Грях

По книги на Екхарт Толе

От "Силата на Настоящето":

Не ми харесва думата грях. Тя предполага, че съм бил съден и намерен за виновен.

През вековете около думи като грях са се натрупали много неверни представи и тълкувания в резултат на невежество, недоразбиране и желание за контрол - но те съдържат същината на истината. Ако не можете да погледнете отвъд тези тълкувания и не можете да осъзнаете действителността, към която сочи думата, не я използвайте. Не се спирайте на нивото на думите. Думата не е нищо повече от средство за постигане на определена цел. Тя е абстракция. До голяма степен подобно на пътен знак тя обозначава нещо повече от себе си.

Думата "мед" не е мед. Можете да изучавате меда и да говорите за него колкото си искате, но няма истински да го познавате, докато не го опитате. След като го опитате, думата става по-малко важна. Вече няма да сте приковани към нея. По същия начин може да говорите непрекъснато за Бога до края на живота си, но дали това означава, че познавате или поне сте зърнали действителността, която думата обозначава? Това всъщност не е нещо повече от маниакална привързаност към един знак, към един мисловен идол.

Обратното също е вярно. Ако по каквато и да е причина не харесвате думата "мед", това може да ви попречи да опитате меда. Ако имате силна неприязън към думата "Бог", която е негативната форма на обвързването, може да отречете не просто думата, но и реалията, която обозначава. Ще се откъснете от възможността да изживеете тази реалия. Разбира се, всичко това е присъщо на отъждестяването със собствения ви ум.

И така, ако една дума повече не ви върши работа, захвърлете я и я заместете с друга, която ви върши работа. Ако не харесвате думата "грях", използвайте "несъзнание" или "лудост". Така може да се приближите до истината, до действителността зад думата, вместо до дума, с която дълго е злоупотребявано, като например "грях". Така не остава място за вина.

И тези думи не ми харесват. Те намекват, че нещо с мен не е наред. Съдят ме.

Разбира се, че нещо с вас не е наред - но не ви съдят.

Не искам да ви обиждам лично, но не принадлежите ли към човешкия род, избил повече от 100 милиона от себеподобните само през XX век?

Говорите за колективната вина?

Не е въпрос на вина. Но докато ви управлява его-умът, вие сте част от колективната лудост. Може би не сте се вглеждали особено задълбочено в човешката участ, в нейното състояние на подчинение на его-ума. Отворете очи и вижте страха, отчаянието, алчността и насилието, които са всепроникващи. Вижте ужасяващата жестокост и страдание в невероятни мащаби, които хората са причинявали и продължават да причиняват един на друг, както и на други форми на живот на планетата. Няма нужда да съдите. Само наблюдавайте. Това е грях. Това е лудост. Това е несъзнание. И най-вече, не забравяйте да наблюдавате собствения си ум. Там потърсете корена на лудостта...

От "Нова Земя":

Грях е дума, която е била в невероятно голяма степен неправилно разбирана и неправилно тълкувана. В буквален превод от древногръцки - а това е езикът, на който е бил написан Новият завет - да грешиш означава да не улучиш целта, както, например, стрелецът не улучва мишената. Следователно да съгрешиш означава да не улучиш целта на човешкото съществуване. Означава да живееш неумело, сляпо, и затова да страдаш и да причиняваш страдание...

Мой коментар:

Сравнявам греха със спорта биатлон. Когато не успеем да улучим целта, трябва да направим допълнителна обиколка.

Можем ли да го сравним с прераждане?...

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.


 . 

Няма нищо извън Настоящето

По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

Миналото и бъдещето не са ли също толкова реални, понякога дори по-реални от Настоящето? В крайна сметка миналото определя кои сме, както и това как възприемаме и какво поведение следваме в Настоящето. Бъдещите ни цели определят какви действия предприемаме в Настоящето.

Още не сте схванали същността на това, което казвам, защото се опитвате да го разберете с ума си. Умът не може да го проумее. Само вие можете. Моля ви, просто слушайте.

Случвало ли се е някога да изпитате, направите, помислите или почувствате нещо извън Настоящето? Мислите ли, че това ще се случи някога? Възможно ли е нещо да се случи или да бъде извън Настоящето? Отговорът е очевиден, нали?

Никога нищо не се е случвало в миналото, то се е случвало в Настоящето.

Никога нищо няма да се случи в бъдещето, то ще се случи в Настоящето.

