23 януари 2015

Пътят към освобождението


по "Себеизследването"
на Шри Рамана Махарши


Ученик: Защо пътят към освобождението трябва да се преподава различно за всеки? Няма ли това да създаде объркване в умовете на аспирантите?

Учител: Във Ведите са посочени няколко пътя, в съответствие с различната степен на развитие на стремящите се. Все пак, понеже освобождението не е нищо друго освен унищожаването на ума, всички усилия имат за своя цел контрола на ума. Въпреки че формите на медитация може да изглеждат различни една от друга, накрая всички стават едно. Няма съмнение в това. Всеки може да възприеме този път, който приляга на зрелостта на неговия ум.

Контролът на прана, който е йога, и контролът на ума, който е джнана*, са двете основни средства за унищожаването на ума. За някои първото може да изглежда по-лесно, а за други второто. Но все пак джнана е, като да укротиш буен бик, примамвайки го със зелена трева, докато йога е да го контролираш чрез използване на сила. Така мъдрите казват, че има три степени на развитие на стремящите се. Най-горната е постигането на целта, като накараш ума да стои твърдо установен в Себето чрез разкриване на природата на Реалното посредством Ведантическо изследване и чрез виждане на собственото себе и всички неща като природата на Реалното. Средната степен е да накараш ума да стои в Сърцето чрез кевала кумбхака (задържане на дъха) и продължително медитиране върху Реалното. И най-ниската степен е достигането на това състояние постепенно, посредством контрол на дишането и т.н.

Умът трябва да бъде накаран да почива в Сърцето до унищожаването на "аз-мисълта", която е форма на невежество, установена в Сърцето. Това само по себе си е джнана; и единствено това е дхяна (медитация). Останалото е просто различие в думите и текстовете. Така прокламират свещените писания. Следователно, ако човек съумее да държи ума в Себето чрез едно или друго средство, не трябва да се тревожи за други неща.

Великите учители са учили също, че преданоотдаденият е по-велик от йогина**, че средството за освобождението е предаността, която е с природата на съзерцаването на собственото Себе***.

И така, това е пътят към осъзнаването на Брахман, който е различно наричан като Дахара Видя, Брахма Видя, Атма Видя и т.н. Какво повече може да се каже от това? Всеки трябва да разбере останалото интуитивно.

Свещените текстове учат на различни методи. След като анализирали всичките, Великите декларирали, че това е най-директното и най-доброто средство.


____________________

* Виждането на всичко като Реалността, съгласно свещените текстове: "Аз съм Брахман - един без втори".
** "От всички йогини, само този, който почива с непоколебим ум и любов в Мен, ми е най-скъп." - Бхагавад гита.
*** "От средствата за освобождение може да се каже, че единствено бхакти (предаността) е най-висшето, понеже бхакти е постоянното съзерцаване на Себето." - Вивекачудамани.


© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

22 януари 2015

Извадки от Бхагавад гита


Бхагавад гита
Много световноизвестни личности са коментира-ли Бхагавад гита - една от най-четените книги на индуизма. Сред тях са Шанкара (който в 8-ми век установява и фиксира текста на поемата), Парамаханса Йогананда (автор на бестселъра "Автобиография на един йогин"), Махариши Махеш Йоги (създател на техниката "Трансцендентална медитация"), Бхактиведанта Свами Прабхупада (Международно общество за Кришна-съзнание), Шри Ауробиндо, Махатма Ганди, Айнщайн и др. 

В книгата "Събрани произведения" на Рамана Махарши е включена глава "Божествената песен". Там е описано как ученик се оплакал на Шри Рамана, че е трудно да се запомнят всичките седемстотин стиха на Бхагавад гита и попитал дали има един стих, който е квинтесенция на Гита. Бхагаван тогава споменал Глава X, стих 20: 
"Аз съм Себето, о, Гудакеша, в сърцевината на всичко живо.
Аз съм Началото и Средата, както и Края на всичко живо".

