Махатма Ганди - кратка духовна биография

Мохандас Карамчанд Ганди, познат като Махатма Ганди, е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в страната. Наречен е още "Баща на нацията".

За него Алберт Айнщайн казва: "На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята" (Уикипедия).

Кратка биография

1869 г. - Мохандас Карамчанд Ганди се ражда в Порбандар, Гуджарат, като най-малкото от пет деца при четвъртия брак на Карамчанд Ганди с Путали Бай.

1883 г. - Ганди е оженен от родителите си за Кастурбай Наканджи. Двамата са на 13 г. Първият им син, Харилал, се ражда през 1888 г. Имат още трима сина: Манилай (1892) г., Рамдас (1897 г.) и Девадас (1900 г.).

1888-1893 г. - Ганди следва право в Лондон.

1893-1915 г. - Ганди живее и работи в Южна Африка. Води борба за подобряване условията на живот на индийските емигранти там.

1915 г. - Ганди се завръща в Индия. Включва се активно в политическата борба за независимост.

1920 г. - Ганди поема ръководството на Индийския национален конгрес.

1922 г. - Осъден е на шест години лишаване от свобода, от които излежава две.

1930 г. - Ганди инициира кампания за гражданско неподчинение и организира Поход на солта (Salt Satyagraha).

1942 г. - Отново е арестуван. Освободен е след две години. 

1947 г. - Великобритания провъзгласява независимостта на Индия и разделянето ѝ на две части: Индия и мюсюлмански Пакистан.

1948 г. - Ганди е убит от индуски националист.

=  =  =

За четящите този блог по-интересен е духовният път на Ганди

Религия: Семейството на Ганди принадлежи към кастата на търговците вайши.  И двамата родители били силно набожни индуисти, които се покланят на Бог Вишну. Ганди е възпитан в дух на толерантност спрямо друговерците - мюсюлмани, парси, джайнисти, християни и др.

Мантра: В своята автобиография "Моят път към Истината" Ганди споделя, че като дете е бил дребен на ръст, слаб, с щръкнали уши. Често ставал обект на подигравки и малтретиране от страна други деца и се връщал вкъщи разплакан. Бавачката на семейството била дълбоко религиозна и го научила в тежки моменти да си повтаря мантрата Рама, Рама, Рама (Господи, Господи). Това като че ли му дава сила и остава практика до края на живота му.

Ахимса (ненасилие): По време на следването си в Лондон Ганди започва да изучава индуизма, исляма и християнството, като джайнизмът става все по-важен за него. Попада на толстоизма, като идеята за ненасилие оказва силно влияние върху собствената му философия. Прочита книгата на Лев Толстой "Царството божие е вътре във вас" и окончателно се убеждава, че на насилието не бива да се отговаря с насилие. Ганди е въодушевен и от проповедта от планината на Иисус (Матей 5:1-48), която отговаря на неговото виждане на лошото да се отвръща с добро.

Брахмачария (безбрачие, въздържание в секса): Ганди намеква в автобио-графията си, че като млад е бил със силно либидо. Имал 4 сина и силно е ревнувал съпругата си, макар без основание. Когато навлиза дълбоко в индуизма, който учи, че по пътя към Бог човек трябва да се откаже от притежанията и от страстите, разбира важността на половото въздържание. Във филма "Ганди" съпругата му, вече в напреднала възраст споделя, че четири пъти се е опитвал да прекъсне физическата им връзка и се е провалял. Тогава, на 37 год. възраст,  дава тържествен обет за въздържание и го спазва до смъртта си. Бракът му продължава 62 год. като съпругата му го следва като негова ученичка.

Сатяграха (сила на духа и придържане към истината): В Южна Африка Ганди развива концепцията за ненасилствена съпротива и придържане към истината, която нарича "сатяграха". Както в Южна Африка, така и в Индия, Ганди е арестуван многократно от британската колониална власт, като прекарва общо осем години в затвора. През цялото време той призовава на омразата да се отвръща с любов, на презрението - с уважение.

Вегетарианство и пост: Родителите на Ганди са вегетарианци. Той също, като през целия си живот експериментира с различни диети и пости. Измисля специална диета, която му помага за полово въздържание (брахмачария). През втората половина от живота си на два пъти обявява "пост до смърт" (гладна стачка), с което постига помиряване между отделни фракции в индийското общество.

Мокша: Мокша е дума на санскрит, означаваща освобождение от кръга на преражданията. На 30 януари 1948 г. Ганди излиза на поляната пред дома си за вечерна молитва. Както обикновено, събралата се тълпа бурно приветства „бащата на нацията“. Привърженици на учението му се втурват към Ганди, опитвайки се, по древен обичай, да докоснат нозете му. Използвайки настъпилата суматоха, индуски националист (който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки), се приближава към него и стреля три пъти. Третият куршум остава в белите дробове, в областта на сърцето. Отслабналият Махатма, подкрепен от двете страни от негови ученички, прошепва: "О, Рама! О, Рама!" (О, Господи!). Показва със знак, че прощава на убиеца и умира.


Вижте също:  Ганди - 10 основни правила за промяна на света

Източник:  Интернет, М. К. Ганди, "Събрани съчинения"

 . 

Бхагавад гита - Съдържание

Съдържание и кратка анотация 

на книгата

"Бхагавад гита такава, каквато е"

от

Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта
Свами Прабхупада

ГЛАВА ПЪРВА

Преглед на армиите на бойното поле Курукшетра

Когато противниковите армии заемат позиции за битката, Арджуна, могъщият войн, вижда близките си роднини, учители и приятели сред редиците на двете армии – готови да се сражават и да жертват живота си. Завладян от скръб и състрадание, Арджуна губи сили, умът му се обърква и решителността да се сражава го напуска.

