Не вярвам
Допускам
Вярвам
ЗНАМ
1. Не вярвам
Като деца и юноши ние сме любознателни, попиваме информацията от заобикалящата ни действителност, заслепени сме от огромното разнообразие на форми, цветове, звуци, ухания, вкусове, докосвания. Големите авторитети в живота ни са родителите, TV-герои, евентуално някой учител. Ако сред близките ни няма религиозни хора, трудно можем да се досетим за съществуването на Бог.
Тук би трябвало да вземем под внимание и обстоятелството, че поколенията, родени преди 1989 год., бяха старателно възпитани в атеистичен мироглед. Да не забравяме, че имаше периоди, в които ходенето на църква беше почти забранено.
2. Допускам
След като минат ученическите години и младежките трепети, започваме работа, създаваме семейство, раждат ни се деца. Животът ни сблъсква с проблеми, чието решаване не винаги е по силите ни. Имаме нужда от опора, някой по-могъщ от нас, когото да помолим за помощ.
Спомням си, че около 30-те почувствах дълбока потребност да вярвам в Нещо. Ходех на църква, когато нямаше хора, събирах длани и се молех от сърце: "Господи, моля Те, помогни ми да повярвам...".
3. Вярвам
Истинската вяра обикновено идва след някакъв катаклизъм. Загуба на близък човек, трудна раздяла, тежка болест... Страдание, което прави живота почти безсмислен, ако няма нещо Голямо, в името на което да имаме сили да продължим.
Имахме съсед, старшина във военно поделение, грубоват, нелюбезен и неуслужлив. Един ден жена му получи тежък инсулт и се парализира. Това го срина. Затвори се в себе си, не поздравяваше и не разговаряше с никого. Така минаха месеци, година. По едно време забелязахме промяна. Погледът му се просветли, започна да се усмихва, да търси с какво може да помогне на съседите си. Веднъж го чух да казва: "Бог Е Велик!". Удивих се, толкова беше неочаквано. После разбрахме - някой го беше завел в Евангелистка църква, бяха му подарили Библия, вярата беше намерила път към сърцето му... Оттогава изминаха две десетилетия. Грижи се за жена си, помага на другите с каквото може, вярва и слави Бога.
4. ЗНАМ
Да повярваш не е толкова голямо постижение. Милиони са вярвали, вярват и сега. Пропаст има между вярвам и ЗНАМ.
Ако вярваш, че можеш да плуваш, би ли скочил в дълбокото? Трябва за ЗНАЕШ, че можеш.
"Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог", се казва в Библията (Псалми 46:10).
На въпрос на журналист "Вярвате ли в Бог?" Карл Густав Юнг (1875-1961), швейцарски психолог и философ отговаря: "Не". И след замислена пауза продължава: "Аз ЗНАМ, че има Бог".
Е, както се казва, дай Боже всекиму...
.