20 февруари 2018

Осемте стълба на Радостта



По "Книгата на радостта" на Тензин Гяцо
(Далай Лама) и Дезмънд Туту

Това е медитация, която позволява да осмислите по-добре Осемте стълба на Радостта и да ги използвате, когато се натъквате на трудности и изпитвате болка и страдание, независимо дали става дума за големи житейски предизви-кателства, или за незначителни проблеми от ежедневието.

Целта на тази медитация е да облекчи пътуването по неравния житейски път. Тя е построена върху вече споменатите в книгата медитации, но може да се прилага и самостоятелно.

"Осемте стълба" е практика, която води до постигане на вътрешен мир и по-голяма радост.
=  =  =

Седнете удобно на стол, с отпуснати на пода стъпала, или на земята, с кръстосани крака. Може да поставите ръце на коленете или в скута си.

Няколко пъти вдишайте дълбоко през носа. Нека тялото ви започне да се отпуска. Размишлявайте върху всеки един от стълбовете и обърнете внимание как тялото ви се отпуска все повече и на сърцето ви става все по-леко.

Извикайте в съзнанието си проблема, който ви тормози. Размишлявайте върху ситуацията, човека или проблема, които ви причиняват болка или страдание.


Следват Осемте стълба на Радостта:


1. Перспектива. Погледнете към себе си и към проблема от различна гледна точка. Опитайте се да се дистанцирате от себе си и от ситуацията. Наблюдавайте отстрани как страдате, сякаш гледате филм за собствения си живот. А сега разгледайте същия проблем от перспективата на бъдещето, сякаш разсъждавате за него след година или дори десетилетие. Осъзнайте, че един ден проблемът ще бъде минало. Представете си как се смалява, когато го поставите в по-широкия контекст на целия си живот.

2. Смирение. Сега вижте себе си като едно от седемте милиарда човешки същества, а проблема си – като част от болката и страданието, които толкова други хора преживяват. Може да възприемете своя проблем като част от внушителната взаимосвързана житейска драма на нашата планета, да го разгледате от перспективата "Божието око". Вижте колко тясно сме свързани помежду си. На своето място, в своето време, вие сте част от необятния замисъл на Вселената. Връзката ви с другите ви прави много по-силни и способни да разрешавате проблемите си. Изпитайте любов и признателност към хората, които са ви подкрепяли в живота ви и са допринесли да станете човекът, който сте днес.

3. Хумор. Усмихнете се и вижте дали можете да се надсмеете над своя проблем, провал или слабост. Потърсете комичното в ситуацията и в начина, по който реагирате. Колкото и драматична или сериозна да е тази ситуация, в нея със сигурност може да се открие нещо иронично или забавно. Човешката драма често се оказва комедия, а не трагедия, а смехът е истинско спасение и благодат. Способността да се смеем ни позволява да приемем живота такъв, какъвто е – объркан и несъвършен. И това ни помага да се стремим към по-добър живот и по-добър свят.

4. Приемане. Приемете своето страдание, приемете и ограниченията на човешката си природа. Напомнете си, че тази болезнена реалност е еднаква за всички – за нас, за близките ни и за целия свят. Приемете, че не може да промените факторите, довели до това събитие. Приемете, че случилото се вече е факт и нищо не е в състояние да го промени. А сега си кажете: "За да реагирам по най-добрия начин в тази ситуация, за да помогна на другите, трябва да я приема такава, каквато е."

5. Опрощение. Поставете ръка на сърцето си и си простете за всичко, с което може да сте допринесли за възникването на конфликта или проблема. Вие сте само едно човешко същество и като такова неизбежно ще се поддавате на емоциите си и ще грешите. Ще наранявате и ще бъдете наранявани. Осъзнайте своята свързаност с останалите, простете им за тяхната роля в проблема и за техните човешки слабости.

6. Благодарност. Помислете за трима души или за три неща, за които сте благодарни, че ги има – като част от проблема или просто присъстващи в момента в живота ви. Можете ли да откриете нещо, за което този проблем всъщност е помогнал? Как сте израснали чрез него, какво се е променило в живота ви? Има ли хора или неща, които са ви помогнали да преодолеете това предизвикателство?

7. Състрадание. Поставете ръка на сърцето си или съберете дланите пред гърдите си. Изпитайте състрадание към себе си заради битките, които водите. Припомнете си, че израстването и съзряването е процес, който изисква време. Не е нужно да сте съвършени. Страданието е неизбежно. То е част от тъканта на живота. Всички преживяваме трудни моменти и разочарования. Нашата работа е да ги превърнем в нещо положително. Почуствайте как сърцето ви грее с любяща доброта и тази светлина се разлива по цялото ви тяло. А сега насочете това състрадание към любимите си хора, към всички, които страдат и се нуждаят от любов и подкрепа.

8. Щедрост. Почувствайте щедростта в сърцето си. Представете си как я излъчвате към всички около вас. Какво можете да дадете на другите? Как можете да преобразите проблема във възможност да помагате на онези, които се нуждаят? Ние можем да изпитаме истинска радост само тогава, когато даряваме радост на другите.




 . 

06 февруари 2018

Книгите на Уейн Дайър


Сега ми е ясно
Издадена (оригинал / на български): 2014 / 2017

След като в продължение на четири десетилетия е учител по самоусъвършенстване, Уейн Дайър размишлява върху ключовите преживявания, променили живота му. „Сега ми е ясно“ е поглед към един изумителен учител, но също така ни дава и ключ към личната ни пътека към просветлението...

Сбъднати желания
Как да овладеете изкуството на проявяването
Издадена (оригинал / на български): 2012 / 2015

Всичко съществуващо някога е било въображаемо. И всичко, което ще съществува някога, първо трябва да се появи във въображението...



Промяната
Преходът от амбицията към смисъла.
Издадена (оригинал / на български): 2010 / 2010

Книгата излиза малко след едноименния филм The Shift. Тя илюстрира как и защо да направим преход от Амбицията към Смисъла. Този преход елиминира чувството ни за отделеност и направлява...
Повече за книгата можете да прочетете тук...

Сбогом, извинения!
Как да променим саморазрушителните мисловни навици
Издадена (оригинал / на български): 2009 / 2012

Дори да знаете как и какво трябва да мислите, промяната на мисловните навици, които са били с вас още от детството, може да се окаже трудна задача...

Промени мислите си, промени живота си 
Мъдростта на Дао в действие!
Издадена (оригинал / на български): 2007 / 2009

Промени мислите си и наблюдавай как животът ти се променя!
Това е книга-пътешествие из строфите на един древен текст, "Дао Дъ Дзин" - великото произведение на китайския мъдрец Лао Дзъ, написано преди повече от 2500 години. Повече за Дао ще намерите тук...

Вдъхновението
Издадена (оригинал / на български): 2006 / 2008

"Това, което предлагам в тази книга, е съзнанието, че можем да се завърнем към вдъхновението, а то е истинският смисъл на нашия живот."
Ползата от вдъхновения живот:
Мислите ви разбиват оковите си; Умът ви се извисява над ограниченията; Съзнанието ви се разширява във всички посоки; Превръщате се в източник на вдъхновение за другите.

