Дървото на Християнската църква

Източник: Православен молитвеник и Света литургия

 . 

Няколко думи за молитвата

Биват минути, когато в душата на човека е мрачно и тежко, когато страстите растат, когато съдбата ни угнетява и сме готови да изречем най-горчиви проклятия върху всичкия си минал живот...
Тогава трябва да се молим!

Биват минути, когато жива радост закипява неочаквано и в миг овладява нашето същество, когато земният свят ни се вижда като небесен рай и ни се иска всичко да прегърнем, всичко да обикнем...
Тогава трябва да се молим.

И човекът се моли в тези изключителни моменти през живота, моли се искрено, горещо, макар понякога и без думи.

Свята, вдъхновена е такава молитва: това е близка беседа, разговор с Бога.

Така се е молил Христос.

Силата на молитвата е в нейната естественост и истинност!

Нека погледнем наоколо си.

Животът на природата си върви по своя път. Природата изглежда да не се интересува от човешките радости и скърби. Тя негласно страда, негласно се радва и живее в хармония и хубости.

Нека ние, царете на природата, се вгледаме по-внимателно в живота, що кипи в нея.

Едва се съмва и първите лъчи на слънцето проблясват над хоризонта, росните капки, като живи брилянти, блестят в тревите и полските цветя. Тихо шумят листата в гората и се любуват на себе си в огледалните води на събудената река... Започва животът на деня.

И тревите, и цветята, и гората светло, радостно се усмихват към небето! Това е молитвата на растенията. Тя е безмълвна, чиста, безгрешна.

Минават часовете. Звуковете на въздушния живот се събуждат в храсталаците и полетата. Зачуруликват птиците. Пъргавата рибка несмело изскача от водните дълбочини и като оставя вълнисти кръгове върху речната повърхност, пак се устремява в родната стихия: изплува, като че ли само за да погледне към небето и да приветства утрото.

Събудила се е живата твар. Първата песен и първият вик са към Бога! Първият поглед е към небето! Това е молитвата на животните.

Най-късно от всички се събужда човекът. Той благославя утрото с обръщение към Твореца на света и Го проси с молитва да освети предстоящия му труд през настъпилия ден.

Човекът съзнава защо се моли. Разумът и сърцето му раждат неговата молитва. Вярата и любовта звучат в нея. Благодарността и надеждата я сгряват. Така се моли човекът.

Приятелю християнин! Живееш ли ти без молитва? Ставаш ли заран и се залавяш за работата си, без да коленичиш и да просиш Божието благословение за през деня? Лягаш ли си вечер, без да благодариш на Бога за благодеянията му, които си приел през деня? Ако живееш така, ти не си готов за ненадейния час... Ако живееш без молитва, ти си без вяра - нямаш религия, нито даже като езичник. Не ти трябва много време, за да разбереш, че не си християнин, че не си на път към небето.

Но може би ти не оставаш без молитва. Може би понякога се молиш, когато си позамислен или си в нещастие, или в страх, а друг път не се молиш. Или може би се молиш всеки ден, но повтаряш молитвените думи, без да се молиш от сърце или без да имаш искрено желание за нещата, за които се молиш.

Ако е това твоето състояние, то ти не си много по-добре от човека, който живее съвсем без молитва.

И ако в душата и сърцето ти не стане голямо изменение, чрез благодатта и силата на Св. Дух, ти никога няма да стигнеш до онова блажено място, което Бог е приготвил за ония, които Го обичат!

Но какво нещо е молитвата изобщо?

Да речем, че ти си баща или майка, и твоето чедо иска нещо от тебе. То дохожда при тебе и изказва желанието си, и ти се моли да му дадеш това, що иска. Молитва е да се молиш на Бога, твоя небесен Отец, както чедото ти се моли на тебе, земния му баща или майка. Молитва е да изкажем на Бога нуждите си и да Му се молим да ги удовлетвори.

Още нека речем, че ти си беден и имаш съсед богат, който може да ти помогне. Отиваш при този твой съсед и му изказваш всичката си нужда и му се молиш за помощ. Така също трябва да се молиш на Бога, всесилния Цар на небето и на земята, както на богатия си съсед. Молитвата ще рече да изкажем на Бога всичките си душевни и телесни грижи и скърби и да Му се молим за помощ и избавление. Молитвата е искрен и свят разговор с Бога.

