създавате нещастие, конфликт между вътрешното и външното. Нещастието ви замърсява не само вашето вътрешно битие и околните, но и колективната човешка психика, от която представлявате неделима част. Замърсяването на планетата е само външен израз на вътрешното психическо замърсяване - милиони несъзнателни хора, които не поемат отговорността за вътрешното си пространство.

Или спрете това, което правите, говорете с нужния човек и изразете чувствата си, или се откажете от негативизма, който умът ви плете около ситуацията и от който фактически няма никаква полза освен укрепването на фалшиво себеусещане. Важно е да признаете неговата безполезност. Негативизмът никога не е най-добрият начин да се справите с каквато и да е ситуация. Всъщност в повечето случаи той ви улавя в капан и пречи на истинската промяна. Всичко, което се прави с негативна енергия, бива заразено от нея, и след време създава още болка и нещастие. Нещо повече, всяко негативно вътрешно състояние е заразно. Нещастието се разпространява по-лесно от физическо заболяване. По принципа на резонанса то предизвиква и подхранва латентния негативизъм у другите, освен ако те не са недосегаеми за него - или, иначе казано, силно съзнаващи.

Замърсявате ли света или чистите мръсотията? Вие отговаряте за своето вътрешно пространство, вие и никой друг, и вие отговаряте за планетата. Както в себе си, така и навън: ако хората изчистят вътрешното замърсяване, ще престанат да замърсяват извън себе си.

Как можем да захвърлим негативизма, както ни съветвате?

Просто го захвърлете. Как пускате горещ въглен? Как пускате някой тежък и ненужен багаж, който носите? Като признаете, че не искате повече да понасяте болката или да носите товара и го захвърляте. Дълбокото несъзнание, като например болковото тяло или друга дълбока болка от рода на загуба на близък човек, обикновено трябва да се преобразува посредством приемане, съчетано със светлината на присъствието ви - вашето неотклонно внимание. От друга страна, много модели в обикновеното несъзнание могат просто да бъдат захвърлени, след като вече сте наясно, че не ви трябват и не ги искате, след като осъзнаете, че имате избор и не сте просто кълбо от условни рефлекси. Всичко това предполага да имате достъп до силата на Настоящето. Без нея нямате избор.

Като наричате някои емоции негативни, не създавате ли в ума си поляризация на добро и зло, за която говорихте по-рано?

Не. Поляризацията се създава на по-ранен етап, когато умът преценява настоящия момент като лош. Тази оценка създава негативната емоция.

Но ако наричате някои емоции негативни, не казвате ли всъщност, че не би трябвало да ги има, че не е правилно да ги изпитваме?

Доколкото разбирам, трябва да си разрешим да имаме всякакви чувства, които възникнат, вместо да ги преценяваме като лоши или да ги отричаме. В реда на нещата е да бъдем недоволни, в реда на нещата е да бъдем ядосани, раздразнени, мрачни и прочие - иначе ги потискаме, изпадаме във вътрешен конфликт или отричане. Нещата са добре така, както са.

Разбира се. След като някакъв мисловен модел или емоция вече съществуват, приемете ги. Не сте били достатъчно съзнаващи, за да имате право на избор. Това не е преценка, а факт. Ако сте имали избор, или сте съзнавали, че имате избор, какво бихте избрали: страданието или радостта, удобството или притеснението, мира или конфликта? Бихте ли избрали мисъл или чувство, които ви откъсват от естественото ви състояние на благополучие, от радостта от живота вътре във вас? Такова чувство наричам негативно, а това означава просто лошо. Не в смисъла, че „не би трябвало да го изпитвате", а просто лошо чувство, все едно да ви е зле на стомаха.

Как е било възможно хората да убият над 100 милиона свои събратя само през XX век? Причиняването на болка в такива мащаби от едни хора на други е отвъд всякакви граници на въображението. И тук не вземаме предвид психическия, емоционалния и физическия тормоз, изтезанията, болката и жестокостта, които хората продължават всеки ден да си причиняват един на друг, както и на други разумни същества.

Дали правят това, защото са в контакт с естественото си състояние, с радостта от живота вътре в себе си?

Разбира се, че не. Само хора в дълбоко негативно състояние, които се чувстват наистина ужасно, биха създали подобна реалност като отражение на начина, по който се чувстват. Сега те рушат природата и планетата, която ги храни. Не е за вярване, но е истина. Хората са опасно луд и много болен вид. Това не е съждение, а факт. Факт е също, че разумът е запазен зад лудостта, Изцелението и спасението са достъпни още сега.

Ако се върнем по-конкретно на това, което казвате, несъмнено е вярно, че когато приемете недоволството си, мрачното си настроение, гнева си и т.н., вече не сте принудени да им се подчинявате сляпо и е по-малко вероятно да ги проектирате върху околните. Но се питам дали не се самозаблуждавате. След като известно време се упражнявате в приемане - както сте направили вие, - настъпва момент, в който трябва да продължите към следващия етап, когато вече не се създават негативни емоции. Ако не го сторите, „приемането" ви се превръща просто в психически етикет, който позволява на егото ви да продължи да се отдава на нещастието и така да усилва усещането ви за отделност от другите хора и средата ви, от вашето тук и сега. Както знаете, отделността е основата за чувството за идентичност на егото. Истинското приемане би преобразувало веднага тези чувства. Ако наистина дълбоко в себе си знаете, че всичко е „в реда на нещата", както вие се изразявате, и което безспорно е вярно, дали изобщо бихте имали негативни чувства? Без да съдите, без да се съпротивлявате срещу това, което е, те не биха възникнали. Имате в ума си представата, че „всичко е наред", но дълбоко в себе си не го вярвате, така че старите психоемоционални модели на съпротива си остават непокътнати. Затова се чувствате зле.

И това също е в реда на нещата.

Какво защитавате: правото си на несъзнание, правото си да страдате? Не се безпокойте, тях никой няма да ви ги отнеме. Когато разберете, че от някаква храна ви става лошо, ще продължите ли да я ядете и да твърдите, че е в реда на нещата да ви бъде лошо?

КЪДЕТО И ДА СТЕ, БЪДЕТЕ ТАМ ИЗЦЯЛО

Можете ли да дадете още няколко примера за обикновено несъзнание?

Опитайте се да се уловите, когато се оплаквате - на глас или наум, от ситуация, в която сте се озовали, от това какво правят или говорят хората, от средата си, от положението си, дори от времето. Оплакването винаги представлява неприемане на това, което е. То неизменно носи несъзнателен негативен заряд. Когато се оплаквате, се превръщате в жертва. Когато се изразявате, властта е във вас. Затова променете ситуацията, предприемайки нещо, или говорейки за нея, ако това е необходимо или възможно. Напуснете ситуацията или я приемете. Всичко останало е лудост.

