Ученик: Светът бива ли възприеман от джнани (мъдреца)?
Махарши: От кого идва този въпрос? От джнани или аджнани (невеж човек)?
У: Трябва да призная, че от аджнани.
М: Светът ли е това, което се опитва да реши въпроса за своята реалност? Съмнението възниква в теб. Преди всичко разбери кой е съмняващият се и тогава може да видиш дали светът е реален или не.
У: Един аджнани вижда света и разпознава обектите в него; те въздействат върху сетивата му за допир, вкус и т.н. По подобен начин ли се преживява светът от един джнани?
М: Ти говориш за виждане и познаване на света. Но без да знаеш себе си, познаващия субект (без когото няма знание за обект), как би могъл да разбереш истинската природа на света, познатия обект? Без съмнение, обектите оказват въздействие на тялото и сетивните органи, но този въпрос за тялото ли възниква? Тялото ли ти казва „аз усещам обекта, той е реален”? Или пък светът ли ти казва „аз, светът, съм реален”?
У: Само се опитвам да разбера гледната точка на джнани за света. Светът бива ли възприеман след Себереализацията?
М: Защо се притесняваш за света и за това какво се случва с него след Себереализацията? Първо осъзнай Себето. Какво значение има дали светът бива възприет или не? Получаваш ли разбиране, което да разреши питането ти, невъзприемайки света по време на дълбок сън? Обратно, какво би изгубил сега, възприемайки света? За джнани или аджнани, дали светът се възприема или не, няма значение. Той е виждан и от двамата, но техния възглед се различава.
У: Ако джнани и аджнани възприемат света по подобен начин, каква е разликата между тях?
М: Когато възприема света, джнани вижда Себето, което е субстратума на всичко, което е възприето. Аджнани, независимо дали възприема света, е невеж за неговото истинско Съществуване, Себето.
Вземи примера за движещите се образи на екрана по време на кинопрожекцията. Какво е там пред теб преди да започне прожекцията? Само екранът. На него ти виждаш цялата прожекция и по всичко личи, че образите са реални. Иди обаче да ги хванеш с ръце. Какво хващаш? Единствено екрана, на който образите изглеждаха толкова реални. След края на прожекцията, когато картините изчезнат, какво остава? Отново самият екран!
По същия начин стоят нещата със Себето. Само То съществува; картините идват и си отиват. Ако се държиш за Себето, ти не ще бъдеш измамен от привидността на образите. Нито пък има значение дали образите се появяват или изчезват. Като игнорира Себето, аджнани решава, че светът е реален, точно както не се забелязва екрана, а само образите, които все едно съществуват отделни от него. Човек не е заблуден, ако знае, че без виждащия няма нищо, което да бъде видяно, точно както няма образи без екран. Така джнани знае, че екранът, образите и зрението не са друго освен Себето. С образите Себето е в неговата проявена форма; без тях То остава в непроявена форма.
За джнани няма никакво значение дали Себето е в едната или другата форма. Той винаги е Себето. Но когато аджнани вижда джнани да действа, изпада в объркване.
У: Именно това ме накара да поставя моя първи въпрос, дали осъзналият Себето възприема света както нас, и ако да, бих искал да знам какво мисли Шри Бхагаван за тайнственото изчезване на снимката вчера...
М: (Усмихва се) Имаш предвид снимката на храма Мадурай. Само няколко минути преди това тя преминаваше през ръцете на посетителите, които я разглеждаха един след друг. Явно е била загубена между страниците на някоя от книгите, които те обсъждаха.
У: Да, това е случката. Какво мисли Бхагаван за нея? Беше проведено щателно търсене на снимката, но въпреки това тя не беше открита. Как гледа Бхагаван на мистериозното й изчезване точно в момента, в който тя беше поискана?
М: Представи си, че ти сънуваш как ме водиш в твоята далечна страна, Полша. Ти се събуждаш и ме питаш „Сънувах това и това. Ти имаше ли подобен сън, или знаеше ли по някакъв начин, че те водех в Полша?”. Какво значение според теб има такова изследване?
