31 януари 2018

Речник на духовни термини в индуизма

 

А Б В Г Д Е И Й К Л М Н О П Р С Т У Х Ч Ш Я


А
  • Аватāра – „този, който се спуска”; цялостна или частична упълномощена инкарнация на Бога, която идва от духовното царство със специална мисия.
  • Авидийā – невежество.
  • Агнихотра-йаджна – церемониално огнено жертвоприношение, което се извършва във ведическите ритуали.
  • Адваита Ачарийа – инкарнация на Бога, която е главен придружител на друга инкарнация, Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Адхибхаутика – страдания, причинени от други живи същества.
  • Адхйāтмика – страдания, причинени от собствения ум и тяло на човека.
  • Акарма – „бездейстие”; действие в преданост, от което човек не търси никакви реакции.
  • Акрура – чичо на Бог Кришна.
  • Алока – светлина.
  • Āнанда – духовно блаженство.
  • Āнандагири – известен последовател на Шанкарāчāрйа.
  • Апарā-пракрити – низшата, материалната енергия на Бога (материята).
  • Апараварга – вж. Мукти.
  • Арджуна – един от петимата братя Пāндави; Бог Кришна става негов колесничар по време на битката при курукшетра и изговаря пред него Бхагавад-гитā.
  • Āрйан – цивилизован последовател на ведическата култура; човек , чиято цел е духовният напредък.
  • Арчā-виграха – формата на Бога, която е проявена посредством материални елементи; например рисунка или статуя на Кришна, която се обожава у дома или в храма. Представен в тази форма, Бог лично приема обожание от Своите преданоотдадени.
  • Арчана – процедури, които се следват при обожанието на арчā-виграха.
  • Асура – човек, който се противопоставя на служенето на Бог.
  • Āтмā – себето. Атма може да се отнася до тялото, ума, интелекта или Върховното Себе, но обикновено обозначава индивидуалната душа.
  • Āтмāн – Себето; първоизточникът на живота и усещането.
  • Аханкāра – лъжливо его, посредством което душата погрешно се идентифицира с материалното тяло.
  • Ахимсā – ненасилие.
  • Ачāриа – човек, който учи с личния си пример; духовен учител.
  • Ачинтйа-бхедāбхеда-таттва – учението на Бог Чайтанйа за „невъобразимата едновременност на еднаквост и различие” на Бога и Неговите енергии.
  • Ашваттхāмā – неблагочестив син на великия учител по военно изкуство Дрона; убива децта на братята Пāндави.
  • Āшрами – четирите духовни стъпала според ведическата обществена система: брахмачарйа (период на обучение), грихастха (семеен живот), вāнапрастха (оттегляне) и саннйāса (отречение).
  • Аштāнга-йога – „осморният път”, който се състои от йама и нийама (морална практика), āсана (телесни пози), прāнāйāма (контрол над дишането), пратйāхāра (оттегляне на сетивата), дхāранā (устойчивост на ума), дхйāна (медитация) и самāдхи (дълбоко съзерцание на Вишну в сърцето).

Б
  • Бāдарайана – вж. Вйасадева.
  • Баладева – вж. Джаганатха, Баладева и Субхадрā.
  • Брахмā – първото сътворено същество във вселената; ръководено от Бог Вишну, той създава всички форми на живот във вселената и управлява гуната на страстта.
  • Брахмаджйоти – духовно сияние, което се излъчва от трансценденталното тяло на Бог Кришна и осветява духовния свят.
  • Брахма-джиджнāсā – изследване на духовното зание.
  • Брахмалока – жилището на Бог Брахма, най-висшата планета на този свят.
  • Брахман – (1) индивидуалната душа; (2) безличностният всепроникващ аспект на Върховния; (3) Бог, Върховната Личност; (4) махат-таттва, или тоталната материална субстанция.
  • Брāхмана – член на най-интелигентната класа хора, споредведическото деление на обществото на четири професионални класи.
  • Брахма-самхитā – текст, който е открит от Чайтанйа Махāпрабху в Южна Индия; в него са записани молитвите на Бог Брахма, отправяни към Бог Кришна.
  • Брхан-нāрадийа Пурāна – вж. Пурāни.
  • Брахмачāри – Ученик, който спазва обекта на безбрачие,според ведическата обществена система (вж. Āшрами)
  • Буда – инкарнация на Върховния Бог, която проповядва атеизъм, за да отклони хората в онова време от погрешното изпълнение на ведическите ритуални жертвоприношения, целящо единствено клане на животни.
  • Буддхи-йога – друго название на бхакти йога (предано служене на Кришна), което посочва, че тази йога е най-висшето положение на разума (будхи).
  • Бхāва – екстаз; стадий на бхакти, който предшества чистата любов към Бога.
  • Бхагавад-гитā – най-важното писание на ведическата традиция; съдържа ученията на Бог Кришна, предадени на Неговия преданоотдаден Арджуна, и обяснява, че предаността към Върховния Бог е едновременно основният метод и крайната цел на духовното съвършенство.
  • Бхагавāн – „Този, който притежава всички съвършенства”, Върховният Бог, който е резервоар на цялата красота, сила, слава, богатство, знание и отречение.
  • Бхакта – преданоотдаден.
  • Бхакти – предано служене на Върховния Бог.
  • Бхактиведанта – титла, означаваща „този, който е реализира, че преданото служене на Върховния Бог е целта на цялото знание”.
  • Бхактивинода Тхāкура – (1838 – 1915) духовен учител ваишнава, баща на Бхактисиддхāнта Сарасвати, който пък слага началото на движението за разпространяване на Кришна съзнанието на Запад.
  • Бхакти-йога – свързване с Върховния Бог чрез предано служене.
  • Бхакти-расāмрта-синдху – ръководство по предано служене, писано на санскрит от Шрила Рупа Госвāми през шестнадесети век; обяснение за преданото служене на Върховния Бог, което започва с обикновени практически дейности и завършва с най-висшето съвършенство – лична връзка с Бога.
  • Бхактисиддханта Сарасвати – (1874 – 1936) духовният учител на Негова Божествена Милост А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупāда.
  • Бхāрата – цар в древна Индия, прадядо на Пāндавите; име на Арджуна, означаващо „потопък на Бхарата”.
  • Бхāрата-варша – традиционно име на Индия, дадено в писанията.
  • Бхарата Махāрāджа – велик цар, преданоотдаден, при чието царуване Индия била наречена Бхарата-варша.
  • Бхишма – знатен генерал, почитан като „дядо” на династията Куру.

