Грях

По книги на Екхарт Толе

От "Силата на Настоящето":

Не ми харесва думата грях. Тя предполага, че съм бил съден и намерен за виновен.

През вековете около думи като грях са се натрупали много неверни представи и тълкувания в резултат на невежество, недоразбиране и желание за контрол - но те съдържат същината на истината. Ако не можете да погледнете отвъд тези тълкувания и не можете да осъзнаете действителността, към която сочи думата, не я използвайте. Не се спирайте на нивото на думите. Думата не е нищо повече от средство за постигане на определена цел. Тя е абстракция. До голяма степен подобно на пътен знак тя обозначава нещо повече от себе си.

Думата "мед" не е мед. Можете да изучавате меда и да говорите за него колкото си искате, но няма истински да го познавате, докато не го опитате. След като го опитате, думата става по-малко важна. Вече няма да сте приковани към нея. По същия начин може да говорите непрекъснато за Бога до края на живота си, но дали това означава, че познавате или поне сте зърнали действителността, която думата обозначава? Това всъщност не е нещо повече от маниакална привързаност към един знак, към един мисловен идол.

Обратното също е вярно. Ако по каквато и да е причина не харесвате думата "мед", това може да ви попречи да опитате меда. Ако имате силна неприязън към думата "Бог", която е негативната форма на обвързването, може да отречете не просто думата, но и реалията, която обозначава. Ще се откъснете от възможността да изживеете тази реалия. Разбира се, всичко това е присъщо на отъждестяването със собствения ви ум.

И така, ако една дума повече не ви върши работа, захвърлете я и я заместете с друга, която ви върши работа. Ако не харесвате думата "грях", използвайте "несъзнание" или "лудост". Така може да се приближите до истината, до действителността зад думата, вместо до дума, с която дълго е злоупотребявано, като например "грях". Така не остава място за вина.

И тези думи не ми харесват. Те намекват, че нещо с мен не е наред. Съдят ме.

Разбира се, че нещо с вас не е наред - но не ви съдят.

Не искам да ви обиждам лично, но не принадлежите ли към човешкия род, избил повече от 100 милиона от себеподобните само през XX век?

Говорите за колективната вина?

Не е въпрос на вина. Но докато ви управлява его-умът, вие сте част от колективната лудост. Може би не сте се вглеждали особено задълбочено в човешката участ, в нейното състояние на подчинение на его-ума. Отворете очи и вижте страха, отчаянието, алчността и насилието, които са всепроникващи. Вижте ужасяващата жестокост и страдание в невероятни мащаби, които хората са причинявали и продължават да причиняват един на друг, както и на други форми на живот на планетата. Няма нужда да съдите. Само наблюдавайте. Това е грях. Това е лудост. Това е несъзнание. И най-вече, не забравяйте да наблюдавате собствения си ум. Там потърсете корена на лудостта...

От "Нова Земя":

Грях е дума, която е била в невероятно голяма степен неправилно разбирана и неправилно тълкувана. В буквален превод от древногръцки - а това е езикът, на който е бил написан Новият завет - да грешиш означава да не улучиш целта, както, например, стрелецът не улучва мишената. Следователно да съгрешиш означава да не улучиш целта на човешкото съществуване. Означава да живееш неумело, сляпо, и затова да страдаш и да причиняваш страдание...

Мой коментар:

Сравнявам греха със спорта биатлон. Когато не успеем да улучим целта, трябва да направим допълнителна обиколка.

Можем ли да го сравним с прераждане?...

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.


 . 

Няма нищо извън Настоящето

По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

Миналото и бъдещето не са ли също толкова реални, понякога дори по-реални от Настоящето? В крайна сметка миналото определя кои сме, както и това как възприемаме и какво поведение следваме в Настоящето. Бъдещите ни цели определят какви действия предприемаме в Настоящето.

Още не сте схванали същността на това, което казвам, защото се опитвате да го разберете с ума си. Умът не може да го проумее. Само вие можете. Моля ви, просто слушайте.

Случвало ли се е някога да изпитате, направите, помислите или почувствате нещо извън Настоящето? Мислите ли, че това ще се случи някога? Възможно ли е нещо да се случи или да бъде извън Настоящето? Отговорът е очевиден, нали?