У: Но що се отнася до липсващата снимка, всичко това се случи пред Шри Бхагаван.
М: Виждането на снимката, нейното изчезване, както и твоето настоящо запитване са единствено активности на ума.
Има една история от Пураните, която илюстрира това. Рама, когато видял, че Сита я няма в горското убежище, започнал да я търси, ридаейки „О, Сита, Сита!”. Там е казано, че Парвати и Парамешвара видели отгоре какво се случва в гората. Парвати изразила изненадата си пред Шива и рекла: „Ти възхваляваше Рама като Съвършеното Същество. Виж го сега как се държи и страда за загубата на Сита!”. Шива отвърнал: „Ако си толкова скептична относно съвършенството на Рама, изпитай го сама. Използвай своята йога мая, за да се въплътиш в Сита и му се яви”. Парвати така и направила. Тя се появила пред Рама в самия образ на Сита, но за нейно удивление, той не й обърнал никакво внимание и продължил пътя си, викайки „О, Сита, О, Сита!”, все едно е сляп.
У: Не можах да схвана поуката от тази история.
М: Ако Рама наистина търсеше телесното присъствие на Сита, той би разпознал човека пред себе си като тази Сита, която е изгубил. Но не такъв е бил случаят; липсващата Сита е била също толкова нереална колкото и онази, която се появява пред очите му. В действителност Рама всъщност не бил сляп, но за него, като джнани, предшестващото наличие на Сита, нейното изчезване, неговото търсене, както и действителното присъствие на Парвати в облика на Сита, били еднакво нереални. Сега разбираш ли как беше разглеждана липсата на снимката?
У: Не мога да кажа, че всичко ми се изясни. Наистина ли светът, който се вижда, докосва и усеща от нас по толкова много начини, е подобен на сън или на илюзия?
М: Ако търсиш Истината и само Истината, за теб няма друг вариант освен да приемеш, че светът е нереален.
У: Защо така?
М: Поради простата причина, че докато не изоставиш идеята, че светът е реален, твоят ум винаги ще търчи след него. Ако вземеш привидното за истинско, никога не ще познаеш онова, което е наистина Реално, макар че само Реалното съществува. Тази позиция може да се илюстрира чрез аналогията със „змията във въжето”. Докато виждаш змията, не можеш да забележиш въжето. Несъществуващата змия става реална за теб, докато реалното въже изглежда напълно несъществуващо.
У: Лесно е да приемем условно, че светът не е съвсем реален, но е трудно да имаш убеждението, че той е действително нереален.
М: Така стоят нещата и с твоя сънуван свят докато сънуваш. Докато сънят продължава, всичко, което виждаш, чувстваш и т.н. в него е реално.
У: Нима тогава светът не е нищо повече от сън?
М: Какво му е на усещането за реалност, докато сънуваш? Например, можеш да сънуваш нещо напълно невъзможно, като например да имаш приятен разговор с починал човек. За момент би могъл да се усъмниш в съня и да си кажеш „Той не беше ли умрял?”, но умът ти някак се примирява със съновидението и за целите на съня въпросният човек е съвсем като жив. С други думи, сънят като сън не ти позволява да се съмняваш в неговата реалност. По същия начин не си способен да се съмняваш в реалността на света в твоето будно състояние. Как би могъл умът, който самият той е създал света, да го приеме за нереален? Такъв е смисълът на сравнението между света на будуването и света на съновидението. Тези два свята са творения на ума и докато умът е потопен в който и да е от тях, намира себе си неспособен да отхвърли реалността на сънувания свят, докато сънува, и тази на света в будността, докато е буден. Ако, обаче, изцяло оттеглиш ума си от света и го насочиш навътре и се установиш така, т.е. ако си винаги буден за Себето, което е субстратума на всичко преживявано, ще откриеш, че светът, който сега съзнаваш, е също толкова нереален както света от съновидението ти, в който живя.