В
  • Ваишйа – член на класата на търговците и земеделците, една от четирите класи според ведическото разделение на обществото.
  • Ваишнава – преданоотдаден на Върховния Бог.
  • Вайкунтха – вечни планети в духовния свят.
  • Вāнапрастха – човек, който се е оттеглил от семейния живот, за да практикува по-голяма степен на отречение (според ведическата обществена система).
  • Варнāшрама-дхарма – ведическата обществена система, която организира обществото в четири професионални и четири духовни разделения (варна и āшрама), с цел да се издигне социалното, икономическото и политическото благосъстояние и да се осигури духовният напредък на членовете на обществото.
  • Варни – четирите подразделения на ведическото общество: брахмани (свещеници, учители и интелектуалци), кшатрии (военни и управници на обществото), ваишии (фермери и бизнесмени) и шудри (работници и занаятчии). Вж. също и варнāшрама-дхарма.
  • Варуна – полубогът, който отговаря за водните басейни.
  • Васудева – башата на Бог Кришна
  • Вāсудева – Кришна, синът на Васудева; име на Върховната Божествена Личност като Върховен господар на всички духовни и материални светове.
  • Ведāнта-сутра (Ведāнта) – философски трактат, написан от Вйāсадева; съставен е от кратки сентенции и правила, които съдържат същността на Упанищадите; резюме на теистичната философия на ведическата литература.
  • Веди – четирите първоначални писания (Рг, Сāма, Атхарва и Йаджур); в по-широк смисъл включват и Упанишадите и Веданта-сутра.
  • Ведическа литература – четирите Веди, Упанишадите, Ведāнта-сутра, Пурāните, Махāбхāрата и други истории и допълнения, а също така и по-нови произведения, създадени с съответствие с ведическите заключения.
  • Ведически – отнася се за култура, при която всички аспекти на човешкия живот се регулират от Ведите.
  • Видйā – знание.
  • Викарма – дейност, извършена против наставленията на писанията; греховна дейност.
  • Викарна – воин, който се сражавал срещу Пандавите на бойното поле Курукшетра.
  • Вишванāтха Чакравати Тхāкура – духовен учител ваишнава и коментатор на Шримад-Бхāгаватам в ученическата последователност, водеща началото си от Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Вишну – име на Върховната Божествена Личност като създател и поддръжник на материалните вселени и този, който отговаря за гуната на доброто.
  • Вирāт-рупа или Вишва-рупа – вселенската форма на Върховния Господ.
  • Вишну Пурāна – вж. Пурāни.
  • Вйāсадева – съставителят на Ведите и авторът на Пурāните, Махāбхāрата и Ведāнта-сутра.
  • Вйāса-пуджā – денят, на който се е появил духовният учител; в този ден му се отдават почитания като на представител на Вйāсадева и непосредствен представител на Върховния Бог.
  • Враджа (Враджабхуми) – вж. Врндавана.
  • Врндāвана – трансценденталното жилище на Бог Кришна. То се нарича също така и Голока Врндавана или Кришналока. Градът Врндāвана в Матхура, област Уттар Прадеш, Индия, където Кришна се е появил преди пет хиляди години, е проявление на жилището на Кришна в духовния свят.
  • Вишудха сатва – Божествена добрина.

Г
  • Гадāдхара Пандита – главен придружител на Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Ганг (Гангā) – най-святата река в Индия.
  • Ганеша – полубог, който отговаря за материалното богатство.
  • Гандхарви – небесни певци и музиканти измежду полубоговете.
  • Гаргамуни – свещеникът на династията Йаду, в която е избрал да инкарнира Бог Кришна.
  • Гарбходакашāйй Вишну – вж. Пуруша-аватāри.
  • Гаруда – човекът-птица, който носи Бог Кришна.
  • Гаудйа Матха (Мисията Гаудйа) – асоциация от храмове и институции в Индия за проповядване на Кришна съзнание, основана в началото на двадесети век от Шрила Бхактисиддхāнта Сарасвати.
  • Гаурāнга – Чаитанйа Махāпрабху.
  • Говинда – име на Върховната Божествена Личност, означаващо „този, който дава наслаждение на земята, кравите и сетивата”.
  • Голока – Кришналока, вечното жилище на Бог Кришна; най-висшата планета в духовния свят.
  • Гопāла Бхатта Госвāми – един от шестимата духовни учители ваишнави, които непосредствено следват Бог Читанйа Махāпрабху и системно представят ученията му.
  • Гопи – момичета пастирки, приятелки на Бог Кришна във Врндāвана, които са Негови най-отдадени и интимни преданоотдадени.
  • Госвāми – свами; човек, който е напълно способен да контролира сетивата си.
  • Грихастха – женен човек, който живее според ведическата обществена система.
  • Гуни – трите гуни, или качества, или начина на действие, на материалната природа: сатва (добро), раджо (страст) и тамо (невежество). Определят начина на живот, на мислене и на действие на душата, която обуславят.
  • Гуру – духовен учител, ачарйа, който говори и действа само в съответствие с писанията.
  • Гуру-кула – училище за изучаване на Ведите; децата тръгват на училище на петгодишна възраст и живеят под ръководството на духовен учител и без каквито и да било сексуални отношения.
  • Гиана Канда – учение с цел предано служене.

Д
  • Даридра–нāрāйана – погрешното схващане, че щом Върховнията Бог е в сърцето на всеки, всеки може да бъде възприеман като Бог, следователно обожаването на незначителния е същото като обожаването на Бога.
  • Двāпара-йуга – вж. Йуги.
  • Дева – полубог или богоподобен човек.
  • Деваки – съпруга на Васудева и майка на Бог Кришна.
  • Деви – вж. Дурга.
  • Джива (Дживатма) – вечната индивидуална душа.
  • Джагад-гуру – „духовен учител на вселената”.
  • Джаганнāтха, Баладева и Субхадрā – мурти на Бог Кришна като Джаганнāтха („Господаря на вселената”), заедно с Неговия брат Баладева и сестра му Му Субхадрā.
  • Дхаганатха Пури (Дхаганнатха-дхама) – град на брега на Ориса, провинция в Източна Индия; свещен град с храм и мурти на Бог Джаганнатха.
  • Джайадратха – главен враг на Пāндавите на бойното поле Курукшетра.
  • Джива Госвāми – един от шестимата духовни учители ваишнави, които непосредствено следват Бог Чаитанйа Махāпрабху и представят системно учението Му.
  • Джнāна – трансцендентално знание.
  • Джнāна-йога – път за духовна реализация посредством умозрително философско търсене на истината.
  • Джнāни –последовател на Джнāна-йога; този който се опитва да достигне Върховния Абсолют, като развива емпирично, умозрително знание.
  • Дрона – учител по военно изкуство на братята Пāндави, който е принуден да се сражава срещу тях в битката при Курукшетра.
  • Дурга – персонификация на материалната енергия на Бога и съпруга на полубога Шива.
  • Дурйодхана – син на Дхртарāштра, който оглавява сражението срещу братята Пāндави в битката при Курукшетра.
  • Дхарма – (1) религиозни принципи; (2) вечното естествено занимание на човека (предано служене на Бога); вечният път на живото същество.
  • Дхйāна – медитация.
  • Дхртарāштра – обединява се със синовете си, за да изиграят заедно братята Пāндави с царството им и да се сражават с тях на бойното поле Курукшетра.

Е
  • Епоха на Кали – вж. Кали-йуга

И
  • Индра – цар на райските планети и господстващото божество на дъжда.
  • Ишопанишад – вж. Упанишади.

Й
  • Йаджна – жертвоприношение.
  • Йамарāджа – полубог, който напазва грешниците след смъртта; известен също и като един от главните авторитети в преданото служене на Бог Кришна.
  • Йавана – нецивилизован човек, варварин.
  • Йашодā – майка-осиновителка на Бог Кришна и съпруга на Нанда Махāрāджа.
  • Йога – духовна дисциплина, която свързва човек с Върховния.
  • Йоги – този, който се занимава с един от йога методите.
  • Йога-мāйā – вътрешна духовна енергия на Бога.
  • Йудхиштхира – най-големият от братята Пāндави; след битката при Курукшетра Бог Кришна го прави цар.