Никога нищо не се е случвало в миналото, то се е случвало в Настоящето.

Никога нищо няма да се случи в бъдещето, то ще се случи в Настоящето.

Това, което смятате за минало, е следа в паметта от някогашно Настояще, съхранено от ума. Когато си спомняте миналото, вие реактивирате следа в паметта - в Настоящето. Бъдещето е въображаемо Настояще, проекция на ума. Когато то настъпи, настъпва като Настояще. Когато мислите за бъдещето, мислите сега. Очевидно миналото и бъдещето нямат своя собствена реалност. Както луната няма собствена светлина, а само може да отразява светлината на слънцето, така и бъдещето и миналото са само бледо отражение на светлината, силата и реалността на вечното Сегашно. Тяхната реалност е взета назаем от Настоящето.

Същността на това, което казвам тук, не може да бъде разбрана от ума. В момента, в който го проумеете, се получава изместване на съзнанието от ума към Битието, от времето към Присъствието. 

Изведнъж всичко става живо, пръскащо енергия, излъчващо Битие...

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.



 . 

Просветление

По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

Какво означава просветление?

Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. "Да имаш малко дребни?" - смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка. "Нямам какво да ти дам" - отвърнал непознатият. После попитал: "Какво е това, върху което седиш?" "Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня." "Поглеждал ли си някога вътре?" - попитал непознатият. "Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо". "Я погледни" - настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.

Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо - вътре в себе си. Чувам ви да казвате: "Но аз не съм просяк". Просяк е всеки, който - дори и да има големи материални богатства - не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.

Думата просветление извиква в съзнанието представата за някакво свръхчовешко постижение - и на егото му харесва да поддържа тази представа, но всъщност просветление е просто вашето естествено състояние на почувствано единство с Битието. То е състояние на свързаност с нещо неизмеримо и неразрушимо, нещо, което - почти парадоксално - сте по същество вие и въпреки това е много по-голямо от вас. То е да намериш истинската си природа отвъд името и формата. Неспособността да изпитате тази свързаност поражда илюзията за отчужденост - от вас самите и от околния свят. Възприемате се - съзнателно или несъзнателно - като изолиран отломък. Появява се страх и вътрешните и външни конфликти се превръщат в норма.

Обичам простото определение на Буда за просветлението - "край на страданието". В това няма нищо свръхчовешко, нали? Разбира се, като всяко определение, то е непълно. Казва ви само какво не е просветлението - не е страдание. Но какво остава, когато вече няма страдание? По този въпрос Буда мълчи и мълчанието му намеква, че ще трябва сами да разберете. Той използва негативно определение, за да не може умът да го превърне в нещо, в което да вярва, или в някакво свръхчовешко постижение - цел, която не ви е по силите да постигнете. Въпреки тази предпазливост, повечето будисти все пак вярват, че просветлението е за Буда, а не за тях - или поне не в този живот.

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.


 . 

Битие

По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

Използвате думата Битие. Може ли да обясните какъв смисъл влагате в нея?

Битието е вечният, неотменно присъстващ Единен Живот зад безбройните му форми, подвластни на раждането и смъртта. Но Битието е не само отвъд, но и дълбоко във всяка форма като нейна най-вътрешна невидима и неразрушима същност. Това означава, че е достъпно за вас във всеки момент като вашето най-дълбоко "аз", вашата истинска природа. Но не се опитвайте да го проумеете с ума си. Когато присъствате, когато вниманието ви е изцяло съсредоточено в Настоящето, Битието може да се усети, но никога да се разбере с ума. Да си възвърнем съзнанието за Битието и да пребиваваме в това състояние на "чувстване и осъзнаване" - това е Просветление.

Когато говорите за Битие, Бог ли имате предвид? Aкo е така, защо не го кажете?

Думата Бог е опразнена от смисъл в резултат на хиляди години злоупотреба. Понякога я използвам, но пестеливо. Като казвам злоупотреба, имам предвид, че хора, които никога дори не са зървали царството на свещеното, безбрежната широта зад тази дума, я използват с огромна самоувереност, сякаш че знаят за какво говорят. Или пък излагат аргументи против нея, сякаш им е ясно какво отричат. Тази злоупотреба е породила абсурдни вярвания, твърдения и егоистични заблуди от рода на "Моят или нашият Бог е единственият истински, а твоят е фалшив", или пък прословутото изявление на Ницше: "Бог е мъртъв".

