Шри Рамана Махарши

Кратка биография

Въведение

Шри Рамана Махарши е роден на 30 декември 1879 г. в село Тиручули, югоизточна Индия, в набожно браминско семейство. Баща му, адвокат по професия, умира, когато Венкатараман (рожденото име на Рамана) е на 12 г. Бъдещият мъдрец учи в мисионерско училище, където научава и малко английски. Не е бил старателен ученик, но имал отлична памет и това му помагало да не изостава.

Когато бил на 16 г., се случва нещо, което преобразява живота му.

Просветление

На въпрос на учениците му как стига до Трансформацията, Рамана Махарши отговаря: "Шест месеца преди да напусна Мадурай завинаги, в средата на 1896 г. се случи огромна промяна в моя живот. Беше толкова внезапно. Един ден си седях сам в къщата на моя чичо. Както обикновено, здравето ми беше добро. Но изведнъж ме обхвана внезапен и съвсем явен страх от смъртта. Почувствах, че ще умра и започнах да мисля какво трябва да направя. Не исках да се съветвам с никого, било то доктор, някой по-възрастен или приятел. Чувствах, че трябва да реша проблема сам за себе си точно в този момент и на това място. Шокът от страха от смъртта ме направи моментално интроспективен и обърнат навътре. Казах си наум: 'Сега, след като смъртта е дошла, какво значи това? Какво е това, което умира? Това тяло умира'. Веднага започнах да драматизирам ситуацията. Изпънах крайниците си и ги оставих неподвижни, сякаш смъртта ги е обхванала. Представих си, че съм труп, за да бъде още по-истинско моето изследване. Задържах си дъха и си държах устата затворена, така че никакъв звук да не може да излезе. 'Добре тогава' си казах, 'това тяло е мъртво. Ще бъде занесено на крематориума и изгорено и ще се превърне в прах. Но със смъртта на моето тяло Аз мъртъв ли съм? Тялото Аз-ът ли е? Това тяло е тихо и бездейно. Но аз все още съм осъзнат за цялата енергия на моята личност и дори за звука на Аз-а вътре в мен, като нещо различно от тялото. Физическото тяло умира, но Духът, който е отвъд тялото, не може да бъде докоснат от смъртта. Затова аз съм безсмъртният Дух'. Всичко това не беше сръчна интелектуална гимнастика, появи се като проблясък пред мен, ясен като живата Истина, която аз възприех моментално, без почти никакви възражения. Аз-ът беше нещо реално, единственото реално нещо в това състояние и всички съзнателни дейности, свързани с моето тяло, се въртяха около него. Аз-ът или моето Себе държеше фокуса на внимание с могъщо очарование. Страхът от смъртта изчезна моментално и завинаги. Вглъбеността в Себето продължи от този момент до сега".

Напускане на дома

На 29 август 1896, Венкатараман напуска дома си в търсене на своя Отец, Бог Аруначала, на Когото той казва следното:

"О, Господи, подчинявайки се на Твоя зов
Идвам тук, изоставяйки всичко,
Не искам награда, не скърбя за нищо,
Вземи ме и нека бъда Твой".

От този ден до края на пребиваването си на този свят, Венкатараман избира за свой дом свещения хълм Аруначала (Тируваннамалай), където предимно чрез Мауна (мълчание, тишина), предава Посланието на Вечната Истина до четирите краища на света.

Венкатараман оставя следната бележка на роднините си: "Тръгвам си оттук, в търсене на моя Отец, следвайки Неговите команди. Впускам се в това благородно начинание с чисто сърце. Не тъгувайте за мен и не харчете пари, за да ме търсите".

Тапас

Рамана практикува Тапас (аскетизъм и отдаване на духовни практики и лишения) на различни места в района на Аруначала. По време на тези дни на Тапас, закачливи деца хвърляли камъни по него, но въпреки това Рамана бил винаги миролюбив и спокоен благодарение на силата, придобита от медитацията и самоналожените лишения.

След дълго издирване майка му го посещава, заедно с брат му и те всячески се опитват да го накарат да се върне вкъщи. Той оставал мълчалив. Един ученик, който бил свидетел на случващото се, не издържал да гледа сълзите на майката и помолил Рамана поне да й напише нещо. Той написал: "Господ управлява ориста на душите в съответствие с тяхната съдба. Каквото е предопределено да не се случи, няма да се случи, колкото и да се опитваш. Каквото е писано да се случи, ще се случи, колкото и да се опитваш да го предотвратиш. Това е сигурно. Затова е най-добре човек да остане тих". 

