Димитър Божанов - Изповед на един покаял се езотерик

 

Писателят Димитър Божанов (Бог да го прости, напусна ни твърде млад) ми беше приятел. Контактувахме редовно в социалните мрежи, имам книгите му с автограф, срещали сме се в Пловдив, по време на негови лекции. Освен много добър писател, той беше и отличен лектор – залите му бяха пълни. Той извървя дълъг духовен път, подобен на моя – индуизъм, будизъм, кабала... Първата му книга - "Кафе за събуждане" – имаше голям успех, подобно на филма "Тайната" на Ронда Бърн. Последваха "Епохата на безсмъртието", "Розовият слон, за който не бива да мислим" и "На сбогуване будните се усмихват". Последната беше различна от останалите три, доста ме изненада, прочетох я, но не стигнах до Послеслова...

След време случайно попаднах на видеото "Димитър Божанов - Изповед на един покаял се езотерик" в YouTube от 2014 год.". Това е едно видео откровение, което доста отдавна искам да запиша, но все не идваше правилният момент. Е, този момент дойде, може би неслучайно точно на Богоявление, 06.01.2014 г. - пише Митко.

Гледах, слушах и не можех да повярвам... Митко се отричаше от езотеричните си книги и заявяваше, че е приел Иисус Христос!

Явно още не бях готов за това тогава. Трябваше да мине доста време, за да проникне тази идея до съзнанието и сърцето ми.

И това постепенно се случи. Не мога да кажа точно кога и как. Неведоми са пътищата Господни...

По-подробно съм писал по тази тема в Моят път към духовното.

Следва кратък текст на Димитър Божанов от Интернет:

Мой дълг е да споделя официално с всички вас, че след годините езотерични търсения аз най-сетне се чувствам отново у дома в Христовото слово. Дълго време се съпротивлявах на това, упорствах, дори светотатствах открито, изглежда с надеждата, че профанизирайки Го, ще легитимирам пред себе си човешкостта на Исус Христос и завета Му. Към мен обаче отново и отново се отразяваше единствено Неговата Божественост, Чистота и Истина. Преди няколко седмици, като следствие от поредица събития, знаци и "случайности", които ме преследват навярно през целия ми живот, но особено откакто публично се изказвам по духовни теми, аз най-сетне капитулирах пред Христос и Го приех в сърцето си. От тогава чувствам в себе си мир, яснота и благодат, каквито нито медитацията, нито диетите, нито каквито и да било други физически или енергийни практики са ми давали. Говоря вкратце за това в послеписа на новата книга с разказите, но навярно, ако е рекъл Господ, ще напиша още книги, в които на дълго и широко да ви споделя моята история с Христос и моето преживяване на Словото Му. А до тогава, излишно е да ме питате какво ви препоръчвам - то е ясно. Приемете Христос, защото Той е Пътят и Истината, и Животът. Книгата му пък може и да е само една, но е най-големият бестселър на планетата за всички времена, което, разбира се, не е никаква случайност. Бог да ви благослови!

Митко много ми липсва. Мисля, че щеше да напише важни текстове за Пътя към Вярата в Иисус Христос, които да помогнат на новите поколения да живеят по-праведен и смислен живот. 

 . 

Петър Гюзелев за първата си среща с Бог

Това е разказ на китариста на група "Щурците" Петър Гюзелев за първата му среща с Бог.

"Да започнем с това, че съм роден на 10 декември 1945 година в Стара Загора и почти целият ми живот е преминал през времето на комунизма. В училище ни възпитаваха в комунистически дух и навсякъде се казваше, че Бог не съществува. Бог беше заменен с Партията, тя се грижеше за всичко. Спомням си случай в детската градина когато ни казваха: "Деца, затворете очи и кажете: Дядо Боже, дай ни бонбонче! А сега, отворете очи! Има ли бонбон? Няма! Това е защото няма Бог. Сега, затворете очи отново и кажете: Чичко Сталин, дай ни бонбонче! Ние затваряхме очи и когато отново ги отворехме - пред всяко едно от нас, децата, се беше появило едно бонбонче. И ни казваха: "Ето чичко Сталин мисли за вас деца! Той съществува, Бог няма!"

Когато пораснах, станах професионален музикант, издигнах се в кариерата си, но през 1975 година попаднах в разтърсваща ситуация, която ме накара да преосмисля нещата в своя живот. На връщане от турне в Германия имах кратък престой в Унгария. През деня оставих багажа и китарата си на гарата и се поразходих из града. Имах билет за вечерния влак за София. Бях вече във вагона, оставаха само няколко минути до потеглянето на влака, когато реших да отида и да си купя газирана напитка с последните останали ми пари. Когато се върнах, за голям свой ужас установих, че някой ме беше обрал! В Будапеща в центъра на Европа! Беше лятно време, бях само по риза с къс ръкав и панталони. С тях си останах. Всичко друго: чанта, паспорт, пари, куфари, дрехи, подаръци, китарата, Всичко, всичко беше обрано от купето само за няколко минути!

