Сънуващият и сънят

По "Нова земя" на Екхарт Толе.

Несъпротивата е ключът към най-голямата власт във Вселената. Чрез нея съзнанието (духът) се освобождава от затвора си - формата. Вътрешната несъпротива към формата - към това, което е, или се случва - е отричане на абсолютната реалност на формата. Съпротивата прави света и нещата от света да изглеждат по-реални, по-солидни и по-трайни, отколкото са, като в тези "неща" се включва и вашата форма на идентичност, егото. Тя придава на света и на егото тежест и абсолютна важност, които ви подтикват да приемате себе си и света много сериозно. Играта на формата погрешно се възприема като борба за оцеляване и когато вашето възприятие е такова, борбата за оцеляване става ваша действителност.

Многобройните неща, които се случват, многобройните форми, които животът приема, са ефимерни. Те са рожби на мига. Неща, тяло и его, събития, ситуации, мисли, емоции, желания, амбиции, страхове, драми... Те идват, претендират, че са най-важното нещо в момента, и преди да ги опознаете, си отиват, разтварят се в нищото, което ги е родило. Действителни ли са били? Били ли са някога нещо повече от сън, съня на формата?

Когато се събудим на сутринта, сънят, който ни се е явил през нощта, изчезва, и ние си казваме: "О, било е само сън. Не е било действително". Ала нещо в съня все пак трябва да е било действително, иначе нямаше да има сън. Когато смъртта приближава, може да се обърнем, да погледнем към живота си и да се зачудим дали той не е бил само сън. Дори сега, в момента, можете да се върнете към почивката си миналата година или към случилата се вчера драма - и ще видите, че те много приличат на съня ви от предишната нощ.

Има сън, има и сънуващ. Сънят представлява краткотрайна игра на формите. Той е светът - относително, но не и абсолютно действителен. А ето и сънуващият - абсолютната действителност, в която формите идват и си отиват. Сънуващият не е личността. Личността е част от съня. Сънуващият е субстратът, в който се появява сънят, това, което прави съня възможен. Той е абсолютното, стоящо зад относителното, безвремието, стоящо зад времето, съзнанието във и зад формата. Сънуващият е самото съзнание - кой сте.

Да се пробудите в съня е нашата настояща цел. Когато сте пробудени в съня, създадената от егото земна драма си отива и се ражда един по-достоен и по-прекрасен сън.

Това е Новата земя.

Вижте още  Статии за Екхарт Толе


 . 

100-те най-влиятелни живи духовни личности (2020 г.)

Английското списание
Watkins Mind Body Spirit 

публикува за десета поредна година

Списък на 100-те живи
духовни личности,

оказващи най-голямо влияние

върху духовното развитие

на човечеството през 2020 г.

Ето оригиналния списък с имената на английски:

1 Dalai Lama 2 Pope Francis 3 Greta Thunberg 4 Eckhart Tolle 5 Oprah Winfrey 6 Russell Brand 7 Thich Nhat Hanh 8 Desmond Tutu 9 Marianne Williamson 10 David Lynch 11 Paulo Coelho 12 Deepak Chopra 13 Sadhguru (Jaggi Vasudev) 14 Arianna Huffington 15 Mirabai Starr 16 Bob Dylan 17 Edith Eger 18 Alice Walker 19 Neale Donald Walsch 20 Matthew Fox 21 Alejandro Jodorowsky 22 Fethullah Gülen 23 Teal Swan 24 Sandra Ingerman 25 Michael A. Singer 26 Esther Hicks 27 Iyanla Vanzant 28 Elizabeth Gilbert 29 Sri Sri Ravi Shankar 30 Joe Dispenza 31 Ken Wilber 32 Amma 33 Francis Chan 34 Robin Sharma

35 Don Miguel Ruiz 36 William Bloom 37 Jon Kabat-zinn 38 James Lovelock 39 Erich Von Däniken 40 Vandana Shiva 41 Rupert Sheldrake 42 Michael Bernard Beckwith 43 Rob Bell 44 Graham Hancock 45 Hamza Yusuf 46 Thomas Moore 47 Justin Welby 48 Mooji 49 Zinovia Dushkova 50 Tim Freke 51 Martin Seligman 52 Richard Bach 53 Rowan Williams 54 Karen Armstrong 55 Alex Grey 56 Robert Thurman 57 Pema Chödrön 58 Prem Rawat 59 Rhonda Byrne 60 Gabrielle Bernstein 61 Andrew Weil 62 Steve Taylor 63 Christiane Northrup 64 Richard Rohr 65 Mantak Chia 66 Daniel Goleman 67 Gary Snyder