К
  • Кāла – време.
  • Кали – вж. Дурга.
  • Кали-йуга – сегашната ведическа историческа епоха (четвъртата и последна в цикъла на четирите последователно деградиращи епохи), характеризираща се с непрекъснат упадък на духовното знание и деградация на човешката цивилизация; „епоха на кавги и лицемерие”, която е започнала преди повече от пет хиляди години и продължава общо четиристотин тридесет и две хиляди години. (вж. Йуги)
  • Калпа-тару – „дърво на желанието”, което расте в духовния свят и може веднага да даде всеки пожелан плод.
  • Кāма – материално желание; похот.
  • Камса – демоничен цар, който след като прави много безуспешни опити да убие Кришна, сам бива убит от Него.
  • Каратали – инструмент, подобен на малки чинели, използван по време на киртана.
  • Карма – дейност в материалния свят, която обвързва човек с някакви последици, добри или лоши.
  • Карма-кāнда – ритуали, препоръчани във Ведите за тези, които се интересуват от материални облаги.
  • Карма-йога – път за реализация на Бога посредством посвещаване резултатите от дейностите на Бога.
  • Карми – човек, зает в карма (плодоносна дейност); материалист; човек, който се опитва да се наслаждава на резултатите от материалние си дейности.
  • Карна – най-големият брат на Пāндавите, който се сражава срещу тях в битката при Курукшетра.
  • Катха Упанишад – вж. Упанишади.
  • Кешава Кāшмири – прочут учен, победен от Бог Чаитанйа Махāпрабху в състезание по поезия.
  • Киртана – пеене или говорене във възхвала на Върховния Бог. Вж. също и санкиртана.
  • Крпа – велик воин, който се сражава срещу братята Пāндави в битката при Курукшетра.
  • Кришна – Върховната Божествена Личност, която се явява в своята първоначална двуръка форма и която е източникът на всички други форми и инкарнации на Бога.
  • Кришналока – върховното жилище на Бога.
  • Кришна-прасāдам – вж. прасāдам.
  • Куру – потомци на Куру, по-специално синовете на Дхртарāштра, които застават срещу Пāндавите.
  • Курукшетра – древно място за поклонение близо до Делхи, където става битката при Курукшетра и е произнесена Бхагавад-гитā. Вж. също Дхртарāштра и Пāндавите.
  • Кшатрийа – вж. варни.
  • Кширодакашайу Вишну – вж. Пуруша-аватāри.

Л
  • Лилā – трансцендентално „забавление” или дейност, извършвана от Върховния Бог.
  • Лока – планета.
  • Лакшми – богиня на щастието и вечна съпруга на Върховната Божествена Личност Нарайана.

М
  • Мадхвāчарийā – духовен учител ваишнава, живял през тринадесети век; проповядва теистичната теория за „чистия дуализъм” и поддържа схващането, че винаги съществува разлика между Бога и живите същества.
  • Мāндукйа Упанишад – вж. Упанишади.
  • Мāйā – материалната енергия; илюзорната енергия на Върховния Бог, която заблуждава живото същество, така че то да забрави духовната си същност и Бога.
  • Майадава – монистичната философия, че няма разлика между Бога и живите същества. Вж. също и Шанкарачарйа.
  • Майадави – имперсоналисти, които твърдят, че Бог не може да има трансцендентално тяло.
  • Мантра – трансцендентален звук или ведически химн; сричка, дума или стих с определена духовна сила; тя се повтаря или върху нея се медитира, за да се постигне разбиране и реализация.
  • Ману – полубог, който е баща на човечеството.
  • Ману-самхитā – древна ведическа законодателна книга за човешкото общество.
  • Махабхарата – епична история на древна Индия, написана от Вйāсадева, в която той включва и Бхагавад-гитā.
  • Махаджани – главните авторитети в преданото служене на Бога..
  • Мартйа-лока – „свят на смъртта”; планетата Земя.
  • Марут (Вāйу) – полубог, отговарящ за вятъра.
  • Махā-мантра – великата мантра, съдържаща същността на всички останали мантри,: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, която означава: О, Боже,о, Енергийо на Бога, моля ви, ангажирайте ме да ви служа”
  • Махāрāджа – титла; вж. конкретното име.
  • Махāтмā – „велика душа”; освободена личност, която е напълно Кришна осъзната.
  • Млеччха – този, който не следва пътя на ведическата култура.
  • Мрданга – глинен барабан, използван при възхваляването на Бога с музикален съпровод.
  • Махат-таттва – цялата материална енергия.
  • Мукти – освобождение от материалното съществуване.
  • Мундака Упанишад – вж. Упанишади.
  • Муни – мъдрец.
  • Мурти – въплъщение на Бога във форма, изградена от материални елементи (боя, камък, дърво и т.н.), която е обожавана в храма.

Н
  • Нанда Махāрāджа – цар на Враджа и приемен баща на Бог Кришна.
  • Наишкарма – другото название на акарма.
  • Нāрада-панчарāтра – книга от Нāрада Муни, съдържаща инструкции за начина на отдаване на предано служене на Бога.
  • Нāрāйана – четириръката форма на Бог Кришна, който властва на Ваикунтха планетите; Бог Вишну; „този, който е източникът и целта на всяко живо същество”.
  • Навадвипа – град в провинция Надиа в Западен Бенгал, родно място на Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Нектарът на предаността – резюмирано изследване от Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупāда върху книгата на Рупа Госвāми Бхакти-расāмрта-синдху.
  • Нимаи Пандита – името на Бог Чаитанйа Махāпрабху по врме на забавленията Му като млад учен.
  • Нирвāна – освобождение от материалното съществуване.
  • Ниргуна – без признаци или качества; във връзка с Върховния Бог терминът означава, че Той е отвъд материалните качества.
  • Нитйāнанда Прабху – инкарнация на Бога, която идва като главен придружител на друга инкарнация, Бог Чаитанйа Махāпрабху.

О
  • Ом (Омкāра) – свещена сричка, която е началото на много ведически мантри и която представя Абсолютната Истина.

П
  • Падма Пурāна – вж. Пурāни.
  • Пāндави – петте сина на цар Пāнду: Йудхиштхира, Бхима, Арджуна, Накула и Сахадева; петима братя воини, близки приятели на Бог Кришна, които се сражават в битката при Курукшетра, за да си възвърнат царството от синовете на Дхртарāштра.
  • Пāнду – брат на Дхртарāштра и баща на братята Пāндави.
  • Пара-брахман – Върховната Божествена Личност, която е по-висша от безличностния Си аспект на Брахман.
  • Парамāтмā – Свръхдушата; локализиран аспект на Върховния Бог, обитаващият в нас свидетел и водещият, който съпътства всяка обусловена душа при преминаването й от едно тяло в друго в материалния свят.
  • Парāшара Муни – баща на Вйāсадева и първият разказвач на Вишну Пурāна.
  • Парикшит Махāрāджа – велик ведически цар и преданоотдаден на Бога, който изслушва Шримад-Бхāгаватам от Шукадева Госвāми и така постига съвършенство.
  • Парампарā – ученическа последователност.
  • Патанджали – авторът на първоначалната йога система.
  • Прайāга – място за поклонение, близо до Аллахабад, където текат едновременно двете свещени реки – Ганг и Йамунā.
  • Пракāшāнанда Сарасвати – саннйāси имперсоналист, който след като бива победен от Бог Чаитанйа Махāпрабху с аргументи от писанията, става Негов ученик заедно с четиридесетте си хиляди последователи.
  • Пракрити – енергии или природи, подвластни на Върховния Бог; от тях съществуват две: живите същества и материалната енергия, тоест мъртвата материя. Вж. също и пуруша.
  • Пранава – вж. омкāра.
  • Пранāйāма – дихателният контрол като средство за напредък в йога.
  • Прасāдам – посветена храна; храна, предложена с преданост на Бог Кришна; храна, очистена от грехове поради това, че най-напред е предложена на Бога, за да й се наслади първо Той.
  • Пратйахāра – отдръпване на сетивата като средство за напредък в йога; духовна храна, пречистена от карма.
  • Прахлāда Махāрāджа – преданоотдаден на Бога, който бил мъчен от демоничния си баща, но бил покровителстван и спасен от Бога.
  • Премā – чиста, спонтанна предана любов към Бога, освободена от всякакви егоистични мотиви.
  • Пртха – Кунти, съпруга на цар Пāнду и майка на Пāндавите.
  • Пурāни – осемнадесетте исторически допълнения към Ведите.
  • Пури – вж. Джаганнāтха Пури.
  • Пуруша – Върховният Бог като върховен господар на пракрити.
  • Пуруша-аватāри – главни експанзии на Бог Вишну, които осъществяват сътворяването, поддържането и унищожението на материалните вселени. Каранодакашайи Вишну (Махā-Вишну) лежи в Причинния океан и издишва безброй вселени; Гарбходакашāйи Вишну влиза във всяка вселена и създава раззнообразието; Кширодакашāйи Вишну (Свръхдушата) влиза в сърцето на всяко сътворено същество и всеки атом.
  • Путанā – демонична вещица, която искала да убие Бог Кришна по време на детските Му забавления, но самата тя бива убита от Него.
  • Парамадваити – Най-висшето единство на божествената двойка Радхе Кришна, във формата на Чаитанйа Махāпрабху.
  • Пуджа – почитание.

