Пътят към освобождението

по "Себеизследването"
на Шри Рамана Махарши

Ученик: Защо пътят към освобождението трябва да се преподава различно за всеки? Няма ли това да създаде объркване в умовете на аспирантите?

Учител: Във Ведите са посочени няколко пътя, в съответствие с различната степен на развитие на стремящите се. Все пак, понеже освобождението не е нищо друго освен унищожаването на ума, всички усилия имат за своя цел контрола на ума. Въпреки че формите на медитация може да изглеждат различни една от друга, накрая всички стават едно. Няма съмнение в това. Всеки може да възприеме този път, който приляга на зрелостта на неговия ум.

Контролът на прана, който е йога, и контролът на ума, който е джнана*, са двете основни средства за унищожаването на ума. За някои първото може да изглежда по-лесно, а за други второто. Но все пак джнана е, като да укротиш буен бик, примамвайки го със зелена трева, докато йога е да го контролираш чрез използване на сила. Така мъдрите казват, че има три степени на развитие на стремящите се. Най-горната е постигането на целта, като накараш ума да стои твърдо установен в Себето чрез разкриване на природата на Реалното посредством Ведантическо изследване и чрез виждане на собственото себе и всички неща като природата на Реалното. Средната степен е да накараш ума да стои в Сърцето чрез кевала кумбхака (задържане на дъха) и продължително медитиране върху Реалното. И най-ниската степен е достигането на това състояние постепенно, посредством контрол на дишането и т.н.

Умът трябва да бъде накаран да почива в Сърцето до унищожаването на "аз-мисълта", която е форма на невежество, установена в Сърцето. Това само по себе си е джнана; и единствено това е дхяна (медитация). Останалото е просто различие в думите и текстовете. Така прокламират свещените писания. Следователно, ако човек съумее да държи ума в Себето чрез едно или друго средство, не трябва да се тревожи за други неща.

Великите учители са учили също, че преданоотдаденият е по-велик от йогина**, че средството за освобождението е предаността, която е с природата на съзерцаването на собственото Себе***.

И така, това е пътят към осъзнаването на Брахман, който е различно наричан като Дахара Видя, Брахма Видя, Атма Видя и т.н. Какво повече може да се каже от това? Всеки трябва да разбере останалото интуитивно.

Свещените текстове учат на различни методи. След като анализирали всичките, Великите декларирали, че това е най-директното и най-доброто средство.

____________________

* Виждането на всичко като Реалността, съгласно свещените текстове: "Аз съм Брахман - един без втори".

** "От всички йогини, само този, който почива с непоколебим ум и любов в Мен, ми е най-скъп." - Бхагавад гита.

*** "От средствата за освобождение може да се каже, че единствено бхакти (предаността) е най-висшето, понеже бхакти е постоянното съзерцаване на Себето." - Вивекачудамани.

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши | Кратка биография | Себеизследването | Кой съм аз? | Щастие | Покой | Уединение | Пътят към освобождението | Блаженство | Будност, съновидение и сън | Реалността в четиридесет стиха | Реалността в четиридесет стиха: Приложение | Пет стиха за Себето | Мисли

© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

Извадки от Бхагавад гита

Много световноизвестни личности са коментира-ли Бхагавад гита - една от най-четените книги на индуизма. Сред тях са Шанкара (който в 8-ми век установява и фиксира текста на поемата), Парамаханса Йогананда (автор на бестселъра "Автобиография на един йогин"), Махариши Махеш Йоги (създател на техниката "Трансцендентална медитация"), Бхактиведанта Свами Прабхупада (Международно общество за Кришна-съзнание), Шри Ауробиндо, Махатма Ганди, Айнщайн и др. 

В книгата "Събрани произведения" на Рамана Махарши е включена глава "Божествената песен". Там е описано как ученик се оплакал на Шри Рамана, че е трудно да се запомнят всичките седемстотин стиха на Бхагавад гита и попитал дали има един стих, който е квинтесенция на Гита. Бхагаван тогава споменал Глава X, стих 20: 

"Аз съм Себето, о, Гудакеша, в сърцевината на всичко живо.
Аз съм Началото и Средата, както и Края на всичко живо".

По-късно Рамана Махарши избрал четиридесет и два стиха (от които цитираният горе е четвъртият) и ги аранжирал в подходящ ред, за да служат като ръководство.