68 Jack Canfield 69 Eben Alexander 70 Dan Millman 71 Daisaku Ikeda 72 Andrew Forrest 73 Brian Weiss 74 Julia Cameron 75 Anita Moorjani 76 Gregg Braden 77 Ajahn Brahm 78 Bruce H. Lipton 79 Byron Katie 80 Stanislav Grof 81 Zainab Salbi 82 Robert Bly 83 Jack Kornfield 84 Fritjof Capra 85 Satish Kumar 86 Clarissa Pinkola Estés 87 Caroline Myss 88 Adyashanti 89 James Van Praagh 90 Starhawk 91 David Frawley 92 Elaine Pagels 93 Daniel J. Siegel 94 Qamaruzzaman Azmi 95 Elizabeth Lesser 96 Lee Carroll 97 David Deida 98 Tara Brach 99 Matt Kahn 100 Ervin Laszlo

Оригиналната публикация можете да прочетете тук...

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите тук...

 .  

Няколко думи за молитвата

Биват минути, когато в душата на човека е мрачно и тежко, когато страстите растат, когато съдбата ни угнетява и сме готови да изречем най-горчиви проклятия върху всичкия си минал живот...
Тогава трябва да се молим!

Биват минути, когато жива радост закипява неочаквано и в миг овладява нашето същество, когато земният свят ни се вижда като небесен рай и ни се иска всичко да прегърнем, всичко да обикнем...
Тогава трябва да се молим.

И човекът се моли в тези изключителни моменти през живота, моли се искрено, горещо, макар понякога и без думи.

Свята, вдъхновена е такава молитва: това е близка беседа, разговор с Бога.

Така се е молил Христос.

Силата на молитвата е в нейната естественост и истинност!

Нека погледнем наоколо си.

Животът на природата си върви по своя път. Природата изглежда да не се интересува от човешките радости и скърби. Тя негласно страда, негласно се радва и живее в хармония и хубости.

Нека ние, царете на природата, се вгледаме по-внимателно в живота, що кипи в нея.

Едва се съмва и първите лъчи на слънцето проблясват над хоризонта, росните капки, като живи брилянти, блестят в тревите и полските цветя. Тихо шумят листата в гората и се любуват на себе си в огледалните води на събудената река... Започва животът на деня.

И тревите, и цветята, и гората светло, радостно се усмихват към небето! Това е молитвата на растенията. Тя е безмълвна, чиста, безгрешна.

Минават часовете. Звуковете на въздушния живот се събуждат в храсталаците и полетата. Зачуруликват птиците. Пъргавата рибка несмело изскача от водните дълбочини и като оставя вълнисти кръгове върху речната повърхност, пак се устремява в родната стихия: изплува, като че ли само за да погледне към небето и да приветства утрото.

Събудила се е живата твар. Първата песен и първият вик са към Бога! Първият поглед е към небето! Това е молитвата на животните.

Най-късно от всички се събужда човекът. Той благославя утрото с обръщение към Твореца на света и Го проси с молитва да освети предстоящия му труд през настъпилия ден.

Човекът съзнава защо се моли. Разумът и сърцето му раждат неговата молитва. Вярата и любовта звучат в нея. Благодарността и надеждата я сгряват. Така се моли човекът.

Приятелю християнин! Живееш ли ти без молитва? Ставаш ли заран и се залавяш за работата си, без да коленичиш и да просиш Божието благословение за през деня? Лягаш ли си вечер, без да благодариш на Бога за благодеянията му, които си приел през деня? Ако живееш така, ти не си готов за ненадейния час... Ако живееш без молитва, ти си без вяра - нямаш религия, нито даже като езичник. Не ти трябва много време, за да разбереш, че не си християнин, че не си на път към небето.

Но може би ти не оставаш без молитва. Може би понякога се молиш, когато си позамислен или си в нещастие, или в страх, а друг път не се молиш. Или може би се молиш всеки ден, но повтаряш молитвените думи, без да се молиш от сърце или без да имаш искрено желание за нещата, за които се молиш.

Ако е това твоето състояние, то ти не си много по-добре от човека, който живее съвсем без молитва.

