17 юни 2011

На 60


Днес тялото ми става на 60 години. Това е повод за някои размисли...

В материалния свят животът протича на четири етапа:

Раждане – разширяване – свиване – смърт.

Това се отнася до всички форми – камък, растение, животно, човек, звезда, галактика. Предполага се, че в далечно бъдеще Вселената ще спре да се разширява, ще започне свиване и накрая всичко ще се върне в Непроявеното, откъдето се е появило.

При хората периодът на разширяване най-често се свързва с егото – то иска победи, богатство, власт, забавления.

След билото - около 50-60-те започва свиването. Наближава пенсионирането. Плановете за външно развитие и кариера отстъпват на желанието за спокойствие, грижи за дома, внуците.

Идва време да си зададем най-важния въпрос: Кой съм аз?

При част от нас, да ги наречем материалисти, атеисти, егото започва да се капсулира, да се втвърдява. Накрая идва неизбежното и ако наистина вярваме, че с това всичко свършва, че няма нищо отвъд... не бих искал да изпадам в подобно положение...

При друга част от хората, успоредно с остаряването настъпва духовна промяна. Наричам я Пробуждане за истинската ни Същност. Това, което е създадено по Божий образ и подобие – Душа, Висше Аз, Атман, Съзнание...

Будистите казват: „Този свят е като мост - премини през него, но не строй дома си на него”.

„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.”, проповядва Иисус (Матей 6:19).

Ето как мисля аз на 60:

Родил съм се гол на този свят и ще си отида без нищо.

Единственото смислено нещо, което мога да направя с остатъка от живота си е да го раздам.

Едно е, обаче, да си го прочел, второ – да го повярваш, а трето и четвърто...

За това се нуждая от вашата помощ. Моля ви, помогнете ми да го изпълня.

Предварително ви благодаря!

Изпращам ви Мир, Любов и Светлина!

Намасте! 
 . 
 . 

 .
.