Може би вече сте се запитали как някои хора успяват да преживяват себе си като майстори в живота?
Отговорът е прост: те го смятат за толкова явно, че няма нужда от доказателства.
Сега ще опиша два вида преживяване на живота и после ще Ви кажа техните най-основни отличителни белези. Първият е да се упражнявате, за да станете майстор. Вие вероятно използвате друго съчетание от думи, за да изразите това състояние, но въпреки това ще разпознаете моето описание. Събитията в живота се организират в един шаблон на борба за майсторство, без да постигате преживяване на своето майсторство. Вашето преживяване е подобно на прастарата загадка за опита да достигнете една стена, като всеки път преодолявате половината от разстоянието. Все едно колко се доближавате до стената, Вие никога не я достигате. Винаги Ви остават още безкрайно много стъпки до нея. По същия начин и в преживяването на живота Ви изглежда, че има още безкраен брой стъпки докато достигнете състоянието на майстор в преживяването на своя живот. То винаги е на крачка отвъд наличното: при идеалната професия, идеалното отношение, при перфектните приятели, които още не сте срещнали, при новия автомобил, който ще завърши Вашето преживяване на майсторство. Но всеки път, когато уредите новия проблем, Вие забелязвате, че преживяването на удовлетворение някакси не е съвсем пълно. Нещо липсва, но не знаете точно какво. Все едно какво правите, не е това.
Другият вид преживяване на живота е този на майстора. Налице са абсолютно същите обстоятелства и събития, но всички те са обхванати по начин, по който майсторът се упражнява да живее. Вие все още се сблъсквате с трудни ситуации, обаче те стават принос за Вашето обогатяване. По всяко време се чувствате пълен и завършен и всичко, което се случва в живота Ви, потвърждава вашата пълнота и завършеност. Това преживяване се разпростира и върху отношенията Ви. Възможно е Вашият партньор или родител да изрази враждебност и отблъскване спрямо Вас, но Вие приемате това в преживяването си по такъв начин, че то става потвърждение на стойността на другия, а също и на Вашата собствена стойност. Или пък, ако те не са много общителни, тогава Вие го приемате в преживяването си така, че тишината е точно приносът, подходящ за отношението. Вие сте майстор на живота и всичко, което се открива в преживяването Ви, допринася за Вашия контекст на майстор, като го потвърждава и подсилва. Става абсолютно все едно дали нещата са “добри или лоши” според критериите на света.
И така пред себе си имаме два вида преживяване на живота: (1) да се упражнявате, за да станете майстор, и (2) майстор, който се упражнява. Още веднъж искам изрично да наблегна, че външните обстоятелства и събития не определят в кой от двата вида преживяване се намирате. Всеки що годе здравомислещ човек би избрал номер 2, нали? Очевидно не, защото това е най-чистият избор, съществуващ в живота, и все пак това, което наблюдаваме в света, са хора, практикуващи, за да станат майстори, без никога да престават да го вършат. Изниква въпросът кой е фундаменталният определящ фактор относно това в кой вид преживяване се намирате. Както всички истини, и тази е съвършено проста: ВИЕ КАЗВАТЕ ТАКА. Ако се чувствате заседнали в упражняване на майсторство и никога не преставате да го вършите, попитайте се: Защо не кажа така?
В мига, в който го кажете, то е така. Трябва да отбележа, че не съдържанието на живота е това, което се променя, когато кажете “Аз съм майстор, който се упражнява.” Промяната е в това, че всичко и всеки в живота Ви е трансформиран в преживяването Ви и всичко става принос към Вашето упражняване на майсторство. Няма нужда да чакате, докато легнете на смъртно легло, за да станете майстор, който се упражнява. Можете да станете такъв направо оттам, където се намирате тъкмо сега. Просто го кажете. След това съзнателно приемайте всяко събитие в живота като демонстрация на своето майсторство.
.