Слязох от влака и отидох до полицейското управление, но нищо не се получи. Влакът тръгна а аз останах на перона и започнах да се разхождам по влаковите релси. Чудех се какво да правя. В един момент погледнах към огромното черно, изпълнено със звезди небе, и си казах: "Ето една ситуация, когато съм сам и не мога да се оправя. Никой не може да ми помогне!" Тогава аз отправих поглед към небето и казах на глас: "Господи, винаги са ме учили, че не съществуваш, че Те няма. Обаче, ако има само дори и едно зрънце истина в това, че Ти съществуваш, моля Те да ми помогнеш в този момент! Моля Те само за две неща: да се прибера жив и здрав в България и да си намеря китарата!" В следващите мигове нещо особено не се случи. Прибрах се на гарата, обадих се до посолството, но отговорът не беше никак насърчителен: "В този момент няма никого тук. Елате утре. Може някой случайно да се съгласи да ви вземе до България. Ние не носим отговорност. Трябва обаче да ви издадем временен паспорт." 

Уморен от деня и сполетялото ме нещастие, легнах и заспах на една пейка. На сутринта ме събуди един полицай. Изправих се и си помислих: "Какво да правя сега? Трябва да отида до посолството." Изведнъж усетих нещо обемисто в джоба на ризата си! Бръкнах с ръка и извадих пачка унгарски форинти! От къде се появиха тези пари и до ден днешен не мога да си го обясня! Бях изхарчил всичко, което бях обменил, пък и кой човек напускайки страната, която за кратко е посетил, би оставил в джоба си пачка местна валута? Интересно е, че парите, които изневиделица се оказаха в джоба ми, стигнаха точно колкото да посрещна всичките си основни нужди: да си купя билет от Будапеща за София, да се снабдя със сандвичи, да си направя една моментална снимка за документа, който ми изготвиха в посолството, да вляза в една бръснарница да се измия и обръсна. Успях да си взема и едно шише с вода и парите свършиха. Те бяха точно колкото ми бяха необходими! 

Кражбата беше станала към полунощ, а в седем часа сутринта вече имах отговор на първата част от моята молитва, но тогава аз все още не осъзнавах този чудесен факт. Умът ми беше ангажиран с друго.

Снабден с билет за следващия международен влак за София, чаках на перона. Беше 12 часа на обяд. По принцип влаковете, идващи от Германия, не закъсняват никога, а този дойде с минута и половина по-късно! Точно в момента, когато локомотивът минаваше пред погледа ми, видях на отсрещния перон железничар да носи китарата ми към полицията! Тичайки се втурнах в полицейското управление. Някак си успях да им обясня случилото се с мен, те си спомниха и ми върнаха китарата! Качих се във влака, седнах в купето, и едва тогава започнах да преосмислям какво всъщност се беше случило. Бях издигнал към Бога две молби. Получих отговор и на двете и то само в продължение на половин ден! Бог ми беше показал, че съществува! Никога няма да забравя намесата на Бога в Будапеща!

Апостол Павел казва, че няма човек, който да не е чувал, че Бог съществува. Дълбоко в сърцето си аз също знаех този факт, просто атеистичният режим в социалистическата ни държава го отричаше.

Приех Иисус Христос като личен Спасител, когато започнах да посещавам църква "Блага вест" през 90-те години. 

Животът ми днес коренно се различава от времето когато не познавах Бога. Изцяло се промени ценностната ми система към добро!"

Източник: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0KV1dXuTmtPK5mEh9j3HuS5oWDjqUDK6paRzkHjDLSWwcGMWjED8EDyCvvQgQ5nG2l&id=100060727448707
 . 

Икона на Света Богородица Всецарица (Пантанаса)

 
На 18 август се чества празника на чудотворната икона на Света Богородица Всецарица, помагаща при ракови заболявания.

Чудотворната икона на Божията Майка, наричана Всецарица се намира на Света Гора Атон в Гърция. Тази неголяма по размери икона била изписана в 17 в. и сега стои вляво от царските двери в съборния храм на Ватопедския манастир. Съгласно едно древно манастирско предание, веднъж при иконата дошъл един момък. В този миг ликът на Божията Майка възсиял с дивна светлина и невидима сила хвърлила момъка на земята. Изпаднал в ужас, момъкът излязъл бързо от храма, отишъл при манастирските старци и със сълзи на очи им изповядал, че води нечестив живот и се занимава с магьосничество.