Нужно ли ти е нещо, моли се Богу и Той ще ти даде всичко. Не ти ли стига нещо, проси от Него и Той няма да ти откаже. Грехове ли те безпокоят, кажи Му: "Господи, аз съм грешник!" и грехът няма да те безпокои. Тъга ли те измъчва, обърни се към Бога: "Господи, тъга ме измъчва!" и ще ти стане леко. Някой път не знаеш какво и що да правиш. Издигни ума си към Него и Той ще ти каже какво и що да правиш.

Изобщо за всичко се моли на Бога, всичко искай, каквото не ти достига, каквото ти е нужно, което силно желаеш, макар и дори да ти се вижда, че е невъзможно Бог да изпълни желанието ти. За Бога няма нищо невъзможно! И по-добре е да се молим на всеблагия и всемогъщ Бог, отколкото без полза да се измъчваме, да се безпокоим, да се ядосваме и да роптаем.

Без молитва не могат да бъдат дълготрайни никакъв съюз, никаква любов, колкото гореща и искрена да е тя в началото. Обичаят за обща семейна молитва утвърждава и закрепва християнския дом. Руши ли се благополучието на някой дом, изчезва ли в него единомислието и дружелюбието, това е знак, че там е занемарена домашната молитва - обединителната сила за човешките души и сърца.

Всекидневната молитва значи всекидневно присъствие на Високия Гост, Защитника и Покровителя на дома. Това присъствие на Високия Гост може би няма да премахне всички изпитания и нещастия от човешката злоба, ала то, при всички удари на нещастието, ще предпазва дома от падение.

Който иска да се моли, както трябва, и молитвата му да е богоугодна, благотворна, полезна и спасителна, той трябва преди всичко да се приготви с несъмнена, силна вяра да си създаде такова настроение, което може да противостои на всякакви вътрешни и външни изпитания, пречки и смущения, съмнение и безверие през време на самата молитва.

Помни, че Бог през време на твоята молитва очаква утвърдителен отговор на въпроса, който Той вътрешно ти задава: "Чедо мое, вярваш ли, че Аз мога да направя това, за което Ме молиш?" И ти трябва да отговориш от дълбочината на сърцето си: "Вярвам, Господи!" И тогава ще бъде според вярата ти, стига тя да е жива с несъмнена надежда в Бога!

Изобщо, когато се молиш, казвай в себе си твърдо и уверено: "Господ е всичко за мен - сам аз нищо не мога да сторя. Той е моята сила!"

За да събудиш в себе си бодрост по време на молитва и особено когато те налегне духовна и телесна слабост и дрямка, бързай да се запиташ вътрешно: "С кого разговаряш, душа моя?" И като си представиш подир това пред себе си Господа, започвай да му се молиш по-усърдно. Тогава притъпеното ти внимание ще се изостри, умът и сърцето ти ще се просветлят и ти цял ще се съживиш.

Това ще рече живо да си представиш пред себе си Господа и да живееш в Негово присъствие.

Благий, щедрий многомилостивий и човеколюбивий Господи! Сподоби ни с божествения дар на светата молитва, която се излива от дълбочината на сърцето ни! Събери разсеяния ни ум, та всякога той да се стреми към Тебе, нашия Създател и Спасител. Съкруши разпалените стрели на лукавия, които ни откъсват от Тебе. Изгаси пламъка на помислите, който по-силно от огъня ни поглъща по време на молитва. Осени ни с благодатта на Твоя Пресвят Дух, та до свършека на нашия греховен живот Тебе, едничкия, да обичаме с цялото си сърце, с цялата си душа и мисъл и с цялата си сила. А в часа, когато се разлъчва душата от тялото, о, Пресладкий Иисусе, приеми в Твоите ръце духа ни и помени нас в Твоето царство. Амин!

Вижте още:  Символ на вярата,  Господнята молитва,  Православни молитви,
Молитва на Св. Франциск

Източник: "Молитвено съкровище" под ред. на Охридски Митрополит Борис, 1920 год.

 . 

Ангелите

Ангел (от гръцки άγγελος – вестител, посланик) е свръхестествено, безсмъртно, разумно същество, изразяващо волята на Бога и притежаващо нечовешки умения и възможности (способност да бъде невидим, способност да лети, ясновидство и пр.) 

Уикипедия.

Според Светото Писание ангелите са духовни същества, създадени от Бога като по-висши от човека. Някои от тях Му остават верни и изпълняват волята Му, а други проявяват неподчинение, изгубили са святото си положение и сега се противопоставят на Неговите дела. Първите наричаме Добри ангели, а вторите - Зли ангели.

Добрите ангели могат да бъдат разделени в три групи.

