Скъпоценности от Бхагаван

Книгата "Скъпоценности от Бхагаван"
е съставена от един от учениците на
Бхагаван Шри Рамана Махарши.

В нея са включени основните идеи от неговото
Учение.

Тук е дадено Съдържанието на книгата с линкове към статии по 13-те глави.




Скъпоценности от Бхагаван

Съдържание

I. II. III. IV. V. VI.  VII. VIII. IX.  X. XI. XII. XIII.

Щастие Аз и Не-Аз Ум ''Кой съм Аз?'' - Изследване Себеотдаване Трите състояния: Будност, съновидение и сън Благодат и гуру Себеосъзнаване Сърце Отричане Съдба и свободна воля Джнани Скъпоценности

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Скъпоценности

По "Скъпоценности от Бхагаван" -
мисли на Шри Рамана Махарши

Никой не може да излезе от взора на Върховното Присъствие. Понеже отъждествяваш Бхагаван с едно тяло, а себе си - с друго, ти откриваш две различни същности и говориш за напускане на това място. Където и да си, ти не можеш да ме напуснеш.

- - -

За Шри Рамакришна се казва, че е съзрял живот в боготвореното от него изображение на Кали. Този живот е бил доловен само от него. Жизнената сила се е появила благодарение на него. Това е била собствената му жизнена сила, която се е проявила като че ли извън него и го е привлякла към себе си. Ако изображението наистина беше живо, то трябваше да изглежда такова за всички. От друга страна, всичко е изпълнено с живот. Такава е истината. Много поклонници са имали изживявания, подобни на това на Шри Рамакришна.

- - -

Егото е „аз-а“ (англ. І), символът на кръста (+) е не на егото или зачеркване (+), разтваряне на низшия аз. Когато егото бъде разпънато и загине, това, което остава е истинската „Аз“ същност - Абсолютното Битие (Бог); „Аз и моят Баща едно сме“. Това знаменито събитие се нарича Възкресение. Богът Баща олицетворява Ишвара, Синът е Гуру, а Светият Дух е Атман.

- - -

В Библията се казва: „Бъди в покой и познай, че аз съм Бог“, Псалм 46. В Еклисиаст открих: "Има само едно и няма второ” и „Сърцето на мъдреца е откъм дясната ръка, а сърцето на глупеца е откъм лявата“.

- - -

Името Божие и Бог не се различават. Това се казва и в Библията: „В началото беше Словото и Словото беше с Бог и Словото беше Бог“.

- - -

Избягвай копнежа и отвращението. Не ангажирай прекалено ума със светски работи. Доколкото е възможно, не се бъркай в делата на другите хора. Да даваш на другите всъщност значи да даваш на себе си. Ако човек разбере тази истина, нима ще има дори един миг, в който да не дава?

- - -

Ако егото нарасне, всичко нараства. Ако егото се слее, всичко ще се слее. Колкото по-смирени сме, толкова по-голяма е ползата за нас.

- - -

Няма смисъл някой да започва да преобразява държавата или нацията, преди да преобрази себе си. Най-важното задължение на всеки човек е да осъзнае собствената си Истинска Природа. Ако след като направи това, той желае да преобрази държавата или нацията, е в пълното си право да започне такава реформа. Свами Рам Тиртха обяви: „Търсят се реформатори - но такива, които първо ще реформират себе си“. На този свят няма двама души, които да са еднакви или да действат по един и същ начин. Независимо колко усърдно се опитваме да премахнем външните различия, сигурно е, че те ще устоят. Единственият изход за всеки човек е осъзнаването на Истинската му Природа.

- - -

В Брихадараняка Упанишада се казва, че „Ахам” е първото име на Бог. В санскрит първата буква е „А“ а последната „Ха” и по този начин „Аха” включва всичко от началото до края. Думата Аям означава Това, което съществува себе-сияйно и самоочевидно. Аям, Атма и Ахам означават едно и също. По подобен начин стоят нещата и в Библията, където „АЗ СЪМ” се дава като първото име на БОГ.