Р
  • Рагхунāтха Бхатта Госвāми и Рагхунāтха дāса Госвāми – двама от шестимата духовни учители ваишнави, които непосредствено следват Шри Чаитанйа Махāпрабху и представят системно неговите учения.
  • Раджас (Раджо-гуна) – материалната гуна на страстта, характеризираща се с материалистични усилия и желание за сетивно наслаждение.
  • Рāдхā (Рāдхāрāни) – най-интимната, вечната съпруга на Бог Кришна, която е персонификация на Неговата духовна наслаждаваща се енергия.
  • Рāкшаси – вид демони-човекоядци.
  • Рāма – (1) име на Бог Кришна, което означава „източник на цялото наслаждение”; (2) Бог Рāмачандра, инкарнация на Кришна като съвършен и справедлив цар.
  • Рāмāнанда Рāйа – близък придружител на Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Рāмāнуджāчāрйа – духовен учител ваишнава от единадесети век, който атакува монистичната философия на Шанкарāчāрйа.
  • Рāмачандра – вж. Рāма.
  • Раса – специфична склонност към специфична личностна връзка с Върховния Бог.
  • Ратха-йāтрā – годишен фестивал в чест на Бог Джаганнāтха, по време на който муртито се вози в процесия на огромна колесница.
  • Риг Веда – една от четирите първоначални Веди, съдържаща химни за различни полубогове.
  • Рудра – вж. Шива.
  • Рупа Госвāми – предводител на шестимата госвāми на Врндāвана, които са главните последователи на Шри Чайтанйа Махāпрабху.

С
  • Сагуна – „притежаване на признаци или качества”; по отношение на Върховния Бог терминът посочва, че Той има духовни, трансцендентални качества.
  • Сāдху – светец или Кришна осъзнат човек.
  • Сāма Веда – една от четирите първоначални Веди, съдържаща молитви за жертвоприношения и техните мелодии и ритми.
  • Самāдхи – транс; пълно потъване в съзнание за Бога.
  • Самсāра – цикъл на повтарящо се раждане и смърт в материалния свят.
  • Санāтана-дхарма – вечната религия; преданото служене.
  • Санāтана Госвāми – един от шестимата духовни учители ваишнави, които непосредствено следват Шри Чаитанйа Махāпрабху и представят системно ученията Му.
  • Санкиртана – групово възпяване на Бога, по-специално чрез повтаряне на святото Му име.
  • Саннйāса – жизнено стъпало на отречението заради духовен напредък.
  • Саннйаси – човек, който е приел жизненото стъпало на отречението.
  • Санкхйа – (1) аналитично разграничаване на душата и материята, клон от философията, който се занимава с анализа на елементите в материалния свят; (2) пътят на преданото служене, както е описан от Бог Капила, сина на Дева хути.
  • Сāрвабхаума Бхаттāчāрйа – велик учен, който бил победен като философ от Бог Чаитанйа Махāпрабху и лед това се отдал на Бога като Негов ученик.
  • Сатйа-йуга – ведическа историческа епоха (първата и най-добрата в цикъла от четирите последователно деградиращи епохи), характеризираща се с духовно напреднала човешка цивилизация. вж. още Йуги.
  • Сат – вечен, вж. още сат-чит-ананда
  • Саттва-гуна – гуната на доброто.
  • Сат-чит-āнанда – съвършено духовно съществуване, което е вечно (сат), изпълнено със знание (чит) и с щастие/блаженство (ананда).
  • Свāми – човек, който е напълно способен да контролира сетивата си; човек,който е приел жизненото стъпало на отречението.
  • Сваргалока – райските материални планети, обителта на полубоговете.
  • Сварупа – първоначалната духовна форма или органически присъщата на душата позиция.
  • Смаранам – помнене (на Бог Кришна) с преданост, една от деветте основни форми на бхакти-йога.
  • Смрти – разкрити писания, допълнения към Ведите, напр. Пурāните.
  • Субхадрā – вж. Джаганнāтха, Баладева и Субхадрā.
  • Сампрадая – училище за посвещения.
  • Спхурана – неизразимо, но осезаемо усещане в сърдечния център.

Т
  • Тамас – материалната гуна на невежеството, характеризираща се с невежество, бездействие и лудост.
  • Тамо-гуна – гуната на невежеството, вж. Тамас.
  • Тапасйа – въздържание; материални неудобства, приемани с цел постигане на духовна реализация.
  • Тхāкура Бхактивинода – вж. Бхактивинода Тхāкура.
  • Третā-йуга – вж. Йуги.

У
  • Упанишади – сто и осем философски трактата, които са във Ведите, предназначени да приближат ученика до разбирането за личностната природа на Абсолютната Истина.
  • Ученията на Бог Чаитанйа – резюмирано изследване от Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупāда върху книгата Чаитанйа-чаритāмрта.
  • Упасана канда – предано служене

Х
  • Харе (Харā) – вж. Рāдхā.
  • Хари – Име на Върховната Божествена Личност, което означава „този, който отстранява всички препядствия за духовния напредък”.
  • Харидāса Тхāкура – велик преданоотдаден на Бог Чаитанйа Махāпрабху, известен с това, че повтарял святите имена на Бога триста хиляди пъти дневно.
  • Хари-киртана – вж. киртана.
  • Хари-вамша – допълнение към Махабхāрата.

Ч
  • Чаитанйа Махāпрабху – инкарнация на Бог Кришна през епохата на Кали, която се появява в Навадвипа, Западен Бенгал, в края на петнадесети век и въвежда йуга-дхарма (основната религиозна система за епохата) – груповото повтаряне на святите имена на Бога.
  • Чаитанйа-чаритāмрта – биография на Шри Чаитанйа Махāпрабху, написана от Кришнадаса Кавираджа на бенгалски в края на шестнадесети век.
  • Чайтйа-гуру – Върховният Бог, който съветва напредналия преданоотдаден отвътре, в сърцето му.
  • Чандāла – кучеядец; непринадлежащ към никаква каста.
  • Чандра – божество, което господства на Луната (Чандралока).
  • Чāнура – могъщ боец и слуга на демоничния Камса; убит от Бог Кришна, когато Кришна бил момче.
  • Чāрвака – философ атеист, чийто девиз бил: „Проси, взимай заем или кради, но намери начин да се наслаждаваш на материалния живот!”
  • Чāтурмāсйа – спазване на самоограничения по време на дъждовния сезон в Индия.
  • Чит – изпълнено със знание, вж. още сат-чит-ананда.
  • Чхāндойа Упанишад – вж. Упанишади.