В първата група са:

Серафими - стоят най-близо до своя Творец. Думата означава "пламенен, огнен, горящ". Те са шестокрили, закриват с крилата лицата си, не смеейки да погледнат Бог и с благоговение пеят "Свет, свет, свет е Господ Саваот!" (Ис. 6:3).

Херувими - проникват в Божествените тайни и помагат на хората да познаят Бога. Думата означава "обилие на познания, излияние на премъдростта".

Престоли - въздигат човеците от земното към Небесното, помагат им да почувстват Божието величие. Чрез Престолите се проявява Божието правосъдие на земята.

Във втората група са:

Господства - преподават силата за мъдро управление на поставените на земята от Бога власти. Учат ни да владеем чувствата, да смиряваме в себе си непотребните желания и страсти, да подчиняваме плътта на духа, да господстваме над своята воля и да бъдем по-горе от всяко изкушение.

Сили - вършат велики чудеса и преподават благодат на чудотворство на достойните Божиите угодници, за да могат те да вършат чудеса, да изцеляват всяка болест и предвъзвестяват бъдещето. Помагат и на отрудените и обременени човеци в носенето на послушанието, носят немощите на немощните, укрепяват всеки човек в търпението, та той да не изнемогва в скърбите, но с твърд дух и мъжествено да претърпява всички беди и със смирение да благодари на Бога, Който всичко устройва за наша полза.

Власти - имат власт над дявола, да усмиряват силата на бесовете, да отблъскват изкушенията, с които те нападат човеците и да не допускат бесовете да причиняват на когото и да било вреда в такава степен, в каквато те биха желали. Властите утвърждават добрите подвижници в духовните подвизи и трудове. А на борещите се със страстите и похотите помагат да прогонват злите помисли, вражеските внушения и да побеждават дявола.

В третата група са:

Началства - началстват над природата: водата, огъня, вятъра, животните и растенията, а също и над цели народи. Всяко царство, племе и народ имат за себе си - от небесния чин на началствата - специален закрилник и управител на своята страна. Отговарят за своя народ пред Бога.

Архангели - учители небесни. Помагат на хората в избора на път в живота, съгласно Божията воля. Първостепенно място сред тях заема архангел Михаил (означава "Който е като Бог"). В Библията е наречен "Вожд на войнството Господне", тъй като под неговото предводителство небесните сили побеждават дявола. Архангел Гавриил ("Сила Божия") също се посочва в библейските книги (Дан. 8:16, Лука 1:19). Той е известен като вестител на тайните Божии. Възвестява на свещеника Захария за раждането на Свети Йоан Кръстител (Лука 1:19) и на Дева Мария за зачатието и раждането на Иисус Христос (Лука 1:26-38).

Ангели - те са най-близо до хората. Възвестяват Божиите тайни и намерения, свързани с отделните хора и ни учат да живеем добродетелно и праведно. Те са поставени, за да пазят, ръководят, защитават всекиго от нас, вярващите и никога да не ни оставят, дори и да сме съгрешили. Всякога са готови да ни помогнат, стига само ние да пожелаем това. Според учението на Православната църква всеки човек има свой ангел-пазител, който невидимо пребъдва с него от люлката до гроба, помага му в доброто и го предпазва от злото.

Всички ангели били сътворени добри, те обичали и слушали Бога, докато в духовния свят не станала страшна катастрофа.

Злите (падналите) ангели се наричат също демони.

Паднал ангел според християнските учения е ангел, първоначално част от безгрешните ангели, но или отвлечен от Сатаната или разбунтувал се, който престава да служи на Бога и става слуга на злото. Падналите ангели се борят с църквата, извършват злини, изкушават хората и ги подтикват към грях. Тях ги чака ада и вечен огън.

Пръв сред тях е Сатана или Дявол.

Други демони, свързвани със седемте смъртни гряха са: Асмодей - с похотта, Велзевул - с лакомията, Мамон - с алчността, Белфегор - с леността, Сатана - с гнева, Левиатан - със завистта и Луцифер - с гордостта.

Източник: Уикипедия.

 . 

Спасението - призоваване, обръщение и новорождение

По "Християнско богословие"
на Милард Ериксън

Спасението се състои от три стъпки: призоваване, обръщение и новорождение. Чрез Светия Дух Бог приканва невярващия към спасение. Откликът на човека на този призив налага отвръщане от греха и насочване към вяра в Христос. Вярата включва и доверяване. Бог отвръща на тази готовност с обновяване на личността за нов живот в Христос. Като хора, ние можем само да застанем в благоговение пред Божието дело по нашето спасение и обновление като извисени духовни същества.

