Вътрешна тишина

по книгата "Лиценз за щастие. 
Будистки приказки за Просветление" 
от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 

ВЪТРЕШНА ТИШИНА

Прочутият основател на даоизма Лао Дзъ излизал на разходка всяка вечер, придружен от един от учениците си. Лао Дзъ имал едно строго правило: ученикът да не продумва по време на разходката.

Веднъж един нов ученик получил честта да придружи Лао Дзъ. В този ден учителят и ученикът стигнали хребета на планината тъкмо когато слънцето залязвало на хоризонта. Небето на запад било обагрено с ивици от наситено пурпурно, златно и жълто, сякаш в небесата развявали пряпорци за невидимо празненство.

Младият ученик, възхитен от природния спектакъл, не могъл да се сдържи и възкликнал развълнувано:

– Какъв прекрасен залез!

Ето, че нарушил строгото правило за безмълвието.

Учителят тихо се обърнал и се върнал в манастира. Когато стигнали там, Лао Дзъ постановил, че младият ученик няма право повече да го придружава на разходка. Той бил нарушил правилото.

Приятелите на младежа се опитали да се застъпят за него.  В края на краищата било само едно изречение. Какво лошо има в това да коментираш такъв възхитителен залез?

Лао Дзъ обяснил:

– Когато ученикът каза: "Какъв прекрасен залез", той вече не виждаше залеза. Той забелязваше само думите.

Има фундаментална разлика между това да възприемаш описанието на нещо и да преживяваш самото нещо. Разликата е същата като между пътната табела и мястото, към което сочи. Да мислиш нещо, не е като да го знаеш.

И така, как да постигнем вътрешна тишина? Повечето хора са толкова пристрастени към мисленето, че както сами твърдят, не могат да спрат да мислят. Следващото упражнение показва колко лесно може да се установи вътрешна тишина и колко приятно е усещането:

1. Седнете удобно, затворете очи и в продължение на минута-две релаксирайте тялото.
2. Вместо да се отдавате на мисли, безмълвно повтаряйте фразата "Намо тасса" в продължение на минута.
3. След това започнете да правите пауза между сричките: На...Мо...Тас...Са...На...Мо...Тас... Са... и т.н.
4. Постепенно увеличавайте паузите: На......Мо......Тас......Са......
5. Ако в паузите се промъкнат мисли, съкратете ги: На Мо Тас Са. Това ще прогони мислите. После отново се опитайте да увеличите дистанцията между сричките.
6. Скоро пространството между сричките ще стане голямо и в това пространство ще преживеете непосредствено неописуемата вътрешна тишина.

Не е важно какво означава намо тасса. По-добре е да не знаете. Иначе това отново ще ви поддикне към мислене.

Аджан Брам - Освободете се от егото.

По материали от Интернет.

 . 

Лиценз за щастие

по книгата "Лиценз за щастие. 
Будистки приказки за Просветление" 
от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 

ЛИЦЕНЗ ЗА ЩАСТИЕ

Налагало ми се е да принтирам и много лицензи за щастие. Трябва ни разрешително, за да шофираме, да се оженим, да притежаваме куче и за още много неща в модерния свят - защо де не можем да получим разрешително да бъдем щастливи?

Много хора смятат, че не заслужават да бъдат щастливи. Може би защото са направили нещо ужасно в миналото, за което не могат да си простят. Или защото са били малтретирани от някого и са изгубили чувството за самоуважение.

В Германия, по време на ритрийт, на който преподавах, един младеж срещаше трудности при медитацията. Той ми каза, че в момента преживява други проблеми в живота си. Не можеше да установи стабилна връзка. В кариерата си не напредваше. Имаше чувството, че животът му е една безкрайна мрачна зима. Всеки път, когато се появеше възможност за щастие, той по навик я отхвърляше. Подсъзнателно вярваше, че не заслужава да е щастлив. Много са хората като него.

Забелязах, че изпитва голямо уважение към мен. Приятелите му ми казаха, че той ме смята за свой всезнаещ, вселюбящ духовен учител! Това беше доста преувеличено, но все пак ми даваше известно предимство. Дадох му лиценз за щастие, подписан от човек, когото той смяташе за непогрешим. От мен!

Младежът прие лиценза с такава почит, че го взе на сериозно. Сложи го в рамка и го окачи на стената. Той постоянно му напомняше, че човек с авторитет му беше разрешил да бъде щастлив. Затова престана да отхвърля моментите на радост и си позволи да бъде щастлив. Много от проблемите му, включително и в медитацията, изчезнаха.

Единствената неприятност дойде от това, че казал за лиценза на свой приятел, който качил снимка във Фейсбук. Скоро бях залят от толкова молби за лицензи за щастие, че за известно време изгубих собственото си щастие, тъй като нямах време да медитирам!

Ето защо в края на тази книга съм включил официален лиценз за щастие. Можете да впишете името си, да го изрежете и да го запазите в портфейла си, ако искате винаги да имате подръка нещо, което да ви напомня да си позволявате щастие. Поставил съм на всички своя печат на одобрение!

 . 

