Пред стената

по Рон Смодермон, "Просветление"

Правене на "нещо" Ви довежда пред стената, 
неправене на "нищо" Ви пренася отвъд.

Искам да направя няколко забележки относно ситуацията, в която се намирате, когато сте направили всичко, което знаете, за да бъдете просветлен, и все пак сте в състояние на затъмнение или тежест (enlightment от английски означава просветление и олекотяване - бел. моя). Аз наричам това състояние "пред стената". Вие сте пред стената само когато сте поели отговорността за цялото свое преживяване на живота. Бъдете внимателен при четенето на тези редове, за да сте сигурен, че наистина се намирате пред стената, т.е. че сте поели отговорността за цялото свое преживяване. Ако след като сте размислили известно време сте установили, че действително сте в състояние на отговорност за цялото си преживяване, бих желал да знаете какво ще Ви пренесе от другата страна на стената, където е преживяването на удовлетворение и майсторство в живота. Нищо няма да Ви пренесе отвъд стената. Това е валидно в две отношения. Първо, нищо, което бихте могли да направите, не би Ви пренесло някога отвъд тази стена. Начинът, по който сте се озовали пред стената е, че сте "направили" всичко, което е могло да бъде направено. Така по дефиниция Вие не можете да направите нищо повече. Второ, само Нищо (Контекстът) ще Ви пренесе отвъд стената. Това значи, че преминаването през стената е чудо. Дори е чудо, че "другата страна" на стената изобщо съществува. Сега искам да знаете кога ще се случи: когато се случи. Ще бъде като земетресение или гръмотевица. Вие не можете да "направите" да се случи. После искам да знаете колко време ще трае, когато се случи: николко време. Просто ще бъдете от другата страна. Няма да си спомняте за преминаването, защото то не се извършва във времето. То става извън времето, както всяко преживяване и както всички чудеса.

Тъй като чудото се извършва само когато наистина сте пред стената, Вашата задача е да стоите пред нея. Това място не е по вкуса на разсъдъка (mind - бел. моя). Той ще прави всичко възможно, за да избяга оттам. Затова Вие трябва да бъдете по-голям от своя разсъдък и да останете в преживяването на отговорност за живота си. Ако дори и малка част от преживяването Ви остане извън отговорността, Вие нямате шанс да преминете през стената към удовлетвореност и просветление.

Когато се извърши чудото, Вие ще откриете, че не оставате от другата страна на стената. Ще прескачате назад-напред. Ще имате множество удобни случаи да създадете отново своето състояние на отговорност, което е единствената пътека към просветлението. Когато сте пак пред стената, Вашето преживяване за нея ще бъде променено. Няма повече да изпитвате отчаяние. Ще бъдете от другата страна по отношение на това да сте от тази страна, т.е. ще бъдете просветлен относно повторното си "замрачение". Ще прекарате доста голяма част от живота си в преминаване натам и обратно.

Когато накрая действително трайно се установите на просветлената страна, ще има още една промяна в преживяването Ви. Ще бъдете не само отговорен и просветлен, но ще притежавате и майсторство. С него в живота Ви ще се появи способността за творчество. Преди майсторството Вие можете да създавате само съществуващото. След майсторството ще можете да избирате каквото пожелаете и да го извиквате за живот. Това значи, че ще можете да осъществявате всеки избран от Вас контекст и да предизвиквате неговото изчезване от света. Тогава ще познаете Себе си като причината на всички контексти. Вие винаги сте бил причината на контекстите, но сега вече ще го преживявате. След някое преживяване Вие ще бъдете в състояние да погледнете назад в "миналото" и да видите и преживеете своя Аз като източника на всичко, дори когато сте бил сигурен в обратното. В настоящето може би ще творите контексти като благополучие, здраве, удовлетворение, възпитание, призвание, грип, родител, дете, общуване и т.н. Ако например станете контекст за благополучие, Вие ще внасяте качеството благополучие във всяка ситуация или система от отношения. До този момент от живота вероятно сте откривали себе си като контекста на много качества, но Ви е убягвало откриването на себе си като Контекста, създал тези контексти. Ако изобщо сте го забелязвали, сигурно сте бил някак учуден, че въплъщавате качеството на всеки един контекст, който сте откривали, че сте.

За малко искам да се върна към онзи стадий от Вашето развитие в посока към трайно просветление, когато сте пред стената. До този момент Вие сте направили всичко възможно, за да станете отговорен за своето преживяване на живота, но просто липсва отплата - просветлението не идва и това е. На обикновен език тази точка от развитието към майсторство се нарича "скука". В преживяването Ви на живота доминират качествата умора и летаргия. Хората намират за извънредно трудно да понасят скуката и да създават преживяването, че са отговорни за нея. Обикновено става така, че Вие предизвиквате някаква драма в живота си: напускате някого, правите скандал, зарязвате работата си, харчите повече пари, отколкото имате или правите нещо друго, за което знаете, че е безполезно. Става съвсем ясно, че не сте господар на живота си, но вече поне не е скучно. Това, което Ви казвам е, че скуката е последната фаза, която трябва да преодолеете, преди по чудотворен начин да преминете отвъд стената. Ако избягвате скуката, Вие никога няма да успеете да минете през стената.

Повечето от нас преживяват скуката в контекст на работа или отношение. Вие знаете какво правите, когато изпитвате скука в работата или отношенията си. Или започвате разправия, или напускате. Обаче и двете изискват оправдание и Вие се ангажирате в един процес, продиктуван (детерминиран) от съдържанието, чиято цел е да оправдае Вашето напускане или кавга. Ако сте в състояние бързо и сигурно да изкарвате хората неправи, няма да Ви трябва много време да съберете оправданията си. След като сте извършили и оправдали каквото и да е, Вие ще имате история, която ще разправяте на другите, когато стане дума за Вашето напускане или кавга. Повтарям, че това е процес, детерминиран от съдържанието. Съдържанието са вашите разсъдъчни модели на поведение. Вие сте си отишли, не участвате повече и отказвате да бъдете отговорен. Не присъствате като причина за контекстите и Вашето съдържание (разсъдък) Ви командва. Ако сте буден и възприемате всичко това като щуротия, ще се чувствате много объркан. Когато приключите този определен от съдържанието процес, Вие все още ще бъдете изправен пред проблема да трансформирате живота си в процес, определен от Контекста. С други думи задачата Ви ще бъде да се върнете и отново да застанете пред стената. Когато го направите, винаги точно преди да минете през нея към майсторско владеене на живота, ще се появява скука.


Вижте от същия автор: Кой съм аз? | Тайната е в даването | Гласът | Какво движи света | Майстор, който се упражнява или...


 .