Тъй като преводът на "Събрани произведения" на Рамана Махарши не е много точен, долу включвам избраните и аранжирани от Бхагаван стихове, но в превод на Владимир Левчев по дословния превод от санскрит на Йорданка Пейчинова.

Позволил съм си още една малка промяна - навсякъде думата Атман е заменена с наложилата се напоследък дума Себе (The Self).

1. Арджуна каза:
Искам да чуя от теб, о, Сияйни, за материята - Пракрити 
и за Пуруша - Духа, за Полето, Познавача му, Знанието, Предмета.

XIII.1-a

2. Върховносияйния каза:
Това твое тяло, о, Каунтея, се нарича Поле. За мъдреците
Познавач на полето е този, който го познава наистина.

XIII.1

3. Аз, о, Бхарата, съм Познавачът на полето във всички полета.
Познавач и Поле който знае - само той според мен знае истината.
XIII.2

4. Аз съм Себето, о, Гудакеша, в сърцевината на всичко живо.
Аз съм Началото и Средата, както и Края на всичко живо.
X.20

5. Смъртта за роденото е неизбежна, както за мъртвото е неизбежно
новото раждане - и не бива за неизбежното да се тъгува.
II.27

6. То (Себето) нито се ражда, нито умира. То съществува и не престава
отвъд раждане, смърт и промени - с телесната гибел то не изчезва.
II.20

7. Ненаранимо, неизгоримо, неовлажнимо, неизсушимо,
то е безкрайно и всепроникващо, неизменно - единствено, вечно.
II.24

8. Не може да бъде унищожено Онова, чрез което всичко живее.
Онова - което е въплътено - никой не може да го погуби.
II.17

9. Нереалното не съществува. Реалното винаги съществува.
Така битието познават тези, които виждат самата същност.
II.16

10. Както ефирът (етерът) всепроникващ е чист, понеже е недосегаем,  
така и Себето във всяко тяло е чисто - не го докосва материята.
XIII.32

11. Там слънце не грее, луна не свети - там не гори световният огън.
Стигналите дотам не се връщат: там е Мойта върховна обител.
XV.6

12. Непреходното Непроявено се нарича върховно движение.
Постигне ли го - човек не се връща. То е върховната Ми обител!
VIII.21

13. Без гордост, илюзии или привързаност, без лични цели - слят с висшето Себе,
свободен от двойственост - тъга и радост, човек постига целта - непреходност.
XV.5

14. Който не спазва определеното от множеството свещени писания,
а действа по лични подбуди - лишен е от щастие, мъдрост и път нагоре.
XVI.23

15. И който вижда, че Бог пребивава във всички живи неща - без разлика,
непреходният - в скоропреходното, който вижда - той вижда наистина.
XIII.27

16. Само чрез предана обич, Арджуна, хората могат да Ме познаят,  
да достигнат до Моята същност и с Мен да се слеят, о, Парамтапа (бич за враговете си)!
XI.54

17. Вярата на всеки, о, Бхарата, е в съответствие с природата му.
От вяра е направен човекът. Каквато е вярата му - такъв е!
XVII.3

18. Който вярва - постига Знанието. Преданият, овладял сетивата,
постига Знанието и в него намира вечен покой и радост.
IV.39

19. На тези, които, уравновесени, Ме почитат с любов и преданост,
Аз давам това единство (йога) на разума, чрез което се стига до Мене.
X.10

20. Понеже чувствам към тях състрадание, в тяхната същност (Сърце) се установявам
и със сияен светилник от мъдрост (Знание) премахвам мрака на неведението.
X.11

21. Ако унищожиш невежеството с мъдростта на Себето в себе си,
тази мъдрост подобно на слънце ще освети върховния Брахман (Висшето, Парам).
V.16

22. Велика сила са сетивата. Но по-велик от тях е умът ти.
А от ума по-велик е разумът. Над разума има Едно - то е Себето.
III.42

23. Щом познаеш чрез разума Висшето, щом си подчинил ума на разума,
воювай с Кама, о, Мощноръки - врагът ти в битката е желанието!
III.43

24. Тъй както огънят изпепелява подпаленото дърво, о, Арджуна,
така и Знанието превръща всички човешки деяния в пепел.
IV.37

