Задълбочете се в чувството "Аз съм"

По „Аз съм ТОВА“ на 
Шри Нисаргадатта Махарадж

Въпрос: Аз се придвижвах от едно място на друго, изследвайки различни видове Йога, достъпни за практикуване и не можах да реша коя ще ми пасне най-добре. Бих бил благодарен за някой компетентен съвет. В момента, в резултат на всичкото това търсене, аз съм просто уморен от идеята за откриване на истината. Струва ми се, както ненужно, така и неприятно. Животът е приятен, такъв какъвто е и аз не виждам смисъл в подобряването му.

Махарадж: Ти си добре дошъл да останеш в своето доволство, но можеш ли? Младост, жизненост, пари - всичко ще отмине по-скоро, отколкото очакваш. Скръбта, отбягвана до момента, ще те преследва. Ако искаш да бъдеш отвъд страданието, трябва да го посрещнеш на половината път и да го прегърнеш. Откажи се от своите навици и пристрастявания,  живей прост и трезвен живот, не наранявай живо същество - това е в основата на Йога. За да откриеш реалността, трябва да бъдеш истински в най-малкото ежедневно действие; не може да има измама в търсенето на истината. Казваш, че намираш живота си за приятен. Може би той е - в момента. Но кой му се радва?

В: Признавам, че не познавам нито наслаждаващия се, нито това, на което се наслаждава. Познавам само насладата.
М: Точно така. Но насладата е състояние на ума - тя идва и си отива. Нейното непостоянство я прави видима. Ти не можеш да осъзнаваш това, което не се променя. Цялото съзнание е съзнание за промяна. Но самото възприемане на промяна - то не изисква ли неизменен фон?

В: Ни най-малко. Споменът за последното състояние - в сравнение с актуалността на настоящото състояние създава чувството за промяна.
М: Между спомена и действителното има една основна разлика, която може да се наблюдава от момент на момент. В нито един момент от времето действителното не е припомненото. Между двете има разлика във вида, не само в интензивността. Действителното е безпогрешно такова. Чрез никакво усилие на волята или въображението не можеш да ги размениш. Сега, какво е това, което дава това уникално качество на действителното?

В: Действителното е реално, докато в припомненото има голяма доза несигурност.
М: Така е, но защо? Преди миг споменът беше действителност, след миг сегашната действителност ще се превърне в спомен. Какво прави действителното уникално? Очевидно, това е чувството ти за присъствие. В спомена и очакването има ясно чувство, че това е състояние на ума, докато в реалността преобладава усещането за присъствие и осъзнаване.

В: Да виждам. Осъзнаването е това, което прави разликата между реалността и спомена. Човек мисли за миналото или за бъдещето, но присъства в настоящето.
М: Където и да отидеш, ти носиш със себе си през цялото време чувството за тук и сега. Това означава, че ти си независим от пространство и време, че пространството и времето са в теб, не ти в тях. Твоята себеидентификация с тялото, което, разбира се, е ограничено в пространството и времето, ти дава усещането за ограниченост. В действителност ти си безкраен и вечен.

В: Това безкрайно и вечно мое Себе, как мога да го позная?
M: Себето, което искаш да познаеш - това някакво второ аз ли е? От няколко себе-та ли си направен? Разбира се, има само едно Себе и ти си това Себе. Себето, което ти си е единственото Себе, Което Е. Премахни и изостави своите грешни представи за себе си и то е там, в цялата му слава. Само умът ти е този, който предотвратява самопознанието.

В: Как мога да се отърва от ума? И възможен ли е изобщо живот без ум на човешко ниво?
М: Няма такова нещо като ум. Има идеи и някои от тях са погрешни. Изостави погрешните идеи, защото те са фалшиви и пречат на твоята визия за себе си.

В: Коя идеи са погрешни и които са верни?
М: Твърденията обикновено са грешни, а  опроверженията - верни.

В: Човек не може да живее като отрича всичко!
М: Само чрез отричане човек може да живее. Твърдението е ограничение. Да питаш и да  отричаш е необходимо. Това е същността на бунта, а без бунт не може да има свобода.
Няма второ или по-висше себе, което да търсиш. Ти си най-висшето Себе, просто се откажи от лъжливите идеи за себе си. И двете - вяра и разум ти казват, че не си нито тялото, нито неговите желания и страхове, нито си ума с неговите нереални идеи, нито си ролята в обществото, която те принуждават да играеш, личността, която се очаква да бъдеш. Откажи се от лъжата и истината ще се появи от само себе си.
Ти казваш, че искаш да знаеш себе си. Ти си себе си - не може да бъдеш нещо различно от това, което си. Да знаеш различно ли е от това да бъдеш? Каквото и да можеш да знаеш с ума си е на ума, не си ти; за себе си можеш да кажеш само: "Аз съм, аз осъзнавам, харесва ми".

В: Намирам това да си жив за болезнено състояние.
М: Не можеш да бъдеш жив, защото ти си самият живот. Човекът, който си представяш, че си е този, който страда, не ти. Разтвори го в осъзнаване. Той е просто сбор от спомени и навици. От осъзнаването на нереалното до осъзнаването на истинската ти природа съществува пропаст, която лесно ще прескочиш, след като усвоиш изкуството на чисто съзнание.

В: Всичко, което знам е, че не познавам себе си.
М: Откъде знаеш, че не познаваш себе си? Твоята директна интуиция ти сочи това себе, което си бил в началото, защото нищо не съществува за теб без да си там, за да почувстваш неговото съществуване. Ти си въобразяваш, че не познаваш себе си, защото не можеш да опишеш себе си. Винаги можеш да кажеш: "Аз знам, че аз съм" и ще откажеш като невярно твърдението: "Аз не съм". Но каквото и да може да се опише, не може да бъде твоето себе и това, което ти си, не може да бъде описано. Можеш единствено да знаеш себе си, като бъдеш себе си, без какъвто и да е опит за самоопределение и самоописание. След като веднъж си разбрал, че ти не си нещо, което може да бъде възприемано или мислено, че каквото и да се появява в полето на съзнанието не може да бъдеш ти, ще изкорениш всички себеидентификации, като единствен начин, който може да те отведе до едно по-дълбоко осъзнаване от себе си. Ти буквално напредваш чрез отхвърляне - същинска ракета. Да знаеш, че не си нито в тялото, нито в ума, въпреки че осъзнаваш и двете, е вече себепознание.

В: Ако аз не съм нито тялото, нито ума, как ги осъзнавам? Как мога да възприемаме нещо, съвсем чуждо за мен?
М: "Нищо не е аз" е първата стъпка. "Всичко е аз" е следващата. И двете висят на идеята: "има свят". Когато това също е отречено, ти оставаш това, което си - недуално Себе. Ти си Това, тук и сега, но твоето виждане е възпрепятствано от твоите фалшиви идеи за себе си.

В: Добре, приемам, че аз съм, аз бях, аз ще бъда; поне от раждането до смъртта. Аз нямам съмнения относно моето съществуване, тук и сега. Но аз намирам, че това не е достатъчно. В живота ми липсва радост, родена от хармония между вътрешното и външното. Ако само аз съм и светът е просто проекция, тогава защо има дисхармония?
М: Ти създаваш дисхармония и след това се оплакваш! Когато желаеш и се страхуваш и идентифицираш себе си с тези чувства си, ти създаваш скръб и ограничения. Когато създаваш с любов и мъдрост и оставаш непривързан към творенията си, резултатът е хармония и мир. Но какво е състоянието на ума ти, по какъв начин то се отразява върху теб? Единствено себеидентификация с ума те прави щастлив или нещастен. Разбунтувай се срещу робството на ума си, виж обвързаностите като създадени от теб и разкъсай оковите на привързаност и отвращение. Следвай стремежа си към свобода, докато не осъзнаеш, че ти вече си свободен, че свободата не е нещо, което ще бъде постигнато в далечното бъдеще с болезнени усилия, но твое неотменно състояние! Освобождението не е придобиване, а въпрос на кураж, кураж да повярваш, че вече си свободен и да действаш като такъв.

В: Ако действам, както ми харесва, ще трябва да страдам.
М: Независимо от това, ти си свободен. Последствията от твоите действия ще зависят от обществото, в което живееш и неговите правила.

В: Аз може да действам безразсъдно.
М: Заедно със смелостта ще се появи мъдрост и състрадание и умения в действието. Ти ще знаеш какво да правиш и каквото и да правиш, ще бъде добре за всички.

В: Намирам, че различните аспекти на моето себе са във война помежду си и няма мир в мен. Къде са свободата и смелостта, мъдростта и състраданието? Действията ми просто разширяват пропастта, в която съществувам.
М: Всичко това е така, защото си приел себе си за някой, или за нещо. Спри, погледни, изследвай, задай правилните въпроси, направи си верните изводи и имай смелостта да действаш съобразно тях и виж какво ще се случи. Първите стъпки могат да обърнат нещата с главата надолу, но скоро суматохата ще отмине и ще има мир и радост. Ти знаеш толкова много неща за себе си, но не познаваш знаещия. Открий кой си, притежаващият знанието. Погледни навътре усърдно, не забравяй да помниш, че възприеманото не може да бъде този, който възприема. Каквото и да видиш, чуеш или помислиш, помни - ти не си това, което се случва, ти си този, на когото се случва. Задълбочи се в чувството "Аз съм" и със сигурност ще откриеш, че центърът на възприемане е универсален, както универсална е светлината, която озарява света. Всичко, което се случва във Вселената се случва на теб, тихия свидетел. От друга страна, каквото и да е извършено, е извършено от теб, универсалната и неизчерпаема енергия.