- - -

Когато легнах с протегнати крайници и си представих сцената на смъртта, аз осъзнах, че тялото ще бъде отнесено и кремирано и въпреки това аз ще живея. Тогава някаква сила, наречи я атмическа или както пожелаеш, се надигна в мен и ме пое в обятията си. Чрез това аз се преродих и станах нов човек. След случилото се изгубих усещанията си за харесване и нехаресване и станах равнодушен към всичко.

- - -

От тишината се появи мисъл, от мисълта - его, а от егото - речта. И така, ако речта е ефективна, колко по-ефективен следва да е нейният източник?

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Джнани

По Шри Рамана Махарши

Един Джнани (Мъдрец) постига освобождение още докато е жив, тук и сега. За него няма значение как, къде и кога Той изоставя тялото. За някои от Джнани може да изглежда, че страдат, други могат да са в самадхи; трети могат да изчезнат от поглед дори преди смъртта им. Всичко това обаче не се отразява върху тяхната джнана. Такова страдание изглежда реално само за страничния наблюдател, но Джнани не го усеща, защото вече е минал отвъд погрешното отъждествяване на Себето с тялото.

Джнани не мисли, че той е тялото. Той дори не вижда тялото. Той вижда единствено Себето в тялото. Ако Себето е налично, а тялото отсъства, въпросът за изчезването на тялото не възниква по никакъв начин. В книгите се споменава, че най-страшната ни болест е тялото (бхава-ной - болестта на раждането) и че ако човек взема лекарство, за да подсили и продължи живота си, това е все едно да взема лекарство, подкрепящо болестта му. Един санскритски стих от Песен ХІ на Бхагавата гласи, че тялото е нереално (непостоянно). Независимо дали тялото почива или се движи и дали по силата на прарабдха то се придържа към Него или не, Себеосъзнатата Сиддха не го отчита, подобно на заслепен от опиянение човек, който не е наясно дали дрехата се е свлякла от тялото му.

В книгите се дават примери как един Джнани в състоянието сахаджа, който вижда само Себето, може да се движи и да живее в света като всички останали хора. Един от тези примери е: ти виждаш отражение в огледалото и знаеш, че огледалото е реалността, а изображението на повърхността му не е нищо повече от отражение. За да видиш огледалото, непременно ли трябва да престанеш да виждаш отражението на повърхността му?

Иди пък да се върнем на примера с екрана: съществува екран. На този екран се появява образът на цар. Той сяда на трона. Тогава пред него започва представление, в което участват различни образи и предмети, а царят от екрана наблюдава това представление на същия този екран. Виждащият и вижданото не са нищо повече от сенки върху екрана. Екранът е единствената реалност, осигуряваща възможност за всички изображения. Така и в света виждащия и вижданото заедно съставляват ума, а умът е зависим или основан на Себето.

Ти смяташ, че си тялото и затова мислиш, че Джнани също има тяло. Казва ли Джнани, че има тяло? На теб може да ти изглежда, че той има тяло и че прави с него нещата, които другите хора правят. Изгореното въже все пак прилича на въже, но не може да служи като такова, ако например се опиташ да завържеш нещо с него. Трудно е това да се разбере от човек, който все още се самоотъждествява с тялото.

Изследвай различните видове състояния. Овладей единственото Върховно и Истинско състояние и действай в света, отнасяйки се към живота си като към спорт. Ти си открил Реалността в Сърцето си; тя стои зад всички проявления в света. Никога не я изпускай от поглед и се забавлявай в света така, както пожелаеш. Изглеждай така все едно изпитваш ентусиазъм и удовлетворение, безпокойство и отвращение (без всъщност да ги изпитваш); изглеждай така като че ли започваш някаква работа и се стремиш да я доведеш докрай (без всъщност да си обвързан с нея); впусни се в светските дела, без да си навредиш по никакъв начин. Освободи се от всички окови, дръж се хладнокръвно и върши работата си в съответствие със собствената ти среда; правейки всичко това, забавлявай се в света както смяташ за добре.