25. Който в своите жизнени действия не е воден от страст и помисли,
който сам изгаря делата си в Огъня-Знание - той е мъдрецът.
IV.19

26. Към тях, отреклите се от стремежи, освободени от гняв и желания,
с подвластни мисли, прозрели Себето - към тях приижда Покоят на Брахман.
V.26

27. Освободен от всяко желание, което помислите пораждат,
концентрирал в ума сетивата си, които във всички посоки блуждаят,
VI.24

нека човекът да се отпусне и с волята на устойчивия разум (буддхи)
да насочи ума си към Себето, като не мисли за нищо друго.
VI.25

28. Щом започне да се отклонява умът, тревожен и непостоянен,
всеки път да го връща човекът и да го подчинява на Себето.
VI.26

29. Надвил сетивата, ума и разума, устремен към освобождение,
убил гнева, страха, своите страсти - мъдрецът завинаги е свободен.
V.28

30. Установен завинаги в Себето и свободен от грях, този йогин
непрестанно блаженство изпитва - радва се на единството с Брахман.
VI.28

Себето в себе си вижда във всичко - и всички същества вижда в Себето.
Който е уравновесен чрез йога, навсякъде в този свят вижда Едното.
VI.29.

31. А тези, които мислят за Мене непрестанно и Ме почитат -
неизменните - аз ги дарявам с истинско, вечно блаженство в йога.
IX.22

32. Най-добрият от тях е мъдрият (джнани) - постоянен, единен с Едното.
На него Аз съм му най-любимият. И той на Мен, Ми е най-любимият.
VII.17

33. В края на многобройни прераждания, най-сетне мъдрият идва в Мене.
Той казва: „Всичко е Васудева!” Но рядко се среща такъв махатма (възвишена душа).
VII.19

34. Който отхвърли всички желания и открие в сърцето си Себето 
и в него, чрез него се радва, този, о, Партха (Арджуна), е съвършеният.
II.55

35. Който, свободен от всички желания, с ум неизменен света приема
без чувство за „аз" и “мое”, о, Партха, покоя постига.
II.71

36. Който нищо в света не тревожи и нищо него не го тревожи,
свободен от радост, страх, гняв, възбуда - такъв човек е любим за Мене.
XII.15

37.
Неизменен в неволя и радост, равнодушен към кал, камък, злато,
към желаното и нежеланото, към похвали и хули - еднакъв,
XIV.24

и към почести и унижения, и към приятел и враг - еднакъв,
отхвърлил личните земни стремежи - този човек е надмогнал силите (гуните).
XIV.25

38. Който намира в Себето радост и велико удоволствие,
той - независимият от действията - свобода получава наистина.
III.17

39. Той е над делата несвършени и над делата, които се вършат,
той няма нужда от ничия помощ - от съществата в света не зависи.
III.18

40. Доволен - каквото и да получи, отвъд тленна двойственост и ревност,
еднакъв пред загуба и пред победа, той от делата си не е обвързан.
IV.22

41. Върховният е в сърцата на всички, о, Арджуна - със своята илюзия (мая).
Той в кръговрат съществата движи, сякаш че са механични кукли.
XVIII.61

42. Затова, о, Бхарата, отдай му се с цялото си същество - и тогава
по Негова милост ти ще получиш Върховен покой и Вечно жилище.
XVIII.62.


Вижте също:  Бхагавад гита - Съдържание  и  Бележки върху Бхагавад гита

П. П. 2022 г.: Бхагавад Гита е велика книга от Изтока, но ние, като православни християни, би трябвало да се придържаме към Библията.

 . 

"Среща с духовното" с 1 милион показвания

Скъпи приятели,

Днес, 29.12.2014 година, блогът "Среща с духовното" достигна 1 милион показвания.

Започнах да го водя като на шега преди почти шест години.

Първият пост беше "Безусловната любов" - на 25 януари 2009 год.

Към момента в блога има 191 публикации и всички те съдържат ключовата дума ЛЮБОВ.

Следващи ключови думи (по брой използване) са духовност (113) щастие (113) пробуждане (100) радост (75) осъзнаване (68) покой (66) светлина (65) и т.н.

Това дава доста точна представа за съдържанието на блога.

Ще продължавам да пиша в "Среща с духовното" с радост - колкото време е отредил Той.

Намасте!


 . 

12 закона на Кармата

Какво е Карма? 

