27 май 2015

Какво движи света


по Рон Смодермон, "Просветление"

Вие сте носителят на най-мощния инструмент, познат във Вселената.

Знаете ли, действително изглежда така, като че ли хора определят хода на събитията в света, нали? Искам да кажа, изглежда сякаш президенти контролират изпълнителните органи на правителствата, диктатори командват на своите територии, треньори имат думата по спортните площадки и т.н. Но я се попитайте дали наистина е така? И ако е така, от какво се състоят техните решения?

От друга страна изглежда, че организациите, институциите и правителствата наистина са управляващите фактори. Те контролират паричното обръщение и на пръв поглед вземат големите решения, имащи дълбоко въздействие върху живота на много хора. Обаче запитайте се дали не можем да намерим зад всичко това нещо още по-фундаментално, нещо, което управлява президенти, диктатори, треньори, организации, институции и правителства? Дали няма нещо общо за всички тях, нещо, което ги командва и просто ги използва като инструмент, за да прояви себе си? Ако можехте да идентифицирате нещо по-фундаментално, лежащо в основата на всичко това, тогава не бихте ли имали силата да управлявате президенти, институции и пр.?

Поблъскайте си за момент главата върху това. Искам действително да получите чувството, че живеете в свят на илюзии и че наистина не знаете какво движи Вашия свят и света изобщо, освен ако разбира се не знаете отговора. Бих искал да знаете, че нищо от гореизложеното не е правилният отговор. Нито едно от горните неща не е дори и близо до това, което движи света. Коректният отговор е бил познат на хора като Христос, Карл Маркс и Томас Джеферсън, да споменем само някои. Какво са знаели тези тримата за начина, по който функционира света? Нещо, което Вие не знаете, но ако знаехте, бихте могли да започнете да упражнявате своята потенциална мощ върху света?

Те са знаели, че идеи движат света. Не хора и институции, а идеи. А! Тук има някаква загадка, нали? Хора, които генерират идеи, не се превъзнасят и възхваляват. В този свят на договорености се възпяват хората, които превръщат идеите в дела. И сега ще Ви кажа най-голямата тайна: хората, произвеждащи идеи, също не движат света – самите идеи го правят. Така хората с идеи са само материалната форма, чрез която идеите намират израз в света. Идеите не са материални. Значи това, което движи света, не е материално, или физическо. Когато се откажете да търсите не само слава, но и физическо въплъщение на това, което движи света, Вие ще можете да преживеете своето могъщество в този свят. Понякога хората прекарват цял живот в гонитба на илюзии.

За да се прояви в света, идеята се нуждае от място за пребиваване. Просто е така, че индивидуумът е единственото възможно местожителство на идеи. Затова ако осъзнавате някоя идея, на която искате да дадете израз в света, Вие трябва да й предадете необходимите форма и интенция, за да може тя да получи достъп до единственото възможно място за пребиваване на идеи - индивидуумите. Щом веднъж идеята получи адекватен достъп до индивидуумите, единственото, което може да настъпи, е нейното проявяване във физическата вселена. Нищо не съществува, без да е било помислено. Когато достатъчно хора станат носители на една идея, започва процес, неумолимо водещ до нейното осъществяване. Няма нищо невъзможно за една идея, чието време е дошло, т.е. идея, обладала адекватен (достатъчен) брой индивидууми. Демократично правителство, духовно движение, избирателно право за жените, човек на Луната, край на гладната смърт, войните и престъпността, всичко това е постигнато или постижимо. Но всяка идея изглежда невъзможна, преди да бъде осъществена; след това разбира се става възможна.

Бих желал да започнете да получавате представа и чувство за своето могъщество. Вие сте носител на най-мощния инструмент, познат във Вселената: идеята. Ще можете да осъществявате идеи дотолкова, доколкото сте в състояние да изчистите разсъдъка си от мнения, позиции и преценки и по такъв начин да бъдете просветлен. Враговете на идеите са точно тези разсъдъчни структури, които изброих току що. Чрез тях Вие блокирате израза на своята сила в този свят. И Вие го правите, никой не Ви го причинява. Вашата способност и готовност да носите една идея е най-прецизната мярка за просветление, съществуваща на тоя свят. Когато бъдете способен и готов да носите идеи, Вие можете да станете и проводникът, през който те текат. Но само ако сте готов да се откажете от мисълта, че сте някакси по-важен понеже изглежда, че идеите идват от Вас. Те не идват от Вас, а през Вас. 

