100-те най-влиятелни живи духовни личности (2024 г.)

 

Английското списание
Watkins Mind Body Spirit 

публикува за поредна година

Списък на 100-те живи
духовни личности,

оказващи най-голямо влияние върху духовното развитие на човечеството през 2024 г.

 

Ето оригиналния списък с имената на английски:

1 – Pope Francis 2 – Dalai Lama 3 – Oprah Winfrey 4 – Eckhart Tolle 5 – Gwyneth Paltrow 6 – David Lynch 7 – Marianne Williamson 8 – Gabor Maté 9 – Julia Cameron 10 – Sadhguru (Jaggi Vasudev) 11 – Jane Goodall 12 – Jay Shetty 13 – Arianna Huffington 14 – Wim Hof 15 – Graham Hancock 16 – Teal Swan 17 – Matthew Fox 18 – Deepak Chopra 19 – Paulo Coelho 20 – Gregg Braden 21 – Rick Rubin NEW 22 – Dr Joe Dispenza 23 – Alice Walker 24 – Sri Sri Ravi Shankar 25 – AmmaAmritanand amayi 26 – Vandana Shiva 27 – Esther Perel 28 – Uri Geller 29 – Justin Welby 30 – Rainn Wilson NEW 31 – Rupert Sheldrake 32 – Mark Manson 33 – Greta Thunberg 34 – Michael Pollan 35 – Robert Thurman 36 – Bartholomew I of Constantinople 37 – Robin Sharma 38 – Jon Kabat-Zinn 39 – Esther Hicks 40 – Richard Rohr 41 – Rhonda Byrne 42 – Alex Grey 43 – Ruby Wax 44 – Rowan Williams 45 – Bessel van der Kolk 46 – Michael A. Singer 47 – Ken Wilber 48 – Martin Seligman 49 – Karen Armstrong 50 – Vex King 51 – Bruce H. Lipton 52 – Hamza Yusuf 53 – Richard Bach 54 – Thomas Moore 55 – Neale Donald Walsch 56 – Prem Rawat 57 – Daniel Goleman 58 – Edith Eger 59 – Iyanla Vanzant 60 – Rob Bell 61 – George Noory NEW 62 – Gary Snyder 63 – Andrew Weil 64 – Mooji 65 – Roxie Nafousi NEW 66 – Brian Weiss 67 – Don Miguel Ruiz 68 – Byron Katie 69 – Jack Kornfield 70 – Erich von Däniken 71 – Vishen Lakhiani 72 – Stanislav Grof 73 – Daisaku Ikeda 74 – Eben Alexander 75 – Rupert Spira 76 – Seyyed Hossein Nasr 77 – Raymond Moody 78 – Steve Taylor 79 – Charles Eisenstein 80 – Caroline Myss 81 – Jack Canfield 82 – Elaine Pagels 83 – Matthieu Ricard 84 – Ronald Hutton 85 – Tara Brach 86 – Susan Cain 87 – Pema Chödrön 88 – Starhawk 89 – Anita Moorjani 90 – David Wolpe 91 – Adyashanti 92 – Fritjof Capra 93 – DrunvaloMelchizedek 94 – James van Praagh 95 – Gary Lachman 96 – Sharon Salzberg 97 – Gabrielle Bernstein 98 – Vivianne Crowley NEW 99 – Brené Brown 100 – Ajahn Brahm

 

Оригиналната публикация можете да прочетете ТУК

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите ТУК


 .

Димитър Божанов - Изповед на един покаял се езотерик

 

Писателят Димитър Божанов (Бог да го прости, напусна ни твърде млад) ми беше приятел. Контактувахме редовно в социалните мрежи, имам книгите му с автограф, срещали сме се в Пловдив, по време на негови лекции. Освен много добър писател, той беше и отличен лектор – залите му бяха пълни. Той извървя дълъг духовен път, подобен на моя – индуизъм, будизъм, кабала... Първата му книга - "Кафе за събуждане" – имаше голям успех, подобно на филма "Тайната" на Ронда Бърн. Последваха "Епохата на безсмъртието", "Розовият слон, за който не бива да мислим" и "На сбогуване будните се усмихват". Последната беше различна от останалите три, доста ме изненада, прочетох я, но не стигнах до Послеслова...