У: Както казах и по-рано, ние виждаме, докосваме и усещаме света по много начини. Тези възприятия са реакции спрямо видените, усетените и т.н. обекти и не са умствени творения като в сънищата, които варират не само от човек на човек, но и по отношение на един и същ човек. Не е ли това достатъчно, за да се докаже обективната реалност на света?
М: Цялото това говорене за непоследователност и нейното приписване на света на сънищата възниква единствено сега, докато си буден. Докато сънуваш, сънят ти е съвършено хармонизирана цялост. Това означава, че ако ожаднееш на сън, илюзорното пиене на илюзорна вода би утолило илюзорната ти жажда. Но докато не осъзнаваш, че самият сън е илюзия, за теб това е реално, а не е илюзорно. По същия начин стоят нещата със света на будуването; а възприятията, които имаш в момента биват съгласувани, за да създадат у теб впечатлението, че светът е реален.
Ако, обаче, светът е самодостатъчна реалност (което ти явно имаш предвид, когато говориш за обективността му), какво му пречи да ти се разкрие по време на дълбок сън? Ти не твърдиш, че не си съществувал по време на дълбокия ти сън.
У: Нито пък отричам съществуването на света докато спя. Той е съществувал през цялото това време. Ако аз не съм го виждал по време на дълбокия сън, други, които не са спели, са го възприемали.
М: За да кажеш, че си съществувал по време на дълбокия сън, необходимо ли ти бе да поискаш свидетелства от други, за да ти го докажат? Защо сега търсиш техните показания? Тези „други” могат да ти кажат, че са видели света (по време на твоя дълбок сън) само докато ти самият си буден. Що се отнася до твоето собствено съществуване, нещата стоят по друг начин. Когато се събуждаш, ти казваш, че си спал добре, тоест че съзнаваш себе си дори в най-дълбокия сън, където си нямал дори и най-бегла представа за съществуването на света. Дори сега, докато си буден, светът ли ти казва „аз съм реален” или ти го правиш?
У: Разбира се, че аз го казвам, но го казвам за света.
М: В такъв случай светът, за който ти твърдиш, че е реален, в действителност те осмива заради опитите ти да докажеш реалността му, докато в същото време си невеж за твоята собствена Реалност.
Ти искаш по един или друг начин да поддържаш идеята, че светът е реален. Какъв е критерият за Реалност? Реално е само онова, което съществува от само себе си, което разкрива себе си чрез себе си, и което е вечно и неизменно.
Съществува ли светът от само себе си? Видян ли е някога без помощта на ума? В дълбок сън няма нито ум, нито свят. Докато си буден умът и светът са там. Какво може да означава това неотменно съвместно съществуване? Ти си запознат с принципите на индуктивната логика, за които се смята, че са самата основа на научното изследване.
Защо не решиш въпроса за реалността на света чрез тези общоприети логически принципи?
За себе си можеш да кажеш „аз съществувам”. Това значи, че не става дума за обикновено съществуване, а за Съществуване, което съзнаваш. В действителност това Съществуване е идентично със Съзнанието.
У: Светът може да не съзнава себе си, но въпреки това съществува.
М: Съзнанието е винаги самосъзнание. Ако съзнаваш каквото и да било, ти по същество съзнаваш себе си. Не-самосъзнаващо съществуване само по себе си е противоречие. Това въобще не е съществуване. То е само добавено съществуване, докато истинското Съществуване, сат, не е добавка, то е самата Субстанция. То е васту (реалността или върховната субстанция). Оттук Реалността се обозначава като сат-чит, Битие-Съзнание, и никога само едното за сметка на другото. Светът нито съществува от само себе си, нито съзнава собственото си съществуване. Как би могъл да кажеш, че такъв свят е реален?
А каква е природата на света? Постоянна промяна, безспирен, нескончаем поток. Един зависим, не-самосъзнаващ, вечно изменящ се свят не може да бъде реален.