Следствия от призоваването, обръщението и новорождението

1. Човешката природа не може да бъде променена от социалните реформи или образованието. Трябва да се преобрази от свръхестественото дело на Триединния Бог.

2. Никой не може да предскаже или контролира кога и кой ще преживее новорождение. Това е изцяло Божие дело; дори обръщението зависи от Неговото ефективно призоваване.

3. Започването на християнския живот изисква от човека признаване на неговата собствена греховност и решимост да изостави егоистичния си начин на живот.

4. Спасителната вяра изисква коректно становище относно Божията природа и извършеното от Него дело. Правилното становище обаче не е достатъчно. Трябва да е налице също и активна всеотдайност на личността по отношение на Бога.

5. Обръщението на една личност може да бъде коренно различно от това на друга. Истински важното е да има искрено покаяние и вяра.

6. Новорождението не се чувства, когато се появи. Вместо това, то удостоверява своето присъствие чрез формирането на нова чувствителност по духовните въпроси, нова насока в живота и нарастваща способност да се следва Христос.

 . 

Православни молитви

Иисусова молитва
Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния.
- - -
Господи Иисусе Христе, Сине Божий, смили се над мене, грешния.
- - -
Господи Иисусе Христе, Сине Божий, бъди милостив към мене, грешния.
- - -
Господи Иисусе Христе, помилвай ме.
- - -
Начална молитва
В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.

- - -

Хвалебна молитва към Господа Бога
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!
- - -
Молитва преди всяко начинание
Господи, благослови!
- - -
Утринна молитва

Боже, благодаря Ти, че ме запази така милостиво и през тая нощ. 
Помогни ми да не Те наскърбя с някакъв грях 
и да прекарам днешния ден угодно на Тебе и спасително за мене. Амин.
- - -

Молитва преди ядене

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не ни въвеждай в изкушение, ала избави ни от лукавия;
защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки.
Амин.
- - -

Молитва след ядене

Благодарим Ти, Христе Боже наш, че ни насити с Твоите земни блага. 
Не ни лишавай и от Небесното Си царство. Амин.
- - -
Вечерна молитва
Господи, Боже наш, 
като благ и човеколюбец, прости ми каквото съгреших тоя ден
с думи, дело и помисъл. 
Дарувай ми мирен и спокоен сън. 
Прати Твоя Ангел-пазител да ме закриля и пази от всяко зло, 
защото Ти си пазител на душите и телата ни, 
и на Тебе - Отец, Син и Свети Дух, 
въздаваме слава сега и винаги и вовеки веков. Амин.
- - -
Молитва против униние
Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? 
Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.

- - -

Молитва към именния светия

Свети Атанасий Велики!

Ти си мой закрилник и застъпник пред Бога през всичките дни на моя живот. От деня на светото Кръщение в името на Отца и Сина и Светия Дух, когато ме нарекоха с твоето име, и досега нося твоето име. Но животът ми не е съобразен с твоя свет живот, защото много пъти и по различни начини осквернявах душата си.

Затова усърдно те моля:
закриляй ме, помагай ми, води ме със силата, която Божието благоволение ти дава. 
Всякога се застъпвай за мене пред всемогъщия и благ Бог 
и изпросвай Неговата благодат и милост за мене, 
за да бъде животът ми безопасен, защитен от зли изпитания, чист от греховни помисли, желания и дела, светъл и радостен, 
както подобава на приелия Христовото спасително име.

Не допускай злото да се доближи до мене, подкрепяй ме в слабост, бъди ми покровител, когато зли сили ме връхлетяват, помагай ми в доброто. 
Усилвай вярата ми и ми сочи пътя на спасението.

Така всякога сърцето ми ще бъде подкрепяно и ще нося достойно твоето име. 
Така и името на моя Спасител Господ Иисус Христос ще се осветява, 
и ще се слави сред братята нашият Отец, Който е на небесата, 
сега и винаги и вовеки веков! Амин.

- - -

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин. 
Царю небесни, Утешителю, Дух на истината, 
Който си навсякъде и всичко изпълваш, 
Съкровище на благата и Подателю на живота, ела и се всели в нас, 
очисти ни от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души. 
Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас. 
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин. 

- - -

Пресвята Троице помилуй нас. 
Господи, очисти греховете ни, Владико, прости беззаконията ни, 
Светий, посети и изцери немощите ни, заради Твоето име. 
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

- - -

Достойно е

Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице,
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите,
нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица, Те величаем.

- - -

Пресвета Богородице, спаси нас.

= = =
 . 

Какво е Възкресението?

