Ходеща медитация

По книгата на Тик Нят Хан 
"Без кал няма лотоси"

Съществуват различни видове медитация - чрез съсредоточаване върху дишането, върху свещ, с броене, съзерцание, концентрация, трансценден-тална и пр. При повечето от тях се препоръчва уединение и заемане на определена поза. Прекарвате 15-20 минути, откъснати от света.

При Ходещата медитация на виетнамския дзен будист Тик Нят Хан тя се съчетава с ежедневната ни практика на придвижване от едно място до друго. Практично, нали?

Следва откъс от последната книга на автора "Без кал няма лотоси".

=  =  = 

В ежедневието си сме свикнали да препускаме. Търсим спокойствие, успехи и любов и постоянно тичаме, а стъпките ни са поредното средство за бягство от настоящето. Животът обаче е само в този миг; покоят е само в този миг. Да направите крачка, да потърсите убежище в стъпките си, означава да спрете да бягате. За онези от нас, които са свикнали постоянно да бягат, би било революция да стъпят и да спрат да бягат. Когато правим крачка, ако знаем как, покоят идва още в мига, в който нозете ни докоснат земята. Жалко би било да оставим цял ден да отмине, без да се насладим на стъпките си върху нея.

Вдишването обикновено е малко по-кратко от издишването. Докато вдишвате, можете да направите две крачки и да кажете: „Пристигнах, пристигнах“. Докато издишвате, можете да направите три крачки и да кажете: „У дома съм, у дома съм, у дома съм“. Това означава, че сте у дома в Настоящето, където можете да се докоснете до всички чудеса на живота. Би трябвало да можем да вървим с голяма нежност и щастие по тази красива планета. „Пристигнах, у дома съм“ не е декларация, а практика. Позволете си да се потопите дълбоко в Настоящето, защото животът е възможен само тук и сега и вие знаете, че сте способни да се докоснете до него тук и сега.

Може да сме изгубили свободата и независимостта си. Може да сме позволявали да ни избутват и издърпват далеч от настоящето. Сега трябва да се противопоставим на привичната енергия, която ни тласка към бягство. Трябва да върнем независимостта и свободата си, за да ходим като свободни хора по Земята. Свободата не означава политическа свобода. Тя означава свобода от миналото и бъдещето, от тревогите и страховете ни. Всяка стъпка може да бъде нашето освобождение. Съпротивляваме се и не позволяваме повече да ни отвличат. Искаме да бъдем свободни, защото знаем, че без свобода щастието и покоят са невъзможни. Буда казва, че свободата и стабилността са двете характеристики на нирвана. Представете си човек, който няма стабилност и свобода. Той никога няма да бъде щастлив. Това ходене ни помага да изградим стабилност и свобода, които да ни донесат благополучие и щастие.

Нека стъпките ви следват дъха, а не обратното. Дишането ви трябва да бъде естествено, а не напрегнато. Ако докато вдишвате, дробовете ви искат две крачки, направете точно две крачки. ако се чувствате по-добре с три крачки, дайте си три крачки при вдишване. Когато издишвате, слушайте дробовете си. Ако почувствате, че искате да направите още една крачка, направете я. Всяка стъпка трябва да бъде приятна.

Понякога е добре за практикувате в парк или друго красиво, тихо място. Това подхранва духа и укрепва осъзнатостта. Ходим бавно, но не прекалено, за да не бием на очи и да смущаваме околните. Това е своего рода невидима практика. Можем да се наслаждаваме на природата и на собственото си спокойствие. Когато видим нещо, което искаме да докоснем с осъзнатостта си - синьото небе, хълмовете, дърво или птица - просто спираме, но продължаваме да вдишваме и издишваме осъзнато.

Упражнявайте се да спирате, докато ходите. Ако се научите да го правите, ще можете да спирате и сред другите си ежедневни занимания, независимо дали чистите кухнята, поливате градината или закусвате.

Ако страдате от депресия, тя няма да си иде, докато не се научите да спирате. Живели сте по начин, който е подпомогнал депресията. Бягали сте, не сте си давали време за почивка, за да се отпуснете и да изживеете дълбоко ежедневието си. Всекидневното отделяне на време за осъзнато ходене може да ви помогне. Подредете живота си така, че да ходите осъзнато всеки ден. Добре е да го правите сами, но също така можете да практикувате ходеща медитация със сангха, за да получите нейната подкрепа. Можете да помолите приятел да дойде с вас или да хванете за ръка някое дете.

Би трябвало да можем да практикуваме осъзнато дишане и ходене навсякъде - у дома, на работното място, в училище, в болницата, даже в Конгреса. Преди няколко години предложихме обучение за конгресмени в столицата Вашингтон и сега някои от тях могат да практикуват ходеща медитация в Капитолия.

