Как да разберем дали напредваме духовно?
Това е важен въпрос, който всеки ученик си задава в един или друг момент. Отговорът не е лесен, тъй като духовният път е криволичещ, а и духът няма форма, поради което е трудно да бъде измерен. Затова, преди да дефинираме напредъка, нека първо да уточним какво разбираме под "духовен".
В Йога говорим за човешката дилема "егоизъм", за отъждествяването с тялото и ума. Ние говорим за пет тела: физическо (Annamaya kosha, в буквален превод - тяло-храна), витално (Pranamaya kosha, което оживява физическото тяло и е център на емоциите), ментално (Manamaya kosha, включващо подсъзнанието, паметта, петте сетива, познавателните умения), интелектуално (Vijnanamaya kosha, включващо нашите способности да разсъждаваме) и духовно (Anandamaya kosha, буквално - тяло-наслада или душа, която е Чистото Осъзнаване, Свидетелят).
Обикновено, поради егото човек си мисли и действа като вярва, че "аз" съм тялото, или "аз" съм моите емоции, или "аз" съм моите спомени или идеи. Например, човек казва: "аз" съм измръзнал; или "аз" съм гладен, или "аз" съм женен, и т.н; "аз" съм Джейн еди коя си, или "аз" съм републиканец. И въпреки това месец по-късно човек може да се отъждествява с противоположностите на тези неща: "аз" съм прегрял; "аз" съм доволен; "аз" съм разведен; "аз" имам ново законно име Джейн Смит, и "аз" си смених партията, и сега съм демократ. Очевидно, ние не можем да сме тези противоположности, ние можем да бъдем само онова, което е … винаги. Все пак, силата на егото е толкова голяма, че ние непрекъснато забравяме кои сме наистина: Чисто Битие и Съзнание.
Ето защо "духовен прогрес" трябва да включва нарастващо отъждествяване с Anandamaya kosha или с духовното тяло, и от друга страна нарастващо освобождаване от фалшивото отъждествяване с физическото, емоционалното, менталното и интелектуалното тяло или измерение на съществуване.
Това е прогресивно пречистване от егоизма, чиито изяви включват: желание, гняв, алчност, гордост, пристрастеност и злоба. В началото, и то за продължителен период, това пречистване включва полагането на усилия, за да се уважават етичните, морални и религиозни предписания, например, не-навреждане, не-крадене, липса на похот. Тези усилия дават възможност на човек постепенно да намери вътрешното си равновесие, изградено върху основите на любовта, удовлетвореността и приемането. Използвайки съвременна аналогия, егото ни кара да седим твърде близо до телевизора на живота си. И затова житейската драма ни поглъща така, че забравяме кои сме всъщност. Като се пречистваме от похот, алчност, гняв, на нас ни се удава да отстъпим назад, по-далече от телевизионния екран, достатъчно далече, за да започнем да виждаме, че не сме телевизионната програма, с всичките й драми в живота ни; ние сме неин наблюдател, или Свидетел. Това, което остава да направим, е чрез духовни практики, като медитация, да застанем още по-назад и постепенно да развием по-висша перспектива за себе си.
Накрая, както ще видим по-нататък в тази статия, щом се овладее състоянието на Себеосъзнаване, то започва да слиза и в интелектуалното, менталното, виталното и физическото тяло, като ги трансформира. Нашето духовно развитие не е нужно да бъде „над и извън” този свят. Както ще видим, то може да включва интегрирано развитие на всичките пет нива на Битието.
Първоначално обаче, ние напредваме духовно до степента, до която се отъждествяваме с тази част от нас, която е Чисто Съзнание, или Свидетелят. Това е известно като Себеосъзнаване и се проявява на следните няколко етапа:
1. Придобиване на спокойствие. Спокойствието не означава липса на мисли, а означава да бъдем осъзнати за тях. Следователно, като навлизаме в това първоначално ниво, постепенно изместваме навика да реагираме по обичаен начин, например, вместо с гняв или с тревога - със спокойно присъствие. Нечистотата на менталната заблуда, позната като мая, постепенно отслабва, като култивираме спокойствие. Всички практики от Йога, включително асаните, дишането, мантрите, медитацията и бхакти, ни помагат на този етап да намалим възбудата и ненужната активност (раджас) и да отслабим инертността, колебанието и мързела (тамас) чрез тихо, спокойно равновесие (саттва). Това внася присъствие, внася живост/съществуване (сат). Като практикуваме непривързаност, ние започваме да се освобождаваме от нашата нужда да бъдем погълнати от преживяванията.
