Сътворението

Сътворението в Християнството.

Като християнин, приемам Библейското описание на Сътворението. Все пак, позволявам си да тълкувам някои от термините, които носят в себе си дълбока символика. 

В начало Бог създаде небето и земята [Битие 1:1]. 

"Небето" тук е символ на Духа, невидимото, а "земята" - на енергията, материята, видимото (първи параграф от Символ на вярата).

...И стана вечер, и стана утро, ден първи [Битие 1:5].
Според Библията Бог Сътворява света за шест дни, но е ясно, че под "ден" се има предвид много по-голям период от време.

На места има проблеми с превода, например:

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог [Йоан 1:1]. 

В древногръцкия оригинал на Евангелието на Йоан е използвана думата Логос (Λόγος), която има много по-богат смисъл от Слово.

И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие [Битие 1:26]. 

Оттук идва едно от най-големите недоразумения в представите ни за Бога. В горния цитат Бог има предвид Духа, Съзнанието, а не материята. Всъщност, древният човек създава Бог по свой образ и подобие, изобразявайки го с човешко тяло, най-често като Старец с бяла брада и строг поглед.

За това, как е представено Сътворението в Християнската религия е писано на безброй места.

По-малко се знае у нас как другите религии разглеждат този въпрос...  

Сътворението в Индуизма.

Тук ще се спра накратко на Идеята за Сътворението в две от основните направления в Индуизма - Санкхя и Веданта.

Върховната Реалност (Брахман)

Има една Абсолютна Истина, която стои зад вселената, една вечна, безкрайна и неизменна Реалност, наречена Брахман. Брахман означава Необятността, или този, който носи всичко и е основата на всички дхармични принципи (дхарма е санскритска дума, която обозначава законите на истината, които управляват вселената). Брахман е основополагащата субстанция на съществуването, невидимото и видимото, което не е материално, а духовно. Ние всички се появяваме от Брахман, пребиваваме в него и пак в него трябва да се завърнем накрая. Всички тези безкрайни и неизброими вселени не са нищо друго, освен вълните по морската шир на този безкраен Брахман.

Брахман е Съществуване-Съзнание-Блаженство (Сатчидананда). Съществува-щото трябва да е съзнателно, защото едно несъзнателно същество би било просто вещ, стеснен или ограничен обект. То не би имало независимо съществуване и следователно - реално битие. Съзнанието трябва да бъде щастливо, иначе то не ще желае да съществува. Едно клето и окаяно състояние на съзнанието естествено би го съсипало с течение на времето. Затова тези три фактора са в действителност един.

Ние познаваме Брахман, или Абсолютната Истина, само като станем едно с него, което означава единение със свещената основа на Съществуването отвъд измененията на имената и формите във външния свят. Всички ние имаме интуитивно усещане за тази върховна реалност и естествено се стремим към нея, щом се отдръпнем от своята егоистична въвлеченост. Мнозина големи мъдреци и йоги са я осъзнали и са станали безсмъртни.

Висшият Аз (Себе, Атман)

Както Брахман пронизва всички неща, така той съществува и вътре в нас като наша истинска същност. Като първичното състояние на създанията той е и нашата първична природа. Чистото съществуване е също Чисто Съзнание. Това е Атман, или Висшият Аз, който обитава в сърцата на всички същества.

Брахман и Атман, Абсолютът и Азът, не са две. Те са два начина за вглеждане в една и съща реалност, която е и в цялата вселена, и във всеки отделен човек. Безкрайният Брахман познава себе си като „Аз-съм-това-съм-Аз" (Аз съм Оня, Който съм [Изход 3:14]). Да познаем наистина Себе си, означава да познаем абсолютната истина, да познаем Брахман. Но реалният Аз не е личностно или ментално образувание, не е създание или вещ от какъвто и да е тип. Той е съществуването на Съзнанието, което трансцендира времето, мястото и индивида.

Да достигнем нашия Истински Аз е просто, но не и лесно. Необходимо е да бъдем спокойни в сърцата си и възприемчиви за неговата вътрешна светлина. Това е основата за медитация. Здравото, чисто и изпълнено с енергия тяло, праната и умът, са важни инструменти в това търсене.

Чисто Съзнание (Пуруша)

Съзнанието е върховният принцип, скрит зад вселената, която в своя удивителен порядък отразява механизмите на един Висш Разум. Чистото Съзнание е източникът на всяка субективност или усещане за Аза, посредством която ние се чувстваме живи и можем да действаме независимо. Всички ние се чувстваме като съзнателни индивиди, а не като прости обекти или инструменти. Това е нашата връзка с Пуруша вътре в нас, наречен също Атман, или Висш Аз.

Външният свят съществува, за да можем да изпитаме Пуруша. Светът, по същия начин, както обектите (да речем едно гърне), е наблюдаем феномен, който не може да съществува сам по себе си, а само за своя възприемател. Светът се основава на разума; той действа чрез ума и следва схемите на органичния закон, отразяващ стоящото зад него Чисто Съзнание.

Този Висш Аз обаче се различава от егото, или представата „Аз съм тялото", която в Санкхя се нарича ахамкара, или Аз-факторът. Пуруша не е въплътен аз, но чистата Аз-природа отвъд всяка обективност. Той не е част от мирозданието и не се състои от каквато и да е форма на материя - груба, фина или каузална. Той не е нито тялото, нито умът, които са взаимосвързани части на материята, а Чистото Съзнание, чрез което те действат, без то да бъде ограничено от тях. Пуруша е субстратът или съзнателната основа на всичко видимо, което сияе посредством неговата отразена светлина. Неговата светлина, отразена посредством ума, дава възможността за възприятие.