Живот в равновесие
Издадена (оригинал / на български): 2006 / 2007

Как изглежда животът, след като постигнете равновесие между Духа и формата?
В живота ви ще настъпи значителна промяна, когато коригирате дисбаланса между физическата и духовната си същност.
Откъс от книгата можете да прочетете тук...

Силата на намерението
Как да сътвориш твоя свят такъв, какъвто искаш да бъде
Издадена (оригинал / на български): 2004 / 2005

Променете начина, по който гледате на нещата, и ще видите как нещата се променят.
Вие сте създадени от любовта, трябва да бъдете любов, за да осъществите намеренията си!
Портрет на човека, свързан с полето на намерението вижте тук...
10 тайни на успеха и вътрешния мир
Издадена (оригинал / на български): 2001 / 2008

Десетте "тайни" на успеха и вътрешния мир, представени тук, са валидни независимо дали сте в началото на пътя, наближавате края му или сте на някое друго място от пътуването. Резюме можете да прочетете тук...
Има духовно решение за всеки проблем
Издадена (оригинал / на български): 2001 / 2005

Мисленето е източникът на проблемите - пише Дайър. - Сърцето ви крие отговора за тяхното решаване".
Проникновена, но и прагматична, тази книга е за самосъзнанието и канализирането на целебната енергия вътре във всички нас.
В книгата е направен подробен анализ на прочутата Молитва на Св. Франциск от Асизи.

Мъдростта на вековете 
Духовни послания за всекидневна употреба
Издадена (оригинал / на български): 1998 / 2000

Това е една своеобразна антология от писания, стихове и слова на някои от по-големите мислители през последните двадесет и пет века. В оригинални есета д-р Дайър ни предлага да си изясним същността на всеки откъс от мъдрите послания и, което е най-важно, да ги обвържем със съвременния живот.


Проявете съдбата си
Издадена (оригинал / на български): 1997 / 2008

Управляват ли се решенията и действията в живота ви от егото?
Вярвате ли вътрешно на себе си и своите решения?
Обичате ли онова, което правите, и правите ли онова, което обичате?
Как би се променил животът ви, след като се научите да привличате онова, което желаете - мир и любов, кариера и финансово благополучие?
Вашата свещена същност
Издадена (оригинал / на български): 1995 / 2009

В тази освобождаваща и обогатяваща книга д-р Уейн Дайър ни учи как да се свържем със силата на свещената си същност и независимо какво правим, да изживяваме всеки ден с усещане за по-голямо удовлетворение и покой.



Мъдрост за всеки ден
Издадена (оригинал / на български): 1993 / 2003

"Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства. Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят". Откъс от книгата можете да прочетете тук...

Истинска магия
Или как да направим чудеса всеки ден
Издадена (оригинал / на български): 1992 / 1998

В тази книга авторът ни учи как да постигаме по-висша степен на съзнание. Най-напред ни кара да си представим кое ни прави щастливи, а после ни предлага конкретни стратегии как да го осъществим. Във всеки аспект на индивидуалния ни живот - телесно здраве, финанси, интимни взаимоотношения, личностно израстване - винаги има място за чудеса. 
Ще го видиш, когато повярваш в него
Издадена (оригинал / на български): 1989 / 1996

Книгата, с която започна моето дълго пътуване в Духа.
Българският тираж отдавна е изчерпан.
Ако някой ми я предложи за закупуване, ще бъда много благодарен.

Небето е пределът
Концепция за неограничения човек.
Издадена (оригинал / на български): 1980 / 2011

Целта на тази книга е да ви покаже, че що се отнася до вашия потенциал за щастие, израстване, съзидателност, конструктивност в обществото - всичко, което цените като човешко същество - и което можете да постигнете, е буквално неограничено.


Бъди господар на живота си
Издадена (оригинал / на български): 1978 / 1997

"Бъди господар на живота си" не е просто книга, която обяснява "защо", но и е надеждно помагало, което ни учи "как" да гледаме на себе си и на околния свят, за да престанем да бъдем жертви на другите и да поемем юздите на собствения си живот.


Вашите слаби места
Издадена (оригинал / на български): 1976 / 1989

Първата книга на Уейн Дайър. Написва я за две седмици, след като намира сили да прости на баща си - алкохолик, който го изоставя още като бебе. Дайър напуска работата си като преподавател и тръгва да разпространява книгата сам из Щатите.
Портрет на човек, освободил се от слабите си места можете да видите тук...  


Вижте също няколко Статии за Уейн Дайър


По материали от Интернет. 

 .

31 януари 2018

Речник на духовни термини в индуизма

 

А Б В Г Д Е И Й К Л М Н О П Р С Т У Х Ч Ш Я


А
  • Аватāра – „този, който се спуска”; цялостна или частична упълномощена инкарнация на Бога, която идва от духовното царство със специална мисия.
  • Авидийā – невежество.
  • Агнихотра-йаджна – церемониално огнено жертвоприношение, което се извършва във ведическите ритуали.
  • Адваита Ачарийа – инкарнация на Бога, която е главен придружител на друга инкарнация, Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Адхибхаутика – страдания, причинени от други живи същества.
  • Адхйāтмика – страдания, причинени от собствения ум и тяло на човека.
  • Акарма – „бездейстие”; действие в преданост, от което човек не търси никакви реакции.
  • Акрура – чичо на Бог Кришна.
  • Алока – светлина.
  • Āнанда – духовно блаженство.
  • Āнандагири – известен последовател на Шанкарāчāрйа.
  • Апарā-пракрити – низшата, материалната енергия на Бога (материята).
  • Апараварга – вж. Мукти.
  • Арджуна – един от петимата братя Пāндави; Бог Кришна става негов колесничар по време на битката при курукшетра и изговаря пред него Бхагавад-гитā.
  • Āрйан – цивилизован последовател на ведическата култура; човек , чиято цел е духовният напредък.
  • Арчā-виграха – формата на Бога, която е проявена посредством материални елементи; например рисунка или статуя на Кришна, която се обожава у дома или в храма. Представен в тази форма, Бог лично приема обожание от Своите преданоотдадени.
  • Арчана – процедури, които се следват при обожанието на арчā-виграха.
  • Асура – човек, който се противопоставя на служенето на Бог.
  • Āтмā – себето. Атма може да се отнася до тялото, ума, интелекта или Върховното Себе, но обикновено обозначава индивидуалната душа.
  • Āтмāн – Себето; първоизточникът на живота и усещането.
  • Аханкāра – лъжливо его, посредством което душата погрешно се идентифицира с материалното тяло.
  • Ахимсā – ненасилие.
  • Ачāриа – човек, който учи с личния си пример; духовен учител.
  • Ачинтйа-бхедāбхеда-таттва – учението на Бог Чайтанйа за „невъобразимата едновременност на еднаквост и различие” на Бога и Неговите енергии.
  • Ашваттхāмā – неблагочестив син на великия учител по военно изкуство Дрона; убива децта на братята Пāндави.
  • Āшрами – четирите духовни стъпала според ведическата обществена система: брахмачарйа (период на обучение), грихастха (семеен живот), вāнапрастха (оттегляне) и саннйāса (отречение).
  • Аштāнга-йога – „осморният път”, който се състои от йама и нийама (морална практика), āсана (телесни пози), прāнāйāма (контрол над дишането), пратйāхāра (оттегляне на сетивата), дхāранā (устойчивост на ума), дхйāна (медитация) и самāдхи (дълбоко съзерцание на Вишну в сърцето).