И ако в душата и сърцето ти не стане голямо изменение, чрез благодатта и силата на Св. Дух, ти никога няма да стигнеш до онова блажено място, което Бог е приготвил за ония, които Го обичат!

Но какво нещо е молитвата изобщо?

Да речем, че ти си баща или майка, и твоето чедо иска нещо от тебе. То дохожда при тебе и изказва желанието си, и ти се моли да му дадеш това, що иска. Молитва е да се молиш на Бога, твоя небесен Отец, както чедото ти се моли на тебе, земния му баща или майка. Молитва е да изкажем на Бога нуждите си и да Му се молим да ги удовлетвори.

Още нека речем, че ти си беден и имаш съсед богат, който може да ти помогне. Отиваш при този твой съсед и му изказваш всичката си нужда и му се молиш за помощ. Така също трябва да се молиш на Бога, всесилния Цар на небето и на земята, както на богатия си съсед. Молитвата ще рече да изкажем на Бога всичките си душевни и телесни грижи и скърби и да Му се молим за помощ и избавление. Молитвата е искрен и свят разговор с Бога.

Нужно ли ти е нещо, моли се Богу и Той ще ти даде всичко. Не ти ли стига нещо, проси от Него и Той няма да ти откаже. Грехове ли те безпокоят, кажи Му: "Господи, аз съм грешник!" и грехът няма да те безпокои. Тъга ли те измъчва, обърни се към Бога: "Господи, тъга ме измъчва!" и ще ти стане леко. Някой път не знаеш какво и що да правиш. Издигни ума си към Него и Той ще ти каже какво и що да правиш.

Изобщо за всичко се моли на Бога, всичко искай, каквото не ти достига, каквото ти е нужно, което силно желаеш, макар и дори да ти се вижда, че е невъзможно Бог да изпълни желанието ти. За Бога няма нищо невъзможно! И по-добре е да се молим на всеблагия и всемогъщ Бог, отколкото без полза да се измъчваме, да се безпокоим, да се ядосваме и да роптаем.

Без молитва не могат да бъдат дълготрайни никакъв съюз, никаква любов, колкото гореща и искрена да е тя в началото. Обичаят за обща семейна молитва утвърждава и закрепва християнския дом. Руши ли се благополучието на някой дом, изчезва ли в него единомислието и дружелюбието, това е знак, че там е занемарена домашната молитва - обединителната сила за човешките души и сърца.

Всекидневната молитва значи всекидневно присъствие на Високия Гост, Защитника и Покровителя на дома. Това присъствие на Високия Гост може би няма да премахне всички изпитания и нещастия от човешката злоба, ала то, при всички удари на нещастието, ще предпазва дома от падение.

Който иска да се моли, както трябва, и молитвата му да е богоугодна, благотворна, полезна и спасителна, той трябва преди всичко да се приготви с несъмнена, силна вяра да си създаде такова настроение, което може да противостои на всякакви вътрешни и външни изпитания, пречки и смущения, съмнение и безверие през време на самата молитва.

Помни, че Бог през време на твоята молитва очаква утвърдителен отговор на въпроса, който Той вътрешно ти задава: "Чедо мое, вярваш ли, че Аз мога да направя това, за което Ме молиш?" И ти трябва да отговориш от дълбочината на сърцето си: "Вярвам, Господи!" И тогава ще бъде според вярата ти, стига тя да е жива с несъмнена надежда в Бога!

Изобщо, когато се молиш, казвай в себе си твърдо и уверено: "Господ е всичко за мен - сам аз нищо не мога да сторя. Той е моята сила!"

За да събудиш в себе си бодрост по време на молитва и особено когато те налегне духовна и телесна слабост и дрямка, бързай да се запиташ вътрешно: "С кого разговаряш, душа моя?" И като си представиш подир това пред себе си Господа, започвай да му се молиш по-усърдно. Тогава притъпеното ти внимание ще се изостри, умът и сърцето ти ще се просветлят и ти цял ще се съживиш.

Това ще рече живо да си представиш пред себе си Господа и да живееш в Негово присъствие.