В: Без съмнение е много удовлетворяващо да чуя, че някой е както мълчалив свидетел, така и универсалната енергия. Но как може човек да премине от словесно изявление към директно познание? Чуването не е знаене.
М: Преди да можеш да знаеш нещо директно, невербално, трябва да познаваш знаещия. Досега ти приемаше ума за знаещ, но това просто не е така. Умът те натоварва с образи и идеи, които оставят белези в паметта. Ти приемаш запомненото за знание. Истинското знание е винаги свежо, ново, неочаквано. То извира отвътре. Когато знаеш какво си, ти ставаш това, което знаеш, че си. Между знанието и това да бъдеш не съществува празнина.

В: Аз мога да изследвам ума единствено с помощта на ума си.
М: С всички средства използвай ума си, за да познаеш своя ум. Това е напълно законно, а също и най-добрата подготовка за отиване отвъд ума. Да бъдеш, да знаеш и да се наслаждаваш е твоята същност. Първо осъзнай своето собствено битие. Това е лесно, защото чувството "Аз съм" е винаги с теб. Тогава приеми себе си като знаещия, отделен от познанието. След като познаеш себе си като чисто битие, екстазът на свободата ще бъде твой.

В: Коя Йога е това?
М: Защо се тревожиш? Това, което те накара да дойдеш тук е твоята неудовлетвореност от живота, какъвто го познаваш, живота на тялото и ума. Можеш да се опиташ да ги усъвършенстваш чрез упражнения или като си поставиш някаква висша цел или можеш да разсечеш възела на себеидентификацията напълно и да погледнеш на тялото и ума като на нещо, което се случва, без да те ангажира по никакъв начин.

В: Мога ли да нарека пътя на контрол и дисциплина раджа йога и пътя на необвързването - джнана йога? И преклонението пред някакъв идеал - бхакти йога?
М: Ако така ти харесва. Думите посочват, но не обясняват. Това, което аз преподавам е древен и прост начин за освобождение чрез разбиране. Разбери собствения си ум и примката, с която те е вързал ще се разхлаби. Умът разбира погрешно, неразбирането е самата му същност. Правилното разбиране е единственото средство, каквото и име да му дадеш. То е най-първо, а също и най-последно, защото се занимава с ума такъв, какъвто е.
Нищо, което правиш, няма да те промени, защото ти не се нуждаеш от промяна. Можеш да промениш ума си или тялото си, но това, което се е променило винаги ще е нещо външно за теб, не си ти самият. Защо изобщо да се занимаваш с промени? Осъзнай веднъж завинаги, че нито тялото ти, нито умът ти, нито дори съзнанието ти са ти самият и остани сам в истинската си природа отвъд съзнание и несъзнание. Никакви усилия не могат да те отведат там, само яснотата на разбирането. Проследи своите недоразумения и ги изостави, това е всичко. Няма нищо за търсене и намиране, защото няма нищо загубено. Отпусни се и наблюдавай "Аз съм". Реалността е точно зад него. Утихни, замълчи; то ще се появи, или по-скоро то ще те отведе навътре.

В: Не трябва ли първо да се отърва от тялото и от ума?
М: Не можеш, защото самата идея те обвързва с тях. Просто разбери и се абстрахирай.

В: Аз не съм в състояние да ги пренебрегна, защото не съм интегриран.
М: Представи си, че си напълно интегриран, твоята мисъл и действие са напълно координирани. Как ще ти помогне това? То няма да те освободи от грешното отъждествяване на Себето с тялото или ума. Виж ги правилно като "не аз", това е всичко.

В: Вие искате от мен да помня, че трябва да забравя!
М: Да, така изглежда. И все пак, не е безнадеждно. Ти можеш да го направиш. Просто го приеми на сериозно. Твоето сляпо напипване е обещаващо. Който търси, намира. Не можеш да се провалиш.

В: Понеже сме неинтегрирани, ние страдаме.
М: Ние ще страдаме дотогава, докогато нашите мисли и действия са продиктувани от желания и страхове. Виж тяхната безполезност и опасността и хаосът, които те създават ще се разсеят. Не се опитвай да се променяш, просто виж безсмислието на всички промени. Не очаквай  непостоянството да те доведе до неизменност, никога няма да се случи. Единствено когато самата идея за променящото се бъде видяна като фалшива и изоставена, неизменното ще се прояви от само себе си.

В: Където и да отида, ми се казва, че трябва да се променя из основи, преди да мога да видя реалното. Този процес на преднамерена, самоналожена промяна се нарича Йога.
М: Цялата промяна засяга единствено ума. За да бъдеш това, което си, трябва да отидеш отвъд ума, в собственото си битие. Без значение е какъв е умът, който оставяш зад себе си, стига да го оставиш завинаги. Това отново не е възможно без себереализация.

В: Кое е на първо място - изоставянето на ума или себереализацията?
М: Себереализацията определено е на първо място. Умът не може да отиде отвъд себе си сам. Трябва да бъде взривен.

В: Без изследване преди експлозията?
М: Мощта на експлозията идва от Реалното. Но ти вече си посъветван да подготвиш ума си за нея. Страхът винаги може да я забави, докато не се появи още една възможност.

В: Мислех, че винаги има шанс.
М: На теория - да. На практика трябва да възникне ситуация, когато са налице всички фактори, необходими за себереализация. Това не трябва да те обезкуражава. Постоянното задържане на факта "Аз съм" скоро ще създаде друг шанс. Защото отношението привлича възможност. Всичко, което знаеш, е втора ръка. Само "Аз съм" е от първа ръка и не се нуждае от доказателства. Остани с него.

Вижте още:  Статии за Шри Нисаргадатта Махарадж


Източник:  https://www.amazon.com/I-Am-That-Nisargadatta-Maharaj/dp/0893860468

 . 

Статии за Шри Нисаргадатта Махарадж

Търсенето на щастие е страдание

Нищо не може да те направи щастлив, освен това, което си. Цялото преследване на щастие е страдание и води до още повече страдание. Единственото щастие, заслужаващо името си, е естественото щастие на съзнателното съществуване...

„Аз“ и „мое“ са измамни идеи

Въпрос: Аз съм много привързан към моето семейство и собственост. Как мога да победя тази привързаност?

Махарадж: Тази привързаност е породена заедно с усещането за „мен“ и „мое“. Открий истинското значение на тези думи и ще бъдеш свободен от всички окови...

Напредък в духовния живот

Въпрос: Какви са знаците за напредък в духовното развитие?

Махарадж: Свободата от всякаква тревожност. Усещане за лекота и радост. Дълбок вътрешен покой и изобилие от външна енергия...

Предайте се на собственото Себе

Защо гледаш навън? Отдай се на собственото си Себе - всичко е негов израз...

Задълбочете се в чувството "Аз съм"

Всичко, което знаеш, е втора ръка. Само "Аз съм" е от първа ръка и не се нуждае от доказателства. 

Остани с него...





Израстваш в покой и тишина

Въпрос: Какво ни кара да се развиваме?

Махарадж: Тишината е основният фактор.
Израстваш в покой и тишина...

Източник:  https://www.amazon.com/I-Am-That-Nisargadatta-Maharaj/dp/0893860468


.

Предайте се на собственото Себе

По „Аз съм ТОВА“ на 
Шри Нисаргадатта Махарадж

Въпрос: Родена съм в САЩ, но последните 14 месеца живях в Шри Раманашрам. Сега се връщам в Щатите, където майка ми ме очаква.

Махарадж: Какви са твоите планове?

В: Може да изкарам курсове за сестра или просто да се омъжа и да имам деца.
М: Защо искаш да се омъжиш?

В: Като се има предвид, че един духовен дом е най-висшата форма на служба на обществото, бих могла да обмисля този вариант. Разбира се, животът може да се случи по друг начин. Готова съм за каквото дойде.
М: Какво ти дадоха тези четиринадесет месеца в Шри Раманашрам? С какво си различна спрямо това, което беше, когато дойде тук?

В: Вече не се страхувам. Намерих известен покой.
М: Когато откриеш, че разделението на вътрешно и външно е само в ума, повече няма да има страх.

В: Това разбиране идва при мен и си отива. Все още не съм постигнала неизменността на абсолютната завършеност.
М: Е, щом вярваш в това, продължавай със своята садхана, за да разпръснеш фалшивата идея, че не си съвършена. Садханата премахва наслагванията.  Когато осъзнаеш себе си като по-малка от точица в пространството и времето, като нещо толкова малко, че не би могло да се среже и толкова краткотрайно, че не може да бъде убито, тогава и само тогава целият страх ще си отиде. Когато си по-малък от върха на игла, тогава иглата не може да те убоде - ти пронизваш иглата!

В: Имах нещастна любовна връзка и преживях истински ад. Нито пиенето, нито наркотиците можеха да помогнат. Търсех слепешком и попаднах на книги за йога. От книга на книга, от дума на дума стигнах до Раманашрам.
М: Ако подобна трагедия ти се случи отново, ще страдаш ли пак толкова много, като имаш предвид сегашното състояние на ума ти?