Това, което смятате за минало, е следа в паметта от някогашно Настояще, съхранено от ума. Когато си спомняте миналото, вие реактивирате следа в паметта - в Настоящето. Бъдещето е въображаемо Настояще, проекция на ума. Когато то настъпи, настъпва като Настояще. Когато мислите за бъдещето, мислите сега. Очевидно миналото и бъдещето нямат своя собствена реалност. Както луната няма собствена светлина, а само може да отразява светлината на слънцето, така и бъдещето и миналото са само бледо отражение на светлината, силата и реалността на вечното Сегашно. Тяхната реалност е взета назаем от Настоящето.

Същността на това, което казвам тук, не може да бъде разбрана от ума. В момента, в който го проумеете, се получава изместване на съзнанието от ума към Битието, от времето към Присъствието. 

Изведнъж всичко става живо, пръскащо енергия, излъчващо Битие...

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.



 . 

Просветление

По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

Какво означава просветление?

Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. "Да имаш малко дребни?" - смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка. "Нямам какво да ти дам" - отвърнал непознатият. После попитал: "Какво е това, върху което седиш?" "Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня." "Поглеждал ли си някога вътре?" - попитал непознатият. "Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо". "Я погледни" - настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.

Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо - вътре в себе си. Чувам ви да казвате: "Но аз не съм просяк". Просяк е всеки, който - дори и да има големи материални богатства - не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.

Думата просветление извиква в съзнанието представата за някакво свръхчовешко постижение - и на егото му харесва да поддържа тази представа, но всъщност просветление е просто вашето естествено състояние на почувствано единство с Битието. То е състояние на свързаност с нещо неизмеримо и неразрушимо, нещо, което - почти парадоксално - сте по същество вие и въпреки това е много по-голямо от вас. То е да намериш истинската си природа отвъд името и формата. Неспособността да изпитате тази свързаност поражда илюзията за отчужденост - от вас самите и от околния свят. Възприемате се - съзнателно или несъзнателно - като изолиран отломък. Появява се страх и вътрешните и външни конфликти се превръщат в норма.

Обичам простото определение на Буда за просветлението - "край на страданието". В това няма нищо свръхчовешко, нали? Разбира се, като всяко определение, то е непълно. Казва ви само какво не е просветлението - не е страдание. Но какво остава, когато вече няма страдание? По този въпрос Буда мълчи и мълчанието му намеква, че ще трябва сами да разберете. Той използва негативно определение, за да не може умът да го превърне в нещо, в което да вярва, или в някакво свръхчовешко постижение - цел, която не ви е по силите да постигнете. Въпреки тази предпазливост, повечето будисти все пак вярват, че просветлението е за Буда, а не за тях - или поне не в този живот.

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.


 . 

Битие

По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

Използвате думата Битие. Може ли да обясните какъв смисъл влагате в нея?

Битието е вечният, неотменно присъстващ Единен Живот зад безбройните му форми, подвластни на раждането и смъртта. Но Битието е не само отвъд, но и дълбоко във всяка форма като нейна най-вътрешна невидима и неразрушима същност. Това означава, че е достъпно за вас във всеки момент като вашето най-дълбоко "аз", вашата истинска природа. Но не се опитвайте да го проумеете с ума си. Когато присъствате, когато вниманието ви е изцяло съсредоточено в Настоящето, Битието може да се усети, но никога да се разбере с ума. Да си възвърнем съзнанието за Битието и да пребиваваме в това състояние на "чувстване и осъзнаване" - това е Просветление.

Когато говорите за Битие, Бог ли имате предвид? Aкo е така, защо не го кажете?

Думата Бог е опразнена от смисъл в резултат на хиляди години злоупотреба. Понякога я използвам, но пестеливо. Като казвам злоупотреба, имам предвид, че хора, които никога дори не са зървали царството на свещеното, безбрежната широта зад тази дума, я използват с огромна самоувереност, сякаш че знаят за какво говорят. Или пък излагат аргументи против нея, сякаш им е ясно какво отричат. Тази злоупотреба е породила абсурдни вярвания, твърдения и егоистични заблуди от рода на "Моят или нашият Бог е единственият истински, а твоят е фалшив", или пък прословутото изявление на Ницше: "Бог е мъртъв".

Думата Бог се е превърнала в затворено понятие. Още щом някой я произнесе, се създава мисловен образ, който вече едва ли е на белобрад старец, но все пак представлява мисловно изображение на някого или нещо извън вас и - да, точно така! - почти неизменно е от мъжки пол.