Следващите 20-тина години Рамана прекарва в медитация в различни пещери по склона на Аруначала (от 1899 до 1916 г. в пещерата Вирупакша). Около него се трупат поклонници, с които той почти не разговаря. Постепенно в подножието на планината се създава ашрам, който съществува и днес.

Рамана Махарши бил познат като Брахмана Свами в Тируваннамалай. Кавяканта Ганапати Шастри, велик Санскритски учен, идва в ашрама на Рамана през 1908 г., остава с Махарши и написва книгата "Рамана Гита".

Животът на Махарши бил една непрекъсната медитация, Ананда (Блаженство). Той бил установен в пълен вътрешен мир. Махарши рядко говорел и когато го правел, то било само защото е абсолютно необходимо.

Послание

Рамана бил жив пример за учението на Упанишадите. Неговият живот бил едновременно и послание и философия на учението му. Говорел на сърцата на хората.

Великият Махарши открил Себето в себе си и тогава дал на света много важното, но просто послание на собствения си велик живот: "Опознай Себе си".

"Опознай Себе си. Всичко останало ще ти бъде познато по естествен начин. Различавай безсмъртната, непроменяща се, всеобхватна, безкрайна Душа (Атма) и постоянно променящите се, нетрайни вселена и тяло. Питай: ‘Кой съм аз?’. Успокой ума. Освободи се от всички мисли, освен мисълта за Себето или Атман. Потопи се в дълбините на Сърцето. Открий истинския, безкраен 'Аз'. Установи се там, изпълнен с мир завинаги и стани едно с Върховното Себе." Това е същината на философията и учението на Шри Рамана Махарши.

Шри Рамана казва: "Светът е толкова нещастен, защото е невеж относно истинското Себе. Истинската същност на човека е щастие. Щастието е вродено в истинското Себе. Човешкото търсене на щастие е несъзнателно търсене на собственото истинско Себе. Истинското Себе е вечно; затова когато човек го открие, той открива щастие, което никога не свършва. Във Вътрешната Пещера на Сърцето Единствената, Върховна Същност е вечно светеща със Себеосъзнатото излъчване Аз-Аз. За да Я реализирате, навлезте в Сърцето с фокусиран ум - чрез търсене навътре или потопявайки се дълбоко, или чрез контрол на дъха – и останете със собственото Себе".

Бхагаван Рамана Махарши опровергава материалистичните разбирания, че Себереализация и Самадхи са неща от миналото и че в настоящето е невъзможно да бъдат постигнати от човек. Той показва чрез пребиваване в Самадхи през целия си живот, че е възможно да се реализира Върховното и да се живее в тази реализация.

Шри Рамана Махарши излага философията на Веданта по прекрасен начин, не чрез книжовни знания, а чрез практическо преживяване. Неговите учения, предадени чрез всепоглъщащо 'Мълчание', въплъщават най-висшите идеали и най-далечните достижения на Божествена Реализация. Винаги да се търси скритата човешка божественост, винаги да има стремеж към живот в съзнание за безсмъртното Себе и да остане човек незасегнат свидетел на преходните фази от живота, потопен в това Върховно Мълчание - това е посланието на Махарши. Той не се е вълнувал от догми и религиозни предразсъдъци, защото е бил далеч отвъд тези светски ограничения. С него са живеели ортодоксални брахмински свещеници, мюсюлмани, християни, както и хора от най-нисшите касти в Индия. За него всички са били равни.

Отпътуване

През 1948 г. е открит злокачествен тумор в горната част на лявата ръка на Рамана Махарши. Оперират го четири пъти, но безуспешно. Когато докторът му казва, че само пълна ампутация на ръката ще го спаси, Рамана отказва. На последователи, които го молят да се излекува заради тях се твърди, че Шри Рамана е отговорил, "Защо сте толкова привързани към това тяло? Нека си ходи." и след това, "Те казват, че умирам, но аз не си отивам. Къде мога да отида? Аз съм тук".

Земният край на Рамана Махарши настъпва в 20:47 ч. на 14-ти април 1950 г. Същата вечер мъдрецът е дал Даршан (виждане на Божественото) на поклонници. Всички, които се намирали в Ашрама знаели, че краят наближава. Те седнали и започнали да пеят химна на Рамана Аруначала с рефрен Аруначала-Шива. Мъдрецът помолил придружителите си да го повдигнат да седне. Той отворил светещите си милостиви очи за кратко и на лицето му се появила усмивка. Малко след това дишането му спряло. Нямало никаква борба, никакви спазми, никакви признаци на смъртта. Точно в този момент в небето блеснала падаща звезда, наблюдавана в цяла южна Индия. Метеоритът се движел бавно в небето и, достигайки върха на свещеният хълм Аруначала, изчезнал зад него.

