Вътрешна тишина

по книгата "Лиценз за щастие. 
Будистки приказки за Просветление" 
от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 

ВЪТРЕШНА ТИШИНА

Прочутият основател на даоизма Лао Дзъ излизал на разходка всяка вечер, придружен от един от учениците си. Лао Дзъ имал едно строго правило: ученикът да не продумва по време на разходката.

Веднъж един нов ученик получил честта да придружи Лао Дзъ. В този ден учителят и ученикът стигнали хребета на планината тъкмо когато слънцето залязвало на хоризонта. Небето на запад било обагрено с ивици от наситено пурпурно, златно и жълто, сякаш в небесата развявали пряпорци за невидимо празненство.

Младият ученик, възхитен от природния спектакъл, не могъл да се сдържи и възкликнал развълнувано:

– Какъв прекрасен залез!

Ето, че нарушил строгото правило за безмълвието.

Учителят тихо се обърнал и се върнал в манастира. Когато стигнали там, Лао Дзъ постановил, че младият ученик няма право повече да го придружава на разходка. Той бил нарушил правилото.

Приятелите на младежа се опитали да се застъпят за него.  В края на краищата било само едно изречение. Какво лошо има в това да коментираш такъв възхитителен залез?

Лао Дзъ обяснил:

– Когато ученикът каза: "Какъв прекрасен залез", той вече не виждаше залеза. Той забелязваше само думите.

Има фундаментална разлика между това да възприемаш описанието на нещо и да преживяваш самото нещо. Разликата е същата като между пътната табела и мястото, към което сочи. Да мислиш нещо, не е като да го знаеш.

И така, как да постигнем вътрешна тишина? Повечето хора са толкова пристрастени към мисленето, че както сами твърдят, не могат да спрат да мислят. Следващото упражнение показва колко лесно може да се установи вътрешна тишина и колко приятно е усещането:

1. Седнете удобно, затворете очи и в продължение на минута-две релаксирайте тялото.
2. Вместо да се отдавате на мисли, безмълвно повтаряйте фразата "Намо тасса" в продължение на минута.
3. След това започнете да правите пауза между сричките: На...Мо...Тас...Са...На...Мо...Тас... Са... и т.н.
4. Постепенно увеличавайте паузите: На......Мо......Тас......Са......
5. Ако в паузите се промъкнат мисли, съкратете ги: На Мо Тас Са. Това ще прогони мислите. После отново се опитайте да увеличите дистанцията между сричките.
6. Скоро пространството между сричките ще стане голямо и в това пространство ще преживеете непосредствено неописуемата вътрешна тишина.

Не е важно какво означава намо тасса. По-добре е да не знаете. Иначе това отново ще ви поддикне към мислене.

Аджан Брам - Освободете се от егото.

По материали от Интернет.

 . 

Лиценз за щастие

по книгата "Лиценз за щастие. 
Будистки приказки за Просветление" 
от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 

ЛИЦЕНЗ ЗА ЩАСТИЕ

Налагало ми се е да принтирам и много лицензи за щастие. Трябва ни разрешително, за да шофираме, да се оженим, да притежаваме куче и за още много неща в модерния свят - защо де не можем да получим разрешително да бъдем щастливи?

Много хора смятат, че не заслужават да бъдат щастливи. Може би защото са направили нещо ужасно в миналото, за което не могат да си простят. Или защото са били малтретирани от някого и са изгубили чувството за самоуважение.

В Германия, по време на ритрийт, на който преподавах, един младеж срещаше трудности при медитацията. Той ми каза, че в момента преживява други проблеми в живота си. Не можеше да установи стабилна връзка. В кариерата си не напредваше. Имаше чувството, че животът му е една безкрайна мрачна зима. Всеки път, когато се появеше възможност за щастие, той по навик я отхвърляше. Подсъзнателно вярваше, че не заслужава да е щастлив. Много са хората като него.

Забелязах, че изпитва голямо уважение към мен. Приятелите му ми казаха, че той ме смята за свой всезнаещ, вселюбящ духовен учител! Това беше доста преувеличено, но все пак ми даваше известно предимство. Дадох му лиценз за щастие, подписан от човек, когото той смяташе за непогрешим. От мен!

Младежът прие лиценза с такава почит, че го взе на сериозно. Сложи го в рамка и го окачи на стената. Той постоянно му напомняше, че човек с авторитет му беше разрешил да бъде щастлив. Затова престана да отхвърля моментите на радост и си позволи да бъде щастлив. Много от проблемите му, включително и в медитацията, изчезнаха.

Единствената неприятност дойде от това, че казал за лиценза на свой приятел, който качил снимка във Фейсбук. Скоро бях залят от толкова молби за лицензи за щастие, че за известно време изгубих собственото си щастие, тъй като нямах време да медитирам!

