Показват се публикациите с етикет вътрешно тяло. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет вътрешно тяло. Показване на всички публикации

21 септември 2020

Вашата вътрешна цел


По "Нова земя" на Екхарт Толе

Веднага щом успеете да се издигнете над чистото оцеляване, въпросът за смисъла и целта се превръща в най-важния въпрос в живота ви. Много хора се чувстват оковани от рутината на всекидневието, което сякаш лишава живота им от смисъл. Някои хора тъгуват, че животът минава покрай тях или вече е минал покрай тях. Други се чувстват жестоко ограничени от изискванията на професията им, от необходимостта да издържат семейството си, от финансовата или житейската си ситуация. Трети са под властта на силен стрес, четвърти - на нетърпима скука. Има живеещи в трескава дейност, има и живеещи в стагнация. Много хора копнеят за свободата, за разперените криле, които благополучието обещава, ала откриват, че в крайна сметка дори и те не са достатъчни, за да се осмисли животът им. Откриването на истинската цел няма и не може да има заместител. Истинската или първичната цел на вашия живот не може да бъде открита на външно ниво. Тя не касае това, което правите, а това, което сте - т.е. състоянието на вашето съзнание. Най-важното, което трябва да осъзнаете, е че животът ви има вътрешна цел и външна цел. Вътрешната цел касае Битието и е първична. Външната цел касае действането и е вторична. Макар в преобладаващата си част тази книга да е посветена на вътрешната цел, тази и следващата глава ще изследват и въпроса как да установите хармония между вашата външна и вътрешна цел. Вътрешното и външното обаче са така преплетени, че е почти невъзможно да се говори за едното без намесата на другото.

Вътрешната ви цел е да се пробудите. Толкова е просто. Вие споделяте тази цел с всеки човек на нашата планета - защото това е целта и на човечеството. Вътрешната ви цел е същностен елемент от целта на цялото, на Вселената и нейния възникващ разум. Външната цел може да се променя с течение на времето. Тя варира от човек на човек. Да откриете вътрешната цел и да живеете в хармония с нея е ключът към осъществяване на външната ви цел. И е основата за истинския успех. Без тази хармония ще успеете да постигнете определени неща, но чрез усилия, борби и битки, твърда решимост, тежък труд или хитруване. Във всичко това няма радост и в крайна сметка то винаги приключва със страдание.

ПРОБУЖДАНЕТО

Пробуждането представлява промяна на съзнанието, при което мисленето и осъзнатостта се разделят. При повечето хора това не е събитие, а процес, през който преминават дори онези редки личности, които преживяват внезапно, драматично и сякаш необратимо пробуждане, трябва да минат през процеса, при който новото състояние на осъзнатост постепенно се влива и преобразува всичко, което правят, като се интегрира в живота им.

Когато сте пробудени, вместо да се изгубвате в мисленето си, вие осъзнавате себе си като осъзнатостта зад мисленето. Мисленето престава да бъде автономна дейност, която служи единствено на себе си, завладява ви и управлява живота ви. Осъзнатостта се налага над мисленето. И вместо да управлява живота ви, мисленето става слуга - започва да служи на осъзнатостта. Осъзнатостта е съзнателната връзка с вселенския разум. Друго нейно название е Присъствието, т. е. съзнание без мисли.

Възникването на процеса на пробуждане е акт на благодат. Вие не можете да го накарате да настъпи, нито пък можете да се подготвите за него или да „трупате точки", които ще ви приближават все повече до него. Не съществува прецизна поредица от логически стъпки, която да води към него, въпреки че умът би й се зарадвал. Не е нужно най-напред да станете достойни за пробуждането. Възможно е то първо да посети грешника, и едва след това праведника, но не е задължително. Иисус казва, че могат да се пробудят хора от всякакъв род и сой, не само уважаваните хора. Не можете да направите нищо, за да спомогнете за пробуждането. Каквото и да правите, то винаги ще бъде вашето его, което се опитва да добави пробуждане или просветление към себе си като най-ценно притежание, което ще го направи още по-важно и по-голямо. В такъв случай, вместо да се пробудите, само ще прибавите понятието „пробуждане" към ума си, или ще прибавите към ума си мисловния образ на пробудения или просветления човек и след това ще се опитате да живеете на висотата на този образ. Да живеете на висотата на един образ, който сте създали за себе си или други хора са си създали за вас, е неавтентичен начин на живот - чисто и просто още една несъзнателна роля, която егото е решило да играе.

И така, щом няма нищо, което да можете да направите за пробуждането, ако то или вече се е случило, или все още не се е случило, как може да е първичната цел на живота ви? Не включва ли целта и нещо, което да може да се направи за постигането й?

Само първото пробуждане, първото надникване в освободеното от мисли съзнание се случва като акт на благодат, без да се налага да правите каквото и да било. Ако книгата, която в момента държите в ръцете си, ви се стори неразбираема или безсмислена, значи у вас все още не е настъпило пробуждане, А ако нещо във вас откликне на книгата, ако вие по един или друг начин осъзнаете истината в нея, процесът на пробуждането ви вече е започнал. След като е започнал, вече е необратим, макар и да може да се забави - ако егото успее да се намеси. При някои хора самото четене на тази книга ще постави началото на процеса на пробуждане. На други книгата ще помогне да осъзнаят, че вече са започнали да се пробуждат и ще ускори процеса. Друга функция на книгата е да помогне на хората да се научат да осъзнават намесата на егото - да осъзнават неговите опити да си възвърне контрола върху нещата и да затъмни възникващата осъзнатост. При някои хора пробуждането идва, когато те изведнъж осъзнаят какви мисли обикновено си мислят, най-вече негативните мисли, с които може би са се отъждествявали през целия си живот. Изведнъж настъпва осъзнатост, която осъзнава мислите, но вече не е част от тях.
Каква е връзката между осъзнатост и мислене? Осъзнатостта е пространството, в което мислите съществуват, когато това пространство е осъзнало себе си.

След като сте надникнали в осъзнатостта, или Присъствието, вече ще я познавате от първа ръка. Тя ще бъде много повече от едно понятие в ума ви. Ще можете да направите съзнателния избор да бъдете присъстващи, а не да се отдавате на безполезно мислене. Ще можете да поканите Присъствието да навлезе в живота ви, т. е. ще създадете пространство. С благодатта на пробуждането идва и отговорността. Можете или да се опитате да продължите да живеете все едно нищо не се е случило, или да прозрете колко е важно и да го осъзнаете като най-значимото нещо, което може да ви се случи. Да се отворите за възникващата съзнателност и да внесете светлината й в този свят става първична цел на живота ви.

„Искам да позная ума на Бога - казва Айнщайн. - Останалото са подробности". Какъв е умът на Бога? Съзнателност. Какво означава „да позная ума на Бога"? Да бъдеш осъзнат. Какво са подробностите? Вашата външна цел, всичко, което се случва навън.
Така че докато очаквате нещо важно да настъпи в живота ви, можете да не осъзнаете, че най-важното, което може да се случи на човека, вече се е случило във вас: започнал е процесът на отделяне на мисленето от осъзнатостта.

Много хора, преминаващи през ранните етапи на процеса на пробуждане, вече не са сигурни каква точно е външната цел на живота им. Това, което ръководи света, вече не ръководи тях. Виждайки лудостта на нашата цивилизация, може да изпитат известно отчуждение от заобикалящия ги свят. Някои, например, ще имат усещането, че живеят в ничия земя между два свята. Мислите и действията им вече не се ръководят от егото, но възникващата осъзнатост още не се е интегрирала в живота им. Вътрешната и външната цел не са се слели.

ДИАЛОГ ЗА ВЪТРЕШНАТА ЦЕЛ

Следният диалог представя в сбит вид многобройни разговори, които съм имал с хора, търсещи истинската цел на живота си. Едно нещо е вярно, ако откликва на най-вътрешното ви Битие и го изразява, ако е в хармония с вътрешната ви цел. Поради тази причина насочвах вниманието на събеседниците ми преди всичко към тяхната вътрешна и първична цел.

Искам да променя живота си, макар да не знам точно как. Искам да разперя криле, искам да правя смислени неща, и, да, искам благополучието и свободата, което това би ми дало. Искам да извърша нещо значимо, което ще промени света. Но ако ме попитате какво точно искам, няма да мога да ви отговоря. Можете ли да ми помогнете да открия целта на живота си?

Вашата цел е да седите тук и да разговаряте с мен, защото сте именно тук и именно това правите. Докато не станете и започнете да вършите нещо друго. Тогава то ще стане вашата цел.

Значи моята цел е да седя на работното си място, докато се пенсионирам, или ме уволнят?

Но сега не сте на работното си място, така че не това е вашата цел, Когато сте на работното си място и вършите работата си, тогава това е вашата цел. Не през следващите тридесет години, а сега.

Мисля, че има някакво недоразумение. Според вас целта е това, което прави в настоящия момент; според мен тя трябва да е нещо обхващащо целия ми живот, нещо важно и значимо, което да дава смисъл на това, което върша, нещо, което да промени живота ми. Разгръщането на бумаги в офиса не е цел. Знам го.

Докато не съзнавате Битието, ще търсите смисъл само в измерението на правенето и на бъдещето, с други думи, измерението на времето. Какъвто и смисъл или удовлетворение да откриете, той винаги ще се разпадне или ще се окаже заблуда. Неизменно ще бъде унищожен от хода на времето. Всичко, което откриваме на това ниво, е истинско само относително и е временно.

Например, ако грижата за децата дава смисъл на живота ви, какво ще стане с този смисъл, когато те вече не се нуждаят от вас и може би дори вече не обръщат внимание на съветите ви? Ако да помагате на другите дава смисъл на живота ви, вие ще зависите от това, другите да са по-зле от вас, така че животът ви да продължи да бъде смислен и да се радвате за себе си. Ако желанието да се отличите, да се наложите, да успеете в една или друга дейност ви дава смисъл, какво ще стане, ако не постигнете това или пък го постигнете и „един хубав ден" го загубите? Ще трябва да разчитате на въображението или на спомените - а това са твърде незадоволителни начини да се внесе смисъл в живота ви. „Справянето" в която и да е сфера на живота е смислено само дотолкова, доколкото има хиляди, дори милиони хора, които не се справят - оказва се, че е нужно други хора „да се провалят", за да има животът ви смисъл.

Не казвам, че да помагате на другите, да се грижите за децата си, стремежът към отличие в някаква област не са ценни. При много хора те са важна съставка на външната им цел, но външната цел, оставена сама на себе си, е винаги относителна, нестабилна, преходна. Това не означава, че не трябва да се посвещавате на тези дейности, а че трябва да ги свържете с вашата вътрешна, първична цел, така че в това, което правите, да се влее по-дълбок смисъл.

Ако не живеете в хармония с вашата първична цел, каквато и друга цел да си поставяте - дори тя да е да изградите царството небесно на земята, тази цел винаги ще бъде само и единствено цел на егото и ще се разпадне с хода на времето. Рано или късно ще ви причини страдание. Ако пренебрегвате вътрешната си цел, независимо какво правите, дори то да изглежда духовно, егото ще се промъква в начина, по който го правите, така средството ще покварява целта. Познатата пословица: „Пътят към ада е постлан с добри намерения" посочва тази истина. С други думи, не целите или действията ви са първични, а състоянието на съзнанието, което ги поражда. Осъществяването на първичната ви цел е в същността си полагане на основите на една нова действителност, на една нова земя. След като основите са вече положени, вашата външна цел се оказва заредена с духовна мощ, защото целите и намеренията ви са едно с еволюционния импулс на Вселената.