по КУРС НА ЧУДЕСАТА, 
Ръководство за учители

Възкресението е преодоляване или надмогване на смъртта. То е пробуждане или възраждане; промяна на съзнанието по отношение на смисъла на света. То е приемане на тълкуванието на Светия Дух за целта на света; приемане на Изкуплението за себе си. То е краят на сънищата за страдание и на щастливото осъзнаване на финалния сън на Светия Дух. То е признание на даровете Божии. То е сънят, в който тялото функционира съвършено, без да има друга функция, освен общуването. То е урокът, с който свършва процесът на обучение, защото във Възкресението смъртта бива доведена докрай и преодоляна. То, Възкресението, е покана към Бога да предприеме Своята последна стъпка. То е отърсване от всички други цели, интереси, желания и грижи. То е единният стремеж на Сина към Отца.

Възкресението е отричане на смъртта, защото представлява утвърждаване на живота. Така цялото мислене на света се променя напълно. Животът започва сега да бъде признаван за спасение, а смъртта и нещастието се възприемат като ад. Не съществува повече страх от любовта, а тя се приема с радост. Идолите изчезват и споменът за Бог сияе безпрепятствено над света. Христовото лице се съзира във всичко и нищо не остава в мрак, откъснато от светлината на прошката. Вече скръбта на земята я няма. Над нея се е спуснала Небесната радост.

=   =   =

Тук свършва курсът на обучение. Нататък не са нужни никакви насоки. Начинът на виждане е напълно коригиран и всички грешки преодолени. Агресията е лишена от смисъл и е настъпил мир. Целта на учебния план е постигната. Мислите се обръщат към Небето и отвръщат от ада. Копнежите се удовлетворяват, защото нима има нещо, останало без отговор и недовършено? Последната илюзия се разгръща над света, прощавайки на всичко и отхвърляйки всяка агресия. Осъществена е пълна промяна. Не е останало нищо, което да противоречи на Божието Слово. Няма противоречие на истината. И ето че най-сетне тя може да се въдвори. Колко лесно ще бъде да дойде и обгърне този свят!

Всички живи сърца замират в трепета на дълбоко очакване, защото времето на вечните неща вече е дошло. Не съществува смърт. Божият Син е свободен. И в неговата свобода е краят на страха. На земята няма вече тайни кътчета, където да се подслоняват болезнени илюзии, сънища за страх и погрешно възприемане на вселената. Всички неща се съзират в светлина и в светлината тяхната цел се преобразува и разбира. А ние, Божиите чеда, се въздигаме от праха и гледаме наоколо с нашата съвършена невинност. Небесната мелодия зазвучава по света, въздигната и сведена към истината.

Разграниченията са изчезнали вече. Различията не съществуват и Любовта вижда Самата Себе Си. Нима е необходима друга гледка? Каква визия остава още да се постигне? Съзерцавали сме лицето на Христос, Неговата невинност, Неговата Любов зад всички форми, отвъд всички цели. Свети сме, защото Неговата святост ни е направила наистина свободни! Приемаме светостта Му като своя, както е наистина. Каквито Бог ни е сътворил, такива ще бъдем вечно и завинаги и не желаем нищо друго, освен Неговата Воля да бъде наша. Илюзиите за друга воля са изчезнали, защото е намерена единна цел.

Всичко това ни очаква, но ние още не сме подготвени да го посрещнем с радост. Докато едно съзнание остава обладано от зли сънища, мисълта за ада е реална. Божиите учители имат за цел да пробудят съзнанията на онези, които спят и да съзрат визията на Христовото лице на мястото на своите сънища. Благословение идва на мястото на мисълта за убийство. Осъждането се отхвърля и се предава на Този, Чиято функция е да съди. И в Неговия Последен Съд се възстановява истината за Светия Божи Син. Той е спасен, защото е чул Божието Слово и е разбрал неговия смисъл. Свободен е, защото е позволил Божият Глас да заяви истината. И всички, които се е стремял да разпъне, сега възкръсват заедно с него и до него, а той ги подготвя да срещнат неговия Бог.

Книгата Курс на чудесата

Статии за Курс на чудесата


 . 

Великден в Априлци

Прекарахме Великденските празници на 2011-та на гости при наши братовчеди на вилата им в Априлци.

Вижте снимки на красивия изглед към Стара планина и връх Ботев, тържествена Великденска закуска, разходка до центъра на Априлци и Новоселския манастир, както и историята на едно щъркелово семейство.

Приятно гледане!

Всичките 20 снимки можете да видите тук...
 .
 .
 .