В: О, не, няма да си го позволя отново. По-скоро ще се убия.
М: Значи не се страхуваш да умреш?

В: Страхувам се от умирането, не от самата смърт. В моите представи процесът на умиране е болезнен и грозен.
М: Откъде знаеш? Може да е красив и спокоен. Щом осъзнаваш, че смъртта се случва на тялото, а не на теб, просто ще наблюдаваш износването на тялото си като овехтяването на дреха.

В: Напълно съзнавам, че страхът ми от смъртта се дължи на опасение, а не на знание.
М: Хора умират всяка секунда. Страхът и агонията от смъртта са надвиснали над света като тъмен облак. Не е чудно, че ти също се страхуваш. Но страхът ще изчезне, щом осъзнаеш, че само тялото умира, а паметта продължава, както и усещането "аз съм", което се отразява в нея.

В: Добре, нека да умрем и да видим.
М: Отдай цялото си внимание и скоро ще разбереш, че раждането и смъртта са едно, че животът пулсира между съществуването и несъществуването и че за да има завършеност едното се нуждае от другото. Вие се раждате, за да умрете и ще умрете, за да се преродите.

В: Този процес не се ли прекратява от непривързаността?
М: С непривързаността си отива страхът, но фактът остава.

В: Ще бъда ли принудена да се преродя? Това е ужасно!
М: Няма принуда. Получаваш това, което искаш. Ти си правиш собствени планове и ги изпълняваш.

В: Ние ли се осъждаме на страдание?
М: Ние израстваме чрез изследване, а за да изследваме, се нуждаем от опит. Имаме склонността да повтаряме това, което не сме разбрали. Ако сме чувствителни и интелигентни, не е необходимо да страдаме. Болката е зов за внимание и наказание за небрежност. Интелигентното и състрадателно действие е единственото лекарство.

В: Поради това, че израснах в интелигентността, няма да позволя да страдам отново. Какво е грешно в самоубийството?
М: Нищо, ако то решава проблема. Но ако не го решава? Може би си заслужава, ако страданието е причинено от външни фактори, като нелечима болест или непоносимо бедствие, но когато мъдростта и състраданието липсват, самоубийството не може да помогне. Глупавата смърт предполага прераждане на глупостта. Освен това трябва да се има предвид въпросът с кармата. Изтърпяването обикновено е най-мъдрото.

В: Трябва ли човек да търпи страданието, независимо колко безнадеждно и силно е то?
М: Изтърпяването е едно нещо, а безнадеждната агония - съвсем друго. Да изтърпиш е изпълнено със смисъл и е ползотворно, докато агонията е безполезна.

В: Защо да се тревожим за кармата? Тя така или иначе се грижи за себе си.
М: Голяма част от нашата карма е колективна. Ние страдаме за греховете на другите, както и другите страдат за нашите. Човечеството е едно. Невежеството за този факт не променя нищо. Ние бихме били много по-щастливи хора, ако не беше безразличието ни към другите.

В: Аз смятам, че съм станала много по-отговорна.
М: Добре. Когато казваш това, какво имаш предвид? Че си една отговорна личност в женско тяло?

В: Има тяло и има състрадание, има и спомени, както и много други неща и отношения - всички заедно може да се нарекат личност.
М: Включва ли се идеята "аз съм"?

В: "Аз съм" е като кошница, която съдържа многото неща, които правят личността.
М: Или то е върбата, от която е изплетена кошницата. Когато мислиш за себе си като за жена, ти мислиш, че си жена, или че тялото се описва като женско?

В: Зависи от настроението ми. Понякога се чувствам само като център на осъзнатост.
М: Или като океан на осъзнатост. Но има ли моменти, в които не си нито мъж, нито жена, не си някаква случайност, резултат на обстоятелства и условия?

В: Да, има, но се срамувам да говоря за това.
М: Нужен е само намек, не е нужно да се казва нищо повече.

В: Позволено ли е да пуша във ваше присъствие? Знам, че не е прието да се пуши пред светец, още повече да пуши жена.
М: Моля, разбира се, пуши, никой няма нищо против. Разбираме.

В: Чувствам нужда да се успокоя.
М: Това се случва често с американците и европейците. След садханата те се зареждат с енергия и трескаво търсят отдушник. Те организират общества, стават учители по йога, женят се, пишат книги - всичко друго, но не и да останат в тишина и да обърнат енергията си навътре, за да открият източника на неизчерпаемата сила и да овладеят изкуството да я държат под контрол.

В: Признавам, че сега искам да се върна у дома и да живея много активен живот, защото се чувствам преизпълнена с енергия.
М: Можеш да правиш каквото ти харесва, стига да не приемаш себе си за тяло и ум. Не става въпрос за действително отказване от тялото, а за ясно разбиране, че не си тялото, за усещане на дистанция, изолираност, за емоционална неангажираност.

В: Знам какво имате предвид. Преди четири години преминах през период на отричане на физическото. Не си купувах дрехи, ядях най-простата храна, спях на голи дъски. Приемането на лишенията е това, което има значение, а не практическият дискомфорт. Сега разбирам, че най-доброто е да приемеш живота така, както идва и да обичаш всичко, което той предлага. Ще приемам с радостно сърце всичко, което идва, и ще изваждам най-доброто от него. Ако не мога да направя нищо друго освен да дам живот и истинска култура на няколко деца - добре, макар че сърцето ми се разтуптява от всяко дете, а не мога да достигна до всички.
М: Ти си семейна и майка само когато съзнанието ти е в рамките мъж-жена. Ако не приемаш себе си като тяло, тогава семейният живот на тялото, колкото и интензивен и интересен да е, се вижда само като пиеса върху екрана на ума, а единствената реалност е светлината на осъзнатостта.

В: Защо настоявате, че осъзнатостта е единствената реалност?
М: В съществуването няма продължаване, тъй като то предполага минала, настояща и бъдеща идентичност. Такава идентичност не е възможна, понеже самите инструменти за придаване на идентичност варират и се променят. Продължителността и постоянността са илюзии, създадени от паметта, просто умствени проекции на един модел там, където не могат да съществуват никакви модели. Изостави всички модели за временно и постоянно, тяло и ум, мъж и жена - какво остава? Какво е състоянието на ума ти, когато всички разделения са отхвърлени? Не казвам, че трябва да се откажеш от различаването, защото без него няма проявление.

В: Когато не разделям, аз съм щастлива в покоя. Но някак си загубвам отново и отново опората си и започвам да търся щастие във външните неща. Не мога да разбера защо вътрешният ми покой не е стабилен.
М: Покоят в крайна сметка също е състояние на ума.

В: Отвъд ума е тишината. За нея не може да се каже нищо.
М: Да, всички разговори за тишината са просто шум.

В: Защо търсим щастие в света, дори след като човек е опитал собствената си естествена и спонтанна радост?
М: Когато умът е ангажиран да служи на тялото, радостта е загубена. За да си я върне, той търси удоволствие. Поривът към щастие е нещо добро, но средствата за осигуряването му са заблуждаващи, ненадеждни и разрушителни за истинската радост.

В: Винаги ли удоволствието е нещо грешно?
М: Правилното състояние и употреба на ума е изключително приятно. Погрешно е търсенето на удоволствия. Не се опитвай да направиш така, че да си щастлива, а изследвай самото търсене на щастие. Понеже не си щастлива, искаш щастие. Открий защо не си щастлива. Защото не си щастлива, търсиш щастие в удоволствията, а удоволствието въвежда в картината болката и затова го наричаш светско. Тогава започваш да копнееш за друго удоволствие, в което няма болка и което наричаш божествено. В действителност удоволствието е в отдиха и облекчението от болката. Радостта, щастието са отвъд светското и несветското, в и отвъд всичко, което се случва. Не прави разлика, не разделяй, неделимото и не се отчайвай от живота.

В: Колко добре ви разбирам сега! Преди моя престой в Раманашрам аз бях измъчвана от съвестта си, винаги се осъждах. Сега съм напълно спокойна, изцяло приемам себе си такава, каквато съм. Когато се върна в Щатите ще приема живота такъв, какъвто идва, като милост от Бхагаван, и ще се наслаждавам на горчивото, както и на сладкото. Това е едно от нещата, които научих в Ашрама - да вярвам на Бхагаван. Преди не бях такава. Не можех да се доверявам.
М: Да вярваш на Бхагаван е да вярваш на себе си. Бъди осъзната, че каквото и да се случва, се случва на теб и чрез теб, че ти си създателят, наслаждаващият се и разрушителят на всичко, което възприемаш и няма да изпитваш страх. Когато не се страхуваш, няма да си нещастна, нито ще търсиш щастие.

В: Аз открих, че мисълта за смъртта ме плаши, защото не искам да се прераждам. Знам, че никой не ме принуждава, но все пак натискът на незадоволените желания е непреодолим и може да не успея да устоя.
М: Не може да става въпрос за съпротива. Това, което се ражда и преражда не си ти. Нека се случва, наблюдавай случването му.