Този, чийто ум не е прикован към никакви желания, не върши нищо реално, макар тялото му да действа. Той е като някой, който сдуша разказ, докато умът му се намира някъде другаде. Обратно, човек, чийто ум е изпълнен с желания, наистина действа, макар тялото му да е бездейно. Той може да спи и тялото му да бездейства, и в същото време в съня си той може да изкачва върхове и да пада от тях.

Същият пример може да се даде с човек, който е задрямал в каруца, независимо дали каруцата се движи или спира или дали воловете са впрегнати или не. Така стоят нещата за Джнани, който е заспал в каруцата на собственото Си физическо тяло и за него няма значение дали работи, дали се намира в дълбока медитация, или спи.

Твърдението, че Джнани запазва прарабдха карма, като в същото време е свободен от санчита карма и агамя карма (трите вида карма са: прарабдха, или тази част от миналата карма, която трябва да се отработи в настоящото тяло; санчита или неизплатения дълг спрямо миналата карма; агамя или тази карма, която ще даде плод в следващи прераждания) не е нищо повече от формален отговор на въпрос, зададен от невежи хора. Никоя от съпругите не избягва вдовството след като съпругът почине; по същия начин всичките три вида карма избледняват с изчезването на извършителя.

Не-действието на Мъдреца всъщност е непрестанна дейност. Характерна черта на Мъдреца е вечната и интензивна активност. Неподвижността му е подобна на тази на пумпал, въртящ се с огромна скорост. Такава скорост не може да бъде уловена от погледа и затова изглежда, че пумпалът е неподвижен. Важно е това да се обясни, защото хората обикновено бъркат покоя на Мъдреца с инертност.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Джонатан Ливингстън Чайката

Цитати от едноименната книга на Ричард Бах

- Защо, Джон, защо? - попита го майка му. - Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото? Защо не оставиш ниското летене на пеликаните и албатросите? Защо не ядеш, синко? Станал си само пера и кости!

- Нищо, че съм само пера и кости, мамо. Просто искам да разбера какво мога да правя във въздуха и какво не мога. Просто искам да знам.

- - -

Ще се издигнем над невежеството, ще открием себе си като достойни, интелигентни и способни същества! 

- - -

Ние можем да бъдем свободни! Можем да се научим да летим!

- - -

Джонатан Чайката бе открил, че именно скуката, страхът и гневът правят живота на чайките толкова кратък, а откакто те бяха напуснали съзнанието му, той заживя дълъг и наистина чудесен живот.

- - -

Ти завърши едното училище и вече дойде време да започнеш следващото.

- - -

Можеш ли да си представиш колко живота е трябвало да изживеем, преди изобщо да ни хрумне, че съществува и нещо повече от яденето, боричкането или властта в Ятото? Хиляда живота, Джон, десет хиляди! 

- - -

Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния - с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.

- - -

Небето не е място, нито време. Небето - това е да бъдеш съвършен.

- - -

Ти ще започнеш да докосваш небето, Джонатан, в мига, в който се докоснеш до съвършената скорост. И това не означава да летиш с хиляди километри в час или с милиони, или със скоростта на светлината. Защото всяко число е граница, а съвършенството няма граници. Съвършената скорост, сине мой, означава, че си там.

- - -

За да летиш бързо като мисълта докъдето и да било, трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал.

- - -

Той говореше за съвсем прости неща - за това, че право на чайката е да лети, че свободата е самата природа на нейното съществуване, че каквото и да пречи на тази свобода, то трябва да бъде отхвърлено, независимо дали е обичай, предразсъдък или каквото и да било друго ограничение.

- - -

Колкото по-високо лети чайката, талкова по-надалеч вижда.

- - -

Като преодолеем пространството, едничкото, което всъщност ни остава, е Тук. А преодолеем ли времето, едничкото, което ни остава, е Сега.

- - -

Джонатан проумя, че самият той не представлява просто пера и кости, а съвършената идея за свобода и полет, неограничавана от нищо.

- - -

Ти имаш свободата да бъдеш това, което си, самият ти, тук и сега, и нищо не може да ти попречи.

- - -

Единственият истински закон е този, който води към свободата. Друг няма.