По-късно Рамана Махарши избрал четиридесет и два стиха (от които цитираният горе е четвъртият) и ги аранжирал в подходящ ред, за да служат като ръководство.

Тъй като преводът на "Събрани произведения" на Рамана Махарши не е много точен, долу включвам избраните и аранжирани от Бхагаван стихове, но в превод на Владимир Левчев по дословния превод от санскрит на Йорданка Пейчинова.

Позволил съм си още една малка промяна - навсякъде думата Атман е заменена с наложилата се напоследък дума Себе (The Self).

1. Арджуна каза:
Искам да чуя от теб, о, Сияйни, за материята - Пракрити 
и за Пуруша - Духа, за Полето, Познавача му, Знанието, Предмета.
XIII.1-a

2. Върховносияйния каза:
Това твое тяло, о, Каунтея, се нарича Поле. За мъдреците
Познавач на полето е този, който го познава наистина.
XIII.1

3. Аз, о, Бхарата, съм Познавачът на полето във всички полета.
Познавач и Поле който знае - само той според мен знае истината.
XIII.2

4. Аз съм Себето, о, Гудакеша, в сърцевината на всичко живо.
Аз съм Началото и Средата, както и Края на всичко живо.
X.20

5. Смъртта за роденото е неизбежна, както за мъртвото е неизбежно
новото раждане - и не бива за неизбежното да се тъгува.
II.27

6. То (Себето) нито се ражда, нито умира. То съществува и не престава
отвъд раждане, смърт и промени - с телесната гибел то не изчезва.
II.20

7. Ненаранимо, неизгоримо, неовлажнимо, неизсушимо,
то е безкрайно и всепроникващо, неизменно - единствено, вечно.
II.24

8. Не може да бъде унищожено Онова, чрез което всичко живее.
Онова - което е въплътено - никой не може да го погуби.
II.17

9. Нереалното не съществува. Реалното винаги съществува.
Така битието познават тези, които виждат самата същност.
II.16

10. Както ефирът (етерът) всепроникващ е чист, понеже е недосегаем,  
така и Себето във всяко тяло е чисто - не го докосва материята.
XIII.32

11. Там слънце не грее, луна не свети - там не гори световният огън.
Стигналите дотам не се връщат: там е Мойта върховна обител.
XV.6

12. Непреходното Непроявено се нарича върховно движение.
Постигне ли го - човек не се връща. То е върховната Ми обител!
VIII.21

13. Без гордост, илюзии или привързаност, без лични цели - слят с висшето Себе,
свободен от двойственост - тъга и радост, човек постига целта - непреходност.
XV.5

14. Който не спазва определеното от множеството свещени писания,
а действа по лични подбуди - лишен е от щастие, мъдрост и път нагоре.
XVI.23

15. И който вижда, че Бог пребивава във всички живи неща - без разлика,
непреходният - в скоропреходното, който вижда - той вижда наистина.
XIII.27

16. Само чрез предана обич, Арджуна, хората могат да Ме познаят,  
да достигнат до Моята същност и с Мен да се слеят, о, Парамтапа (бич за враговете си)!
XI.54

17. Вярата на всеки, о, Бхарата, е в съответствие с природата му.
От вяра е направен човекът. Каквато е вярата му - такъв е!
XVII.3

18. Който вярва - постига Знанието. Преданият, овладял сетивата,
постига Знанието и в него намира вечен покой и радост.
IV.39

19. На тези, които, уравновесени, Ме почитат с любов и преданост,
Аз давам това единство (йога) на разума, чрез което се стига до Мене.
X.10

20. Понеже чувствам към тях състрадание, в тяхната същност (Сърце) се установявам
и със сияен светилник от мъдрост (Знание) премахвам мрака на неведението.
X.11

21. Ако унищожиш невежеството с мъдростта на Себето в себе си,
тази мъдрост подобно на слънце ще освети върховния Брахман (Висшето, Парам).
V.16