Макар Пуруша да се нарича фигуративно „той", ние трябва да помним, че той има своя собствена Шакти, или сила на виждането, като свой аспект от женски род. Тъй като е съзнателен субект, ние не можем да наречем Пуруша „това", макар че той не е ограничен от род или някакви други външни разграничения, тъй като е отвъд всяка форма. 

Бог - Космическият Върховен Господар (Ишвара)

Бог, Космическият Господар и Творец, се нарича Ишвара на санскрит. Ишвара е силата, която сътворява, поддържа и разрушава света чрез трите форми на Брахма, Вишну и Шива и техните сили от женски род - Сарасвати, Лакшми и Кали. Ишвара управлява световете, надзирава действието на механизмите на закона на кармата и подпомага всички души в тяхната еволюция от невежество към просветление.

Макар Ишвара да е понятие, сходно с Бог в западната култура, трябва да се отбележи, че Ишвара действа чрез различни Богове и Богини като Едничкият Творец, който има разнообразни и особени форми. Ишвара има множество различни имена, функции и начини, по които да бъде почитан. Ишвара може да бъде почитан в женския аспект на Ишвари, Божествената Майка, която е предпочитаната форма в много йогически пътища, особено в тантристките.

Ишвара не е изброен сред двадесет и четирите принципа на класическата Санкхя. Обаче системата Йога, възприета от Аюрведа, въвежда Ишвара като допълнителен космически принцип, особен Пуруша, който обладава съвършен интелект. Ишвара е първоначалният учител, или гуру, за всички души и източникът на духовните учения на Ведите. Аюрведа разпознава Бог като творецът и водачът, към който всички ние се обръщаме за напътствия и изцеление. Търсенето на божията благодат е неразделна част от аюрведичната практика и аюрведичният лекар трябва да се стреми да съдейства на божествената воля и да й служи.

Двадесет и четирите космични принципа (Таттви)

Тези двадесет и четири принципа (таттвас) са отговорни за структурата на вселената на всички равнища. Те са основата на трите тела, петте коши и седемте чакри на нашето индивидуално съществуване.

1. Първоприродата (Пракрити)

Има една върховна субстанция зад всичко възприемаемо във вселената на материята и съзнанието, която е отговорна за всички качества и енергии, наблюдавани от нас. Тази праматерия или световна майка е наречена Пракрити и е основният субстрат на вселената - и груб, и фин. Пракрити е първичната форма на материята или обектния свят, непроявената същност или лишеният от вътрешни саморазличия потенциал на всичко, което може да се прояви в име, форма и действие. Пракрити не е материя в грубия смисъл на твърда обектност, а като възможността за изпитване от ума. Тя е материал в смисъл, че е инструмент за Съзнателното Същество, или Пуруша. Пракрити (Първичната Материя) е неодушевена (т. е. не обладава съзнание сама по себе си), лишена от съзнателната сила, или шакти, на Пуруша, която да я оживява.

Като по-фина от ума, който е неин продукт, съществуването на Пракрити, с нейната идеална природа, може да бъде само логически изведено. Трябва да отбележим обаче, че Пракрити е различна от Брахман, който е субстанцията не само на видимия свят както Пракрити, но и на Чистото Съзнание, Пуруша. Брахман стои и зад Пуруша, и зад Пракрити, които са силите на съзнателността и несъзнаваното, вътрешно присъщи нему. По тази причина за Брахман понякога се говори като за Нара Пракрити, или Върховната природа, неизменната природа отвъд нашата изменчива проявеност.

Пракрити означава „първата действаща сила" и нейните качества насочват цялостното космическо движение. Тя предоставя суровия материал, от който са изградени различните светове и нашите тела. Освен това е носител на кармите и санскарите (предразположенията), чрез които живите същества идват на бял свят и формира субстрата на техните умове. Затова Пракрити се нарича също „Непроявена", или Авякта. Тя съдържа в спяща форма всичко, което може да се прояви. На равнището на Пракрити всички същества и всички светове могат да се възприемат като чисти потенциали.

Като майката на света, който е породен от нейната субстанция, за Пракрити често се говори в женски род. Пракрити и нейната проявеност съществуват, за да дадат опитност на Пуруша, така че той да може да овладее себе си и да стигне до разбиране на своята собствена природа. Тя е като майка, която безкористно се грижи за своето дете и му отправя предизвикателства, за да подпомогне неговия растеж. Аюрведа разпознава Пракрити като основата на нашето въплъщение и опит на всички равнища. Всеки един от нас има индивидуална телесна пракрити, или натура, която се състои от нашето телесно състояние и една психическа Пракрити - състоянието на нашия ум и сърце. Пракрити се състои от трите първични качества - саттва, раджас и тамас, качествата на светлината, енергията и материята, чрез които тя обладава интелекта, жизнеността и силата да създава материални форми. Тези три качества на пракрити са основата на всички други таттви.

2. Космическият интелект (Махат)

Всички прояви се осъществяват посредством един основополагащ органически космически разум. В началото на сътворението се появява космическият ум, за да сътвори света. Той съдържа в себе си всичките закони и принципи, дхармите, които проявеността трябва да следва. Тази вселена възниква първо като медитация на космическия интелект и едва по-късно приема външни форми. Махат, или Космическият Интелект, следователно е проявената форма на Пракрити, или Пракрити в действие. Той е Пракрити, оформена чрез Божията воля.

Махат буквално означава „великият" и обозначава великите принципи на истината, които стоят в основата на живота. Реалността на Махат е тази на идеално творение, което трансцендира времето, на номиналното в противоположност на феноменалната реалност. Махат е Божественият Ум. Чрез Махат възникват времето, пространството, Божественото Слово и семената на различаването. Той е утробата на цялото Мироздание. Все пак дори Махат, космическият интелект, не е съзнателен сам по себе си, а действа чрез отразената светлина на Пуруша, или Чистото Съзнание.