Да прекосиш хоризонта

по книгата "Лиценз за щастие. Будистки приказки за Просветление" от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 

ДА ПРЕКОСИШ ХОРИЗОНТА

В дните преди да се появят надеждни самолети, повечето хора пътували от континент до континент на огромни океански лайнери. Преди корабът да отплава, пасажерите се нареждали на палубите от страната на кея, където стояли техните роднини и приятели. Когато параходната сирена известявала момента на тръгване, хората на борда и тези на кея започвали да махат, да пращат въздушни целувки и да викат последни думи за сбогом, докато корабът бавно отплавал. Скоро той се отдалечавал толкова, че хората на кея не можели да разпознаят кой кой е в сивата маса от пасажери, все още стоящи на палубите, но въпреки това те продължавали да махат и да се взират. След минути корабът бил толкова далече, че не се виждала дори тълпата от пътници, но техните близки продължавали да стоят на кея, вторачили поглед в смаляващия се кораб, на който някъде там бил любимият им човек.

После корабът достигал онази гранична линия – хоризонта, и изчезвал напълно. Роднините и приятелите на сушата вече не можели дори да видят любимия човек, какво остава да му кажат нещо или да го докоснат, но те знаели, че той не е изчезнал напълно. Той просто бил преминал линията на хоризонта, която ни дели от намиращото се отвъд. Те знаели, че отново ще го видят.

Би могло да се каже, че същото се случва, когато любимите ни хора умрат. Ако имаме късмет, ще сме до тях, ще ги прегърнем и ще се сбогуваме. После те ще отплават в океана на смъртта. Ще се отдалечат от нас. В последния си миг ще достигнат хоризонта, граничната линия, разделяща този живот от онова, което е отвъд. Когато прекосят тази линия, повече няма да ги виждаме, няма да можем да говорим с тях или да ги докоснем, но ще знаем, че не са изчезнали напълно. Те просто са прекосили линията на смъртта, която ни дели от намиращото се отвъд.

Ние ще се срещнем отново.

Аджан Брам - Освободете се от егото.

По материали от Интернет.

 . 

Майка Тереза - мисли

Най-хубавият ден:  Днес.

Най-лесното нещо:  Да се заблудиш.

Най-голямата спънка:  Страхът.

Най-голямата грешка:  Да паднеш духом.

Най-лошото качество:  Егоизмът.

Най-коварните чувства:  Омразата и завистта.

Най-лошият съветник:  Гневът.

Най-ужасно чувство:  Злобата.

Най-опасният човек:  Лъжецът.

Най-голямата мистерия:  Смъртта.

Най-красивият подарък:  Прошката.

Най-необходимото:  Домашното огнище.

Най-краткият път:  Правилният.

Най-приятното усещане:  Вътрешният мир.

Най-мощното оръжие:  Усмивката.

Най-доброто лекарство:  Оптимизмът.

Най-голямото удоволствие:  Изпълненият дълг.

Най-мощната сила:  Вярата.

Най-хубавото развлечение:  Работата.

Най-голямото щастие:  Да си полезен на другите.

Най-добрите учители:  Децата.

Най-необходимите приятели:  Родителите.

Най-красивото от всичко:  Любовта.


Вижте също:  Майка Тереза - Въпреки това

Източник:  http://www.poeticexpressions.co.uk/ThoughtsofMotherTeresa.htm

 . 

Усмивка с два пръста

по "Отвори сърцето си - будистки приказки за щастие" от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 

УСМИВКА С ДВА ПРЪСТА (със съкращения)

По времето, когато бях студент, моят пръв учител по медитация ми даде някои практически наставления, започвайки с въпроса кое е първото нещо, което правя сутрин, след като стана.

- Отивам в банята – отговорих.

- Има ли огледало там? – попита той.

- Разбира се.

- Добре. Значи всяка сутрин, преди още да си измиеш зъбите, искам от теб да се погледнеш в огледалото и да се усмихнеш.

- Господине – възразих. – Аз съм студент. Често си лягам много късно и когато стана сутрин, не съм в най-добрата си форма. Понякога ми е трудно да се погледна в огледалото, камо ли да се усмихна!

Той се засмя, погледна ме в очите и каза:

- Ако не можеш да докараш естествена усмивка, опри показалците си в ъгълчетата на устата си и ги повдигни нагоре. Ето така. – И ми показа.

Изглеждаше нелепо. Аз се изхилих. Той ми нареди да опитам. Затова опитах.

Още на другата сутрин се измъкнах от леглото и залитайки, тръгнах към банята. Погледнах се в огледалото. „Бррр!” – гледката не бе приятна. Естествената усмивка нямаше шансове. Затова насочих показалци към ъгълчетата на устата си и ги дръпнах нагоре. Видях как някакъв глупав млад студент прави нелепи гримаси в огледалото и не можех да се сдържа да не се ухиля. Сега, когато естествената усмивка се появи, видях студента в огледалото да ми се усмихва. Така че аз се усмихвам още по-широко. Мъжът в огледалото се усмихна още по-широко. След броени секунди вече се смеехме един на друг.

Продължих да правя това всяка сутрин в продължение на две години. Всяка сутрин, без значение как се чувствах при събуждането си, след малко вече се смеех на себе си в огледалото, обикновено с помощта на двата показалеца. Напоследък хората казват, че много се усмихвам. Може би мускулите около устата ми някак са се схванали в това положение.

Номера с двата пръста можем да опитаме по всяко време на деня. Особено полезен е, когато се чувстваме болни, раздразнени или направо депресирани. Доказано е, че смехът освобождава ендорфини в кръвта, което укрепва имунната система и ни кара да се чувстваме щастливи.

Смехът ни помага да видим 998-те добри тухли в стената ни, а не само двете криви (виж Двете криви тухли).

Освен това ни разхубавява :)

Аджан Брам - Освободете се от егото.

По материали от Интернет.

 .