Б
  • Бāдарайана – вж. Вйасадева.
  • Баладева – вж. Джаганатха, Баладева и Субхадрā.
  • Брахмā – първото сътворено същество във вселената; ръководено от Бог Вишну, той създава всички форми на живот във вселената и управлява гуната на страстта.
  • Брахмаджйоти – духовно сияние, което се излъчва от трансценденталното тяло на Бог Кришна и осветява духовния свят.
  • Брахма-джиджнāсā – изследване на духовното зание.
  • Брахмалока – жилището на Бог Брахма, най-висшата планета на този свят.
  • Брахман – (1) индивидуалната душа; (2) безличностният всепроникващ аспект на Върховния; (3) Бог, Върховната Личност; (4) махат-таттва, или тоталната материална субстанция.
  • Брāхмана – член на най-интелигентната класа хора, споредведическото деление на обществото на четири професионални класи.
  • Брахма-самхитā – текст, който е открит от Чайтанйа Махāпрабху в Южна Индия; в него са записани молитвите на Бог Брахма, отправяни към Бог Кришна.
  • Брхан-нāрадийа Пурāна – вж. Пурāни.
  • Брахмачāри – Ученик, който спазва обекта на безбрачие,според ведическата обществена система (вж. Āшрами)
  • Буда – инкарнация на Върховния Бог, която проповядва атеизъм, за да отклони хората в онова време от погрешното изпълнение на ведическите ритуални жертвоприношения, целящо единствено клане на животни.
  • Буддхи-йога – друго название на бхакти йога (предано служене на Кришна), което посочва, че тази йога е най-висшето положение на разума (будхи).
  • Бхāва – екстаз; стадий на бхакти, който предшества чистата любов към Бога.
  • Бхагавад-гитā – най-важното писание на ведическата традиция; съдържа ученията на Бог Кришна, предадени на Неговия преданоотдаден Арджуна, и обяснява, че предаността към Върховния Бог е едновременно основният метод и крайната цел на духовното съвършенство.
  • Бхагавāн – „Този, който притежава всички съвършенства”, Върховният Бог, който е резервоар на цялата красота, сила, слава, богатство, знание и отречение.
  • Бхакта – преданоотдаден.
  • Бхакти – предано служене на Върховния Бог.
  • Бхактиведанта – титла, означаваща „този, който е реализира, че преданото служене на Върховния Бог е целта на цялото знание”.
  • Бхактивинода Тхāкура – (1838 – 1915) духовен учител ваишнава, баща на Бхактисиддхāнта Сарасвати, който пък слага началото на движението за разпространяване на Кришна съзнанието на Запад.
  • Бхакти-йога – свързване с Върховния Бог чрез предано служене.
  • Бхакти-расāмрта-синдху – ръководство по предано служене, писано на санскрит от Шрила Рупа Госвāми през шестнадесети век; обяснение за преданото служене на Върховния Бог, което започва с обикновени практически дейности и завършва с най-висшето съвършенство – лична връзка с Бога.
  • Бхактисиддханта Сарасвати – (1874 – 1936) духовният учител на Негова Божествена Милост А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупāда.
  • Бхāрата – цар в древна Индия, прадядо на Пāндавите; име на Арджуна, означаващо „потопък на Бхарата”.
  • Бхāрата-варша – традиционно име на Индия, дадено в писанията.
  • Бхарата Махāрāджа – велик цар, преданоотдаден, при чието царуване Индия била наречена Бхарата-варша.
  • Бхишма – знатен генерал, почитан като „дядо” на династията Куру.

В
  • Ваишйа – член на класата на търговците и земеделците, една от четирите класи според ведическото разделение на обществото.
  • Ваишнава – преданоотдаден на Върховния Бог.
  • Вайкунтха – вечни планети в духовния свят.
  • Вāнапрастха – човек, който се е оттеглил от семейния живот, за да практикува по-голяма степен на отречение (според ведическата обществена система).
  • Варнāшрама-дхарма – ведическата обществена система, която организира обществото в четири професионални и четири духовни разделения (варна и āшрама), с цел да се издигне социалното, икономическото и политическото благосъстояние и да се осигури духовният напредък на членовете на обществото.
  • Варни – четирите подразделения на ведическото общество: брахмани (свещеници, учители и интелектуалци), кшатрии (военни и управници на обществото), ваишии (фермери и бизнесмени) и шудри (работници и занаятчии). Вж. също и варнāшрама-дхарма.
  • Варуна – полубогът, който отговаря за водните басейни.
  • Васудева – башата на Бог Кришна
  • Вāсудева – Кришна, синът на Васудева; име на Върховната Божествена Личност като Върховен господар на всички духовни и материални светове.
  • Ведāнта-сутра (Ведāнта) – философски трактат, написан от Вйāсадева; съставен е от кратки сентенции и правила, които съдържат същността на Упанищадите; резюме на теистичната философия на ведическата литература.
  • Веди – четирите първоначални писания (Рг, Сāма, Атхарва и Йаджур); в по-широк смисъл включват и Упанишадите и Веданта-сутра.
  • Ведическа литература – четирите Веди, Упанишадите, Ведāнта-сутра, Пурāните, Махāбхāрата и други истории и допълнения, а също така и по-нови произведения, създадени с съответствие с ведическите заключения.
  • Ведически – отнася се за култура, при която всички аспекти на човешкия живот се регулират от Ведите.
  • Видйā – знание.
  • Викарма – дейност, извършена против наставленията на писанията; греховна дейност.
  • Викарна – воин, който се сражавал срещу Пандавите на бойното поле Курукшетра.
  • Вишванāтха Чакравати Тхāкура – духовен учител ваишнава и коментатор на Шримад-Бхāгаватам в ученическата последователност, водеща началото си от Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Вишну – име на Върховната Божествена Личност като създател и поддръжник на материалните вселени и този, който отговаря за гуната на доброто.
  • Вирāт-рупа или Вишва-рупа – вселенската форма на Върховния Господ.
  • Вишну Пурāна – вж. Пурāни.
  • Вйāсадева – съставителят на Ведите и авторът на Пурāните, Махāбхāрата и Ведāнта-сутра.
  • Вйāса-пуджā – денят, на който се е появил духовният учител; в този ден му се отдават почитания като на представител на Вйāсадева и непосредствен представител на Върховния Бог.
  • Враджа (Враджабхуми) – вж. Врндавана.
  • Врндāвана – трансценденталното жилище на Бог Кришна. То се нарича също така и Голока Врндавана или Кришналока. Градът Врндāвана в Матхура, област Уттар Прадеш, Индия, където Кришна се е появил преди пет хиляди години, е проявление на жилището на Кришна в духовния свят.
  • Вишудха сатва – Божествена добрина.