Обикновеното несъзнание винаги е свързано по някакъв начин с отричането на Настоящето. То, разбира се, включва и мястото, където се намирате. Противопоставяте ли се на вашето „тук и сега"? Някои хора винаги искат да бъдат другаде. Тяхното „тук" никога не е достатъчно добро. Наблюдавайте се, за да видите дали е така във вашия живот. Където и да сте, бъдете там изцяло. Ако намирате своето „тук и сега" за непоносимо и то ви прави нещастни, имате три възможности; да се махнете от ситуацията, да я промените или да я приемете напълно. Ако искате да поемете отговорност за живота си, трябва да изберете един от тези три варианта, и то веднага. След това приемете последствията. Без оправдания. Без негативизъм. Без психическо замърсяване. Поддържайте чисто вътрешното си пространство.

Ако предприемете нещо - тръгнете си или промените ситуацията - ако е възможно, най-напред се отърсете от негативизма. Действието, произтичащо от съзнанието какво е необходимо, е по-ефикасно от произтичащото от негативизма,

Често е по-добре да направите каквото и да е, отколкото нищо да не правите, особено ако сте заседнали от много време в нещастие. Ако сгрешите, поне научавате нещо, и тогава грешката вече не е грешка. Ако останете заседнали, нищо не научавате. Пречи ли ви страхът да действате? Отчетете страха, наблюдавайте го, насочете вниманието си към него, присъствайте пълно. Това ще прекъсне връзката между страха и мисленето ви. Не позволявайте на страха да се надигне в ума ви. Използвайте силата на Настоящето. Страхът не може да издържи срещу нея.

Ако наистина нищо не можете да направите, за да промените своето „тук и сега", и ако не можете да се махнете от ситуацията, тогава я приемете изцяло, изоставяйки всякаква вътрешна съпротива. Така неистинското нещастно „аз", което обича да се чувства нещастно, сърдито или самосъжаляващо се, не може да оцелее. Това се нарича капитулация. Тя не е слабост. В нея има голяма сила. Само предалият се притежава духовна сила. Посредством капитулацията ще се освободите от ситуацията вътре в себе си. Може да забележите, че ситуацията се променя без всякакво усилие от ваша страна. Но във всички случаи вие сте свободни.

Може би има нещо, което „би трябвало" да направите, но не го правите? Станете и го направете още сега. Другата възможност е да приемете бездействието си, мързела си, пасивността си в този момент - ако такъв е вашият избор. Отдайте му се напълно. Порадвайте му се. Бъдете максимално мързеливи и бездейни. Ако се отдадете на това изцяло и съзнателно, скоро ще го преодолеете. А може би няма. И в двата случая няма вътрешен конфликт, няма съпротива, няма негативизъм.

Изложени ли сте на стрес? Толкова ли сте заети да стигнете в бъдещето, че сегашното е сведено само до средство по пътя към него? Стресът се дължи на това, че сте „тук", а искате да бъдете „там", че се намирате в настоящето, а искате да сте в бъдещето. Това раздвоение ви разкъсва вътрешно. Да създавате такова вътрешно раздвоение и да живеете с него е лудост. Ако се налага, можете да се движите бързо, да работите бързо, дори да тичате, без да се проектирате в бъдещето и без да се противите срещу настоящето. Когато се движите, работите или тичате, правете го с цялото си същество. Радвайте се на потока от енергия, на високата енергия на момента. Вече не сте в стрес, вече не се разкъсвате на две. Просто се движите, тичате, работите - и това ви доставя удоволствие. А можете да зарежете всичко и да седнете на някоя пейка в парка. Тогава обаче наблюдавайте ума си. Може той да каже: „Ти би трябвало да работиш. Пилееш време." Наблюдавайте ума. Усмихнете му се.

Заема ли миналото голяма част от вниманието ви? Често ли говорите и мислите за него, било в положителна или в отрицателна светлина? Големите неща, които сте постигнали, приключенията и преживяванията ви, или как сте станали жертва и какви ужасни неща са ви причинили, или може би какво вие сте причинили някому? Мисловните ви процеси създават ли вина, гордост, недоволство, гняв, угризения или самосъжаление? Значи не само укрепвате фалшиво себеусещане, но и допринасяте за стареенето на тялото ви, като натрупвате минало в психиката си. Проверете го сами, като наблюдавате околните, които са подчертано склонни да се вкопчват в миналото.

Погребвайте миналото всеки миг. То не ви е нужно. Прибягвайте до него, когато то е абсолютно свързано с настоящето. Почувствайте силата на момента и пълнотата на Битието. Почувствайте присъствието си.

Тревожни ли сте? Често ли си мислите „какво ще стане, ако..."? Идентифицирате се с ума си, който се проектира във въображаема бъдеща ситуация и създава страх. Вие не можете да се справите с такава ситуация, защото тя не съществува. Тя е мисловен фантом. Можете да прекратите тази лудост, която руши здравето и живота ви, просто като приемете настоящия момент. Осъзнайте дишането си. Почувствайте как въздухът влиза и излиза от тялото ви. Почувствайте вътрешното си енергийно поле. Всичко, с което имате да се справяте в реалния живот - не във въображаемите проекции на ума - е този момент. Запитайте се какъв проблем имате точно сега, не догодина, не утре, не след пет минути. Какво не е наред в този момент? Винаги можете да се справите с Настоящето, но никога с бъдещето - а и не се налага. Отговорът, силата, правилното действие или средство ще дойдат тогава, когато ви потрябват, нито по-рано, нито по-късно.

„Един ден ще успея." Целта отнема ли толкова много от вниманието ви, че да свеждате настоящето до средство за постигането й? Отнема ли ви радостта от това, което правите? Чакате ли тепърва да започнете да живеете? Ако си създадете такъв мисловен навик, каквото и да постигнете и придобиете, настоящето никога няма да бъде достатъчно добро, бъдещето винаги ще ви се струва по-добро. Съвършена рецепта за постоянно неудовлетворение и неосъщественост, не мислите ли?

Имате ли навика да „чакате"? Каква част от живота си прекарвате в чакане? „Чакане на дребно" аз наричам чакането на опашка в пощата, чакането в задръстване или на летището, чакането на нечие пристигане, на края на работното време и така нататък. „Чакане на едро" е очакването на следващата ваканция, на по-добра работа, децата да пораснат, да дойде истинската любов, успехът, парите, да станете значими или просветлени. Нерядко хората прекарват целия си живот в чакане да заживеят.

Чакането е състояние на ума. По същество то означава, че искате бъдещето, а не искате настоящето. Не искате това, което имате, искате нещо, което нямате. С всяко чакане несъзнателно създавате вътрешен конфликт между „тук и сега", където не искате да бъдете, и представата за бъдещето, където искате да бъдете, Това влошава значително качеството на живота ви, защото губите настоящето.

Няма нищо лошо в това да се стремите да подобрите ситуацията си. Нея можете да подобрите, но не и живота си. Животът е първичното. Животът е най-дълбокото вътрешно Битие. Той вече е цялостен, пълен и съвършен. Ситуацията ви се състои от условията и преживяванията ви. Няма нищо лошо в това да си поставяте цели и да се стремите към постижения. Грешката е в това да ги използвате като заместител на усещането за живота, за Битието. Единственият път към тях е в Настоящето. Така приличате на архитект, който не обръща внимание на основата на сградата, но отделя много време на последните етажи.