В: Защо тогава изобщо да ме е грижа?
М: Но ти си загрижена! И ще бъдеш, докато картината се сблъсква с твоето собствено усещане за истина, любов и красота. Желанието за хармония и мир е неизкоренимо. Но щом бъде удовлетворено, грижите изчезват и физическият живот става безусилен и под нивото на вниманието ти. Тогава дори да си в тяло, ти не си родена. За теб е едно и също дали си в тяло или не. Стигаш до точка, в която нищо не може да се случи. Без тяло не можеш да бъдеш убит, без притежания не можеш да бъдеш ограбен, без ум не можеш да бъдеш измамен. Желанието и страхът не намират кукичка, на която да се закачат. Какво може да има значение, когато никаква промяна вече не може да се случи.

В: Някак си не харесвам идеята за умирането.
М: Защото си много млада. Колкото повече опознаваш себе си, толкова по-малко ще се страхуваш. Разбира се, агонията на умирането не е приятна за гледане, но умиращият човек рядко е в съзнание.

В: Той връща ли се в съзнание?
М: То е много подобно на спането. Известно време личността излиза от фокуса и след това отново се връща в него.

В: Същата личност ли?
М: Тъй като личността се създава от обстоятелствата, то тя задължително се променя заедно с тях, като пламъкът, който се променя според горивото. Само процесът продължава, създавайки време и пространство.

В: Е, Бог се грижи за мен. Мога да оставя всичко на Него.
М: Дори вярата в Бог е само етап по пътя. В крайна сметка изоставяш всичко, тъй като стигаш до нещо, което е толкова просто, че не съществуват думи, с които да го изразиш.

В: За съм само в началото. Когато започвах, нямах никаква вяра, никакво доверие. Страхувах се да оставя нещата да се случват от само себе си. Светът ми се струваше много опасно и враждебно място. Сега поне мога да говоря за доверие към гуру или Бог. Нека израстна. Не ме пришпорвайте. Нека продължа със своята си скорост.
М: Разбира се, продължи. Но ти не го правиш. Все още си блокирана в идеите за жена и мъж, стар и млад, живот и смърт. Продължавай, отиди отвъд. Щом едно нещо бъде разпознато, човек минава отвъд него, трансцендентира го.

В: Господине, където и да отида, хората смятат за свой дълг да ми намират кусури и да ме ръчкат с остен нанякъде. Преситена съм от трупането на духовно богатство. Какво не е наред с моето настояще, че то трябва да бъде пожертвано за бъдещето, колкото и великолепно да е то? Казвате, че реалността е сега. Харесвам моето сега. Искам го. Не искам вечно да се тревожа за моя растеж и как ще се развива той в бъдеще. Не искам да преследвам повечето и по-доброто. Оставете ме да обичам това, което имам.
М: Много си права, направи го. Само бъди честна - просто обичай това, което обичаш, без да се бориш и напрягаш.

В: Това наричам отдаденост на гуру.
М: Защо отиваш навън? Отдай се на собственото си Себе - всичко е негов израз.

Вижте още:  Статии за Шри Нисаргадатта Махарадж


Източник:  https://www.amazon.com/I-Am-That-Nisargadatta-Maharaj/dp/0893860468

 . 

Напредък в духовния живот

По „Аз съм ТОВА“ на 
Шри Нисаргадатта Махарадж

Въпрос: Ние сме две момичета от Англия на посещение в Индия. Знаем съвсем малко за йога и сме тук понеже ни казаха, че духовният учител играе важна роля в живота на индийците.

Махарадж: Добре дошли сте. Тук няма да откриете нищо ново. Работата, която вършим е вечна. Тя е била същата преди десет хиляди години и ще бъде същата след десет хиляди години. Минават векове, а човешкият проблем не се променя - проблемът със страданието и неговото прекратяване.

В: Как решихте да станете учител?
М: Направиха ме такъв, като започнаха да ме наричат така. Кой съм аз, че да уча, и кого? Това, което съм аз, си ти, и което си ти, съм аз. "Аз съм" е общо за всички нас. Отвъд "аз съм" е необятността от любов и светлина. Ние не ги виждаме, защото гледаме другаде. Аз мога само да посоча небето, вие сами трябва да видите звездите. На някои им отнема повече време, преди да видят звездите, на други по-малко. Зависи от яснотата на тяхното виждане и тяхната искреност в търсенето. Тези две неща трябва да са от вас, аз мога само да ви окуража.

В: Какво се очаква да правя, след като стана ученичка?
М: Всеки учител има свои методи. Той обикновено следва модел на учението на неговия гуру и начина, по който самият той се е реализирал, както и използва своя собствена терминология. В тази рамка той също прави известни промени според личността на ученика. Ученикът е напълно свободен да мисли и разпитва. Той бива окуражаван да изследва съдържанието на сърцето си. Той трябва да е абсолютно убеден в позицията и компетентността на своя гуру, в противен случай няма да има абсолютна вяра и действията му няма да са цялостни. Абсолютът вътре във вас е този, който ще ви отведе до Абсолюта отвъд вас. Решаващи за себереализацията са абсолютната истина, абсолютната любов, безкористността. Те могат да бъдат постигнати с искреност.

В: Разбирам, че човек трябва да се откаже от семейството и притежанията си, за да стане ученик.
М: Зависи от гуру. Някои очакват техните по-зрели ученици да станат аскети и отшелници, а някои ги окуражават да водят семеен живот с неговите задължения. Повечето смятат, че семейният живот е по-труден от отречението и затова е по-подходящ за по-зрелите и по-добре балансирани личности. Може би за ранните етапи на ученичество е препоръчителен монашеският живот. Затова в индуиската култура се очаква учениците до 25-годишна възраст да живеят като монаси - в бедност, целомъдрие и послушание. Така им се дава шанс да изградят характер, който да им даде възможност да се справят с трудностите и съблазните на семейния живот.

В: Кои са хората в тази стая? Те ваши ученици ли са?
М: Питай тях. Човек не става ученик чрез думи, а в тихата дълбочина на съществуването си. Човек не избира да стане ученик, Това е повече въпрос на съдба, отколкото на собствено желание. Няма особено значение кой е учителят - всички учители ви желаят доброто. Ученикът има значение - неговата честност и искреност. Истинският ученик винаги ще намери истински учител.

В: Мога да видя красотата и да усетя благодатта на живот, посветен на търсенето на истината под ръководството на компетентен и любящ учител. За жалост ние трябва да се върнем в Англия.
М: Разстоянието няма значение. Ако желанията са силни и истински, те ще моделират живота ви така, че да се изпълнят. Посей семената и остави покълването им на подходящото време.

В: Какви са знаците за напредък в духовното развитие?
М: Свободата от всякаква тревожност. Усещане за лекота и радост. Дълбок вътрешен покой и изобилие от външна енергия.

В: Как ги постигнахте?
М: Открих ги в святото присъствие на моя гуру. Самият аз нищо не съм правил. Той ми каза да бъда тих и аз го правех, доколкото можех.

В: Вашето присъствие също ли е толкова силно, колкото неговото?
М: Откъде да знам? За мен единственото присъствие е неговото. Ако сте с мен, вие сте с него.

В: Всеки гуру ме отпраща към неговия гуру. Къде е началната точка?
М: Съществува сила във Вселената, която работи за просветление и освобождение. Ние я наричаме Садашива - този, който винаги присъства в сърцата на хората. Тя е обединяващ фактор. Обединяването освобождава. Свободата обединява. В крайна сметка нищо не е мое или ваше - всичко е наше. Просто бъдете със себе си и ще бъдете едно с всички, цялата Вселена ще бъде ваш дом.

В: Искате да кажете, че всички тези прекрасни неща ще се случат само с простото пребиваване в "аз съм"?
М: Простото е несъмнено, а не сложното. Хората някак си не вярват на простото, лесното, винаги достъпното. Защо не правите честен опит с това, което ви казвам? Може да изглежда много малко и незначително, но то е като семе, от което израства мощно дърво. Дайте си шанс!

В: Виждам много хора да седят тук в тишина Защо са дошли?

М: За да срещнат себе си. Там, където е домът им, светът е твърде много в тях. Тук нищо не ги безпокои и имат шанс да се откъснат от ежедневните си грижи и да се свържат със същността си.

В: Какво се учи в курс за себеосъзнаване?

М: Не е необходимо обучение. Осъзнатостта е винаги с вас. Обърнете вниманието, което отдавате навън, навътре в себе си. Не е необходима никаква нова или специална осъзнатост.

В: Помагате ли на хората индивидуално?

М: Хората идват да обсъдят своите проблеми. Очевидно те извличат някаква помощ, иначе нямаше да идват.

В: Вие винаги ли говорите с хората публично или водите и частни разговори?

М: Според техните желания. Аз не правя разлика между публично и лично.

В: Винаги ли сте достъпен или имате и други задължения?

М: Винаги съм достъпен, но най-удобни са часовете сутрин и късния следобед.

В: Разбирам, че няма по-висша работа от тази на духовния учител.

М: Върховно значение има мотивът.

Вижте още:  Статии за Шри Нисаргадатта Махарадж


Източник:  https://www.amazon.com/I-Am-That-Nisargadatta-Maharaj/dp/0893860468

 . 

Животът като филм

Случвало ли ви се е да гледате филм, който до такава степен да ви грабне, че да забравите, че сте на кино?

За мен един от тези филми е "Аватар". Помня, че когато го гледах за първи път, забравих къде съм и кой съм. Изживявах случващото се като участник, треперех и страдах заедно с героите. Когато филмът свърши, не знаех къде се намирам. След това се съвзех и осъзнах, че всичко е било просто игра на светлини и сенки, прожектирани от машина върху бял екран.