Г
  • Гадāдхара Пандита – главен придружител на Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Ганг (Гангā) – най-святата река в Индия.
  • Ганеша – полубог, който отговаря за материалното богатство.
  • Гандхарви – небесни певци и музиканти измежду полубоговете.
  • Гаргамуни – свещеникът на династията Йаду, в която е избрал да инкарнира Бог Кришна.
  • Гарбходакашāйй Вишну – вж. Пуруша-аватāри.
  • Гаруда – човекът-птица, който носи Бог Кришна.
  • Гаудйа Матха (Мисията Гаудйа) – асоциация от храмове и институции в Индия за проповядване на Кришна съзнание, основана в началото на двадесети век от Шрила Бхактисиддхāнта Сарасвати.
  • Гаурāнга – Чаитанйа Махāпрабху.
  • Говинда – име на Върховната Божествена Личност, означаващо „този, който дава наслаждение на земята, кравите и сетивата”.
  • Голока – Кришналока, вечното жилище на Бог Кришна; най-висшата планета в духовния свят.
  • Гопāла Бхатта Госвāми – един от шестимата духовни учители ваишнави, които непосредствено следват Бог Читанйа Махāпрабху и системно представят ученията му.
  • Гопи – момичета пастирки, приятелки на Бог Кришна във Врндāвана, които са Негови най-отдадени и интимни преданоотдадени.
  • Госвāми – свами; човек, който е напълно способен да контролира сетивата си.
  • Грихастха – женен човек, който живее според ведическата обществена система.
  • Гуни – трите гуни, или качества, или начина на действие, на материалната природа: сатва (добро), раджо (страст) и тамо (невежество). Определят начина на живот, на мислене и на действие на душата, която обуславят.
  • Гуру – духовен учител, ачарйа, който говори и действа само в съответствие с писанията.
  • Гуру-кула – училище за изучаване на Ведите; децата тръгват на училище на петгодишна възраст и живеят под ръководството на духовен учител и без каквито и да било сексуални отношения.
  • Гиана Канда – учение с цел предано служене.

Д
  • Даридра–нāрāйана – погрешното схващане, че щом Върховнията Бог е в сърцето на всеки, всеки може да бъде възприеман като Бог, следователно обожаването на незначителния е същото като обожаването на Бога.
  • Двāпара-йуга – вж. Йуги.
  • Дева – полубог или богоподобен човек.
  • Деваки – съпруга на Васудева и майка на Бог Кришна.
  • Деви – вж. Дурга.
  • Джива (Дживатма) – вечната индивидуална душа.
  • Джагад-гуру – „духовен учител на вселената”.
  • Джаганнāтха, Баладева и Субхадрā – мурти на Бог Кришна като Джаганнāтха („Господаря на вселената”), заедно с Неговия брат Баладева и сестра му Му Субхадрā.
  • Дхаганатха Пури (Дхаганнатха-дхама) – град на брега на Ориса, провинция в Източна Индия; свещен град с храм и мурти на Бог Джаганнатха.
  • Джайадратха – главен враг на Пāндавите на бойното поле Курукшетра.
  • Джива Госвāми – един от шестимата духовни учители ваишнави, които непосредствено следват Бог Чаитанйа Махāпрабху и представят системно учението Му.
  • Джнāна – трансцендентално знание.
  • Джнāна-йога – път за духовна реализация посредством умозрително философско търсене на истината.
  • Джнāни –последовател на Джнāна-йога; този който се опитва да достигне Върховния Абсолют, като развива емпирично, умозрително знание.
  • Дрона – учител по военно изкуство на братята Пāндави, който е принуден да се сражава срещу тях в битката при Курукшетра.
  • Дурга – персонификация на материалната енергия на Бога и съпруга на полубога Шива.
  • Дурйодхана – син на Дхртарāштра, който оглавява сражението срещу братята Пāндави в битката при Курукшетра.
  • Дхарма – (1) религиозни принципи; (2) вечното естествено занимание на човека (предано служене на Бога); вечният път на живото същество.
  • Дхйāна – медитация.
  • Дхртарāштра – обединява се със синовете си, за да изиграят заедно братята Пāндави с царството им и да се сражават с тях на бойното поле Курукшетра.

Е
  • Епоха на Кали – вж. Кали-йуга

И
  • Индра – цар на райските планети и господстващото божество на дъжда.
  • Ишопанишад – вж. Упанишади.

Й
  • Йаджна – жертвоприношение.
  • Йамарāджа – полубог, който напазва грешниците след смъртта; известен също и като един от главните авторитети в преданото служене на Бог Кришна.
  • Йавана – нецивилизован човек, варварин.
  • Йашодā – майка-осиновителка на Бог Кришна и съпруга на Нанда Махāрāджа.
  • Йога – духовна дисциплина, която свързва човек с Върховния.
  • Йоги – този, който се занимава с един от йога методите.
  • Йога-мāйā – вътрешна духовна енергия на Бога.
  • Йудхиштхира – най-големият от братята Пāндави; след битката при Курукшетра Бог Кришна го прави цар.

К
  • Кāла – време.
  • Кали – вж. Дурга.
  • Кали-йуга – сегашната ведическа историческа епоха (четвъртата и последна в цикъла на четирите последователно деградиращи епохи), характеризираща се с непрекъснат упадък на духовното знание и деградация на човешката цивилизация; „епоха на кавги и лицемерие”, която е започнала преди повече от пет хиляди години и продължава общо четиристотин тридесет и две хиляди години. (вж. Йуги)
  • Калпа-тару – „дърво на желанието”, което расте в духовния свят и може веднага да даде всеки пожелан плод.
  • Кāма – материално желание; похот.
  • Камса – демоничен цар, който след като прави много безуспешни опити да убие Кришна, сам бива убит от Него.
  • Каратали – инструмент, подобен на малки чинели, използван по време на киртана.
  • Карма – дейност в материалния свят, която обвързва човек с някакви последици, добри или лоши.
  • Карма-кāнда – ритуали, препоръчани във Ведите за тези, които се интересуват от материални облаги.
  • Карма-йога – път за реализация на Бога посредством посвещаване резултатите от дейностите на Бога.
  • Карми – човек, зает в карма (плодоносна дейност); материалист; човек, който се опитва да се наслаждава на резултатите от материалние си дейности.
  • Карна – най-големият брат на Пāндавите, който се сражава срещу тях в битката при Курукшетра.
  • Катха Упанишад – вж. Упанишади.
  • Кешава Кāшмири – прочут учен, победен от Бог Чаитанйа Махāпрабху в състезание по поезия.
  • Киртана – пеене или говорене във възхвала на Върховния Бог. Вж. също и санкиртана.
  • Крпа – велик воин, който се сражава срещу братята Пāндави в битката при Курукшетра.
  • Кришна – Върховната Божествена Личност, която се явява в своята първоначална двуръка форма и която е източникът на всички други форми и инкарнации на Бога.
  • Кришналока – върховното жилище на Бога.
  • Кришна-прасāдам – вж. прасāдам.
  • Куру – потомци на Куру, по-специално синовете на Дхртарāштра, които застават срещу Пāндавите.
  • Курукшетра – древно място за поклонение близо до Делхи, където става битката при Курукшетра и е произнесена Бхагавад-гитā. Вж. също Дхртарāштра и Пāндавите.
  • Кшатрийа – вж. варни.
  • Кширодакашайу Вишну – вж. Пуруша-аватāри.