Много хора например чакат да преуспеят. Това не може да се случи в бъдещето. Когато почитате, признавате и напълно приемете сегашната си реалност - там, където сте, това, което сте, това, което правите - когато приемете изцяло онова, което имате, сте благодарни за него, благодарни за това, което е, за Битието. Благодарност за настоящия момент и пълнота на живота сега - това е истинското благополучие. То не може да дойде някога в бъдещето. След това, с времето, то може да се прояви по различни начини за вас.

Ако сте недоволни от това, което имате, или дори разочаровани или ядосани за сегашен недоимък, това ви мотивира да забогатеете, но дори и да направите милиони, пак изпитвате вътрешното усещане за недостатъчност, дълбоко в себе си продължавате да се чувствате неосъществени. Може да изживявате нови и вълнуващи неща, които се купуват с пари, но те идват и си отиват и винаги ви оставят усещане за празнота и нужда от още физически и психически удоволствия. Няма да бъдете в Битието и да чувствате пълнотата на живота сега - единственото истинско благополучие.

Затова се откажете от чакането като състояние на ума. Когато се уловите, че се впускате в чакане, дръпнете се от него. Елате в сегашния момент. Просто бъдете и се радвайте на това. Ако присъствате, никога няма да имате нужда да чакате нищо. Затова следващият път, когато някой ви каже: „Извинявай, че те накарах да чакаш", вие му отговорете: „Няма нищо, аз не чаках. Просто си стоях тук и се забавлявах - радвах се на себе си."

Това са само няколко от привичните стратегии на ума за отричане на настоящето, които съставляват обикновеното несъзнание. Те лесно се изпускат от поглед, защото са до голяма степен част от нормалния живот - фоновото статично напрежение на постоянното недоволство. Но колкото повече се упражнявате да наблюдавате вътрешното си психо-емоционално състояние, толкова по-лесно ще усещате кога сте попаднали в клопката на миналото или бъдещето, тоест на несъзнанието, и ще се събуждате от съня на времето в настоящето. Но внимавайте: фалшивото нещастно „аз", израстващо от отъждествяването с ума, се храни с време. То знае, че за него настоящето е смърт u затова се чувства силно застрашено от него. Ще направи всичко по силите си да ви измъкне от него. Ще се опитва да ви задържи в клопката на времето.

ВЪТРЕШНАТА ЦЕЛ НА ВАШИЯ ПЪТ В ЖИВОТА

Виждам истината в казаното от вас, но все naк мисля, че трябва да имаме цел в живота си, иначе просто бихме се носили по течението, а целта означава бъдеще, нали? Как да го съчетаем с живота в настоящето?

Когато пътувате, полезно е да знаете къде отивате или поне общата посока, в която се движите, но не забравяйте: единственото истински реално в пътуването ви е стъпката, която правите в този момент. Тя е всичко, което имате.

Вашият път в живота има външна и вътрешна цел. Външната е да достигнете до дестинацията си, да постигнете, каквото сте си наумили, да придобиете това или онова, което - разбира се - засяга бъдещето. Но ако дестинацията ви, или стъпките, които ще предприемете в бъдеще, отнемат толкова много от вниманието ви, че станат по-важни от стъпката, която правите сега, значи напълно изпускате вътрешната цел на пътуването, която няма нищо общо с това къде отивате и какво правите, а само как го правите. Не е свързана с бъдещето, но е много свързана със състоянието на съзнанието ви в този момент. Външната цел принадлежи на хоризонталното измерение на пространството и времето. Вътрешната засяга задълбочаването на Битието във вертикалното измерение на безвремевото Настояще. Външното пътуване може да се състои от милион стъпала, вътрешното има само едно - стъпалото, където сте сега. Колкото по-дълбоко го осъзнаете, толкова повече разбирате, че то вече съдържа в себе си всички останали стъпала, както и крайната цел. Тази единствена стъпка се превръща в израз на съвършенството, акт на голяма красота и качество. Тя ви отвежда в Битието, светлината на Битието заблестява през нея. Това е и целта, и осъществяването на вътрешното ви пътуване, пътуването ви в себе си.

Има ли значение дали ще постигнем външната си цел, дали ще успеем или ще се провалим в света?

Ще има значение дотолкова, доколкото не сте осъзнали вътрешната си цел. След това външната става просто игра, която може да продължите да играете просто защото ви доставя удоволствие. Възможно е също да се провалите изцяло във външната си цел и същевременно да успеете напълно във вътрешната. Или обратното, което всъщност се случва по-често: външно богатство и вътрешна бедност, или „да спечелиш целия свят и да изгубиш себе си", както се изразява Иисус. В крайна сметка, разбира се, всяка външна цел е обречена на „провал" рано или късно, просто защото се подчинява на закона за преходността на всички неща. Колкото по-скоро осъзнаете, че външната цел не може да ви донесе трайно себеосъществяване, толкова по-добре. Когато видите колко ограничена е външната ви цел, се отказвате от нереалистичното си очакване тя да ви направи щастливи и я подчинявате на вътрешната си цел.

МИНАЛОТО НЕ МОЖЕ ДА ОЦЕЛЕЕ В ПРИСЪСТВИЕТО ВИ

Споменахте, че ненужното мислене и говорене за миналото е един от начините, no коиmo отбягваме настоящето. Но независимо оm миналото, което си спомняме и с което може би се отъждествяваме, няма ли вътре в нас и друго ниво минало, много по-дълбоко вкоренено? Говоря за несъзнателното минало, което определя живота ни, особено преживяванията в ранното детство, може би дори и в минали животи. Освен това има и културна обусловеност, свързана с мястото където живеем, и с историческото време. Всички тези неща определят начина, по който възприемаме света, как реагираме, как мислим, какви връзки имаме, как живеем живота си. Възможно ли е изобщо да осъзнаем всичко това и да се отърсим от него? Колкo време ще е нужно? И ако успеем, какво ще ни остане след това?

Какво остава, когато свърши илюзията?

Няма нужда да изследвате несъзнателното минало в себе си, освен когато то се проявява в настоящия момент под формата на мисъл, емоция или желание, реакция или външно събитие, което ви се случва. Това, което е нужно да знаете за несъзнателното си минало, ще бъде извадено на бял свят от предизвикателствата на настоящето. Ако се заровите в миналото, то ще се превърне в бездънна яма - винаги ще има още. Може би си мислите, че имате нужда от още време, за да разберете миналото или да се освободите от него, или с други думи, че бъдещето в крайна сметка ще ви освободи от миналото. Това е заблуда. Само настоящето може да ви освободи от миналото. Времето не може да ви освободи от времето. Протегнете ръка към силата на Настоящето. Там е ключът.

Какво е силата на настоящето?

Просто силата на вашето присъствие, съзнанието ви, освободено от мисловните форми - нищо повече.