Карма е санскритската дума за „действие”. Тя е еквивалент на третия закон на Нютон, който гласи че „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие”. Когато мислим, говорим или действаме, ние предизвикваме сила, която реагира съответно. Тази ответна сила може да бъде променяна и дори прекратена, въпреки че повечето хора, надали биха могли да го сторят.

Законът за причината и следствието не е наказание, той се използва с цел образование или обучение.

Човек не може да избегне последствията от своите действия, но той ще пострада от тях само тогава, когато моментът наистина назрее. Непознаването на законите не е извинение, независимо от това дали те са създадени от хора или са Универсални.

Ето какво трябва да знаете за кармичните закони, за да престанете да се страхувате и да плувате в световете на кармата и преражданията като в свои води.

1. Великият Закон

- „Каквото посееш, такова ще пожънеш!” Този закон е познат още като „Законът за Причината и Следствието“;

- Каквото изпращаме към Вселената, такова ще получим като отговор;

- Ако искаме да получим Щастие, Мир, Любов, Приятелство… то тогава ние би трябвало да Бъдем Щастливи, Миролюбиви, Любвеобилни, Истински Приятели.

2. Законът за Създаването

- Животът не се Случва от само себе си, той изисква нашето участие;

- Ние сме едно цяло с Вселената, както отвътре, така и отвън;

- Всичко, което ни заобикаля, е в тясна връзка с вътрешното ни състояние;

- Бъдете себе си, обградете се с това, което искате да присъства в живота ви.

3. Закон за Смирението

- Това, което отказвате да приемете, ще продължи да ви съпътства;

- Ако това, което виждаме в околните е ВРАГ, или човек, притежаващ главно негативни черти, то тогава няма как да преминем към по-високо ниво на съществуване.

4.  Закон за Израстването

- Където и да отидеш, пак ще си ти;

- Ако искаме да израснем духовно, то промяната трябва да дойде от нас и в нас, а не в хората, местата и нещата в обкръжаващата ни среда;

- Единствената даденост в живота сме самите ние и имаме власт единствено над себе си;

- Когато променим нашето вътрешно Аз, тогава и животът ни ще се промени.

5. Закон за Отговорността

- Когато нещо не е наред в живота ми, нещо не е наред в мен;

- Ние отразяваме това, което ни заобикаля и това, което ни заобикаля отразява нас. Това е Универсална Истина;

- Трябва да поемаме отговорност за нещата, случващи се в живота ни.

6. Закон за Свързването

- Дори и ако нещо, което трябва да предприемем, да изглежда без значение, важно е да го извършим, защото всичко във Вселената е свързано помежду си;

- Всяка крачка води до следваща и така нататък, и така нататък;

- Някой трябва да свърши първият етап от дадена работа, за да може да се стигне до последния;

- Нито първата, нито последната стъпка са от изключително значение, и двете са нужни, за да се изпълни задачата;

- Минало-Настояще-Бъдеще са едно Цяло.

7. Закон за Фокусирането

- Не можете да мислите за две неща по едно и също време;

- Когато се фокусирате върху Духовни ценности, става невъзможно да изпитвате алчност и гняв.

8. Закон за Даването и Гостоприемството

- Ако вярвате в нещо, че е истина, то по някое време в живота си ще трябва да докажете, че това наистина е така;

- Тук е мястото, където да изкажем това, което сме научили от житейската ни  практика.

9. Закон за Тук и Сега

- Гледайки назад, за да изследваме какво е било, ни пречи да бъдем изцяло ТУК И СЕГА;

- Стари мисли, стари модели на поведение, стари мечти... 

- Ни пречат да имаме нови изживявания.

10. Закон за Промяната

- Историята се повтаря, докато не научим нужните уроци, за да променим своя път.

11. Закон за Търпението и Отплатата

- Всички награди, изискват първоначален труд;

- Награди с трайно значение изискват търпение и упорит труд;

- Истинската радост идва, когато правим това, което се очаква от нас  и очакваме наградата, когато й дойде времето.

12. Закон за Значимостта и Вдъхновението

- Получаваш това, което си дал;

- Истинската стойност на едно нещо е пряк резултат от енергията и намерението, които са вложени в него;

- Всеки личен принос е принос към Цялото;

- Липсата на бляскав принос не оказва влияние върху цялото, нито го отслабва;

- Действия, извършени с Любов, дават живот и вдъхновяват Цялото.