Л
  • Лилā – трансцендентално „забавление” или дейност, извършвана от Върховния Бог.
  • Лока – планета.
  • Лакшми – богиня на щастието и вечна съпруга на Върховната Божествена Личност Нарайана.

М
  • Мадхвāчарийā – духовен учител ваишнава, живял през тринадесети век; проповядва теистичната теория за „чистия дуализъм” и поддържа схващането, че винаги съществува разлика между Бога и живите същества.
  • Мāндукйа Упанишад – вж. Упанишади.
  • Мāйā – материалната енергия; илюзорната енергия на Върховния Бог, която заблуждава живото същество, така че то да забрави духовната си същност и Бога.
  • Майадава – монистичната философия, че няма разлика между Бога и живите същества. Вж. също и Шанкарачарйа.
  • Майадави – имперсоналисти, които твърдят, че Бог не може да има трансцендентално тяло.
  • Мантра – трансцендентален звук или ведически химн; сричка, дума или стих с определена духовна сила; тя се повтаря или върху нея се медитира, за да се постигне разбиране и реализация.
  • Ману – полубог, който е баща на човечеството.
  • Ману-самхитā – древна ведическа законодателна книга за човешкото общество.
  • Махабхарата – епична история на древна Индия, написана от Вйāсадева, в която той включва и Бхагавад-гитā.
  • Махаджани – главните авторитети в преданото служене на Бога..
  • Мартйа-лока – „свят на смъртта”; планетата Земя.
  • Марут (Вāйу) – полубог, отговарящ за вятъра.
  • Махā-мантра – великата мантра, съдържаща същността на всички останали мантри,: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, която означава: О, Боже,о, Енергийо на Бога, моля ви, ангажирайте ме да ви служа”
  • Махāрāджа – титла; вж. конкретното име.
  • Махāтмā – „велика душа”; освободена личност, която е напълно Кришна осъзната.
  • Млеччха – този, който не следва пътя на ведическата култура.
  • Мрданга – глинен барабан, използван при възхваляването на Бога с музикален съпровод.
  • Махат-таттва – цялата материална енергия.
  • Мукти – освобождение от материалното съществуване.
  • Мундака Упанишад – вж. Упанишади.
  • Муни – мъдрец.
  • Мурти – въплъщение на Бога във форма, изградена от материални елементи (боя, камък, дърво и т.н.), която е обожавана в храма.

Н
  • Нанда Махāрāджа – цар на Враджа и приемен баща на Бог Кришна.
  • Наишкарма – другото название на акарма.
  • Нāрада-панчарāтра – книга от Нāрада Муни, съдържаща инструкции за начина на отдаване на предано служене на Бога.
  • Нāрāйана – четириръката форма на Бог Кришна, който властва на Ваикунтха планетите; Бог Вишну; „този, който е източникът и целта на всяко живо същество”.
  • Навадвипа – град в провинция Надиа в Западен Бенгал, родно място на Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Нектарът на предаността – резюмирано изследване от Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупāда върху книгата на Рупа Госвāми Бхакти-расāмрта-синдху.
  • Нимаи Пандита – името на Бог Чаитанйа Махāпрабху по врме на забавленията Му като млад учен.
  • Нирвāна – освобождение от материалното съществуване.
  • Ниргуна – без признаци или качества; във връзка с Върховния Бог терминът означава, че Той е отвъд материалните качества.
  • Нитйāнанда Прабху – инкарнация на Бога, която идва като главен придружител на друга инкарнация, Бог Чаитанйа Махāпрабху.

О
  • Ом (Омкāра) – свещена сричка, която е началото на много ведически мантри и която представя Абсолютната Истина.

П
  • Падма Пурāна – вж. Пурāни.
  • Пāндави – петте сина на цар Пāнду: Йудхиштхира, Бхима, Арджуна, Накула и Сахадева; петима братя воини, близки приятели на Бог Кришна, които се сражават в битката при Курукшетра, за да си възвърнат царството от синовете на Дхртарāштра.
  • Пāнду – брат на Дхртарāштра и баща на братята Пāндави.
  • Пара-брахман – Върховната Божествена Личност, която е по-висша от безличностния Си аспект на Брахман.
  • Парамāтмā – Свръхдушата; локализиран аспект на Върховния Бог, обитаващият в нас свидетел и водещият, който съпътства всяка обусловена душа при преминаването й от едно тяло в друго в материалния свят.
  • Парāшара Муни – баща на Вйāсадева и първият разказвач на Вишну Пурāна.
  • Парикшит Махāрāджа – велик ведически цар и преданоотдаден на Бога, който изслушва Шримад-Бхāгаватам от Шукадева Госвāми и така постига съвършенство.
  • Парампарā – ученическа последователност.
  • Патанджали – авторът на първоначалната йога система.
  • Прайāга – място за поклонение, близо до Аллахабад, където текат едновременно двете свещени реки – Ганг и Йамунā.
  • Пракāшāнанда Сарасвати – саннйāси имперсоналист, който след като бива победен от Бог Чаитанйа Махāпрабху с аргументи от писанията, става Негов ученик заедно с четиридесетте си хиляди последователи.
  • Пракрити – енергии или природи, подвластни на Върховния Бог; от тях съществуват две: живите същества и материалната енергия, тоест мъртвата материя. Вж. също и пуруша.
  • Пранава – вж. омкāра.
  • Пранāйāма – дихателният контрол като средство за напредък в йога.
  • Прасāдам – посветена храна; храна, предложена с преданост на Бог Кришна; храна, очистена от грехове поради това, че най-напред е предложена на Бога, за да й се наслади първо Той.
  • Пратйахāра – отдръпване на сетивата като средство за напредък в йога; духовна храна, пречистена от карма.
  • Прахлāда Махāрāджа – преданоотдаден на Бога, който бил мъчен от демоничния си баща, но бил покровителстван и спасен от Бога.
  • Премā – чиста, спонтанна предана любов към Бога, освободена от всякакви егоистични мотиви.
  • Пртха – Кунти, съпруга на цар Пāнду и майка на Пāндавите.
  • Пурāни – осемнадесетте исторически допълнения към Ведите.
  • Пури – вж. Джаганнāтха Пури.
  • Пуруша – Върховният Бог като върховен господар на пракрити.
  • Пуруша-аватāри – главни експанзии на Бог Вишну, които осъществяват сътворяването, поддържането и унищожението на материалните вселени. Каранодакашайи Вишну (Махā-Вишну) лежи в Причинния океан и издишва безброй вселени; Гарбходакашāйи Вишну влиза във всяка вселена и създава раззнообразието; Кширодакашāйи Вишну (Свръхдушата) влиза в сърцето на всяко сътворено същество и всеки атом.
  • Путанā – демонична вещица, която искала да убие Бог Кришна по време на детските Му забавления, но самата тя бива убита от Него.
  • Парамадваити – Най-висшето единство на божествената двойка Радхе Кришна, във формата на Чаитанйа Махāпрабху.
  • Пуджа – почитание.