Така Пресвета Богородица, Царицата на Небето и земята, избавила този млад човек от магьосничеството и го поставила на пътя на покаянието.

Чудотворният образ на Божията Майка Всецарица се почита на Атон и далеч зад пределите му. Чрез него Самата Майка Божия дарява на обръщащите се към Нейното застъпничество изцеление от ракови заболявания. Този особен дар се потвърждава от множество случаи на изцеление от рак в Гърция, Русия и в други страни.

МОЛИТВА КЪМ ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ВСЕЦАРИЦА

О Всеблага, досточудна Богородице, Всецарице! Не съм достоен да влезеш под покрива на душата ми! Но като милостива Майка на милостивия Бог, кажи дума, за да се изцели душата ми и да укрепне моето немощно тяло. Ти имаш непобедима сила и нито едно Твое слово не отива напразно, о Всецарице!

Ти се помоли за мен! Ти се застъпи за мен! И аз ще прославям Твоето преславно име всякога, сега и през безкрайните векове. Амин.

(из Акатиста на чудотворната икона на Божията Майка Всецарица)

Тропар, глас 4

Владичице, спаси чрез Твоя радостотворен честен образ, именуван Всецарица онези, които с горещо желание търсят Твоята благодат. Избави от изкушения прибягващите към Тебе. Опази от всички беди Твоето стадо, което винаги прибягва към Твоето застъпничество.

Източник: Pastir.bg

Копие на иконата можете да поръчате тук...

 . 

"Среща с духовното" с 2.5 милиона показвания

Скъпи приятели,

Блогът "Среща с духовното" достигна 2.5 милиона показвания.

През м. май 2018 година бяха 2 милиона.

Започнах да водя този блог като на шега преди 14 години.

Първият пост беше "Безусловната любов" - на 25 януари 2009 год.

Към момента в блога има 408 публикации и всички те съдържат ключовата дума ЛЮБОВ.

Следващи ключови думи (по брой използване) са духовност (311), пробуждане (253), щастие (245), осъзнаване (230), присъствие (216), покой (207) радост (185), просветление (167), светлина (148), вяра (114) и т.н.

Това дава доста точна представа за съдържанието на блога.

Най-посещавани публикации в блога до днес са:

Луиз Хей - 101 мощни мисли за живот - 191000

Антоан дьо Сент-Екзюпери - Молитва - 52500

Петимата тибетци - 50400

Далай Лама - мисли - 38200

Карта на съзнанието - 23900

Петър Дънов, цитиран в разговор между Екхарт Толе, Уейн Дайър и Дийпак Чопра - 22100

Петър Дънов за прераждането и кармата - 20700

Индийски будистки учител обяснява как да победите негативното мислене - 16100

Спомняйки си Уейн Дайър: 20 цитата, които ще ви помогнат да станете по-добри - 15100

Не обръщайте внимание на това, което се случва - 13600

45 житейски урока - 13400 и т.н.

Ще продължавам да пиша в "Среща с духовното" с радост - колкото време е отредил Той.

Сърдечно благодаря на всички читатели!

.

Google Bard за блога "Среща с духовното"

На 30.08.2023 г. попитах Google Bard какво знае за блога
"Среща с духовното".

Ето неговият отговор:

"Блогът "Среща с духовното" е създаден от Атанас Дюлгеров, който е роден през 1951 г. в Пловдив. В блога си той споделя своите духовни търсения и преживявания. Дюлгеров е бил атеист в продължение на много години, но след дълъг път на търсене, той достига до убеждението, че има висша сила, която е създател на света. Той намира утеха и подкрепа в християнската вяра и се присъединява към православната църква.

В блога си Дюлгеров пише за различни духовни теми, включително за вярата, надеждата, любовта, прошката, смирението, мъдростта и др. Той споделя своите мисли и прозрения, както и истории за свои собствени и чужди духовни преживявания.

Блогът "Среща с духовното" е място за разговори и размисъл за духовните въпроси. Той е посетен от хиляди хора от цял свят, които търсят духовна опора и вдъхновение.

Ето някои от най-популярните теми, за които Дюлгеров пише в блога си:

Вярата - какво е да имаш вяра, как да развием вярата си, какво ни дава вярата

Надеждата - как да запазим надеждата си, когато се сблъскваме с трудности

Любовта - какво е любовта, как да изживеем любовта в живота си

Прошката - как да простим на другите, как да простим на себе си

Смирението - как да бъдем смирени, ползите от смирението

Мъдростта - какво е мъдростта, как да станем по-мъдри

Блогът "Среща с духовното" е ценен ресурс за всички, които търсят духовна връзка. Той предлага вдъхновение, подкрепа и насоки на тези, които се стремят да изживеят по-пълноценен и хармоничен живот."


Източник: https://bard.google.com/share/8a8320104fcd

 .