Скоро сънувах, че съм умрял. Тялото ми лежеше бездиханно. Близките ми видимо страдаха...
Събудих се. Помнех всичко. Сънят беше толкова истински, че мъката още свиваше сърцето ми.
Как бих искал да се върна в съня и да ги успокоя, да ги прегърна, да им кажа "Жив съм, благодаря ви, че толкова ме обичате. Не плачете! Животът се оказа сън, а смъртта - пробуждане!".
Не можех да го направя.
Първо, нямаше смисъл. Те не бяха истински. Бях ги създал в съня си. След час споменът започна да избледнява и аз продължих "реалния" си живот в този "реален" свят.
Второ, дори да исках да се свържа с тях, да им дам някакъв знак, не знаех как да възстановя същия сън. Той беше останал в някаква "паралелна вселена", с която вече нямах никаква физическа връзка...
- - -
Всички духовни учения твърдят, че смъртта не е краят. Тялото умира, но Истинското ни Аз, това, което е създадено по "Божий образ и подобие" продължава своя път.
Атеистите смятат, че това са глупости.
Ние, вярващите знаем, че смъртта е пробуждане, преход към нещо друго.
Християнският Символ на вярата завършва с думите:
"Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век."
Св. Франциск завършва прочутата си Молитва така:
"... защото умирайки се раждаме за вечен живот".
Лично аз очаквам с интерес "отвъдното"...
.