Нито Бог, нито Битие, нито която и да е друга дума може да дефинира или да обясни неизразимата действителност зад нея, затова единственият важен въпрос е дали думата помага или възпрепятства изживяването на онова, което назовава. Сочи ли тя отвъд себе си към тази трансцендентна реалност, или лесно се поддава на това, да се превърне просто в идея в ума ви, нещо, в което да вярвате, мисловен идол?

Думата Битие нищо не обяснява, но нима думата Бог обяснява нещо? Думата Битие обаче има преимуществото да бъде отворено понятие. Тя не свежда безграничното невидимо до някаква крайна реалия. Невъзможно е да си изградите за него мисловна представа. Никой не може да претендира за изключителни права върху Битието. То е самата ваша същност и ви е непосредствено достъпно като усещане на собственото ви присъствие, като осъзнаването, че "аз съм" предхожда представата "аз съм това или онова". Затова е малка стъпката от думата Битие до това, да изпитате Битието.

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.


 . 

Новата земя не е утопия

По "Нова земя" на Екхарт Толе.

Представата за Новата земя не е ли просто още една утопична визия?

Съвсем не.

Всички утопични визии споделят една обща черта: те представляват умствена проекция на едно бъдещо време, когато всичко ще бъде прекрасно, ние ще бъдем спасени, в света ще се възцари мир и хармония и ще дойде краят на човешките проблеми. Многобройни са утопичните визии, създадени от човека. Някои от тях са завършвали с разочарование, други - с катастрофа.

В сърцевината на всички утопични визии се крие една от основните структурни дисфункции на старото съзнание: да се гледа към бъдещето като спасение. Но бъдещето съществува единствено и само в ума на човека, като мисловна форма, така че когато се надявате на някакво бъдещо спасение, вие несъзнателно търсите спасение в собствения си ум. Попадате в капана на формата и това е егото.

"И видях ново небе и нова земя..." [Откр. 21:1], пише библейският пророк. Основата на Новата земя е Новото небе - пробуденото съзнание. Земята - външната действителност - е външно отражение на Новото небе. Възникването на Ново небе и вследствие на това, на Нова земя, не са бъдещи събития, които ще ни направят свободни. Нищо не ще ни направи свободни - единствено настоящият момент ни прави свободни. Осъзнаването на това е пробуждането. Пробуждането като бъдещо събитие е безсмислица, тъй като пробуждането е осъзнаване на Присъствието. Следователно Новото небе, пробуденото съзнание, не е бъдещо състояние, което трябва да бъде постигнато. Ново небе и Нова земя възникват вътре във вас в сегашния момент, а ако не възникнат в момента, значи са само мисъл в главата ви и възникване няма. Какво казва Иисус на учениците си? "...защото ето, царството Божие вътре във вас е" [Лука 17:20-21].

В проповедта на планината Иисус говори, че до момента малко хора са разбрали за какво става дума. Той казва: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята" [Матей 5:5]. В съвременните версии на Библията, "кротки" вече се превежда като "смирени". Ала кои са кротките или смирените и какво означава, че те ще наследят света?

"Кротки" са хората без его. Онези, които са се пробудили за същностната си природа - природата си на съзнание - и осъзнават тази същност във всички "други", във всички форми на живот. Те живеят в състояние на капитулация и усещат, че са едно с Целостта и с Източника. Хората без его са въплъщение на пробуденото съзнание, което променя всички аспекти на живота на нашата планета, включително и природата, тъй като животът на земята е неотделим от човешкото съзнание, което го възприема и си взаимодейства с него.

В този смисъл кротките ще наследят земята.

Един нов човешки вид възниква на планетата. 

Възниква сега и вие сте част от него!

Вижте още  Статии за Екхарт Толе


 . 

Изгубете себе си, за да откриете себе си

По "Нова земя" на Екхарт Толе.

Вътрешно пространство възниква, когато се освободите от потребността да утвърждавате вашата формова идентичност. Тази потребност е на егото. И затова не е истинска потребност. Всеки път, когато се освобождавате от някой от тези поведенчески модели, във вас възниква вътрешно пространство. Вие ставате по-истински себе си. За егото ще изглежда, че сякаш изгубвате себе си, но е точно обратното. Иисус учи преди хилядолетия, че е потребно да изгубиш себе си, за да откриеш себе си. Всеки път, когато се освобождавате от такъв модел, вие преставате да утвърждавате кой сте на нивото на формата, а кой сте отвъд формата разцъфтява по-пълно. Ставате по-малко, за да можете да бъдете повече.