2. Развитието на Свидетеля или Чит, Чистото Съзнание. Ние придобиваме нова перспектива, но запазваме част от нашата будност, за да наблюдаваме отстрани. Свидетелят не прави и не мисли нищо. Той просто гледа как случващите се действия, мисли, емоции или усещания идват и си отиват. Част от съзнанието ни участва в действията, част от него стои пасивно на заден план. Навлизаме в това ниво чрез усилието да бъдем Осъзнат Свидетел за относително кратки периоди или от началото до края на едно действие. Това е възможно, особено докато правим рутинни действия, които не изискват силно съсредоточаване или които сме усвоили добре. Впоследствие тази практика може да се прилага дори при дейности, които са предизвикателство за нас, които изживяваме за първи път, например, когато имаме премеждие или провал. Тази перспектива на Свидетел става все по-лесно постижима и интегрирана в ежедневните ни занимания.
3. "Аз не съм Извършителят". Когато развием нашето съзнание на Свидетел, ние повече не чувстваме, че правим нещо, защото вече не се отъждествяваме с телесните и ментални действия. По-скоро чувстваме, че сме само наблюдатели и че нашето тяло и ум са само инструменти. Част от нашето съзнание е заета с извършването на действията, били те ходене, говорене, работа, хранене и т.н., но сега част от нашето съзнание стои настрана. Това съзнание не прави нищо. То остава в пасивно състояние на внимание без да прави преценки. Човек се чувства като инструмент и като че ли Божественото извършва всичко. Човек усеща, че няма никакъв „извършител”. И въпреки това всичко бива извършено. Той се наслаждава на играта от събития, на техния синхрон и последователност. Той оценява все повече и повече как действията, думите и мислите водят до последици - карма и как този закон може да бъде приложен, за да донесе по-скоро щастие, отколкото страдание на хората. С това ново разширено Себеусещане, човек чувства, че нуждите на другите са и негови лични. Той изразява любовта си към останалите, като им помага да открият щастието.
4. "Аз съм Това, което Съм" (I am That I am [Изход 3:14]). В дълбока медитация придобиваме осъзнатост за това, какво е Осъзнаването. Съзнанието само по себе си става обект. Чувстваме, че "Аз съм във всичко" и „Всичко е в мен”. По-късно постепенно Себеосъзнаването започва да прониква и в нашите ежедневни дейности в будно състояние. Осъзнаването на Бог идва, когато се задълбочи това ниво. Светци и мистици от всички духовни традиции се опитват да опишат това изживяване, но думите им не успяват да го пресъздадат. Всъщност, колкото някой се опитва да го описва, толкова се отдалечава от него, защото описвайки го или дори мислейки за него - това го свежда до сбор от идеи. Тъй като "То" преминава през всички имена и форми, прониква всичко и е безкрайно и вечно, всичко друго бледнее по значимост. Именно затова тишината е предпочитаното средство за напътствие от страна на тези, които наистина "Го" познават. Свами Рама Тиртха, първият Йоги, който пренася Йога в Америка в края на 19 век, казва убедително: "Дефинираният Бог е ограничен Бог. Всичко онова, за което иде реч, не може нито да бъде изказано, нито да се изсвири".
Изброените нива не се минават по права линия. Ние се движим на зигзаг между тях, заради нестабилната природа на ума и на обичайните ни навици (самскари), заради карма, мая и действието на гуните. Но най-общо това е посоката на нашето движение, ако прогресираме духовно. Нашето отъждествяване с тялото, емоциите и менталната динамика отслабват и биват заместени от отъждествяване с Това, което е отвъд имена и форми, което е Себето, което е Чисто Съзнание и което в края на краищата е Божествено.
Съвременни възгледи и разбирания за Бога
Нашата представа за Бог или за Върховното Същество също ще премине през няколко етапа, които вървят паралелно с гореспоменатите нива на духовно израстване. Поучително е да анализираме начина, по който мислим за Бог или с какво точно Го идентифицираме - от нещо, което е "там горе" до нещо, което е "вътре в мен". Това развитие се проявява, като вървим напред по духовната пътека. Като правим това, избягваме риска да заседнем на едно и също ниво. Теолозите са категоризирали седем религиозни концепции за Бог. Всяка религия или дори всяка културно обособена група смята, че нейната концепция за Бог е единствено правилна. Очевидно е, че концепцията за Бог на един човек е ограничена до рамките на неговото образование, разбиране на естеството на нещата, личен опит, въображение, желания и страхове. Състоянието на въпросния човек се проектира върху концепцията му за Бог. Следните нива илюстрират това:
1-во ниво: Бог е Съюзник. Аз съм физическото тяло.