За да могат идеите да идват през Вас, трябва да изчистите разсъдъка си от инвентар. 

Вижте от същия автор: Кой съм аз? | Тайната е в даването | ГласътПред стената | Майстор, който се упражнява или...


 . 

22 април 2015

Пролет в Пловдив


През 2011 година със старата си Nokia направих албум от пролетни снимки в Цар Симеоновата градина в Пловдив.

Вчера, четири години по-късно, снимах с малко по-добър апарат.

А градината, след основния ремонт през миналата година, е по-свежа от всякога.









Още снимки от пролетен Пловдив можете да видите тук...


.

20 април 2015

Гласът


по Рон Смодермон, "Просветление"

Много, много отдавна Вие сте продали себе си на гласа и сега вярвате, че сте той.

Искам да насоча вниманието Ви към един глас, с който така сте се отъждествили, че го смятате за самия себе си. Това е онзи глас в тилната област на главата Ви, който непрекъснато Ви разказва нещо. Нещото се променя, но гласът - никога. Вие може би сте толкова несъзнателно идентифициран с него, че дори не знаете за неговото присъствие. Сигурно се питате "Какъв глас?" Гласът, който пита "Какъв глас?", е гласът, за който говоря. Забележете, че когато сте внимателен, Вие слушате този глас. Този "Вие", който слуша, е Съзнанието, което сте, винаги сте били и винаги ще бъдете.

Обаче има един проблем с този "Вие". Вероятно преди много години сте продали себе си на гласа. Може би сте му разрешили да бъде този, който сте, или най-малкото да действа като този, който сте. Ако е така, от този момент насам гласът Ви командва. В случай, че това не Ви харесва, можете да направите единствено следното: да се завърнете. Обитавайте своя разсъдък. Бъдете тук и сега.

Ако сте много несъзнателен в това отношение, Вие дори не забелязвате, че имате този глас. Все пак, след като сте прочели това, ще започнете да се вслушвате. Ще чуете най-невероятните истории, които някога сте чували. Ще чуете преценки и оценки за други хора. Ще чуете мнения, позиции, убеждения, целия този инвентар, на който сте разрешили да Ви пречи да имате в работата и отношенията си всичко онова, което е потенциално възможно.

Гласът първоначално е бил вътрешното папагалско повторение на гласа на един от родителите. Затова той вероятно прилича на този родителски глас, но също е възможно и да звучи като негова противоположност. И двете възможности свидетелстват за произхода на гласа от един или повече родители. В първия случай Вашият разсъдък се е присъединил към разсъдъка на родителите, за да се справи и да оцелее. Във втория случай той принудително е застанал в опозиция, пак със същата цел. И в двата случая Вие сте се продали и сте си отишли. Оттогава гласът е започнал да движи нещата в живота Ви. Сигурно сте забравили неговия произход. Може би дори активно сте изгонили произхода му от съзнанието си. Няма значение. Съзнателно или несъзнателно, Вие сте си отишли, и оттогава Вашият разсъдък ръководи представлението. Не е важно дали сте способен да видите произхода на гласа или не, защото той много отрано е започнал да води собствен живот и оттогава се държи като слон в стъкларски магазин.

Още веднъж, начинът да боравите с гласа е да се завърнете и да бъдете отговорен за Съзнанието, което слуша този глас и след това избира да върши нещата в живота Ви, каквито и да са те. С други думи, нещата, които вършите, не зависят повече от това, което Ви заповядва Вашият разсъдък чрез гласа. Готовността да слушате гласа съзнателно и с отговорност, и после свободно да избирате курса на живота си, е най-висшата форма на просветление, до която изобщо някога можете да достигнете.

Когато правите това през дълги периоди от време, гласът започва полека да затихва. Ако продължите, той ще загуби значение и може съвсем да изчезне. Докато просто изпълнявате неговите разпореждания, Вашият живот няма да бъде повече от един процес, генериран от съдържанието. Ще бъдете машина от вида дразнител-реакция. Какъв смешен начин да прахосвате живота си! Бъдете просветлен, животът е сън.

Събудете се!

Вижте от същия автор: Кой съм аз? | Тайната е в даването | Какво движи светаПред стената | Майстор, който се упражнява или...
 . 


21 март 2015

Това, което не съм


Шанкара, също известен като Шанкарачаря или Ади Шанкарачаря ("първият Шанкарачаря", ачаря е титла, давана на значими учители в индуизма), е индийски мислител, религиозен водач и поет. Той реформирал и възродил индуизма, установявайки монистичната филосо-фия Адвайта веданта като доминираща за своето време в Индия (Уикипедиа).