Можех да си спестя страданието, ако с усилие на волята бях пренасочил част от вниманието си от екрана към себе си - Наблюдателя.

=  =  =

По подобен начин ни грабва "животът" и забравяме кои Сме всъщност.

В живота преживяваме различни чувства - радост и скръб, любов и отчаяние, гордост и срам. Опитваме се да избегнем страданието, само че рано или късно то ни връхлита - със сигурност при смъртта. Но тези изживявания се отнасят до тялото и ума ни - те са тези, които се радват и страдат и те се дезинтегрират при преминаването отвъд.

Тялото, сетивата, умът се намират в материалния, проявения свят, който наричаме Вселена. Освен него съществува свят на Духа, който можем да наречем Непроявен. Там пребивава Себето (моят Висш Аз, The Self, Ātman), с Което материалното ми съществуване е неразривно свързано.

И така, мога ли още приживе да насоча и поддържам част от вниманието си към това Себе и да гледам отстрани на живота на тялото и ума като Наблюдател?

Кой съм аз, всъщност? Не съм ли вечна душа, Дух, създаден по Божий образ и подобие, използващ тези тяло, сетива и ум, за да трупа опитност?

Уверен съм, че отговорът е:  Да, Аз съм Това. Аз съм.

Това Осъзнаване на духовен език се нарича "да умреш, докато си жив".

=  =  =

Първото надникване в този свят на Непроявеното можем да наречем още Пробуждане за истинската ни същност. То трае само миг (сато́ри), след което илюзията, създавана от сетивата и ума отново ни обгръща като гъста мъгла (ма́я). Затова наша задача е да се опитваме отново и отново да установяваме връзка със Себето и да удължаваме времето на свързаност. 

Това на Изток се нарича Пребиваване в Себето (Abide as the Self). Според Индуизма, когато трайно се установим в това състояние с помощта на медитация и следване на Учител, слагаме край на цикъла на раждане, смърт и прераждане (самса́ра) и оставаме в трайно състояние на блаженство (Ана́нда, Самадхи́).

 . 

„Аз“ и „мое“ са измамни идеи

По „Аз съм ТОВА“ на 
Шри Нисаргадатта Махарадж

Въпрос: Аз съм много привързан към моето семейство и собственост. Как мога да победя тази привързаност?

Махарадж: Тази привързаност е породена заедно с усещането за „мен“ и „мое“. Открий истинското значение на тези думи и ще бъдеш свободен от всички окови. Ти имаш ум, който е разстлан във времето. Едно след друго ти се случват много неща и паметта за тях остава. В това няма нищо лошо. Проблемът се появява само, ако споменът за миналите болки и удоволствия (които са присъщи на органичния живот) останат като рефлекс, който управлява поведението ни. Този рефлекс си присвоява формата на „аз“ и използва тялото и ума за своите цели, които неизменно са търсене на удоволствие и избягване на болка. Когато разпознаеш същността на този „аз“, който е набор от желания и страхове, изпълнен с усещане за „мое", обхващащ всички неща и хора, които са му нужни за неговата цел, а именно да бяга от болката и да търси удоволствието, тогава ща разбереш, че „аз“ и „мое“ са погрешни идеи, които нямат основа в реалността. Те са създадени от ума, но управляват своя създател дотогава, докато той ги приема за истински. Когато бъдат поставени под въпрос, те се разтварят.

„Аз“ и „мое“ сами по себе си не могат да съществуват. Те се нуждаят от опора, каквато намират в тялото. Тялото става тяхна отправна точка. Когато говорите за „моя" съпруг, „моите“ деца, вие имате предвид съпруга и децата на тялото. Откажете се от идеята, че сте тялото и се изправете пред въпроса „Кой съм аз?“. Моментално ще започне процес, който ще ви върне към реалността, или по-точно, ще отведе ума в реалността. Вие само не трябва да се страхувате.

В: От какво трябва да се страхувам?

М: Идеите за „мен“ и „мое“ трябва да си отидат, за да може Реалността да е. Те ще си отидат, ако им позволите. Тогава отново се появява вашето естествено състояние, в което вие не сте нито тяло, нито ум, където няма „мен“ и „мое“, едно съвсем различно състояние. То е чиста осъзнатост за това, че си, но без идеите, че си това или онова, без никакво себеотъждествяване с нещо определено или общо. В тази чиста светлина на съзнание няма нищо, няма дори идеята за нищо. Има само светлина.

В: Има хора, които обичам. Трябва ли да се откажа от тях?

М: Просто остави твоето вкопчване в тях да си отиде. Останалото зависи от тях. Те може да загубят или не интерес към теб.

В: Как биха могли? Те не са ли мои?

М: Те са на твоето тяло, а не на теб. Или, казано по-добре, няма нищо, което да не е твое.

В: А какво ще стане с моята собственост?

М: Когато вече не съществува „мое“, за каква собственост става въпрос?

В: Моля, кажете ми, трябва ли да загубя всичко, когато загубя този „аз“?

М: Възможно е да го загубиш, възможно е и да не го загубиш. На теб ще ти е все едно. Твоята загуба ще е печалба за някого. Ти нямаш нищо против.

В: Ако не ме интересува, ще загубя всичко.

М: Щом нямаш нищо, нямаш проблеми.

В: Ще имам проблем с оцеляването.

М: Това е проблем на тялото и той ще бъде разрешен чрез ядене, пиене и сън. Има достатъчно за всички, ако бъде споделено.

В: Нашето общество се гради на придобиване, а не на споделяне.

М: Чрез споделянето ще го промениш.

В: Нямам усещането, че споделям. Но плащам данъци за моята собственост.

М: Това не е същото като доброволното споделяне. Обществото няма да се промени по принуда. Изисква се промяна в сърцето. Разбери, че нищо не е твоя собственост, че всичко принадлежи на всички. Само тогава обществото ще се промени.

В: Разбирането на един човек няма да помогне особено на развитието на света.

М: Въздействието върху света, в който живееш, ще е дълбоко. Това ще бъде един здрав и щастлив свет, който ще излъчва и общува, ще расте и ще се разширява. Огромна е силата на истинското Сърце.

В: Моля, кажете ни още.

М: Говоренето не е моето хоби. Понякога говоря, понякога не. Моето говорене е част от настоящата ситуация и не зависи от мен. Когато има ситуация, в която трябва да говоря, аз чувам себе си да говоря. В друга ситуация може да не чуя себе си да говоря. За мен е все едно. Дали говоря или не, светлината и любовта на съществото, което съм не се променят, нито са под мой контрол. Те са и аз знам, че те са. Има радостна осъзнатост, но няма някой, който да е радостен. Разбира се, има усещане за идентичност, но това е идентичността със следите на паметта, каквато е идентичността на последователността от картини върху един вечно присъстващ екран. Без светлина и екран не може да има картини. Когато знаеш, че картината е игра на светлината върху екрана, се освобождаваш от идеята, че картината е реална. Всичко, което трябва да направиш, е да разбереш, че ти обичаш Себето и че Себето те обича, и че усещането за „аз съм“ е връзката между двама ви - признак на идентичност, въпреки очевидното разнообразие. Погледни на „аз съм“ като на знак на любовта между вътрешното и външното, реалното и появяващото се. Както в един сън всичко е различно, освен усещането за „аз“, което ти дава способността да кажеш „аз сънувам“, така усещането за „аз съм“ ти дава възможността да кажеш „аз отново съм моето истинско Себе“. Аз не правя нищо и нищо не се извършва върху мен. Аз съм каквото съм и нищо не може да ми въздейства. Външно изглежда, че завися от всичко, но в действителност всичко зависи от мен.

В: Как е възможно да казвате, че не правите нищо? Не говорите ли с мен?

М: Нямам усещането, че говоря. Случва се говорене и това е всичко.

В: Аз говоря.

М: Наистина ли? Ти се чуваш, че говориш и казваш „аз говоря“.

В: Всеки казва „аз работя“, „аз идвам“, „аз отивам“.

М: Нямам възражения по отношение на разговорите на вашия език, но те изкривяват и разрушават реалността. По-точният израз би бил: „Има говорене, работене, идване и отиване“. Понеже, за да се случи нещо, трябва да има съвпадение в цялата вселена. Погрешно е да се смята, че едно определено нещо може да причини дадено събитие. Всяка причина е универсална, всеобхватна. Ако цялата вселена не допринасяше за създаването и оцеляването на вашето тяло, то не би съществувало. Напълно осъзнавам, че нещата се случват така, както се случват, понеже светът е такъв, какъвто е. За да въздействам на линията на събитията, трябва да внеса нов елемент в света и такъв фактор може да съм само аз самият, силата на любовта и разбирането, събрани в мен.

Когато тялото се роди, му се случват много неща и вие вземате участие в тях, защото приемате себе си за тяло. Вие сте като човек, който е на кино и гледа филм, смеейки се и плачейки според действието във филма, въпреки че е напълно наясно, че през цялото време той седи на мястото си, а филмът е само игра на светлината. Достатъчно е да преместиш погледа си от екрана към себе си, за да разрушиш заклинанието. Начинът на живот, по който живеете - който е поредица от физически и умствени събития, приключва, когато тялото умре. Той може да приключи още в този момент, без да се чака смъртта на тялото. Достатъчно е да преместите вниманието си към Себето и да го поддържате там. Всичко се случва сякаш има мистична сила, която създава и движи нещата. Осъзнайте, че вие не сте движещият се, а сте само наблюдател, и ще бъдете в покой.

