на Курт Тепервайн
Повечето хора гледат на живота като на борба, но той не е борба, а игра.
Животът е игра, която е измислена и се играе от едно всеобхватно Съзнание, за да ми носи радост.
Аз съществувам от началото на всички времена. Моето раждане е само начало на нов епизод във вечната игра на живота. Животът ме приканва да играя с цялото Творение, в което живея, което определя мен и което аз също така определям.
При тази игра мога да осъзная себе си като неделима част от Цялото. Мога обаче също да се изживея като "аз", отделен от Цялото. Тогава се изживявам като "его", мога да се огледам в Цялото, да открия същинското си битие и така отново да осъзная себе си като част от Цялото. Това, което се оглежда, открива и разпознава в мен, е моето Съзнание, моята истинска същност, СЕБЕ. Мога да го концентрирам във всяка произволна точка, мога и да го разширя и по този начин да го направя всеобхватно. Мога да го оставя стремглаво да поеме към дълбините или да го въздигна до шеметни височини: Аз съм Творецът.
Всичко, което съществува, цялото Творение, е проявление на Едното (тази дума ще се използва в книгата за Божественото, Всевишния, Твореца, Бога), което е проникнало в материята, за да играе "играта на живота". Еволюцията е преоткриване на Божественото в многообразието. "Играта на живота" означава да се случваш във всеки момент от битието. Дълбоко в себе си знам, че съм Едното, Цялото, което съдържа всичко, откъдето всичко започва и където всичко ще свърши в края на всички времена. Аз съм началото и целта и играя тази игра, за да изживея авантюрата живот. Целият живот е играта на Едното със Самото Себе си.
Доброволно съм влязъл през "дверите на рождението" във времеизмерението на този свят, за да участвам в играта на живота. Тази игра се случва, за да ми достави радост и да ми даде възможност да изживея съвършенството на моето действително битие - да стана този, който съм и винаги съм бил. Играта само ми предоставя възможност да си спомням.
Не мога да поема в Съзнанието си никоя сила на този свят, без едновременно с това тя да го разшири и така да ставам все по-съвършен, докато отново не се превърна изцяло в Самия Себе си. В началото на играта се изживявам като "его", към което е настроено враждебно всичко, което не е "аз". Това его намира израз като собствена форма, собствена воля и собствени потребности. Веднага щом премахна от себе си привидното отделяне от Цялото, отново се пробуждам за Съзнанието на Собствената ми Същност, моето СЕБЕ.
.