И така, справете се с миналото на нивото на настоящето. Колкото повече внимание отдавате на миналото, толкова повече енергия му вливате и става по-вероятно да извлечете от него своята самоличност. Не ме разбирайте неправилно, вниманието е много важно, но не към миналото като към такова. Отдайте вниманието си на настоящето, на поведението си, на реакциите си, на настроенията, мислите, емоциите, страховете и желанията, които възникват в сегашното. Това е миналото във вас. Ако можете да присъствате достатъчно, за да наблюдавате всички тези неща, не критично или анализирайки, без да съдите, тогава вие се справяте с миналото и го разпръсквате със силата на присъствието си. Не можете да намерите себе си, потапяйки се в миналото. Ще намерите себе си, идвайки в настоящето.

Не е ли полезно да разберем миналото и така да разберем защо правим определени неща, защо реагираме по определен начин, защо несъзнателно създаваме своята специфична драхма, моделите в отношенията си и т.н.?

Осъзнавайки все повече действителността на настоящето, може да прозрете внезапно защо културната ви основа действа по този точно начин, например взаимоотношенията ви следват определени шаблони, или си спомняте неща, които са се случили в миналото, или ги виждате по-ясно. Това е нормално и може да бъде полезно, но не е съществено. Същественото е съзнателното ви присъствие. То разпръсква миналото. То е агентът на трансформацията. Затова не се стремете да разберете миналото, а присъствайте колкото можете повече. Миналото не може да оцелее в присъствието ви, само в отсъствието ви.

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.

 . 

Навлизане дълбоко в настоящето

По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

НЕ ТЪРСЕТЕ СЕБЕ СИ В УМА

Струва ми се, че имам още много да науча за начина, no който работи моят ум, преди да мога изобщо да напредна към пълно осъзнаване или духовно просветление.

Не, не е така. Проблемите на ума не могат да бъдат разрешени на равнището на ума. След като сте проумели основния проблем, няма почти нищо друго, което да се налага да научите или разберете. Изучаването на сложността на ума може да ви направи добър психолог, но няма да ви отведе отвъд него, също както изучаването на лудостта не е достатъчно за създаването на разумност. Вече сте разбрали основния механизъм на несъзнателното състояние: себеотъждествяване с ума, който създава фалшива самоличност - его, заместител на вашето истинско „аз", чиито корени са в Битието. Ставате „клонка, отрязана от лозата", както се изразява Христос.

Нуждите на егото нямат край. То се чувства уязвимо и застрашено, затова живее в състояние на страх и недоимък. След като вече знаете механизма на основния проблем, няма нужда да изследвате безбройните му проявления, да превръщате това в сложен личен проблем. Егото, разбира се, обича това. То винаги търси нещо, към което да се закачи, за да поддържа и укрепва илюзорната представа за „аза", затова с удоволствие ще се закачи за проблемите ви. Така при много хора голямата част от себе-усещането е тясно свързана с проблемите им. В такъв случай последното, което те искат, е да се освободят от тях - това би означавало да загубят себе си. Напълно възможна е значителна несъзнателна инвестиция на егото в болката и страданието.

М така, след като приемете, че корените на несъзнанието са в отъждествяването с ума, което, разбира се, включва и емоциите, вие се измъквате от него. Заменяте го с присъствие. Когато присъствате, можете да оставите ума да си действа, без да се забърквате с него. Той самият не е нездрав. Умът е великолепен инструмент. Нездравото идва тогава, когато търсите себе си в ума и го смесвате със себе си. Тогава той става его-ум и превзема целия ви живот.

СЛОЖЕТЕ КРАЙ НА ЗАБЛУДАТА „ВРЕМЕ"

Изглежда почти невъзможно да прекъснем отъждествяването си с ума. Всички сме потопени в него. Как да научиш риба да лети?

Ето къде е ключът: край на заблудата „време". Времето и умът са неотделими. Отнемете на ума времето и той ще спре - освен ако не решите да го използвате.

Да се отъждествявате с ума си означава да попаднете в капана на времето - натрапчивата потребност да живеете изключително чрез паметта и очакването. Това ви ангажира непрекъснато с миналото и бъдещето и неохотно признавате и приемате сегашния момент. Причината за тази натрапчива потребност е, че миналото ви дава самоличност, а бъдещето носи обещанието за спасение, за себеосъществяване в каквато и да е форма. И едното, и другото е илюзия.

Но как бихме функционирали на този свят без чувство за време? Вече няма да има цели, към които да се стремим. Дори няма да знам кой съм, защото миналото ме прави това, което съм днес. Аз мисля, че времето е нещо много ценно и трябва да се научим да го използваме мъдро, а не да го пилеем.

Времето изобщо не е ценно, защото е илюзия. Това, което възприемате като ценно, не е времето, а единствената точка, която е извън него: Настоящето. То наистина е ценно. Колкото повече се съсредоточавате върху времето - миналото и бъдещето, - толкова повече изпускате от поглед Настоящето, най-ценното нещо, което съществува.

Защо е най-ценно ли? Първо, защото друго освен него няма. То е всичко. Вечното настояще е пространството, в което се разгръща целият Ви живот, единственият фактор, който остава неизменен. Животът е сега. Никога не е имало време, когато животът ви да не е бил сега, няма и да има. Второ, Настоящето е единствената точка, която може да ви отведе отвъд тесните граници на ума. То е единствената точка на достъп към безвремието и безформието на Битието.

НЯМА НИЩО ИЗВЪН НАСТОЯЩЕТО

Миналото и бъдещето не са ли също толкова реални, понякога дори по-реални от настоящето? В крайна сметка миналото опредат кои сме, както и това как възприемеше и кaквo поведение следваме в настоящето. Бъдещите ни цели определят какви действия предприемаме в настоящето.

Още не сте схванали същността на това, което казвам, защото се опитвате да го разберете с ума си. Умът не може да го проумее. Само вие можете. Моля ви, просто слушайте.

Случвало ли се е някога да изпитате, направите, помислите или почувствате нещо извън Настоящето? Мислите ли, че това ще се случи някога? Възможно ли е нещо да се случи или да бъде извън Настоящето? Отговорът е очевиден, нали?

Никога нищо не се е случвало в миналото, то се е случвало в Настоящето.

Никога нищо няма да се случи в бъдещето, то ще се случи в Настоящето.

Това, което смятате за минало, е следа в паметта от някогашно Настояще, съхранена от ума. Когато си спомняте миналото, вие реактивирате следа в паметта - в Настоящето. Бъдещето е въображаемо Настояще, проекция на ума. Когато то настъпи, настъпва като Настояще. Когато мислите за бъдещето, мислите сега. Очевидно миналото и бъдещето нямат своя собствена реалност. Както луната няма собствена светлина, а само може да отразява светлината на слънцето, така и бъдещето и миналото са само бледо отражение на светлината, силата и реалността на вечното сегашно. Тяхната реалност е взета назаем от Настоящето.

Същността на това, което казвам тук, не може да бъде разбрана от ума. В момента, в който го проумеете, се получава изместване на съзнанието от ума към Битието, от времето към присъствието. Изведнъж всичко става живо, пръскащо енергия, излъчващо Битие.

