Животът като сън

по Рон Смодермон, "Просветление"

Когато бъдете просветлен, Вие се "събуждате" в съня на живота.

Бих желал за момент да размислите върху своето преживяване на сънищата. Те изглеждат много реални, докато ги сънувате, нали? След това се събуждате и откривате: "А! То било само сън". С други думи, съдържанието на съня отлита. То изчезва от Вашето преживяване, сякаш е духнал вятър и го е отнесъл. Вие оставате сам с "реалния живот".

Сега погледнете живота. Да предположим, че стане чудо и Вие оттам, където сте тъкмо сега, можете да наблюдавате своето обкръжение за период от три хиляди години, без да умирате или остарявате. Какво ще стане със сценария около Вас? Хората ще остаряват, ще изсъхват и ще бъдат издухвани. Сградите ще се напукват, ще се срутват и накрая ще бъдат отнасяни от полъх на вятъра. Животът е сън с един малко по-различен мащаб за време от Вашите нощни сънища. Един ден ще се събудите и ще си мислите нещо от рода "А! То било само сън".

Сега, моля върнете се отново към арената на своите сънища, за да разберете още нещо. Може би ви се е случвало по време на самия сън да сте открили, че сънувате. Имам предвид, докато сънувате, да сте разбрали: "О! Това е само сън". Може би дори по време на съня сте преживели себе си като негов автор и сте могли да вложите в него каквото си пожелаете съдържание.

Сега да се върнем към реалния живот. Когато бъдете просветлен, Вие преживя-вате "събуждане" по време на съня на живота, разбирате, че сте негов автор, и осъществявате всяко съдържание, което изберете да направите реално. Но както и при обикновените сънища, Вие не ще можете да осъществите каквото и да било, ако не осъзнаете, че животът е само сън, който продължавате да сънувате. Един ден, в мига на смъртта, ще се събудите и ще разберете, че всичко е било сън. Все пак предпочитам да се събудите сега, за да имам и аз полза от нещата, които ще изберете да осъществите в света.

Вижте, животът е "игра", или "сън", в който Вие засега участвате. Щом знаете това, Вие можете да играете с отговорност, но не сериозно, и ако поискате, можете да премествате планини. Ако смятате, че това е "реален живот", Вие сте всъщност безсилен да осъществите своята истина.

Събудете се и играйте!

Вижте от същия автор: Кой съм аз? | Тайната е в даването | Гласът | Какво движи света | Пред стената | Майстор, който се упражнява или...


 . 

Какво движи света

по Рон Смодермон, "Просветление"

Вие сте носителят на най-мощния инструмент, познат във Вселената.

Знаете ли, действително изглежда така, като че ли хора определят хода на събитията в света, нали? Искам да кажа, изглежда сякаш президенти контролират изпълнителните органи на правителствата, диктатори командват на своите територии, треньори имат думата по спортните площадки и т.н. Но я се попитайте дали наистина е така? И ако е така, от какво се състоят техните решения?

От друга страна изглежда, че организациите, институциите и правителствата наистина са управляващите фактори. Те контролират паричното обръщение и на пръв поглед вземат големите решения, имащи дълбоко въздействие върху живота на много хора. Обаче запитайте се дали не можем да намерим зад всичко това нещо още по-фундаментално, нещо, което управлява президенти, диктатори, треньори, организации, институции и правителства? Дали няма нещо общо за всички тях, нещо, което ги командва и просто ги използва като инструмент, за да прояви себе си? Ако можехте да идентифицирате нещо по-фундаментално, лежащо в основата на всичко това, тогава не бихте ли имали силата да управлявате президенти, институции и пр.?

Поблъскайте си за момент главата върху това. Искам действително да получите чувството, че живеете в свят на илюзии и че наистина не знаете какво движи Вашия свят и света изобщо, освен ако разбира се не знаете отговора. Бих искал да знаете, че нищо от гореизложеното не е правилният отговор. Нито едно от горните неща не е дори и близо до това, което движи света. Коректният отговор е бил познат на хора като Христос, Карл Маркс и Томас Джеферсън, да споменем само някои. Какво са знаели тези тримата за начина, по който функционира света? Нещо, което Вие не знаете, но ако знаехте, бихте могли да започнете да упражнявате своята потенциална мощ върху света?