Отделянето на мисленето от осъзнатостта - а това е най-важният елемент на първичната ви цел, - се осъществява чрез отричане на времето. Тук, разбира се, не става дума за онова време, което употребявате за практическите си цели, например уговаряне на среща или планиране на екскурзия. Става дума не за астрономическото, а за психическото време. Когато се съобразявате с него, се поддавате на дълбоко вкоренения в ума ви навик да търсите пълнотата на живота в бъдещето - където всъщност не можете да я намерите, - и да пренебрегвате единственото място, където можете да имате достъп до тази пълнота: настоящия момент.

Когато разглеждате какво правите и каква е главната ви цел в живота, вие отричате времето. И се изпълвате с огромна мощ. Отричането на времето ви посочва връзката между вътрешната и външната цел, между Битието и правенето. Когато отричате времето, вие отричате егото. Каквото и да правите, ще го правите изключително добре, защото то се оказва в центъра на вашето внимание. Правенето се превръща в канал, през който съзнателността влиза в света. Иначе казано, в това, което правите, дори най-простите ви действия, като например, да отгърнете бележника с телефони или да пресечете стаята, има качество. Основната ви цел е да отгърнете страниците, вторичната цел е да намерите търсения телефон. Основната цел е да пресечете стаята, вторичната цел е да вземете книгата, която сте оставили ей там, в другия край на стаята. В момента, в който вземате книгата, това става главната ви цел.

Спомнете си парадокса на времето, който вече обсъдихме: всичко, което правите, се нуждае от време, но то винаги се прави сега. Така че докато вътрешната ви цел е да отречете времето, външната ви цел по необходимост включва бъдещето и следователно не може да съществува без времето. Но тя винаги е вторична. Винаги, когато сте разтревожени или стресирани, състоянието ви показва, че външната ви цел се е наложила над вътрешната и вие вече не можете да съзрете втората. Забравили сте, че състоянието на съзнателност е първичното, а всичко останало е вторично.

Ако живея по този начин, това няма ли да ми попречи да постигна нещо велико? Опасявам се, че винаги ще остана впримчен в дребните неща в живота, които не водят до нещо що-годе значимо. И никога няма да се издигна над посредствеността, няма да постигна нещо велико, няма да осъществя потенциала си.

Великото се ражда от малките неща - когато ги почитаме и се грижим за тях. Животът на всеки човек е изграден именно от малките неща. Величието е ментална абстракция и любима фантазия на егото. Парадоксът е, че в основата на величието стои почитането на малките неща на настоящия момент, а не преследването на идеята за великото. Настоящият момент е винаги малък, в смисъл, че винаги е прост, но в него се крие най-голямата възможна мощ. Също като атомът, той е едно от най-малките неща във Вселената, но съдържа неимоверна мощ. Само ако сте в хармония с настоящия момент, получавате достъп до тази мощ. Или, по-точно казано, само тогава тя има достъп до вас и чрез вас - до света. Иисус има предвид именно тази мощ, когато казва: „.. .Моят Отец досега работи, и Аз работя", а също и: „.. а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата" . Тревогата, стресът и негативността ви откъсват от тази мощ. Илюзията, че сте отделни от мощта, която управлява Вселената, се завръща. Вие се чувствате отново самотен, борите се с нещо или се опитвате да постигнете това или онова. Защо се раждат тревога, стрес, негативност? Защото сте се отвърнали от настоящия момент. А защо сте се отвърнали? Защото сте сметнали, че има нещо по-важно от него. Забравили сте основната си цел. Една малка грешка, едно погрешно възприятие, и се ражда свят на страдание.

Чрез настоящия момент вие получавате достъп до мощта на самия живот, която традиционно е била наричана „Бог". В момента, в който се отвърнете от настоящия момент, Бог престава да бъде действителност във вашия живот, превръща се в умственото понятие за „Бог". Някои вярват в това понятие, други го отричат. Ала вярата в понятието е само слаб заместител на живата действителност на Бога, проявяващ се във всеки момент от живота ви.

Пълната хармония с настоящия момент не включва ли и преставането на всякакво движение? Наличието на цел не означава ли временно преустановяване на хармонията с настоящия момент и може би възстановяване на тази хармония на по-висше или по-сложно ниво след постигането на целта? Според мен, например, фиданката, която си прокарва път през почвата, не може да е в пълна хармония с настоящия момент защото тя има цел: да стане голямо дърво. Вероятно след като постигне целта си, ще си възвърне и хармонията.

Фиданката не иска нищо защото тя е едно с целостта, и целостта действа чрез нея.... Взрете се в полските кринове, как растат - казва Иисус - не се трудят, нито предат, а казвам ви че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях" .

Можем да кажем, че целостта - Животът - иска фиданката да стане дърво, но фиданката не гледа на себе си като на нещо, отделно от живота и не иска нищо за себе си. Това е единство с исканото от Живота. Поради тази причина фиданката нито се тревожи, нито се стресира. И ако трябва да умре преждевременно, тя умира без да й е тежко на сърцето. Капитулира в смъртта, както и в живота. Усеща смътно, че е вкоренена в Битието, във вечния единен Живот без форма.

Също като даоистките мъдреци в древен Китай, Иисус насочва вниманието ни към природата, защото в нея вижда в действие онази мощ, до която хората са загубили достъп. Става дума за творческата сила на Вселената. Иисус ни казва, че ако Бог облича простите цветя с такава красота, с колко повече красота ще облече човека. С други думи, докато природата е великолепен израз на еволюционния импулс на Вселената, когато хората влязат в хармония с разума в основата на този импулс, те ще могат да го изразят на по-висше, по-чудотворно ниво.

Така че, когато сте верни на вътрешната си цел, вие сте верни на живота. Ставайки присъстващи и по този начин цялостни, зареждате действията си с духовна мощ. Първоначално сигурно няма да има забележима промяна в това, какво правите - ще се промени само, как го правите. Първичната ви цел е да дадете възможност на съзнанието ви да се влее в това, което правите. Вторичната ви цел е какво искате да достигнете чрез правенето. Докато преди винаги сте свързвали представата за целта с бъдещето, сега пред вас се оформя една по-дълбока цел, която можете да откриете единствено в настоящето, единствено чрез отричане на времето.

Когато се срещате с хора, на работното място или някъде другаде, посветете им цялото си внимание. Вече не сте с тях на първо място човек, а поле на осъзнатост, на осъзнато Присъствие. Първичната причина да влезете във взаимодействие с другия - например, да продавате или купувате нещо, да искате нещо или да давате някаква информация - става вторична. Полето на осъзнатост, което възниква между вас двамата, се превръща в първична цел на взаимоотношенията. Това пространство на осъзнатост става по-важно от всичко, което си говорите с този човек, от всякакви физически предмети или мисловни обекти. Човешкото Битие става по-важно от нещата от този свят. Това не означава, че трябва да пренебрегнете нещата, които трябва да се вършат на практическо ниво. Напротив, вършенето им на практическо ниво става не само по-лесно, но и по-могъщо, когато измерението на Битието се признае и стане първично. Възникването на поле на осъзнатост, обединяващо хората, е най-същественият фактор във взаимоотношенията на новата земя.

Представата за успеха само его - илюзия ли е? Как да измерваме истинския успех?

Светът ще ви каже, че успехът е постигане на това, което сте се заловили да правите. Ще ви каже, че успехът е да побеждаваш, че да се сдобиеш с признание и/или благополучие са същностни елементи на всеки успех. Да, тези неща обикновено съпровождат успеха, но те самите не са успех. Общоприетата представа за успеха е съобразена с резултата от това, което правите. Според някои хора успехът е последица от комбинация между усилен труд и късмет, или от решителност и талант, или от това да сте на правилното място в правилното време. Да, възможно е едно или друго от тези неща да определя успеха, но нито едно от тях не е същността на успеха. Светът не ви казва - защото не го знае, - че вие не можете да станете успяващи. Можете единствено да сте успяващи. Не позволявайте на един луд свят да ви внушава, че успехът е нещо друго, а не успешният настоящ момент. Какво означава това? Усещането за качество във всичко, което правите, дори в най-простото действие. Качеството предполага грижа и внимание, а те идват с осъзнатостта. Качеството изисква Присъствието ви.

Да кажем, че сте бизнесмен и след две години стресираща напрегната работа най-после успявате да излезете на пазара със стока или услуга, която се продава добре и ви осигурява добри пари. Постигнали ли сте успех? Конвенционално казано, да. Но в действителност сте изразходвали две години да замърсявате както тялото си, така и земята с отрицателна енергия, правили сте себе си и хората около вас нещастни, оказали сте негативно влияние на хора, които никога не сте срещали. Несъзнателното допускане, стоящо зад всички действия от този род е, че успехът е едно бъдещо събитие и че целта оправдава средствата. Но и целта, и средството са едно. И ако средството не допринася за човешкото щастие, то и целта няма да допринесе. Резултатът, който е неотделим от действията, довели до него, е вече замърсен от тези действия и така ще създаде допълнително нещастие. Това е кармично действие - несъзнателно създаване на нещастие.

Както вече знаете, вашата вторична или външна цел се намира в измерението на времето, докато главната ви цел е неотделима от Настоящето и изисква отричане на времето. Как да се спогодят двете една с друга? Като се осъзнае, че пътят на целия ви живот се състои от крачките, които правите във всеки настоящ момент. Винаги съществува само тази единствена крачка, така че й отдайте цялото си внимание. Това не означава да не знаете накъде вървите, а само, че крачката е първична, а мястото, където искате да отидете, е вторично. А какво ще ви посрещне на това място изцяло зависи от качеството на тази стъпка. Или, казано другояче: това, което бъдещето ще ви поднесе, изцяло зависи от състояние на съзнанието ви сега.

Когато правенето се пропива с безвремевото качество на Битието, това е успехът. Ако Битието не се влива в правенето, ако не сте присъстващи, изгубвате себе си в това, което правите. Можете да изгубите себе си и в мисленето, както и в реакциите спрямо това, което се случва вън от вас.

Какво точно означава „да изгубиш себе си?

Същността на това кой сте е съзнанието. Когато съзнанието (вие) напълно се отъждестви с мисленето и забрави за същностната си природа, то изгубва себе си в мисленето. Когато се отъждестви с умствено-емоционалните образувания, като например желание и страх - първичните мотивиращи сили на егото, - то се изгубва в тези образувания. Съзнанието също така се изгубва, когато се отъждествява с действието или реагирането на това, което се случва. Всяка мисъл, всяко желание или страх, всяко действие или реакция, се пропива с фалшиво усещане за аза, което не е в състояние да усети простата радост от Битието и затова търси удоволствие, а понякога и болка, с която да я замени. Това означава да живеете, забравили за Битието. А когато сте забравили кой сте, всеки успех се оказва мимолетна заблуда. Каквото и да постигнете, скоро ще се почувствате нещастни, или някой нов проблем или дилема напълно ще привлекат вниманието ви.

Как да стигна от осъзнаването на вътрешната ми цел до откриването какво се очаква от мен да правя на външно ниво?

Външната цел е различна при всеки и нито една външна цел не е вечна. Тя е подчинена на времето и скоро се заменя с нова. Степента, в която посвещаването на вътрешната цел на пробуждането променя външните обстоятелства на живота ви, също варира. При някои хора настъпва внезапен или постепенен разрив с миналото им: с работата, с житейската ситуация, с взаимоотношението им с хората - настъпва радикална промяна. Част от промяната може да бъде инициирана от самите тях, но не чрез агонизиращ процес на вземане на решения, а чрез внезапно осъзнаване: ето какво трябва да направя. Решението идва, така да се каже, вече готово. Идва чрез осъзнатостта, а не чрез мисленето. Събуждате се една сутрин и откривате, че знаете какво трябва да направите. Някои хора се отказват от ненормалната си работна среда или житейска ситуация. Така че преди да откриете какво е добро за вас на външно ниво, преди да откриете какво работи, какво е съвместимо с вашата пробудена осъзнатост, може би трябва да откриете какво не е добро, какво вече не работи, какво е несъвместимо с вътрешната ви цел.