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши | Кратка биография | Себеизследването | Кой съм аз? | Щастие | Покой | Уединение | Пътят към освобождението | Блаженство | Будност, съновидение и сън | Реалността в четиридесет стиха | Реалността в четиридесет стиха: Приложение | Пет стиха за Себето | Мисли

© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

П. П. 2022 г.: Шри Рамана Махарши дълго време беше мой духовен учител и снимката му стоеше на бюрото ми. По-късно някаква неведома сила ме върна към Иисус Христос и Православното християнство.

.

Четирите основни добродетели на ДАО

По книгата на Уейн Дайър 
"Сбогом, извинения!".

Преди около 2500 години Лао Дзъ говори за четири основни добродетели и отбелязва, че когато ги практикуваме като начин на живот, ще узнаем и ще постигнем истината за Вселената. Тези четири добродетели не представляват външни догми, а са част от нашата изначална природа - като ги практикуваме, ние отново се настройваме според Източника и се свързваме със силата и енергията, която Той предлага.

Първа основна добродетел:  Почит към всичко живо

Тази добродетел е номер едно, защото е ключът към смаляване на егото. Източникът на битие е Източник на всичко съществуващо, включително нашата планета и нашата Вселена, той не твори неща, които не почита. Тъй като Дао или Бог твори и позволява, защо той би създал нещо, различно от Него, или нещо, което презира?

За тази цел първата основна добродетел се проявява във всекидневния ви живот като безусловна любов и уважение към всички същества в творението. Това включва полагането на съзнателно усилие да обичате и уважавате себе си, както и премахването на всяко съдене и критика, породени от ранните меми и вируси на ума. Разберете, че сте парченце от Бога, и тъй като трябва да сте като това, от което сте произлезли, трябва да бъдете обичащи, ценни и богоподобни. Утвърждавайте това колкото е възможно по-често, защото когато гледате на себе си по любящ начин, няма да имате нищо друго освен любов, която ще разпростирате навън. И колкото повече обичате другите, толкова по-малко ще се нуждаете от старите модели на извинения и особено свързаните с обвинения. Извиненията възникват от старото убеждение, че Вселената и нейните обитатели не са създадени за вас. Представата, че те са препятствия - пречат ви да живеете на най-високото ви ниво на успех, щастие и здраве - се основава на неавтентична предпоставка.

Като възприемате първата основна добродетел, бие започвате да гледате на другите като на готови да би помогнат за осъществяването на вашия човешки потенциал. Колкото повече почитате себе си и всички Живи същества, толкова повече виждате, че всеки и всичко са готови да ви помогнат, без да ви пречат по пътя към най-висш живот. Както Патанджали го е казал преди хиляди години: "Когато упорствате във въздържането от мисли за вреда, насочени към другите, всички живи същества ще престанат да изпитват враждебност във ваше присъствие".

Ключът е да бъдете упорити и да не отстъпвате никога от първата основна добродетел.

Втора основна добродетел:  Естествена искреност

Тази добродетел се проявява като честност, простота и вярност и се резюмира от популярното напомняне да бъдеш верен на себе си. Използването на извинения, за да обясните защо животът ви не е такъв, какъвто предпочитате, означава, че не сте верни на себе си - когато сте напълно честни и искрени, извиненията дори не влизат в картината.

Втората добродетел включва живот, който отразява избори, произхождащи от уважението и привързаността към вашата собствена природа. Ралф Уолдо Емърсън описва колко е важна искреността в едно есе от 1841 г., озаглавено "Над душата": "Отнасяйте се така откровено с мъжете и жените, че да ги принуждавате към най-голяма искреност и да разрушавате всяка надежда да се държат повърхностно с вас. Това е най-големият комплимент, който можете да направите." Както великият хуманист Алберт Швайцер отбелязва: "Искреността е основата на духовния живот".

Сприятелете се с истината. Бъдете искрени и честни във всичко, което казвате и вършите. Ако това се окаже предизвикателство за вас, отделете миг-два, за да утвърдите: вече не ми е нужно да бъда неискрен или нечестен. Това е кой съм аз и това е как се чувствам. Отсега нататък, когато се ангажирате с нещо, правете всичко възможно да живеете на обещаното от вас ниво. Помнете, че когато живеете от гледната точка на вашата най-истинна природа, вие се свързвате с Източника. И, както казва Швайцер, това е самата основа на духовния живот. Ако сте напълно честни със себе си и с другите, саморазрушителните навици вече не се проявяват.