Благий, щедрий многомилостивий и човеколюбивий Господи! Сподоби ни с божествения дар на светата молитва, която се излива от дълбочината на сърцето ни! Събери разсеяния ни ум, та всякога той да се стреми към Тебе, нашия Създател и Спасител. Съкруши разпалените стрели на лукавия, които ни откъсват от Тебе. Изгаси пламъка на помислите, който по-силно от огъня ни поглъща по време на молитва. Осени ни с благодатта на Твоя Пресвят Дух, та до свършека на нашия греховен живот Тебе, едничкия, да обичаме с цялото си сърце, с цялата си душа и мисъл и с цялата си сила. А в часа, когато се разлъчва душата от тялото, о, Пресладкий Иисусе, приеми в Твоите ръце духа ни и помени нас в Твоето царство. Амин!

Вижте още:  Символ на вярата,  Господнята молитва,  Православни молитви,
Молитва на Св. Франциск

Източник: "Молитвено съкровище" под ред. на Охридски Митрополит Борис, 1920 год.

 . 

Вътрешното тяло

по "Единение с живота" 
на Екхарт Толе 

 

Ние трябва да влезем в тялото, за да го преодолеем и да открием, че не сме това.

Приравняването с Аза на физическото, възприемано чрез сетивата тяло, което е обречено да остарее, да западне и да умре, рано или късно винаги води до страдание. Да не се отъждествявате с тялото не означава да го пренебрегвате, презирате или да престанете да се грижите за него. Ако то е силно, красиво и енергично, можете да се наслаждавате на тези му качества - докато ги има. Също така бихте могли да подобрите състоянието на тялото чрез правилно хранене и спорт. Ако не слагате знак на равенство между тялото и себе си, когато красотата избледнее, силата намалее или тялото стане негодно, това по никакъв начин няма да подкопае чувството за собствената ви стойност или идентичност. Всъщност, когато тялото започне да отслабва, непритежаващото форма измерение, светлината на съзнанието, може по-лесно да се прояви през избледняващата форма.

Егото възниква, когато усещането ви за Битието, за "Аз съм", което е съзнание без форма, се бърка с формата. Това е значението на отъждествяването. Това е забравяне на битието, първичната грешка.

Въпреки че отъждествяването с тялото е една от най-основните форми на егото, добрата новина е, че то най-лесно може да се преодолее. Ще го постигнете не като се опитвате да убедите себе си, че не сте тялото, а като пренасочите вниманието си от външната форма на тялото и от мислите си за него - красиво, грозно, силно, слабо, твърде дебело, твърде кльощаво - към усещането за живост вътре в него. Независимо как изглежда тялото ви отвън, отвъд външната форма то е интензивно живо енергийно поле.

Вдишайте съзнателно два или три пъти. Сега вижте дали можете да доловите усещането за живост, което насища цялото ви вътрешно тяло. Можете ли да усетите тялото си отвътре? Почувствайте за кратко конкретни части от тялото си. Усетете дланите си, после ръцете, стъпалата и краката. Можете ли да усетите корема, гърдите, врата и главата? Ами устните? Има ли живот в тях? След това отново осъзнайте вътрешното тяло като цялост. Първоначално може да искате да затворите очи при тази практика, но щом усетите тялото си, отворете очи, огледайте се и същевременно продължавайте да усещате тялото си. Възможно е да установите, че няма нужда да затваряте очите си и че всъщност можете да усетите вътрешното си тяло, докато четете тези редове.

Вътрешното ви тяло не е солидно, а пространствено. То не е физическата ви форма, а животът, който я оживява. То е разумът, който го е създал и го поддържа, същевременно координирайки стотици различни функции с такава изключителна сложност, че човешкият ум може да разбере само частица от нея. Когато осъзнаете вътрешното тяло, разумът започва за съзнава себе си. Това е неуловимият "живот", който никой учен не е успял да открие, защото този живот е съзнанието, което го търси.

Ако не сте запознати със съзнаването на "вътрешното тяло", затворете очи за момент и открийте дали има живот в дланите ви. Не питайте ума си. Той ще ви каже: "Не усещам нищо". Вероятно ще ви каже също: "Дай ми някаква по-интересна тема за размисъл". Така че вместо да питате ума си, насочете се направо към дланите. С това имам предвид да си дадете сметка за едва доловимото усещане за живост вътре в тях. То е там. Просто трябва да насочите вниманието си към него, за да го забележите. Първоначално може да почувствате леко гъделичкане, после усещане за енергия или живост. Ако задържите вниманието си върху дланите известно време, чувството за живост ще се засили. На някои хора дори не им се налага да затварят очи. Те ще успеят да усетят "вътрешните си длани", докато четат това. После се насочете към стъпалата си, задръжте вниманието си там за около минута, и започнете едновременно да усещате дланите и стъпалата. След това включете в усещането и други части на тялото - крака, ръце, корем, гърди и т. н., докато не почувствате вътрешното тяло като цялостно усещане за живост, разпространено в цялото тяло.

