За автора
Eкхapт Толе е роден в Германия, където прекарва първите тринадесет години от живота си. Завършва Лондонския университет, занимава се с научна работа в Кембридж. На двадесет и девет години дълбока духовна промяна фактически унищожава старата му самоличност и променя радикално хода на живота му. Следващите няколко години той посвещава на това, да разбере, интегрира и задълбочи промяната, която бележи началото на едно важно пътуване навътре в себе си.
През последните десет години той е съветник и духовен учител, който работи индивидуално и с малки групи в Европа и Северна Америка. От 1996 г. насам живее във Ванкувър, Канада. Чрез „Силата на настоящето", превърнала се в световна сензация, бестселър No.1 на "Ню Йорк Таймс", преведена на 32 езика, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги „Гласът на покоя" и "Нова земя".
За книгата "Гласът на покоя"
Посланието на Екхарт Толе е просто и достъпно: ако намерим покоя вътре в себе си, надмогваме неуморния ум и чувствата си и откриваме огромни дълбини от дълготраен мир, доволство и спокойствие. Посредством „Силата на настоящето" прозренията му са достигнали до милиони хора по целия свят. Сега, в „Гласът на покоя", Толе ни предава същината на своето учение в кратки текстове, които всеки лесно може да разбере.
Толе познава духовните потребности на нашето време и черпи от вечните истини, които са в основата на всички духовни традиции, като ги поднася новаторски. Книгата е едновременно древна и модерна, изпълнена с непреходна мъдрост. Тя е истинско откровение за онези, които са готови да дадат на думите възможност да извършат своето вълшебство.
Формата на тази книга може да бъде възприемана като съвременен вариант на най-старата писмена форма на духовно учение - древноиндийските сутри. Сутрите са могъщи водачи към истината под формата на афоризми или пословици, почти без концептуални разяснения.
Ако бъдат извадени от контекста на разказа, евангелските притчи на Иисус също могат да се разглеждат като сутри, както и задълбоченото учение, съдържащо се в „Дао Дъ Дзин" - древнокитайската книга на мъдростта. Предимството на сутрата като форма се състои в нейната краткост. Тя не ангажира мислещия ум повече от необходимото. Онова, което не казва, към което само насочва, е по-важно от казаното.
Наподобяващият сутрите характер на тази книга е особено подчертан в Първа глава - „Тишина и покой", която съдържа само кратки параграфи. Тя представя същността на цялата книга и за някои читатели може да се окаже напълно достатъчна.
Следва текстът на Първа глава.
Тишина и покой
Покоят е вашата истинска същност.
Какво е покоят? Онова вътрешно пространство, онова съзнание, в което думите на тази страница се възприемат и превръщат в мисли. Без това съзнание не би имало възприятие, нито мисъл, нито свят.
Вие сте това съзнание, приело формата на човек.
* * *
Когато загубите връзка с вътрешния покой, губите връзка със себе си. Когато загубите връзка със себе си, изгубвате себе си в света.
Вашето най-съкровено себеусещане, усещането за това кои сте, е неделимо от покоя. То е онова АЗ СЪМ, което е по-дълбоко от името и формата.
* * *
Еквивалентът на външния шум е вътрешният шум на мисленето. Еквивалентът на външната тишина е вътрешният покой.
Когато край вас има тишина, послушайте я. Просто я забележете. Обърнете й внимание. Вслушването в тишината пробужда вътрешния покой, защото само чрез покоя можете да усетите тишината.
Ще видите, че в момента, в който забелязвате тишината наоколо, вие не мислите. Съзнавате, но не мислите.
* * *
Когато осъзнаете тишината, веднага настъпва състоянието на спокойна вътрешна будност. Вие сте в настоящето. Освободили сте се от хилядолетния колективен човешки стереотип.
* * *
Погледнете някое дърво, цвете, растение. Нека съзнанието ви се спре върху него. Вижте колко е спокойно, колко дълбоко вкоренено е в Битието. Позволете на природата да ви научи на покой.
* * *
Когато се вглеждате в дърво и възприемате неговия покой, във вас самите настъпва мир. Свързвате се с него на много дълбоко ниво. Чувствате се едно с това, което възприемате в покоя и чрез него. Усещането за единство с всички неща е любов.