КЛЮЧЪТ КЪМ ДУХОВНОТО ИЗМЕРЕНИЕ

В критична ситуация, когато животът ви е застрашен, превключването на съзнанието от времето към присъствието понякога се получава естествено. Личността, която притежава минало и бъдеще, за миг отстъпва място на наситено съзнателно присъствие, което остава много будно, макар и спокойно. От това състояние на съзнанието тръгва необходимата реакция.

Причината, поради която някои хора обичат да се впускат в рисковани занимания - алпинизъм, автомобилни състезания и т.н. - макар че е възможно да не го съзнават, е в това, че тези занимания ги принуждават да бъдат в Настоящето - в наситеното живо състояние, в което са свободни от проблеми, от мислене, от бремето на личността. Отклоняването от настоящия момент дори за миг може да означава смърт. За съжаление, такива хора развиват зависимост от някакво занимание, за да пребивават в това състояние. Но не е нужно да изкачите северния склон на Айгер. Това състояние ви е достъпно още сега.

От най-древни времена духовни учители във всички култури са посочвали Настоящето като ключ към духовното измерение. Въпреки това то като че ли остава тайна. Със сигурност не го преподават в църквите и храмовете. Ако отидете на църква, ще ви четат от Библията неща като „не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си", или „никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е за Божието царство". Може да ви прочетат откъса за красивите цветя, които не се грижат за утре, а живеят лесно в безвремието на Настоящето и Бог им дава щедро всичко. Дълбокият и радикален характер на тези идеи остава неразпознат. Като че ли никой не осъзнава, че те са предназначени да бъдат прилагани в живота, за да могат да доведат до дълбока вътрешна промяна.

Същността на дзен будизма е в това, да се движите по острието на Настоящето - да бъдете така пълно и безусловно присъстващи, че никакъв проблем, никакво страдание, нищо, което вие по своята същност не сте, да не може да се задържи във вас.

За да отклони вниманието на учениците си от времето, големият дзен учител Ринзаи често вдигал пръст и питал бавно: „Какво липсва в този момент?" Важен въпрос, който не изисква отговор на нивото на ума. Целта му е да прикове вниманието ви дълбоко в Настоящето. Друг подобен въпрос в дзен традицията е: „Ако не сега, то кога?"

Настоящето заема централно място u в учението на суфизма - мистичния клон на исляма. Суфистите казват: „Суфистът е син на сегашното време". Руми - големият поет и суфи учител - заявява: „Миналото и бъдещето закриват Бог от погледа ни; изгорете ги с огън."

Духовният учител от XIII в. Майстер Екхарт обобщава това много красиво: „Времето е това, което пречи на светлината да достигне до нас. Няма по-голяма пречка по пътя към Бога от времето."

ДОСТЪП ДО СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО

Преди малко, когато говорехте за вечното настояще и нереалността на миналото и бъдещето, установих, че гледам онова дърво пред прозореца. Бях го поглеждал и преди, но този път беше различно. Външното възприятие не се беше променило много, само че цветовете изглеждаха по-ярки и по-живи. Но имаше и някакво ново измерение. Трудно е да се обясни. Не знам как, но осъзнавах нещо невидимо, което усещах като същност на това дърво, негов вътрешен дух, ако щете. И някакси бях част от него. Сега разбирам, че никога преди не съм виждал истински това дърво, а само негов двуизмерен мъртъв образ. Сега, когато го погледна, все още остава нещо от това съзнание, но усещам как то се изплъзва. Разбирате ли, изживяването вече отстъпва в миналото. Може ли това да бъде нещо повече от бегъл поглед!

За миг сте били свободни. Влезли сте в Настоящето и затова сте възприемали дървото, без то да бъде засенчвано от ума. Съзнанието за Битието е станало част от възприятието ви. С измерението на безвремието настъпва друг вид знание, което не „убива" духа във всяко живо същество и всяко нещо. Знание, което не разрушава светостта и загадъчността на живота, а съдържа дълбока любов и преклонение пред всичко, което е. За това знание умът не знае нищо.

Умът не може да познае дървото. Той може да знае само факти или информация за него. Моят ум не може да познае вас, а само етикети, съждения, факти и мнения за вас. Само Битието е пряко знание.

Има място за ума и неговото знание. То е в практическата страна на делничния живот. Но когато той завземе всички страни на живота ви, включително взаимоотношенията ви с другите и с природата, се превръща в чудовищен паразит, който, ако бъде оставен без контрол, накрая ще унищожи изцяло живота на планетата и самия себе си, убивайки гостоприемника си.

Зърнали сте за миг как безвремието може да промени възприятията ви. Но това не е достатъчно, колкото и дълбоко и красиво да е било изживяването. Това, което е необходимо и което ни интересува тук, е трайното превключване на съзнанието.

Затова разбийте стария модел на отричане на сегашния момент и съпротивата срещу него. Превърнете в свой навик да отдръпвате вниманието си от миналото и бъдещето винаги, когато те не са ви необходими. Доколкото е възможно, прехвърлете се от времевото измерение в ежедневието. Ако ви е трудно да влезете пряко в Настоящето, започнете с това, да наблюдавате обичайната склонност на ума си да се стреми да избяга от него. Ще установите, че обикновено си представяте бъдещето или като по-хубаво, или по-лошо от настоящето, Ако е по-добро, това ви носи надежда или приятно очакване. Ако е по-лошо, това създава тревожност. И двете са илюзия. Чрез самонаблюдението в живота ви автоматично навлиза повече присъствие. Щом се уловите, че отсъстваше, присъствието вече е възстановено. Когато успявате да наблюдавате ума, вие вече сте напуснали капана му. Намесил се е друг фактор, нещо, което не е част от ума - наблюдаващото присъствие.

Присъствайте като наблюдатели на ума - на мислите и емоциите си, на реакциите си в различни ситуации. Проявявайте поне толкова интерес към реакциите си, колкото към ситуацията или хората, които са ги предизвикали. Забележете колко често вниманието ви е в миналото или в бъдещето. Не съдете и не анализирайте това, което наблюдавате. Наблюдавайте мисълта, почувствайте емоцията, следете реакцията. Не ги превръщайте в личен проблем. Ще усетите нещо, по-силно от нещата, които наблюдавате; спокойното наблюдаващо присъствие зад съдържанието на ума, безмълвния свидетел.

Необходимо е наситено присъствие, когато определени ситуации предизвикат реакция със силен емоционален заряд, например, когато бъде застрашена представата ви за себе си, когато се изправите пред предизвикателство, събуждащо страх, когато „всичко върви наопаки" или когато се събуди емоционален комплекс от миналото. В тези случаи сте склонни да изпадате в „несъзнание". Реакцията или емоцията ви превземат - и се превръщат във вас. Вие ги осъществявате - опровергавате, аргументирате, нападате, отбранявате се... само че всичко това не сте вие, това е реактивният модел, умът в обичайния си режим на оцеляване.