Те са знаели, че идеи движат света. Не хора и институции, а идеи. А! Тук има някаква загадка, нали? Хора, които генерират идеи, не се превъзнасят и възхваляват. В този свят на договорености се възпяват хората, които превръщат идеите в дела. И сега ще Ви кажа най-голямата тайна: хората, произвеждащи идеи, също не движат света – самите идеи го правят. Така хората с идеи са само материалната форма, чрез която идеите намират израз в света. Идеите не са материални. Значи това, което движи света, не е материално, или физическо. Когато се откажете да търсите не само слава, но и физическо въплъщение на това, което движи света, Вие ще можете да преживеете своето могъщество в този свят. Понякога хората прекарват цял живот в гонитба на илюзии.

За да се прояви в света, идеята се нуждае от място за пребиваване. Просто е така, че индивидуумът е единственото възможно местожителство на идеи. Затова ако осъзнавате някоя идея, на която искате да дадете израз в света, Вие трябва да й предадете необходимите форма и интенция, за да може тя да получи достъп до единственото възможно място за пребиваване на идеи - индивидуумите. Щом веднъж идеята получи адекватен достъп до индивидуумите, единственото, което може да настъпи, е нейното проявяване във физическата вселена. Нищо не съществува, без да е било помислено. Когато достатъчно хора станат носители на една идея, започва процес, неумолимо водещ до нейното осъществяване. Няма нищо невъзможно за една идея, чието време е дошло, т.е. идея, обладала адекватен (достатъчен) брой индивидууми. Демократично правителство, духовно движение, избирателно право за жените, човек на Луната, край на гладната смърт, войните и престъпността, всичко това е постигнато или постижимо. Но всяка идея изглежда невъзможна, преди да бъде осъществена; след това разбира се става възможна.

Бих желал да започнете да получавате представа и чувство за своето могъщество. Вие сте носител на най-мощния инструмент, познат във Вселената: идеята. Ще можете да осъществявате идеи дотолкова, доколкото сте в състояние да изчистите разсъдъка си от мнения, позиции и преценки и по такъв начин да бъдете просветлен. Враговете на идеите са точно тези разсъдъчни структури, които изброих току що. Чрез тях Вие блокирате израза на своята сила в този свят. И Вие го правите, никой не Ви го причинява. Вашата способност и готовност да носите една идея е най-прецизната мярка за просветление, съществуваща на тоя свят. Когато бъдете способен и готов да носите идеи, Вие можете да станете и проводникът, през който те текат. Но само ако сте готов да се откажете от мисълта, че сте някакси по-важен понеже изглежда, че идеите идват от Вас. Те не идват от Вас, а през Вас. 

За да могат идеите да идват през Вас, трябва да изчистите разсъдъка си от инвентар. 

Вижте от същия автор: Кой съм аз? | Тайната е в даването | Гласът | Пред стената | Майстор, който се упражнява или...


 . 

Гласът

по Рон Смодермон, "Просветление"

Много, много отдавна Вие сте продали себе си на гласа и сега вярвате, че сте той.

Искам да насоча вниманието Ви към един глас, с който така сте се отъждествили, че го смятате за самия себе си. Това е онзи глас в тилната област на главата Ви, който непрекъснато Ви разказва нещо. Нещото се променя, но гласът - никога. Вие може би сте толкова несъзнателно идентифициран с него, че дори не знаете за неговото присъствие. Сигурно се питате "Какъв глас?" Гласът, който пита "Какъв глас?", е гласът, за който говоря. Забележете, че когато сте внимателен, Вие слушате този глас. Този "Вие", който слуша, е Съзнанието, което сте, винаги сте били и винаги ще бъдете.

Обаче има един проблем с този "Вие". Вероятно преди много години сте продали себе си на гласа. Може би сте му разрешили да бъде този, който сте, или най-малкото да действа като този, който сте. Ако е така, от този момент насам гласът Ви командва. В случай, че това не Ви харесва, можете да направите единствено следното: да се завърнете. Обитавайте своя разсъдък. Бъдете тук и сега.

Ако сте много несъзнателен в това отношение, Вие дори не забелязвате, че имате този глас. Все пак, след като сте прочели това, ще започнете да се вслушвате. Ще чуете най-невероятните истории, които някога сте чували. Ще чуете преценки и оценки за други хора. Ще чуете мнения, позиции, убеждения, целия този инвентар, на който сте разрешили да Ви пречи да имате в работата и отношенията си всичко онова, което е потенциално възможно.