* * *
Тишината помага, но не ви е необходима, за да намерите покоя. Дори при наличието на шум можете да съзнавате покоя зад шума, да съзнавате пространството, където възниква шумът. Това е вътрешното пространство на чистото осъзнаване, самото съзнание.
Можете да съзнавате съзнанието като фон на всички ваши възприятия, на цялото ви мислене. Осъзнаването на съзнанието означава възникване на вътрешен покой.
* * *
Всеки шум, който ви дразни, може да ви помогне точно толкова, колкото и тишината. Как? Като се откажете от вътрешната си съпротива срещу шума, като го оставите да бъде такъв, какъвто е - това приемане също ви отвежда в царството на вътрешния мир, наречено покой.
Когато приемате дълбоко момента такъв, какъвто е - в каквато и форма да се проявява - вие сте в покой, вие сте в мир.
* * *
Обърнете внимание на празнотата - празнотата между две мисли, краткото късче тишина между думите в разговора, между нотите на пианото или флейтата, празнотата между вдишването и издишването.
Когато обръщате внимание на тези промеждутъци, съзнаването на „нещо" се превръща... просто в съзнание. Лишеното от форма измерение на чистото съзнание възниква някъде дълбоко във вас и замества отъждествяването с формата.
* * *
Истинският интелект действа тихо. Покоят е мястото, където се раждат творческата способност и решенията на проблемите.
* * *
Дали покоят е просто отсъствие на шум и съдържание? Не, той е самият интелект - скритото съзнание, от което се ражда всяка форма. А как това може да бъде отделно от вас? Формата, която си мислите, че сте, е възникнала от това съзнание и се поддържа от него.
То е същността на всички галактики и на всяко стръкче трева, на всички цветя, дървета, птици и всички други форми.
* * *
Покоят е единственото нещо на този свят, което няма форма. Но пък от друга страна, то не е точно нещо и не е от този свят.
* * *
Когато се загледате в дърво или в човек в състояние на покой, кой гледа? Нещо по-дълбоко от човек. Съзнанието гледа своето творение.
В Библията се казва, че Бог създал света и видял, че това е добро. Същото виждате, когато гледате от състояние на покой, опразнено от мисли.
* * *
Нужно ли ви е повече знание? Дали повечето информация ще спаси света? Или по-бързите компютри, повечето научни и интелектуални анализи? Не е ли мъдростта това, от което човечеството най-много се нуждае сега?
Но какво е мъдростта и къде да я намерим? Мъдростта идва със способността за покой. Просто гледайте, просто слушайте. Не е нужно нищо повече. Когато сте в покой и гледате и слушате, тогава се задейства отвъдпонятийният интелект във вас. Позволете на покоя да направлява думите и действията ви.
= = =
Вижте други книги от същия автор тук: Книгите на Екхарт Толе
Формата на тази книга може да бъде възприемана като съвременен вариант на най-старата писмена форма на духовно учение - древноиндийските сутри. Сутрите са могъщи водачи към истината под формата на афоризми или пословици, почти без концептуални разяснения.
Ако бъдат извадени от контекста на разказа, евангелските притчи на Иисус също могат да се разглеждат като сутри, както и задълбоченото учение, съдържащо се в „Дао Дъ Дзин" - древнокитайската книга на мъдростта. Предимството на сутрата като форма се състои в нейната краткост. Тя не ангажира мислещия ум повече от необходимото. Онова, което не казва, към което само насочва, е по-важно от казаното.
Наподобяващият сутрите характер на тази книга е особено подчертан в Първа глава - „Тишина и покой", която съдържа само кратки параграфи. Тя представя същността на цялата книга и за някои читатели може да се окаже напълно достатъчна.
Следва текстът на Първа глава.
Тишина и покой
Покоят е вашата истинска същност.
Какво е покоят? Онова вътрешно пространство, онова съзнание, в което думите на тази страница се възприемат и превръщат в мисли. Без това съзнание не би имало възприятие, нито мисъл, нито свят.
Вие сте това съзнание, приело формата на човек.
