Медитация чрез броене на издишванията

По „Триминутна медитация“
на Дейвид Харп

Това е най-лесната за изпълнение медитация, която съм практикувал. Тя е кратка и можем да я правим навсякъде. Ефектът е незабавен - откъсване от мисловния поток.

Ето как я описва Дейвид в чудесната си книга:

Започнете тази медитация, докато седите удобно на тихо място с изправен гръб, стъпала, поставени на пода, ръце в скута.

Просто при всеки дъх преброявайте на ум издишването: "Вдишвам... едно, вдишвам... две, вдишвам... три, вдишвам... четири". След това започнете отново с "Вдишвам... едно." Опитайте веднъж сега, преди да продължите да четете.

После продължете да четете инструкциите, които следват, и опитайте тази медитация отново. Стремете се да не объркате броенето, а също така да не променяте или регулирате дишането си по какъвто и да било начин. Вижте дали можете да почувствате физическото усещане около всеки дъх - и при вдишването, и при издишването, - докато той преминава през носа или устата. Как усещате дъха си - топъл или студен? Бърз или бавен?

Ако се уловите, че мислите за нещо друго, освен за усещането на дъха си и броя на издишванията, върнете се на съсредоточаването върху усещането за дишане и върху поредността на вдишването. Ако не сте напълно сигурни до кое по ред издишване сте стигнали, веднага започнете с: "Вдишвам... едно". Никакво осъждане, никакви мисли от сорта: "Пак оплесках броенето", просто отново "Вдишвам... едно".

Когато се наслаждавате на любимо хоби, като корабомоделизъм или шиене, вашите мисли обикновено се съсредоточават направо върху това, което правите. Интарзията или бродирането стават вашите "предпочитани" мисли. А сега разглеждайте броенето на всеки дъх и усещането за всеки дъх като ваши "предпочитани" мисли. Така че други мисли, като спомени, планове, страхове, желания, обяд или каквото и да било друго, ще бъдат просто нежно заменени - още щом ги забележите да се промъкват, - от "Вдишвам... едно, вдишвам... две" и т.н. А те ще се промъкват! Разбира се, трудно е да останете съсредоточени, но е необичайно удовлетворяващо, когато става все по-естествено.

Красотата на тази медитация е в това, че веднъж като я усвоите, можете да я практикувате навсякъде! Опитайте в автобуса или по време на дълга, скучна среща. Подобно на всички "пречистващи ума" упражнения, с малко практика дихателната медитация води до нарастване на едно прелестно мирно и спокойно чувство. 



Вижте също: Ходеща медитация | Трансцендентална Медитация | Лечебна медитация с използване на цветове | Какво е медитация?

 . 

Моят отговор на въпроса "Кой съм аз?"

В книгата "Бхагавад гита такава, каквато е" е публикувана следната вълнуваща илюстрация:

Под нея има кратко описание: Душата е пътник в колесницата на материалното тяло, а разумът е колесничар. Поводите са умът, а конете са сетивата. Душата страда или се наслаждава в присъствието на ума и сетивата.

И така, Кой съм аз? 

Ето как отговарят на този въпрос Рамана Махарши, Рон Смодермон и Екхарт Толе.

А ето и моят отговор:

Аз съм моето тяло.

Аз съм Атанас, мъж на 65 години (статистически ми остават 6-7), висок 175 см., с пъстри очи, плешив и с коремче. Изглеждал съм и по-добре. Бях сладко бебе, палав ученик, симпатичен юноша, китарист в група, млад амбициозен инженер, добър съпруг и баща, планинар, плувец, скиор, рибар и пр. Но това са много различни тела; ако аз съм моето тяло, кое от тях по-точно съм? И дали това тяло не е просто транспортно средство за придвижване на моите сетива и ум?

Аз съм моите сетива.