Вярата във върховната сила се появява, когато човек осъзнае страха си, а най-големият страх е страхът от смъртта. Примитивният човек е търсел начин да преодолее страховете си, като отдавал природните явления и бедствия на свръхестествени източници. За да успокои своите страхове, примитивният човек правел жертвоприношения, като се надявал, че това ще усмири бесните духове, които са отговорни за гръмотевиците, наводненията, сушите, войните, болестите и смъртта. Свръхестествените същества, според това дали са злонамерени или доброжелателни, могат да бъдат врагове или съюзници в ранните политеистични религии. Вярващите търсели защита от богове и богини, които да ги предпазят от злото, от зли сили и от последващото ги страдание. Свръхестествените сили могат да бъдат своенравни, дори отмъстителни. Животът бил кратък, скотски и оцеляването било основната цел, така че защитата била необходима преди всичко. На това ниво хората се идентифицирали на първо място с техните физически тела, а оцеляването било първостепенно. Ако аз съм само физическо тяло, то злото е това, което застрашава моето оцеляване. Добро е това, което дава безопасност, храна и подслон. Печатът на невежеството за истинската идентичност на човек и вследствие - егоизмът, са дълбоко вкоренени във физическото тяло.
2-ро ниво: Бог е Всемогъщ. Аз съм умът и личността.
Когато обществото станало стабилно, оцеляването вече не било първична цел, хората започнали да изработват закони и да управляват своето социално поведение. Те приписвали властта на техните закони на един "Всемогъщ" Бог. Тук Бог е източник на всичката власт и сила. Тези, които добиват сила, са я получили от самия Бог. Вождовете станали крале, съдиите станали духовници. Но силата опиянява, защото колкото повече сила притежаваш, толкова повече копнееш за нея. Индивидът, сега освободен от целта да оцелее, започнал да се идентифицира с ума и виталните желания. Егото, навикът да се идентифицираш с тялото и ума, обхваща вече почти неограничен обсег от възможности, тъй като желанията се разширяват. Човек се състезава с другите. Става себелюбив. Чрез силата той се стреми да доминира над останалите, да осъществи докрай своите амбиции. Човек прави това, въпреки че в същото време се опитва да спазва законите, дадени от Бог и се страхува от наказание, ако ги престъпи.
3-то ниво: Бог е Тишина: "Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог". Аз съм Свидетел.
Много индивиди достигат това ниво, когато по една или друга причина откриват вътрешно същество, което е отвъд действията на тялото, сетивата и ума. Това може да е спонтанно духовно преживяване, в което човек се възвисява; може да е резултат от практикуването на редовна медитативна техника; може да се прояви като резултат от интензивно физическо преживяване, което е съпроводено с болка, или вследствие на силна концентрация, в която човек се откъсва от обикновеното си ментално състояние. Като резултат, той започва да осъзнава, че предишните му разбирания за Бог са били просто концепции; т.е., човек започва да разбира, че той е създал Бог, който да му служи, да служи на страховете и желанията му. Но на ниво 3 човек открива покоя и така – Бог е Покой, Тишина. Човек разбира истината от Псалмите: "Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог" (Псалми 46:10). Човек разбира, че само чрез развиване на вътрешната перспектива на истинското Себе - Съзнанието на Свидетеля, той може да преодолее смущенията на външния свят. В умиротворяването на ума той открива Чистото Съзнание. То е като светлината в стаята, която досега е била пренебрегната, тъй като човек е бил разсеян от това, което светлината отразява - съдържанието на стаята. В началото има напрежение между вътрешния и външния живот на човека, което може да се отрази в отхвърляне на последния. С развитието на това ниво, човек се стреми да развие спокойна, медитативна осъзнатост във всички моменти на живота си. Той не отхвърля света. По думите на Иисус, той е в света, но не е от него.
4-то ниво: Бог е Мъдър. Аз слушам, аз знам.