Други видове промяна могат внезапно да ви връхлетят отвън. Една случайна среща внася нова възможност и ново разширяване на живота ви. Продължила доста време спънка или конфликт изчезва. Приятелите ви или преминават през вътрешната трансформация заедно с вас, или се оттеглят от живота ви. Някои взаимоотношения се разпадат, други се задълбочават. Може да ви уволнят от работа или вие самите да внесете положителна промяна на работното място. Съпругата ви ви изоставя, или постигате с нея ново ниво на интимната ви връзка. Възможно е на повърхността някои промени да изглеждат отрицателни, но скоро ще разберете, че те са създали в живота ви пространство за възникване на нещо ново.

Може би ще преминете през период на несигурност. Какво да направите? Тъй като егото вече не управлява живота ви, психическата потребност от външна сигурност, която така или иначе е само илюзия, намалява. Способни сте да живеете с несигурността, дори да й се наслаждавате. Когато се почувствате удобно с нея, в живота ви се откриват безкрайни възможности. Например, страхът вече не е доминиращият фактор в това, което правите, и не ви пречи да се решите на промяна. Римският философ Тацит основателно отбелязва, че „желанието за безопасност се противопоставя на всяко велико и благородно начинание". Ако не можете да приемете несигурността, тя преминава в страх. Ако пък я приемете, тя води до нараснала жизненост, осъзнатост и творчество.

Преди много години, в резултат от силен вътрешен импулс, се отказах от научна кариера, която в очите на света бе „обещаваща" и навлязох в пълна несигурност. От нея след няколко години се появи новото ми въплъщение като духовен учител. Много по-късно нещо сходно се случи отново. У мен възникна импулс да напусна дома си в Англия и да се преместя на Западното крайбрежие на Съединените щати. Подчиних се на този импулс, въпреки че не знаех причината. От тази моя постъпка се роди книгата „Силата на настоящето", по-голямата част от която бе написана в Калифорния и Британска Колумбия, където дори нямах собствен дом. Нямах и приходи и живеех от спестяванията си, които бързо се топяха. Но всичко прекрасно си дойде на мястото. Бях изчерпал всичките си пари, точно когато почти завършвах книгата. Купих си лотариен билет и спечелих хиляда долара, с които се издържах още един месец.

Разбира се, не всекиму се налага да преминава през драстични промени на външните обстоятелства. На другия край на спектъра ще видите хора, които не мърдат от мястото, където се намират, и не престават да правят това, което правят. При тях се променя само как, но не и какво. Не става въпрос за страх или инерция. Това, което се променя при тях, е напълно достатъчно, за да дойде съзнателността в света им, така че друго не им е нужно. Те също допринасят за проявлението на новата земя.

Това не е ли валидно за всички? Ако осъществяването на вътрешната цел означава да си едно с настоящия момент, защо някой би изпитвал потребност да се откаже от сегашната си работа или житейска ситуация?

Да сте едно с това, което е, не означава вече да не инициирате промяна или че не сте способни да действате. Означава мотивацията на действията ви да идва от по-дълбоко ниво, не от его желанието или страха. Вътрешната хармония с настоящия момент отваря съзнанието ви и го прави хармонично с цялото, интегрална част от което е настоящият момент. Целостта, тоталността на живота започва да действа чрез вас.

Какво разбирате под „целостта"?

От една страна, целостта включва всичко, което съществува. То е светът или космосът. Ала всички съществуващи неща, от микробите до галактиките, не представляват отделни обекти или същества, а са нишки от мрежата от взаимосвързани многоизмерни процеси.

Има две причини да не сме в състояние да видим единството и нещата ни се струват отделени едно от друго. Първата е възприятието, което свежда действителността до това, което е достъпно за нас чрез малкия обхват на сетивата: това, което виждаме, чуваме, миришем, вкусваме и докосваме. Ала когато възприемаме, без да тълкуваме възприетото и без да поставяме мисловни етикети, с други думи, без да прибавяме мисли към нашите възприятия, ние можем да усетим по-дълбоката взаимосвързаност, която е в основата на възприемането ни на привидно отделните неща.

Другата, по-сериозна причина да съществува тази илюзия за отделността на нещата е натрапчивото мислене. Когато сме в капана на безспирните потоци натрапчиво мислене. Вселената се дезинтегрира за нас и ние изгубваме способността да усещаме взаимосвързаността на всичко съществуващо. Мисленето нарязва действителността на безжизнени фрагменти. А фрагментираното виждане на действителността поражда изключително неразумни и разрушителни действия.

Съществува и едно по-дълбоко ниво на целостта от нивото на взаимосвързаността на всичко съществуващо. На това ниво всички неща са едно. И то е Източникът, непроявеният единен Живот. То е разум, извън времето, който се проявява с разгръщането на Вселената във времето.

Целостта се състои от съществуване и Битие, от изявеното и неизявеното, от света и Бога. Когато сте в хармония с целостта, вие ставате съзнателен елемент от взаимосвързаността на цялото и неговата цел: възникването на съзнателност в този свят. В резултат спонтанни помагащи ви събития, случайни срещи, съвпадения и синхронни явления започват да изпъстрят живота ви. Карл Густав Юнг нарича синхронността „некаузален свързващ принцип". Това означава, че между синхронните събития, погледнато от външната гледна точка на нашата действителност, няма каузална връзка. Синхронността представлява външно проявление на разума зад света на видимостта, както и една по-дълбока свързаност от тази, която нашият ум би могъл да разбере. Ала, въпреки това ние имаме привилегията да бъдем - ако го пожелаем - съзнателни участници в разгръщането на разума зад видимостта, в разцъфтяването на съзнанието.

Природата съществува в състояние на несъзнателно единство с цялото. Поради тази причина, например, при цунами бедствието през 2004 г. нито едно диво животно не загина. Тъй като дивите животни са по-свързани с целостта, отколкото хората, те успяха да усетят приближаването на цунами доста преди то да можеше да бъде видяно или чуто, и имаха време да се оттеглят на по-високи терени. Ала е възможно дори и тези мои думи да са човешката гледна точка. Вероятно животните сами са разбрали, че трябва да се придвижат към по-високи земи. Да се прави това заради онова е умственият начин на фрагментиране на действителността, докато природата живее в несъзнателно единство с целостта. Наша цел и участ е да внесем ново измерение в този свят, като започнем да живеем в съзнателно единство с целостта и в съзнателна хармония с вселенския разум.

Може ли целостта да използва човешкия ум, за да създава неща или ситуации, които да са в хармония с нейната цел?

Да, винаги, когато има вдъхновение, дума, която произхожда от „в-дух" („в-дъх")  и ентусиазъм , което означава „в Бог", ще има и творческа мощ, далеч надхвърляща онова на което чо¬векът е способен.


Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе


 . 

10 август 2020

Себичният аз


Екхарт Толе - "Гласът на покоя"
по "Гласът на покоя" 
на Екхарт Толе

Умът непрестанно търси не само храна за мисълта, но и храна за своята идентичност, за своето себеусещане. Така се появява егото и то постоянно се самовъзпроизвежда.

Когато мислите или говорите за себе си, когато казвате „аз", обикновено имате предвид „моята личност и моята история". Това е Аз-ът на вашите симпатии и антипатии, страхове и желания, Аз-ът, който никога не остава задоволен за дълго. Това е умотворна представа за вас самите, обусловена от миналото и стремяща се да се осъществи в бъдещето.

Разбирате ли, че този Аз е мимолетно, временно образувание, като вълничка по повърхността на езеро?

Кой е този, който го разбира? Кой е този, който съзнава мимолетността на вашата физическа и психическа форма? „Аз, който съм."

Това е по-дълбокият Аз, който няма нищо общо с миналото или с бъдещето.

Какво ще остане от страха и желанията, свързани с проблемите в сегашното ви положение в живота, които всекидневно окупират вниманието ви? Една чертица, дълга няколко сантиметра, между датата на раждането и датата на смъртта върху надгробния ви паметник.
За себичния Аз тази мисъл е потискаща. За вас е освобождаваща.

Когато мисълта поглъща изцяло вниманието ви, това означава, че се отъждествявате с гласа, звучащ в главата ви. Тогава в мисълта се влага чувство за самоличност. Това е егото, сътвореният от ума Аз. Тази ментално изградена самоличност се чувства непълна и несигурна. Затова страхът и желанията са преобладаващите в нея емоции и движещи сили.

Когато разберете, че в главата ви говори глас, който се представя за вас и никога не млъква, ще се събудите от несъзнателното си отъждествяване с мисловния поток. Щом забележите този глас, ще осъзнаете, че вие не сте този глас - не сте мислещият, а онзи, който осъзнава мисленето.
Да разпознаете себе си в съзнанието, скрито зад гласа, означава свобода.

Себичният Аз винаги търси. Търси едно или друго, което да добави към себе си, за да се почувства по-завършен. Това обяснява непреодолимата загриженост на егото за бъдещето.

Когато осъзнаете, че „живеете за всеки следващ момент", вече сте се измъкнали от модела на себичния ум. Едновременно с това възниква възможността да изберете да отдадете пълното си внимание на този момент.

Когато отдавате цялото си внимание на настоящия момент, в живота ви навлиза интелект, несравнимо по-голям от себичния ум.

Когато живеете чрез егото, винаги свеждате настоящия момент до средство за постигането на някаква цел. Живеете за бъдещето и когато постигнете целите си, не сте удовлетворени - или поне не за дълго.

Когато отдавате повече внимание на действието, отколкото на бъдещите резултати, които искате да постигнете чрез него, разбивате старите условности на егото. Тогава действието не само става далеч по-резултатно, но и носи безкрайно повече удовлетворение и удоволствие.

Почти всяко его съдържа елемент на така наречената „идентичност на жертва". Някои хора имат толкова силна представа за себе си като жертва, че това се превръща в сърцевина на тяхното его. Недоволството и оплакванията съставляват важна част от самосъзнанието им.

Дори и ако оплакванията ви са напълно „основателни", вие сте си изградили идентичност, която много прилича на затвор с решетки от мисловни форми. Вижте какво си причинявате или по-скоро вижте какво ви причинява вашият ум. Почувствайте колко сте емоционално привързани към своята история на жертва, осъзнайте непреодолимото си желание да мислите или говорите за това. Бъдете там като присъствие, наблюдаващо вътрешното ви състояние. Не е нужно да правите нещо. С осъзнаването идват промяната и свободата.

Оплакванията и противопоставянето са любими мисловни шаблони, чрез които егото се самоукрепва. За мнозина преобладаващата част от психоемоционалната активност се състои в оплакване и съпротива срещу едно или друго. По този начин правите така, че ситуацията или другите да са „криви", а вие - „прави". Като „прави" имате усещане за превъзходство, а чрез него укрепвате самочувствието си. В действителност, разбира се, укрепвате само илюзията на егото.

Можете ли да наблюдавате тези шаблони в себе си и да разпознаете истинския характер на оплакващия се глас в главата ви?

Себичното самосъзнание има нужда от конфликт, тъй като чувството му за обособена идентичност укрепва в борбата срещу едно или друго, в демонстрацията, че „това съм аз", а „това не съм аз". Нерядко племена, народи и религии извличат силното си чувство за колективна идентичност от наличието на врагове. Кои ще са „вярващите", ако ги няма „неверниците"?

В общуването си с другите умеете ли да откривате едва доловимото чувство за превъзходство или непълноценност спрямо тях? Това, което виждате, е егото, живеещо чрез сравнението.

Завистта е страничен продукт на егото, което се чувства наранено, ако другиму се случи нещо хубаво, ако друг има повече, знае повече или може повече от вас. Идентичността на егото зависи от сравнението и се храни от понятието „повече". То е готово да посегне лакомо към всичко. Може би укрепвате фалшивото си себеусещане, като смятате, че животът се е отнесъл с вас по-несправедливо, или че сте по-болни от другите.