В индивидуалната душа Махат става Буддхи, силата на интелекта, чрез който ние можем да различим истина от лъжа, правилно от погрешно и вечното от преходното. Буддхи е ключовата способност на нашата природа, чрез която ние можем да разкрием истинската природа на нещата извън тяхната променлива външност. Той е интелектът на индивидуалната душа. Буддхи е частта от ума, която може да стане просветлена и да разкрие Висшия Аз, щом бъде пренасочена от външните привързаности.

Махат и Буддхи са интелигентната част от ума. В това си значение „умът", или интелектът, е източникът на цялата вселена.

3. Егото (Ахамкара)

Целият процес на проявяване протича като разделение, чрез което се появяват отделни същества и различни обекти. За да осигури множествеността, космическото мироздание работи чрез разнообразни отделни единици или индивидуални самоличности, които са основата на егото.

Ахамкара означава буквално „аз-изфабрикуване", тъй като егото е процес, а не вътрешно присъща реалност. То е серия от разделящи мисли, но не и нещо реално само по себе си. Егото е необходима сила на разделението, вътрешно присъща на природата, един еволюционен стадий, но не представлява основополагащата истина или природа на създанията. То дава възможност на душата да се отъждествява с различни тела, но не разкрива нашия Истински Аз, който е Съзнателност отвъд всякаква въплътеност.

Чрез егото основните скрити енергии на природата (Пракрити) и фундаменталните закони, налични в космичния интелект (Махат), приемат специфични форми. В съответствие с резкия фокус на егото основните качества на Природата се разпределят в три групи по пет: петте сетива, петте органа на действието и петте елемента. Те възникват от ахамкара чрез трите гуни - саттва, раджас и тамас. Егото създава ума и сетивата, които са инструментите, предоставящи възможност на индивида да функционира. Затова егото представлява външният аспект на ума, докато Буддхи, или интелектът, е неговият вътрешен аспект. Докато обаче не се научим как да медитираме, Буддхи остава във владение на егото.

4. Външният ум (Манас)

Проявяването на света става чрез различни индивидуални менталности или насочени навън умове. Когато погледне навън, егото автоматично проектира един сетивен ум. След това умът поражда петте сетива и петте органа на действието. Външният ум е сам по себе си шестият сетивен орган и шестият моторен орган и неговата работа е да координира двата вида органи. Трябва да е налице една основна сила на вниманието, която да позволи координирането на сетивните и моторните органи. Такава е ролята на манас, който е централно превключвателно табло за сетивата. Манас означава формулиращият принцип (от корена „ман", придавам форма) и е принципът на емоцията, усещането и въображението.

Манас възниква от общите саттвични и раджасични качества на ахамкара. Той обладава саттва (силата на просветлението), която действа чрез сетивните органи, но също и раджас (силата на действието), която работи чрез моторните органи. Това позволява на манас да координира и сетивните, и моторните органи, които възникват от специфичните саттвични и раджасични качества на ахамкара, както са отразени чрез петте елемента.

Пракрити, Буддхи, Ахамкара и Манас

Тези четири принципа формират субектния аспект на сътворението. Ние имаме една основна психическа природа, един интелект, едно его и един сетивен ум. Те работят заедно. Докато не изучим изкуството на медитацията, ние не сме в състояние да ги различаваме.

Според Санкхя самият ум е нещо материално. Той може да бъде наблюдаван като обект и не е истинският източник на Съзнанието. Нашите сетивни възприятия е лесно да бъдат видени като обекти, но ние можем да наблюдаваме и нашите емоции и мисли, което означава, че по същия начин те са нещо външно за нашия Истински Аз. Дори егото може да бъде наблюдавано, както когато се вглеждаме в нашата гордост или страх, което показва, че и то е обект и не е нашият Истински Аз, който е само Чиста Съзнателност. Йога ни показва как да се придвижим от ума и всички негови въвличания към този винаги свободен Вътрешен Аз (Системата Йога въвежда един четвърти аспект на ума, наречен Читта. С него се обозначава общото ментално поле като цяло, на което Буддхи, Ахамкара и Манас са функции. Той може да бъде идентифициран с нашата ментална Пракрити, макар някои мислители да го поставят в полето на Буддхи, а други в полето на Манас).

5-9. Сетивните потенциали или фини елементи (Петте Танматри)

Трите гуни са каузалните енергии на мирозданието, които стоят зад ума и те се състоят само от качества или идеи - равновесие (саттва), движение (раджас) и съпротивление (тамас). На едно фино равнище те пораждат нова серия от субстанции, форми или впечатления. Това са коренните енергии на звука, осезанието, цвета, вкуса и мириса. Те са наречени танматри, „първични мери" и получават имената си от своите съответни сетивни качества:

1) танматра на звука - етер

2) танматра на осезанието - въздух

3) танматра на цвета - огън

4) танматра на вкуса - вода

5) танматра на мириса - земя.

Танматрите са по-фини от нашите обичайни физически усещания, които извличаме от тях. Те могат да бъдат изпитани непосредствено в ума като петте главни начина за познание на реалността.

На едно фино ниво те се излъчват от всички неща в света. Те са фините форми на петте елемента преди тяхното обособяване в груби обекти. По тази причина понякога биват наричани „тънките елементи". Танматрите са свързани с прана, жизнената сила, която е фината енергия зад елементите. 

Танматрите показват базисната петорна структура на космоса. Не може да има шести сетивен орган или шести елемент, защото няма танматра, която да му даде възможност да се прояви. Такива първични енергии са необходими за осигуряването на координацията на сетивните органи със сетивните обекти. Ние можем да възприемаме различни сетивни обекти с нашите сетивни органи, защото и органите, и техните обекти са продукти на танматрите, които те излъчват.

