"Събрани произведения"
Tова са последните стихове, композирани от Бхагаван. Те били написани по настояване на Сури Нагамма, поклонник, който е автор на книгата "Писма от Шри Раманашрамам". Тъй като вече имало композиция на Шанкарачаря, наречена Атма Панчакам, Бхагаван решил да нарече неговата композиция Екатма Панчакам.
1. Забравяйки Себето, човек мисли, че той е тялото
и преминавайки през безброй раждания, накрая си спомня и става Себето.
Знай това, като събуждането от сън,
в който човек е странствал по целия свят.
2. Човек винаги е Себето.
Да питаш "Кой съм аз?" или "Къде съм аз?",
наподобява пиян човек, питащ се:
"Кой съм аз?" или "Къде съм аз?".
3. Тялото е в Себето.
И все пак човек си мисли, че То е в инертното тяло,
както зрител, който си представя, че киноекранът,
на който се прожектира филма, е в картината на филма.
4. Златният орнамент съществува ли отделно от златото?
Може ли тялото да съществува отделно от Себето?
Невежият мисли - "Аз съм тялото";
Просветленият знае - "Аз съм Себето".
5. Само това Себе, Единствената Реалност, съществува вечно.
Ако в древни времена Първият от Учителите
е разкрил това посредством непрекъснато мълчание,
кой може да го открие в изговорени думи?
(Преведено на английски от Проф. К. Сваминатхан)
© Sri Ramanashramam
Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.
.