Когато птицата е жива.. Тя яде мравки.

Когато птицата е мъртва.. Мравки ядат птицата.

Времето и Обстоятелствата могат да се променят по всяко време.

Не подценявай, не наранявай никого в живота.

Днес може да си силен. Но помни.

Времето е по-силно от теб!

Източник: http://www.social-consciousness.com/2013/09/12-little-known-laws-of-karma-that-will-change-your-life.html

П. П. 2022 г.: "Карма" е понятие в източната философия, свързано с прераждането. Според Християнството прераждане не съществува.

 . 

Съдба и свободна воля

по произведения на Шри Чинмой

Съдбата е резултат от миналото. Свободната воля е резултат от настоящето. Когато погледнем назад, ние чувстваме удара на съдбата. Когато погледнем напред, ние виждаме танца на златната, енергизираща свободна воля.

Физическото съзнание, или телесното съзнание, е ограничено. Когато живеем в тялото, ние изпитваме съдбата. Душата е вечно свободна. Когато живеем в душата, ние изпитваме свободната воля. От нас зависи дали ще живеем в телесното съзнание или в съзнанието на душата.

В мига, в който душата влезе в тялото и ние видим светлината на деня, невежеството се опитва да ни обгърне и съдбата започва своята игра. Но светлината не е обвързана със съдбата. Светлината е въплъщение на свободната воля. За своята злополучна съдба ние проклинаме дедите си, приятелите, съседите, себе си и накрая Бог. Но като проклинаме другите, като проклинаме себе си, ние не можем да решим проблемите си. Ние можем да ги решим само ако знаем как да живеем живот на стремеж.

Дадена ни е достатъчна възможност да използваме свободната си воля.  Ние сме тези, които трябва да използват възможността, за да бъдат напълно, изцяло, безрезервно свободни. Много често търсачите ми казват: “О, аз имам много незадоволително минало.” Аз им отговарям: “Защо държите на миналото? Миналото е прах. Но ако се стремите, никой не може да ви отнеме настоящето, никой не може да ви отнеме бъдещето. Вашето бъдеще наистина може да бъде златно.”

Нашата свободна воля е дете на безкрайната Божия Воля и в същото време е неделима част от безкрайната Божия Воля. Ние трябва само да й позволим да пробие стената на невежеството и да ни направи едно цяло с Космическата Воля. Съдбата е врата, която ни води към провала на миналото. Свободната воля е нашето приемане на бъдещето, което иска да ни преобрази, да ни формира, да ни напътства и да ни освободи от страха, съмнението, невежеството и смъртта.

Не подчинявай волята си

на своята печална съдба!

Подчини волята си

само на Божието вселюбящо,

всеопазващо, всепросветляващо

и всеизпълващо Сърце.

Едно и също ли са съдбата и кармата?

Съществуват три вида карма: санчита карма, прарабда карма и агами карма. Санчита карма е натрупване на действия от предишни животи и от този живот, чиито резултати още не са дали плод. В прарабда карма ние започваме да събираме плодовете на част от натрупаната карма. Ако кармата е лоша, ние страдаме. Ако е добра карма, ние й се радваме. Накрая идва агами карма. Когато човек е напълно освободен от цялото невежество, страдание и несъвършенство, когато е осъзнал Бог и живее само в името на Бог, тогава той се наслаждава на Свободната Воля на Всевишния. Това е агами карма.

Повечето от нас са изложени на санчита карма, натрупаната карма, която започва да действа като прарабда карма. Няма свобода, няма свободна воля, всичко около нас е съдба. Тя е като кръвожаден лъв, нападащ от миналото. Но когато имаме агами карма, този кръвожаден лъв се превръща в ревящ лъв, който надава рев за божествената Победа, божественото осъществяване тук на земята.

Наистина ли жънем всичко, което посеем - с всяка мисъл, с всяко действие?

Каквото посеем, това ще пожънем. Това е вярно. Но в същото време, ако се молите на Бог, ако медитирате на Бог, тогава Божието Състрадание може да неутрализира злите сили, които идват от вашите лоши мисли. Ако докоснете огън, той естествено ще изгори пръстите ви. Същевременно ще има една защитна сила, която ще ви пречи да докосвате огъня.