Макар танматрите да създават проявените светове, в своята семенна форма, в която те се сливат обратно в гуните, те създават каузалния или идеалния свят, светът на идеите, предхождащи всяко въплъщение.

10-14. Петте сетивни органа (Панча Джнанендрияни)

Сетивните органи представят петте потенциала за изпитване на външния свят, които са латентни в умовете ни. Те са не само индивидуални, но и космични и просто се разполагат в сетивните органи на различните същества. Сетивните органи пронизват космическия етер и се проявяват в индивидуалните същества. Те се обособяват и развиват чрез процеса на космическа еволюция. Всеки съответства на определено сетивно качество (танматра) и елемент:

1) ухо - орган на звука - етер

2) кожа - орган на осезанието - въздух

3) око - орган на зрението - огън

4) език - орган на вкуса - вода

5) нос - орган на обонянието - земя.

Сетивните органи, наречени също органи на познанието, са само възприемащи, не и изразяващи. Тяхната дейност се осъществява чрез съответните органи на действието. Сетивните органи са носителите, чрез които ние възприемаме танматрите, които ни захранват на едно фино равнище, фините или външните форми на тези органи съществуват и отвъд ограниченията на физическото тяло и тяхното действие поражда свръхсетивното (екстрасензорното) възприятие.

15-19. Петте моторни органа - (Панча Кармендрияни)

Петте органа на действието съответстват на петте сетивни органа и на петте елемента:

1) уста (изразяване) - етер-звук

2) ръка (хващане) - въздух-осезание

3) ходила (придвижване) - огън-зрение

4) пикочно-полови органи (изхвърляне) - вода-вкус

5) анус (отделяне) - земя-мирис.

Петте органа на действието, или моторните органи, дават възможност да се осъществят различните видове действия, физическите органи са само структури, които им позволяват да функционират във физическия свят. Тялото е носител, предназначен да даде възможност определени действия да бъдат изпълнени, да позволи на ума да натрупа опит. Тези потенциали за действие се срещат навсякъде в природата и се проявяват по много различни начини. Телесните различия между нас е само един от тях. Съществуват и фини или вътрешни форми на тези органи, които позволяват пряко действие с ума и психически сили като телекинезата (действие чрез мисъл или от разстояние).

Моторните органи са само изразяващи, а не възприемащи. Тяхната способност за възприемане се осъществява чрез сетивните органи. Моторните органи са свързани повече с петте груби елемента, чрез които те действат, докато сетивните органи съответстват повече на танматрите, или тънките елементи. Моторните органи отразяват активността на прана, или жизнената сила.

20-24. Петте елемента (Панча Махабхутани)

Петте първоелемента са земя, вода, огън, въздух и етер. Те представят твърдите, течните, лъчистите, газообразните и етеричните форми на материята, които изграждат външния свят на опита, включително физическото тяло. Сетивните органи и органите на действието изпълняват чрез тях съответно своите възприемателни и действени роли.

Все пак елементите като принципи на плътността се прилагат към всички посредници и имат своите действия, свързани с ума, както и с жизнената сила. Земята, от една страна, е абсолютно плътен посредник, който не позволява видими движения. От друга страна, етерът е абсолютно фин или възприемащ посредник, който позволява съвършена свобода на движенията. Между тези два полюса са всички възможни степени на плътност, даващи възможност за реализиране на пълния диапазон от преживявания и за проявяването на всички идеи. Самите пет елемента са също манифестации на идеите. Те са различни плътности или полета на изразяване на различни идеи:

1) Земята манифестира идеята за плътността или стабилността, оказвайки съпротивление при действие.

2) Водата манифестира идеята за течливостта или течението, което осигурява условия за живот.

3) Огънят манифестира идеята за светлината, осигуряваща възможност за възприятие и за придвижване от място на място.

4) Въздухът манифестира идеята за финото движение, проявявайки идеите за насоченост, скорост и промяна и давайки основа на мисълта.

5) Етерът манифестира идеята за връзката, като дава възможност за взаимообмен между материалните посредници, общуване и самоизразяване.

С други думи, етерът манифестира идеята за пространството, въздухът - за времето, огънят - за светлината, водата - за живота, земята - за формата. Подобно на различните линии и цветове, с които борави художникът, те са различните посредници, необходими на Космическия Интелект, за да изрази себе си.

Петте елемента могат да означават не само своите груби форми, но и фините и каузални форми, техните сетивни съответствия и основополагащи представи, което позволява на елементите да обхващат всички сили на манифестирането на душата, ума и тялото. По този начин петте елемента са модел за всички субстанции във вселената. Понякога Пракрити бива разглеждана като състояща се от петте елемента, като Пуруша или Атман е шестият елемент, елементът на Чистото Съзнание.

Двадесет и четирите принципа са не само карти на вселената, те са карти и на душата.

Пуруша	Ишвара - Космическият Господар	Пракрити - 3 Гуни
Каузално тяло	Махат, Буддхи - индивидуална душа	Его, Ахамкара
Фино тяло	Външен ум, Манас, 5 прани 5 танматри (тънки елемента)	5 фини моторни органа 5 фини сетивни органа
Физическо тяло	Трите Доши (вятър, огън, вода) 5 груби сетивни органа	5 груби моторни органа 5 груби елемента

Източник:  Интернет, книгата на Дейвид Фроли "Йога и Аюрведа"

 . 

Шест супер-ефективни мозъчни упражнения, използвани от Стив Джобс

Всеки човек, чиято работа изисква интелект и креативност знае, че бързото и практично мислене е водещо, за постигане на успех. Трудно е, обаче, да бъдете винаги първи, колкото и да сте талантливи и надарени. Дори и да имате ума на Айнщайн, понякога се чувствате некомпетентни.