Докато вървите към автобусната спирка или отивате от една стая в друга, превърнете процеса в ходеща медитация. Дори около вас да е пълно с шум и вълнения, пак можете да ходите в ритъм със собственото си дишане. Даже и в хаоса на големия град можете да ходите спокойно, щастливо и с вътрешна усмивка. Това означава да живеете пълноценно всеки миг и всеки ден от живота си. Възможно е.

Ходенето при тази медитация е ходене за удоволствие от самото ходене. Не се водите от желание да стигнете някъде. Наслаждавате се на всяка крачка, която правите. Всяка стъпка ви връща у дома, Тук и Сега. Истинският ви дом е Настоящето, защото животът е възможен само в Този миг, само на Това място, само Тук и Сега. Всяка крачка трябва да ви напътства към покоя, към Настоящия момент.

Според учителя Линджи чудото не е да ходиш по вода или във въздуха, а да ходиш по Земята. Ходете така, че да бъдете истински живи и да намерите радост и щастие. Това е чудото, на което всеки е способен. Аз го правя всеки път, когато ходя, и вие също можете да го правите. С помощта на осъзнатост, концентрация и проникновение всяка ваша крачка по Земята се превръща в чудо. 

Вижте от същия автор: Всеки трябва да практикува съзнателност и Четирите аспекта на любовта

 . 

Съмърсет Моъм и Рамана Махарши - среща на Запада и Изтока

Уилям Съмърсет Моъм 
(1874 - 1965 год.)

Английски белетрист и драматург, един от най-известните и най-високоплатени западни писатели през 30-те години на XX век (Уикипедия). Англичанин, роден в Париж, учил в Германия. Разузнавач в Швейцария и Русия. Пътува много, включително в Индия, Китай, Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион.

Шри Рамана Махарши
(1879 - 1950 год.)

Индийски философ и гуру, определен от известния американски духовен учител Кен Уилбър като "най-великият мъдрец на 20-тото столетие". На 16-годишна възраст напуска дома си и се установява в полите на свещения хълм Аруначала в южна Индия. Около него се създава ашрам, където приема и разговаря с хора от цял свят до края на живота си.

- - -

През 1938 год. Симърсет Моъм посещава Раманашрамам, където се вижда с Махарши. Срещата продължава около час, през което време двамата се гледат втренчено и не казват нищо. Влиянието й върху Моъм е толкова силно, че до края на живота си я описва в две от произведенията си.

В един от най-известните си романи "Острието на бръснача", издаден през 1944 год. (Моъм е на 70), главен герой е Лари Даръл - млад американец, разтърсен от драматичната смърт на свой приятел по времето на Първата световна война. Разочарован от материалистичните и прагматични интереси на своите годеница и приятели, той тръгва на дълго пътешествие по света в търсене на смисъла на живота. Чете философска и религиозна литература, работи като миньор и земеделец, живее в манастир, скита се безцелно. Чува интересни неща за Индия и се отправя натам като моряк. Слиза на пристанището в Бомбай без багажа си и не се връща на кораба. 

В продължение на две години обикаля цяла Индия в търсене на просветление. Казват му, че трябва да посети мъдреца Шри Ганеша в южната част. Стига до ашрама и влиза в залата. "Очаквах те" - казва Шри Ганеша. Оказва се, че мъдрецът знае всичко за него...

След две години в ашрама, Лари получава просветление.

Връща се в Америка и продължава живота си като шофьор на такси. 

- - -

През 1958 год. излиза сборник с пет есета на Моъм "Гледни точки", второто от които е "Светецът". В него авторът описва какво реално се е случило при срещата му с Рамана Махарши (прототип на Шри Ганеша). Следва извадка от текста на автора със съкращения:

"Тръгнахме рано една сутрин. След дълго, скучно пътуване по прашен, неравен път с волска кола, достигнахме Ашрама. Казаха ни, че Махарши ще ни види след малко. Носехме кошница с пресни плодове. Изведнъж ми прилоша и изгубих съзнание. Внесли ме в една колиба и ме поставили на дървен нар. Не зная колко време съм бил в безсъзнание. Когато се свестих, се чувствах твърде зле, за да се движа. Бяха съобщили на Махарши за случилото се и че не съм достатъчно добре, за да отида при него в залата, в която обикновено седеше, така че след малко той дойде при мен в колибата, придружен от двама или трима ученици. 

Махарши беше среден на ръст, с тъмно меден цвят на кожата, с ниско подстригани бели коса и брада. Въпреки че носеше само бяла препаска около бедрата, изглеждаше много чист и почти спретнат. Леко накуцваше и се подпираше на дървен бастун. Държеше се естествено и в същото време с достойнство. Изражението на лицето му беше весело, усмихнато, любезно. Поздрави с няколко сърдечни думи и седна на земята недалеч от нара, на който лежах.

