Много световноизвестни личности са коментира-ли Бхагавад гита - една от най-четените книги на индуизма. Сред тях са Шанкара (който в 8-ми век установява и фиксира текста на поемата), Парамаханса Йогананда (автор на бестселъра "Автобиография на един йогин"), Махариши Махеш Йоги (създател на техниката "Трансцендентална медитация"), Бхактиведанта Свами Прабхупада (Международно общество за Кришна-съзнание), Шри Ауробиндо, Махатма Ганди, Айнщайн и др.
В книгата
"Събрани произведения" на
Рамана Махарши е включена глава
"Божествената песен". Там е описано как ученик се оплакал на
Шри Рамана, че е трудно да се запомнят всичките седемстотин стиха на
Бхагавад гита и попитал дали има един стих, който е квинтесенция на
Гита.
Бхагаван тогава споменал Глава X, стих 20:
"Аз съм
Себето, о, Гудакеша, в сърцевината на всичко живо.
Аз съм Началото и Средата,
както и Края на всичко живо".
По-късно Рамана Махарши избрал четиридесет и два стиха (от които цитираният горе е четвъртият) и ги аранжирал в подходящ ред, за да служат като ръководство.
Тъй като преводът на
"Събрани произведения" на
Рамана Махарши не е много точен, долу включвам избраните и аранжирани от
Бхагаван стихове, но в превод на
Владимир Левчев по дословния превод от
санскрит на
Йорданка Пейчинова.
Позволил съм си още една малка промяна - навсякъде думата Атман е заменена с наложилата се напоследък дума Себе (The Self).
1. Арджуна каза:
Искам да чуя от теб, о, Сияйни, за материята -
Пракрити
и за
Пуруша - Духа, за Полето, Познавача му, Знанието, Предмета.
XIII.1-a
2. Върховносияйния каза:
Това твое тяло, о, Каунтея, се нарича Поле. За мъдреците
Познавач на полето е този, който го познава наистина.
XIII.1
3. Аз, о, Бхарата, съм Познавачът на полето във всички полета.
Познавач и Поле който знае - само той според мен знае истината.
XIII.2
4. Аз съм
Себето, о, Гудакеша, в сърцевината на всичко живо.
Аз съм Началото и Средата,
както и Края на всичко живо.
X.20
5. Смъртта за роденото е неизбежна, както за мъртвото е неизбежно
новото раждане - и не бива за неизбежното да се тъгува.
II.27
6. То (Себето) нито се ражда, нито умира. То съществува и не престава
отвъд раждане, смърт и промени - с телесната гибел то не изчезва.
II.20
7. Ненаранимо, неизгоримо, неовлажнимо, неизсушимо,
то е безкрайно и всепроникващо, неизменно - единствено, вечно.
II.24
8. Не може да бъде унищожено Онова, чрез което всичко живее.
Онова - което е въплътено - никой не може да го погуби.
II.17
9. Нереалното не съществува. Реалното винаги съществува.
Така битието познават тези, които виждат самата същност.
II.16
10. Както ефирът (
етерът) всепроникващ е чист, понеже е недосегаем,
така и
Себето във всяко тяло е чисто - не го докосва материята.
XIII.32
11. Там слънце не грее, луна не свети - там не гори световният огън.
Стигналите дотам не се връщат: там е Мойта върховна обител.
XV.6
12. Непреходното Непроявено се нарича върховно движение.
Постигне ли го - човек не се връща. То е върховната Ми обител!
VIII.21
13. Без гордост, илюзии или привързаност, без лични цели - слят с висшето
Себе,
свободен от двойственост - тъга и радост, човек постига целта - непреходност.
XV.5
14. Който не спазва определеното от множеството свещени писания,
а действа по лични подбуди - лишен е от щастие, мъдрост и път нагоре.
XVI.23
15. И който вижда, че Бог пребивава във всички живи неща - без разлика,
непреходният - в скоропреходното, който вижда - той вижда наистина.
XIII.27
16. Само чрез предана обич, Арджуна, хората могат да Ме познаят,
да достигнат до Моята същност и с Мен да се слеят, о, Парамтапа (бич за враговете си)!
XI.54
17. Вярата на всеки, о, Бхарата, е в съответствие с природата му.
От вяра е направен човекът. Каквато е вярата му - такъв е!
XVII.3
18. Който вярва - постига
Знанието. Преданият, овладял сетивата,
постига
Знанието и в него намира вечен покой и радост.
IV.39
19. На тези, които, уравновесени, Ме почитат с любов и преданост,
Аз давам това единство (
йога) на
разума, чрез което се стига до Мене.