- - -

Джонатан въздъхна. Такава е цената на неразбирането, помисли си той. Ще те нарекат или дявол, или бог.

- - -

Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.

= = =

Източник: "Джонатан Ливингстън Чайката", Ричард Бах, ИК "Кибеа", София, 1996 г.


 . 

Съдба и свободна воля

По Шри Рамана Махарши

Свободната водя и съдбата са винаги налични. Съдбата е резултат от предишни действия; тя се отнася до тялото. Нека тялото да действа, както му се полага. Защо си толкова загрижен за него? Защо му обръщаш толкова внимание? Свободната воля и съдбата съществуват, докато тялото съществува. Но джнана превъзхожда и двете. Себето е отвъд познанието и невежеството. Всичко, което се случва, се случва като резултат или от миналите действия на човек, или от божествената воля и други фактори.

Има само два начина да се покори съдбата или да се добие независимост спрямо нея. Първият е да се изследва за кого се отнася тази съдба и да се открие, че само егото й е подвластно, както и че то е несъществуващо. Себето е неподвластно на съдбата.

Другият начин е егото да бъде унищожено посредством пълно себеотдаване на Бога, чрез осъзнаване на собствената безпомощност и чрез повтаряне на думите „Не аз, а Ти, О, Господи“, като по този начин отхвърляш смисъла на „аз” и „мое” и оставяш на Бог да постъпва с теб както пожелае. За да се покори съдбата е необходимо пълно обезличаване на егото, без значение дали го постигаш чрез Себеизследване или чрез бхакти марга (пътя на богопочитанието).

Всичко е предопределено. Човек обаче винаги е свободен да избере да не се самоотъждествява с тялото и да не се влияе от удоволствията или болките, произтичащи от телесните дейности.

Само онези, които не познават Източника на предопределеността и свободната водя биха спорили кое от тези две би могло да надмогне другото. Осъзналите собственото си Себе, което е Източникът и на предопределеността и на свободната воля, са изоставили подобни спорове и не се занимават с тях.

Успехът и провалът са зависими от прарабдха карма (кармата, отработвана в настоящето), а не от силата на волята или от липсата на такава. Независимо от обстоятелствата, човек трябва да се опита да постигне равновесие на ума. Това е сила на волята.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Отричане

По Шри Рамана Махарши

Когато Бхагаван беше запитан: „Как един грихастха (глава на семейство) би могъл да постигне Мокша (освобождение)?“, той отговори: „Защо си мислиш, че ти си грихастха? Ако поемеш пътя на санняси (аскет), ще те преследва подобна мисъл - че ти си санняси. Независимо дали ще продължиш да живееш в семейството, или ще се откажеш от него и отидеш в гората, твоят ум винаги ще е с теб. Егото е източникът на всички мисли. То създава тялото и света и те кара да мислиш, че ти си грихастха. Ако се отречеш от света, егото просто ще подмени мисълта за грихастха с мисълта за санняси и обстановката в семейството с обстановката в гората. Умствените препятствия обаче ще останат и дори ще се умножат в новата обстановка. Няма полза от сменяне на средата. Умът е пречката, която трябва да се преодолее, независимо дали си у дома или в гората. Ако можеш да постигнеш това в гората, защо да не можеш да го постигнеш у дома си? Защо ти е нужно да сменяш средата си? Ти можеш да положиш усилия дори сега - независимо в каква среда се намираш. Средата никога няма да се промени според твоите прищевки.

Ако обектите съществуват независимо, т. е. ако съществуват някъде отделно от теб, тогава би било възможно да избягаш от тях. Но те не съществуват отделно от теб; те дължат съществуването си на теб и на твоите мисли. Така че къде можеш да отидеш, за да им се изплъзнеш?

Къде можеш да се скриеш от света или от обектите? Те са като сянката на човек, от която той не може да избяга. Има една забавна приказка за човек, който искал да погребе своята сянка. Той изкопал дълбока яма и като видял сянката си на дъното й се зарадвал, че е успял да я зарови толкова дълбоко. Тогава започнал да запълва ямата и когато приключил с това, открил, че сянката е отгоре и останал изненадан и разочарован. По същия начин, обектите или мислите за тях винаги ще бъдат с теб докато не осъзнаеш Себето.