Кои са въображаемите истории, от които извличате своето себеусещане?

На всяка конструкция на себичния Аз е присъща нуждата от съпротива и изключване, за да се поддържа чувството за отделност, от която зависи оцеляването му.

Така се получава „аз" срещу „другите", „ние" срещу „тях".

Егото има нужда да бъде в конфликт с нещо или с някого. Това обяснява защо търсите мир, радост и любов, но не можете да ги търпите дълго. Казвате, че искате щастие, но сте пристрастени към нещастието си.

Нещастието ви в крайна сметка произтича не от обстоятелствата в живота ви, а от стереотипите на вашия ум.

Изпитвате ли чувство за вина за нещо, което сте направили - или не сте успели да направите - в миналото? Едно е сигурно: действали сте според своето ниво на осъзнаване, или по-точно на неосъзнаване, по това време. Ако сте били по-съзнаващи, бихте постъпили различно.

Вината е още един опит на егото да си създаде идентичност, някакво себеусещане. За егото няма значение дали така създаденият Аз е позитивен или негативен. Онова, което сте направили или не сте успели да направите, е било проява на несъзнаване - човешко несъзнаване. Егото обаче го персонализира и заявява: „Аз го направих", затова вие поддържате в ума си представа за себе си като „лоши".

В течение на хилядолетия хората са извършвали безброй жестоки, насилствени, нараняващи деяния едни срещу други. И продължават да го правят. Всички тях ли трябва да заклеймим, виновни ли са всички те? Или тези действия са просто проява на несъзнаване, на етап от развитието, който вече надрастваме?

Иисус е казал: „Прости им, понеже не знаят, що правят."  Тези думи са в сила и за вас.

Ако си поставяте себични цели, за да се освободите, да се изтъкнете или да засилите чувството си за собствена значимост, дори и да ги постигнете, те няма да ви донесат удовлетворение.

Поставяйте си цели, но знайте, че постигането им не е най-важното. Когато нещо произтича от присъствието в настоящето, това означава, че сегашният момент не е просто средство за постигането на някаква цел, че действието само по себе си носи удовлетворение във всеки един момент. Вече не свеждате Настоящето до средство, както прави себичното съзнание.

Няма аз. Няма проблем." Това казал будисткият учител, когато го помолили да обясни същността на будизма.


Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

-

03 август 2020

Отвъд мислещия ум


Екхарт Толе - "Гласът на покоя"
по "Гласът на покоя" 
на Екхарт Толе

Повечето хора прекарват целия си живот затворени в клетката на собствените си мисли. Те никога не се измъкват от тясната, умотворна, персонализирана представа за себе си, обусловена от миналото.

Във вас, като във всички хора, съществува измерение на съзнанието, което е много по-дълбоко от мисълта. То е самата ваша същност. Можем да го наречем присъствие, осъзнаване, непредубедено съзнание. Според древните учения, това е Христос във вас, или вашата природа на Буда.

Откриването на това измерение освобождава вас и света от страданието, което причинявате на себе си и на другите, когато не познавате друго освен създаденото от ума „малко аз" и то ръководи живота ви. Любовта, радостта, творческата изява и трайният вътрешен мир не могат да дойдат в живота ви, иначе, освен през това неподвластно на стереотипите измерение на съзнанието.

Ако успеете да разпознаете, макар и за миг, мислите, които прекосяват ума ви, просто като мисли, ако успеете да забележите мисловно-емоционалните си шаблони на реакция при проявата им, значи това измерение вече се пробужда във вас като съзнание, в което мислите и емоциите се случват - вечното вътрешно пространство, в което се разгръща съдържанието на живота ви.

Потокът на мисълта има огромна инерция, която лесно може да ви повлече със себе си. Всяка мисъл се преструва на ужасно важна. Тя иска изцяло да погълне съзнанието ви. Ето ви едно ново духовно упражнение: не взимайте мислите си прекалено насериозно.

Колко лесно е човек да попадне в капана на собствените си понятия!

В стремежа си да научи, разбере и контролира, човешкият ум обърква своите мнения и възгледи с истината. Той казва: „Точно така е".

Трябва да си по-голям от мисълта, за да осъзнаеш, че както и да тълкуваш „своя живот" или нечий друг живот или поведение, както и да съдиш за някоя ситуация, това не е нищо повече от гледна точка, една от многото възможни. Не е нищо повече от купчина мисли. А действителността е единно цяло, в което всички неща са преплетени и нищо не съществува само по себе си.

Мисленето фрагментира действителността - нарязва я на понятийни парченца.

Мислещият ум е полезен и мощен инструмент, но много ви ограничава, ако напълно превземе живота ви и вие не съзнавате, че той е само дребен аспект на съзнанието, което всъщност представлявате.

Мъдростта не е продукт на мисълта. Дълбокото познание, което тя представлява, възниква от простия акт да отдадеш на някого или нещо пълното си внимание. Вниманието е първичен интелект, чисто съзнание. То премахва бариерите, създадени от понятийното мислене, и с това настъпва осъзнаването, че нищо не съществува отделно и само по себе си. Свързва възприемащия и възприеманото в единно поле на осъзнаване. Лекува разединението.

Когато сте затънали в компулсивно мислене, избягвате онова, което е. Не искате да бъдете, където сте. Тук. Сега.

Догмите - религиозни, политически и научни -произтичат от погрешното убеждение, че мисълта може да улови действителността или истината. Догмите са колективни понятийни затвори. А най-странното е, че хората обичат затворническите си килии, защото им дават чувство за сигурност, фалшивото усещане „аз знам".

Нищо не е донесло повече страдание на човечеството от неговите догми. Наистина, рано или късно всяка догма се разпада, тъй като действителността в крайна сметка доказва неистинността й, но ако не бъде прозряна заблудата в самата й основа, догмата ще бъде заменена от друга.

Каква е тази основна заблуда? Отъждествяването с мисленето.

Духовното пробуждане е пробуждане от съня на мислите.

Царството на съзнанието е много по-необятно, отколкото може да схване мисълта. Когато престанете да вярвате на всичко, което мислите, излизате от мисълта и виждате ясно, че мислещият не е вашата истинска същност.

Умът винаги пребивава в състояние на „незадоволеност", той винаги е алчен за още. Когато се отъждествявате с ума си, лесно се отегчавате и ставате неспокойни. Отегчението означава, че умът е жаден за още стимули, за още храна за мисълта и жаждата му остава неутолена.

Когато се чувствате отегчени, можете да утолите жаждата на ума, като се зачетете в списание, като се обадите по телефона, като пуснете телевизора, като се поровите из интернет, като излезете на пазар, или -и това никак не се случва рядко - като прехвърлите менталното чувство за недоимък от ума към тялото и го задоволите за кратко чрез поглъщане на повече храна.

А можете да си останете отегчени и неспокойни и да наблюдавате усещането за отегчение и неспокойство. С осъзнаването на усещането внезапно го обгръщат празнота и покой. Отначало полека, но с усилването на чувството за вътрешно пространство отегчението започва все повече да отслабва и да губи значимостта си. Ето че дори и отегчението може да ви помогне да научите какво сте и какво не сте.

Откривате, че „отегченият човек" не сте вие. Отегчението е просто стереотипно движение на енергията във вас. Вие не сте нито гневни, нито тъжни, нито уплашени. Отегчението, гневът, тъгата, страхът не са „ваши", не са личностни. Те са състояния на ума, които идват и си отиват.
Нищо от това, което може да идва и да си отива, не сте вие.

Отегчен съм". Кой знае това?
„Ядосан съм. Тъжен съм. Страх ме е."
Кой знае това?
Вие сте знанието, а не състоянието, за което то се отнася.

Всички видове предразсъдъци означават, че се отъждествявате с мислещия ум.
Означават, че вие вече не виждате другия човек, а само собствената си представа за него. Свеждането на друго живо човешко същество до представа вече е форма на насилие.

Мисленето, което няма своите корени в осъзнатостта, става самоцелно и нефункционално. Лишеният от мъдрост ум е изключително опасен и разрушителен. В такова състояние днес се намира по-голямата част от човечеството. Проявата на мисълта като наука и високи технологии, макар сама по себе си да не е нито добра, нито лоша, също става разрушителна, защото твърде често мисълта, която се материализира, няма корени в осъзнатостта.

Следващата стъпка в човешката еволюция е превъзмогването на мисълта. Сега това е нашата най-неотложна задача. Тя не означава да престанем да мислим, а само да не се отъждествяваме изцяло с мисълта, да не бъдем обсебени от нея.

Почувствайте енергията на вътрешното си тяло. Веднага мисловният шум ще намалее или ще изчезне. Почувствайте я 6 дланите си, в стъпалата си, в корема си, в гърдите си. Почувствайте живота, който сте, живота, който движи тялото ви.
Тогава тялото ще стане нещо като врата към по-дълбоко усещане за живот, отвъд непостоянните емоции и отвъд мислите.

Във вас има живот, който можете да почувствате с цялото си същество, не само с главата. В присъствието тук и сега, в което не се налага да мислите, всяка клетка е жива. Ако обаче в това състояние в името на някаква практическа цел възникне нужда от мисъл, тя се появява. Умът все така работи, и то прекрасно, когато по-висшият интелект, който сте вие, го използва и се изявява чрез него.

Може би не обръщате внимание на кратките периоди на „съзнание без мисъл", които се случват естествено и спонтанно в живота ви. Може да сте заети да вършите нещо с ръцете си, или се разхождате из стаята, или чакате пред гишето на летището и присъствате така пълно в настоящето, че обичайното статично напрежение на мислите отстъпва място на осъзнатото присъствие. А може да забележите, че гледате небето или слушате някого, без умът ви да го коментира. Възприятията ви стават кристално чисти, незамъглени от мисълта.

За ума всичко това не е важно, защото той има „по-важни неща", за които да мисли. Не го и запомня, затова може да пропуснете да забележите, че това се случва.

Истината е, че това е най-важното нещо, което може да ви се случи. То е началото на промяната от мислене към осъзнато присъствие.

Почувствайте се удобно в състоянието на „незнание". То ви отвежда отвъд границите на ума, защото умът винаги се стреми да тълкува и заключава. Той се страхува от незнанието. Затова, когато незнанието не ви притеснява, вие вече сте надмогнали ума. По-късно от това състояние възниква по-дълбоко, свободно от понятия знание.

Творчеството, спортът, танците, преподаването, адвокатурата – овладяването на всяко занятие изисква мислещият ум или изобщо да не участва, или поне да отстъпи на втори план. Напред излизат сила и интелект, които са по-големи от вас и същевременно едно с вас. Вече няма вземане на решения, правилното действие се осъществява спонтанно и не „вие" го извършвате. Овладяването на живота е точно обратното на контрола. Настройвате се към това по-голямо съзнание. Именно то действа, говори и работи.

Моментна опасност може да прекрати временно потока на мислите и така да ви даде възможност да усетите какво е да си тук в настоящето, буден и съзнаващ.

Истината е много по-всеобхватна, отколкото умът е в състояние да възприеме. Никоя мисъл не може да улови истината. В най-добрия случай може да сочи към нея. Тя може например да гласи: „В същността си всички неща са едно цяло." Това е указателна табела, а не обяснение. Да разберете тези думи означава да почувствате дълбоко в себе си истината, към която те сочат.


Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

-

06 юли 2020

Просветление във взаимоотношенията


По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

ВЛЕЗТЕ В НАСТОЯЩЕТО, КЪДЕТО И ДА СТЕ

Винаги съм си мислил, че истинско просветление е невъзможно, освен чрез любовта във връзка между мъж и жена. Не е ли това, което ни прави отново цялостни? Как може да се сбъдне животът ни, дoкатo то не се случи?

Вашият опит това ли показва? Случвало ли ви се е?