Р
  • Рагхунāтха Бхатта Госвāми и Рагхунāтха дāса Госвāми – двама от шестимата духовни учители ваишнави, които непосредствено следват Шри Чаитанйа Махāпрабху и представят системно неговите учения.
  • Раджас (Раджо-гуна) – материалната гуна на страстта, характеризираща се с материалистични усилия и желание за сетивно наслаждение.
  • Рāдхā (Рāдхāрāни) – най-интимната, вечната съпруга на Бог Кришна, която е персонификация на Неговата духовна наслаждаваща се енергия.
  • Рāкшаси – вид демони-човекоядци.
  • Рāма – (1) име на Бог Кришна, което означава „източник на цялото наслаждение”; (2) Бог Рāмачандра, инкарнация на Кришна като съвършен и справедлив цар.
  • Рāмāнанда Рāйа – близък придружител на Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Рāмāнуджāчāрйа – духовен учител ваишнава от единадесети век, който атакува монистичната философия на Шанкарāчāрйа.
  • Рāмачандра – вж. Рāма.
  • Раса – специфична склонност към специфична личностна връзка с Върховния Бог.
  • Ратха-йāтрā – годишен фестивал в чест на Бог Джаганнāтха, по време на който муртито се вози в процесия на огромна колесница.
  • Риг Веда – една от четирите първоначални Веди, съдържаща химни за различни полубогове.
  • Рудра – вж. Шива.
  • Рупа Госвāми – предводител на шестимата госвāми на Врндāвана, които са главните последователи на Шри Чайтанйа Махāпрабху.

С
  • Сагуна – „притежаване на признаци или качества”; по отношение на Върховния Бог терминът посочва, че Той има духовни, трансцендентални качества.
  • Сāдху – светец или Кришна осъзнат човек.
  • Сāма Веда – една от четирите първоначални Веди, съдържаща молитви за жертвоприношения и техните мелодии и ритми.
  • Самāдхи – транс; пълно потъване в съзнание за Бога.
  • Самсāра – цикъл на повтарящо се раждане и смърт в материалния свят.
  • Санāтана-дхарма – вечната религия; преданото служене.
  • Санāтана Госвāми – един от шестимата духовни учители ваишнави, които непосредствено следват Шри Чаитанйа Махāпрабху и представят системно ученията Му.
  • Санкиртана – групово възпяване на Бога, по-специално чрез повтаряне на святото Му име.
  • Саннйāса – жизнено стъпало на отречението заради духовен напредък.
  • Саннйаси – човек, който е приел жизненото стъпало на отречението.
  • Санкхйа – (1) аналитично разграничаване на душата и материята, клон от философията, който се занимава с анализа на елементите в материалния свят; (2) пътят на преданото служене, както е описан от Бог Капила, сина на Дева хути.
  • Сāрвабхаума Бхаттāчāрйа – велик учен, който бил победен като философ от Бог Чаитанйа Махāпрабху и лед това се отдал на Бога като Негов ученик.
  • Сатйа-йуга – ведическа историческа епоха (първата и най-добрата в цикъла от четирите последователно деградиращи епохи), характеризираща се с духовно напреднала човешка цивилизация. вж. още Йуги.
  • Сат – вечен, вж. още сат-чит-ананда
  • Саттва-гуна – гуната на доброто.
  • Сат-чит-āнанда – съвършено духовно съществуване, което е вечно (сат), изпълнено със знание (чит) и с щастие/блаженство (ананда).
  • Свāми – човек, който е напълно способен да контролира сетивата си; човек,който е приел жизненото стъпало на отречението.
  • Сваргалока – райските материални планети, обителта на полубоговете.
  • Сварупа – първоначалната духовна форма или органически присъщата на душата позиция.
  • Смаранам – помнене (на Бог Кришна) с преданост, една от деветте основни форми на бхакти-йога.
  • Смрти – разкрити писания, допълнения към Ведите, напр. Пурāните.
  • Субхадрā – вж. Джаганнāтха, Баладева и Субхадрā.
  • Сампрадая – училище за посвещения.
  • Спхурана – неизразимо, но осезаемо усещане в сърдечния център.

Т
  • Тамас – материалната гуна на невежеството, характеризираща се с невежество, бездействие и лудост.
  • Тамо-гуна – гуната на невежеството, вж. Тамас.
  • Тапасйа – въздържание; материални неудобства, приемани с цел постигане на духовна реализация.
  • Тхāкура Бхактивинода – вж. Бхактивинода Тхāкура.
  • Третā-йуга – вж. Йуги.

У
  • Упанишади – сто и осем философски трактата, които са във Ведите, предназначени да приближат ученика до разбирането за личностната природа на Абсолютната Истина.
  • Ученията на Бог Чаитанйа – резюмирано изследване от Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупāда върху книгата Чаитанйа-чаритāмрта.
  • Упасана канда – предано служене

Х
  • Харе (Харā) – вж. Рāдхā.
  • Хари – Име на Върховната Божествена Личност, което означава „този, който отстранява всички препядствия за духовния напредък”.
  • Харидāса Тхāкура – велик преданоотдаден на Бог Чаитанйа Махāпрабху, известен с това, че повтарял святите имена на Бога триста хиляди пъти дневно.
  • Хари-киртана – вж. киртана.
  • Хари-вамша – допълнение към Махабхāрата.

Ч
  • Чаитанйа Махāпрабху – инкарнация на Бог Кришна през епохата на Кали, която се появява в Навадвипа, Западен Бенгал, в края на петнадесети век и въвежда йуга-дхарма (основната религиозна система за епохата) – груповото повтаряне на святите имена на Бога.
  • Чаитанйа-чаритāмрта – биография на Шри Чаитанйа Махāпрабху, написана от Кришнадаса Кавираджа на бенгалски в края на шестнадесети век.
  • Чайтйа-гуру – Върховният Бог, който съветва напредналия преданоотдаден отвътре, в сърцето му.
  • Чандāла – кучеядец; непринадлежащ към никаква каста.
  • Чандра – божество, което господства на Луната (Чандралока).
  • Чāнура – могъщ боец и слуга на демоничния Камса; убит от Бог Кришна, когато Кришна бил момче.
  • Чāрвака – философ атеист, чийто девиз бил: „Проси, взимай заем или кради, но намери начин да се наслаждаваш на материалния живот!”
  • Чāтурмāсйа – спазване на самоограничения по време на дъждовния сезон в Индия.
  • Чит – изпълнено със знание, вж. още сат-чит-ананда.
  • Чхāндойа Упанишад – вж. Упанишади.