Гласът първоначално е бил вътрешното папагалско повторение на гласа на един от родителите. Затова той вероятно прилича на този родителски глас, но също е възможно и да звучи като негова противоположност. И двете възможности свидетелстват за произхода на гласа от един или повече родители. В първия случай Вашият разсъдък се е присъединил към разсъдъка на родителите, за да се справи и да оцелее. Във втория случай той принудително е застанал в опозиция, пак със същата цел. И в двата случая Вие сте се продали и сте си отишли. Оттогава гласът е започнал да движи нещата в живота Ви. Сигурно сте забравили неговия произход. Може би дори активно сте изгонили произхода му от съзнанието си. Няма значение. Съзнателно или несъзнателно, Вие сте си отишли, и оттогава Вашият разсъдък ръководи представлението. Не е важно дали сте способен да видите произхода на гласа или не, защото той много отрано е започнал да води собствен живот и оттогава се държи като слон в стъкларски магазин.

Още веднъж, начинът да боравите с гласа е да се завърнете и да бъдете отговорен за Съзнанието, което слуша този глас и след това избира да върши нещата в живота Ви, каквито и да са те. С други думи, нещата, които вършите, не зависят повече от това, което Ви заповядва Вашият разсъдък чрез гласа. Готовността да слушате гласа съзнателно и с отговорност, и после свободно да избирате курса на живота си, е най-висшата форма на просветление, до която изобщо някога можете да достигнете.

Когато правите това през дълги периоди от време, гласът започва полека да затихва. Ако продължите, той ще загуби значение и може съвсем да изчезне. Докато просто изпълнявате неговите разпореждания, Вашият живот няма да бъде повече от един процес, генериран от съдържанието. Ще бъдете машина от вида дразнител-реакция. Какъв смешен начин да прахосвате живота си! Бъдете просветлен, животът е сън.

Събудете се!

Вижте от същия автор: Кой съм аз? | Тайната е в даването | Какво движи света | Пред стената | Майстор, който се упражнява или...
 . 

Пред стената

по Рон Смодермон, "Просветление"

Правене на "нещо" Ви довежда пред стената, 
неправене на "нищо" Ви пренася отвъд.

Искам да направя няколко забележки относно ситуацията, в която се намирате, когато сте направили всичко, което знаете, за да бъдете просветлен, и все пак сте в състояние на затъмнение или тежест (enlightment от английски означава просветление и олекотяване - бел. моя). Аз наричам това състояние "пред стената". Вие сте пред стената само когато сте поели отговорността за цялото свое преживяване на живота. Бъдете внимателен при четенето на тези редове, за да сте сигурен, че наистина се намирате пред стената, т.е. че сте поели отговорността за цялото свое преживяване. Ако след като сте размислили известно време сте установили, че действително сте в състояние на отговорност за цялото си преживяване, бих желал да знаете какво ще Ви пренесе от другата страна на стената, където е преживяването на удовлетворение и майсторство в живота. Нищо няма да Ви пренесе отвъд стената. Това е валидно в две отношения. Първо, нищо, което бихте могли да направите, не би Ви пренесло някога отвъд тази стена. Начинът, по който сте се озовали пред стената е, че сте "направили" всичко, което е могло да бъде направено. Така по дефиниция Вие не можете да направите нищо повече. Второ, само Нищо (Контекстът) ще Ви пренесе отвъд стената. Това значи, че преминаването през стената е чудо. Дори е чудо, че "другата страна" на стената изобщо съществува. Сега искам да знаете кога ще се случи: когато се случи. Ще бъде като земетресение или гръмотевица. Вие не можете да "направите" да се случи. После искам да знаете колко време ще трае, когато се случи: николко време. Просто ще бъдете от другата страна. Няма да си спомняте за преминаването, защото то не се извършва във времето. То става извън времето, както всяко преживяване и както всички чудеса.

Тъй като чудото се извършва само когато наистина сте пред стената, Вашата задача е да стоите пред нея. Това място не е по вкуса на разсъдъка (mind - бел. моя). Той ще прави всичко възможно, за да избяга оттам. Затова Вие трябва да бъдете по-голям от своя разсъдък и да останете в преживяването на отговорност за живота си. Ако дори и малка част от преживяването Ви остане извън отговорността, Вие нямате шанс да преминете през стената към удовлетвореност и просветление.

Когато се извърши чудото, Вие ще откриете, че не оставате от другата страна на стената. Ще прескачате назад-напред. Ще имате множество удобни случаи да създадете отново своето състояние на отговорност, което е единствената пътека към просветлението. Когато сте пак пред стената, Вашето преживяване за нея ще бъде променено. Няма повече да изпитвате отчаяние. Ще бъдете от другата страна по отношение на това да сте от тази страна, т.е. ще бъдете просветлен относно повторното си "замрачение". Ще прекарате доста голяма част от живота си в преминаване натам и обратно.

