Завръщане към любовта

Разсъждения и прозрения върху принципите на Курс на чудесата

Мериън Уилямсън
Официален сайт
 
"Завръщане към любовта" е духовно напътствие, в което американската писателка и духовен учител Мериън Уилямсън споделя своите разсъждения върху книгата "Курс на чудесата" и прозренията си за приложенията на любовта в търсенето на вътрешен мир.

Уилямсън разкрива как всеки един от нас може да стане чудотворец, като приеме Бог и като изразява любов в ежедневния си живот. Независимо дали физическата ни болка е в областта на взаимоотношенията, кариерата, или здравето, тя ни показва, че любовта е могъща сила, ключът към нашия вътрешен мир; и как чрез нейната сила можем да направим живота си по-пълноценен, докато създаваме един по-мирен и любящ свят за децата си.

Мериън Уилямсън е автор на девет книги, четири от които са достигнали №1 в класацията на бестселърите на "New York Times": "Заръщане към любовта", "Излекуването на Америка", "Стойността на една жена" и "Илюмината". Известна е с лекциите си, посветени на личното усъвършенстване. Основател е на "The peace Alliance" ("Алианс за мир") - движение, чиято цел е да убеди Конгреса на САЩ да създаде Министерство на мира.

Когато сме се родили, сме били програмирани съвършено. Имали сме естествена склонност да се концентрираме върху любовта. Въображението ни е било съзидателно и със замах, а ние сме знаели как да го използваме. Били сме свързани с един свят, много по-богат от този, с който сме свързани понастоящем, свят обаятелен и изпълнен с усещане за чудеса.

Тогава какво се е случило? Защо, когато се огледаме, достигнали определена възраст, обаянието си беше си отишло. Научиха ни да мислим противоестествено. Научиха ни на една много лоша философия - да гледаме на света по начин, който противоречи на нашата същност. 

Учеха ни да мислим, че всичко е надпревара, борба, болест, изчерпаеми източници, ограничения, чувство за вина, коварство, смърт, оскъдица и загуба. Учеха ни, че неща като оценките, да бъдеш достатъчно добър, парите и правилните постъпки, са по-важни от любовта. Учеха ни, че сме разделени от другите, че трябва да се съревноваваме, за да излезем напред, че не сме достатъчно добри такива, каквито сме. Научиха ни да виждаме света такъв, какъвто бяха започнали да го виждат другите.

В живота ми имаше моменти - и днес още ги има, когато имах чувството, че мъката ще ме смаже. Нищо не ставаше по начина по  който аз исках - или бях в конфликт с някого, или се страхувах, че нещо може да се случи или да не се случи в бъдеще. Животът в подобни моменти е труднопоносим и умът започва едно безкрайно търсене на изход от болката.

И разбрах..., че промяната, която търсим е вътре в сърцата ни. Събитията са винаги следствие. Един ден хората ви обичат, на следващия сте тяхна мишена. Един ден нещата вървят гладко, на следващия цари хаос... Един ден имате чувството, че сте свестен човек, а на следващия ви се струва, че сте пълен неудачник. 

Винаги ще има поврати в живота. Те са част от човешкия опит. Но ние можем да променим начина, по който ги приемаме. 

Има една библейска притча, в която Иисус казва, че можем да построим своята къща върху пясък или върху скала. Нашата къща е емоционалната ни стабилност. Когато е изградена върху пясък, ветровете и дъждовете могат да я подкопаят. Едно разочароващо телефонно обаждане - и ние се сгромолясваме, една буря и къщата ни е срутена. Когато нашата къща е построена върху скала, тя е стабилна и здрава и бурите не могат да я повредят. Не сме толкова уязвими към житейските драми. 

Любовта е това, с което сме родени. Съзнателното й опознаване, изпитването й към нас и към другите, е смисълът на живота. Смисълът не е в нещата, той е в самите нас. Любовта е в нас. А дали ще обичаме, или ще заключим сърцата си е духовен избор, който правим всеки ден, всеки миг...

Източник:  Интернет


.