Екхарт Толе: Ръководство за трансформиране на живота ви

Духовният учител 
Екхарт Толе 
споделя тайната за постигане 
на вътрешен мир.

Покоят идва, когато станете едно с Настоящия момент. Тогава се чувствате у дома – защото сте у дома.

Прошката идва естествено, веднага след като осъзнаете, че миналото не може да надделее над Силата на Настоящето.

Хората не осъзнават, че Настоящето е всичко, което съществува; няма минало или бъдеще, освен като спомен или очакване в ума ви.

Съществуват два начина да бъдете нещастни: единият е, когато не получавате това, което желаете и другият – когато получавате това, което желаете. Ако си мислите, че това, онова или трето нещо ще ви направи щастливи, когато го получите, отново ще се фокусирате в следващия момент – никога не присъствайки пълно в този момент, който е всичко, което имате.

Благодарността е същественa част от това да бъдете присъстващи. Когато навлезете дълбоко в Настоящето, благодарността възниква спонтанно.

Ако си мислите, че когато излезете във ваканция или откриете идеалния партньор или си намерите по-добра работа или по-добро място за живеене или каквото и да е друго, тогава накрая ще бъдете щастливи, това означава, че сте се загубили в бъдещето.

Всяко его желае да бъде специално. Ако не може да бъде специално, като превъзхожда другите, то може да бъде доста щастливо, бидейки особено нещастно.

Вместо да се питате дали можете да бъдете свободни някога, понеже „някога“ е огромно количество от бъдеще време, попитайте се можете ли да бъдете свободни в този момент. Единственото място, където можете или се нуждаете да бъдете свободни е този момент. Не в остатъка от живота ви. Точно сега.

Спомените са мисли, които възникват. Те не са реални. Само когато вярвате, че са реални, само тогава те имат власт над вас. Но когато осъзнаете, че това е просто друга мисъл, изплувала от миналото, тогава вие можете да я обгърнете с пространство. Така мисълта не може повече да ви държи в хватката си.

Егото обича вината. То обича да обвинява другите. Ако това не му е достатъчно, започва да обвинява себе си. Разбира се, всяко човешко същество е вършило в миналото неща, за които сега съжалява. Наивни и глупави постъпки. Но трябва да осъзнаете, че вашата същност, това, което в действителност сте, не се намира в миналото или в мислите ви за миналото.

Веднъж като осъзнаете, че първичната цел в живота ви е вътрешната (да се пробудите за истинската си същност – бел. пр.) и това стане основната ви цел, вторичната, външната цел попада на мястото си. Когато сте верен на Живота и верен на Настоящето, животът ще ви донесе това, което е най-подходящо и съобразено с вътрешната ви цел.

Вие можете винаги лесно да разпознаете дали нещо идва от егото по това, че когато го получите, то не ви удовлетворява.

Вие сте Живот, който е вечен. И когато се потопите в тишина е лесно да усетите, че под индивидуалността ви има една Живост. Има Присъствие, има Съзнание, което е извън времето. И това е Животът отвъд формата на живот, която сте.

Източник: https://www.pinterest.com/pin/212302569914462536/


 . 

Хенри Дейвид Торо - мисли

По "Уолдън или Живот в гората" 

на Хенри Дейвид Торо

"Докато пишех тия страници, по-точно повечето от тях, живеех сам в гората, на миля разстояние от най-близките съседи, в къща, която си бях построил без ничия помощ на брега на езерото Уолдън край Конкорд, щата Масачусетс, и изкарвах прехраната си единствено с труда на двете си ръце. Това продължи две години и два месеца. Понастоящем отново временно пребива-вам в цивилизования свят..."

Така започва световно известният бестселър на американския писател трансценденталист Хенри Дейвид Торо "Уолдън или Живот в гората", завършен през 1854 год. За Торо и "Уолдън" можете да намерите много материали в Интернет.

Последната глава от книгата е "Заключение". Откъси от нея предлагам на вашето внимание.

"Светът е по-широк от представите ни за него."

"Бъди Колумб за цели нови континенти и светове в самия себе си, откривай нови пътища - но не за търговия, а за мисли. Всеки човек е владетел на царство, в сравнение с което земната империя на руския цар е като детска играчка, като могилка, щръкнала над леда."

"Вслушай се в съвета на древния философ: "Познай себе си!" За това са нужни зоркост и смелост."

"Ако човек уверено върви към своята мечта и се стреми да живее по нейните повели, очакват го висини, невероятни за всекидневното трезвомислие."