Ш
  • Шабда-брахма – Ведите, смятани за духовна звукова вибрация.
  • Шалийа – чичо на братята Пандави, който се сражава срещу тях на бойното поле Курукшетра.
  • Шанкара (Шанкарāчāрйа) – велик философ, който е създал учението за адваита (недуализма), като подчертава безличностната природа на Бога и еднаквостта на всички души с недиференцирания Брахман.
  • Шāрирака-бхāшйа – известен коментар от Шанкарāчāрйа върху Ведāнта-сутра, в който е представена монистичната му теория.
  • Шāстра – разкрито автентично писание; ведическа книга.
  • Шива – полубогът, който управлява гуната на невежеството (тамо-гуна) и унищожава материалния космос.
  • Шикшāштака – осем молитви наставления, написани от Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Шлока – цялостно даден санскритски стих.
  • Шраванам – слушане за Бога; една от деветте основни орми на предано служене.
  • Шраддхā – вярата, необходима за смирено слушане от истински авторитет.
  • Шри, Шрила, Шримати, Шрипāда – титли; вж. конкретното име след титлата.
  • Шри-кшетра – вж. Джаганнāтха Пури.
  • Шриваса Тхакура – главен придружител на Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Шримад-Бхāгаватам – Пурāна, или история, специално написана от Вйасадева, за да даде задълбочено разбиране за Бог Шри Кришна; „безупречно чистата Пурāна”, която се занимава изключително с чистото предано служене на Върховния Бог.
  • Шринивāса Ачāрйа – велик духовен учител ваишнава и непосредствен последовател на Рупа, Санāтана и Джива Госвāми.
  • Шрути – първоначалните четири Веди, Упанишадите и Ведāнта-сутра.
  • Шудра – член на класата на работницие, която е една от четирите класи според ведическото разделение на обществото.
  • Шукадева Госвāми – мъдрецът, който разказва Шримад-Бхāгаватам на цар Парикшит точно преди смъртта му.


Я
  • Яма – себеконтрол, първото стъпало в стълбата на осемчленната йога; въздържане от лъжене, убиване, крадене, похот и алчност.
НАГОРЕ ↑



Източник: http://vrindabg.com/basics-of-bhakti-yoga/glossary/

 . 

18 януари 2018

Атанасовден


Благодаря на всички приятели от Facebook за поздравленията по случай Атанасовден.

Почувствах се член на едно много голямо и задружно семейство.

Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. в Александрия. Животът му преминал в борба с останалите вери. По време на Първия вселенски събор през 325 г. се проявил с познания и възможност да доказва тезата си, да оборва противника. Св. Атанасий има основен принос за обявяване на арианството за ерес.

За разлика от моя велик съименник, аз съм миролюбив и не обичам спора. Харесвам стиха на Хафиз:

Изпълнен съм с любов към всяка църква и джамия,
към храмове и към параклиси, защото знам, че там
човеците с различни имена наричат
Единия Бог.

Между другото, в историята на Християнството преминава една нишка: Арианство - Богомилство - Дъновизъм - Езотеризъм - Нова епоха, към която не съм напълно безразличен...

Неслучайно съм бил член на група "Богомилите" ;).

Благодаря още веднъж!

Изпращам ви Любов и Светлина.

Атанас Дюлгеров,
18.01.2018 год.


 . 

17 януари 2018

Израстваш в покой и тишина


По Аз съм ТОВА на 
Шри Нисаргадатта Махарадж


Въпрос: Според индийската традиция гуру е абсолютно необходим. За какво е задължителен той? Майката е задължителна, за даде тяло на детето. Но тя не му дава душа. Нейната роля е ограничена. Какъв е случаят с гуру? Неговата роля също ли е ограничена и ако да, до какво? Той относително ли е необходим или абсолютно?
Махарадж: Истинският гуру е най-вътрешната светлина, която блести тихо и вечно в Сърцето. Всички други просто ти показват пътя.

В: Не се интересувам от вътрешния гуру, а само от този, който посочва пътя. Много хора вярват, че без гуру йога е недостижима. Те непрекъснато търсят правилния гуру, като сменят един с друг. Каква стойност имат такива гуру?
М: Те са преходни, обвързани с времето. Срещате ги на всяка крачка в живота. Те са ви необходими за придобиването на знания и умения.

В: Майката е само за един живот – тя се появява с раждането и изчезва със смъртта. Тя не е вечна.
М: По същия начин гуру, който е обвързан с времето, не е завинаги. Той изпълнява предназначението си и отстъпва мястото си на друг. Това е нещо много естествено, така че това не е упрек към него.

В: Трябва ли ми отделен гуру за всяко знание или умение?
М: Няма правила в тези въпроси, освен едно – външният гуру е преходен, вътрешният е постоянен и неизменен, въпреки че в проявата и действията си е винаги нов.

В: Каква е връзката между вътрешния и външния гуру?
М: Външният гуру е представител на вътрешния, а вътрешният приема за определен период външния.

В: Кой полага усилия?
М: Ученикът, разбира се. Външният гуру дава инструкции, а вътрешният дава сила. Будното им прилагане е от ученика. Външният гуру е безпомощен, ако липсва воля и желание, интелигентност и енергия у ученика, Вътрешният гуру предлага шанс. Тъпотата и преследването на погрешни цели води до кризисни състояния и ученикът се събужда един ден на същия хал. Мъдър е този, който не чака сътресение, защото то би могло да е много силно.

В: Това заплаха ли е?
М: Не, това е предупреждение. Вътрешният гуру не е ангажиран в ненасилие. Той може да бъде доста жесток понякога, за да разруши тъпота или извратеност на личността. Неговите работни инструменти са страданието и смъртта, но също животът и щастието. Ненасилието е общ закон само в дуалността.

В: Трябва ли човек да се страхува от собственото си себе?
М: Не трябва да се страхува, защото себето означава нещо добро. Но трябва да бъде приемано сериозно. То зове за внимание и подчинение. Ако не бъде чуто, то преминава от убеждаване към принуждаване – то може да изчака известно време, но не може да бъде отхвърляно задълго. Трудността не идва от гуру, бил той вътрешен или външен. Гуру винаги е налице. Това, което липсва, е зрял ученик. Какво може да се направи, ако човекът не е готов?

В: Да бъде готов или да иска?
М: И двете. То е едно и също. В Индия наричаме това адхикари. Това означава едновременно способен и годен.

В: Може ли вътрешният гуру да даде посвещение (дикша)?
М: Той може да даде всякакви посвещения, но посвещението в Реалността трябва да дойде отвътре.

В: Кой дава крайното посвещение?
М: То само дава себе си.

В: Имам усещането, че се движим в кръг. Всъщност аз познавам само едно себе – сегашното, емпирично себе. Вътрешното или висшето себе не е нищо друго освен една идея, създадена за обяснение и поощрение. Ние говорим за него сякаш то има независимо съществуване, но то няма.
М: И вътрешното, и външното себе са въображаеми. Манията за "аз" се нуждае от друга фикс идея, а именно за "супер аз", за да бъде излекувана, както, ако на човек му е влязъл трън, му трябва друг трън, за да извади първия. Или друга отрова, която да неутрализира предишна. Всички твърдения сами по себе си са зов за отричането си, но това е само първата стъпка. Следващата е да се отиде отвъд двете.

В: Разбирам, че външният гуру е необходим, за да предизвика моето внимание към мен самия и към спешната необходимост да направя нещо за себе си. Разбирам също неговата безпомощност, когато става въпрос за дълбока промяна в мен. Но вие въвеждате сатгуру – вътрешния гуру, който е безначален, неизменен, основата на съществуването, твърдо обещание, основна цел. Той концепция ли е или реалност?
М: Той е единствената реалност. Всичко друго са сенки, които комплексът тяло-ум (деха-будхи) хвърлят върху лицето на времето. Разбира се, дори и сянката е свързана с реалността, но самата тя не е реална.