Нужно ли е непременно работата или задълженията ти във всекидневието да пречат на духовната ти дейност? Ще дам пример: има разлика между нещата, които вършиш у дома и на работното място. На работното място ти си безпристрастен и стига да изпълняваш задълженията си, не те интересува какво се случва и дали работодателят ти печели или губи от случващото се. Домашните задължения обаче извършваш със загриженост и през цялото време си притеснен дали те ще донесат сполука или несполука на теб и твоето семейство. Възможно е всички дейности във всекидневието да бъдат извършвани безпристрастно и в същото време само Себето да се схваща като реално. Неправилно е да се допуска, че всекидневните работи на човек ще пострадат, ако той се концентрира върху Себето. Той се гримира, играе и дори усеща играната от него роля, но знае, че в реалния свят той е друг герой. Също така, защо трябва съзнанието за телесност или усещането „Аз съм тялото” да те безпокоят, след като знаеш със сигурност, че ти си Себето, а не тялото? Нищо телесно не бива да те разколебава от престоя ти в Себето. Този престой никога не ще попречи на правилното и ефективно изпълнение на телесните ти задължения, точно както съзнанието на актьора за реалния му статус в света не му пречи да играе на сцената.

Отричането винаги се случва в ума, а не чрез бягство в гората или на усамотени места, нито пък чрез отказа от личните задължения. Най-важното е да се разбере, че умът не се насочва навън, а навътре. Наистина, не зависи от човек дали той ще отиде на това или онова място и дали ще се откаже от задълженията си или не. Всичко това става така, както съдбата го е отредила.

Всички телесни дейности са предопределени от първия момент, в който тялото започва да съществува. Тяхното приемане или отхвърляне не зависи от теб. Единствената свобода, която притежаваш, е да насочиш ума си навътре и там да се отречеш от тях. Никой не може да каже защо само тази свобода е оставена на човека. Такъв е Божественият план.

Отказът от дейности означава отказ от привързаността към тях или от техните плодове и отхвърляне на представата „Аз съм извършителят”. Дейностите, които съдбата е предназначила за това тяло, ще трябва да бъдат извършвани. Не е възможно те да бъдат отхвърлени, независимо дали това се харесва на човек или не.

Ако човек остава фиксиран в Себето, дейностите ще продължат без това да навреди на ефективността им. Човек не бива да живее с идеята, че той е извършител. Дори по този начин дейностите ще продължат. Силата, която е дала на тялото съществуване, независимо как ще я наречеш, ще се погрижи всички дейности, през които тялото е предвидено да мине, да бъдат осъществени.

Ако страстите са външни спрямо нас, ние можем да вземем оръжие и муниции и да ги покорим. Всички те обаче идват от самите нас. Ако чрез вглеждане в източника им предотвратим тяхното възникване, ще ги покорим. Светът и обектите в него будят страстите ни. Но светът и тези обекти не са повече от творение на нашия ум. Те не съществуват докато сме в дълбок сън.

Факт е, че Джнани може да извърши всякакъв брой действия, при това съвсем успешно, без да се отъждествява по някакъв начин с това и без дори да си представя, че Той е извършителят. Някаква сила действа чрез Неговото тяло и го използва, за да изпълни делото.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Трите състояния: будност, съновидение и сън

По Шри Рамана Махарши

Няма друга разлика между съновидението и състоянието на будност, освен че сънят е кратък, а будността - продължителна. И двете са продукт на ума. Нашето реално състояние се нарича турия. То е отвъд състоянията на будност, съновидение и сън.

Единствено Себето съществува и остава такова, каквото е. Трите състояния са налични благодарение на авичара (не-изследване); те биват прекратени от изследването. Независимо колко обяснения се дават, този факт не ще се изясни, докато човек не постигне Себеосъзнаване и не се зачуди как толкова дълго време е останал сляп за самоочевидното и единствено съществуване.