В: Тази сила отделна ли е от мен?

М: Разбира се, че не. Но трябва да започнеш от това да си безпристрастен наблюдател. Само тогава ще осъзнаеш цялостното си същество на универсален, всеобхватен, деятел и дарител на любов. Докато си заплетен в превратностите на определена личност, не можеш да видиш нищо извън нея. Но в крайна сметка ще стигнеш до това да разбереш, че не си нито индивидуален, нито универсален, а си отвъд двете. Както писецът на писалката може да нарисува безброй картини, така безразмерният писец на осъзнатостта рисува съдържанието на огромната Вселена. Открий този писец и се освободи.

В: От какво съм създал този свят?

М: От собствените си спомени. Докато си в невежество по отношение на себе си като създател, твоят свят ще е ограничен и повтарящ се. Щом отидеш отвъд отъждествяването на себе си със своето минало, ще си свободен да създадеш един нов свят от хармония и красота. Или просто остани отвъд съществуването и несъществуването.

В: Какво ще остане от мен, ако оставя спомените да си отидат?

М: Нищо няма да остане.

В: Страх ме е.

М: Ще се страхуваш, докато не изживееш свободата и нейната благодат. Разбира се, някои спомени са необходими, за да идентифицираш и направляваш тялото, и тези спомени ще останат, но изчезва привързаността към тялото. То вече не е основа за желания и страхове. Всичко това не е особено трудно за разбиране и практикуване, но в теб трябва да има интерес. Нищо не може да се направи без интерес.

Щом разбереш, че си наръч спомени, свързани заедно от привързаността, излез отвън и погледни отстрани. Може би за пръв път ще възприемеш нещо, което не е спомен. Спираш да бъдеш господин еди-кой си, зает със собствените си дейности. Най-накрая си в покой. Разбираш, че никога не е имало нищо погрешно в света - освен самия теб, и сега всичко свършва. Повече никога няма да се хванеш в мрежата на желанията, породени от невежеството.

Вижте още:  Статии за Шри Нисаргадатта Махарадж


Източник:  https://www.amazon.com/I-Am-That-Nisargadatta-Maharaj/dp/0893860468

 . 

8 знака, че изживяваме Духовно Пробуждане

Всъщност, духовното пробуждане настъпва във всеки момент, когато правим избор. Един ден, обаче, настъпва възможност за пробуждане, което e способно да промени миналото, настоящето и бъдещото. Когато направим съзнателен избор да преминем отвъд старите вярвания и модели на подражание, започват да се появяват признаци, които са сигурни знаци за нашето духовно пробуждане.

1. Задаваме си въпроса „Кой съм аз?“*

Един от основните въпроси, които започваме да си задаваме в началото на нашия духовен път e кои сме ние всъщност. С помощта на различни учения и информация, получена от книги и Интернет насочваме поглед навътре в себе си. Започваме да осъзнаваме, че сме безгранични същества, които трупат физически опит в човешко тяло. Припомняме си, че винаги сме имали връзка със Създателя, но тя e била прекъсната от група хора, които искат да ни контролират. Тогава осъзнаваме, че сме не само свързани с нашия Първоизточник, но сме една холографска частица от Всичко, Което Е.

2. Питаме се защо сме тук

Веднъж след като сме осъзнали кои сме, започваме да търсим отговор на въпроса защо сме тук. Целта на живота е различна за всеки индивид, така че започваме да търсим духовни групи, които имат подобни на нашите интереси. Едни хора търсят извънземни същества и екзопланети, докато други са привлечени от духовни изживявания и медитация. B крайна сметка различните групи са сходни, но опаковани по различен начин и това ви дава възможност да се свържете с хора с подобни на вашите възгледи. Често правим намирането на цел в живота по-сложно, отколкото е в действителност. B повечето случаи отговорът на този въпрос е пред нас през цялото време, но енергията ни e билa насочена в друга посока. Ако вършите неща, които ви карат да се чувствате щастливи, без да наранявате други хора, виe сте открили вярната пътека към целта на живота cи.

3. Животът ни се обръща с главата надолу

След като осъзнаем, че сме духовни същества във физическо тяло, ясно виждаме, че живеем в свят, в който всичко е обърнато с главата надолу. Тогава започваме да вършим нещата правилно и да изтегляме енергията си от системата, която е създадена да ни пороби и контролира. Започваме да разбираме тайните кодове, вплетени в символи и вградени с хитрост и магически заклинания, които не действат в наш интерес. Научаваме се как да заменим тази черна магия с бяла магия и започваме да виждаме себе си с по-голяма яснота и целеустременост.

4. Започваме да се сблъскваме със синхроничности отвъд съвпаденията

Синхроничностите ca знак, че сте поели по-най-високите духовни пътища. Например това може да е повтарянето на определен израз или дума, които срещате по няколко пъти на ден продължителен период от време. Често хората поглеждат към часовника си точно когато часът e 11:11 или 22:22 и т.н. Нещата в живота ни започват да се развиват безпроблемно и по-често имаме предчувствия или дежа́ вю. В крайна сметка разбираме, че реалността, в която живеем, е една матрица, сравнима с телевизионно шоу. Ако не ви харесва това, което виждате, се научавате да го променяте чрез смяна на честотата или канала.

5. Прекъсваме много от старите cи връзки и влизаме в няколко много важни нови взаимоотношения

С напредъка в духовното ни развитие, творческата енергия, от която сме изградени, започва да вибрира с по-висока честота. Toвa ускорение променя начина, по който влияем на другите и дори може да накара някои хора да се чувстват некомфортно. Възможно е те да започнат да се отдалечават от нас, защото се включва защитният им механизъм и егото им създава извинение за това, че не искат вече да са около нас. Задейства се Универсалният закон за вибрационно привличане и нивата на нашите вибрации започват да привличат като магнит хората, които са на същата вибрационна честота. Поради тази причина ние може внезапно да сменим работата си или да започнем да преследваме мечта, която винаги сме искали да осъществим. Може да сменим местоживеенето си с място, където имаме възможност да създадем нови духовни взаимоотношения.

6. Освобождаваме се от материални притежания

"Пролетното почистване" може да започне по всяко време на годината, когато осъзнаем, че сме заобиколени от излишни материални неща, които ни дърпат надолу. Древната практика Фън Шуй взема под внимание това, че положителният енергиен поток в една стая или къща може да донесе хармония на тези, които я обитават. Хората, минали през този преход, осезаемо усещат намаляване на натоварването и освобождаване при раздялата c ненужните вещи. Започваме да осъзнаваме, че манията за материални притежания промива нашите мозъци и това ни тежи, като държи вибрационните ни полета на по-ниска честота.

7. Осъзнаваме, че Любовта е основният градивен елемент

Едно от най-големите достижения на духовното пробуждане е премахването на защитните прегради около нашите сърца. На повечето хора са им разбивали сърцата, без значение дали става въпрос за провалена интимна връзка, предателство от добър приятел или дори дете, което напуска дома, за да учи в университет. Положителните събития включват раждане на дете или намиране на здрава връзка, която да ви позволи да извървите заедно пътя на духовно пробуждане. Способността да привлечете най-подходящия партньор или сродна душа започва с това да обичате себе си и това, което сте. Верижна реакция от събития ще се случи и ще ви изчисти от заклещената негативна енергия, подготвяйки ви за една здравословна и любяща връзка. Ако сте открили вашата сродна душа преди духовното пробуждане ще знаете, че разполагате с човек до себе си, който ще ви подкрепя, докато заедно израствате духовно.

8. Запазваме спокойствие по време на буря

Осъзнавайки, че сме се пробудили духовно в този живот, ние започваме да променяме възприятията си от страх и борба за оцеляване към любов и прошка. Когато се освободим от борбата за оцеляване и страха от смъртта, ние създаваме пространство вътре в нас, което променя нашето минало и програмира нашето бъдеще. Тогава обикновено се появява и силният копнеж да сме в услуга и да помагаме на другите.

Споделен стремеж към свобода

Следвайки стъпките по пътя на духовното ви пробуждане, ще достигнете до най-висшето състояние на любов и щастие. Промяната на света започва от всеки отделен човек и отразява отговорността, информираността и намеренията на индивидуално ниво.

Когато обичаме себе си, ние създаваме пространство и за любов към другите. Отпадат всички стремежи за господство, конкуренция и разногласия и отговорите на всички въпроси стават достъпни на индивидуално равнище. Увеличаването на броя на духовно пробудените хора оказва своето въздействие върху цялата планета. Този процес ще продължи, докато не се освободим напълно и заедно създадем една Нова Реалност.

* Моят отговор на въпроса "Кой съм аз?"


Източник:  http://themindunleashed.com/2014/11/8-clues-experiencing-spiritual-awakening.html

 . 

Търсенето на щастие е страдание

По „Аз съм ТОВА“ на 
Шри Нисаргадатта Махарадж

Въпрос: Идвам от Англия и съм на път за Мадрас. Там ще се срещна с моя баща и ще пътуваме с кола чак до Лондон. Аз ще уча психология, но все още не знам какво да правя, когато получа диплома. Може да опитам индустриална психология или психотерапия. Моят баща е общопракти-куващ лекар - бих могъл да тръгна по неговия път. Но това не изчерпва интересите ми. Имам въпроси, които не се променят с времето. Разбрах, че вие имате някои отговори на подобни въпроси и това ме накара да ви посетя.