Още не, но как иначе би могло да бъде? Знам, че ще се случи.

С други думи, чакате някакво събитие във времето да ви спаси. Не е ли това основната грешка, за която говорим? Спасението не е на друго място и в друго време. То е тук и сега.

Какво означава това твърдение, че „спасението е тук и сега"? Аз не го разбирам, дори не знам какво значи спасение.

Повечето хора преследват физически удоволствия или различни форми на психическо удовлетворение, защото вярват, че тези неща ще ги направят щастливи или ще ги освободят от чувството на страх или недостатъчност. Щастието може да се възприема като засилено усещане за жизненост благодарение на физическо удоволствие, или повече сигурност и усещане за пълнота посредством някаква форма на психическо удовлетворение. Това е търсене на спасение от състояние на незадоволителност или недостатъчност. Неизменно всяко постигнато удовлетворение е мимолетно, затова състоянието на удовлетворение или себеосъществяване обикновено отново се проектира в някаква въображаема точка извън тук и сега. „Когато постигна това или се освободя от онова - тогава всичко ще бъде наред." Това е мисловната нагласа на несъзнание, която създава илюзията за спасение в бъдещето.

Истинското спасение е себеосъществяване, мир, живот в цялата му пълнота. То е да бъдете това, което сте, да чувствате в себе си добро, което няма противоположност, да изпитвате радостта от Битието, която не зависи от нищо извън себе си. Това се усеща не като нещо краткотрайно, а като постоянно присъствие. На езика на богословите се нарича да „познаеш Бога" - не като нещо извън вас, а като ваша собствена най-дълбока същност. Истинското спасение е да познаете себе си като неделима част от лишения от време и форма Единен Живот, от който произлиза всичко съществуващо.

Истинското спасение е състояние на свобода - освободеност от страх и страдание, от усещането за недостатъчност и съответно от всички желания, нужди, зависимости и привързаности. Това е освободеност от натрапчивото мислене, от негативизма и най-вече от миналото и бъдещето като психическа потребност. Умът ви казва, че оттук не можете да стигнете там. Трябва нещо да се поyчи, или да станете едни или други и това е условието да постигнете свобода и себеосъществяване. Всъщност той ви казва, че се нуждаете от време - че трябва нещо да намерите, подредите, направите, постигнете, придобиете, станете или проумеете, преди да можете да бъдете свободни или завършени. Смятате времето за средство за спасение, а истината е, че то е най-голямата пречка пред спасението. Мислите си, че не можете да стигнете там от мястото, където сте, защото още не сте достатъчно цялостни или добри, но истината е, че тук и сега е единственото място, откъдето можете да стигнете там. „Стигате", когато осъзнаете, че вече сте там. Намирате Бога тогава, когато осъзнаете, че няма нужда да го търсите. Затова няма един-единствен път към спасението - може да се използва всякакво състояние, няма нужда то да бъде някакво специално състояние. Но точката за достъп е една-единствена: Настоящето. Не може да има спасение извън настоящия момент. Самотни сте и нямате партньор? Влезте в Настоящето от това състояние. Имате връзка? Влезте в Настоящето от нея.

Няма нищо, което можете да направите или да постигнете, за да ви отведе по-близо до спасението, отколкото сте в този момент. Може би това е трудно разбираемо за ума, привикнал към мисълта, че всичко ценно се намира в бъдещето. Нищо, което някога сте извършили или което са ви сторили в миналото, не може да ви попречи да кажете „да" на това, което е, и да насочите вниманието си дълбоко в Настоящето. Не можете да направите това в бъдещето. То е сега или никога.

ОТНОШЕНИЯТА НА ЛЮБОВ И ОМРАЗА

Докато не намерите достъп до онази честота на съзнанието, която наричаме присъствие, всички връзки, особено интимните, са дълбоко несъвършени и в крайна сметка нездрави. Известно време може да изглеждат перфектни - например когато сте „влюбени", но това при-видно съвършенство неизменно се нарушава, когато зачестят споровете, конфликтите, недоволството и емоционалното и дори физическо насилие. Сякаш „връзките на любов" не след дълго стават все повече „връзки на любов и омраза". Любовта се превръща в яростни нападки, чувство на враждебност или внезапно и пълно отдръпване на обичта. Това се смята за нормално. После връзката известно време се колебае между подеми и спадове (това може да продължи от няколко месеца до години), люшка се между полюсите на „любовта" и омразата и ви носи толкова удоволствие, колкото и страдание. Нерядко двойките свикват с този цикъл, драмата ги кара да се чувстват живи. Когато се загуби равновесието между положителния и отрицателния полюс, когато негативното, рушителното започне да се явява все по-често и все по-силно, а рано или късно това се случва, връзката скоро се разпада.

Може би ви се струва, че само да можете да елиминирате негативния разрушителен цикъл, всичко ще бъде наред и връзката ще се развива прекрасно - но уви, това не е възможно. Полярните противоположности са взаимно зависими. Не можете да имате едната без другата. Положителното вече съдържа в себе си още непроявено отрицателното. Всъщност и двете са страни на едно и също нездраво състояние. Тук става дума за така наречените романтични връзки - не на истинска любов, която няма противоположност, защото възниква отвъд ума. Любовта като постоянно състояние все още се среща много рядко - толкова, колкото рядко се срещат съзнаващите човешки същества. Но е възможно да я зърнете мимолетно и за кратко, когато се появи цепнатина в потока на мисълта.

Негативната страна на една връзка, разбира се, много по-лесно се разпознава като нездрава от позитивната. По-лесно е също да видите източника на негативното в партньора ви, отколкото във вас самите. То може да се прояви в много форми: стремеж за притежание, ревност, контрол, отдръпване и неизречено недоволство, потребност да бъдете прави, безчувственост и заетост със себе си, емоционални изисквания и манипулации, потребност да спорите, критикувате, съдите, обвинявате или нападате, яд, несъзнателно отмъщение за минало страдание, причинено от родител, ярост или физическо насилие.

Откъм позитивната страна, вие сте „влюбени" в партньора си. Отначало това е състояние, което носи дълбоко удовлетворение. Чувствате се по-живи от всякога. Изведнъж съществуването ви е придобило смисъл, защото някой има нужда от вас, иска ви, кара ви да се чувствате специални и вие правите същото за него или нея. Когато сте заедно, чувствате пълнота. Това усещане може да бъде толкова силно, че целият останал свят да избледнее и да загуби значение.

Може обаче вече да сте забелязали, че в това наситено чувство има елемент на недостатъчност и прилепчивост. Пристрастявате се към другия. Той или тя ви въздейства като наркотик. Когато го имате, се изстрелвате във висините, но дори мисълта, че може да го загубите, ви изпълва с ревност, собственически инстинкти, опити за манипулиране посредством емоционално изнудване и обвинения. Това е страхът от загуба. Ако другият наистина ви напусне, това може да причини още по-силна неприязън или дълбока скръб и отчаяние. Само за миг любящата нежност може да се превърне в яростно нападение или ужасна скръб. Къде отива любовта? Може ли тя да се превръща за миг в своята противоположност? И изобщо това любов ли е било, или просто пристрастяващо привързване?

ПРИСТРАСТЯВАНЕТО И ТЪРСЕНЕТО НА ЦЯЛОСТНОСТ

Защо се пристрастяваме към друг чoвек?

Причината романтичната любовна връзка да бъде толкова силно и всеобщо желано изживяване е в това, че тя привидно носи освобождение от дълбоко вкоренения страх, недоимък и непълнота, които са присъщи на човека в неговото заблудено и непросветлено състояние. Това състояние има както физическо, така и психическо измерение.

На физическо равнище вие очевидно не сте цялостни и никога няма да бъдете - или сте мъж, или сте жена, тоест половинка от цялото. На това ниво търсенето на цялостност - връщането към единността - се проявява като привличане между мъжете и жените, нужда на мъжа от жена, а на жената - от мъж. То е почти неустоим стремеж за свързване с противоположния енергиен полюс. Коренът на този физически стремеж е духовен: жажда да се сложи край на двойствеността, за връщане към състоянието на цялостност. Ceксуалнaтa връзка е най-голямото приближаване до това състояние на физическо ниво. Затова тя носи най-голямо удовлетворение от всички изживявания, които може да предложи физическият свят. Но сексуалното единение е само кратък поглед към цялостността, миг на блаженство. Докато го търсите несъзнателно като средство за спасение, търсите край на двойствеността на нивото на формата, където не можете да го намерите. Виждате за миг рая, колкото това да ви развълнува, но не ви е позволено да живеете там и се озовавате обратно в отделното си тяло.

На психическо равнище чувството за липса и недостатъчност е дори още по-силно, отколкото на физическо. Докато се отъждествявате с ума, извличате себеусещането си отвън. Иначе казано, чувството кои сте идва от неща, които всъщност нямат нищо общо с това: социална роля, имущество, външност, успехи и провали, убеждения и т.н. Това фалшиво умотворно „аз" - егото - се чувства уязвимо, несигурно и винаги търси нови неща, с които да се отъждестви, за да усеща, че съществува. Но никога нищо не е достатъчно, за да му донесе трайно удовлетворение. Страхът си остава, както и чувството за недостатъчност.

Тогава обаче се появява тази специална връзка. Тя като че ли носи отговора на всички проблеми на егото и задоволява всичките му нужди. Поне така изглежда в началото. Всички други неща, от които преди сте извличали себеусещането си, сега стават сравнително незначими. Вече имате едно-единствено средоточие, което замества всички тях, придава смисъл на живота ви. чрез него определяте идентичността си: човека, в когото сте „влюбени". Вече не сте отломка, която се лута в една безразлична вселена, или поне така ви се струва. Светът ви вече има център -онзи, в когото сте „влюбени". Отначало като че ли няма значение, че центърът е извън вас и затова все така извличате себеусещането си някъде отвън. Важното е, че постоянното усещане за непълнота, страх, липса и неосъщественост, така характерно за его-състоянието, вече го няма. Наистина ли? Дали е изчезнало, или продължава да си съществува под повърхността на щастието?

Ако във връзките си изпитвате и „любов", и нейната противоположност - агресивност, емоционално насилие и т.н. - то вероятно смесвате привързаността на егото и пристрастяването с любовта. Не може в един момент истински да обичате партньора си, а в следващия да го нападате. Истинската любов няма противоположност. Ако вашата има, значи не е любов, а силна потребност на егото за повече пълнота и по-дълбоко себеусещане, а другият човек временно задоволява тази потребност. Това е заместителят на егото на спасението и за кратко то наистина изглежда почти като спасение.

Идва обаче момент, в който партньорът ви прави неща, които не отговарят на потребностите ви, или по-точно на потребностите на вашето его. Чувството на страх, болка и недостиг, което е присъщ елемент на его-съзнанието, само е било прикрито от „любовната връзка" и сега отново изплува на повърхността. Както при всяко пристрастяване, когато разполагате с наркотика, се намирате в облаците, но неизменно идва време, когато той престава да ви върши работа. Когато болката се появи отново, я чувствате по-силно отпреди, и нещо повече, сега възприемате партньора си като причина за нея. Това означава, че проектирате чувството за болката навън и нападате другия с цялата си ярост. Нападението може да пробуди болката в партньора ви и той да отвърне на удара. В този момент егото все още се надява несъзнателно, че нападението или опитът за манипулация ще бъде достатъчно наказание, което ще накара партньора ви да промени поведението си, така че да можете отново да го използвате като прикритие за болката си.

Всяко пристрастяване възниква от несъзнателния отказ да се изправите лице в лице с болката си и да минете през нея. Всяко пристрастяване започва и завършва с болка. Каквото и да е това, към което сте пристрастени -алкохол, храна, легални или нелегални наркотици, някой човек - вие използвате някого или нещо, за да прикриете болката си. Затова, след като отмине първоначалната еуфория, в интимните връзки има толкова много нещастие и болка. Те не причиняват нещастието и болката, а изваждат на бял свят нещастието и болката, които вече са във вас. Така е при всяко пристрастяване. То винаги достига до момент, в който вече не ви помага, и тогава болката става по-силна отвсякога.