Ш
  • Шабда-брахма – Ведите, смятани за духовна звукова вибрация.
  • Шалийа – чичо на братята Пандави, който се сражава срещу тях на бойното поле Курукшетра.
  • Шанкара (Шанкарāчāрйа) – велик философ, който е създал учението за адваита (недуализма), като подчертава безличностната природа на Бога и еднаквостта на всички души с недиференцирания Брахман.
  • Шāрирака-бхāшйа – известен коментар от Шанкарāчāрйа върху Ведāнта-сутра, в който е представена монистичната му теория.
  • Шāстра – разкрито автентично писание; ведическа книга.
  • Шива – полубогът, който управлява гуната на невежеството (тамо-гуна) и унищожава материалния космос.
  • Шикшāштака – осем молитви наставления, написани от Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Шлока – цялостно даден санскритски стих.
  • Шраванам – слушане за Бога; една от деветте основни орми на предано служене.
  • Шраддхā – вярата, необходима за смирено слушане от истински авторитет.
  • Шри, Шрила, Шримати, Шрипāда – титли; вж. конкретното име след титлата.
  • Шри-кшетра – вж. Джаганнāтха Пури.
  • Шриваса Тхакура – главен придружител на Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Шримад-Бхāгаватам – Пурāна, или история, специално написана от Вйасадева, за да даде задълбочено разбиране за Бог Шри Кришна; „безупречно чистата Пурāна”, която се занимава изключително с чистото предано служене на Върховния Бог.
  • Шринивāса Ачāрйа – велик духовен учител ваишнава и непосредствен последовател на Рупа, Санāтана и Джива Госвāми.
  • Шрути – първоначалните четири Веди, Упанишадите и Ведāнта-сутра.
  • Шудра – член на класата на работницие, която е една от четирите класи според ведическото разделение на обществото.
  • Шукадева Госвāми – мъдрецът, който разказва Шримад-Бхāгаватам на цар Парикшит точно преди смъртта му.


Я
  • Яма – себеконтрол, първото стъпало в стълбата на осемчленната йога; въздържане от лъжене, убиване, крадене, похот и алчност.
НАГОРЕ ↑



Източник: http://vrindabg.com/basics-of-bhakti-yoga/glossary/

 . 

18 януари 2018

Атанасовден


Благодаря на всички приятели от Facebook за поздравленията по случай Атанасовден.

Почувствах се член на едно много голямо и задружно семейство.

Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. в Александрия. Животът му преминал в борба с останалите вери. По време на Първия вселенски събор през 325 г. се проявил с познания и възможност да доказва тезата си, да оборва противника. Св. Атанасий има основен принос за обявяване на арианството за ерес.

За разлика от моя велик съименник, аз съм миролюбив и не обичам спора. Харесвам стиха на Хафиз:

Изпълнен съм с любов към всяка църква и джамия,
към храмове и към параклиси, защото знам, че там
човеците с различни имена наричат
Единия Бог.

Между другото, в историята на Християнството преминава една нишка: Арианство - Богомилство - Дъновизъм - Езотеризъм - Нова епоха, към която не съм напълно безразличен...

Неслучайно съм бил член на група "Богомилите" ;).

Благодаря още веднъж!

Изпращам ви Любов и Светлина.

Атанас Дюлгеров,
18.01.2018 год.


 . 

17 януари 2018

Израстваш в покой и тишина


По Аз съм ТОВА на 
Шри Нисаргадатта Махарадж


Въпрос: Според индийската традиция гуру е абсолютно необходим. За какво е задължителен той? Майката е задължителна, за даде тяло на детето. Но тя не му дава душа. Нейната роля е ограничена. Какъв е случаят с гуру? Неговата роля също ли е ограничена и ако да, до какво? Той относително ли е необходим или абсолютно?
Махарадж: Истинският гуру е най-вътрешната светлина, която блести тихо и вечно в Сърцето. Всички други просто ти показват пътя.

В: Не се интересувам от вътрешния гуру, а само от този, който посочва пътя. Много хора вярват, че без гуру йога е недостижима. Те непрекъснато търсят правилния гуру, като сменят един с друг. Каква стойност имат такива гуру?
М: Те са преходни, обвързани с времето. Срещате ги на всяка крачка в живота. Те са ви необходими за придобиването на знания и умения.

В: Майката е само за един живот – тя се появява с раждането и изчезва със смъртта. Тя не е вечна.
М: По същия начин гуру, който е обвързан с времето, не е завинаги. Той изпълнява предназначението си и отстъпва мястото си на друг. Това е нещо много естествено, така че това не е упрек към него.

В: Трябва ли ми отделен гуру за всяко знание или умение?
М: Няма правила в тези въпроси, освен едно – външният гуру е преходен, вътрешният е постоянен и неизменен, въпреки че в проявата и действията си е винаги нов.

В: Каква е връзката между вътрешния и външния гуру?
М: Външният гуру е представител на вътрешния, а вътрешният приема за определен период външния.

В: Кой полага усилия?
М: Ученикът, разбира се. Външният гуру дава инструкции, а вътрешният дава сила. Будното им прилагане е от ученика. Външният гуру е безпомощен, ако липсва воля и желание, интелигентност и енергия у ученика, Вътрешният гуру предлага шанс. Тъпотата и преследването на погрешни цели води до кризисни състояния и ученикът се събужда един ден на същия хал. Мъдър е този, който не чака сътресение, защото то би могло да е много силно.

В: Това заплаха ли е?
М: Не, това е предупреждение. Вътрешният гуру не е ангажиран в ненасилие. Той може да бъде доста жесток понякога, за да разруши тъпота или извратеност на личността. Неговите работни инструменти са страданието и смъртта, но също животът и щастието. Ненасилието е общ закон само в дуалността.

В: Трябва ли човек да се страхува от собственото си себе?
М: Не трябва да се страхува, защото себето означава нещо добро. Но трябва да бъде приемано сериозно. То зове за внимание и подчинение. Ако не бъде чуто, то преминава от убеждаване към принуждаване – то може да изчака известно време, но не може да бъде отхвърляно задълго. Трудността не идва от гуру, бил той вътрешен или външен. Гуру винаги е налице. Това, което липсва, е зрял ученик. Какво може да се направи, ако човекът не е готов?

В: Да бъде готов или да иска?
М: И двете. То е едно и също. В Индия наричаме това адхикари. Това означава едновременно способен и годен.

В: Може ли вътрешният гуру да даде посвещение (дикша)?
М: Той може да даде всякакви посвещения, но посвещението в Реалността трябва да дойде отвътре.

В: Кой дава крайното посвещение?
М: То само дава себе си.

В: Имам усещането, че се движим в кръг. Всъщност аз познавам само едно себе – сегашното, емпирично себе. Вътрешното или висшето себе не е нищо друго освен една идея, създадена за обяснение и поощрение. Ние говорим за него сякаш то има независимо съществуване, но то няма.
М: И вътрешното, и външното себе са въображаеми. Манията за "аз" се нуждае от друга фикс идея, а именно за "супер аз", за да бъде излекувана, както, ако на човек му е влязъл трън, му трябва друг трън, за да извади първия. Или друга отрова, която да неутрализира предишна. Всички твърдения сами по себе си са зов за отричането си, но това е само първата стъпка. Следващата е да се отиде отвъд двете.