X.10
20. Понеже чувствам към тях състрадание, в тяхната същност (
Сърце) се установявам
и със сияен светилник от мъдрост (
Знание) премахвам мрака на неведението.
X.11
21. Ако унищожиш невежеството с мъдростта на
Себето в себе си,
тази мъдрост подобно на слънце ще освети върховния
Брахман (Висшето,
Парам).
V.16
22. Велика сила са сетивата. Но по-велик от тях е умът ти.
А от ума по-велик е разумът. Над разума има Едно - то е
Себето.
III.42
23. Щом познаеш чрез разума Висшето, щом си подчинил ума на разума,
воювай с Кама, о, Мощноръки - врагът ти в битката е желанието!
III.43
24. Тъй както огънят изпепелява подпаленото дърво, о, Арджуна,
така и
Знанието превръща всички човешки деяния в пепел.
IV.37
25. Който в своите жизнени действия не е воден от страст и помисли,
който сам изгаря делата си в
Огъня-Знание - той е мъдрецът.
IV.19
26. Към тях, отреклите се от стремежи, освободени от гняв и желания,
с подвластни мисли, прозрели
Себето - към тях приижда Покоят на
Брахман.
V.26
27. Освободен от всяко желание, което помислите пораждат,
концентрирал в ума сетивата си, които във всички посоки блуждаят,
VI.24
нека човекът да се отпусне и с волята на устойчивия разум (
буддхи)
да насочи ума си към
Себето, като не мисли за нищо друго.
VI.25
28. Щом започне да се отклонява умът, тревожен и непостоянен,
всеки път да го връща човекът и да го подчинява на
Себето.
VI.26
29. Надвил сетивата, ума и разума,
устремен към освобождение,
убил гнева, страха, своите страсти - мъдрецът завинаги е свободен.
V.28
30. Установен завинаги в
Себето и свободен от грях, този йогин
непрестанно блаженство изпитва - радва се на единството с
Брахман.
VI.28
Себето в себе си вижда във всичко - и всички същества вижда в
Себето.
Който е уравновесен чрез
йога, навсякъде в този свят вижда
Едното.
VI.29.
31. А тези, които мислят за Мене непрестанно и Ме почитат -
неизменните - аз ги дарявам с истинско, вечно блаженство в
йога.
IX.22
32. Най-добрият от тях е мъдрият (
джнани) - постоянен, единен с
Едното.
На него Аз съм му най-любимият. И той на Мен, Ми е най-любимият.
VII.17
33. В края на многобройни прераждания, най-сетне мъдрият идва в Мене.
Той казва:
„Всичко е Васудева!” Но рядко се среща такъв махатма (възвишена душа).
VII.19
34. Който отхвърли всички желания и открие в сърцето си
Себето
и в него, чрез него се радва, този, о, Партха (Арджуна), е съвършеният.
II.55
35. Който, свободен от всички желания, с ум неизменен света приема
без чувство за „аз" и “мое”, о, Партха, покоя постига.
II.71
36. Който нищо в света не тревожи и нищо него не го тревожи,
свободен от радост, страх, гняв, възбуда - такъв човек е любим за Мене.
XII.15
37.
Неизменен в неволя и радост, равнодушен към кал, камък, злато,
към желаното и нежеланото, към похвали и хули - еднакъв,
XIV.24
и към почести и унижения, и към приятел и враг - еднакъв,
отхвърлил личните земни стремежи - този човек е надмогнал силите (
гуните).
XIV.25
38. Който намира в
Себето радост и велико удоволствие,
той - независимият от действията - свобода получава наистина.
III.17
39. Той е над делата несвършени и над делата, които се вършат,
той няма нужда от ничия помощ - от съществата в света не зависи.
III.18
40. Доволен - каквото и да получи, отвъд тленна двойственост и ревност,
еднакъв пред загуба и пред победа, той от делата си не е обвързан.
IV.22
41. Върховният е в сърцата на всички, о, Арджуна - със своята илюзия (
мая).
Той в кръговрат съществата движи, сякаш че са механични кукли.
XVIII.61
42. Затова, о, Бхарата, отдай му се с цялото си същество - и тогава
по Негова милост ти ще получиш Върховен покой и Вечно жилище.
XVIII.62.
Вижте също: Бхагавад гита - Съдържание и
Бележки върху Бхагавад гита
П. П. 2022 г.: Бхагавад Гита е велика книга от Изтока, но ние, като православни християни, би трябвало да се придържаме към Библията.
.