Самият г-н Творческо Мислене, Стив Джобс често е чувствал нужда да „срита“ ума си. Тук са споменати няколко техники на умствена гимнастика, които самият Джобс споделя с биографа си Уолтър Айзъксън:

"Ако просто седиш и наблюдаваш, ще видиш колко неспокоен е умът ти. Ако се опиташ да го успокоиш, става още по-зле, но с времето той се усмирява и когато утихне, можеш да чуеш по-фини неща - това е моментът, когато интуицията започва да разцъфтява, започваш да виждаш по-ясно и да присъстваш повече в Настоящето".

Малко преди смъртта си Джобс разкрива своя метод на медитация и споделя, че е използвал тази умствена практика в продължение на много години.

Специфична техника, наречена осъзнавана медитация, идва от Дзен Будизма и Даоизма.

Един от хората, които знаят много за духовната одисея на Стив е добре известният автор и журналист Джефри Джеймс. Той си спомня, че разговарял с него по въпроса в началото на 90-те години на 20-ти век, обсъждайки приликите между Дзен и компютърното програмиране.

"В онези дни подобно нещо беше доста необичайно и екзотично - казва Джеймс - Дори и в този смисъл Джобс беше изпреварил времето си".

Нещата със сигурност са се променили оттогава.

Днес благотворните ефекти от медитацията са признати от водещи специалисти в областта на невронауките. Корпоративни гиганти като Google, General Mills, Target и Ford обучават служителите си да практикуват същите медитативни практики, които Джобс е открил за себе си преди десетилетия.

Изучавайки цитатите в книгите на Айзъксън, Джеймс е стигнал до извода, че медитативните техники на Джобс са много сходни с онези, които самият той някога е научил от един изключителен майстор на бойните изкуства - Ян Дзюнмин.

Следва есенцията на неговата техника в шест стъпки:

Стъпка 1

Седнете с кръстосани крака на тихо и спокойно място. Използвайте плоска възглавница, за да намалите напрежението в гръбнака. Започнете да си поемате дълбоко въздух.

Стъпка 2

Затворете очи и се опитайте да се концентрирате върху вътрешния монолог в ума ви, върху мислите, които не спират да подскачат в главата ви. Мисли за работата, неща, които сте гледали по телевизията, всички всекидневни дрънканици на вашия неспокоен „маймунски ум“. Не се опитвайте да го накарате да спре, поне не още. Просто наблюдавайте как скача от една тема на друга. Правете това упражнение по пет минути на ден, в продължение на една седмица.

Стъпка 3

Без все още да се опитвате да успокоите водовъртежа от мисли, опитайте да прехвърлите вниманието си към т.нар. "волски ум" - онази част от съзнанието, която е отговорна за спокойното и не прибързано мислене. "Волският ум“ просто наблюдава света около себе си. Не съди, не търси смисъл - просто гледа, слуша и усеща. Повечето хора дори не осъзнават неговото съществуване, въпреки че той може да се разкрие в моменти на силен шок, когато „маймунският ум” замлъква. Но дори когато оставаме под пълното влияние на "маймунския ум", непрекъснато обстрелвани от неговите заповеди, "волският ум" върши своята тиха, неспирна работа.

Стъпка 4

Докато постепенно започвате да влизате в досег със своя "волски ум", опитайте да поискате от него да забави активността на вашия "маймунски ум". Джефри Джеймс, например, използва следния метод:

Представете си как вашият „вътрешен вол“ върви бавно по селски път. Тази умствена картина би трябвало да ви помогне да усмирите „вътрешната маймуна“. Не очаквайте да заспи отведнъж. Маймуните са неспокойни по природа. И въпреки това скоро ще забележите, че тя става по-спокойна и създава по-малко суетня.

Стъпка 5

След като сте усмирили "маймунския ум", концентрирайте вниманието си върху вашия "волски ум".

Ако сте направили всичко както трябва, ще усетите, че дишането ви се забавя. Внезапно ще почувствате въздуха около себе си, който докосва кожата ви. Твърде възможно е дори да усетите как кръвта пулсира във вените ви. Когато отворите очи, светът ще изглежда неописуемо променен, обновен и дори някак странен. Например, може да възприемете прозореца просто като правоъгълник, изпълнен със светлина. Нещо, което не се нуждае от отваряне или затваряне, почистване и ремонт. Нещо, което просто съществува - тук и сега. И нещо повече, ще възприемете себе си по нов начин - като съществуващи Тук и Сега!

Стъпка 6

Ще отнеме известно време, докато постигнете това състояние. Но, когато най-накрая успеете, ще откриете, че вече не забелязвате минутите, които отминават от момента, в който пуснете таймера до момента, в който натиснете бутона „стоп“. Постепенно, ден след ден, увеличавайте продължителността на медитациите.  Невероятно, но, без значение колко дълго ще продължават медитациите, веднъж постигнали по-високи нива на осъзнаване, няма да усещате как минава времето.

Редовна практика на осъзната медитация ви дава три важни предимства:

1. Ще се освободите от стреса. Житейските трудности няма вече да имат силата да нарушат равновесието ви.

2. Безсънието ще остане в миналото. Както свидетелства Джефри Джеймс, благодарение на редовната медитация, той има нужда само от две-три секунди, за да заспи.

3. Ще придобиете способността да мислите по-ясно и да виждате истинската ценност на нещата от живота.

Източник: https://brightside.me/inspiration-tips-and-tricks/six-super-effective-brain-exercises-developed-by-steve-jobs-158405/


 . 

