45 житейски урока

Тези 45 житейски урока са публикувани от американската журналистка Регина Брет през 2006 г. През 2009 г. He Yan (Сингапур) прави слайдшоу по този чудесен текст, като използва приказно красиви снимки от зимна Канада.

Долу прилагам текста и няколко снимки.

1. Животът не винаги е справедлив, но все пак е хубав.

2. Когато се съмняваш, просто направи следваща малка крачка.

3. Животът е твърде кратък, за да губиш време да мразиш някого.

4. Твоята работа няма да се погрижи за теб, когато си болен. Ще го направят приятелите и роднините. Дръж на тях.

5. Покривай задълженията си по кредитните карти всеки месец.

6. Не е нужно да печелиш всеки спор.

7. Плачи с някого. По-целебно е, отколкото да плачеш сам.

8. ОК е да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.

9. Заделяй за пенсия още от първата си заплата.

10. Когато става дума за шоколад, съпротивата е безполезна.

11. Помири се с миналото си, за да не засенчва настоящето.

12. ОК е децата ти да видят, че плачеш.

13. Не сравнявай живота си с този на другите. Нямаш представа за целта на тяхното пътуване.

14. Ако връзката ти трябва да остане тайна, не трябва да си в нея.

15. Всичко може да се промени само с едно примигване. Но не се тревожи, Бог никога не затваря очи.

16. Поеми дълбоко дъх. Това успокоява ума.

17. Освободи се от всичко, което не е полезно, красиво или носещо радост.

18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен.

19. Никога не е късно да имаш щастливо детство. Но второто зависи само от теб и никой друг.

20. Когато преследваш това, което обичаш в живота, не приемай “не” за отговор.

21. Запали свещите, използвай хубавите чаршафи, носи любимото си бельо. Не ги пази за специален случай. Днешният ден е специален.

22. Подготви се добре, след това се пусни по течението.

23. Бъди ексцентричен сега. Не чакай старостта, за да носиш лилаво.

24. Най-важният сексуален орган е мозъкът.

25. Никой не отговаря за твоето щастие, освен самият ти.

26. Погледни на всяка така наречена катастрофа с мисълта “След пет години това ще има ли значение?”

27. Винаги избирай живота.

28. Прости на всички всичко.

29. Какво мислят другите за теб не е твоя работа.

30. Времето лекува почти всичко. Дай време на времето.

31. Независимо дали ситуацията е добра или лоша, тя ще се промени.

32. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.

33. Вярвай в чудеса.

34. Бог те обича поради това Кой Бог Е, не поради нещо, което си или не си направил.

35. Не ревизирай живота. Дай най-доброто, на което си способен сега.

36. Да остарееш е по-добре, отколкото да умреш млад.

37. Твоите деца получават само едно детство.

38. Всичко, което действително има значение в края на краищата е, че си обичал.

39. Излизай всеки ден навън. Чудеса те очакват навсякъде.

40. Ако натрупаме проблемите си накуп и погледнем проблемите на другите, ще пожелаем нашите обратно.

41. Завистта е загуба на време. Вече имаш всичко, от което се нуждаеш.

42. Най-доброто предстои.

43. Без значение как се чувстваш, стани, облечи се и излез.

44. Предай се на Живота.

45. Всеки миг от живота е дар от Бога, бъди благодарен/а.

Приблизително 93% няма да препратят това. Ако си един от останалите 7%, препрати го със заглавие “7%”.

Аз съм от тези 7%. Помни, че винаги ще споделя това, което имам, с теб!

Приятелите са семейството, което сами можем да изберем.

Благодаря за споделянето, до скоро.....

Използвани са материали от Интернет

 .

Има ли живот след...?

Две бебета си говорят в корема на бременна жена:

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?
Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Бебе 1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
Бебе 2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Бебе 1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
Бебе 2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Бебе 1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
Бебе 2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Бебе 1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
Бебе 2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Бебе 1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
Бебе 2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

(По материали от Интернет)
 

 . 

Чакането

по книгата на Екхарт Толе "Практикуване на силата на настоящето"

Имате ли навик да „чакате"? Колко от живота си прекарвате в чакане? Това, което наричам „чакане на дребно", е чакането на опашка в пощата, в пътно задръстване, на летището или да чакаш нечие пристигане, да чакаш края на работния ден и т.н. „Чакане на едро" е очакването на следващата ваканция, на по-добра работа, децата да пораснат, да дойде истинската любов, успехът, парите, да станете значими или просветлени. Нерядко хората прекарват целия си живот, чакайки да започнат да живеят.

Чакането е състояние на ума. В основата си то означава, че искате бъдещето, а не искате настоящето. Не искате това, което имате, искате нещо, което нямате. С всяко чакане несъзнателно създавате вътрешен конфликт между вашето „тук и сега", където не искате да бъдете, и проектираното бъдеще, където искате да бъдете. Това значително влошава качеството на живота ви, като ви кара да губите настоящето.

Например, много хора очакват благосъстояние. Това не може да се случи в бъдещето. Когато почитате, признавате и напълно приемате сегашната си действителност - къде сте, кой сте, какво вършите точно сега - когато изцяло приемете това, което имате, вие сте благодарни за него, благодарни за това, което е, благодарни за Битието. Благодарност за настоящия момент и пълнота на живота сега - това е истинското благополучие. То не може да дойде в бъдещето. С времето то може да се прояви по различни начини за вас.

Ако сте недоволни от това, което имате, или дори разочаровани, или ядосани заради сегашен недоимък, това може да ви мотивира да забогатеете. Но дори наистина да направите милиони, ще продължите да изпитвате вътрешна липса и дълбоко в себе си ще се чувствате неосъществени. Можете да изживявате нови и вълнуващи неща, които парите могат да купят, но те ще идват и ще си отиват, и винаги ще ви оставят с усещане за празнота и нужда от още физическо или психическо задоволяване. Няма да обитавате в Битието и да чувствате пълнотата на живота в настоящето - единственото истинско благополучие.

ОТКАЖЕТЕ СЕ ОТ ЧАКАНЕТО КАТО СЪСТОЯНИЕ НА УМА. Когато се уловите, че спите в очакване, отърсете се от него. Елате в настоящия момент. Просто бъдете и се радвайте на това. Ако присъствате, никога няма да имате нужда да чакате каквото и да било.

Така че, когато следващия път някой ви каже: „Съжалявам, че ви накарах да чакате", можете да отговорите: „Няма нищо, аз не чаках. Просто стоях тук и се забавлявах — радвах се на себе си."

 .