Ето някои начини, по които хората несъзнателно се опитват да утвърдят своята формова идентичност. Ако сте достатъчно осъзнати, ще можете да различите част от несъзнателните модели и при вас:

- искате да получите признание за нещо, което сте направили, или се ядосвате и се разстройвате, ако не получите признание;

- опитвате се да получите внимание, като говорите за проблемите си, за историята на болестта си, или като правите сцена;

- изказвате мнението си, когато никой не ви е питал за него и то с нищо няма да промени настоящата ситуация;

- проявявате по-голям интерес към това, как другият гледа на вас, отколкото на самия човек, т.е. използвате другите като отражения на вашето его или като подсилващи вашето его;

- опитвате се да впечатлите другите с притежания, знания, добър външен вид, високо обществено положение, физическа сила и т.н.;

- временно раздувате егото си чрез гневно реагиране на нещо или някого;

- приемате нещата твърде лично, изпитвате обида;

- изкарвате, че сте прави, а другите грешат чрез безплодни умствени или словесни оплаквания;

- желаете да бъдете забелязани или да изглеждате важни.

След като сте открили някой от тези модели у себе си, предлагам ви да направите следния експеримент. Вижте как ще се почувствате и какво ще се случи, ако отхвърлите този модел. Просто се откажете от него и вижте какво става.

Отказът от утвърждаване кой сте на нивото на формата е друг начин да се генерира съзнателност. Открийте огромната мощ, която протича през вас и се влива в света, когато престанете да изтъквате вашата формова идентичност.

Вижте още  Статии за Екхарт Толе


 . 

Осъзнаване на вътрешното пространство

По "Нова земя" на Екхарт Толе.

Пространството между мислите би трябвало спорадично да се проявява във вас, но вероятно вие изобщо не го забелязвате. Съзнание, хипнотизирано от преживяванията и обусловено да се отъждествява преди всичко с формата, т. е. със съзнанието за обектите, поначало почти не е в състояние да се издигне до осъзнаване на пространството. Това всъщност означава, че вие не можете да осъзнаете себе си, защото сте постоянно заети със съзнаването на нещо друго, формата непрекъснато разсейва вниманието ви. Дори когато на пръв поглед съзнавате себе си, по-дълбоко погледнато, не е така - вие сте превърнали себе си в обект, в мисловна форма, и съответно съзнавате една мисъл ("аз"), а не самите себе си.

Възможно е, когато чуете за вътрешно пространство, да започнете да го търсите, но тъй като го търсите като обект или преживяване, няма да успеете да го намерите. Това е дилемата, пред която се изправят всички, които се стремят към духовно осъществяване или просветление. Иисус казва: "Царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е." [Лука 17:20-21].

Ако не прекарвате целия си живот в будно състояние в неудовлетвореност, тревоги, грижи, депресии, отчаяние или други негативни състояния; ако сте способни да се радвате на простичките неща в живота като песента на дъжда или гласа на вятъра; ако забелязвате красотата на облаците, ако можете да сте сами, без да се чувствате самотни, ако не се нуждаете от умствения стимул на развлеченията; ако се отнасяте към напълно непознатия любезно, без да очаквате нищо от него... значи у вас се е отворило, било то за кратко или за по-дълго, вътрешното пространство, стоящо зад безспирния поток на мисленето, каквото е човешкият ум. И в мига, в който това се случи, във вас се разлива едно почти недоловимо усещане за благополучие, за жив покой. Интензивността на усещането варира от трудно забележимо фоново чувство на задоволство до това, което древноиндийските мъдреци са нарекли ананда - блаженството на Битието. Тъй като вие сте били обусловени да обръщате внимание единствено на формата, вероятно няма да бъдете в състояние да го съзнаете непосредствено и ще ви е нужен посредник. Така например, има нещо общо между способността да виждате красотата, да оценявате простите неща, да се радвате на собствената си компания, да се отнасяте към другите с любяща любезност. Този общ елемент е чувството на удовлетвореност, покой и живост - невидимият фон, без който тези преживявания не биха били възможни.