У: Не само западната емпирична наука разглежда света като реален; но във Ведите, както и на други места, са дадени подробни космологически описания на света и неговото сътворение. Защо въобще да го правят, ако светът е нереален?
М: Основното предназначение на Ведите и т.н. е да ти предадат природата на неунищожимия Атман и да декларират авторитетно: „Ти си Това”.
У: Съгласен съм. Но защо е нужно те да дават подробни космологически описания, ако те не смятаха света за реален?
М: Приложи на практика онова, което приемаш на теория, и остави настрана останалото. Шастрите трябва да наставляват всякакви типове търсачи на Истината, а те нямат една и съща ментална нагласа. Това, което не можеш да приемеш, го третирай като артха вада или спомагателен аргумент.
Забележка
Според последните анализи, светът на сетивното възприятие може да се сведе до двете категории на времето и пространството. Ето какво пише Сър Джеймс Джийнс в своята книга „Новият фон на науката”, основавайки се на експерименти, вдъхновени от Айнщайновата Теория на относителността:
„Откриваме, че 'пространството' не е нищо друго освен нашето възприятие на обекти, а 'времето' не е нищо друго освен нашето преживяване на събития. Пространството започва да се появява чисто и просто като измислица на нашите собствени умове (нашите физически тела не са друго освен неща в пространството – виж стих 16 от Реалността в четиридесет стиха), нелогично развитие на Природата в субективна идея, която ни помага да разберем и опишем аранжимента на обектите така, както го виждаме. Времето пък се явява като втора измислица (без минало и бъдеще, времето, както се разбира обикновено, не е нищо освен мит – виж стих 15 от Реалността в четиридесет стиха), която изпълнява аналогична роля за аранжимента на събитията, които ни се случват.”
Читателят трябва да забележи, че след като времето и пространството биват разглеждани от съвременната наука като едни измислици, създадени от собствените ни умове, обектите и събитията ipso facto се превръщат в творения на ума (виж стихове 17 и 18 от Реалността в четиридесет стиха), тъй като те не могат да съществуват без време и пространство.
Що се отнася до монолитността, която всекидневният човек приписва на материята, следните заключения от съвременната експериментална физика допълват отговора.
1. Науката не знае нищо за съставните части на атома. Тя познава само излъчването им, но не и самият източник.
2. Тъй като атомът постоянно излъчва енергия, електронът в един момент във времето никога не може да бъде идентичен с електрона в друг момент във времето.
3. „Електронът престава да има каквито и да било свойства на „вещ”, както тя се разглежда от здравия разум; той е просто регион, от който може да бъде излъчена енергия”. („Увод във философията” от Бъртранд Ръсел)
А това е заключението, до което Ръсел достига: „Сега, най-вече благодарение на двама немски физици, Хайзенберг и Шрьодингер, последните останки от стария монолитен атом бяха премахнати и материята стана призрачна, подобно на нещо от спиритически сеанс”.
Нека сега читателят отсъди за себе си по какъв начин светът на сетивното възприятие в будността е фундаментално различен от света на съновиденията, като има предвид казаното в настоящата глава, както и следния пасаж от „Кой съм аз?”: „Единствената разлика между състоянието на будност и това на сънуването е, че първото е дълго, а второто кратко”. Тази истина, потвърдена и от съвременната наука, е изразена по следния начин от д-р. Едингтън: „Искреното приемане на факта, че физическата наука се занимава със свят от сенки, е едно от най-значимите постижения... В света на физиката ние наблюдаваме движението на образи-сенки, представящо драмата на обикновения живот (картинното представление на екрана, както го нарича Шри Бхагаван). Сянката на лакътя ми стои върху сянката-маса, докато сянката на мастилото тече върху сянката-хартия”. (“Природата на физическия свят”)
Евангелието на Махарши - Съдържание
Вижте също:
Статии за Шри Рамана Махарши
© Sri Ramanashramam
.