Показват се публикациите с етикет човек. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет човек. Показване на всички публикации

17 февруари 2016

Нашата Вселена единствена ли е?


Повод за тази публикация е показаното долу филмче-анимация, наречено "Познатата Вселена".

Всички спътници, планети, звезди и галактики са изобразени в мащаб и на съответните отстояния, съгласно последните астрономически изследвания.

Пътуването ни започва от Хималаите, Тибет - нагоре към открития Космос.

Виждаме Земята и орбитите на изкуствените спътници, орбитата на Луната и на планетите в Слънчевата система.

Напускаме Слънчевата система, разстоянието, което сме изминали е един светлинен ден (светлината се движи със скорост 300 000 км. в секунда, един светлинен ден се равнява на 300 000 х 60 х 60 х 24 = 25 920 000 000 (~ 26 милиарда км.).

Синята прозрачна сфера, която се появява на 70 светлинни години показва разстоянието, до което е стигнал първият по-мощен ТВ сигнал, излъчен от Земята преди около 70 год. (спомнете си филма "Контакт"). Отвъд тази сфера нашата млада цивилизация не би могла да бъде позната.

100 000 светлинни години - напускаме Млечния път.

2 000 000 светлинни години – минаваме покрай най-близката до нас галактика Андромеда.

13 700 000 000 светлинни години – нашият хоризонт във времето и пространст-вото. Тази синя сферичка е Нашата Вселена. Отвъд нея никога няма да видим нещо.

Връщането обратно към дома е по вече познатия път…

Сега, ВНИМАНИЕ: не оставате ли с чувството, че тази Наша Вселена е само една от многото?

Претенциозно би било да си мислим, че е единствена…

И най-големият въпрос: възможно ли е всичко това да е възникнало от само себе си?

Или съществува СЪЗДАТЕЛ?...


(Преди гледане изберете "Настройки" - "HD")

Послепис:

Обичам писането в Блог, защото дава възможност (за разлика от печатното слово) след време да коригираш или добавиш нещо.

Да се върнем на момента от филмчето (около 3:30), в който Зрителят наблюдава сферата на Вселената отстрани. Тялото ви е останало на Земята, умът ви се е разпилял някъде по пътя… 

КОЙ гледа Вселената?

ТОВА сте ВИЕ! 

Този Безименен, Безпространствен и Безвременен Наблюдател е единственият действителен, истински ВИЕ. *

Вие сте Съзнание, Създадено по Божий Образ и Подобие!

-  -  -

И още нещо. В древните индийски свещени писания Веди е описан един от индийските богове Вишну, Който в съня си вдишва и издишва Вселени.



Още тогава са знаели, че Нашата Вселена не е единствена…

____________
* Рон Смодермон



25 януари 2011

Как да печелим приятели и да влияем на другите


Тук предлагам резюме на една книга на американския писател Дейл Карнеги, която на младини промени живота ми.

Публикувана е за първи път през далечната 1936 г. в Америка.

Когато бях ученик, ми попадна превод на български, издание от 1943 г. (на стария правопис).
В периода 1944-1990 г. не е издавана, тъй като се смята за "капиталистическа и упадъчна".
Излиза отново през 1996 г., преиздадена през 2007 г., има я по книжарниците.

На гърба на последното издание четем:

"Това е първата по рода си книга - ненадмината и до днес - която ще ви отведе до успеха.
Светът принадлежи на тези, които владеят тайните на общуването."

Следва съдържанието на книгата.

- - -

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В ОБЩУВАНЕТО

1. Не критикувайте, не съдете и не се оплаквайте.
2. Хвалете, но правете това искрено.
3. Събудете у другия силно желание.

ШЕСТ НАЧИНА ДА НАКАРАТЕ ХОРАТА ДА ВИ ХАРЕСВАТ

1. Проявявайте искрен интерес към другите.
2. Усмихвайте се.
3. Помнете, че името на човека е за него най-сладкото и важно съчетание от звуци във всеки език.
4. Бъдете добър слушател. Насърчавайте другите да говорят за себе си.
5. Говорете за онова, което интересува другия.
6. Накарайте другия да се почувства значим и ценен - и то искрено.