Евангелието на Махарши

Съдържание

Предисловие

Книга 1 - Глава 1 - Работа и отрeчение
Книга 1 - Глава 2 - Тишина и уединение
Книга 1 - Глава 3 - Контрол на ума
Книга 1 - Глава 4 - Бхакти и джнана
Книга 1 - Глава 5 - Себе и личност
Книга 1 - Глава 6 - Себереализация
Книга 1 - Глава 7 - Гуру и Неговата Милост
Книга 1 - Глава 8 - Покой и щастие

Книга 2 - Глава 1 - Себеизследването
Книга 2 - Глава 2 - Садхана и Милост
Книга 2 - Глава 3 - Джнани и света
Книга 2 - Глава 4 - Сърцето е Себето
Книга 2 - Глава 5 - Мястото на Сърцето
Книга 2 - Глава 6 - Ахам и ахам-вритти

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

П. П. 2022 г.: За християните е по-уместно да изучават Евангелията от Библията.

 . 

Евангелието на Махарши - Книга 2 - Глава 6 - "Аз съм" и "Аз-мисълта" (Ахам и Ахам-Вритти)

Ученик: Как може едно изследване, инициирано от егото, да разкрие неговата собствена нереалност?

Махарши: Феноменалното съществуване на егото се прекратява, когато се гмурнете в Източника, откъдето възниква "Аз-мисълта".

У: Но не е ли "Аз-мисълта" само една от трите форми, в които се проявява егото? Йога Вашишта и други древни текстове описват егото като имащо тройна форма.

М: Така е. Егото е описано като имащо три тела – грубо, фино и каузално, но това е само за целите на аналитичното изследване. Ако методът на изследване зависеше от формата на егото, може да приемеш, че всяко изследване ще стане абсолютно невъзможно, защото можем да предположим, че формите на егото са многобройни. Ето защо, за целите на джнана изследването, трябва да приемеш, че егото има само една форма, а именно тази на "Аз-мисълта".

У: Но това може да се окаже недостатъчно за реализирането на джнана.

М: Себеизследването, при което следваш нишката на "Аз-мисълта" е като кучето, което проследява господаря си по неговата миризма. Господарят може да е на някакво далечно, неизвестно място, но това изобщо не пречи на кучето да го проследи. Миризмата на господаря е непогрешима следа за животното и нищо друго, като дреха, която носи, походка, ръст и т.н., няма значение. Кучето следва неотлъчно тази миризма и накрая го открива.

У: Все още остава въпросът защо търсенето на източника на "Аз-мисълта", различна от другите мисли, трябва да се разглежда като пряко средство за Себереализация.

М: Думата "ахам" ("Аз съм") сама по себе си е насочваща. Двете букви на думата, а именно A (A) и h (HA), са първата и последната букви от санскритската азбука. С други думи, тази дума обхваща всичко. Защо? Защото ахам означава самото съществуване.

Въпреки че понятията "Аз" или "Аз съм" са известни като "Аз-мисъл", тази мисъл не е като  другите мисли на ума. Защото, за разлика от другите мисли, които нямат съществена взаимна зависимост, "Аз-мисълта" е еднакво и съществено свързана с всяка мисъл на ума. Без "Аз-мисълта" не може да има други мисли, но "Аз-мисълта" може да съществува сама по себе си, без да зависи от някакви други мисли на ума. Следователно "Аз-мисълта" е фундаментално различна от другите мисли.

И така, търсенето на източника на "Аз-мисълта" е не само търсенето на основата на една от формите на егото, а на самия Източник, от който възниква "Аз съм"-усещането. С други думи, търсенето и осъзнаването на източника на егото под формата на "Аз-мисълта" задължително означава трансцендирането на егото във всичките му възможни форми.

У: Признавайки, че "Аз-мисълта" съдържа по същество всички форми на егото, защо трябва да изберем точно тази мисъл като средство за Себеизследване?

М: Понеже това е единственият необратим факт на вашата опитност; защото търсенето на нейния източник е единственото практическо действие, който можете да предприемете, за да осъзнаете Себето.

За егото се казва, че има каузално тяло, но как можете вие го направите обект на вашето изследване? Когато егото приема тази форма, вие се потапяте в мрака на съня.

У: Но не е ли егото в неговите фини и каузални форми твърде неуловимо, за да бъде достигнато посредством изследване в източника на "Аз-мисълта", извършен докато умът е буден?

М: Не. Търсенето на източника на "Аз-мисълта" достига до самото съществуване на егото. Ето защо фиността на формата на егото не означава "материалност".

У: Докато една от целите е да се осъзнае чистото Битие на Себето, което в никакъв случай не зависи от егото, как може изследването, което се отнася до егото под формата на "Аз-мисълта" да бъде от някаква полза?

М: От функционална гледна точка, формата, дейността или както и да го наречеш (това е без значение, тъй като тя е мимолетна), егото има само една характеристика. Егото функционира като възел между Себето, което е Чисто Съзнание и физическото тяло, което е инертно и безчувствено. По тази причина егото е наречено chit-jada granthi. В твоето търсене на източника на "Аз-мисълта" ти вземаш основния chit аспект на егото; и поради тази причина изследването трябва да доведе до реализирането на чистото осъзнанване на Себето.

У: Каква е връзката между чистото съзнание, реализирано от джнани и "Аз съм"-усещането, което е прието като базова същност на съществуването?

М: Недиференцираното осъзнаване на Чистото Битие е Сърцето или хридаям, което в действителност ти си, както е посочено в самата дума (hrit + ayam = сърцето, което съм аз). От сърцето възниква "Аз съм"-усещането, като "първоизточник" на съществуването. Самото то е суддха-саттва по естество. Точно в тази suddha-sattva svarupa (която е незамърсена от раджас и тамас), "Аз"-ът изглежда, че съществуват в джнани........