ГЛАВА ВТОРА

Съдържанието на Бхагавад гита, обобщено

Арджуна се отдава на Бог Кришна, като става Негов ученик, и Кришна започва обучението на Арджуна с обяснение на основната разлика между временното материално тяло и вечната душа. Бог обяснява процеса на въплътяване, същността на безкористното служене на Върховния и характерните черти на себереализиралата се личност.

ГЛАВА ТРЕТА

Карма йога

В този материален свят всеки трябва да изпълнява някакъв вид дейност. Но дейностите могат да обвържат човека с този свят или да го освободят от него. Когато действа за удовлетворяване на Върховния, без егоистични подбуди, човек може да се освободи от закона на кармата (действие и последица) и да постигне трансцендентално знание за Себето и Върховния.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Трансценденталното знание

Трансценденталното знание – духовното знание за душата, Бога и тяхната връзка - е пречистващо и освобождаващо. Това знание е плод на безкористното предано служене (карма йога). Бог разказва древната история на Гита, обяснява целта и значението на Своите периодични идвания в материалния свят и необходимостта да се обърнем към гуру, реализирал се учител.

ГЛАВА ПЕТА

Карма йога – дейност в Кришна съзнание

Като изпълнява външно всички дейности, но вътре в себе си се отказва от резултатите им, мъдрият, пречистен чрез огъня на трансценденталното знание, постига спокойствие, непривързаност, търпение, духовно виждане и блаженство.

ГЛАВА ШЕСТА

Дхяна йога

Аштанга йога е механична медитационна техника, която контролира ума и сетивата и насочва концентрацията върху Параматма (Свръхдушата, формата на Бога, установена в Сърцето). Тази практика кулминира в самадхи, пълно осъзнаване на Върховния.

ГЛАВА СЕДМА

Знание за Абсолюта

Бог Кришна е Върховната Истина, върховната причина и подлежащата сила на всичко – материално и духовно. Напредналите души Му се отдават с преданост, докато неблагочестивите отклоняват ума си към други обекти на обожание.

ГЛАВА ОСМА

Достигане на Върховния

Ако помним Кришна с преданост през целия си живот, и особено по време на смъртта, можем да достигнем върховната Му обител, която е отвъд материалния свят.

ГЛАВА ДЕВЕТА

Най-поверителното знание

Бог Кришна е Върховният Бог и върховният обект на обожание. Душата е вечно свързана с Него посредством трансцендентално предано служене (бхакти). Като съживява своята чиста преданост, човек се връща при Кришна в духовното царство.

ГЛАВА ДЕСЕТА

Съвършенството на Абсолюта

Всички удивителни явления, които показват могъщество, красота, величие или грандиозност в материалния и духовния свят, не са нищо друго, освен частични проявления на божествените енергии и съвършенството на Кришна. Като върховна причина на всички причини и поддръжник и същност на всичко, Кришна е върховният обект на обожание за всички същества.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Вселенската форма

Бог Кришна дава на Арджуна божествено виждане и разкрива Своята поразителна безгранична форма на космическата вселена. Така Той убедително доказва Своята божественост. Кришна обяснява, че Неговата прекрасна форма, която е подобна на човешката, е първоначалната форма на Бога. Човек може да види тази форма само посредством чисто предано служене.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Предано служене

Бхакти йога, чистото предано служене на Бог Кришна, е най-висшият и най-подходящият начин за постигане на чиста любов към Кришна, която е висшата цел на духовното съществуване. Който следва този най-висш път, развива божествени качества.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Природата, наслаждаващият се и съзнанието

Личност, която разбере разликата между тялото, душата и Свръхдушата отвъд тях, постига освобождение от този материален свят.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Трите гуни на материалната природа

Всички въплътени души са под влиянието на трите гуни, или качества, на материалната природа: добро, страст и невежество. Бог Кришна обяснява какви са тези гуни, как те ни въздействат, как човек излиза извън обсега им и какви са отличителните черти на този, който е постигнал трансцендентално състояние.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Йога на Върховната Личност

Крайната цел на ведическото знание е човек да се измъкне от оплитането в материалния свят и да осъзнае Бог Кришна като Бога, Върховната Личност. Този, който разбере върховната същност на Кришна, се отдава на Него и Му служи предано.

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Божествената и демоничната природа

Личностите, които притежават демонични качества и живеят според собствените си хрумвания, без да следват правилата на писанията, си осигуряват низши раждания и по-нататъшно материално робство. А тези, които имат божествени качества и водят регулиран живот, като се придържат към авторитетните писания постепенно достигат съвършенство.

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Видовете вяра

Има три вида вяра, които съответстват на трите гуни на материалната природа и произтичат от тях. Дейностите, извършвани от тези, чиято вяра е в страстта и невежеството, дават само временни материални резултати. А дейностите, извършвани в доброто, в съответствие с наставленията на писанията, пречистват сърцето и водят към преданост и вяра в Бог Кришна.

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Съвършенство на отречението

Кришна обяснява значението на отречението и въздействието на гуните на природата върху човешкото съзнание и дейности. Той обяснява Брахман реализацията, величието на Бхагавад гита и крайното заключение на Гита: най-висшият религиозен път е абсолютното, безусловно отдаване с любов на Бог Кришна, което освобождава човека от всички грехове, просветлява го и му дава възможност да се върне във вечната духовна обител на Кришна.

Вижте също:  Извадки от Бхагавад гита  и  Бележки върху Бхагавад гита


 .