Ако едно дете отиде и удари друго дете, то знае, че другото ще отвърне на удара. Какво ще направи то тогава? Веднага ще отиде при баща си. Бащата е по-силен и защитава детето си. В случая Бащата е Всевишният. Ако общувате с невежеството и след това невежеството иска да ви погълне, а вие изтичате при Бащата преди то да успее да ви погълне, Бащата ще ви покаже Своето върховно Състрадание и ще ви спаси от невежеството.  Всичко зависи от това колко Състрадание сте способни да приемете от Всевишния.

В кой момент Божието Състрадание отхвърля закона на карма?

Божието Състрадание винаги отхвърля закона на карма. В противен случай никое човешко същество на земята нямаше да оцелее и за един ден. От друга страна, от най-висша духовна гледна точка, вие трябва да знаете, че законът на карма не означава сурово наказание. Това е необходимо изживяване за търсача. Това е единственият начин да бъде ускорен неговият напредък. Следователно, законът на карма сам по себе си е друга форма на Божието Състрадание. Можете да го наречете благославяща Любов под прикритие.

Какво е съдбата,

ако не ограничена реалност?

Търсачът на истината трябва винаги да се стреми

към безграничната Реалност,

безкрайния и безсмъртен Всевишен.

Предопределено ли е всяко събитие в живота ни или има само обща насоченост?

Най-важните събития в живота ни са предопределени, но не и какво ще ядете на закуска. От друга страна, дори да ви е предопределено да умрете утре, но следвате духовния живот и Бог вижда, че имате истински стремеж, то вие може да не умрете. Вместо това, ако такава е Божията Воля, може просто да получите главоболие. Съдбата може да бъде променена от Божията Воля.

От най-висша гледна точка, единственото предопределено нещо е, че вие непременно ще осъзнаете Бог. Невежеството може да ви попречи да осъзнаете Бог днес, но е невъзможно да останете неосъзнати през цялата Вечност. Нека използваме думата “предопределено” само в добрия смисъл. Ако предстои да се случи някаква беда, тогава вие можете да използвате силата на волята си, силата на стремежа си, за да промените съдбата си. Съдбата може да бъде променена от непреклонната воля.

Каква е ролята на човешката свободна воля?

Свободната воля е съзнанието-светлина на нашата душа. Ние можем да използваме светлината на душата за проява на Бог, а можем и изобщо да не я използваме.  Ако не я използваме, тогава агресивната част на витала, летаргията на физическото тяло или съмнението на ума се намесват и ни превземат. Бог прави всичко чрез душата, която е негов пряк представител. Бог е слънцето, а душата е като лампа. Тази лампа въплъщава и представя слънцето тук на земята. Но обикновено ние не оставаме в светлината на душата и не се възползваме пълноценно от нея, така че нашата свободна воля се превръща в приятелство с летаргията, приятелство със съмняващия се ум, единство с несигурността на сърцето. Нашата свободна воля или решава, че тялото, виталът и умът имат достатъчно светлина, за да ни водят, или ни казва, че сме безпомощни без водачеството на нашия Господ Всевишен.

Как можем да прилагаме повече нашата свободна воля?

Като обикновени човешки същества, ние имаме твърде ограничена свободна воля. Но ако станем искрени търсачи, тогава в крайна сметка ще бъдем преизпълнени с непоколебима воля. Сега сме като крава, вързана за стълб. Има точка, отвъд която не можем да минем, но в определени граници имаме свободна воля.  Колкото по-високо или по-дълбоко достигаме в медитацията си, толкова повече нарастват възможностите ни.

Когато можем да се вслушаме в повелите на душата, или когато можем да изведем на преден план душата, за да просветли тя нашия витал, ум и физическо тяло, тогава нашата воля става безгранична. В такъв момент нашата индивидуална воля се обединява с Универсалната Воля в нас. Когато Универсалната Воля стане наша воля, тогава свободата ни е безгранична. Макар точно сега да притежаваме свободна воля в много малка степен, тази свободна воля може да се увеличи безкрайно.

Къде е твоята свободна воля,

ако живееш в своя

обвързващ ум?

Къде е твоето робство,

ако живееш в своето

всеобхватно сърце?

Волята на моята душа еднаква ли е с Божията Воля?