Всичко, което виждаме, е съновидение - независимо дали го виждаме в будно състояние или в състояние на сън. По силата на някои произволни норми за продължителността на преживяванията и т.н., ние наричаме едно преживяване съновидение, а друго - будност. Отнесени до Реалността, и двете преживявания са нереални. В съновидението е възможно човек да изпита ануграха (благодат). Последствията и влиянието на това събитие върху по-нататъшния му живот могат да бъдат толкова дълбоки и дълготрайни, че никой не може да ги нарече нереални на фона на някакво маловажно, случайно и мимолетно „реално” събитие в будно състояние, което няма последствия и скоро бива забравено. Веднъж аз преживях видение или сън, което от двете предпочитате. С няколко души, сред които беше и Чадуик, се разходихме до един хълм. На връщане минавахме по огромна улица с големи сгради от двете й страни. Като посочих улицата и сградите, аз попитах Чадуик и останалите дали някой би казал, че това, което виждаме, е съновидение. Всички отговориха: „Кой безумец би казал това?”. След това продължихме разходката си и влязохме в голяма зала и тогава съновидението или сънят приключи и аз се събудих. Как би трябвало да наречем това?

Точно преди да се събудя, изпаднах в краткотрайно състояние на освободеност от мисли. Човек трябва да овладее това състояние и да го направи перманентно.

По време на дълбокия сън няма свят, его и нещастие, но дори тогава Себето е налично. За да осъзнае вездесъщата прелест на Себето, човек само трябва да отстрани мимолетните събития.

Твоята природа е блаженство. Открий това, върху което е положено всичко останало и тогава ще останеш наличен като чисто Себе.

В съня няма пространство и време. Това са понятия, които възникват след появата на „аз-мисълта“, „аз-мисълта“ е ограниченият „аз“. Истинският „Аз”, Себето, е безгранично, вселенско, отвъд времето и пространството.

Важно е да разбереш, че в момента на излизане от съня, преди да видиш обективния свят, ти си в състояние на съзнаване, което е твоето Чисто Себе.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

„Малкият Принц” – трети прочит

Срещнах някъде, че „Малкият принц” на Екзюпери е книга, която трябва да се прочете поне три пъти в живота. Първия - като дете, втория на средна възраст и третия – на зряла възраст. Не трябваше много да ме убеждават – извадих я от библиотеката и я прочетох отново. 

Беше, като за първи път! Долу са цитатите, които на тази (трета) възраст ми направиха най-силно впечатление.

= = =

Всички възрастни хора са били най-напред деца. (Но малцина от тях си спомнят това). 

- - -

Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

- - -

Живял съм много при възрастни хора. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не ме накара да имам по-хубаво мнение за тях.

- - -

Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: „Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“ Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“ Едва тогава смятат, че вече го познават. Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“ Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“

- - -

Така, ако им кажете – „Доказателството, че малкият принц е съществувал, е това, че той беше очарователен, че се смееше и че искаше една овца. Когато някой иска една овца, това е доказателство, че съществува“ – те ще свият рамене и ще се отнесат с вас като с дете. Но ако им кажете – „Планетата, от която дойде той, е астероидът Б 612“ – тогава те ще се убедят и ще ви оставят на мира с въпросите си. Те са такива. Не бива да им се сърдим. Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните.

- - -

За зла чест аз не мога да виждам овцете през сандъците. Може би съм донякъде като възрастните. Навярно старея.

- - -

– Ти говориш като възрастните! (каза малкият принц). Аз се засрамих малко. Но той безмилостно прибави: – Ти всичко объркваш… ти всичко смесваш!

- - -

– Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал някоя звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки. И цял ден повтаря като тебе: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“ – и това го кара да се надува от гордост. Но той не е човек, той е гъба!

- - -

Толкова е загадъчна страната на сълзите…

- - -

Той не знаеше, че за царете светът е много опростен. Всички хора им са поданици.

- - -

От всеки човек трябва да се изисква – продължи царят – това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.

- - -

Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

- - -

„Възрастните са много чудновати“ – каза си, пътувайки, малкият принц.