След време случайно попаднах на видеото "Димитър Божанов - Изповед на един покаял се езотерик" в YouTube от 2014 год.". Това е едно видео откровение, което доста отдавна искам да запиша, но все не идваше правилният момент. Е, този момент дойде, може би неслучайно точно на Богоявление, 06.01.2014 г. - пише Митко.

Гледах, слушах и не можех да повярвам... Митко се отричаше от езотеричните си книги и заявяваше, че е приел Иисус Христос!

Явно още не бях готов за това тогава. Трябваше да мине доста време, за да проникне тази идея до съзнанието и сърцето ми.

И това постепенно се случи. Не мога да кажа точно кога и как. Неведоми са пътищата Господни...

По-подробно съм писал по тази тема в Моят път към духовното.

Следва кратък текст на Димитър Божанов от Интернет:

Мой дълг е да споделя официално с всички вас, че след годините езотерични търсения аз най-сетне се чувствам отново у дома в Христовото слово. Дълго време се съпротивлявах на това, упорствах, дори светотатствах открито, изглежда с надеждата, че профанизирайки Го, ще легитимирам пред себе си човешкостта на Исус Христос и завета Му. Към мен обаче отново и отново се отразяваше единствено Неговата Божественост, Чистота и Истина. Преди няколко седмици, като следствие от поредица събития, знаци и "случайности", които ме преследват навярно през целия ми живот, но особено откакто публично се изказвам по духовни теми, аз най-сетне капитулирах пред Христос и Го приех в сърцето си. От тогава чувствам в себе си мир, яснота и благодат, каквито нито медитацията, нито диетите, нито каквито и да било други физически или енергийни практики са ми давали. Говоря вкратце за това в послеписа на новата книга с разказите, но навярно, ако е рекъл Господ, ще напиша още книги, в които на дълго и широко да ви споделя моята история с Христос и моето преживяване на Словото Му. А до тогава, излишно е да ме питате какво ви препоръчвам - то е ясно. Приемете Христос, защото Той е Пътят и Истината, и Животът. Книгата му пък може и да е само една, но е най-големият бестселър на планетата за всички времена, което, разбира се, не е никаква случайност. Бог да ви благослови!

Митко много ми липсва. Мисля, че щеше да напише важни текстове за Пътя към Вярата в Иисус Христос, които да помогнат на новите поколения да живеят по-праведен и смислен живот. 

 . 

Петър Гюзелев за първата си среща с Бог

Това е разказ на китариста на група "Щурците" Петър Гюзелев за първата му среща с Бог.

"Да започнем с това, че съм роден на 10 декември 1945 година в Стара Загора и почти целият ми живот е преминал през времето на комунизма. В училище ни възпитаваха в комунистически дух и навсякъде се казваше, че Бог не съществува. Бог беше заменен с Партията, тя се грижеше за всичко. Спомням си случай в детската градина когато ни казваха: "Деца, затворете очи и кажете: Дядо Боже, дай ни бонбонче! А сега, отворете очи! Има ли бонбон? Няма! Това е защото няма Бог. Сега, затворете очи отново и кажете: Чичко Сталин, дай ни бонбонче! Ние затваряхме очи и когато отново ги отворехме - пред всяко едно от нас, децата, се беше появило едно бонбонче. И ни казваха: "Ето чичко Сталин мисли за вас деца! Той съществува, Бог няма!"

Когато пораснах, станах професионален музикант, издигнах се в кариерата си, но през 1975 година попаднах в разтърсваща ситуация, която ме накара да преосмисля нещата в своя живот. На връщане от турне в Германия имах кратък престой в Унгария. През деня оставих багажа и китарата си на гарата и се поразходих из града. Имах билет за вечерния влак за София. Бях вече във вагона, оставаха само няколко минути до потеглянето на влака, когато реших да отида и да си купя газирана напитка с последните останали ми пари. Когато се върнах, за голям свой ужас установих, че някой ме беше обрал! В Будапеща в центъра на Европа! Беше лятно време, бях само по риза с къс ръкав и панталони. С тях си останах. Всичко друго: чанта, паспорт, пари, куфари, дрехи, подаръци, китарата, Всичко, всичко беше обрано от купето само за няколко минути!