В: Разбирам, че външният гуру е необходим, за да предизвика моето внимание към мен самия и към спешната необходимост да направя нещо за себе си. Разбирам също неговата безпомощност, когато става въпрос за дълбока промяна в мен. Но вие въвеждате сатгуру – вътрешния гуру, който е безначален, неизменен, основата на съществуването, твърдо обещание, основна цел. Той концепция ли е или реалност?
М: Той е единствената реалност. Всичко друго са сенки, които комплексът тяло-ум (деха-будхи) хвърлят върху лицето на времето. Разбира се, дори и сянката е свързана с реалността, но самата тя не е реална.

В: Аз съм единствената реалност, която познавам. Докато мисля за сатгуру, той също е в нея. Какво печеля, като прехвърлям реалността върху него?
М: Твоята загуба е твоята печалба. Когато видиш, че сянката е само сянка, преставаш да я следваш. Тогава се обръщаш в обратна посока и виждаш слънцето, което си е било там през цялото време – зад гърба ти!

В: Учи ли ни вътрешният гуру?
М: Той дава убеждението, че си вечен и неизменен, че си реалност-съзнание-любов, че си във и отвъд всички проявления.

В: Убеждението не е достатъчно. Трябва да има увереност.
М: Правилно. Но в този случай увереността приема формата на смелост. Страхът изчезва напълно. Това състояние на липса на страх е изключително ново, и все пак не би могло да се сбърка. То е и дълбоко усещано като свое собствено, като нещо, което не може да бъде отречено. То е като любовта към собственото дете. Кой би могъл да се усъмни в нея?

В: Слушахме за развитие на нашите духовни стремежи. Какво развитие имате предвид?
М: Когато отидеш отвъд развитието, ще разбереш какво е развитие.

В: Какво ни кара да се развиваме?
М: Тишината е основният фактор. Израстваш в покой и тишина.

В: Умът е толкова ужасно неспокоен. По какъв начин да го утихнем?
М: Довери се на учителя. Вземете мен за пример. Моят гуру ми заповяда да посветя вниманието си на усещането "аз съм" и да не обръщам внимание на нищо друго. Аз просто се подчиних. Не съм следвал никакъв специфичен начин на дишане или медитация, или изучаване на писанията. Каквото и да се случваше, аз трябваше да отклонявам вниманието си от него и да оставам с усещането "аз съм". Може да изглежда просто и дори грубо. Единствената причина да го правя беше, че моят гуру ми беше казал. И то проработи! Подчинението е мощен разтворител за всички желания и страхове.
Просто обръщай гръб на всичко, което владее ума. Върши работата, която трябва да свършиш, но избягвай нови задължения, поддържай празнота и достъпност, устоявай на това, което идва неканено.
Накрая ще достигнеш състояние, в което не се хващаш за нищо, състояние на изпълнена с радост непривързаност, на вътрешна лекота и неописуема свобода, и все пак прекрасна и реална.

В: Когато търсачът на истина искрено практикува своята йога, неговият вътрешен гуру напътства ли го и помага ли му, или го оставя сам на себе си, просто чакайки резултата?
М: Всичко се случва от само себе си. Нито търсачът, нито гуру правят нещо. Нещата се случват така, както се случват. Осъжданията и похвалите се раздават по-късно, когато се появи усещането за правене.

В: Много странно! Със сигурност действащият е преди деянието.
М: Точно обратното! Деянието е факт, деятелят е само концепция. Самият език показва, че докато деянието е сигурно, то деятелят е под съмнение. Прехвърлянето на отговорността е странна човешка черта. Като се вземе предвид безкрайният списък от фактори, необходими, за да се случи нещо, човек трябва да признае, че всички неща са отговорни за всички неща, колкото и да са далеч едни от други. Правенето е мит, роден от илюзията за "мен" и "мое".

В: Колко мощна илюзия!
М: Без съмнение, защото се основава на реалността.

В: Кое е реално в нея?
М: Открий, като различиш и отхвърлиш всичко нереално.

В: Не разбрах добре ролята на вътрешното себе и духовните стремежи. Кой прави усилието? Външният или вътрешният аз (себе)?
М: Вие сте изобретили думи като "усилие", "вътрешен", "външен", "себе" и т.н., и се опитвате да ги наложите на реалността. Всичко се случва такова каквото е, но ние се опитване да изградим модели, установени чрез структурата на нашия език. Този навик е толкова силен, че имаме склонност да отричаме реалност на всичко, което не може да се облече в думи. Просто отказваме да видим, че думите са само символи, свързани с установена практика и навик за повтарящи се изживявания.

В: Каква е стойността на духовните книги?
М: Те помагат да се разпръсне невежеството. Те са полезни в началото, но накрая се превръщат в пречка. Човек трябва да знае кога да ги отхвърли.

В: Каква е връзката между атма и сатва. Между Себето и всеобщата хармония?
М: Каквато е между слънцето и лъчите. Хармонията и красотата, разбирането и състраданието са израз на реалността. Те са реалността в действие, влиянието на духа върху материята. Тамас затъмнява, раджас изкривява, а сатва хармонизира. Със съзряването на сатва се прекратяват всички желания и страхове. Реалното съществуване се отразява без изкривяване на ума. Материята се скрива, а духът се разкрива.
Двете се виждат като едно. Те винаги са били едно, но несъвършеният ум ги вижда като две. За да се срещнат материята и духът в ума, задача на човека е да направи ума си съвършен.

В: Чувствам се като човек, застанал пред вратата. Знам, че тя е отворена, но е пазена от кучетата, наречени желание и страх. Какво да правя?
М: Подчинявай се на учителя и се изправи лице в лице с кучетата. Дръж се така все едно ги няма. И отново подчинението е златното правило. Свободата се печели чрез подчинение. За да избяга човек от затвора, той трябва безусловно да се подчинява на инструкциите на тези, които работят за неговото освобождаване.

В: Думите на гуру имат малка сила, когато хората просто ги чуват. Човек трябва да има вяра, за да им се подчини. Какво създава тази вяра?
М: Когато времето дойде и вярата идва. Всяко нещо идва с времето си. Гуру е винаги готов да споделя и дава, но няма кой да взема.

В: Да, Шри Рамана Махарши обикновено казваше: "Има много гуру, но къде са учениците?"
М: Е, с времето всичко се случва. Всички ще преминат, нито една душа (джива) няма да бъде загубена.

В: Много се страхувам да не приема интелектуалното разбиране за реализация. Мога да говоря за истината, без да я познавам, а може да я познавам, без да кажа нито една дума.
Разбрах, че тези разговори ще бъдат публикувани. Какво ще бъде тяхното влияние върху читателя?
М: Те ще цъфтят, зреят и дават плодове във внимателния и задълбочен читател. Думите, които се основават на Истината, имат своя собствена сила, ако бъдат тествани в пълнотата им.



 .