Това е една от причините хората винаги да се опитват да избягат от настоящия момент и да търсят някакво спасение в бъдещето. Първото, с което ще се сблъскат, ако съсредоточат вниманието си в Настоящето, ще бъде собствената им болка, а точно от нея се страхуват. Ако само знаеха колко е лесно да достигнат в Настоящето силата на присъствието, която разпръсква миналото и болката от него, в реалността, която разпилява илюзията! Ако само знаеха колко близо са go своята реалност. колко близо са дo Бога!

Избягването на връзките в опит да се избегне болката също не е решение, Болката така или иначе я има. Три неуспешни връзки за три години е по-вероятно да ви тласнат към пробуждане, отколкото три години на пуст остров или в усамотението на стаята ви. Но ако можете да вложите в самотата си наситено присъствие, това ще свърши работа.

ОТ ПРИСТРАСТЯВАНЕ КЪМ ПРОСВЕТЛЕНИЕ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

Можем ли да променим връзката на пристрастяване в истинска?

Да. Като присъствате и усилвате присъствието си, приковавайки вниманието си все по-дълбоко в Настоящето - независимо дали живеете сами или с партньор, това си остава ключът. За да процъфтява любовта, трябва светлината на присъствието ви да бъде достатъчно силна, за да не ви превземат повече умът и болковото тяло и вие да не ги бъркате със себе си. Да знаете, че вие сте Битието, скрито зад мислителя, тишината зад мисловния шум, любовта и радостта зад болката - това е свобода, спасение, просветление. Да прекъснете отъждествяването си с болковото тяло, означава да внесете присъствие в болката и така да я преобразувате. Да прекъснете отъждествяването си с мисленето означава безмълвно да наблюдавате мисленето и поведението си, особено повтарящите се шаблони на ума и ролите на егото.

Ако спрете да влагате в него „идентичност", умът губи свойството си на натрапчивост - по същество това е потребността да съдите и така да се съпротивлявате срещу онова, което е. Следват конфликти, драми и още болка. Всъщност още щом престанете да съдите, приемайки това, което е, вие се освобождавате от ума. Отваряте място за любов, радост, мир. Първо спирате да съдите себе си, после спирате да съдите партньора си. Най-силният катализатор за промяна в една връзка е пълното приемане на партньора такъв, какъвто е, без да изпитвате потребност да го съдите или променяте по какъвто и да е начин. По този начин преодолявате егото. Свършват всички игрички на ума и пристрастяващото вкопчване в партньора. Вече няма жертви и престъпници, нито обвинители и обвиняеми. Идва краят на взаимната зависимост, на взаимното въвличане в чужди несъзнателни модели, което я поддържа. Тогава или ще се раз-делите - с любов - или ще продължите заедно по-дълбоко в Настоящето - в Битието. Възможно ли е да е толкова просто? Да, точно толкова е просто.

Любовта е състояние на Битието. Вашата любов не е навън, тя е дълбоко във вас. Вие не можете никога да я загубите и тя не може да ви напусне. Тя не зависи от друго тяло, от някаква външна форма. В безмълвието на вашето присъствие можете да почувствате собствената си безформена и безвременна реалност като непроявения живот във всяка физическа форма. След това ще усетите същия живот дълбоко във всеки друг човек и във всяко друго същество. Ще прозрете отвъд воала на формата и отделността. Това е осъзнаването на единността. Това е любов.

Какво е Бог? Вечният Единен Живот зад всички форми на живота. Какво е любовта? Да чувствате присъствието на този Единен Живот дълбоко в себе си и във всички същества. Да бъдете този Единен Живот. Ето защо всяка любов е Божия любов.

Любовта не избира, както не избира слънчевата светлина. За нея няма специални хора. Тя не е нечие изключително право. Изключителността не е Божията любов, а „любовта" на егото. Но силата, с която може да се почувства истинската любов, може да бъде различна. Възможно е някой човек да отразява вашата любов по-ясно и по-силно от другите и ако той има същите чувства към вас, може да се каже, че вие се намирате в любовна връзка. Свързва ви същото, което ви свързва и с човека до вас в автобуса, с птиците, дърветата и цветята, само че е различна силата, с която го усещате.

Дори и в иначе пристрастяваща връзка е възможно да има моменти, в които прозира нещо по-истинско, нещо извън взаимните ви пристрастителни потребности. Има моменти, когато и вашият ум, и умът на партньора ви замлъкват за кратко, а болковото тяло е задрямало. Това се случва понякога в моменти на физическа близост, или когато заедно наблюдавате чудото на раждането, или в присъствието на смъртта, или когато единият от вас е сериозно болен - все неща, които оставят ума безсилен. Когато се случи това, вашето Битие, временно погребано от ума, се разкрива и прави възможно истинското общуване.

Истинското общуване е общност - осъзнаване на единността, която е любов. Обикновено то бързо се губи отново, освен ако не успеете да запазите достатъчно присъствие, за да не допуснете намесата на ума и неговите стари модели. Щом се върне умът и отъждествяването ви с него, вече не сте вие, а мисловна представа за себе си, и заигравате отново игри и роли, за да задоволите потребностите на егото си. Отново сте човешки ум, който се преструва на човешко същество, общува с друг ум и разиграва театър, който нарича „любов".

Макар че са възможни кратки прозрения, любовта не може да процъфтява, ако не се освободите трайно от отъждествяването с ума и ако присъствието ви не е достатъчно силно, за да разпръсне болковото тяло - или поне да присъствате като наблюдатели. Така болковото тяло няма да може отново да ви завладее и да унищожи любовта.

ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА КАТО ДУХОВНА ПРАКТИКА

Докато его-режимът на съзнанието и създадените от него обществени, политически и икономически структури навлизат в последния етап на рухването си, взаимоотношенията между мъжете и жените отразяват дълбоката криза, в която се озовава човечеството. Тъй като хората все повече се отъждествяват с ума си, повечето връзки нямат корени в Битието и затова се превръщат в източник на болка, подвластни са на проблеми и конфликти.

Днес милиони хора живеят сами или като самотни родители, неспособни да създадат интимна връзка или нежелаещи да повтарят безумната драма на предишни връзки. Други се хвърлят от една връзка в друга, от един цикъл на удоволствие и болка към друг, преследвайки неуловимата цел на себеосъществяването чрез свързване с противоположния енергиен полюс. Трети избират компромиса и остават заедно в нездрава връзка, в която господства негативното - в името на децата, или заради сигурността, поради принуда или навик, от страх да не останат сами или заради някаква „взаимно изгодна" договорка, или дори поради несъзнателно пристрастяване към вълненията на емоционалната драма и болка.

Всяка криза обаче носи не само опасност, но и възможност. Ако връзката влива енергия и засилва модели на его-ума, ако задейства болковото тяло, както е в момента, защо не приемете този факт, вместо да се опитвате да избягате от него? Защо не му съдействате, вместо да избягвате Връзките или да продължавате да преследвате фантома, наречен идеален партньор, като решение на проблемите ви или като средство да се почувствате осъществени? Възможността, която се крие във всяка криза, не се проявява, докато фактите в ситуацията не бъдат признати и напълно приети. Докато ги отричате, докато се опитвате да избягате от тях или ви се иска всичко да беше различно, прозорецът на шанса няма да се отвори и ще бъдете в плен на ситуацията, която ще остане непроменена или още повече ще се влоши.

Като признаете и приемете фактите, вие донякъде се освобождавате от тях. Например, когато знаете, че е налице дисхармония, посредством „знанието" ви се намесва нов фактор и дисхармонията не може да остане непроменена. Когато знаете, че не сте в състояние на мир, знанието за това създава пространство на спокойствие, което обвива неспокойствието в любяща и нежна прегръдка и го преобразува в мир. Колкото до вътрешната ви трансформация, за нея нищо не можете да направите. Не можете да промените себе си и несъмнено не можете да промените партньора си или някой друг човек. Единственото, което можете да направите, е да създадете пространство, в което да се случи промяната, пространство, където да навлязат благодат и любов.

И така, когато връзката ви не върви, когато изважда на бял свят лудостта" във вас и в партньора ви, бъдете благодарни. Несъзнателното излиза на дневна светлина. Това е възможност за спасение. Осъзнавайте всеки миг, особено вътрешното си състояние. Ако има гняв. знайте, че има гняв. Ако има ревност, отбранителност, стремеж да спорите, потребност да бъдете прави, ако малкото дете вътре във вас иска любов и внимание, или пък изпитвате някаква емоционална болка - каквото и да е, знайте реалността на момента и задръжте това знание. Така връзката става „садхана" - духовна практика. Ако наблюдавате несъзнателното поведение на партньора си, обгърнете го с любящата прегръдка на вашето знание, за да не реагирате. Несъзнанието и знанието не могат да съществуват заедно продължително време - дори ако знанието е само у единия, а другият е тласкан от несъзнанието. Енергията, която движи враждебността и нападките, не може да търпи присъствието на любовта. Ако изобщо реагирате на несъзнанието у партньора си, сами попадате в негов плен. Но ако помните, че трябва да знаете за реакцията си, нищо не губите.

Човечеството се намира под голям натиск да еволюира, защото това е единственият ни шанс за оцеляване. Това ще промени всички аспекти на живота ни и най-вече взаимоотношенията ни с близките. Те никога не са били толкова проблемни и пълни с конфликти. Както може би сте забелязали, ролята им не е да ви донесат щастие или себеосъществяване. Ако продължавате да преследвате спасението посредством връзка с друг човек, чакат ви разочарование след разочарование. Но ако приемете, че предназначението на връзката е да ви направи съзнаващи, а не щастливи, тогава тя наистина ще ви предложи спасение и вие ще се настроите към по-висшето съзнание, което е на път да се появи в света. Все повече болка, насилие, объркване и лудост очаква онези, които продължават да се придържат към старите модели.

Сигурно трябват двама, за да може една връзка да се превърне в духовна npaктuкa, кaкmo казахте. Например моят партньор все още следва старите модели на ревност и контрол. Много пъти съм го изтъквала, но той не го проумява.

Колко хора са нужни, за да се превърне животът ви в духовна практика? Няма значение, че партньорът ви не иска да участва. Съзнанието може да дойде в този свят единствено през вас. Няма нужда да чакате света да стане съзнателен или някой друг да стане съзнателен, като условие за вашето просветление. В момента, в който влезете в спор, се отъждествявате с мисловна позиция и вече защитавате не само тази позиция, но и самосъзнанието си. Егото дърпа конците. Изпаднали сте в несъзнание. Понякога може би е подходящо да изтъквате някои аспекти от поведението на партньора си. Ако сте много будни, ако присъствате силно, можете да го направите, без да се намеси егото - без да обвинявате или да изкарвате другия неправ.

Когато партньорът ви действа несъзнаващо, откажете се да го съдите. Да съдите някого означава да смесвате несъзнателното му поведение с това, което той е, или да проектирате своето несъзнаване върху друг човек и да го смесвате с това, което той е. Да се откажете да съдите не означава да не разпознавате нездравото и несъзнателното, когато го видите, а означава по-скоро да заложите на знанието, не на реакцията и съденето. Така или изобщо няма да реагирате, или ще реагирате, без да губите позицията си на знание - пространството, в което реакцията се наблюдава и позволява. Вместо да се борите с тъмнината, довеждате светлината. Вместо да реагирате на заблудата, виждате я, но същевременно прозирате през нея. Да бъдете знаещи създава чисто пространство от любящо присъствие, което позволява на всички неща и хора да бъдат такива, каквито са. Няма по-силен катализатор за трансформацията. Ако прилагате тази духовна практика, партньорът ви не може едновременно да остане с вас и да остане несъзнаващ.