Християнско богословие - Предговор

Християнско богословие

Милард Ериксън

Предговор към българското издание

През последните години у нас бяха издадени и продължават да се издават много книги с богословско съдържание. Една част от тях са под средното равнище, друга - с ярко изразена тенденциозна конфесионалност, а трети отговарят на естествените духовни потребности на съвременния човек.

Обективно погледнато, трудът на Милард Дж. Ериксън "Християнско богословие" е в третата група. Ето някои основания за това: 1) Авторът представя актуални проблеми от областта на систематичното богословие. 2) Разглежда ги без предубеденост и в широк мащаб. 3) Осветлява ги през различни призми, като изхожда от съвременните изисквания и потребности, без да пренебрегва традиционното. 4) Използва примери и сравнения, взети от съвременния живот, и с това допринася за по-лесно възприемане на религиозните истини. 5) Книгата е написана с топлота и религиозна убеденост.

Както е естествено да се очаква, тук е налице конфесионален елемент, но той е предложен в коректна и изискана форма. Тъй като авторът не познава православието, издателството реши да вмъкне и бележки под линия (обозначени със звездичка *), за да бъдат представени и някои православни концепции с цел да се обогати цялостното изследване.

Според Милард Ериксън е добре читателят да е запознат с библейския текст и с историята на християнството, както и с новозаветния гръцки език. Но, както сам той отбелязва, и онези, които нямат такива познания, могат също да ползват книгата.

Този труд запълва една съществена празнота в областта на систематичното богословие и дава отговор на редица въпроси в сферата на вярата. Сигурно ще има читатели, които няма да се съгласят с някои от богословските концепции на автора. Това е нормално. Но всеки, който чете задълбочено написаното, ще има солидна основа за размисъл и вглъбяване, за теоретично и практическо обогатяване, за религиозно преживяване. А всичко това осмисля и оправдава превода и издаването на "Християнско богословие" на български.

Проф. Д-р Тотю Коев.


 . 

Християнско богословие

Милард Ериксън


Съдържание



Предговор към българското издание



ПЪРВА ЧАСТ
Изучаване на Бога

1. Що е богословие
Естеството на религията
Определение за богословие
Мястото на систематичното богословие върху богословската карта
Нуждата от богословие
Отправната точка на богословието
Богословието като наука
Защо точно Библията?

2. Богословието и философията
Различните връзки между богословието и философията
Някои философии от XX век
Богословска употреба на философията

3. Методите на богословието
Богословската сцена днес
Как се „изготвя" богословие
Степени на авторитет па богословските твърдени

4. Богословието и критическото изучаване на Библията
Формален критицизъм
Редакционен критицизъм
Структурален критицизъм
Читателски критицизъм
Насоки за оценяване на критическите методи

5. Осъвременяване на християнското послание
Обвинението в анахронизъм
Трайните неща в християнството
Два подхода за осъвременяване па богословието
Критерии за неизменност

6. Богословието и неговият език
Езикът на богословието и верификационният анализ: Обвинението в безсмисленост
Езикът на богословието и функционалният анализ
Отговори на обвинението в безсмисленост
Теория за речевия акт

7. Постмодернизъм и Богословие
Определяне на постмодернизма
Типове постмодернистично богословие
Изучаването на богословие в постмодернистичната епоха

ВТОРА ЧАСТ
Опознаване на Бога

8. Божието общо откровение
Естеството па откровението
Източници на общото откровение
Реалност и ефикасност на общото откровение
Общото откровение и отговорността на човека
Приложения на общото откровение

9. Божието специално откровение
пределение и необходимост от специално откровение
Видът на специалното откровение
Изражения на специалното откровение
Специалното откровение - пропозиционално или личностно?
Писанието като откровение

10. Опазване на откровението: вдъхновение
Определение за вдъхновение
Фактът на вдъхновението
Въпроси, възникващи при формулирането на теория за вдъхновението
Теории за вдъхновението
Метод за формулиране на теория за вдъхновението
Обхватът на вдъхновението
Интензитет на вдъхновението
Един модел на вдъхновение

11. Достоверността на Божието Слово: непогрешимост
Различни концепции за непогрешимост
Значение на непогрешимостта
Непогрешимостта и аномалиите
Определяне на непогрешимостта
Помощни въпроси

12. Силата на Божието Слово: авторитет
Определение за авторитет
Религиозен авторитет
Установяване значението и божествения произход на Библията
Вътрешното действие на Светия Дух
Обективни и субективни компоненти на авторитета
Различни възгледи за просветлението
Библията, разумът и Духът
Традицията и авторитетът
Историческа и нормативна авторитетност