Винаги, когато почувствате красотата, когато осъзнаете доброто в обикновените неща от живота, потърсете задния план на преживяването вътре във вас. Не го търсете така, сякаш търсите нещо. Не можете да го забодете като пеперуда, където ви е угодно, и да кажете: "А, ето го, държа го в ръцете си", не можете и да го схванете посредством ума и да го дефинирате по един или друг начин. Той е като безоблачното небе. Не притежава форма. Той е пространство; той е покой, сладостта на Битието, както и нещо безкрайно повече, защото това са само пътни знаци. Когато станете способни да го усещате непосредствено, вътре в себе си, той се задълбочава. Така че когато оценявате нещо просто - един звук, една гледка, едно докосване - когато виждате красотата, когато изпитвате любяща доброжелателност един към друг, почувствайте и това вътрешно пространство, което е източникът и задният план на преживяването.

В хода на хилядолетията много поети и мъдреци са откривали, че истинското щастие - аз го наричам "радостта от Битието" - се намира в простите, наглед незначителни неща. В безспирния им стремеж да им се случи "нещо голямо" повечето хора непрекъснато пропускат да видят незначителното, което се оказва всичко друго, но не и незначително. Философът Ницше, в един рядък за него момент на дълбок покой, пише: "За щастието, колко малко е нужно вече за щастието! (...) Тъкмо най-малкото, най-тихото, най-лекото - прошумоляване на гущер, лек полъх, плясъкът на криле, кратък миг - малкото съставя същността на най-доброто щастие. Тихо!".

Защо "най-малкото нещо" създава "най-голямото щастие"? Защото истинското щастие не се причинява от неща или събития, макар на пръв поглед да изглежда така. Нещото, събитието като такова е недоловимо, така ненатрапващо се, че ангажира само малка част от съзнанието ви - а останалата част е вътрешно пространство, самото съзнание, ненакърнено от формата. Вътрешното съзнание за пространството и за това кой сте са едно и също. Иначе казано, формата на малките неща оставя място за вътрешното пространство. А именно вътрешното пространство, необусловеното съзнание, поражда истинското щастие, радостта от Битието. За да осъзнаете безмълвните неща трябва да сте вътрешно притихнали. Нужна е висока степен на осъзнатост. Бъдете в покой. Гледайте. Слушайте. Бъдете присъстващи.

Ето и един друг начин да откриете вътрешното пространство: съзнайте, че съзнавате. Кажете си или си помислете "Аз съм", но не прибавяйте нищо повече. Осъзнайте покоя, който избликва от "Аз съм". Усетете присъствието си, голото, разбулено Битие. Недокоснато от младост или старост, богатство или бедност, добро или лошо. Това е пространствената утроба на всичко сътворено, на всички форми.

Вижте още  Статии за Екхарт Толе


 . 

Добро и лошо

По "Нова земя" на Екхарт Толе.

В определен момент през живота си повечето хора осъзнават, че съществува не само раждане, израстване, успех, добро здраве, удоволствие и победи, но също така и загуби, неуспехи, болести, старост, разпад, болка и смърт. Конвенционалните имена за двата типа неща са "добро" и "лошо", ред и безредие. "Смисълът" на човешкия живот обикновено се свързва с това, което той нарича "добро", но доброто непрекъснато заплашва да се срине, да рухне, да премине в безредие; когато животът изгуби смисъла си, човекът е застрашен от безсмислеността и "лошото". Рано или късно безредието връхлита в живота на всеки човек, независимо колко застраховки си е направил. Връхлита под формата на загуба или инцидент, болест, някаква форма на инвалидност, стареене, смърт. Ала връхлитането на безредието и настъпващият в резултат срив на дефинирания от ума смисъл могат да се окажат вратата, водеща към по-висш порядък.

"Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога", се казва в Библията. Какво е "мъдростта на тоя свят?" Движението на мисълта, а смисълът се дефинира предимно и най-вече от мисълта.

Мисленето изолира една ситуация или събитие и го нарича "добро" или "лошо" - сякаш то има отделно съществуване. Когато прекалено се мисли, действителността се фрагментира. Това фрагментиране е илюзия, но изглежда напълно реално за човека, който е в негов плен. Вселената е неделима цялост, в която всичко е взаимосвързано, изолирани неща няма.