Преминал отвъд първичните проблеми на страха и желанието и постигнал вътрешен мир, човек осъзнава, че Бог го обича, че той му прощава, че го разбира. Затова, Той е мъдър. Бог е всезнаещ и като се вслушвам в Бог, аз също знам. Аз го чувам, когато съм спокоен, възприемчив и позволявам на интуицията да говори. Започвам да се идентифицирам с този, който знае, не защото съм научил нещо в училище, а защото просто знам. Разбирам все повече и повече, спонтанно, когато и да се фокусирам върху това, което искам да узная. Нещата стават ясни. Виждам същинската истина зад всичко и мъдростта идва в мен. Мога да различавам трайните от нетрайните неща, кое носи радост и кое носи страдание, кой съм аз всъщност, Вечна Душа, Чисто Съзнание. Човек вече не се занимава с това да следва правилата и да избягва болката, особено във „външния” хаотичен свят, както на предните нива. Той се обръща към трансценденталния обичащ Бог с пълна увереност и грижливо пази Това в сърцето си. Той се чувства обичан, пречистен и воден интуитивно от Господ. В края на това ниво той се чувства напълно невинен, освободен от всички понятия за правилно и грешно, вина и гордост. Той се идентифицира с другите, обича ги и им помага да намерят щастието.
5-то ниво: Бог е моят Съ-Творец. Аз съ-творявам.
На това ниво на духовно развитие човек осъзнава, че има силата и отговорността да създава живота си. Той отива отвъд нормалното състояние на "сънуване с отворени очи" до състоянието на ясновидство. Става ясновидец. Човек остава верен на мечтите си, за които знае, че са в една и съща посока с неговия път на мъдрост и Себеосъзнаване. Бог вече не е далечен, човек усеща себе си като "съ-творец" на Бог. Господ дарява щедро. Господ вдъхновява. Когато човек възнамери нещо да се случи, Вселената се подрежда така, че да го подкрепи в постигането на целта. Може да се наложи човек здраво да поработи за осъще-ствяването й, но той чувства, че не е извършителят, а е само инструмент. Човек е търпелив за резултата, вярвайки, че Вселената ще се погрижи за това. Той пребивава в сегашния момент и нещата се случват, докато той прави каквото е необходимо. Човек се слива все повече с волята на Бог, като пречиства нуждите и предпочитанията на егото. Какъвто и да е резултатът, човекът се чувства благословен.
6-то ниво: Бог е Чудо. Аз съм сияещо Себе-осъзнаване.
Като съ-творец на Бог, човек започва да вижда света като чудо на сътворението, а нашите животи са площадка за игра. Чудесата изобилстват. Бог е "винаги нова радост", по думите на Йогананда, така че всеки миг е красив, както и всяка случка. Човек вижда Господ като нещо, което е отвъд всяка причинност, неповлиян от творението, Бог е Светлината на Съзнанието. Човек разбира, че неговият същински Аз е същият: сияещо Себе-осъзнаване. Светлината е метафора на Съзнанието, но също така и мистично изживяване в дълбините на душата. Бог е отвъд времето, отвъд пространството, неограничен от нищо. На това ниво милостта на Бог носи много чудни проявления. Човек открива святост в обикновените неща. Той вижда с очите на мистика - Присъствието на Бог навсякъде. Милостта, за разлика от карма, не се заслужава и не зависи от това, дали действията ни са добри или лоши; тя е отговорът на Бог на нашия повик да се слеем с Онова, което е отвъд имена и форми, да се откажем от дуалността на харесването и нехаресването, притежаването и губенето, успеха и провала, славата и срама. Човек разпознава, че играта на егото с всички негови желания е огромен капан и той се предава на Бог не само ментално, но съзнателно. Той търси освобождение от игрите на егото. Той бива погълнат от онова, което е отвъд движението на мисълта, от светлината на Съзнанието.
7-мо ниво: Бог е Абсолютно Съществуване-Съзнание-Блаженство. „Аз съм.”