В: Аз съм единствената реалност, която познавам. Докато мисля за сатгуру, той също е в нея. Какво печеля, като прехвърлям реалността върху него?
М: Твоята загуба е твоята печалба. Когато видиш, че сянката е само сянка, преставаш да я следваш. Тогава се обръщаш в обратна посока и виждаш слънцето, което си е било там през цялото време – зад гърба ти!

В: Учи ли ни вътрешният гуру?
М: Той дава убеждението, че си вечен и неизменен, че си реалност-съзнание-любов, че си във и отвъд всички проявления.

В: Убеждението не е достатъчно. Трябва да има увереност.
М: Правилно. Но в този случай увереността приема формата на смелост. Страхът изчезва напълно. Това състояние на липса на страх е изключително ново, и все пак не би могло да се сбърка. То е и дълбоко усещано като свое собствено, като нещо, което не може да бъде отречено. То е като любовта към собственото дете. Кой би могъл да се усъмни в нея?

В: Слушахме за развитие на нашите духовни стремежи. Какво развитие имате предвид?
М: Когато отидеш отвъд развитието, ще разбереш какво е развитие.

В: Какво ни кара да се развиваме?
М: Тишината е основният фактор. Израстваш в покой и тишина.

В: Умът е толкова ужасно неспокоен. По какъв начин да го утихнем?
М: Довери се на учителя. Вземете мен за пример. Моят гуру ми заповяда да посветя вниманието си на усещането "аз съм" и да не обръщам внимание на нищо друго. Аз просто се подчиних. Не съм следвал никакъв специфичен начин на дишане или медитация, или изучаване на писанията. Каквото и да се случваше, аз трябваше да отклонявам вниманието си от него и да оставам с усещането "аз съм". Може да изглежда просто и дори грубо. Единствената причина да го правя беше, че моят гуру ми беше казал. И то проработи! Подчинението е мощен разтворител за всички желания и страхове.
Просто обръщай гръб на всичко, което владее ума. Върши работата, която трябва да свършиш, но избягвай нови задължения, поддържай празнота и достъпност, устоявай на това, което идва неканено.
Накрая ще достигнеш състояние, в което не се хващаш за нищо, състояние на изпълнена с радост непривързаност, на вътрешна лекота и неописуема свобода, и все пак прекрасна и реална.

В: Когато търсачът на истина искрено практикува своята йога, неговият вътрешен гуру напътства ли го и помага ли му, или го оставя сам на себе си, просто чакайки резултата?
М: Всичко се случва от само себе си. Нито търсачът, нито гуру правят нещо. Нещата се случват така, както се случват. Осъжданията и похвалите се раздават по-късно, когато се появи усещането за правене.

В: Много странно! Със сигурност действащият е преди деянието.
М: Точно обратното! Деянието е факт, деятелят е само концепция. Самият език показва, че докато деянието е сигурно, то деятелят е под съмнение. Прехвърлянето на отговорността е странна човешка черта. Като се вземе предвид безкрайният списък от фактори, необходими, за да се случи нещо, човек трябва да признае, че всички неща са отговорни за всички неща, колкото и да са далеч едни от други. Правенето е мит, роден от илюзията за "мен" и "мое".

В: Колко мощна илюзия!
М: Без съмнение, защото се основава на реалността.

В: Кое е реално в нея?
М: Открий, като различиш и отхвърлиш всичко нереално.

В: Не разбрах добре ролята на вътрешното себе и духовните стремежи. Кой прави усилието? Външният или вътрешният аз (себе)?
М: Вие сте изобретили думи като "усилие", "вътрешен", "външен", "себе" и т.н., и се опитвате да ги наложите на реалността. Всичко се случва такова каквото е, но ние се опитване да изградим модели, установени чрез структурата на нашия език. Този навик е толкова силен, че имаме склонност да отричаме реалност на всичко, което не може да се облече в думи. Просто отказваме да видим, че думите са само символи, свързани с установена практика и навик за повтарящи се изживявания.

В: Каква е стойността на духовните книги?
М: Те помагат да се разпръсне невежеството. Те са полезни в началото, но накрая се превръщат в пречка. Човек трябва да знае кога да ги отхвърли.

В: Каква е връзката между атма и сатва. Между Себето и всеобщата хармония?
М: Каквато е между слънцето и лъчите. Хармонията и красотата, разбирането и състраданието са израз на реалността. Те са реалността в действие, влиянието на духа върху материята. Тамас затъмнява, раджас изкривява, а сатва хармонизира. Със съзряването на сатва се прекратяват всички желания и страхове. Реалното съществуване се отразява без изкривяване на ума. Материята се скрива, а духът се разкрива.
Двете се виждат като едно. Те винаги са били едно, но несъвършеният ум ги вижда като две. За да се срещнат материята и духът в ума, задача на човека е да направи ума си съвършен.

В: Чувствам се като човек, застанал пред вратата. Знам, че тя е отворена, но е пазена от кучетата, наречени желание и страх. Какво да правя?
М: Подчинявай се на учителя и се изправи лице в лице с кучетата. Дръж се така все едно ги няма. И отново подчинението е златното правило. Свободата се печели чрез подчинение. За да избяга човек от затвора, той трябва безусловно да се подчинява на инструкциите на тези, които работят за неговото освобождаване.

В: Думите на гуру имат малка сила, когато хората просто ги чуват. Човек трябва да има вяра, за да им се подчини. Какво създава тази вяра?
М: Когато времето дойде и вярата идва. Всяко нещо идва с времето си. Гуру е винаги готов да споделя и дава, но няма кой да взема.

В: Да, Шри Рамана Махарши обикновено казваше: "Има много гуру, но къде са учениците?"
М: Е, с времето всичко се случва. Всички ще преминат, нито една душа (джива) няма да бъде загубена.

В: Много се страхувам да не приема интелектуалното разбиране за реализация. Мога да говоря за истината, без да я познавам, а може да я познавам, без да кажа нито една дума.
Разбрах, че тези разговори ще бъдат публикувани. Какво ще бъде тяхното влияние върху читателя?
М: Те ще цъфтят, зреят и дават плодове във внимателния и задълбочен читател. Думите, които се основават на Истината, имат своя собствена сила, ако бъдат тествани в пълнотата им.



 . 

29 декември 2017

Задълбочете се в чувството "Аз съм"


По Аз съм ТОВА на 
Шри Нисаргадатта Махарадж


Въпрос: Аз се придвижвах от едно място на друго, изследвайки различни видове Йога, достъпни за практикуване и не можах да реша коя ще ми пасне най-добре. Бих бил благодарен за някой компетентен съвет. В момента, в резултат на всичкото това търсене, аз съм просто уморен от идеята за откриване на истината. Струва ми се, както ненужно, така и неприятно. Животът е приятен, такъв какъвто е и аз не виждам смисъл в подобряването му.
Махарадж: Ти си добре дошъл да останеш в своето доволство, но можеш ли? Младост, жизненост, пари - всичко ще отмине по-скоро, отколкото очакваш. Скръбта, отбягвана до момента, ще те преследва. Ако искаш да бъдеш отвъд страданието, трябва да го посрещнеш на половината път и да го прегърнеш. Откажи се от своите навици и пристрастявания,  живей прост и трезвен живот, не наранявай живо същество - това е в основата на Йога. За да откриеш реалността, трябва да бъдеш истински в най-малкото ежедневно действие; не може да има измама в търсенето на истината. Казваш, че намираш живота си за приятен. Може би той е - в момента. Но кой му се радва?