След първите няколко минути, по време на които очите му с нежна мекост спряха върху лицето ми, той престана да ме гледа и втренчи поглед някъде встрани от мен, над рамото ми. Тялото му се вцепени. Остана така неподвижен около четвърт час; по-късно ми казаха, че се е концентрирал в медитация върху мен. Тогава се завърна, ако мога така да се изразя и отново ме погледна. Попита ме дали искам да кажа нещо или да му задам някакъв въпрос. Чувствах се слаб и зле и му го казах, при което той се усмихна и изрече: "Мълчанието също е разговор". Той извърна глава леко и възобнови концентрираната си медитация над рамото ми. Никой не каза нито дума; другите хора в колибата стояха до вратата с очи, приковани в него. След още четвърт час той се изправи, поклони се, усмихна се за сбогом и бавно, подпрян на бастуна си, накуцвайки напусна колибата, последван от учениците си.

Не знам дали вследствие на почивката или на медитацията на Свами, но със сигурност се почувствах много по-добре и след малко бях в състояние да отида в залата, където той седеше през деня и спеше през нощта. Беше дълга гола стая, с размери около петнадесет на осем метра. Имаше прозорци на всички стени, но надвисналият покрив затъмняваше светлината. Свами седеше на нисък подиум, върху който беше постлана тигрова кожа, а пред него имаше малък мангал, в който димеше ароматна пръчица. От време на време ученик пристъпваше и запалваше нова пръчица. Миризмата беше приятна. Обитателите на ашрама или привичните гости седяха с кръстосани крака на пода. Някои четяха, други медитираха. Двама непознати индуси дойдоха с кошница с плодове, поклониха се и я предложиха на Махарши. Той прие с леко кимване и направи знак на един ученик да я отнесе. Поговори любезно с чужденците и след това с друго кимване даде знак, че могат да се оттеглят. Те се поклониха още веднъж и седнаха сред останалите преданоотдадени. Свами навлезе в блажено състояние на медитация върху Безкрайността, която се нарича Самадхи. Лека тръпка сякаш премина през присъстващите. Тишината беше интензивна и впечатляваща. Имаш чувство, че нещо странно се случва, че те кара да задържиш дъха си. След известно време излязох на пръсти от залата."

- - -

А сега, "Равносметката" (Моъм има такава книга):

Семейна среда: и двамата имат бащи-юристи, осиротяват, когато са на 10-12 год. Отглеждат ги чичовците им.

Напускане на семейството: Моъм на 16 год. отива да учи литература и философия в Германия. Повече почти не живее в Англия. Махарши на 16 напуска семейството си, без да каже къде отива. Откриват го след няколко години в полите на хълма Аруначала. 

Образование: Моъм завършва литература, философия и медицина. Махарши - със средно образование, самоук.

Творчество: Моъм - десетки романи, пиеси, сборници с разкази и есета. Махарши - две малки книги, стихове, записани разговори с ученици.

Облекло: Моъм носи скъпи модни костюми, Махарши - цял живот само една бедрена препаска, бос.

Пари: Моъм е много богат, Махарши, след като се установява край Аруначала не докосва пари.

Храна и алкохол: Моъм - голям гастроном и пияч, Махарши - пълен вегетарианец.

Собственост: Моъм притежава апартаменти, вила на Ривиерата, колекция от скъпи картини на френски художници... Махарши - само един чайник за вода и пръчка за подпиране.

Сексуалност: Моъм е бисексуален, има две съпруги и дъщеря, както и дългогодишни връзки с двама мъже. Махарши няма връзки, семейство и деца.

Пътуване: Моъм обикаля половината свят, Махарши не се отдалечава на повече от 10-на километра от полите на Аруначала

Известност: и двамата към края на живота си са световно известни.

- - -

Не вземам страна, не знам на чие място бих искал да бъда...

А вие?

- - -

П. П. Предполагам, че поне 8 от 10 западняци биха предпочели живота на Моъм. Все пак, нека добавим още един щрих.

Към края на живота си Съмърсет Моъм се опитва да припише огромното си състояние на втория си компаньон. Дъщеря му го обявява за невменяем и посредством решение на съда запазва наследството. Моъм е бил с ума си, да си представим как се е чувствал...

В последната година от живота си Рамана Махарши боледува. Няколко дни преди смъртта си споделя: "Те казват, че умирам, но аз не си отивам. Къде мога да отида? Аз съм тук.", имайки предвид, че не е своето тяло и своя ум, а безсмъртна Душа. В последните му минути стотици в ашрама запяват любимия му химн за Аруначала. Издъхва спокоен, с усмивка на уста...

 .