Желание или стремеж

Още като деца ние имаме стотици желания. Дори на седемдесетгодишна възраст, ако видим, че не сме осъществили някое от тях, се чувстваме неудовлетворени. Колкото повече желания изпълняваме, толкова повече нови желания се раждат в нас. Искаме една къща, после две, една кола, после две, вила и т.н. Това няма край. А парите? Попитали Джон Рокфелер: „Колко пари са нужни, за да се почувства човек задоволен?" „Съвсем малко повече", е неговият отговор.

Когато мислим, че сме осъществили желанията си и си легнем щастливи, на другата сутрин ни очаква нов голям списък...

Желанията ни обикновено се приписват на нашето его и са свързани с нашите телесни нужди, т.е. - с преходната, тленната ни същност.

Но има и друг път - пътят на духовното развитие.

Повечето от нас знаят или поне чувстват, че в нас има нещо непреходно, нетленно, вечно, което не зависи от раждането и смъртта. Наричаме го Душа, Дух, Себе, Висш Аз и пр. Ако събудим в себе си стремеж да задълбочим това чувство, ако се опитаме да се свържем с този наш Висш Аз, ще открием една нова Вселена, не по-малка от физическата Вселена, която възприемаме със сетивата си. Там ще се слеем с Мира, Радостта, Блаженството и Безусловната любов.

Преди 8 века Св. Франциск от Асизи, с една от най-популярните молитви в християнския свят, ни дава пример как трябва да живеем и към какво трябва да се стремим, за да се доближим максимално до нашия Създател.

Господи, направи ме инструмент на Твоя мир;
при омразата нека посея любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Всемогъщи Боже, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото умирайки се раждаме за вечен живот.
 

Амин.

 .