Думата Бог се е превърнала в затворено понятие. Още щом някой я произнесе, се създава мисловен образ, който вече едва ли е на белобрад старец, но все пак представлява мисловно изображение на някого или нещо извън вас и - да, точно така! - почти неизменно е от мъжки пол.

Нито Бог, нито Битие, нито която и да е друга дума може да дефинира или да обясни неизразимата действителност зад нея, затова единственият важен въпрос е дали думата помага или възпрепятства изживяването на онова, което назовава. Сочи ли тя отвъд себе си към тази трансцендентна реалност, или лесно се поддава на това, да се превърне просто в идея в ума ви, нещо, в което да вярвате, мисловен идол?

Думата Битие нищо не обяснява, но нима думата Бог обяснява нещо? Думата Битие обаче има преимуществото да бъде отворено понятие. Тя не свежда безграничното невидимо до някаква крайна реалия. Невъзможно е да си изградите за него мисловна представа. Никой не може да претендира за изключителни права върху Битието. То е самата ваша същност и ви е непосредствено достъпно като усещане на собственото ви присъствие, като осъзнаването, че "аз съм" предхожда представата "аз съм това или онова". Затова е малка стъпката от думата Битие до това, да изпитате Битието.

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.


 . 

Новата земя не е утопия

По "Нова земя" на Екхарт Толе.

Представата за Новата земя не е ли просто още една утопична визия?

Съвсем не.

Всички утопични визии споделят една обща черта: те представляват умствена проекция на едно бъдещо време, когато всичко ще бъде прекрасно, ние ще бъдем спасени, в света ще се възцари мир и хармония и ще дойде краят на човешките проблеми. Многобройни са утопичните визии, създадени от човека. Някои от тях са завършвали с разочарование, други - с катастрофа.

В сърцевината на всички утопични визии се крие една от основните структурни дисфункции на старото съзнание: да се гледа към бъдещето като спасение. Но бъдещето съществува единствено и само в ума на човека, като мисловна форма, така че когато се надявате на някакво бъдещо спасение, вие несъзнателно търсите спасение в собствения си ум. Попадате в капана на формата и това е егото.

"И видях ново небе и нова земя..." [Откр. 21:1], пише библейският пророк. Основата на Новата земя е Новото небе - пробуденото съзнание. Земята - външната действителност - е външно отражение на Новото небе. Възникването на Ново небе и вследствие на това, на Нова земя, не са бъдещи събития, които ще ни направят свободни. Нищо не ще ни направи свободни - единствено настоящият момент ни прави свободни. Осъзнаването на това е пробуждането. Пробуждането като бъдещо събитие е безсмислица, тъй като пробуждането е осъзнаване на Присъствието. Следователно Новото небе, пробуденото съзнание, не е бъдещо състояние, което трябва да бъде постигнато. Ново небе и Нова земя възникват вътре във вас в сегашния момент, а ако не възникнат в момента, значи са само мисъл в главата ви и възникване няма. Какво казва Иисус на учениците си? "...защото ето, царството Божие вътре във вас е" [Лука 17:20-21].

В проповедта на планината Иисус говори, че до момента малко хора са разбрали за какво става дума. Той казва: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята" [Матей 5:5]. В съвременните версии на Библията, "кротки" вече се превежда като "смирени". Ала кои са кротките или смирените и какво означава, че те ще наследят света?

"Кротки" са хората без его. Онези, които са се пробудили за същностната си природа - природата си на съзнание - и осъзнават тази същност във всички "други", във всички форми на живот. Те живеят в състояние на капитулация и усещат, че са едно с Целостта и с Източника. Хората без его са въплъщение на пробуденото съзнание, което променя всички аспекти на живота на нашата планета, включително и природата, тъй като животът на земята е неотделим от човешкото съзнание, което го възприема и си взаимодейства с него.

В този смисъл кротките ще наследят земята.

Един нов човешки вид възниква на планетата. 

Възниква сега и вие сте част от него!

Вижте още  Статии за Екхарт Толе


 .