Отъждествяването с ума му дава повече енергия. Наблюдаването на ума отнема енергия от него. Отъждествяването с ума създава още време. Наблюдаването на ума отваря измерението на безвремието. Енергията, която се отнема от ума, се превръща в присъствие. След като почувствате какво означава да присъствате, ви става много по-лесно просто да направите избора да напуснете времевото измерение, когато времето не ви е нужно за практически цели, и да навлезете по-дълбоко в Настоящето. Това не нарушава способността ви да използвате времето - миналото или бъдещето - когато се налага да прибягвате до него за практически цели. Не отслабва способността ви да използвате ума си. Дори я подобрява. Когато използвате ума си, той ще бъде по-остър, по-съсредоточен.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ПСИХИЧЕСКОТО ВРЕМЕ

Научете се да използвате времето в практическите аспекти на живота си - това можем да наречем „часовниково време", - но щом приключите с практическите въпроси, веднага се връщайте към съзнанието за настояще. Така се избягва натрупването на „психическо време", което е отъждествяване с миналото и непрестанно натрапчиво проектиране в бъдещето.

Часовниковото време е нещо повече от това, да си уговорите среща или да планирате пътуване. То включва поуките от миналото, така че да не повтаряте отново и отново едни и същи грешки. Да си поставяте цели и да работите за постигането им. Да предвиждате бъдещето посредством модели и закони - физически, математически и т.н. Да се учите от миналото и да предприемате подходящи действия въз основа на предвижданията си.

Но дори и тук, в сферата на практическия живот, където не можем без препратки към миналото и бъдещето, най-важният фактор си остава настоящият момент, Всеки урок от миналото придобива смисъл и се прилага сега. Планирането и работата за постигането на определени цели се извършват сега.

Вниманието на просветления човек винаги е съсредоточено главно в Настоящето, но все пак той има периферно съзнание за време. С други думи, той продължава да използва часовниковото време, но е освободен от психическото.

Внимавайте, когато упражнявате това, за да не превърнете неволно часовниковото време в психическо. Например, ако в миналото сте допуснали грешка и сега си вземате поука, използвате часовниковото време. Ако обаче разсъждавате в ума си за нея, критикувате се, изпитвате угризения или вина, превръщате грешката в „себе си" -правите я част от себеусещането си. Така тя се превръща в психическо време, което винаги е свързано с фалшиво чувство за идентичност.

Ако си поставите цел и работите за постигането й, използвате часовниковото време. Съзнавате къде искате да стигнете, но отдавате цялото си внимание на стъпката, която предприемате в момента, Ако обаче се съсредоточите изключително върху целта - може би защото се стремите към щастие, себеосъществяване или по-пълно себеусещане, вече не зачитате Настоящето. То се свежда до обикновено стъпало към бъдещето, без стойност само по себе си. Така часовниковото време се превръща в психическо. Пътят ви в живота вече не е приключение, а само маниакална потребност да стигнете, да постигнете, да „успеете". Вече не виждате цветята край пътя, нито усещате аромата им, нито съзнавате красотата и чудото на живота, който се разгръща навсякъде около вас, когато сте тук, в Настоящето.

Разбирам върховното значение на Настоящето, но не мога напълно да се съглася с вас, когато казвате, че времето е пълна илюзия.

Когато казвам, че „времето е илюзия", нямам намерение да правя философско изявление. Само ви напомням един прост факт - толкова очевиден, че може би ще ви бъде трудно да го проумеете и дори ще ви се стори безсмислен, но осъзнаете ли го напълно, той ще разсече като меч всички умотворни пластове усложнения и „проблеми". Нека повторя: сегашният момент е всичко, което ще имате някога. Никога няма време, когато животът ви не е в „този момент". Не е ли така?

ЛУДОСТТА „ПСИХИЧЕСКО ВРЕМЕ"

Ако се вгледате в колективните прояви на психическото време, няма да ви остане никакво съмнение, че то е психическо заболяване. Проявите му приемат формата на идеологии като например комунизма, националсоциализма или какъвто и да е друг национализъм, както и на тесногръди религиозни убеждения, изхождащи от постановката, че най-голямото добро е в бъдещето и затова целта оправдава средства. Целта е една представа, точка в умотворната проекция на бъдещето, когато ще бъде постигнато спасението в някаква форма - щастие, реализация, равенство, свобода и т.н. Нерядко средствата за постигането му включват поробване, изтезаване и убиване на хора в настоящето.

Изчислено е например, че за каузата на комунизма са били убити повече от 50 милиона души - за да се създаде един „по-добър свят" в Русия, Китай и други страни. Това е смразяващ пример как вярата в бъдещия рай създава ад в настоящето. Може ли да има съмнение, че психическото време е тежко u опасно психическо заболяване?

Как действа във вашия живот този мисловен модел? Опитвате ли се винаги да се озовете другаде, не там, където сте? Повечето от нещата, които правите, не са ли просто средство за постигане на някаква цел? Дали себеосъществяването винаги ви очаква зад следващия ъгъл, или може би се ограничавате до мимолетни удоволствия като секса, храната, питиетата, наркотиците, възбудата? Съсредоточени ли сте постоянно върху това, да постигате, да успявате, или може би преследвате някаква нова възбуда или удоволствие? Вярвате ли, че ако придобиете още неща, ще бъдете по-пълноценни, достатъчно добри, психически цели? Чакате ли някой мъж или жена да придаде смисъл на живота ви?

В нормалното умотъждествено или непросветлено състояние на съзнанието силата и безграничният съзидателен потенциал, скрити в настоящето, са напълно помрачени от психическото време. Животът ви губи своята ведрост, свежест, удивление. Старите модели на мислене, емоции, поведение, реакции и желания се преиграват отново и отново в безброй представления, сценарият във вашия ум ви дава някаква идентичност, но изкривява или напълно скрива действителността на Настоящето. При това умът си създава мания за бъдещето като бягство от неудовлетворителното настояще.

ОТРИЦАНИЕТО И СТРАДАНИЕТО СЕ КОРЕНЯТ ВЪВ ВРЕМЕТО

Но вярата, че бъдещето ще бъде по-добро от настоящето, не винаги е илюзия. Настоящето може да бъде ужасно, а в бъдеще нещата може да се оправят, и често става точно така.

Обикновено бъдещето е копие на миналото. Възможни са повърхностни промени, но истинската трансформация е нещо рядко и зависи от това, дали сте способни да присъствате достатъчно в сегашното, за да разпръснете миналото със силата на Настоящето. Това, което възприемате като бъдеще, е неделима част от сегашното състояние на съзнанието ви. Ако умът ви носи тежък товар от миналото, очаква ви още от същото. Миналото се възпроизвежда чрез липсата на присъствие. Състоянието на съзнанието ви в този момент е това, което определя бъдещето - което, разбира се, може да бъде изживяно единствено като Настояще.

Може да спечелите 10 милиона долара, но тази промяна е само повърхностна. Ще продължите да възпроизвеждате същите вградени модели в по-луксозна обстановка. Хората са се научили да разцепват атома. Вместо да убие десет или двадесет души с дървена тояга, сега един-единствен човек може да убие милиони просто с натискането на едно копче. Нима това е ucmuнcкa промяна?