22. Велика сила са сетивата. Но по-велик от тях е умът ти.
А от ума по-велик е разумът. Над разума има Едно - то е Себето.
III.42

23. Щом познаеш чрез разума Висшето, щом си подчинил ума на разума,
воювай с Кама, о, Мощноръки - врагът ти в битката е желанието!
III.43

24. Тъй както огънят изпепелява подпаленото дърво, о, Арджуна,
така и Знанието превръща всички човешки деяния в пепел.
IV.37

25. Който в своите жизнени действия не е воден от страст и помисли,
който сам изгаря делата си в Огъня-Знание - той е мъдрецът.
IV.19

26. Към тях, отреклите се от стремежи, освободени от гняв и желания,
с подвластни мисли, прозрели Себето - към тях приижда Покоят на Брахман.
V.26

27. Освободен от всяко желание, което помислите пораждат,
концентрирал в ума сетивата си, които във всички посоки блуждаят,
VI.24

нека човекът да се отпусне и с волята на устойчивия разум (буддхи)
да насочи ума си към Себето, като не мисли за нищо друго.
VI.25

28. Щом започне да се отклонява умът, тревожен и непостоянен,
всеки път да го връща човекът и да го подчинява на Себето.
VI.26

29. Надвил сетивата, ума и разума, устремен към освобождение,
убил гнева, страха, своите страсти - мъдрецът завинаги е свободен.
V.28

30. Установен завинаги в Себето и свободен от грях, този йогин
непрестанно блаженство изпитва - радва се на единството с Брахман.
VI.28

Себето в себе си вижда във всичко - и всички същества вижда в Себето.
Който е уравновесен чрез йога, навсякъде в този свят вижда Едното.
VI.29.

31. А тези, които мислят за Мене непрестанно и Ме почитат -
неизменните - аз ги дарявам с истинско, вечно блаженство в йога.
IX.22

32. Най-добрият от тях е мъдрият (джнани) - постоянен, единен с Едното.
На него Аз съм му най-любимият. И той на Мен, Ми е най-любимият.
VII.17

33. В края на многобройни прераждания, най-сетне мъдрият идва в Мене.
Той казва: „Всичко е Васудева!” Но рядко се среща такъв махатма (възвишена душа).
VII.19

34. Който отхвърли всички желания и открие в сърцето си Себето 
и в него, чрез него се радва, този, о, Партха (Арджуна), е съвършеният.
II.55

35. Който, свободен от всички желания, с ум неизменен света приема
без чувство за „аз" и “мое”, о, Партха, покоя постига.
II.71

36. Който нищо в света не тревожи и нищо него не го тревожи,
свободен от радост, страх, гняв, възбуда - такъв човек е любим за Мене.
XII.15

37.
Неизменен в неволя и радост, равнодушен към кал, камък, злато,
към желаното и нежеланото, към похвали и хули - еднакъв,
XIV.24

и към почести и унижения, и към приятел и враг - еднакъв,
отхвърлил личните земни стремежи - този човек е надмогнал силите (гуните).
XIV.25

38. Който намира в Себето радост и велико удоволствие,
той - независимият от действията - свобода получава наистина.
III.17

39. Той е над делата несвършени и над делата, които се вършат,
той няма нужда от ничия помощ - от съществата в света не зависи.
III.18

40. Доволен - каквото и да получи, отвъд тленна двойственост и ревност,
еднакъв пред загуба и пред победа, той от делата си не е обвързан.
IV.22

41. Върховният е в сърцата на всички, о, Арджуна - със своята илюзия (мая).
Той в кръговрат съществата движи, сякаш че са механични кукли.
XVIII.61

42. Затова, о, Бхарата, отдай му се с цялото си същество - и тогава
по Негова милост ти ще получиш Върховен покой и Вечно жилище.
XVIII.62.


Вижте също: Бележки върху Бхагавад гита



 .