ТРЕТА ЧАСТ
Кой е Бог

13. Божието величие
Същност на атрибутите
Класификация на атрибутите
Атрибути на Божието величие

14. Божията доброта
Нравствени качества
Любовта и справедливостта на Бога - има ли противопоставяне?
Най-добрият подход за изследване атрибутите на Бога

15. Божията близост и отвъдност: Иманентност и трансцедентност 
Иманентност
Трансцедентност

16. Божието триединство: Светата Троица
Библейското учение
Исторически постановки
Най-важните елементи в доктрината за Светата Троица
В търсене на аналогии

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Как Бог действа

17. Божият план.
Ключови определения
Учението на Библията
Естеството па Божия план
Логически приоритет: Божият план или човешките действия?
Един умерен калвинистки модел
Различни интерпретации на историята

18. Божието първоначално дело: Сътворението
Причини да изследваме доктрината за Сътворението
Елементи на библейското учение за Сътворението
Допълнителната творческа работа на Бога
Богословско значение ни доктрината
Доктрината за Сътворението и нейната връзка с науката
Уникалността на Божието творческо дело
Следствия от доктрината за Сътворението

19. Божието продължаващо действие: Провидение
Провидението като поддържане
Провидението като управление
Провидението и молитвата
Провидението и чудесата

20. Злото и Божият свят: Един особен проблем
Същност на проблема
Някои разрешения на проблема
Теми за разискване относно проблема за злото

21. Божиите специални пратеници: Ангелите
История на доктрината
Добрите ангели
Злите ангели
Ролята на доктрината за ангелите

ПЕТА ЧАСТ
Човешкото естество

22. Въведение в доктрината за човешкото естество
Важността на доктрината за човешкото естество
Представите за човека
Християнският възглед за човека

23. Произход на човека
Въпроси за изучаване
Смисъл на думата „произход"
Положението на Адам и Ева
Възгледи за сътворението на човека
Възраст на човечеството
Богословско значение на Сътворението на човека

24. Божият образ у човека
Съответните текстове от Писанието
Възгледи относно Божия образ у човека
Оценка на възгледите за Божия образ у човека
Заключения относно естеството на образа
Следствия от доктрината за Божия образ у човека

25. Органическата натура на човека
Основни възгледи за структурата на човека
Библейски съображения
Философски съображения
Един алтернативен модел - условно единство
Следствия от условното единство

26. Универсалност на човешкото естество
Всички раси
Двата пола
Хора с различен икономически статус
Различните възрасти
Неродените
Несемейните

ШЕСТА ЧАСТ
Грехът

27. Естеството на греха
Взаимовръзка между учението за греха и другите доктрини
Трудности при обсъждането на греха
Методи за изучаване на греха
Обозначения за греха в Библията

28. Източникът на греха
Различни концепции за източника на греха
Библейското учение
Съпоставка ни различните възгледи и изводи. Лечение на греха

29. Резултатите от греха
Влияния върху взаимоотношенията с Бога
Последици върху грешника
Последици върху взаимоотношенията с другите хора

30. Разпространение на греха
Пределите на греха
Интензивност па греха
Теории за първородния грях
Първородният грях: библейски осъвременен модел

31. Социално измерение на греха
Трудността да разпознаем греха на обществото
Учението на Библията
Стратегии за преодоляване греха на обществото

СЕДМА ЧАСТ
Личността на Христос

32. Съвременни проблеми относно методите в христологията
Историята и христологията
Личността и делото на Христос
Въплъщението, разгледано като митология

33. Божествеността на Христос
Библейското учение
Исторически отклонения от убедеността в пълната Христова божественост
Функционална христология
Изводи и следствия, произтичащи от божествеността на Христос

34. Човешкото естество на Христос
Важността на доктрината за човешкото естество на Христос
Свидетелствата на Библията
Ранни ереси относно човешкия облик на Иисус
Съвременни форми на омаловажаване човешкия облик на Иисус
Безгрешността на Иисус
Изводи и следствия, произтичащи от доктрината за човешкото естество на Иисус

35. Единството в личността на Христос
Цели на главата
Значимост на разглеждания въпрос и основни затруднения в него
Библейски сведения
Погрешни представи в ранната история на Църквата
Други опити да се разреши проблемът
Основни постулати в доктрината за двете природи в една личност

36. Девственото рождение
Значимост на разглежданата тема
Доказателства за девственото рождение
Възражения срещу девственото рождение
Богословско значение на девственото рождение

ОСМА ЧАСТ
Делото на Христос

37. Въведение към темата за делото на Христос
Цели на глава
Функциите на Христос
Етапите в Христовото дело

38. Теории за изкуплението
Важността на изкуплението
Общ обзор на теориите за изкуплението

39. Централната тема на изкуплението. Основополагащи фактори
Учението на Новия Завет
Основният смисъл на изкуплението
Възражения срещу наказателно-заместническата теория
Наказателно-заместническата теория - връзки с останалите теории
Следствия от заместническото изкупление

40. Обсег на изкуплението
За кого умря Христос?
Каква е целта на Христовото изкупление?