Когато накрая действително трайно се установите на просветлената страна, ще има още една промяна в преживяването Ви. Ще бъдете не само отговорен и просветлен, но ще притежавате и майсторство. С него в живота Ви ще се появи способността за творчество. Преди майсторството Вие можете да създавате само съществуващото. След майсторството ще можете да избирате каквото пожелаете и да го извиквате за живот. Това значи, че ще можете да осъществявате всеки избран от Вас контекст и да предизвиквате неговото изчезване от света. Тогава ще познаете Себе си като причината на всички контексти. Вие винаги сте бил причината на контекстите, но сега вече ще го преживявате. След някое преживяване Вие ще бъдете в състояние да погледнете назад в "миналото" и да видите и преживеете своя Аз като източника на всичко, дори когато сте бил сигурен в обратното. В настоящето може би ще творите контексти като благополучие, здраве, удовлетворение, възпитание, призвание, грип, родител, дете, общуване и т.н. Ако например станете контекст за благополучие, Вие ще внасяте качеството благополучие във всяка ситуация или система от отношения. До този момент от живота вероятно сте откривали себе си като контекста на много качества, но Ви е убягвало откриването на себе си като Контекста, създал тези контексти. Ако изобщо сте го забелязвали, сигурно сте бил някак учуден, че въплъщавате качеството на всеки един контекст, който сте откривали, че сте.

За малко искам да се върна към онзи стадий от Вашето развитие в посока към трайно просветление, когато сте пред стената. До този момент Вие сте направили всичко възможно, за да станете отговорен за своето преживяване на живота, но просто липсва отплата - просветлението не идва и това е. На обикновен език тази точка от развитието към майсторство се нарича "скука". В преживяването Ви на живота доминират качествата умора и летаргия. Хората намират за извънредно трудно да понасят скуката и да създават преживяването, че са отговорни за нея. Обикновено става така, че Вие предизвиквате някаква драма в живота си: напускате някого, правите скандал, зарязвате работата си, харчите повече пари, отколкото имате или правите нещо друго, за което знаете, че е безполезно. Става съвсем ясно, че не сте господар на живота си, но вече поне не е скучно. Това, което Ви казвам е, че скуката е последната фаза, която трябва да преодолеете, преди по чудотворен начин да преминете отвъд стената. Ако избягвате скуката, Вие никога няма да успеете да минете през стената.

Повечето от нас преживяват скуката в контекст на работа или отношение. Вие знаете какво правите, когато изпитвате скука в работата или отношенията си. Или започвате разправия, или напускате. Обаче и двете изискват оправдание и Вие се ангажирате в един процес, продиктуван (детерминиран) от съдържанието, чиято цел е да оправдае Вашето напускане или кавга. Ако сте в състояние бързо и сигурно да изкарвате хората неправи, няма да Ви трябва много време да съберете оправданията си. След като сте извършили и оправдали каквото и да е, Вие ще имате история, която ще разправяте на другите, когато стане дума за Вашето напускане или кавга. Повтарям, че това е процес, детерминиран от съдържанието. Съдържанието са вашите разсъдъчни модели на поведение. Вие сте си отишли, не участвате повече и отказвате да бъдете отговорен. Не присъствате като причина за контекстите и Вашето съдържание (разсъдък) Ви командва. Ако сте буден и възприемате всичко това като щуротия, ще се чувствате много объркан. Когато приключите този определен от съдържанието процес, Вие все още ще бъдете изправен пред проблема да трансформирате живота си в процес, определен от Контекста. С други думи задачата Ви ще бъде да се върнете и отново да застанете пред стената. Когато го направите, винаги точно преди да минете през нея към майсторско владеене на живота, ще се появява скука.


Вижте от същия автор: Кой съм аз? | Тайната е в даването | Гласът | Какво движи света | Майстор, който се упражнява или...


 . 

Майстор, който се упражнява или да се упражняваш, за да станеш майстор?

по Рон Смодермон, „Просветление”

Може би вече сте се запитали как някои хора успяват да преживяват себе си като майстори в живота? 

Отговорът е прост: те го смятат за толкова явно, че няма нужда от доказателства.