У: В джнани егото съществува в сатавичната форма и следователно то изглежда като нещо реално. Прав ли съм?

М: Не. Съществуването на его в каквато и да е форма, било то в джнани или в аджнани  е само по себе си проявление. Но за аджнани, който е заблуден от идеята, че будното състояние и светът са реални, егото изглежда също така истинско. Тъй като вижда, че джнани действат като другите индивиди, той се чувства ограничен да припише някаква индивидуалност и по отношение на джнани.

У: Как тогава функционира "Аз-мисълта" в джнани?

М: Тя изобщо не функционира в него. Джнани лакшия е самото Сърце, тъй като то е едно и също с недиференцираното, Чистото Съзнание, споменато в Упанишадите като Праджнана. Праджнана е наистина Брахман, Абсолютът и няма друг Брахман освен Праджнана.

У: Как тогава невежеството за тази и единствена Реалност се появява в случая с аджнани?

М: Аджнани вижда само ума, който е просто отражение на светлината на възникването на Чистото Съзнание, извиращо от Сърцето. За самото Сърце той е невеж. Защо? Защото умът му е екстроверен и никога не е търсил своя източник.

У: Какво възпрепятства безкрайната, неразграничена светлина на Съзнанието, възникваща от Сърцето, да се разкрие на аджнани?

М: Точно както водата в съд отразява огромното слънце в ограничените рамки на съда, по същия начин васаните или скритите тенденции на човешкия ум, действащ като отразяващ посредник, улавят всепроникващата, безкрайна светлина на Съзнанието, възникваща от Сърцето и под формата на отражение проявяват феномена, наречен ум. Виждайки само това отражение, аджнани е заблуден във вярването, че той е крайно същество, джива.

Ако умът се обърне навътре чрез изследване в източника на "Аз-мисълта", васаните биват унищожени, а в тяхно отсъствие отразяващият посредник, умът, също изчезва, погълнат от светлината на единствената Реалност, Сърцето.

Това накратко е всичко, което е нужно да знае един аспирант. Неговото задължение се състои в искрено и еднонасочено търсене на източника на "Аз-мисълта".

У: Но колкото и да се стреми, той е ограничен до ума в будно състояние. Как е възможно такова изследване, проведено само в едно от трите състояния на ума, да унищожи целия ум?

М: Изследването на садхака в източника на "Аз-мисълта", без съмнение, започва в будното състояние на ума. Не може да се каже, че неговият ум е унищожен. Но самият процес на Себе-изследване ще покаже, че трите състояния на ума, както и тяхното редуване или трансмутация, принадлежат към света на явленията, който не може да засегне неговото интензивно вътрешно изследване.

Себеизследването е действително осъществимо само чрез интензивна интровертност на ума. Това, което в крайна сметка бива осъзнато в резултат от изследването в източника на "Аз-мисълта", е самото Сърце като неразграничената светлина на Чистото Съзнание, в което отразената светлина на ума бива изцяло погълната.

У: Тогава за джнани има ли разлика между трите състояния на ума?

М: Как е възможно да има такава разлика, когато самият ум е разтворен и изгубен в светлината на Съзнанието?

За джнани всичките три състояния са еднакво нереални. Но аджнани е неспособен да възприеме това, защото за него мерилото за реалност е будното състояние, докато за джнани мерилото за Реалност е самата Реалност. Тази Реалност на Чисто Съзнание е вечна по силата на своята природа и следователно е еднакво присъстваща по време на това, което ти наричаш будуване, сънуване и дълбок сън. За онзи, който е едно с тази Реалност, няма нито ум, нито неговите три състояния, и следователно нито интровертност, нито екстровертност.

Неговото състояние е състояние на вечна будност, защото той е буден за вечното Себе; неговото състояние е състояние на вечно съновидение, защото за него светът не е повече от постоянно повтарящо се съновидение; неговото състояние е състояние на вечен дълбок сън, защото той е лишен завинаги от телесно съзнание.

У: Трябва ли тогава да приема, че Шри Бхагаван ми говори от състояние на будност-сънуване-дълбок сън?

М: Тъй като твоята осъзнавана опитност в момента е ограничена до възприеманото от ума, ти наричаш настоящия момент будно състояние, докато умът ти през цялото време е потопен в Себето и затова и сега ти си в състояние на дълбок сън.

У: За мен сънят е просто празнота.

М: Това е така, защото будното ти състояние е просто еманация на неспокойния ум.

У: Това, което имам пред вид под празнота, е че почти не осъзнавам случващото се в съня ми; това за мен е същото като не-съществуване.

М: Но ти съществуваше по време на съня.

У: Ако съм съществувал, не съм го осъзнавал.

М: Не искаш да кажеш сериозно, че си престанал да съществуваш по време на сън! (Смее се). Ако заспиш като г-н Х, събуждаш ли от съня като г-н Y?

У: Познавам идентичността си, може би като действие на паметта.

М: Приемайки това, как е възможно то да се случи, освен ако няма непрекъснатост на осъзнаването?

У: Но аз бях неосъзнат за това осъзнаване.

М: Не. Кой казва, че не си осъзнат в съня? Това е твоят ум. Но в съня ти нямаше ум? Каква стойност има това свидетелстване на ума за твоето съществуване или опитност по време на сън? Търсенето на свидетелство на ума да оспори твоето съществуване или осъзнаване по време на сън е точно като призоваване на сина ти като доказателство, което да опровергае твоето раждане!

Спомняш ли си, че преди това ти казах, че съществуването и осъзнатостта не са две различни неща, а едно и също? Е, ако по някаква причина ти се чувстваш принуден да признаеш факта, че си съществувал в съня, увери се, че си бил наясно и с това съществуване.