ДЕВЕТА ЧАСТ
Светият Дух

41. Личността на Светия Дух
Значимост на доктрината за Светия Дух
Трудности в разбирането на Светия Дух
Историческо развитие на доктрината за Светия Дух
Естеството на Светия Дух
Изводи от доктрината за Светия Дух

42. Делото на Светия Дух
Делото на Светия Дух по времето на Стария Завет
Делото на Светия Дух в живота на Иисус
Делото на Светия Дух в живота на християнина
Чудотворните дарби днес
Изводи относно делото на Светия Дух

ДЕСЕТА ЧАСТ
Спасението

43. Представи за спасението
Елементи, по конто се различават представите за спасението
Съвременни представи за спасението

44. Произход на спасението: предопределение
Историческо развитие на доктрината за предопределението
Различните възгледи за предопределението
Едно предложение за разрешаване на проблема
Изводи и следствия от предопределението

45. Начало на спасението: субективни аспекти
Ефективно призоваване
Логически ред: ефективно призоваване, обръщение и новорождение
Обръщение
Новорождение
Изводи и следствия от ефективното призоваване, обръщението и новорождението

46. Начало на спасението: обективни аспекти
Единение с Христос
Оправдание
Осиновление

47. Продължение на спасението
Освещение
Християнският живот

48. Последна фаза на спасението
Устояване в спасението
Прославяне

49. Средства за получаване и обхват на спасението
Възгледи относно средството за получаване на спасението
Обхват на спасението

ЕДИНАДЕСЕТА ЧАСТ
Църквата

50. Естеството на Църквата
Определение за Църква
Библейски образи за Църквата
Особени проблеми
Приложение

51. Ролята на Църквата
Функции на Църквата
Сърцето на служението на Църквата: благовестието
Характерът на Църквата

52. Управлението на Църквата
Форми на църковно управление
Конструиране на система за църковно управление за днес

53. Влизане в Църквата: кръщение
Основни възгледи за водното кръщение
Разрешаване на спорните въпроси

54. Пребиваване в Църквата: Господна вечеря
Въпроси, по които има съгласие
Въпроси, по които има несъгласие
Основни възгледи
Разглеждане на спорните въпроси

55. Единството на Църквата
Аргументи за единството на Църквата
Възгледи за естеството на единството
Историята и настоящото състояние на икуменизма
Въпроси, повдигнати от евангелските вярващи
Насоки за действие

ДВАНАДЕСЕТА ЧАСТ
Последните неща

56. Въведение в есхатологията
Статутът на есхатологията
Класификация на есхатологиите
Съвременни теории в есхатологията
Заключения относно есхатологията

57. Индивидуална есхатология
Смъртта
Междинно състояние
Следствия от доктрините за смъртта и междинното състояние

58. Второто идване на Христос и последващите събития
Второто идване
Възкресението
Последният съд
Значение на Второто идване и неговите следствия

59. Възгледи за Милениума и за Голямата скръб
Възгледи за Милениума
Възгледи за Голямата скръб

60. Последно състояние на нещата
Последното състояние на праведните
Последното състояние на нечестивите
Следствия от доктрината за последното състояние на нещата

Заключителни мисли

Именен и предметен показалец 

Господнята молитва

Отче наш, Който си на небесата!

Да се свети Твоето име,

да дойде Твоето Царство,

да бъде Твоята воля,

както на небето, тъй и на земята;

насъщния ни хляб дай ни днес,

и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на длъжниците си;

и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия;

защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки.

Амин!

= = =

The Lord's Prayer

Our Father, Who art in Heaven,

Hallowed be Thy Name.

Thy Kingdom come.

Thy Will be done

On Earth as it is in Heaven.

Give us this day our daily bread.

Forgive us our trespasses

As we forgive those who trespass against us.

And lead us not into temptation

But deliver us from Evil.

For Thine is the Kingdom, the Power, and the Glory

For ever and ever.

Amen.

 .