Сега ще опиша два вида преживяване на живота и после ще Ви кажа техните най-основни отличителни белези. Първият е да се упражнявате, за да станете майстор. Вие вероятно използвате друго съчетание от думи, за да изразите това състояние, но въпреки това ще разпознаете моето описание. Събитията в живота се организират в един шаблон на борба за майсторство, без да постигате преживяване на своето майсторство. Вашето преживяване е подобно на прастарата загадка за опита да достигнете една стена, като всеки път преодолявате половината от разстоянието. Все едно колко се доближавате до стената, Вие никога не я достигате. Винаги Ви остават още безкрайно много стъпки до нея. По същия начин и в преживяването на живота Ви изглежда, че има още безкраен брой стъпки докато достигнете състоянието на майстор в преживяването на своя живот. То винаги е на крачка отвъд наличното: при идеалната професия, идеалното отношение, при перфектните приятели, които още не сте срещнали, при новия автомобил, който ще завърши Вашето преживяване на майсторство. Но всеки път, когато уредите новия проблем, Вие забелязвате, че преживяването на удовлетворение някакси не е съвсем пълно. Нещо липсва, но не знаете точно какво. Все едно какво правите, не е това.

Другият вид преживяване на живота е този на майстора. Налице са абсолютно същите обстоятелства и събития, но всички те са обхванати по начин, по който майсторът се упражнява да живее. Вие все още се сблъсквате с трудни ситуации, обаче те стават принос за Вашето обогатяване. По всяко време се чувствате пълен и завършен и всичко, което се случва в живота Ви, потвърждава вашата пълнота и завършеност. Това преживяване се разпростира и върху отношенията Ви. Възможно е Вашият партньор или родител да изрази враждебност и отблъскване спрямо Вас, но Вие приемате това в преживяването си по такъв начин, че то става потвърждение на стойността на другия, а също и на Вашата собствена стойност. Или пък, ако те не са много общителни, тогава Вие го приемате в преживяването си така, че тишината е точно приносът, подходящ за отношението. Вие сте майстор на живота и всичко, което се открива в преживяването Ви, допринася за Вашия контекст на майстор, като го потвърждава и подсилва. Става абсолютно все едно дали нещата са “добри или лоши” според критериите на света.

И така пред себе си имаме два вида преживяване на живота:  (1) да се упражнявате, за да станете майстор,  и (2) майстор, който се упражнява. Още веднъж искам изрично да наблегна, че външните обстоятелства и събития не определят в кой от двата вида преживяване се намирате. Всеки що годе здравомислещ човек би избрал номер 2, нали? Очевидно не, защото това е най-чистият избор, съществуващ в живота, и все пак това, което наблюдаваме в света, са хора, практикуващи, за да станат майстори, без никога да престават да го вършат. Изниква въпросът кой е фундаменталният определящ фактор относно това в кой вид преживяване се намирате. Както всички истини, и тази е съвършено проста: ВИЕ КАЗВАТЕ ТАКА. Ако се чувствате заседнали в упражняване на майсторство и никога не преставате да го вършите, попитайте се: Защо не кажа така?

В мига, в който го кажете, то е така. Трябва да отбележа, че не съдържанието на живота е това, което се променя, когато кажете “Аз съм майстор, който се упражнява.” Промяната е в това, че всичко и всеки в живота Ви е трансформиран в преживяването Ви и всичко става принос към Вашето упражняване на майсторство. Няма нужда да чакате, докато легнете на смъртно легло, за да станете майстор, който се упражнява. Можете да станете такъв направо оттам, където се намирате тъкмо сега. Просто го кажете. След това съзнателно приемайте всяко събитие в живота като демонстрация на своето майсторство.

 . 

Вижте от същия автор: Кой съм аз? | Тайната е в даването | Гласът | Какво движи света 

 . 

Кой съм аз?

по Рон Смодермон, „Просветление”

Вие сте “другата” вселена, която позволява на физическата вселена да съществува и непрекъснато я наблюдава.

В следващите редове ще дадем краен и истински отговор на въпроса “Кой съм аз?”. По темата за самоличността цари голямо объркване. Ще споменем някои от неверните отговори, след което ще се обърнем към верните.

Хората много обичат да бъдат идентифицирани. Още в люлката те получват име, за да го носят през живота си с цел идентификация. Повечето от нас смятат, че името им казва достатъчно за това, което са те. Малко хора стигат дотам да поставят това под въпрос. Почти всеки мъж и всяка жена приема името си като представително за своята самоличност. След като тази тънкост веднъж е решена, по-нататък е лесно върху името да се трупат допълнителни дефиниции. Като следваща идва пол, после цвят на кожата, раса, религия, политическа партия, имущество, местожителство, обществено съсловие, мнения, преценки и друг “инвентар”. Не казвам, че нямате всички тези неща. Определено ги имате. Това, което казвам, е че те не са крайният отговор на въпроса кой сте Вие. Крайният отговор, между другото казано, е онзи, който придава на живота Ви удовлетвореност и способност да функционира добре. Временните отговори служат само на целта да изкарат Вас прав, а другите - неправи.