"Ако си строил въздушни кули, трудът ти не е отишъл напразно - точно там им е мястото. Остава само да им иззидаш основите."

"Има и такива, които проглушават ушите ни, че ние, американците и изобщо днешните хора, сме били интелектуални джуджета в сравнение с древните или дори с елизабетинците. И какво от това? Живо куче струва повече от мъртъв лъв. Да не би човек да трябва да се обеси за това, че принадлежи към пигмейско племе, наместо да се опита да стане най-големият сред пигмеите? Нека всеки си гледа работата и се помъчи да бъде това, за което е роден."

"Защо е нужно тъй отчаяно да се стремим към успех - и то в най-отчаяни начинания? Ако човек не е в крак с другарите си, то е, защото навярно чува друг барабанчик. Оставете го да марширува под музиката, която чува, независимо какъв е нейният ритъм и колко отдалече иде."

"Говорете това, което имате да кажете, а не онова, което се очаква от вас. Истината е винаги по-добра от притворството."

"Колкото и да е жалък животът ти, приеми го и го живей; не бягай от него и не го проклинай. Той не е по-лош от теб."

"Спокойният духом може да живее в доволство, спохождан от радостни мисли, без значение дали обитава дворец или не."

"Често си мисля, че градските бедняци водят възможно най-независимото съществуване."

"Повечето хора смятат, че е под достойнството им да се препитават от милостиня, но обикновено се оказва, че не е под достойнството им да го правят с нечестни средства, което всъщност е унизителното."

"Бедността трябва да се отглежда като градинско цвете, като босилек."

"Не гледай все към новото - било дрехи или приятели. Преобърни старите; върни се към тях."

"Нещата не се променят - променяме се ние."

"Ако трябваше да прекарам целия си живот като паяк в някой тавански ъгъл, светът би бил все тъй широк за мен, щом разполагам с мислите си."

"С излишни пари се купуват само излишни неща. Богатството е непотребно, за да разполагаш с необходимото за душата."

"Не искам ни любов, ни пари, ни слава - дайте ми истината. Седях веднъж на трапеза, която раболепни слуги отрупваха с разкошни ястия и вина, но искреност и истинност нямаше, та си тръгнах гладен от тоя негостоприемен дом."

"Не твърдя, че Джон или Джонатан ще проумеят всичко това; но такава е същината на утрото, което никога не настъпва просто с изтичането на времето. Светлината, която заслепява очите ни, е за нас непрогледен мрак. Изгрява само оная зора, за която сме се пробудили. Денят предстои. Слънцето е само утринна звезда."

1854


 . 

За съденето на другите

По американския духовен учител и автор
на бестселъра "Бъди тук сега"  
Рам Дас

Наблюдавайте как умът ви съди (преценява). Осъждането идва отчасти от вашия собствен страх. Вие съдите други хора, защото не се чувствате комфортно със себе си. Съдейки, вие разбирате къде стоите в сравнение с другите. Съдещият ум е много сепаративен. Той разделя. Разделянето затваря сърцето ви. Ако затворите сърцето си за някого, вие продължавате вашето и неговото страдание. Изоставянето на преценката означава да се научите да оценявате вашите затруднения и затрудненията на другите с отворено сърце, вместо с осъждане. Тогава можете да позволите на себе си и другите просто да бъдете, без разделение.

Единствената игра в живота е играта на съществуване, която включва висини и спадове. Всеки път, когато отблъсквате нещо, то си остава там. Купчината боклук под килима става много голяма. Вашите спадове всъщност се оказват по-интересни от висините ви, защото провалите ви показват къде грешите, върху какво трябва още да поработите.

Просто кажете: "Благодаря за урока." Не е нужно да преценявате другия. Трябва да работите върху себе си.

Когато някой провокира гнева ви, единствената причина, поради която се ядосвате, е че се вкопчвате в това как смятате, че нещата трябва да бъдат. Вие отричате как са в действителност. Тогава разбирате, че очакванията на вашия ум са причината, създаваща собствения ви ад. Когато се разочаровате, че нещо не става така, както сте мислили, че трябва бъде, изследвайте начина си на мислене, а не само нещото, което ви фрустрира. Ще видите, че голяма част от емоционално страдание е създадено от вашите модели за това, каква трябва да бъде Вселената и вашето нежелание да й позволите да бъде такава, каквато е.

Източник: https://www.ramdass.org/judgment-others/


  .