Много, много отдавна Вие сте продали себе си на гласа и сега вярвате, че сте той.
Искам да насоча вниманието Ви към един глас, с който така сте се отъждествили, че го смятате за самия себе си. Това е онзи глас в тилната област на главата Ви, който непрекъснато Ви разказва нещо. Нещото се променя, но гласът - никога. Вие може би сте толкова несъзнателно идентифициран с него, че дори не знаете за неговото присъствие. Сигурно се питате "Какъв глас?" Гласът, който пита "Какъв глас?", е гласът, за който говоря. Забележете, че когато сте внимателен, Вие слушате този глас. Този "Вие", който слуша, е Съзнанието, което сте, винаги сте били и винаги ще бъдете.
Обаче има един проблем с този "Вие". Вероятно преди много години сте продали себе си на гласа. Може би сте му разрешили да бъде този, който сте, или най-малкото да действа като този, който сте. Ако е така, от този момент насам гласът Ви командва. В случай, че това не Ви харесва, можете да направите единствено следното: да се завърнете. Обитавайте своя разсъдък. Бъдете тук и сега.
Ако сте много несъзнателен в това отношение, Вие дори не забелязвате, че имате този глас. Все пак, след като сте прочели това, ще започнете да се вслушвате. Ще чуете най-невероятните истории, които някога сте чували. Ще чуете преценки и оценки за други хора. Ще чуете мнения, позиции, убеждения, целия този инвентар, на който сте разрешили да Ви пречи да имате в работата и отношенията си всичко онова, което е потенциално възможно.
Гласът първоначално е бил вътрешното папагалско повторение на гласа на един от родителите. Затова той вероятно прилича на този родителски глас, но също е възможно и да звучи като негова противоположност. И двете възможности свидетелстват за произхода на гласа от един или повече родители. В първия случай Вашият разсъдък се е присъединил към разсъдъка на родителите, за да се справи и да оцелее. Във втория случай той принудително е застанал в опозиция, пак със същата цел. И в двата случая Вие сте се продали и сте си отишли. Оттогава гласът е започнал да движи нещата в живота Ви. Сигурно сте забравили неговия произход. Може би дори активно сте изгонили произхода му от съзнанието си. Няма значение. Съзнателно или несъзнателно, Вие сте си отишли, и оттогава Вашият разсъдък ръководи представлението. Не е важно дали сте способен да видите произхода на гласа или не, защото той много отрано е започнал да води собствен живот и оттогава се държи като слон в стъкларски магазин.
Още веднъж, начинът да боравите с гласа е да се завърнете и да бъдете отговорен за Съзнанието, което слуша този глас и след това избира да върши нещата в живота Ви, каквито и да са те. С други думи, нещата, които вършите, не зависят повече от това, което Ви заповядва Вашият разсъдък чрез гласа. Готовността да слушате гласа съзнателно и с отговорност, и после свободно да избирате курса на живота си, е най-висшата форма на просветление, до която изобщо някога можете да достигнете.
Когато правите това през дълги периоди от време, гласът започва полека да затихва. Ако продължите, той ще загуби значение и може съвсем да изчезне. Докато просто изпълнявате неговите разпореждания, Вашият живот няма да бъде повече от един процес, генериран от съдържанието. Ще бъдете машина от вида дразнител-реакция. Какъв смешен начин да прахосвате живота си! Бъдете просветлен, животът е сън.
Събудете се!
Вижте от същия автор: Кой съм аз? | Тайната е в даването | Какво движи света | Пред стената | Майстор, който се упражнява или...
.