Ето защо в края на тази книга съм включил официален лиценз за щастие. Можете да впишете името си, да го изрежете и да го запазите в портфейла си, ако искате винаги да имате подръка нещо, което да ви напомня да си позволявате щастие. Поставил съм на всички своя печат на одобрение!

 . 

Параклис "Свети Илия"

Има много параклиси "Свети Илия" в България, но моят любим е над село Орехово в Родопите.

От площада на селото тръгваме надолу към реката...

Минаваме малко мостче

и продължаваме нагоре по обрасла пътечка.

Следва кратко стръмно изкачване,

след което поемаме по сенчеста пътека с лек наклон във вековна борова гора.

По пътя - ягоди,

чешмички...

Под билото излизаме на чудесна поляна

и след 100-тина метра зърваме параклиса.

Ето го, на самото било.

Вътре - скромно, подредено, чисто.

На 50-тина метра има чешма.

Гледката е чудесна...

За разнообразие се връщаме по друг път...

Скоро виждаме селото...

Минаваме покрай църквата,

пресичаме реката по друг мост и след кратко изкачване

покрай красиви стари къщи

сме пак на площада.

А тези цветя набрах по пътя за ВАС!

Обичам ВИ!

Още снимки от тази красива разходка можете да видите тук...


 . 

Да прекосиш хоризонта

по книгата "Лиценз за щастие. Будистки приказки за Просветление" от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 

ДА ПРЕКОСИШ ХОРИЗОНТА

В дните преди да се появят надеждни самолети, повечето хора пътували от континент до континент на огромни океански лайнери. Преди корабът да отплава, пасажерите се нареждали на палубите от страната на кея, където стояли техните роднини и приятели. Когато параходната сирена известявала момента на тръгване, хората на борда и тези на кея започвали да махат, да пращат въздушни целувки и да викат последни думи за сбогом, докато корабът бавно отплавал. Скоро той се отдалечавал толкова, че хората на кея не можели да разпознаят кой кой е в сивата маса от пасажери, все още стоящи на палубите, но въпреки това те продължавали да махат и да се взират. След минути корабът бил толкова далече, че не се виждала дори тълпата от пътници, но техните близки продължавали да стоят на кея, вторачили поглед в смаляващия се кораб, на който някъде там бил любимият им човек.

После корабът достигал онази гранична линия – хоризонта, и изчезвал напълно. Роднините и приятелите на сушата вече не можели дори да видят любимия човек, какво остава да му кажат нещо или да го докоснат, но те знаели, че той не е изчезнал напълно. Той просто бил преминал линията на хоризонта, която ни дели от намиращото се отвъд. Те знаели, че отново ще го видят.

Би могло да се каже, че същото се случва, когато любимите ни хора умрат. Ако имаме късмет, ще сме до тях, ще ги прегърнем и ще се сбогуваме. После те ще отплават в океана на смъртта. Ще се отдалечат от нас. В последния си миг ще достигнат хоризонта, граничната линия, разделяща този живот от онова, което е отвъд. Когато прекосят тази линия, повече няма да ги виждаме, няма да можем да говорим с тях или да ги докоснем, но ще знаем, че не са изчезнали напълно. Те просто са прекосили линията на смъртта, която ни дели от намиращото се отвъд.

Ние ще се срещнем отново.

Аджан Брам - Освободете се от егото.

По материали от Интернет.

 . 

4 начини за укрепване на вашата духовност

Вашето духовно пътуване 
е точно това ... пътуване.

Идва време, когато може да се наложи да промените курса, да коригирате някои практики или да изоставите определени вярвания. Това, което е работило за вас в началото на духовното ви пътуване, може да не ви върши работа сега. Или може би има стари практики, които отново можете да прилагате, за да спомогнат вашия растеж. Независимо от това докъде сте стигнали в пътуването си, важно е да продължите да изграждате по-силни връзки с вашата Висша сила, вашето Истинско Аз и с другите.

Духовната сила не идва пасивно. Тя заема активна позиция, за да насърчи растежа. Много духовни лидери в историята са преживели мъчителна болка и страдание, давайки пример за целенасоченост и отдаденост на вярванията и практиките. И ако има нещо, което можете да научите от тях, е че вашето духовно пътуване е неповторимо. Това, което работи за вас, може да не работи за най-добрия ви приятел или партньор и обратно.

Независимо дали сте затънали, апатични или просто се стремите да растете в духовната област, има четири начина да укрепите своята духовност.

Практикувайте Прошка

Прошката е мощно действие, катализиращо промяна. Има много ужасни неща, които се случват в този свят и е вероятно да сте били наранени от някого в миналото. Като задържате в себе си тази болка и ненавист, само насърчавате негативността да измъчва и втвърдява сърцето ви. И, макар да не осъзнавате това, тази несправедливост засяга вас много повече от другия.