* * *
Когато загубите връзка с вътрешния покой, губите връзка със себе си. Когато загубите връзка със себе си, изгубвате себе си в света.
Вашето най-съкровено себеусещане, усещането за това кои сте, е неделимо от покоя. То е онова АЗ СЪМ, което е по-дълбоко от името и формата.
* * *
Еквивалентът на външния шум е вътрешният шум на мисленето. Еквивалентът на външната тишина е вътрешният покой.
Когато край вас има тишина, послушайте я. Просто я забележете. Обърнете й внимание. Вслушването в тишината пробужда вътрешния покой, защото само чрез покоя можете да усетите тишината.
Ще видите, че в момента, в който забелязвате тишината наоколо, вие не мислите. Съзнавате, но не мислите.
* * *
Когато осъзнаете тишината, веднага настъпва състоянието на спокойна вътрешна будност. Вие сте в настоящето. Освободили сте се от хилядолетния колективен човешки стереотип.
* * *
Погледнете някое дърво, цвете, растение. Нека съзнанието ви се спре върху него. Вижте колко е спокойно, колко дълбоко вкоренено е в Битието. Позволете на природата да ви научи на покой.
* * *
Когато се вглеждате в дърво и възприемате неговия покой, във вас самите настъпва мир. Свързвате се с него на много дълбоко ниво. Чувствате се едно с това, което възприемате в покоя и чрез него. Усещането за единство с всички неща е любов.
* * *
Тишината помага, но не ви е необходима, за да намерите покоя. Дори при наличието на шум можете да съзнавате покоя зад шума, да съзнавате пространството, където възниква шумът. Това е вътрешното пространство на чистото осъзнаване, самото съзнание.
Можете да съзнавате съзнанието като фон на всички ваши възприятия, на цялото ви мислене. Осъзнаването на съзнанието означава възникване на вътрешен покой.
* * *
Всеки шум, който ви дразни, може да ви помогне точно толкова, колкото и тишината. Как? Като се откажете от вътрешната си съпротива срещу шума, като го оставите да бъде такъв, какъвто е - това приемане също ви отвежда в царството на вътрешния мир, наречено покой.
Когато приемате дълбоко момента такъв, какъвто е - в каквато и форма да се проявява - вие сте в покой, вие сте в мир.
* * *
Обърнете внимание на празнотата - празнотата между две мисли, краткото късче тишина между думите в разговора, между нотите на пианото или флейтата, празнотата между вдишването и издишването.
Когато обръщате внимание на тези промеждутъци, съзнаването на „нещо" се превръща... просто в съзнание. Лишеното от форма измерение на чистото съзнание възниква някъде дълбоко във вас и замества отъждествяването с формата.
* * *
Истинският интелект действа тихо. Покоят е мястото, където се раждат творческата способност и решенията на проблемите.
* * *
Дали покоят е просто отсъствие на шум и съдържание? Не, той е самият интелект - скритото съзнание, от което се ражда всяка форма. А как това може да бъде отделно от вас? Формата, която си мислите, че сте, е възникнала от това съзнание и се поддържа от него.
То е същността на всички галактики и на всяко стръкче трева, на всички цветя, дървета, птици и всички други форми.
* * *
Покоят е единственото нещо на този свят, което няма форма. Но пък от друга страна, то не е точно нещо и не е от този свят.
* * *
Когато се загледате в дърво или в човек в състояние на покой, кой гледа? Нещо по-дълбоко от човек. Съзнанието гледа своето творение.
В Библията се казва, че Бог създал света и видял, че това е добро. Същото виждате, когато гледате от състояние на покой, опразнено от мисли.
* * *
Нужно ли ви е повече знание? Дали повечето информация ще спаси света? Или по-бързите компютри, повечето научни и интелектуални анализи? Не е ли мъдростта това, от което човечеството най-много се нуждае сега?
Но какво е мъдростта и къде да я намерим? Мъдростта идва със способността за покой. Просто гледайте, просто слушайте. Не е нужно нищо повече. Когато сте в покой и гледате и слушате, тогава се задейства отвъдпонятийният интелект във вас. Позволете на покоя да направлява думите и действията ви.
= = =
.
-