Част от философията Адвайта веданта е изследването "Кой съм аз?", като чрез "не това, не това" се отхвърля това, което не съм. Следва едноименното стихотворение на Шанкара.

Ади Шанкарачаря - "Това, което не съм"

Аум. Аз не съм нито умът,
ни интелектът, егото или пък "читта*",
нито ушите, езикът,
ни сетивата на мирис и зрение.
Ни етерът, ни въздухът съм аз.
Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание.
Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Нито "праната**" съм аз,
нито петте жизнени дъха,
ни седемте елемента на тялото,
ни неговите пет обвивки,
нито ръцете, нозете, езикът,
нито останалите органи на действие.
Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание.
Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Не съм аз нито страх, ни алчност, ни илюзия,
ни отвращение или харесване присъстват в мен.
Нищо като гордост, като его,
Дхарма или пък Освобождение,
нито желанието на ума,
или пък обектът на това желание.
Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание.
Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Ни удоволствие, ни болка,
ни добродетел, ни порок познавам аз,
ни мантра, ни свещено място,
ни Веди или Жертвоприношение.
Аз не съм нито който се храни,
храната или пък самото хранене.
Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание.
Аз съм Шива! Аз съм Шива!

За мен не съществуват страх и смърт,
нито разграничение на касти,
нито баща, ни майка,
дори и раждане аз нямам,
нито приятел, ни другар,
нито поклонник или Гуру.
Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание.
Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Аз нямам нито форма, ни желание.
Всепроникващият аз съм, вездесъщият.
При все това – оттатък сетивата.
Нито спасение съм аз,
нито пък нещо, което да се познае.
Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание.
Аз съм Шива! Аз съм Шива!
_______
* подсъзнателен ум
** дихание

Източник: http://www.poemhunter.com/poem/tad-niskala-that-i-am-not/


.

09 март 2015

Екхарт Толе и Стивън Хокинг


Гледах филма за живота на световно известния учен Стивън Хокинг "Теория на всичко" и си спомних, че Екхарт Толе описва кратки срещи с него в Лондон. 

Следва цитат от книгата на Екхарт Толе 
"Нова земя":

"В края на 70-те години на XX в. всеки ден обядвах с един-двама приятели в кафенето на студентския център към Кеймбриджкия университет, където учех. Понякога на близка маса се настаняваше мъж в инвалидна количка, в повечето случаи - с още трима-четирима души. Веднъж, когато той седеше на масата точно срещу мен, не се сдържах и го погледнах по-внимателно. Това, което видях, ме шокира. Изглежда той бе почти изцяло парализиран. Тялото му бе така смалено, а главата - клюмнала надолу! Един от хората, с които беше, внимателно слагаше храна в устата му, но голяма част от нея изпадаше в малка чинийка, която друг държеше под брадичката му. От време на време мъжът издаваше неразбираеми, наподобяващи крякане звуци, някой от придружаващите го приближаваше ухо към устата му и после превеждаше на другите какво е казал.

По-късно попитах мой приятел знае ли кой е този мъж. „Разбира се! - отвърна ми. - Той е професор по математика и придружителите му са негови дипломанти. Има централна двигателна парализа, която постепенно завзема цялото му тяло. Дават му максимум пет години живот. Това сигурно е най-лошото, което може да се случи на човек."

Няколко седмици по-късно, докато излизах от сградата, той влизаше, и когато задържах врата отворена, за да влезе с електрическата си количка, очите ни се срещнаха. За мое учудване очите му бяха ясни. В тях нямаше и следа от нещастие. Веднага разбрах, че той се е освободил от съпротивата и живее, предаден на момента.

Няколко години по-късно, купувайки си вестник от будката, видях снимката му на първата страница на популярно международно списание. Не само че беше още жив, но и по това време вече беше най-прочутият специалист по теоретична физика в света, Стивън Хокинг. В статията, която му беше посветена имаше едно прекрасно изречение, което потвърди онова, което бях усетил преди години - в онзи миг, когато очите ни се срещнаха. Коментирайки живота си, той казваше (сега вече с помощта на гласов синтезатор): „Това е всичко, за което човек може да мечтае!"

Съдбата на Хокинг ме вълнува от години. Чел съм негови книги, интересувал съм се от теориите му. И от отношението му към Създателя. Наистина ли е такъв атеист, какъвто го представят критиците му?