Обичам да гледам планина (Пирин) и море (Аркутино), да слушам Бетовен и Бийтълс, да вдишвам аромата на борова гора и морски бриз, да вкусвам снежна вода под връх Джангала и мекия вкус на асеновградски мавруд, да докосвам грубата кора на 100-годишен дъб или нежната кожа на бебешко краче. Но сетивата са само датчици, които предават нервни сигнали към мозъка. Той ги обработва и ги предоставя на ума, който от своя страна сътворява картина на света, в който си мисли, че живее.

Аз съм моят ум.

Все още притежавам остър и аналитичен ум и добра памет. Имам сравнително висок IQ, бързо се ориентирам в нова среда (ооо, тук се включи егото - шшшт!). Егото ангажира голяма част от нашия ум. Най-важните думи за него са "аз" и "мое", а основните му действия са насочени към това да оцелее и да бъде право. Аз съм прав, другите грешат. Мантрата на егото е ''още". То непрестанно желае нещо. Егото не може да бъде унищожено напълно. Достатъчно е да знаем, че го има, да го наблюдаваме и да не го вземаме на сериозно. Всъщност, в духовната литература думата ум (на англ. mind), включва работен ум (мисли, емоции, чувства), памет, его и разум (висш интелект).

Аз съм разум.

Материалната система колесница-коне-поводи (тяло-сетива-ум) се ръководи от колесничар, когото можем да наречем разум. Ако смятате, че този разум се е появил като следствие от еволюцията на маймуните, моля затворете тази страница и преминете към нещо по-интересно. Този разум е част от Висшия Космически Разум, който ръководи света на Проявеното - от хигс бозона до Вселената като цяло. Някъде използват термина Единно поле на всички природни закони. Във физиката са открити десетки константи (напр. Константа на Планк h=6.626070040x10^-34 J·s), чиито стойности, ако бяха малко по-различни, съществуването на Вселената такава, каквато я познаваме, би било невъзможно.

Дотук се занимавахме с физическия или Проявения свят.

- - -

Преди двадесетина години осъзнах, че не съм човешко същество с духовни преживявания, а по-скоро духовно същество с човешки преживявания.

Аз съм безсмъртна душа.

Аз съм наблюдател. Избрал съм тази колесница, коне и колесничар и споделям жизнения им път, за да натрупам определен опит. Но има една важна подробност: не мога да влияя пряко на решенията, които взима колесничарят. Той има свободна воля. Само в изключителни случаи, в които той развие дълбока интуиция, мога да контактувам с него. След края на жизнения цикъл на тялото и ума, единственото, което ще остане от тях ще са моите спомени. 

Около мен има други душѝ, с които заедно се "прераждаме" и учим общи уроци. Крайната цел е достигане до съвършенството на Този, Който ни е създал и завръщане при Него*.

Аз съм Съзнание.

Представете си киноекран. На него се прожектира филмът "Троя". Цар Приам наблюдава от крепостните стени със свито сърце двубоя между сина му Хектор и непобедимия Ахил. Филмът свършва и осветлението в залата светва. Виждащият (царят) и вижданото (Хектор и Ахил) са били просто сенки върху екрана. Екранът е единствената реалност, осигуряваща възможност да се появят всички изображения. По същия начин в "света" виждащият и вижданото заедно се създават от ума, както в съня умът създава несъществуващ свят и нашето тяло в него. Съзнанието е единствената реалност, а умът и разумът са негови производни.

И така, Аз съм частица Божествено Съзнание, създадена по Божий Образ и Подобие и изпратена в този материален свят, за да учи и да трупа опит.

Аз съм шепа вода, изпарила се от Бяло море, паднала като сняг под връх Вихрен, устремила се като буен поток през пролетта и завърнала се в Първоизточника така, както Блудният син се завръща при своя Отец**.

- - -

Оттук нататък думата има моят Отец.

Аз съм Оня, Който съм.***

АЗ СЪМ.

____ ****

_________
* И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец [Матей 5:48].
** [Лука 15:11-32].
*** [Изход 3:14].
**** Неизразимо с думи.

 .