Когато познавате себе си и вярвате на себе си, вие познавате и вярвате на Божественото, което ви е създало. Това означава, че ако искате да живеете в планините или край океана, така да бъде - знаете, че призванието на вашата душа е да живеете в хармония с вашата истинска природа. Ако обичате да ваете и никой не би разбира, така да бъде. Ако искате да станете триатлонист, балетист, хокеист или акробат, така да бъде. Ако живеете с честност, искреност и вярност към призванието на вашия дух, никога няма да имате повод да използвате извинения. Това е смисълът на втората основна добродетел, предложена от Лао Дзъ, един могъщ инструмент, който можете да използвате, докато разчиствате пътя си през парадигмата на Сбогом, извинения!.

Трета основна добродетел:  Любезност

Тази добродетел олицетворява една от моите най-любими и най-често използвани максими: "Когато разполагате с избора да бъдете прави или любезни, винаги избирайте любезността." Много от вашите стари мисловни навици и съпровождащите ги извинения произхождат от нуждата да бъдете прави, а другите - да грешат. Когато практикувате третата добродетел, премахвате конфликтите, водещи до потребността да обяснявате защо сте прави. Тази добродетел се проявява като благост, загриженост за другите и чувствителност към духовната истина.

Любезността означава, че вече не изпитвате вдъхновеното от егото желание да доминирате или да контролирате другите, което пък ви позволява да навлезете в ритъм с Вселената. Вие си сътрудничите с нея, подобно на сърфиста, който язди вълните, вместо да се опитва да ги надвие. Препоръчвам ви да се вгледате много внимателно във вашите отношения с другите и да откриете каква голяма част от енергията ви е насочена към доминиране и контролиране, а не към приемане и позволяване.

Докато развивате тази добродетел, местоимението "аз" престава да бъде център на вашето общуване. Вместо да настоявате: "Аз съм ти казвал толкова пъти как да се справяш с тези грубияни", по-скоро ще кажете: "Ти наистина имаше труден ден. Има ли нещо, което мога да направя, за да ти помогна?" Започването на изречението с "аз" предполага потребност от контрол; започването на изречението с "ти" изразява любезност и загриженост за другия.

Колкото повече любезност и чувствителност разпръсквате, за да обхванете всеки човек в живота ви, толкова по-малко вероятно е да обвинявате другите, че не живеят според вашите очаквания. Третата добродетел означава да приемате живота и хората такива, каквито са, вместо да настоявате да бъдат като вас. Ако живеете по този начин, обвиненията изчезват и вие се наслаждавате на умиротворен свят - не защото светът се е променил, а защото вие сте усвоили третата основна добродетел.

Четвърта основна добродетел:  Подпомагане

Тази добродетел се проявява в живота ви, като служене на другите, без очаквания за награда. Когато разширявате себе си в духа на даване, помагане и любов, вие действате така, както действа Бог. Вгледайте се внимателно в многобройните извинения, които са доминирали в живота ви - ще видите, че всички те са фокусирани върху егото: Аз не мога да направя това. Аз съм твърде зает или твърде уплашен. Аз не съм ценен. Никой няма да ми помогне. Аз съм твърде стар. Аз съм твърде уморен. Всичко е аз, аз, аз. Сега си представете, че измествате вниманието от себе си и питате Вселенския ум: Как мога да служа? Когато направите това, вие изпращате посланието: Аз не мисля за себе си и за това какво мога или не мога да имам. Вниманието ви е насочено към това някой друг да се почувства по-добре.

Когато подпомагате другите, вие автоматично отстранявате егото от картината. А без его преминавате от изключването на Бога към по-голямо богоподобие. Когато мислите и действате по този начин, нуждата от извинения изчезва. Практикувайте даване и служене, без да очаквате награда (или дори благодарност) - нека наградата ви бъде духовната реализация. Това има предвид Халил Джубран когато пише в "Пророкът": "Има такива, които дават с радост, и тази радост е тяхната награда.".

Най-голямата радост идва от даването и служенето, затова заменете вашия навик да се фокусирате изключително върху себе си и върху това какво има за вас. Когато извършите промяната към подкрепа на другите, без да очаквате нещо в замяна, ще мислите по-малко за това, което искате, и ще откриете уют и радост в акта на даване и служене. Толкова е просто: липсата на фокус върху себе си е равна на липса на извинения.

* * *

Четирите основни добродетели са пътна карта към простата истина на Вселената. Помнете какво казва Лао Дзъ петстотин години преди раждането на Христос: "Тези четири добродетели не са външни догми, а част от изначалната ви природа". Да почитате всичко живо, да живеете с естествена искреност, да бъдете любезни и в услуга на другите означава да сте като енергийното поле, от което произхождате.

 .