КАК ДА СПЕЧЕЛИТЕ ДРУГИТЕ НА СВОЯ СТРАНА

1. Единственият начин да спечелите от спора е да го избегнете.
2. Проявете уважение към мнението на другия. Никога не казвайте: „Не си прав."
3. Ако грешите, признайте го незабавно и доброволно.
4. Започнете с доброжелателен тон.
5. Направете така, че другият веднага да започне да ви отговаря с „да".
6. Оставете другия да говори спокойно.
7. Нека другият си мисли, че идеята е негова.
8. Постарайте се да гледате на нещата и от гледната точка на другия.
9. Проявете разбиране към идеите и желанията на другия.
10. Апелирайте към благородни подбуди.
11. Разиграйте идеите си по неочакван начин.
12. Отправете предизвикателство.

ЛИДЕРСТВОТО - КАК ДА ПРОМЕНИТЕ ДРУГИТЕ, БЕЗ ДА ГИ ОБИДИТЕ И ДА ПРЕДИЗВИКАТЕ НЕГОДУВАНИЕ

1. Започнете с похвала и искрено възхищение.
2. Привлечете вниманието на другия към грешката му по индиректен начин.
3. Говорете за собствените си грешки, преди да критикувате другия.
4. Задавайте въпроси, вместо да раздавате заповеди.
5. Позволете на другия да спаси гордостта си.
6. Похвалете и най-малкия напредък, всеки напредък. Бъдете „искрени в одобрението и щедри в похвалите".
7. Осигурете на другия добра репутация.
8. Използвайте насърчението. Направете така, че грешката да изглежда леснопоправима.
9. Направете така, че другият с радост да изпълни това, което искате.

- - -

През втората половина на миналия и началото на този век се появиха стотици книги, посветени на самоусъвършенстването, но тази е първата и е оказала безспорно влияние върху всички следващи автори, писали на тази тема. 

 . 

28 октомври 2010

Кой съм аз?


по Рон Смодермон, „Просветление”

Вие сте “другата” вселена, която позволява на физическата вселена да съществува и непрекъснато я наблюдава.

В следващите редове ще дадем краен и истински отговор на въпроса “Кой съм аз?”. По темата за самоличността цари голямо объркване. Ще споменем някои от неверните отговори, след което ще се обърнем към верните.

Хората много обичат да бъдат идентифицирани. Още в люлката те получват име, за да го носят през живота си с цел идентификация. Повечето от нас смятат, че името им казва достатъчно за това, което са те. Малко хора стигат дотам да поставят това под въпрос. Почти всеки мъж и всяка жена приема името си като представително за своята самоличност. След като тази тънкост веднъж е решена, по-нататък е лесно върху името да се трупат допълнителни дефиниции. Като следваща идва пол, после цвят на кожата, раса, религия, политическа партия, имущество, местожителство, обществено съсловие, мнения, преценки и друг “инвентар”. Не казвам, че нямате всички тези неща. Определено ги имате. Това, което казвам, е че те не са крайният отговор на въпроса кой сте Вие. Крайният отговор, между другото казано, е онзи, който придава на живота Ви удовлетвореност и способност да функционира добре. Временните отговори служат само на целта да изкарат Вас прав, а другите - неправи.

Нека за момент да пофантазираме. Представете си един огромен, прозрачен пластмасов чувал. Нека започнем да хвърляме в него всичко, което според Вас бихте могли да бъдете. Като начало да пъхнем вътре Вашата физика (тялото), след това името Ви, цвета на кожата, расата, религията, Вашето местоживеене, националност, всички Ваши дрехи, Вашите убеждения, мнения, преценки и т.н. Явно чувалът трябва да съдържа и Вашия разсъдък, тъй като той е много съществена част от онова, което вярвате, че сте.

Нека сега наблюдаваме чувала. Виждате ли го отчетливо? Ако сте забравили нещо, което вярвате, че сте, пъхнете го вътре. Много добре! Сега наблюдавайте чувала и отговорете на следния въпрос: кой наблюдава цялостта на това, което сте нарекли свой живот? Този безименен, безпространствен и безвременен наблюдател е единственият действителен, истински ВИЕ. Вие не сте съдържанието на своя житейски чувал. Вие сте неговият наблюдател и със сигурност съдържате всички тези неща. Но Вие не сте инвентарът – той просто е във Вас. Това безнещно нещо, това безместно място, съществуващо в безвременно време, е Контекстът.

Вие сте Контекстът на живота.

Вижте от същия автор: Тайната е в даването | ГласътКакво движи светаПред стената | Майстор, който се упражнява или...

 .