Нека за момент да пофантазираме. Представете си един огромен, прозрачен пластмасов чувал. Нека започнем да хвърляме в него всичко, което според Вас бихте могли да бъдете. Като начало да пъхнем вътре Вашата физика (тялото), след това името Ви, цвета на кожата, расата, религията, Вашето местоживеене, националност, всички Ваши дрехи, Вашите убеждения, мнения, преценки и т.н. Явно чувалът трябва да съдържа и Вашия разсъдък, тъй като той е много съществена част от онова, което вярвате, че сте.

Нека сега наблюдаваме чувала. Виждате ли го отчетливо? Ако сте забравили нещо, което вярвате, че сте, пъхнете го вътре. Много добре! Сега наблюдавайте чувала и отговорете на следния въпрос: кой наблюдава цялостта на това, което сте нарекли свой живот? Този безименен, безпространствен и безвременен наблюдател е единственият действителен, истински ВИЕ. Вие не сте съдържанието на своя житейски чувал. Вие сте неговият наблюдател и със сигурност съдържате всички тези неща. Но Вие не сте инвентарът – той просто е във Вас. Това безнещно нещо, това безместно място, съществуващо в безвременно време, е Контекстът.

Вие сте Контекстът на живота.

Вижте от същия автор: Тайната е в даването | Гласът | Какво движи света | Пред стената | Майстор, който се упражнява или...

 .

Тайната е в даването

по Рон Смодермон, "Просветление"

Чуйте, истината е, че удовлетворението е достъпно за Вас тъкмо сега, без никакво "имане", или получаване. Тайната е в даването, не в получаването. Обаче има една уловка: ако давате, т.е. служите на другите, за да "получавате", това не е служене, то е просто пак "получаване", преправено да изглежда като даване, и не върши повече работа от откритото получаване.

За да постигнете истинско удовлетворение в живота, Вие трябва да се откажете да "получавате" и да "давате за да получите", което е същото. С други думи, за да живеете в състояние на удовлетворение, Вие трябва да се откажете от този, когото обикновено определяте като "себе си", и да станете този, който сте в действителност: Вашият истински Аз. В този процес на себеотдаване ще се сблъскате с факта, че начинът, по който сте водили живота си, не е функционирал добре, без значение колко "символи" сте насъбрали, за да докажете обратното. 

Повечето от нас са силно привързани към нашите символи и възприемат мисълта да се откажат от тях като твърде заплашителна. Под отказване от тях разбирам не да не ги имате, а да ги трансформирате така, че да бъдат не "Ваши", а да принадлежат на другите и да бъдат използвани в тяхна услуга. Да се отдадете не значи непременно да обеднеете. Да се отдадете на живота си означава да се откажете от важността на всички онези неща, които сте "придобили" и да признаете, че играта на живота е приключена и че Вие сте спечелили, дори ако "доказателствата" не са налице. Когато направите това, ще забележите, че сте удовлетворен и обогатен от което и да е отношение в живота си. Ще изпитвате радост от всяка работа, която вършите, и където и да живеете, то ще бъде мястото, от което сте доволен. Няма да е нужно да имате перфектните любовник, съпруга, дом, месторазположение, родители, деца, защото когато се отдадете Вие сте извън системата печалба/загуба и сте спечелили всички тези неща. Вашите идиотски "представи" за това как "би трябвало" да стоят нещата ще избледнеят и ще изчезнат и Вие ще престанете да бъдете пленник на мисълта, че сте по-добър или по-лош от който и да е друг (същото се отнася и за преценките Ви спрямо другите). Вашата способност да обичате ще бъде реализиран факт.

Когато се откажете от желанието да "получавате", обикновено става така, че Вашето обкръжение по странен начин започва да Ви дава всички онези неща, за които сте смятали, че искате да притежавате, обаче това вече не играе съществена роля понеже знаете, че сте тук не за да получавате, а за да давате и да служите.

Аз твърдя, че Вие не можете повече да отричате кой сте и че този, който сте в действителност, е даващият.

Вижте от същия автор: Кой съм аз? | Гласът | Какво движи света | Пред стената | Майстор, който се упражнява или...

 .