Избягал от дуалността на ума, човек достига недуалистичното състояние на Сат-Чит-Ананда, или абсолютното Съществуване-Съзнание-Блаженство. Това състояние е безусловно, затова то не зависи от нищо. Това просто е, и човек разбира, че „Аз съм Това”. Той не става нищо особено, не изпитва нищо особено. Понеже специалността означава да се отличаваш, а в това ниво човек се намира отвъд двойките от противоположности и осъзнава единството си с всичко. На това ниво, което теолозите биха класифицирали като монизъм, има само Едно. В теизма (религията) съществуват душата и Бог и те са отделни. От гледна точка на монизма, има само Едно. Това Едно е безкрайно, непроменящо се, вечно, отвъд описанието, източник на всичко. Човек получава достъп до Това, когато в най-дълбоките състояния на медитация умът притихва, но съзнанието се разширява. Когато Моисей попитал Бог "Кой си ти", след като Господ го заговорил през горящия храст, Бог отговорил "Аз съм Това, Което Съм". Това изразява еднакво крайните обективни и субективни състояния на съществуването, „Аз” е субектът, а „Това” е обектът. Не става дума за празнота. Това е източникът на всичко, Това е самата върховна интелигентност. Да бъдеш тук и сега става единственият начин! Да бъдеш, не да правиш, става твоята движеща сила и твоята цел. Да бъдеш присъстващ, като драматичните обстоятелства са без значение - това носи Съзнание, а Съзнанието - Блаженство: "Сат-Чит-Ананда". И повече не можеш да отговаряш на въпроса "Кой си ти?", освен с един единствен отговор "Аз съм". Всеки друг отговор изглежда като случай на объркана идентичност, игра на егото. Предишните обичайни склонности, предпочитания и антипатии избледняват на заден план и ръководи единствено чувството "Аз съм". Повече няма "друго". Това осъзнаване, известно като Самадхи в Йога, идва по време на дълбоки медитативни изживявания, след много години. То може да бъде неуловимо, защото обикновено човек се отъждествява със спомените, тялото и ума. Но чрез периодично завръщане в това състояние, петната на невежеството, егоизма, заблудата и кармата постепенно избледняват в сияещото просветление на Себе-реализацията.
Трансформация
Светци от всички духовни традиции, които достигат това състояние откриват, че то е толкова изпълващо, че желанието да останеш на този свят постепенно избледнява, заедно с всички други желания. Тялото с всичките му нужди продължава да бъде разсейващо и затова дори напреднали светци, които са достигнали седмото състояние, се отделят от този свят без съжаление, и отлитат или към рая или в търсене на освобождение от цикъла на раждане и смърт.
Въпреки това в Китай, Тибет и Индия съществуват древни традиции на духовни адепти, които са прозрели, че това духовно развитие не свършва в духовния план на съществуване, както е описано в седемте нива по-горе. Осъзнавайки, че Бог е Тук, тяхното отдаване на Бог отива отвъд самото отдаване на душите им на Бог, в духовното измерение. Отдавайки своя интелект, своето желание да знаят, те стават мъдреци, извори на най-дълбоко познание по всеки въпрос, към който насочат умовете си. Такова познание не е дошло по обичайния път, чрез обучение или емпирично проучване, а е добито чрез интуитивно сливане с обекта на интерес. Това проницателно познание, изразяващо абсолютната истина, често не поддаваща се на изразяване, е известно като самадхи - продукт на върховна интелигентност в дълбоки състояния на съсредоточаване и когнитивно поглъщане.
Отдавайки се още повече, на нивото на ума, такива адепти са ставали "Сиддхи" или хора, които могат да проявяват своите латентни сили като ясновидство, пророчество и телепатия. Отдавайки себе си на витално ниво, маха Сиддха или великите Сиддхи и съвършени адепти проявяват още по-велики сили, като левитация, материализация на предмети или дематериализация на самите себе си, власт над природата, овладяване на събитията. Отдавайки се на физическо ниво, дори клетките им се отказват от собствената си ограничена програма за репродукция и стават интимно свързани с волята на съзнанието на адепта. Тялото става неуязвимо, безсмъртно, неподчинено на законите на природата. Такова прогресивно отдаване на Бог изразява не стремеж за освобождаване от този свят на страдание, а стремеж да позволят на Бог да се проявява чрез тях във всички планове на съществуването, във всичките пет тела - духовно, интелектуално, ментално, витално и физическо. Невиждайки повече разделение между материя и дух, а само дух, който е изцяло Божествен, тези Сиддхи са водачите на човешката еволюция. За тях да осъзнаеш Бог в болно тяло не е съвършенство. Те са изпълнили повелята на Иисус към неговите ученици: "И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец." [Матей 5:48].
.
