Има ли и каква е разликата между религия и духовност? Дали една система от вярвания - съвкупност от идеи и мисли, на които гледаме като на абсолютна истина - ни превръщат в духовни личности? Ако религията като система беше достатъчна, защо за повече от две хилядолетия хората като че ли не се променят, не стават по-добри?
Дълго търсих в Интернет приемливо определение за духовност, но напразно. Дори в Уикипедия няма нищо... Затова оставям въпроса за дефиницията отворен - нека всеки потърси в душата си истината.
Вярвам, ще се съгласите, че в последните десетилетия е в ход едно преобразуване на съзнанието, една нова духовност, извън структурите на съществуващите религии.
Съвременният духовен учител Екхарт Толе пише: "Отчасти в резултат от духовните учения, възникнали извън утвърдените религии, но също и в резултат от прилива на древни източни мъдри учения, все повече последователи на традиционните религии се оказват способни да се освободят от идентификация с формата, догмата и строгите системи от вярвания, и да открият изначалната дълбочина, скрита в собствената им духовна традиция, същевременно откривайки дълбочината вътре в себе си. Те осъзнават, че колко „духовен" си няма нищо общо с това в какво вярваш, а е свързано със състоянието на съзнанието. На свой ред то определя как постъпваш в света и как си взаимодействаш с другите".
Тази трансформация настъпи и при мен. Както в много подобни случаи, в началото беше страданието. Тежка диагноза, отчаяние, "защо се случи точно на мен"... Бях на 43, инженер, прочел 50-тина книги извън професионалните ми интереси.
Тогава започна голямото четене. В дясната колона на блога съм посочил жалоните, но между тях имаше много други...
Точно в това отношение в последните години Интернет се оказа незаменим. Книги, форуми, блогове, социални мрежи, да видиш на живо духовните си учители си в YouTube... Постепенно нещата започнаха да изкристализират, да се подреждат, да отиват по местата си...
Разбира се, това е път, който няма край. Затова е и този блог - да отбелязвам стъпките...
Пловдив, 10.2010 г.
Точно в това отношение в последните години Интернет се оказа незаменим. Книги, форуми, блогове, социални мрежи, да видиш на живо духовните си учители си в YouTube... Постепенно нещата започнаха да изкристализират, да се подреждат, да отиват по местата си...
Разбира се, това е път, който няма край. Затова е и този блог - да отбелязвам стъпките...
Пловдив, 10.2010 г.