- - -

Пия…, за да забравя… че ме е срам… от това, че пия… (каза пияницата).

- - -

Малкият принц смяташе за сериозни неща не тия, които възрастните смятат.

- - -

Когато човек иска да бъде духовит, случва се да излъже мъничко.

- - -

Питам се – рече той – дали звездите не са осветени, за да може всеки човек да намери някой ден своята звезда.

- - -

– Де са хората? – обади се най-сетне малкият принц. – В пустинята човек се чувства малко самотен… 

– Човек е самотен и между хората – каза змията.

- - -

Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц. 

– Моля ти се… опитоми ме – каза тя.

– На драго сърце – отговори малкият принц, – но нямам много време. Трябва да потърся приятели и да проумея много неща.

– Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш – каза лисицата. – Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел – опитоми ме!

– Какво трябва да направя? – каза малкият принц.

– Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисицата. – Отначало ще седнеш малко по-далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко… 

На другата сутрин малкият принц пак дойде там.

– Ще бъде по-добре да дохождаш по едно и също време – каза лисицата: – Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си…

- - -

– Сбогом – каза лисицата. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

- - -

„Ако имах – каза си малкият принц – петдесет и три минути свободни, бих тръгнал полекичка към някой извор…“

- - -

– Пустинята е хубава – каза малкият принц – от това, че някъде в нея има скрит кладенец…

- - -

Тъй като малкият принц заспиваше, аз го взех на ръце и отново тръгнах. Бях развълнуван. Струваше ми се, че нося крехко съкровище. Струваше ми се дори, че на Земята няма нищо по-крехко. Гледах под лунната светлина това бледо чело, тия затворени очи, тия кичури коси, полюшвани от вятъра, и си казвах: „Това, което виждам, е само обвивка. Най-важното е невидимо.“

- - -

– Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг… И добави: – Напразно…

- - -

– Жаден съм тъкмо за тая вода – каза малкият принц, – дай ми да пия… И аз разбрах какво бе търсил той! Дигнах кофата до устните му. Той пи със затворени очи. Това беше приятно, като празник. Тая вода беше нещо съвсем различно от обикновената вода за пиене. Тя се бе родила от дългия вървеж под звездите, от песента на чекръка, от усилията на ръцете ми. Тя беше благодатна за сърцето, като подарък. Когато бях малко момченце светлината от коледната елха, музиката от среднощната църковна служба, нежността на усмивката, – всичко това правеше моя коледен подарък лъчезарен.

- - -

– Хората, между които живееш ти – каза малкият принц, – отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина… и не намират онова, което търсят…

– Не го намират – отговорих аз.

– И все пак онова, което търсят, може да се намери в една-единствена роза или в малко вода…

– Разбира се – отговорих аз. И малкият принц добави:

– Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето си.

- - -

Сега и той млъкна, защото плачеше…

– Тук е. Остави ме да пристъпя сам една крачка… И седна, защото го бе страх. 

След това каза:

– Знаеш ли… моето цветче… аз съм отговорен за него! И то е толкова слабо! И толкова простодушно. То има четири нищожни бодли, за да го закрилят срещу целия свят…

- - -

Аз седнах, защото не можех повече да стоя прав. Той каза:

– Ето… Това е всичко…

Подвоуми се малко и сетне стана. Пристъпи една крачка. Аз не можех да помръдна.

Само нещо като жълта мълния блесна до глезена му – и нищо друго. Един миг той остана неподвижен. Не извика. Падна полекичка, както падат дървесата. Поради пясъка нямаше дори и шум.

- - -

За вас, които също като мене обичате малкия принц, нищо от вселената не е същото, щом там някъде, неизвестно де, една овца, която не сме виждали, е изяла или не е изяла една роза…

- - -

Погледнете небето. Попитайте се: овцата изяла ли е или не цветчето? И ще видите как всичко се променя…

- - -

И никой възрастен човек никога не ще разбере колко голямо значение има това!...

= = =

Вижте също: Антоан дьо Сент-Екзюпери - Молитва


 .