По-дълбоката взаимосвързаност на всички неща и събития предполага, че умствените етикети "добро" и "лошо" са в крайна сметка илюзорни. Те винаги предполагат ограничена гледна точка и в този смисъл са само относително верни и са временни. Прекрасна илюстрация е историята за мъдрия човек, който спечелил от лотарията скъпа кола. Семейството и приятелите му се зарадвали на късмета му и дошли да го поздравят. "Не е ли страхотно! - казали те. - Та ти си истински късметлия!" Мъжът се усмихнал и отвърнал: - "Може би". Няколко седмици се радвал на колата, пътувал с нея нагоре-надолу. Ала един ден пиян шофьор се блъснал в него на едно кръстовище и той се озовал в болницата с множество наранявания. Семейството му и приятелите му дошли на посещение. Рекли му: "Такава липса на късмет!" Той пак се усмихнал и им отвърнал: "Може би". Докато бил в болницата, една нощ се образувало свлачище и къщата му рухнала в морето. На следващия ден приятелите му дошли на посещение и казали: "Не си ли късметлия - беше в болницата и затова не падна с къщата в морето." Той отново отвърнал: "Може би".

"Може би" на мъдрия човек всъщност означава неговия отказ да съди случващите се неща. Вместо да отсъжда, той приема, и по този начин влиза в съзнателна хармония с по-висшия порядък. Той знае, че често е невъзможно умът да разбере какво място заема или каква цел има в тъканта на цялото привидно случайно събитие. Но случайни събития не съществуват, нито пък има неща или събития, съществуващи изолирано само чрез себе си и за себе си. Атомите, които съставляват вашето тяло, някога са били родени сред звездите, а причините дори за най-малкото събитие са буквално безкрайни и свързани с цялото по безброй неразбираеми начини. Ако искате да проследите причината за дадено събитие, ще се наложи да се върнете до самото начало на сътворението. Космосът не е хаотичен. Самата дума "космос" означава "ред, порядък". Ала не ред, разбираем за човешкия ум. И все пак, въпреки че умът не е в състояние да го разбере, понякога успява да надзърне в него.

Вижте още  Статии за Екхарт Толе


 . 

Изобилието

По "Нова земя" на Екхарт Толе

Ако мисълта за липса - била тя липса на пари, на признание или на любов - е част от това, кой мислите, че сте, винаги ще усещате загуба. Вместо да признаете всичко добро, което вече го има в живота ви, вие изобщо няма да го забелязвате и ще мислите непрекъснато само за загубата. Признаването на доброто, присъстващо в живота ви, е в основата на всяко изобилие, факт е, че когато си мислите, че светът се отдръпва от вас, всъщност вие се отдръпвате от света. Отдръпвате се от него, защото дълбоко в себе си се смятате за незначителни и следователно нямате какво да дадете на другите.

Опитайте това няколко седмици и вижте как то променя вашата действителност: всеки път, когато си мислите, че хората не ви дават нещо - похвала, добра оценка, помощ, любяща загриженост и т.н., - дайте им го вие. Нямате ли го? Ами постъпвайте така, все едно, че го имате, и то ще дойде. И тогава, веднага щом започнете да давате, ще започнете и да получавате. Не можете да получите това, което не давате. Потокът навън предопределя потока навътре. Всичко, което мислите, че светът не ви дава, вие вече го имате. Това включва и изобилието. Законът, че потокът навън предопределя потока навътре, е изказан от Иисус със следните разтърсващи думи: "Давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва" [Лука 6:38].

Източникът на изобилието не е извън вас. Той е част от "кой сте". Започнете, като най-напред признаете и осъзнаете изобилието извън вас. Забележете пълнотата на живота около вас. Топлината на слънцето, галеща кожата ви, красивите цветя пред цветарския магазин, отхапването на парче сочен плод, изобилието на небесен дъжд. Пълнотата на живота е на всяка крачка. Забелязвайки тази изобилна заобикаляща ви пълнота, вие се пробуждате, за да забележите вътрешното, спящо във вас изобилие. Нека то се излее навън. Когато се усмихнете на непознат, това вече е поток енергия навън. Ставате "даващ". Често се питайте: "Какво мога да дам; как да помогна на този човек, на тази ситуация?"

Не е нужно да притежавате нещо, за да се чувствате изобилни, макар че ако във вас има постоянно усещане за изобилие, нещата почти сигурно ще потекат към вас. Изобилието идва само при онези, които вече го имат. Това сякаш звучи несправедливо, но ако внимателно го обмислите, ще видите, че не е така. Това е универсален закон. И изобилието, и оскъдицата са вътрешни състояния, които се проявяват като ваша действителност. Иисус казва същото със следните думи: "Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има" [Марк 4:25].

Вижте още  Статии за Екхарт Толе


 .