Махарадж: Чудя се дали съм точният човек, който да отговори на въпросите ти. Аз не знам много за нещата и хората. Знам само, че съм, а това и ти го знаеш. Ние сме равни.

В: Разбира се, че знам, че съм. Но не знам какво означава това.

М: Това, което смяташ за „аз“ в твърдението „аз съм“, не си ти. Естествено е да знаеш, че си, но да знаеш какво точно си, изисква голямо изследване. Ще трябва да проучиш цялото поле на съзнанието и да отидеш отвъд него. За целта трябва да намериш правилния учител и да създадеш условията, необходими, за да се направи откритието. Най-общо казано има два пътя - външен и вътрешен. Или живееш с някого, който знае Истината и се отдаваш тотално на неговото ръководство и формиращо влияние, или търсиш вътрешно ръководство и следваш вътрешната светлина, накъдето и да те води тя. И в двата случая трябва да пренебрегнеш личните си желания и страхове. Учиш или чрез близост, или чрез изследване - пасивен или активен начин. Или се оставяш на течението на реката на живота и любовта в лицето на твоя гуру, или правиш собствени усилия, воден от вътрешната си звезда. И в двата случая трябва да продължаваш, трябва да бъдеш искрен и решителен. Много рядко са хората, които имат късмета да срещнат някого, заслужаващ доверие и любов. Повечето трябва да поемат по трудния път, пътя на интелигентността и разбирането, на разграничаването и непривързаността (вивека-вайрагя). Този път е отворен за всички.

В: Имам късмет, че съм дошъл тук, и въпреки че утре си тръгвам, един разговор с вас може да окаже влияние върху целия ми живот.

М: Да, щом веднъж си кажеш: „Искам да открия Истината“, това дълбоко ще повлияе на живота ти. Всички твои умствени и физически навици, чувства и емоции, желания и страхове, планове и решения ще претърпят радикална трансформация.

В: След като настроя ума си към търсене на Реалността, какво да направя след това?

М: Зависи от твоя темперамент. Какъвто и начин да избереш, ако си искрен и решителен, ще бъдеш отведен до целта. Решаващият фактор са искрените усилия.

В: Какъв е източникът на искрените усилия?

М: Това е инстинктът за връщане у дома, същият, който кара птицата да се връща в гнездото си, а рибата в планинския поток, където се е родила. Семето се връща в земята, когато плодът е узрял. Всичко е в узряването.

В: Какво ще ме накара да узрея? Необходим ли ми е опит?

М: Вече имаш целия опит, който ти е необходим, иначе не би дошъл тук. Не е необходимо да трупаш още, по-скоро трябва да отидеш отвъд опита. Всяко усилие, което правиш, всеки метод (садхана), който следваш, просто ще породи още опит и изживявания, няма да те отведе отвъд. Няма да ти помогне и четенето на книги. Те ще обогатят твоя ум, но личността ти ще остане недокосната. Ако очакваш каквито и да са ползи от твоето търсене - материални, ментални или духовни, си пропуснал смисъла. Истината не дава предимство. Тя не ти дава по-висшестоящо положение, нито власт над другите. Всичко, което ще получиш, е истината и свободата от измамното.

В: Със сигурност истината дава сила да помагаш на другите.

М: Това е просто въображение, макар и благородно! Разделяш хората на почтени и непочтени и молиш почтения да помогне на непочтения.

Ти разделяш, ти оценяваш, ти съдиш и обвиняваш - в името на истината унищожаваш самата Истина. Самото твое желание да формулираш истината я отрича, защото тя не се съдържа в думите. Истината може да се изрази само в отричането на лъжата, и то в действие. За целта трябва да видиш измамното като измамно (вивека) и да го отхвърлиш (вайрагя). Изоставянето на измамното е освобождение и изпълване с енергия. Това отваря пътя към съвършенството.

В: Кога ще разбера, че съм открил Истината?

М: Когато не възникват идеи като „това е истина“, „онова е истина“. Истината не натрапва себе си, тя е да видиш измамното като измамно и да го отхвърлиш. Безполезно е да се търси Истината, ако умът е сляп за лъжата. Умът трябва да бъде напълно очистен от измамното, преди в него да изгрее Истината.

В: Но какво е измамно?

М: Това, което няма съществуване, е измамно.

В: Какво имате предвид под няма съществуване? Измамното е там – твърдо като пирон.

М: Това, което противоречи на себе си, няма съществуване. Или има само мимолетно съществуване, което е едно и също. Понеже това, което има начало и край, няма среда. То е кухо. То има само име и форма, дадени му от ума, но няма нито субстанция, нито същност.

В: А кое има?

М: Това, което не зависи от нищо, за да съществува, което не се появява, когато Вселената се появява, нито залязва със залеза на Вселената, което не се нуждае от доказателство, но придава реалност на всичко, до което се докосва. Природата на измамното е такава, че то за момент изглежда реално. Човек би могъл да каже, че истинското се превръща в баща на измамното. Но измамното е ограничено във времето и пространството и е рожба на обстоятелствата.

В: Как да изхвърля измамното и да съхраня реалното?

М: С каква цел?

В: За да живея по-добър, по-удовлетворяващ живот – цялостен и щастлив.

М: Всичко, което е заченато в ума, задължително е измамно, тъй като със сигурност е относително и ограничено. Реалното не може да бъде възприето от ума и впрегнато за постигане на някаква цел. То трябва да бъде желано заради самото него.

В: Как мога да искам немислимото?

М: Какво друго си струва да искаш? Разбира се, Реалността не може да се иска така, както се иска нещо. Но можеш да видиш нереалното като нереално и да го отхвърлиш. Изхвърлянето на измамата е това, което открива пътя на Истината.

В: Разбирам, но как изглежда това във всекидневния живот?

М: Измамното има за основа себичния интерес и загрижеността за себе си. Твоят ежедневен живот вибрира между желанието и страха. Наблюдавай го съсредоточено и ще видиш как умът приема безброй имена и форми, като река, която се пени между камъни. Проследи всяко действие до неговия себичен мотив и се вглеждай внимателно в мотива, докато той се разтвори.

В: За да живее, човек трябва да се грижи за себе си, да изкарва пари.

М: Не е нужно да се печели, но може да се налага заради жена и деца. Можеш да продължиш да работиш заради другите. Дори да се поддържаш жив може да е жертва. Няма каквато и да било необходимост да бъдеш себичен. Отхвърли всеки себичен мотив веднага щом го видиш и няма да е нужно да търсиш Истината - Истината ще те намери.

В: Има някакъв минимум на нуждите.

М: Те не са ли били задоволени от зачатието ти? Отхвърли веригите на грижите за себе си и бъди това, което си - интелигентност и любов в действие.

В: Но човек трябва да оцелява!

М: Не можете да не оцелеете! Твоето реално аз е вечно и е отвъд раждането и смъртта. А тялото ще оцелее толкова дълго, колкото е необходимо. Не е важно дали ще живее дълго. Пълноценният живот е по-добър от дългия.

В: Кой може да каже какво е пълноценен живот? Това зависи от културната ми среда.

М: Ако търсиш Реалността, трябва да се освободиш от произхода и образованието си, от всека културна обособеност, от всички мисловни и емоционални модели. Трябва да отхвърлиш дори идеята, че си мъж или жена, или дори човек. Океанът на живота съдържа всичко, не само хората. Така че първо изостави всички дефиниции за себе си, спри да мислиш за себе си като такъв и такъв, като еди-какво си, като това или онова. Изостави загрижеността за себе си, не се тревожи за благополучието си - материално или духовно, изостави всяко желание - грубо или фино, спри да мислиш за каквито и да било постижения. Ти си завършен тук и сега, не се нуждаеш от нищо. Това не означава, че трябва да бъдеш безмозъчен и безразсъден, непредпазлив и безразличен – трябва да си отидат само основните безпокойства за себе си. Трябва ти храна, дрехи и покрив за теб и семейството ти, но това няма да създаде проблеми, докато не приемеш алчността за нужда. Живей в хармония с нещата такива, каквито са, а не както си ги представяш.

В: Какво съм аз, ако не съм човек?

М: Това, което те кара да смяташ, че си човек, не е човек. То е точка в съзнанието – без размери, нищо. Всичко, което можеш да кажеш за себе си, е: „Аз съм“. Ти си чисто съществуване-осъзнатост-блаженство. Когато осъзнаеш това, ще дойде краят на търсенето. Разбираш го, когато видиш, че всичко, което си смятал за себе си, е само представа, и останеш отстранен в чистото осъзнаване на преходното като преходно, на въображаемото като въображаемо, на нереалното като нереално. Това изобщо не е трудно, но е необходима непривързаност. Това, което затруднява виждането, е вкопчването във фалшивото. Веднъж щом разбереш, че на фалшивото му е необходимо време, и че това, което се нуждае от време, е фалшиво, вече си много близо до Реалността, която е безвременна, винаги в настоящето. Вечността във времето е само вечно повторение - като движението на часовниковата стрелка. Потокът непрестанно тече от миналото към бъдещето, една празна вечност. Реалността е тази, която прави настоящето толкова жизнено, толкова различно от миналото и бъдещето, които са единствено в ума. Ако ти трябва време, за да постигнеш нещо, то това нещо е фалшиво. Реалното е винаги с теб - не е нужно да чакаш, за да бъдеш това, което си. Само не позволявай на ума си да излиза да търси извън твоето себе. Когато искаш нещо, задай си въпроса: „Това наистина ли ми е нужно?“, и ако отговорът е не, просто го зарежи.