Слязох от влака и отидох до полицейското управление, но нищо не се получи. Влакът тръгна а аз останах на перона и започнах да се разхождам по влаковите релси. Чудех се какво да правя. В един момент погледнах към огромното черно, изпълнено със звезди небе, и си казах: "Ето една ситуация, когато съм сам и не мога да се оправя. Никой не може да ми помогне!" Тогава аз отправих поглед към небето и казах на глас: "Господи, винаги са ме учили, че не съществуваш, че Те няма. Обаче, ако има само дори и едно зрънце истина в това, че Ти съществуваш, моля Те да ми помогнеш в този момент! Моля Те само за две неща: да се прибера жив и здрав в България и да си намеря китарата!" В следващите мигове нещо особено не се случи. Прибрах се на гарата, обадих се до посолството, но отговорът не беше никак насърчителен: "В този момент няма никого тук. Елате утре. Може някой случайно да се съгласи да ви вземе до България. Ние не носим отговорност. Трябва обаче да ви издадем временен паспорт." 

Уморен от деня и сполетялото ме нещастие, легнах и заспах на една пейка. На сутринта ме събуди един полицай. Изправих се и си помислих: "Какво да правя сега? Трябва да отида до посолството." Изведнъж усетих нещо обемисто в джоба на ризата си! Бръкнах с ръка и извадих пачка унгарски форинти! От къде се появиха тези пари и до ден днешен не мога да си го обясня! Бях изхарчил всичко, което бях обменил, пък и кой човек напускайки страната, която за кратко е посетил, би оставил в джоба си пачка местна валута? Интересно е, че парите, които изневиделица се оказаха в джоба ми, стигнаха точно колкото да посрещна всичките си основни нужди: да си купя билет от Будапеща за София, да се снабдя със сандвичи, да си направя една моментална снимка за документа, който ми изготвиха в посолството, да вляза в една бръснарница да се измия и обръсна. Успях да си взема и едно шише с вода и парите свършиха. Те бяха точно колкото ми бяха необходими! 

Кражбата беше станала към полунощ, а в седем часа сутринта вече имах отговор на първата част от моята молитва, но тогава аз все още не осъзнавах този чудесен факт. Умът ми беше ангажиран с друго.

Снабден с билет за следващия международен влак за София, чаках на перона. Беше 12 часа на обяд. По принцип влаковете, идващи от Германия, не закъсняват никога, а този дойде с минута и половина по-късно! Точно в момента, когато локомотивът минаваше пред погледа ми, видях на отсрещния перон железничар да носи китарата ми към полицията! Тичайки се втурнах в полицейското управление. Някак си успях да им обясня случилото се с мен, те си спомниха и ми върнаха китарата! Качих се във влака, седнах в купето, и едва тогава започнах да преосмислям какво всъщност се беше случило. Бях издигнал към Бога две молби. Получих отговор и на двете и то само в продължение на половин ден! Бог ми беше показал, че съществува! Никога няма да забравя намесата на Бога в Будапеща!

Апостол Павел казва, че няма човек, който да не е чувал, че Бог съществува. Дълбоко в сърцето си аз също знаех този факт, просто атеистичният режим в социалистическата ни държава го отричаше.

Приех Иисус Христос като личен Спасител, когато започнах да посещавам църква "Блага вест" през 90-те години. 

Животът ми днес коренно се различава от времето когато не познавах Бога. Изцяло се промени ценностната ми система към добро!"

Източник: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0KV1dXuTmtPK5mEh9j3HuS5oWDjqUDK6paRzkHjDLSWwcGMWjED8EDyCvvQgQ5nG2l&id=100060727448707
 .