В: Признавам, че не познавам нито наслаждаващия се, нито това, на което се наслаждава. Познавам само насладата.
М: Точно така. Но насладата е състояние на ума - тя идва и си отива. Нейното непостоянство я прави видима. Ти не можеш да осъзнаваш това, което не се променя. Цялото съзнание е съзнание за промяна. Но самото възприемане на промяна - то не изисква ли неизменен фон?

В: Ни най-малко. Споменът за последното състояние - в сравнение с актуалността на настоящото състояние създава чувството за промяна.
М: Между спомена и действителното има една основна разлика, която може да се наблюдава от момент на момент. В нито един момент от времето действителното не е припомненото. Между двете има разлика във вида, не само в интензивността. Действителното е безпогрешно такова. Чрез никакво усилие на волята или въображението не можеш да ги размениш. Сега, какво е това, което дава това уникално качество на действителното?

В: Действителното е реално, докато в припомненото има голяма доза несигурност.
М: Така е, но защо? Преди миг споменът беше действителност, след миг сегашната действителност ще се превърне в спомен. Какво прави действителното уникално? Очевидно, това е чувството ти за присъствие. В спомена и очакването има ясно чувство, че това е състояние на ума, докато в реалността преобладава усещането за присъствие и осъзнаване.

В: Да виждам. Осъзнаването е това, което прави разликата между реалността и спомена. Човек мисли за миналото или за бъдещето, но присъства в настоящето.
М: Където и да отидеш, ти носиш със себе си през цялото време чувството за тук и сега. Това означава, че ти си независим от пространство и време, че пространството и времето са в теб, не ти в тях. Твоята себеидентификация с тялото, което, разбира се, е ограничено в пространството и времето, ти дава усещането за ограниченост. В действителност ти си безкраен и вечен.

В: Това безкрайно и вечно мое Себе, как мога да го позная?
M: Себето, което искаш да познаеш - това някакво второ аз ли е? От няколко себе-та ли си направен? Разбира се, има само едно Себе и ти си това Себе. Себето, което ти си е единственото Себе, Което Е. Премахни и изостави своите грешни представи за себе си и то е там, в цялата му слава. Само умът ти е този, който предотвратява самопознанието.

В: Как мога да се отърва от ума? И възможен ли е изобщо живот без ум на човешко ниво?
М: Няма такова нещо като ум. Има идеи и някои от тях са погрешни. Изостави погрешните идеи, защото те са фалшиви и пречат на твоята визия за себе си.

В: Коя идеи са погрешни и които са верни?
М: Твърденията обикновено са грешни, а  опроверженията - верни.

В: Човек не може да живее като отрича всичко!
М: Само чрез отричане човек може да живее. Твърдението е ограничение. Да питаш и да  отричаш е необходимо. Това е същността на бунта, а без бунт не може да има свобода.
Няма второ или по-висше себе, което да търсиш. Ти си най-висшето Себе, просто се откажи от лъжливите идеи за себе си. И двете - вяра и разум ти казват, че не си нито тялото, нито неговите желания и страхове, нито си ума с неговите нереални идеи, нито си ролята в обществото, която те принуждават да играеш, личността, която се очаква да бъдеш. Откажи се от лъжата и истината ще се появи от само себе си.
Ти казваш, че искаш да знаеш себе си. Ти си себе си - не може да бъдеш нещо различно от това, което си. Да знаеш различно ли е от това да бъдеш? Каквото и да можеш да знаеш с ума си е на ума, не си ти; за себе си можеш да кажеш само: "Аз съм, аз осъзнавам, харесва ми".

В: Намирам това да си жив за болезнено състояние.
М: Не можеш да бъдеш жив, защото ти си самият живот. Човекът, който си представяш, че си е този, който страда, не ти. Разтвори го в осъзнаване. Той е просто сбор от спомени и навици. От осъзнаването на нереалното до осъзнаването на истинската ти природа съществува пропаст, която лесно ще прескочиш, след като усвоиш изкуството на чисто съзнание.

В: Всичко, което знам е, че не познавам себе си.
М: Откъде знаеш, че не познаваш себе си? Твоята директна интуиция ти сочи това себе, което си бил в началото, защото нищо не съществува за теб без да си там, за да почувстваш неговото съществуване. Ти си въобразяваш, че не познаваш себе си, защото не можеш да опишеш себе си. Винаги можеш да кажеш: "Аз знам, че аз съм" и ще откажеш като невярно твърдението: "Аз не съм". Но каквото и да може да се опише, не може да бъде твоето себе и това, което ти си, не може да бъде описано. Можеш единствено да знаеш себе си, като бъдеш себе си, без какъвто и да е опит за самоопределение и самоописание. След като веднъж си разбрал, че ти не си нещо, което може да бъде възприемано или мислено, че каквото и да се появява в полето на съзнанието не може да бъдеш ти, ще изкорениш всички себеидентификации, като единствен начин, който може да те отведе до едно по-дълбоко осъзнаване от себе си. Ти буквално напредваш чрез отхвърляне - същинска ракета. Да знаеш, че не си нито в тялото, нито в ума, въпреки че осъзнаваш и двете, е вече себепознание.

В: Ако аз не съм нито тялото, нито ума, как ги осъзнавам? Как мога да възприемаме нещо, съвсем чуждо за мен?
М: "Нищо не е аз" е първата стъпка. "Всичко е аз" е следващата. И двете висят на идеята: "има свят". Когато това също е отречено, ти оставаш това, което си - недуално Себе. Ти си Това, тук и сега, но твоето виждане е възпрепятствано от твоите фалшиви идеи за себе си.

В: Добре, приемам, че аз съм, аз бях, аз ще бъда; поне от раждането до смъртта. Аз нямам съмнения относно моето съществуване, тук и сега. Но аз намирам, че това не е достатъчно. В живота ми липсва радост, родена от хармония между вътрешното и външното. Ако само аз съм и светът е просто проекция, тогава защо има дисхармония?
М: Ти създаваш дисхармония и след това се оплакваш! Когато желаеш и се страхуваш и идентифицираш себе си с тези чувства си, ти създаваш скръб и ограничения. Когато създаваш с любов и мъдрост и оставаш непривързан към творенията си, резултатът е хармония и мир. Но какво е състоянието на ума ти, по какъв начин то се отразява върху теб? Единствено себеидентификация с ума те прави щастлив или нещастен. Разбунтувай се срещу робството на ума си, виж обвързаностите като създадени от теб и разкъсай оковите на привързаност и отвращение. Следвай стремежа си към свобода, докато не осъзнаеш, че ти вече си свободен, че свободата не е нещо, което ще бъде постигнато в далечното бъдеще с болезнени усилия, но твое неотменно състояние! Освобождението не е придобиване, а въпрос на кураж, кураж да повярваш, че вече си свободен и да действаш като такъв.

В: Ако действам, както ми харесва, ще трябва да страдам.
М: Независимо от това, ти си свободен. Последствията от твоите действия ще зависят от обществото, в което живееш и неговите правила.

В: Аз може да действам безразсъдно.
М: Заедно със смелостта ще се появи мъдрост и състрадание и умения в действието. Ти ще знаеш какво да правиш и каквото и да правиш, ще бъде добре за всички.