Онова, което наричам "вътрешно тяло", всъщност не е тяло, а жизнена енергия - мостът между формата и безформието. Създайте си навика да усещате вътрешното тяло възможно най-често. След известно време няма да ви се налага да затваряте очи, за да го почувствате. Вижте, например, дали можете да усетите вътрешното си тяло, докато слушате някого. Звучи почти като парадокс: Когато се свържете с вътрешното тяло, вие вече не се идентифицирате с тялото, нито с ума си. С други думи - вие вече не се отъждествявате с формата, а се отдалечавате от отъждествяването с формата и вървите към безформието, което можем да наречем и Битие. Това е същинската ви идентичност. Съзнанието за тялото не само ви закотвя в настоящия момент, то е и вратата за излизане от затвора на егото. Освен това укрепва имунната система и способността на тялото да се самолекува.

Във всекидневния си живот се старайте максимално да използвате съзнанието за вътрешното тяло, за да създавате пространство. Когато чакате, когато слушате някого, когато спирате, за да погледнете небето, дърво, цвете, партньора или детето си, същевременно усетете и живота вътре в себе си. Това означава, че част от вниманието или съзнанието ви ще остава без форма, а останалата част ще е на разположение на външния свят на формата. Винаги, когато "обитавате" тялото си по този начин, това ви служи като закотвяне в настоящия момент. Пречи ви да се изгубите в мислите, в емоциите или във външните ситуации.

Вашето физическо тяло, което е форма, се разкрива като непритежаващо форма, когато навлезете по-дълбоко в него. То се превръща във врата към вътрешното пространство. Въпреки че вътрешното пространство няма форма, то е интензивно живо. Това "празно пространство" е животът в неговата пълнота, непроявеният Източник, от който идва всичко проявено. Традиционната дума за този Източник е Бог.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Пробуждането

по "Единение с живота" 
на Екхарт Толе 

Само когато се пробудим, можем да осъзнаем истинското значение на тази дума.

Вместо да се изгубвате в мисленето, когато се пробудите, вие осъзнавате себе си, осъзнатостта зад него. Тогава мисленето престава да бъде самоцелна автономна дейност, която ви контролира и управлява живота ви. Осъзнатостта поема юздите от мисленето. И вместо да управлява живота ви, мисленето започва да й служи. Осъзнатостта е съзнателната връзка с универсалния разум. Казано другояче, това е Присъствие: съзнание без мисъл.

Каква е връзката между осъзнатост и мислене? Осъзнатостта е пространството, в което мислите съществуват, когато това пространство съзнава себе си.

Вътрешната ви цел е да се пробудите. Толкова е просто. Вие споделяте тази цел с всички останали хора на планетата – защото това е целта на човечеството. Вашата вътрешна цел е важна част от целта на цялото, на вселената и нейния възникващ разум. Външната ви цел може да се променя с времето. Тя е много различна при отделните хора. Да откриете вътрешната цел и да живеете в хармония с нея е основата за осъществяването на външната ви цел. Тя е фундаментът на истинския успех.

На човечеството е отредено да превъзмогне страданието, но не по начина, по който егото мисли. Едно то многото погрешни предположения на егото, една от множеството заблудени мисли, е "Не трябва да страдам". Тази мисъл сама по себе си лежи в основата на страданието. Страданието има благородна цел: еволюцията на съзнанието (пробуждане) и изгарянето на егото. Човекът на кръста е архетипен образ. Той е всеки мъж и всяка жена. Докато се съпротивлявате на страданието, процесът е бавен, тъй като поражда още его, което трябва да изгори. Когато обаче приемете страданието, процесът се ускорява, защото страдате съзнателно. Може да приемете страданието за себе си или за другиго – например дете или родител. При съзнателното страдание вече е налице промяната. Огънят на страданието се превръща в светлина на съзнанието.

Егото казва: "Не трябва да страдам" и тази мисъл ви кара да страдате още повече. Това е изкривяване на истината, която винаги е парадоксална. Истината е, че трябва да кажете "да" на страданието, за да можете да го преодолеете.