Въпреки че не е лесно да се прости, това е необходима стъпка към цялостност и истинска връзка с вашето Висше Аз. Потърсете и се опрете на Висшата сила вътре във вас, за да простите на онези, които са ви наранили. Обградете се с наставници, приятели или духовни учители, които да ви помогнат и да ви напътстват в този процес.

Ако имате нужда от някакво вдъхновение, използвайте Махатма Ганди като пример. Той го казва най-добре: "Слабите никога не могат да прощават. Прошката е атрибутът на силните."

Бъдете отворени и честни с другите

Тъй като духовността е субективна, нейната сила е в споделянето й с другите. Изковаването на истинска автентичност отваря пътя пред тялото, ума и духа към неограничени възможности. Лесно е да се откажете от фалшивото си Аз - това "ти", което споделяш със света, за да угодиш на другите, да отговаряш на очакванията и да пазиш сърцето си. Но мощта идва от споделянето на вашето Висше Аз с тези, на които вярвате.

Поемете риска да бъдете уязвими, като споделяте тайните си, несигурността си и недостатъците си с другите. Като се приемате такъв, какъвто сте - с всички недостатъци и пр. - вашият Дух ще може да диша свободно и да приема, че никой не е съвършен и че красотата може да се крие в безпорядъка. 

Ето някои идеи как да направите това:

• Вечеряйте с доверен приятел и споделете, че се чувствате уязвим
• Посетете група за подкрепа, където се изисква анонимност
• Намерете духовен водач, който е готов да ви чуе
• Потърсете консултация с лицензиран специалист, коуч, който слуша обективно.

Изследвайте вашето Висше Аз

"Кой сте вие?" е въпрос уникален и достоен за проучване. Чрез полагане на усилия да се опознаете отвътре и отвън, можете да откриете какво ви дава сили за живот и кое е това, което ви изчерпва. С това знание вие сте в състояние да създадете живот на изобилие, да уважавате начина си на съществуване и да давате пространство на другите, за да открият и те своето Висше Аз.

Опитайте някоя от тези практики, за да започнете да проучвате:

• Спомнете си за времето в живота си, когато сте се чувствали задоволени и времето, когато сте били отчаяни. Определете всички модели или обстоятелства, които могат да хвърлят светлина върху това, от което се нуждаете повече или по-малко в живота си сега.
• Срещайте се редовно с духовен учител, който може да ви напътства в дейности и практики на самоусъвършенстване.
• Медитирайте с намерението да откриете Истинското си Аз.

Създайте си Правило на Живота

Вашето "Правило на Живота" е пътна карта за това как искате да изживеете живота си, като очертавате духовните практики, които се ангажирате редовно да изпълнявате, за да поддържате връзка с вашата Висша сила, Истинско ви Аз и с другите. То трябва да ви служи като ръководство, а не като закон, така че дайте си милост, ако не го следвате точно. Винаги можете да коригирате това, което счетете за необходимо.

Някои редовни практики за връзка с Висшата Сила могат да включват:

• Молитва
• Медитация
• Тишина

За връзка с Висшето Аз опитайте:

• Усамотение
• Самонаблюдение
• Творчески анализ

За свързаност с другите, някои добри практики могат да бъдат:

• Редовни вечери с приятели и семейството
• Духовни събирания
• Лекции и семинари

Създаването на Правило на Живота може да изглежда обезсърчително, особено ако се опитвате коренно да промените живота си. Преди да обявите, че сте се провалили, проверете дали целите, които сте си поставили са реалистични и постижими. Имайте предвид следните съображения:

• Включете практики, които се вписват в съществуващия ви график. Ако рядко намирате време да се храните през деня, шансовете да се оттеглите за полудневно усамотение са малки. Вместо това започнете да отделяте време за храна далеч от компютър, телефон или други хора.
• Опитайте практики, които съответстват на вашите интереси. Ако не сте творческа личност, може би не започвайте с ангажимент да създавате четири произведения на изкуството за един месец. Вместо това намерете нещо, което ще подхранва душата ви и ще ви донесе удоволствие. 
• Настройте практиките си според вашите нужди. Това, от което имате нужда днес, може да не ви е нужно утре или след шест месеца. По същия начин, може да мислите, че се нуждаете от един час на мълчание и уединение сутрин, но да трябва да жертвате съня си за него. Може би е по-добре първо да се отдадете на адекватна почивка и да практикувате уединение, след като си починете.

Макар че тези предложения не са изчерпателни, те са добър начин да започнете да укрепвате своята духовност. Не забравяйте, че тялото, умът и духът са свързани и вие трябва да балансирате живота си според това. Ако тялото ви е изтощено и не получавате правилното хранене, вероятно няма да успеете да се включите ефективно в духовните практики. Грижете се за себе си във всичките три сфери и се възползвайте от предимството, че сте по-свързани с вашата Висша сила, Истинското ви Аз и с онези, които са около вас.

Източник:  https://chopra.com/articles/4-ways-to-strengthen-your-spirituality


  .