Да, Божията Воля и волята на душата са едно и също. Но ние трябва да познаваме разликата между волята на душата ни и подтиците на нашия взискателен витал. Понякога ние възприемаме жаждата за удоволствия на взискателния витал като воля на душата.  Ако се потопим дълбоко навътре, ние непременно ще узнаем истинската воля на душата си, а тази воля и Божията са неделими. Когато тази воля е семето, което покълва и се превръща в стрък, ние я наричаме воля на душата.  Когато тя израства като огромно банияново дърво, наричаме я Божия Воля. Тази Воля накрая се проявява във и чрез душата, сърцето, ума, витала и тялото.

Винаги ли са противоположни човешката воля и Божията Воля?

Това донякъде е вярно. Човекът може несъзнателно да се противопостави на Божията Воля, но може да й се противопостави и съзнателно. Понякога съвестта ни казва каква е Божията Воля, но ние не й обръщаме внимание. Смятаме, че ако слушаме повелите на съвестта си, тогава егото ни няма да бъде удовлетворено. Естествено, тогава ние се изправяме срещу Божията Воля. От друга страна, много пъти става така, че не заставаме диаметрално срещу Божията Воля, но не знаем каква е тя. Тогава ние не се противопоставяме съзнателно на Божията Воля. Не можем да твърдим, че в такъв момент нашата воля застава срещу Божията Воля.

Трябва обаче да знаем, че ако съзнателно или несъзнателно не изпълняваме Божията Воля, ние навлизаме в невежеството и отлагаме напредъка си. Детето може да не знае какво може да му стори огънят. Но ако докосне огъня, той ще го изгори. Аз зная, че огънят ще ме изгори. Но макар да го зная, аз докосвам огъня и се изгарям. Резултатът от несъзнателното и съзнателното противопоставяне е един и същ. Но ако някой го прави несъзнателно, тогава той е безпомощен. В този случай Божията Милост се спуска по-скоро, отколкото в другия.

Ако някой знае последствията от своите действия, но въпреки това извърши нещо лошо, тогава Божията Милост няма да се спусне незабавно. Този човек трябва отново да се устреми най-искрено и предано да притегли Божията Милост от Висините.  

Как може да има нещо извън Волята на Всевишния?

Вярно, волята на Всевишния е във всичко. Но ние трябва да знаем каква е Неговата окончателна Воля и каква част от тази Воля ние приемаме като своя собствена. Той ни е дал известна ограничена свобода, както бащата дава на детето си петаче и гледа какво ще направи то с него. Ако детето го използва за нещо добро, бащата ще му даде повече – двойно, после тройно.

Бог ни е дал ограничена свобода, за да провери дали наистина искаме да постъпваме правилно. Трябва да бъдем много внимателни. Неговата Воля е в нас, така че когато Той ни дава петаче, ние ще можем да го употребим както трябва. Но тъй като развиваме собственото си его, индивидуалност и личност, ние се опитваме да използваме петачето по свой начин, вместо да се потопим дълбоко навътре и да разберем защо Той ни е дал парите. Когато Той ни даде нещо, ние незабавно искаме да го прахосаме. Но ако го използваме по Неговия собствен начин, тогава Той ни дава все повече.

Бог ни е дал свобода, за да изпитваме радост. Ако Той ни каже: “Аз ти дадох един долар. Сега трябва да го използваш за тази или онази цел, само за това ти го давам”, тогава ние не се радваме. Имаме чувството, че ни принуждават. Но когато Той каже: “Дадох ти нещо. Сега го използвай, както желаеш”, ние злоупотребяваме с него. Ако сме мъдри, ще знаем, че щом го използваме по Неговия начин, тогава Той ще ни даде много повече.

От една страна Той ни дава, а от друга ни изпитва. Същевременно Той ни вдъхновява вътрешно да постъпим правилно. Но тъй като искаме да запазим своята индивидуалност и личност, ние се опитваме да използваме даденото по свой начин. Ние прилагаме собствената си твърде ограничена воля. Какво може да стори горкият Бог? Ако предложим волята си на Неговата Воля, само тогава ние сме спасени, само тогава сме удовлетворени.

Всеки път,
когато ведро се предам
на Божията Воля,
аз виждам право пред себе си
свободна и светла магистрала,
водеща към Дома
на моя Възлюбен Всевишен.

Източник:  https://bg.srichinmoy.org/ 


 .