В: Не трябва ли да съм щастлив? Може и да не се нуждая от нещо, но ако то ме прави щастлив, не трябва ли да го сграбча?

М: Нищо не може да те направи щастлив, освен това, което си. Цялото преследване на щастие е страдание и води до още повече страдание. Единственото щастие, заслужаващо името си, е естественото щастие на съзнателното съществуване.

В: Не трябва ли да премина през много изживявания, преди да мога да постигна такова високо ниво на съзнание?

М: Изживяванията оставят само спомени и допълват товара, който и без това е достатъчно тежък. Не са ти нужни повече изживявания. Миналите са достатъчни. И ако чувстваш, че са ти нужни повече, вгледай се в сърцата на хората около теб. Ще откриеш голямо разнообразие от изживявания, през които не би могъл да преминеш и за хиляди години. Учи се от мъките на другите и спаси себе си от твоите собствени. Това, от което се нуждаеш, не са изживявания, а свобода от изживявания. Не бъди алчен за изживявания - не се нуждаеш от никакви.

В: Вие не преминавате ли през изживявания?

М: Нещата се случват около мен, но аз не вземам участие в тях. Дадено събитие става изживяване, само ако съм емоционално ангажиран с него Аз съм в завършено състояние, което не търси да се подобрява. За какво биха ми послужили някакви изживявания?

Б: На човек му е необходимо знание, обучение.

М: За да боравиш с нещата, е необходимо знание за тях. За да се разбираш с хората, ти трябва проницателност и съпричастност. За да се занимаваш със себе си, не се нуждаеш от нищо. Бъди това, което си - съзнателно същество, и не се отклонявай от себе си.

Б: Университетското образование е най-полезно.

М: Без съмнение то ти помага да си изкарваш прехраната, но не те учи как да живееш. Ти си студент по психология. Това може да ти помогне при дадени обстоятелства. Но можеш ли да живееш чрез психология? Животът е достоен за името си само когато отразява Реалността в действие. Нито един университет няма да те научи как да живееш така, че когато настъпи момента на смъртта да можеш да кажеш: „За живях добре Не ми е нужно да живея отново.“ Затова се правят толкова много грешки и толкова много неща остават недовършени. Повечето хора не живеят, а вегетират. Те просто събират изживявания и обогатяват своите спомени. Но всяко изживяване е отричане на Реалността, която не е нито сетивна, нито идейна, нито е от тялото, нито от ума, въпреки че включва и двете, и е отвъд тях.

В: Но изживяването, опитът е много полезен Чрез изживяване се учиш да не пипаш пламъка.

М: Вече ти казах, че знанието е най-полезно при боравенето с нещата. Но то не ти казва как да се разбираш с хората или със себе си, как да живееш живота. Не говорим за каране на кола или печелене на пари. За това ти е необходим опит. Но материалното знание няма да ти помогне, за да бъдеш светлина за себе си. Необходимо ти е нещо по-интимно и по-дълбоко от посредничеството на знанието, за да бъдеш себе си в истинския смисъл на думата. Външният ти живот не е от значение. Можеш да станеш нощен пазач и да живееш щастливо. Това, което си отвътре е съществено. Трябва да спечелиш вътрешен мир и радост. Това е много по-трудно от печеленето на пари. Нито един университет не може да те научи да бъдеш себе си. Единственият начин да го научиш е чрез практика. Веднага започни да бъдеш себе си. Изхвърли всичко, което не си и отиди още по-дълбоко. Както човекът, който копае кладенец, изхвърля всичко, което не е вода, докато не достигне водоносните слоеве, така ти трябва да изхвърлиш това, което не е твое собствено, докато не остане нищо за отричане. Тогава ще откриеш, че това, което е останало, не е нищо, за което умът може да се закачи. Ти дори не си човек. Ти просто си - точка на осъзнатост, разширяваща се едновременно с времето и пространството, но отвъд двете, крайната причина, но самата тя безпричинна. Ако ме попиташ „Кой си ти?“ моят отговор би бил: „Нищо определено. И все пак съм.“

В: Ако не си нещо определено, би трябвало да си всеобхватен.

М: Какво е да бъдеш всеобхватен - не като концепция, а като начин на живот? Да живееш всеобхватно означава да не разделяш, да не противопоставяш, означава да разбираш и обичаш всичко, с което влизаш в контакт. Да можеш искрено да кажеш: „Аз съм светът, светът е мен, аз съм си у дома в света, а светът е мой. Всяко съществуване е мое съществуване, всяко съзнание е мое съзнание, всяка мъка е моя мъка и всяка радост е моя радост - това е всеобхватен живот.“ И все пак моето реално съществуване, както и твоето, е отвъд всеобхватността, и следователно отвъд категориите „отделно“ и „всеобхватно“. То е, каквото е, напълно самосъдържащо се и независимо.

В: Трудно ми е да разбера.

М: Трябва да си дадеш време да обмислиш задълбочено тези неща. Браздите в мозъка ти трябва да бъдат изтрити, но без да се формират нови. Трябва да осъзнаеш себе си като неподвижното зад и отвъд подвижното, безмълвният свидетел на всичко, което се случва.

В: Това означава ли, че трябва да се откажа от всяка идея за активен живот?

М: Не, изобщо не. Ще има сватба, деца, ще има печелене на пари, за да се поддържа семейството - всичко това ще се случи по един естествен път на събитията, тъй като съдбата трябва да осъществи себе си. Ще преминеш през нея без съпротива, изправяйки се пред задачите според тяхната поява, с внимание и грижа, независимо дали са малки или големи. Но основното отношение ще бъде на любяща непривързаност, на огромно доброжелателство, без очакване на възвръщаемост, на непрекъснато даване без искане. В брака ти не си нито съпругът, нито съпругата - ти си любовта между двамата. Ти си яснотата и добротата, които въвеждат порядък и щастие във всичко. Може да ти изглежда неясно, но ако се замислиш малко, ще откриеш, че мистичното е най-практично, защото прави живота ти творчески щастлив. Съзнанието ти се издига до по-висши измерения, от които виждаш всичко по-ясно и с по-голяма интензивност. Ти осъзнаваш, че личността, която си станал при раждането си и която ще престанеш да бъдеш при смъртта, е временна и фалшива. Ти не си чувствената, емоционална и  интелектуална личност, прикована от желания и страхове. Открий своето истинско същество. Фундаменталният въпрос на всяка философия и психология е „Какво съм аз?“ Навлез дълбоко в него.

Вижте още:  Статии за Шри Нисаргадатта Махарадж


Източник:  https://www.amazon.com/I-Am-That-Nisargadatta-Maharaj/dp/0893860468

 . 

7 неща от живота ти, които е добре да пазиш в тайна

Успешният и щастлив живот крие своите тайни, а ти трябва да се научиш да не споделяш всичко със всички. 

Пази тайна за... 

1. Бъдещите ти планове и амбиции 

Никога не споделяй идеите си за бизнес и развитие. Никога не знаеш кой може да се промъкне и да осъществи плановете ти вместо теб. 

2. Добрите дела, които си вършил 

Доброто не се прави, за да се споделя, а за да носи щастие на този, на когото си го дарил. Най-добрите дела са безкористни. Всички знаем това. 

3. Промените, които правиш в живота си 

Не разправяй наляво и надясно, че си си намерил ново жилище, че имаш нова кола, че си превъзмогнал страх или ти се е сбъднала мечта. Хората могат да бъдат много завистливи. 

4. Любовния ти живот 

Нито дума! Най-неприкосновеното нещо, което е истинско, само когато е споделено с любимия човек. Не разтръбявай наляво и надясно колко си щастлив и влюбен. Злобата е погубвала не една и две връзки.

5. Каква ти е заплатата 

Това е тайна, която засяга само теб и най-близките ти хора. Няма нужда да споделяш на всеки приятел колко пари ти дават или колко спестявания си натрупа. Колкото по-малко знаят, толкова по-добре.

6. Личните ти проблеми 

Тема ТАБУ! Българинът има особено влечение към това да разправя личния си живот на всеки. Това е изключително грешно и хората помнят най-много лошите неща и клюките. Те винаги ще те свързват с това, което си им споделил. 

7. Минали лоши случки 

Никой не би трябвало да съди за теб по миналото ти. Остави всичко там и продължи напред. Не разказвай неволите си от миналото, това засяга само теб.

И едно, като бонус:

8. Духовните ти търсения 

Не споделяй своите мисли за Бог, Вселената, живота и смъртта. Това е само твое тълкуване, а не обективна истина и рискуваш да изглеждаш снизходителен към другите, когато се опитваш да ги убедиш, че ти си прав, а те грешат. Само в много редки случаи някой ще се възползва от твоите идеи по тези въпроси.

Източник:  https://www.actualno.com/curious/7-neshta-ot-jivota-ti-koito-vinagi-trjabva-da-pazish-v-tajna-news_586797.html

 .