Ако двамата сте съгласни връзката ви да бъде духовна практика, толкова по-добре. Тогава можете да изказвате един пред друг мислите и чувствата си още с появата им, за да не създавате отстояние във времето, в което да се появи и развие неочаквана или непризната емоция или недоволство. Научете се да изразявате това, което чувствате, без да отправяте обвинения. Научете се да изслушвате партньора си открито и без да се отбранявате. Дайте му пространство да се изрази. Присъствайте. Обвиненията, отбраната, нападението - всички тези модели, създадени, за да укрепват или предпазват егото или да задоволяват нуждите му, стават излишни. Много е важно да оставяте пространство на другите - и на себе си. Любовта не може да пребъде без него. Когато премахнете двата разрушителни за една връзка фактора - когато болковото тяло бъде преобразувано и вие вече не се отъждествявате с ума и позициите му, и когато партньорът ви стори същото, ще изпитате блаженството на една процъфтяваща връзка. Вместо да отразявате един към друг болката и несъзнанието си, вместо да задоволявате пристрастяващите потребности на егото си, ще отразявате един към друг любовта, която изпитвате дълбоко в себе си, любовта, която идва с осъзнаването на единството ви с всички неща. Това е любовта, която няма противоположност.

Ако партньорът ви все още се отъждествява с ума и болковото тяло, а вие вече сте свободни, това е голямо предизвикателство - не за вас, а за него. Не е лесно да се живее с просветлен човек, или по-точно е толкова лесно, че егото вижда в него огромна заплаха. Нали помните, егото има нужда от проблеми, конфликти и „врагове", които да засилват чувството за отделност, от което зависи идентичността му. Умът на непросветления партньор ще бъде много разочарован, защото позициите му няма да срещат съпротива, тоест ще бъдат нестабилни и слаби, има дори „опасност" съвсем да рухнат и той да загуби самосъзнанието си. Болковото тяло търси обратна връзка и не я получава. Не се задоволява нуждата от спор, драматизъм и конфликти. Но внимавайте: има хора, които са необщителни, резервирани, безчувствени или откъснати от чувствата си, които мислят и се опитват да убедят другите, че са просветлени, или поне че „нищо им няма", а за всичко е виновен партньорът им. По-често мъжете, отколкото жените, са склонни към това. Те смятат партньорките си за ирационални или емоционални. Но ако вие усещате емоциите си, не сте далеч от лъчистото вътрешно тяло точно зад тях. Ако сте повече в главата си, разстоянието е далеч по-голямо и трябва да вложите съзнание в емоционалното тяло, преди да можете да достигнете вътрешното тяло.

Ако няма излъчване на любов и радост, пълно присъствие и отвореност към всички същества, тогава това не е просветление. Друг показател е как човекът се държи в трудна или подлагаща го на изпитание ситуация, или когато „всичко тръгне наопаки". Ако „просветлението" ви е самоизмама на егото, животът скоро ще ви изправи пред предизвикателство, което ще извади на бял свят несъзнанието под някаква форма - като страх, гняв, желание да се защитавате или да съдите, потиснатост и т.н. Ако имате партньор, много от предизвикателствата ще идват през него. Например, една жена може да намери предизвикателство в неотзивчив партньор, който живее почти изцяло в ума си. Ще я предизвика неспособността му да я чуе, да й даде внимание и пространство, в което да бъде, и всичко това се дължи на липсата на присъствие от негова страна. Отсъствието на любов във връзката, което жените обикновено усещат по-остро от мъжете, задейства болковото тяло и жената ще напада партньора си - ще го обвинява, критикува и т.н. Това от своя страна става предизвикателство за него. За да се защити от нападението на нейното болково тяло, което според него е напълно неоснователно, той ще се окопае още по-дълбоко в позициите на ума си, ще обосновава, ще се защитава, ще контраатакува. В крайна сметка това може да задейства неговото болково тяло. Когато и двамата партньори се озоват в този капан, се достига ниво на дълбоко несъзнание, на емоционално насилие, яростна атака и контраатака. Това няма да престане, докато и двете болкови тела не се нахранят и не се върнат в латентното си състояние. До следващия път.

Това е само един от безбройните възможни сценарии. Написани са много томове, могат да се напишат и още повече за начините, по които се проявява несъзнанието в отношенията между мъжа и жената. Но, както вече казах, след като веднъж разберете корените на болестното състо¬ние, става излишно да изследвате безбройните му прояви.

Да се върнем за малко към сценария, който току-що описах, Всяко предизвикателство в него всъщност е прикрита възможност за спасение. На всеки етап от разгръщането на болестния процес е възможно освобождаване от на съзнанието. Например, враждебността на жената може да даде сигнал на мъжа да напусне състоянието на тъждественост с ума, да се пробуди в Настоящето, да присъства - вместо все повече да се идентифицира с ума си и да изпада в още по-дълбоко несъзнание. Вместо да „бъде" своето болково тяло, жената може да бъде знанието, което наблюдава емоционалната болка, така да достигне до силата на Настоящето и да започне преобразуването на болката. Това ще премахне натрапчивото и автоматично проектиране навън. След това може да изрази чувствата си пред своя партньор. Разбира се, няма гаранция, че той ще я чуе, но това ще му предостави добър шанс за присъствие и несъмнено ще прекъсне безумния цикъл от неволеви действия, диктувани от стари мисловни модели. Ако жената пропусне възможността, мъжът може да наблюдава собствената си умствена и емоционална реакция на нейната болка, желанието си да се отбранява, вместо да бъде тази реакция. Освен това може да наблюдава задействането на своето болково тяло и така да изложи емоциите си пред съзнанието. По този начин ще се създаде ясно и спокойно пространство от чисто съзнание - от знание и безмълвно наблюдение. Това съзнание не отрича болката, но е отвъд нея. Позволява й да бъде, но същевременно я преобразува. То приема всичко и преобразува всичко. Отворила се е врата, през която двамата могат да навлязат в това пространство. Ако постоянно или поне през повечето време присъствате във връзката си, това ще бъде най-голямото предизвикателство за партньора ви. Той няма да може дълго да понася присъствието ви и да остава несъзнаващ. Ако е готов, ще мине през вратата, която сте отворили за него, и ще се присъедини към вас. Ако не е, ще се разделяте като масло и вода. Светлината е прекалено болезнена за човек, който иска да остане в тъмнината.

ЗАЩО ЖЕНИТЕ СА ПО-БЛИЗО ДО ПРОСВЕТЛЕНИЕТО

Пречките пред просветлението едни и същи ли са за мъжете и за жените?

Да, но акцентите са различни. Най-общо казано, за жените е по-лесно да чувстват и да бъдат в тялото си, затова те са естествено по-близо до Битието и потенциално по-близо до просветлението от мъжете. Затова много древни култури инстинктивно са избирали женски фигури или аналогии, за да изобразят или опишат трансцендентната реалност без форми. Често тя е представена като утроба, която ражда всичко и го поддържа и храни през живота му в някаква форма. В „Дао дъ дзин" , една от най-древните и мъдри книги, написани някога, Дао - което можем да преведем като Битие - е описано като „безпределно, вечно присъстващо, майката на вселената". Естествено, жените са по-близо до него от мъжете, защото те фактически „въплъщават" Неизявеното. Нещо повече, всички същества и неща в крайна сметка се връщат при Извора. „Всички неща изчезват в Дао. Само то остава." Тъй като Изворът има по-скоро женска природа, това е представено като тъмната и светлата страна на архетипната женственост в психологията и митологията. Богинята-майка има две страни - тя дава живот и го отнема.

Когато умът е взел нещата в свои ръце и хората са загубили връзката с реалността на божествената си природа, те са започнали да си представят Бог като мъж. Мъжете са добили водеща роля в обществото, а жените - подчинена.

Аз не предлагам да се върнем към ранните женски изображения на божественото. Сега някои хора използват Богиня вместо Бог. Те връщат отдавна загубеното равновесие между мъжко и женско начало и това е добре. Но въпреки всичко си остава изображение и понятие, понякога временно полезно, както картата или пътният знак, но повече пречи, отколкото помага, когато бъдете готови да осъзнаете реалността зад всички понятия и образи. Истина си остава обаче, че енергийната честота на ума като че ли е същностно мъжка. Умът се противи, бори се за контрол, използва, манипулира, напада, опитва се да разбере и притежава и т.н. Затова традиционният Бог е патриархална, контролираща, авторитетна фигура, често гневен мъж, от който трябва да се страхувате, както учи Старият завет. Този Бог е проекция на човешкия ум.

За да стигнете отвъд ума и да възстановите връзката с по-дълбоката реалност на Битието, са нужни съвсем различни качества: капитулация, отказ да съдите, отвореност, която позволява на живота да бъде, вместо да му се противите, способност да обгърнете всички неща в любящата прегръдка на своето знание. Всички тези качества са много по-тясно свързани с женското начало. Докато умствената енергия е твърда и нееластична, енергията на Битието е мека и пластична, но въпреки това безкрайно по-могъща от ума. Умът управлява нашата цивилизация, а Битието отговаря за целия живот на планетата и извън нея. Битието е самият онзи Интелект, чиято видима проява е физическият свят. Макар че жените са потенциално по-близо go него, мъжете също могат да го намерят в себе си. Днес повечето мъже и жени все още са в клопката на ума - тъждествени на мисленето и болковото тяло. Това, разбира се, пречи на просветлението и на любовта. По правило при мъжете основната пречка е мислещият ум, а при жените - болковото тяло, макар че в отделни случаи може да бъде обратното, а в някои двата фактора играят еднаква роля.

ПРЕМАХВАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО ЖЕНСКО БОЛКОВО ТЯЛО

Защо болковото тяло е пречка повече за жените?

Болковото тяло обикновено има и колективна, и лична страна. Личната страна е натрупаната утайка от емоционална болка, която човек е изживял в миналото си. Колективната е болката, натрупана в колективната човешка психика в продължение на хиляди години болести, мъчения, войни, убийства, жестокости, лудост и т.н. Болковото тяло на всеки човек е част от това колективно болково тяло. В него има различни линии на развитие. Например някои раси или страни, преживели крайни форми на борби и насилие, имат по-силно колективно болково тяло от други. Всеки притежател на силно болково тяло и недостатъчно съзнание, за да се откъсне от него, не само ще бъде принуден да изживява отново емоционалната болка - постоянно или периодично, но може също да стане извършител или жертва на насилие, според това дали болковото тяло е по-скоро активно или пасивно. От друга страна, тези хора са потенциално по-близо до просветлението. Разбира се, не е задължително потенциалът да се осъществи, но ако сте попаднали в кошмар, сигурно сте по-мотивирани да се събудите човек, който изживява обратите на обикновен сън.

Освен своето собствено болково тяло, всяка жена има дял б колективното женско болково тяло, освен ако не е напълно съзнаваща. Колективното женско болково тяло се състои от болката, изстрадана от жените отчасти поради господството на мъжете, в робство, експлоатация, изнасилвания, раждания, загуби на деца и т.н., в продължение на хиляди години. Емоционалната или физическата болка, която при много жени предхожда и съпровожда месечния цикъл, е болковото тяло в неговия колективен аспект, което по това време се пробужда, макар че може да бъде задействано и в други моменти. То спира свободното протичане на жизнената енергия в тялото. физически израз на това е менструацията. Да го обмислим за миг и да видим как може да се превърне във възможност за просветление.

Често по това време жената бива „завладяна" от болковото тяло. То има извънредно силен енергиен заряд, който лесно може да ви хвърли в несъзнателно себеотъждествяване с него. Тогава сте обсебени от енергийно поле, което заема вътрешното ви пространство и се преструва, че сте вие, но, разбира е, вие изобщо не сте това. То говори чрез вас, действа чрез вас, мисли чрез вас. Създава негативни ситуации в живота ви, за да може да се захранва с енергия. То иска още болка, в каквато и да е форма. Вече описах този процес. Той може да бъде зловреден и разрушителен. Той е болка - минала болка. Вие не сте това.