В: Намирам, че различните аспекти на моето себе са във война помежду си и няма мир в мен. Къде са свободата и смелостта, мъдростта и състраданието? Действията ми просто разширяват пропастта, в която съществувам.
М: Всичко това е така, защото си приел себе си за някой, или за нещо. Спри, погледни, изследвай, задай правилните въпроси, направи си верните изводи и имай смелостта да действаш съобразно тях и виж какво ще се случи. Първите стъпки могат да обърнат нещата с главата надолу, но скоро суматохата ще отмине и ще има мир и радост. Ти знаеш толкова много неща за себе си, но не познаваш знаещия. Открий кой си, притежаващият знанието. Погледни навътре усърдно, не забравяй да помниш, че възприеманото не може да бъде този, който възприема. Каквото и да видиш, чуеш или помислиш, помни - ти не си това, което се случва, ти си този, на когото се случва. Задълбочи се в чувството "Аз съм" и със сигурност ще откриеш, че центърът на възприемане е универсален, както универсална е светлината, която озарява света. Всичко, което се случва във Вселената се случва на теб, тихия свидетел. От друга страна, каквото и да е извършено, е извършено от теб, универсалната и неизчерпаема енергия.

В: Без съмнение е много удовлетворяващо да чуя, че някой е както мълчалив свидетел, така и универсалната енергия. Но как може човек да премине от словесно изявление към директно познание? Чуването не е знаене.
М: Преди да можеш да знаеш нещо директно, невербално, трябва да познаваш знаещия. Досега ти приемаше ума за знаещ, но това просто не е така. Умът те натоварва с образи и идеи, които оставят белези в паметта. Ти приемаш запомненото за знание. Истинското знание е винаги свежо, ново, неочаквано. То извира отвътре. Когато знаеш какво си, ти ставаш това, което знаеш, че си. Между знанието и това да бъдеш не съществува празнина.

В: Аз мога да изследвам ума единствено с помощта на ума си.
М: С всички средства използвай ума си, за да познаеш своя ум. Това е напълно законно, а също и най-добрата подготовка за отиване отвъд ума. Да бъдеш, да знаеш и да се наслаждаваш е твоята същност. Първо осъзнай своето собствено битие. Това е лесно, защото чувството "Аз съм" е винаги с теб. Тогава приеми себе си като знаещия, отделен от познанието. След като познаеш себе си като чисто битие, екстазът на свободата ще бъде твой.

В: Коя Йога е това?
М: Защо се тревожиш? Това, което те накара да дойдеш тук е твоята неудовлетвореност от живота, какъвто го познаваш, живота на тялото и ума. Можеш да се опиташ да ги усъвършенстваш чрез упражнения или като си поставиш някаква висша цел или можеш да разсечеш възела на себеидентификацията напълно и да погледнеш на тялото и ума като на нещо, което се случва, без да те ангажира по никакъв начин.

В: Мога ли да нарека пътя на контрол и дисциплина раджа йога и пътя на необвързването - джнана йога? И преклонението пред някакъв идеал - бхакти йога?
М: Ако така ти харесва. Думите посочват, но не обясняват. Това, което аз преподавам е древен и прост начин за освобождение чрез разбиране. Разбери собствения си ум и примката, с която те е вързал ще се разхлаби. Умът разбира погрешно, неразбирането е самата му същност. Правилното разбиране е единственото средство, каквото и име да му дадеш. То е най-първо, а също и най-последно, защото се занимава с ума такъв, какъвто е.
Нищо, което правиш, няма да те промени, защото ти не се нуждаеш от промяна. Можеш да промениш ума си или тялото си, но това, което се е променило винаги ще е нещо външно за теб, не си ти самият. Защо изобщо да се занимаваш с промени? Осъзнай веднъж завинаги, че нито тялото ти, нито умът ти, нито дори съзнанието ти са ти самият и остани сам в истинската си природа отвъд съзнание и несъзнание. Никакви усилия не могат да те отведат там, само яснотата на разбирането. Проследи своите недоразумения и ги изостави, това е всичко. Няма нищо за търсене и намиране, защото няма нищо загубено. Отпусни се и наблюдавай "Аз съм". Реалността е точно зад него. Утихни, замълчи; то ще се появи, или по-скоро то ще те отведе навътре.

В: Не трябва ли първо да се отърва от тялото и от ума?
М: Не можеш, защото самата идея те обвързва с тях. Просто разбери и се абстрахирай.

В: Аз не съм в състояние да ги пренебрегна, защото не съм интегриран.
М: Представи си, че си напълно интегриран, твоята мисъл и действие са напълно координирани. Как ще ти помогне това? То няма да те освободи от грешното отъждествяване на Себето с тялото или ума. Виж ги правилно като "не аз", това е всичко.

В: Вие искате от мен да помня, че трябва да забравя!
М: Да, така изглежда. И все пак, не е безнадеждно. Ти можеш да го направиш. Просто го приеми на сериозно. Твоето сляпо напипване е обещаващо. Който търси, намира. Не можеш да се провалиш.

В: Понеже сме неинтегрирани, ние страдаме.
М: Ние ще страдаме дотогава, докогато нашите мисли и действия са продиктувани от желания и страхове. Виж тяхната безполезност и опасността и хаосът, които те създават ще се разсеят. Не се опитвай да се променяш, просто виж безсмислието на всички промени. Не очаквай  непостоянството да те доведе до неизменност, никога няма да се случи. Единствено когато самата идея за променящото се бъде видяна като фалшива и изоставена, неизменното ще се прояви от само себе си.

В: Където и да отида, ми се казва, че трябва да се променя из основи, преди да мога да видя реалното. Този процес на преднамерена, самоналожена промяна се нарича Йога.
М: Цялата промяна засяга единствено ума. За да бъдеш това, което си, трябва да отидеш отвъд ума, в собственото си битие. Без значение е какъв е умът, който оставяш зад себе си, стига да го оставиш завинаги. Това отново не е възможно без себереализация.

В: Кое е на първо място - изоставянето на ума или себереализацията?
М: Себереализацията определено е на първо място. Умът не може да отиде отвъд себе си сам. Трябва да бъде взривен.

В: Без изследване преди експлозията?
М: Мощта на експлозията идва от Реалното. Но ти вече си посъветван да подготвиш ума си за нея. Страхът винаги може да я забави, докато не се появи още една възможност.

В: Мислех, че винаги има шанс.
М: На теория - да. На практика трябва да възникне ситуация, когато са налице всички фактори, необходими за себереализация. Това не трябва да те обезкуражава. Постоянното задържане на факта "Аз съм" скоро ще създаде друг шанс. Защото отношението привлича възможност. Всичко, което знаеш, е втора ръка. Само "Аз съм" е от първа ръка и не се нуждае от доказателства. Остани с него.


 . 

28 декември 2017

Статии за Шри Нисаргадатта Махарадж


Търсенето на щастие е страдание

Нищо не може да те направи щастлив, освен това, което си. Цялото преследване на щастие е страдание и води до още повече страдание. Единственото щастие, заслужаващо името си, е естественото щастие на съзнателното съществуване...



„Аз“ и „мое“ са измамни идеи

Въпрос: Аз съм много привързан към моето семейство и собственост. Как мога да победя тази привързаност?
Махарадж: Тази привързаност е породена заедно с усещането за „мен“ и „мое“. Открий истинското значение на тези думи и ще бъдеш свободен от всички окови...




Напредък в духовния живот

Въпрос: Какви са знаците за напредък в духовното развитие?
Махарадж: Свободата от всякаква тревожност. Усещане за лекота и радост. Дълбок вътрешен покой и изобилие от външна енергия...




Предайте се на собственото Себе

Защо гледаш навън? Отдай се на собственото си Себе - всичко е негов израз...






Задълбочете се в чувството "Аз съм"

Всичко, което знаеш, е втора ръка. Само "Аз съм" е от първа ръка и не се нуждае от доказателства. 
Остани с него...





Израстваш в покой и тишина

Въпрос: Какво ни кара да се развиваме?
Махарадж: Тишината е основният фактор.
Израстваш в покой и тишина...







Източник:  https://www.amazon.com/I-Am-That-Nisargadatta-Maharaj/dp/0893860468


.