Ако състоянието на съзнанието ви в този момент определя бъдещето, то какво определя състоянието на съзнанието ви? Степента на присъствие. Затова единственото място, където може да се случи истинска промяна, където миналото може да бъде разпръснато, е Настоящето.

Негативизмът винаги се дължи на натрупване на психическо време и отричане на настоящето. Безпокойството, тревожността, напрежението, стресът, притесненията - всички форми на страх - се дължат на това, че бъдещето е прекалено много, а присъствието - недостатъчно. Вината, съжалението, недоволството, оплакванията, тъгата, огорчението и всички форми на непрощаване се дължат на това, че миналото е прекалено много, а присъствието - недостатъчно.

На повечето хора им е трудно да повярват, че е възможно състояние на съзнанието, което е напълно освободено от всякакво отрицание. Но това е освободеното състояние, за което говорят всички духовни учения. То е обещанието за спасение - не в някакво илюзорно бъдеще, а тук и сега.

Може би ви е трудно да признаете, че времето е причината за вашите страдания и проблеми. Смятате, че те се дължат на конкретни ситуации в живота ви и от конвенционална гледна точка това е вярно. Но докато не се разправите с основополагащия въпрос, че умът създава проблемите - чрез привързаността си към миналото и бъдещето и отричането на Настоящето - проблемите всъщност остават взаимозаменяеми. Ако всичките ви проблеми или онова, което смятате за причини за страданието и нещастието ви, чудотворно изчезнат от живота ви, но не започнете да присъствате повече, да съзнавате повече, скоро ще се озовете натоварени с подобни проблеми или причини за страдание, като сянка, която ви следва навсякъде. В крайна сметка проблемът е един-единствен - самият ум, обвързан с времето.

Не мога да повярвам, че мога да достигна момент, когато ще бъда напълно свободен от проблемите си.

Така е. Никога не можете да достигнете такъв момент, защото сте в него сега.

Няма спасение във времето. Не можете да бъдете свободни в бъдещето. Присъствието е ключът към свободата, затова можете да бъдете свободни единствено сега.

ОТКРИЙТЕ ЖИВОТА ЗАД ЖИТЕЙСКАТА СИТУАЦИЯ

Не разбирам как мога да бъда свободен сега. Всъщност в момента съм крайно нещастен от живота си. Това е факт и бих се заблуждавал, ако се опитам да убедя себе си, че всичко е добре, след като то категорично не е. За мен настоящият момент е много нещастен и изобщо не е освобождаващ. Крепи ме единствено надеждата и възможността за някакво подобрение в бъдеще.

Вие си мислите, че вниманието ви е в настоящето, а то всъщност е напълно обсебено от времето. Не можете да бъдете едновременно нещастни и изцяло присъстващи в Настоящето.

Би било по-правилно да наричате „житейска ситуация" това, което наричате свой „живот". Житейската ситуация представлява психическо време - минало и бъдеще. Някои неща от миналото не са си отишли, както вие сте искали. Още се съпротивлявате срещу нещо, което се е случило в миналото, както и срещу това, което е. Надеждата ви крепи, но надеждата приковава вниманието ви към бъдещето и този траен фокус е причината за отричането на Настоящето и съответно за нещастието ви.

Вярно е, че сегашната ми ситуация е резултат от неща, които са се случили в миналото, но все пак тя си остава настоящата ми ситуация и съм нещастен именно защото съм прикован към нея.

Забравете за малко за ситуацията и обърнете внимание на живота си.

Каква е разликата?

Житейската ви ситуация съществува във времето.

Животът ви е сега.

Житейската ви ситуация е творение на ума.

Животът ви е нещо реално.

Намерете „тясната врата, която води към живота". Тя се нарича Настояще. Сведете живота си до сегашния момент. Ситуацията ви може да бъде пълна с проблеми - така е с повечето житейски ситуации, - но вижте дали имате някакъв проблем точно сега. Не утре, не след десет минути, а в този момент. Имате ли проблем сега?

Когато сте пълни с проблеми, няма място да навлезе нещо ново, няма място за решение. Затова при всяка възможност създавайте малко място, малко пространство, за да видите живота зад житейската ситуация.

Използвайте пълно сетивата си. Бъдете там, където сте. Огледайте се. Просто гледайте, не тълкувайте. Вижте светлината, формите, цветовете, текстурите. Осъзнайте безмълвното присъствие на всяко нещо. Осъзнайте пространството, което му позволява да бъде. Слушайте звуците, без да съдите за тях. Слушайте тишината зад звуците. Докоснете нещо - каквото и да е - и почувствайте и приемете неговото Битие. Наблюдавайте ритъма на дишането си, почувствайте как въздухът влиза и излиза, почувствайте жизнената енергия в тялото си. Позволете на всичко да бъде, във вас и извън вас. Приемете съществуването на всички неща. Потопете се дълбоко в Настоящето.

Оставяте зад гърба си убийствения свят на мисловните абстракции, на времето. Измъквате се от изкривения ум, който източва жизнената ви енергия, точно както бавно отравя и унищожава Земята. Събуждате се от съня на времето и се озовавате в Настоящето.

ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ СА ИЛЮЗИЯ НА УМА

Имам чувството, че от плещите ми е паднал тежък товар. Усещам лекота. Яснота... но проблемите ми си остават и все така чакат на мен, нали? Те не са разрешени.

Това не е ли просто временното им избягване?

Ако се озовете в рая, не след дълго умът ви ще започне да казва: „да, но..." Все пак тук не говорим за решаването на проблемите ви. Говорим за осъзнаването, че проблеми няма. Само ситуации - с които трябва да се справяте сега, или да ги оставите и да ги приемете като част от това, което е в настоящия момент, докато то не се промени или не се разреши. Проблемите са творение на ума и се нуждаят от време, за да оцелеят. Те не могат да се запазят в действителността на Настоящето.

Съсредоточете вниманието си върху Настоящето и ми кажете какъв проблем имате в този момент.

Не получавам отговор, защото е невъзможно да имате проблем, когато вниманието ви е изцяло в Настоящето. Да, може да има ситуация, с която трябва или да се справите, или да я приемете. Защо да я превръщате в проблем? Защо да превръщате изобщо каквото и да е в проблем? Нима и без това в живота няма достатъчно предизвикателства? За какво са ви проблемите? Умът несъзнателно ги обича, защото те ви дават някаква идентичност. Това е обичайно, но е лудост. „Проблем" означава, че умът ви мисли за определена ситуация без истинско намерение или възможност за предприемане на мерки, така че вие несъзнателно го превръщате в част от себеусещането си. Житейската ситуация така ви обсебва, че губите усещането си за живота, за Битието. Или пък носите в ума си нездравия товар на стотици неща, които може би ще трябва да направите в бъдещето, вместо да съсредоточите вниманието си върху онова, което можете да направите сега.

