На пръв поглед изглежда така, сякаш учителят и ученикът са разделени и учителят дава нещо на ученика. Всъщност, да преподаваш означава да научаваш, така че учителят и ученикът са едно цяло.
Да преподаваш означава да даваш пример. От твоя пример се учат останалите, а също и ти самият. Въпросът не е дали ти ще бъдеш учител, защото изборът не се състои в това. Ти избираш какво желаеш да преподаваш въз основа на това, което желаеш да научиш. Ти не можеш да дадеш нещо на друг, освен на себе си, а това се научава чрез преподаване. Преподаването е призив към свидетели, които да потвърдят онова, в което вярваш. То е метод на посвещение. То не се осъществява само чрез думи. Всяка ситуация трябва да бъде шанс да научиш другите какво си ти и какво са те за теб. Нищо повече, но не и по-малко.
Кои са учителите? Учител е всеки, който е избрал да бъде. Неговата подготовка се състои само в това, че някак си, някъде той е направил съзнателен избор да не разглежда собствените си интереси като нещо различно от интересите на някой друг. Постигнал веднъж това, пътят му е открит и посоката определена. Една светлина е проникнала в мрака. Може и да е самотна светлина, но е достатъчна. Той е постигнал съгласие с Първоизточника, дори ако все още не вярва в Него. Станал е носител на Светлината. Превърнал се е в учител.
За всеки учител съществува отделено учение. Всяко учение е до голяма степен различно по форма. Различни са и средствата, с които си служи то. Но по съдържание Учението остава неизменно. То може да се преподава чрез действия или мисли, чрез думи или безмълвно, на всеки език и на никой език, по всяко време, място или начин. Няма никакво значение какъв е бил учителят преди да чуе Зова. Той се превръща в спасител с това, че е откликнал. Погледнал е на друг човек като на самия себе си.
Кои са техните ученици? За всеки учител са определени ученици, които ще започнат да го търсят веднага, щом той се почувства готов. Те са избрани за него, защото формата на учението, което той ще преподава, е най-подходяща за тях с оглед на собственото им ниво на разбиране. Неговите ученици го очакват, защото идването му е сигурно. То е само въпрос на време. Щом той реши да осъществи своята роля, те на свой ред ще бъдат готови да осъществят тяхната.
Когато учител и ученик се срещнат, започва процес на едновременно преподаване и възприемане. Всеки научава, че да даваш и да получаваш е едно и също. Разделителната черта, която са прокарали между различните роли, съзнания, тела, потребности, интереси и всички различия, които мислят, че ги разделят един от друг, избледняват, стават смътни и изчезват. Онези, които са готови да усвоят едно и също учение, споделят общ интерес и обща цел. Така този, който е бил ученик, сам се превръща в учител.
Кои са нивата на преподаване? Учителите нямат твърдо установено ниво на преподаване. Всяка ситуация на преподаване и усвояване съдържа различно взаимоотношение в началото. Няма такъв човек, от когото един учител да не може да научи нещо, следователно няма такъв, когото той да не може да учи. От практическа гледна точка той не може да срещне всекиго, както и не може всеки да го открие. Затова планът включва много специфични контакти, които трябва да се осъществят за всеки учител. Няма случайности. Онези, които трябва да се срещнат, ще се срещнат, защото са готови един за друг.
Най-простото ниво на преподаване изглежда твърде повърхностно. То съдържа привидно съвсем обичайни срещи: „случайна" среща на двама видимо непознати в асансьора, дете, което не гледа къде върви и се блъска във възрастен „случайно", двама студенти, които се „случва" да вървят заедно по пътя към дома. Не съществуват случайни срещи. Всяка от тях съдържа потенциала да се превърне в преподаване и усвояване. Може би непознатите в асансьора ще се усмихнат един на друг, може би възрастният няма да се скара на детето, задето се е блъснало в него, може би студентите ще станат приятели. Дори и на нивото на най-обикновената среща е възможно двама души да престанат да разглеждат интересите си като различни, та дори и само за момент. Този момент би бил достатъчен. Спасението е дошло.
Всяка ситуация на обучение и усвояване е максимална, в смисъл че всеки човек, който участва в нея, ще научи най-многото, на което е способен от другия човек в този момент. В този смисъл и само в него можем да говорим за нива на преподаване. Използвайки понятието по такъв начин,
второто ниво на преподаване е по-трайно взаимоотношение, в което в даденото време двама души влизат в твърде интензивна ситуация на преподаване и усвояване и след това видимо се разделят. Както и при първото ниво, тези срещи не са случайни, нито пък онова, което изглежда край на взаимоотношенията, е реалният им край. И тук отново всеки е усвоил най-многото, което е в състояние на дадения етап.
Третото ниво на преподаване се осъществява във взаимоотношения, които веднъж, след като се формират, остават за цял живот. Това са ситуации на преподаване и усвояване, в които всеки човек получава учебен партньор, който му предоставя безгранични възможности за обучение. Такива взаимоотношения в общия случай са редки, защото тяхното съществуване предполага, че онези, които се включват в тях, са достигнали определен етап едновременно, в който балансът между преподаване и усвояване е всъщност съвършен. Това не означава, че те непременно го разбират, обикновено не. Възможно е дори да бъдат твърде враждебни един към друг за известен период, а понякога и през целия си живот. Но ако изберат да го научат, пред тях е съвършеният урок и той може да бъде усвоен.
По Курс на чудесата.
.