Броят на жените, които се доближават до състоянието на пълно съзнание, вече е по-голям от броя на мъжете и през следващите години ще нараства още повече. Мъжете може накрая да ги догонят, но доста време ще има значително различие между съзнанието на мъжете и на жените. Жените си възвръщат функцията, която е тяхно рождено право и поради това я получават по-естествено от мъжете - да служат за мост между проявения свят и Неизявеното, между физическото и духа. Главната ви задача като жена сега е да преобразувате болковото тяло така, че то повече да не застава между вас и истинското ви „аз", вашата същност. Разбира се, трябва да се справите и с другото препятствие пред просветлението - мислещия ум, но силното присъствие, което генерирате, когато работите върху болковото тяло, ще ви освободи и от отъждествяването с ума.

Ето първото, което трябва да помните: докато си изграждате самоличност от болката, не можете да се освободите от нея. Докато част от себеусещането ви е вложено в емоционалната болка, несъзнателно ще се противите и ще саботирате всеки опит да я излекувате. Защо? Просто защото искате да се запазите невредими, а болката е станала неделима част от вас. Това е несъзнателен процес и единственият начин да го преодолеете е да го доведете до съзнанието.

Да разберете внезапно, че сте или сте били вкопчени в болката си, може да бъде доста шокиращо прозрение. Още щом го осъзнаете, прекъсвате връзката. Болковото тяло е енергийно поле, почти като истинско същество, което временно се е настанило във вътрешното ви пространство. То е уловена в капан жизнена енергия, енергия, която вече не тече. Разбира се, болковото тяло съществува, защото в миналото са се случили определени неща. То е живото минало във вас и ако се отъждествявате с него, се отъждествявате с миналото. Самоличността на жертва представлява убеждението, че миналото е по-силно от настоящето, а това е противно на истината. Тя е убеждението, че другите и това, което са ви сторили, са причината за това, което сте сега, за емоционалната ви болка, за неспособността ви да бъдете истинското си „аз". Истината е, че единствената възможна сила се съдържа в настоящия момент, тя е силата на вашето присъствие. Когато го научите, разбирате също, че сега вие отговаряте за вътрешното си пространство - вие и никой друг, и че миналото не може да надмогне силата на Настоящето.

И така, себеотъждествяването ви пречи да се справите с болковото тяло. Някои жени, които са вече достатъчно съзнаващи, за да се освободят от идентичността си на жертви на лично ниво, все още се държат за нея на колективно ниво: „какво са причинили мъжете на жените". Прави са - и не са. Прави са, доколкото колективното женско болково тяло наистина до голяма степен се дължи на насилие от страна на мъжете върху жените и на потискането на женското начало на тази планета в продължение на хилядолетия. Грешат обаче, ако извличат самосъзнанието си от този факт и така остават пленници на колективната идентичност на жертви. Ако една жена продължава да се вкопчва в гнева, недоволството и осъждането, значи тя се е вкопчила в своето болково тяло. Може би това й дава успокояващо усещане за идентичност, за солидарност с другите жени, но я държи свързана с миналото и пречи на пълния й достъп до нейната същност и истинска сила. Ако жените се отдръпнат от мъжете, това засилва усещането за отделност и така укрепва егото. А колкото по-силно е егото, толкова по-далеч се намирате от истинската си природа.

Затова не търсете идентичността си в болковото тяло. По-добре го използвайте за просветление. Преобразувайте го в съзнание. Особено подходящо време за това е по време на месечния цикъл. Смятам, че през идните години много жени ще навлязат в състоянието на пълно съзнание именно по това време. Обикновено за повечето жени то е време на несъзнание, тъй като ги превзема колективното женско болково тяло. След като достигнете определено ниво на съзнание обаче, можете да обърнете този процес и вместо несъзнанието да укрепвате съзнанието. Вече описах този основен процес, но нека го проследим отново, този път конкретно във връзка с колективното женско болково тяло.

Когато усетите наближаването на менструацията, преди да почувствате първите признаци на така нареченото предменструално напрежение - пробуждането на колективното женско болково тяло, бъдете много будни и бъдете възможно най-пълно в тялото си. Когато се появят първите признаци, трябва да сте достатъчно будни, за да ги „уловите", преди да са ви превзели. Например, това може да бъде силна раздразнителност или пристъп на гняв, или някакъв чисто физически симптом. Каквото и да е, уловете го, преди то да завладее мисленето или поведението ви. Това означава просто да насочите към него светлината на вниманието си. Ако е емоция, почувствайте силния й енергиен заряд. Знайте, че това е болковото тяло. Същевременно бъдете в ролята на знаещия, тоест осъзнавайте целенасоченото си присъствие и чувствайте силата му. Всяка емоция, в която вложите присъствието си, бързо ще отстъпи и ще бъде преобразувана. Ако става въпрос за чисто физически симптом, вниманието, което му отдавате, ще му попречи да се превърне в емоция или мисъл. Останете с будно внимание и чакайте следващия знак на болковото тяло. Когато той се появи, уловете го по същия начин.

По-късно, когато болковото тяло се събуди напълно, е възможно да има доста сътресения във вътрешното ви пространство в продължение на известно време, може би няколко дни. Каквато и форма да приеме това, запазете присъствие. Отдайте на тази форма цялото си внимание. Наблюдавайте бурята в себе си. Знайте, че я има. Задръжте знанието, бъдете знаещият. Помнете: не позволявайте на болковото тяло да използва ума ви и да завладее мисленето ви. Дръжте го под око. Почувствайте енергията му пряко, вътре в тялото си. Както знаете, пълното внимание означава пълно приемане.

Посредством последователно внимание и - следователно - приемане, настъпва преобразуването. Болковото тяло се трансформира в лъчисто съзнание, както парче дърво, поставено в огъня или близо до него, се превръща в пламък. Така менструацията ще стане не само приятна и носеща удовлетворение изява на вашата женственост, но и свещено време на преобразуване, когато създавате ново съзнание. Заблестява истинската ви природа -и в женската й страна като Богинята, и в трансцендентния й аспект като божественото Битие, което е над разделението на мъжко и женско начало.

Ако вашият партньор е достатъчно съзнаващ, той може да ви помогне при описаното току-що упражнение, като по това време задържа особено усърдно честотата на наситено присъствие. Ако той присъства, когато изпаднете обратно в несъзнателно себеотъждествяване с болковото тяло, което отначало може да се случи и ще се случва, ще можете лесно да се върнете при него, в неговото състояние. Това означава, че когато болковото тяло временно поеме контрола, било по време на мензис или в друг момент, партньорът ви няма да го сбърка с вас. Дори когато болковото тяло го напада, както най-вероятно ще се случи, той няма да реагира, сякаш това сте „вие", да се отдръпне или да се отбранява по някакъв начин Той ще запази пространството на наситеност напълно достатъчно за преобразяването, вие ще можете да направите същото за него или да му помогнете да си върне съзнанието от ума, като при-ковете вниманието му „тук и сега", когато той се отъждествява с мисленето си.

По този начин между вас ще се образува постоянно енергийно поле с чиста и висока честота. В него не могат да оцелеят дълго илюзии, болка, конфликти, нищо, което не сте вие, и нищо, което не е любов. Това е осъществяването на божествения и надличностен смисъл на връзката ви. Тя се превръща във водовъртеж от съзнание, който ще повлече още мнозина.

ОТКАЗ ОТ ВРЪЗКАТА СЪС СЕБЕ СИ

Когато човек е напълно съзнаващ, ще има ли все още нужда от връзка? Мъжът ще се чувства ли все още привлечен от жените? Жените все още ли ще се чувстват непълноценни без мъж?
Просветлени или не, вие сте или мъж, или жена, така че на ниво идентичност на формата сте непълни, само половинка от цялото. Тази непълнота се усеща като привличане между мъжете и жените,' привличане към противоположния енергиен полюс, независимо от степента на съзнанието. Но в състоянието на свързаност с вътрешния свят вие чувствате това привличане някъде на повърхността, в периферията на живота си. В това състояние всичко, кое¬то ви се случва, се усеща по такъв начин. Целият свят ви прилича на вълнички по повърхността на огромен и дълбок океан. Вие сте океанът и, разбира се, сте и вълничките, но вълнички, които са осъзнали истинската си тъждественост с океана. В сравнение с цялата му огромност и дълбочина светът на вълничките не е чак толкова важен.

Това не означава, че не общувате задълбочено с другите или с партньора си. Всъщност можете да общувате задълбочено само ако осъзнавате Битието. От тази отправна точка можете да се съсредоточите отвъд воала на формата. В Битието мъжкото и женското са едно. Вашата форма може да продължи да има определени потребности, но Битието няма такива. То е завършено и цялостно. Ако потребностите бъдат задоволени, това е прекрасно, но задоволяването им или незадоволяването им няма отношение към дълбокото ви вътрешно състояние. Затова е напълно възможно просветленият човек да изпитва усещане за недостиг или непълнота на външното ниво на живота си, ако не е задоволена потребността му от противоположния пол, но същевременно вътрешно да бъде напълно завършен, осъществен и спокоен.

Да си гей помага ли, пречи ли, или пък няма никакво значение в търсенето на просветление?

С наближаването на зрелостта несигурността около сексуалността ви, последвана от осъзнаването, че сте „различен" от другите, може да ви тласне да се разграничите от социално обусловените модели на мислене и поведение. Това автоматично ще повиши нивото на съзнанието ви над това на несъзнаващото мнозинство, чиито членове безрезервно възприемат всички наследени шаблони. В този смисъл гей ориентацията може да бъде полезна. Това, че донякъде сте аутсайдер, човек, който не се „вписва" сред другите или по някаква причина е отхвърлен от тях, прави живота ви по-труден, но и донякъде ви дава преимущество по отношение на просветлението, защото почти насила ви извежда от несъзнанието.

От друга страна, ако си изработите самосъзнание въз основа на гей ориентацията си, сте избегнали един капан само за да паднете в друг. Ще играете роли и игри, наложени от мисловната ви представа за себе си като гей. Така ще паднете в плен на несъзнанието. Ще загубите реалността. Под маската на егото ще бъдете много нещастен. Ако това се случи, гей ориентацията ви ще се окаже препятствие. Но, разбира се, винаги ще имате още един шанс. Силното нещастие също може да изиграе пробуждаща роля.

Не е ли вярно, че трябва да имаш добри отношения със себе си, да обичаш себе си, и това е условие за щастлива връзка с друг човек?

Ако не се чувствате удобно със себе си, когато сте сами, ще търсите връзка, за да прикриете този дискомфорт. Можете да бъдете сигурни, че той ще се появи отново във връзката под една или друга форма и сигурно ще обвините за това партньора си.

Единственото, което трябва да направите, е да приемете напълно този момент. Така ще се чувствате удобно тук и сега, удобно със себе си.

Но трябва ли изобщо да имате някакви отношения със себе си? Защо просто да не бъдете себе си? Когато имате отношения със себе си, се разделяте на две: „аз" и „мен", субект и обект. Това създадено от ума раздвоение е дълбоката причина за всички излишни сложности, проблеми и конфликти в живота ви. В състоянието на просветление вие сте себе си - „вие" и „вас" се сливат в едно. Не се обвинявате, не се самосъжалявате, не се гордеете със себе си, не се обичате, не се мразите и т.н. Разцеплението, създадено от самоотразяващото се съзнание, се премахва, проклятието отпада. Вече няма „аз", който да защитавате, отбранявате или поддържате. В просветлението връзката, която задължително изчезва, е връзката със себе си. Откажете ли се от нея, всички останали връзки ще бъдат връзки на любов.




 .