Когато създавате проблем, създавате болка. Достатъчен е един прост избор, едно просто решение: каквото и да стане, повече няма да си създавам болка. Няма да създавам повече проблеми. Решението е просто, но е и много радикално. Няма да го вземете, ако не ви е наистина омръзнало да страдате, ако не ви е дошло до гуша. И няма да успеете да го приложите без достъп до силата на Настоящето. Ако не създавате повече болка за себе си, няма да създавате повече болка и за другите. Ще престанете да замърсявате красивата Земя, вътрешното си пространство и съвкупната човешка психика с негативизма на проблемотворството.

Ако някога сте били в критична ситуация на живот и смърт, знаете, че тя не е била проблем. Умът няма време да се размотава и да я превръща в проблем. В истински спешна ситуация той спира, вие присъствате изцяло в Настоящето и нещо безкрайно по-силно поема командването. Затова има толкова много разкази за обикновени хора, способни на невероятно смели дела. В една критична ситуация или оцеляваш, или не оцеляваш. И в двата случая не става дума за проблем.

Някои хора се ядосват, когато чуят, че проблемите са илюзия. Опасяват се, че ще им отнема усещането за това кои са. Те са инвестирали много време във фалшивото си себеусещане. В продължение на много години несъзнателно са определяли цялата си самоличност от гледна точка на проблемите и страданията си. Какво ще остане от тях, ако ги загубят?

Повечето от онова, което хората казват, мислят или правят, е в действителност мотивирано от страх, който, разбира се, е свързан с това, че са съсредоточени върху бъдещето и са загубили връзката с Настоящето. Тъй като в Настоящето няма проблеми, няма и страх.

Възникне ли ситуация, с която трябва да се справите в настоящия момент, действията ви ще бъдат категорични и точни, ако произтичат от съзнанието за настоящето. Вероятно ще бъдат и по-ефективни. Няма да представляват реакция, обусловена от миналия опит на ума, а интуитивна реакция на ситуацията. В други случаи, когато обвързаният с времето ум би реагирал, вие ще установите, че е по-ефикасно да не предприемате нищо - просто да останете центрирани в Настоящето.

КВАНТОВ СКОК В ЕВОЛЮЦИЯТА НА СЪЗНАНИЕТО

Зървал съм за кpamкo това състояние на освободеност от ума и времето, което описвате, но миналото и бъдещето са толкова непобедими, че не мога да ги елиминирам задълго.

Обвързаният с времето режим на съзнанието е дълбоко вкоренен в човешката психика. Това, което правим тук, е част от една дълбока трансформация, която се извършва в колективното съзнание на планетата и отвъд нея - пробуждане на съзнанието от съня за материята, формата и отделността. Това е краят на времето. Разбиваме мисловни модели, които от векове управляват човешкия живот, мисловни модели, създали мащабни и неописуеми страдания. Нарочно не използвам думата „зло" По-добре е да го наричаме несъзнание или лудост.

Това разбиване на стария маниер на съзнанието или по-точно на несьзнанието - ние ли трябва да го направим или то ще се случи и без това? Искам да кака, неизбежна ли е промяната?

Това е въпрос на отправна точка. Правенето и случването са всъщност един и същи процес, тъй като вие сте едно със съвкупността на съзнанието и не можете да разделите едното от другото. Но няма сигурна гаранция, че хората ще го направят. Процесът не е неизбежен или автоматичен. Вашето съдействие е важна част от него. Както и да го погледнете, това е квантов скок в еволюцията на съзнанието и същевременно нашият единствен шанс за оцеляване като вид.

РАДОСТТА ОТ БИТИЕТО

Можете да използвате един прост критерий, за да разбирате кога сте позволили да ви превземе психическото време. Запитайте се: има ли радост, удобство и лекота в това, което правя? Ако няма, значи времето закрива настоящия момент и възприемате живота като бреме или като борба.

Ако няма радост, удобство и лекота в това, което правите, не означава непременно, че трябва да го смените. Може би ще бъде достатъчно да смените начина, по който го правите. „Как" е винаги по-важно от „какво". Опитайте се да обърнете повече внимание на действието, отколкото на резултата, който искате да постигнете с него. Отдайте цялото си внимание на поднесеното от настоящият момент. Това означава също да приемате изцяло всичко, което е, защото е невъзможно да отдавате на нещо цялото си внимание и същевременно да се противите срещу него.

Когато започнете да почитате настоящия момент, нещастието и борбата ще изчезнат, животът ще тече радостно и леко. Когато действате от съзнанието за настоящия момент, каквото и да правите, то е пропито с качество, грижа и любов - дори да става въпрос за нещо съвсем просто.

Затова не се грижете за плодовете на вашите действия -отдайте вниманието си на самото действие. Плодовете ще дойдат от само себе си. Това е могъщо духовно упражнение. В „Бхагавад Гита" - едно от най-старите и най-красивите духовни учения - несвързаността с резултатите от действията се нарича карма йога. Описват го като пътят на „посветеното действие".

Когато престане натрапчивият стремеж за отклонение от Настоящето, радостта от Битието се влива във всичко, което правите. От момента, в който вниманието ви се обърне към настоящето, започвате да чувствате присъствие, спокойствие, мир. Вече не зависите от бъдещето за вашето себеосъществяване или удовлетворение, не чакате от него спасение. Затова не зависите от резултатите. Нито провалът, нито успехът са в състояние да променят вътрешното ви състояние на Битие. Намерили сте живота, скрит зад житейската ситуация.

В отсъствието на психическо време чувството ви за идентичност се извлича от Битието, а не от личното ви минало. Затова психическата потребност да станете нещо различно от това, което сте, изчезва. На ниво житейска ситуация може наистина да станете богати, знаещи, успяващи, свободни от едно или друго, но в дълбокото измерение на Битието вие още в този момент вече сте завършени и цялостни.

В това състояние на цялостност ще мога ли и ще искам ли все още да преоткривам външни цели!

Разбира се, но вече няма да имате илюзорните очаквания, че някой или нещо в бъдещето ще ви донесе спасение или щастие. Що се отнася до житейската ви ситуация, може би има неща за постигане. Това е светът на формата, на победата и загубата. Но на едно по-дълбоко равнище вие вече сте цялостни и когато го разберете, всичко, което правите, ще се изпълни с игрива и радостна енергия. Тъй като сте освободени от психическото време, вече не преследвате целите си с мрачна решимост, тласкани от страх, гняв, недоволство или потребност да се превърнете в нещо. От друга страна, няма да оставате бездейни поради страх от неуспех, който за егото е загуба на самоличността. Когато дълбокото ви себеусещане извира от Битието, когато сте свободни от психическата потребност нещо „да стане", нито щастието ви, нито себеусещането ви зависят от резултата, затова сте освободени от страха. Не търсите трайност там, където не можете да я намерите - в света на формата, печалбата и загубата, раждането и смъртта. Не изисквате от ситуациите, условията, местата и хората да ви направят щастливи и не страдате после, когато те не оправдаят очакванията ви.

Всичко се зачита, но нищо няма значение, формите се раждат и умират, но вие съзнавате вечното, което се крие зад тях. Знаете, че „нищо реално не може да бъде застрашено".

Когато това е вашето състояние на Битие, как може да не успеете? Вие вече сте успели.

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.

 .