Това, което не си осъзнавал в твоя сън е твоето телесно съществуване. Ти си объркал това телесно осъзнаване с истинското Осъзнаване на Себето, което е вечно. Праджнана, която е източникът на "Аз съм"-усещането винаги продължава да съществува, незасегната от трите преходни състояния на ума, като по този начин ти позволява да запазиш своята идентичност безпрепятствено.

Праджнана е също отвъд трите състояния, защото тя може да съществува без тях и въпреки тях.

Това е реалността, която трябва да търсиш по време на твоето така наречено състояние на будност, чрез проследяване на "Аз-мисълта" до нейния Източник. Интензивна практика в това изследване ще разкрие, че умът и неговите три състояния са нереални и че ти си вечното, безкрайно Съзнание за Чистото Битие, Себето или Сърцето.

Евангелието на Махарши - Съдържание

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam


 . 

Евангелието на Махарши - Книга 2 - Глава 5 - Мястото на Сърцето

Ученик: Но аз съм чувал един Светец да говори за това, че неговото духовното възприятие е чувствано на мястото между веждите.

Махарши: Както казах, ние говорим за върховната и съвършена Реализация, която е отвъд отношението субект-обект. Когато това бъде осъществено, няма значение къде се усеща духовното възприятие.

У: Но въпросът е кой от следните два възгледа е правилен: (1) че центърът на духовното възприятие е мястото между веждите или (2) че той е сърцето.

М: Като практика можеш да се концентрираш между веждите. Тогава това би било бхавана или съзерцание с помощта на ума; докато върховното състояние е анубхава или Реализация. Това, с което ти ставаш напълно отъждествен и в което твоята личност е напълно разтворена, е отвъд ума. Тогава не може да има възприет център, преживян от теб като субект, който е различен и отделен от него. 

У: Бих искал да поставя въпроса си по малко по-различен начин. Може ли да се каже за мястото между веждите, че е седалище на Себето?

М: Ти приемаш, че Себето е абсолютният източник на съзнанието и че то съществува в еднаква степен по време на всичките три състояния на ума. Но виж какво се случва, когато при човек в медитация надделее дълбокия сън. Като първи симптом на съня главата му започва да клюма, което обаче не може да се случи ако Себето беше разположено между веждите или където и да е другаде из главата.

Ако по време на сън преживяването на Себето не се усеща между веждите, въпросното място не може да бъде наречено седалище на Себето без това да предполага, че последното често изоставя собственото си местоположение, което е абсурдно.

Факт е, че садхака може да има своето възприятие във всеки център или чакра, в който той концентрира своя ум. Но това не е причина въпросното място да стане ipso facto седалище на Себето.

У: След като Шри Бхагаван твърди, че Себето може да функционира във всеки един от центровете или чакрите, докато неговото седалище е в сърцето, не е ли възможно чрез практикуване на интензивна концентрация или дхяна в междувеждието това място да се превърне в обител на Себето?

М: Докато съсредоточаването чрез фиксиране на място с цел контролиране на твоето внимание е просто стадий от практиката, всяко размишляване за обителта на Себето би било единствено спекулация. Ти разглеждаш себе си като субект, като виждащия, а мястото, на което приковаваш вниманието става възприетия обект. Това е просто бхавана. Когато, обаче, видиш самия Виждащ, ти се потапяш в Себето, ти ставаш едно с него; това е Сърцето.

У: Тогава препоръчителна ли е практиката на съсредоточаване в междувеждието?

М: Окончателният резултат от практиката на какъвто и да е вид дхяна е, че обектът, върху който садхака приковава ума си, престава да съществува като отделен от субекта. Те (субектът и обектът) се превръщат в единственото Себе; и това е Сърцето.

Практикуването на съсредоточаване в центъра между веждите е един от начините да се упражнява садхана; по този начин мислите биват ефикасно управлявани през това време. Причината за това е следната: всяка мисъл представлява външно ориентираната дейност на ума; и мисълта, още от първия момент, следва „погледа”, бил той физически или умозрителен.

Трябва, обаче, да се отбележи, че садхана, при която практикуващият съсредоточава вниманието си в междувеждието, трябва да бъде придружена от джапа. След физическото око следващото по важност що се отнася до контрола или смущаването на ума е физическото ухо. След окото на ума (умствената представа за предмета) следващо по важност е ухото на ума (умственото произнасяне на слово), чрез което или се контролира и следователно се подсилва ума или се разконцентрира и така се разсейва. Следователно, докато съсредоточаваш вниманието си върху определен център, например междувеждието, ти трябва да практикуваш умственото произнасяне на нама (име) или мантра (свещена сричка или срички). В противен случай бързо ще изгубиш вниманието си към обекта на съсредоточаване.

Практиката на садхана, както е описана по-горе, води до отъждествяването на Името, Думата или Себето - наречи го както искаш - с центъра, избран за целите на дхяна. Чистото Съзнание, Себето или Сърцето, е крайното Осъществяване.

У: Защо Шри Бхагаван не ни наставлява да практикуваме съсредоточаване в някой определен чакра център?

М: В Йога шастрите се твърди, че обителта на Себето е сахасрара или мозъка. В Пурушасукта е заявено, че това седалище е Сърцето. За да дам възможност на садхака да се изплъзне от съмнението, аз му казвам да тръгне по „нишката” или по следата на „аза” или чувството „аз съм” и да го проследи до източника му. Първо, защото е невъзможно за който и да било да има някакво съмнение относно съществуването на неговата „аз-мисъл”; и второ, защото независимо от това каква садхана е възприета, крайната цел е осъзнаване на източника на чувството „аз съм”, който е първичната основа на твоето възприятие.

Следователно, ако практикуваш атма вичара, ти ще достигнеш Сърцето или Себето.

Евангелието на Махарши - Съдържание

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam


 .