Ако егоистичната земна драма изобщо има някаква цел, тя е косвена: тя поражда още и още страдание на планетата и страданието, макар и до голяма голяма степен породено от егото, в крайна сметка е и разрушително за егото. То е огънят, в който егото изгаря себе си.

"Някой ден ще се освободя от егото, ще се пробудя." Кой говори? Егото. Да се освободиш от егото, всъщност не е кой знае каква работа. Просто трябва да съзнавате мислите и емоциите си – докато се случват. В действителност това не е "правене", а осъзнато "виждане". В този смисъл е вярно, че няма нещо, което може да направите, за да се освободите от егото. Когато промяната настъпи, а това е промяна от мислене към съзнаване, в живота ви започва да действа разум, много по-велик от хитроумното его.

Човек не става добър, като се опитва да бъде добър, а като открие добротата, която вече е в него и й позволи да се прояви. Но тя ще се прояви само ако в състоянието на съзнанието настъпят фундаментални промени.

В дзен-будизма казват: "Не търси истината. Просто престани да почиташ мненията". Какво означава това? Да се отърсите от отъждествяването с ума. Тогава това, което сте отвъд ума, се проявява от само себе си.

Важна част от пробуждането е разпознаването на непробудената същност, на егото, което мисли, говори и действа. Когато разпознаете несъзнателното в себе си, онова, което прави разпознаването възможно, е възникващото съзнание, пробуждането. Не можете да се борите с егото и да победите, точно както не можете да се борите с тъмнината. Необходима е само светлината на съзнанието. Вие сте тази светлина. 

Голяма част от живота на много хора е погълната от маниакално внимание към вещите. Всичко, което егото търси и към което се привързва, е заместител на Битието, което не успява да почувства. Може да цените вещите и да се грижите за тях, но ако се привържете, трябва да знаете, че това е егото. Всъщност човек никога не се привързва към нещо, а по-скоро към мисъл, в която се съдържа "аз", "мен", "мой". Винаги, когато напълно приемете една загуба, вие преодолявате егото и тогава се появява вашата същност – Аз съм, която е самото съзнание.

Много хора не осъзнават чак до смъртния си одър, когато всичко външно се разпада, че нищо никога не е имало нещо общо с истинската им същност. Пред смъртта цялата концепция за собственост се разкрива като напълно безсмислена. В последните мигове от живота си тези хора осъзнават също, че докато през целия си живот са търсили по-пълно усещане за Аза, онова, което в действителност са търсили, Битието, винаги е било налице, но до голяма степен скрито от отъждествяването им с неща, което в крайна сметка означава отъждествяване с ума. 

При някои пробуждането се осъществява, когато внезапно осъзнаят какви са обичайните им мисли, особено упорстващите негативни мисли, с които може да са се идентифицирали през целия си живот. Изведнъж се появява осъзнатост, която съзнава мисълта, но не е част от нея.

Връщането обратно в живота на човека, отслабването и разпадането на формата било поради старост, болест, инвалидност, загуба или някаква лична трагедия, но и огромен потенциал за духовно пробуждане – прекратяване на отъждествяването на съзнанието с формата.

На новата земя старостта ще бъде всеобщо призната и високо ценена като време за разцвет на съзнанието. За онези, които продължават да се губят във външните обстоятелства на живота, тя ще бъде време за късно завръщане у дома, когато се пробуждат за вътрешната си цел. За много други ще е ускоряване и кулминация на процеса на пробуждане.

Но когато вашата осъзнатост нарасне и егото престане да управлява живота ви, не е необходимо да чакате светът да се свие или рухне поради старост или лична трагедия, за да се пробудите за вътрешната си цел. Със зараждането на ново съзнание на планетата все по-голям брой хора вече нямат нужда от разтърсване, за да се пробудят. Те прегръщат процеса на пробуждане съзнателно, продължавайки да участват във външния цикъл на растеж и разширяване. Когато този цикъл вече не е узурпиран от егото, духовното измерение навлиза в света чрез движението навън – мисъл, реч, действие, създаване – също толкова силно, както и чрез движението на завръщане – покой, Битие, и разпад на формата.

Да обичаш означава да разпознаеш себе си в другия. Тогава "другостта" на другия се разкрива като илюзия, присъща само на човешкото царство, царството на формата.

Когато друг ви разпознае, разпознаването притегля Битието по-пълно в този свят чрез двама ви. Това е любовта, която спасява света.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 .