В свои книги и лекции американският писател Уейн Дайър споменава за четири етапа в живота на човека, като ги свързва с четири архетипа: атлет, войн, общественик (държавник) и духовен учител. Той твърди, че е срещал това разделение в книга на швейцарския психолог Карл Юнг, но не открих подобна следа в Гугъл.
Тази идея ми се видя интересна и реших да я споделя тук, придружена от кратки коментари.
Ето основните характеристики на тези четири етапа-архетипа:
Този период в живота ни започва от юношеството. Много ни занимава външния ни вид, начина, по който тялото ни изглежда, как се обличаме. Можем да останем в продължение на часове пред огледалото. Легендата за Нарцис описва това състояние.
Обичаме да се състезаваме, но победата не е "въпрос на живот и смърт". Както казва основателят на съвременните Олимпийски игри Пиер дьо Кубертен: "Най-същественото в Олимпийските игри е не да спечелиш, а да участваш, тъй като същественото в живота е не да победиш, а добре да се бориш”.
На тази възраст търсим нашата половинка в живота, изживяваме първите душевни трепети и първите разочарования.
2. Етап на война
През този период от живота ни вече имаме семейство, за което трябва да се грижим, имаме професия, в която трябва да напредваме.
Егото ни е укрепнало и е взело юздите в ръцете си. Пак според Д-р Дайър, егото може да се охарактери-зира с шест "вярвания":
1. Аз съм това, което правя (моята професия); 2. Аз съм това, което имам (моите притежания); 3. Аз съм това, което другите мислят за мен (моята репутация); 4. Аз съм отделе́н от другите; 5. Аз съм отделе́н от това, което липсва в живота ми; 6. Аз съм отделе́н от Бога.
1. Аз съм това, което правя (моята професия); 2. Аз съм това, което имам (моите притежания); 3. Аз съм това, което другите мислят за мен (моята репутация); 4. Аз съм отделе́н от другите; 5. Аз съм отделе́н от това, което липсва в живота ми; 6. Аз съм отделе́н от Бога.
Ето задачите пред война: в професията - напредване с лакти. "Бизнесът е война!". В притежанията - мантрата е "Още!". По-голямо жилище, по-мощна кола... Естествено, всичко това трябва да става при възможно най-добра репутация ("какво ще кажат хората..."). Мисълта за отделе́ност от другите ни превръща в завършени егоисти, а "оскъдъчното" мислене непрестанно насочва вниманието ни върху това, което "липсва". Картината се допълва с поговорката "Бог високо, цар далеко".
Тук Д-р Дайър използва думата Statesman, което означава политик, опитен държавник. Тъй като у нас "политик" се превърна в мръсна дума, използвам Общественик. Накратко казано, това е преломният период, в който от получаващи се превръщаме в даващи. Докато преди девизът ни е бил "Дай ми, дай ми...", сега той става "Как мога да служа?".
"Давайте, и ще ви се дава... защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва". Лука 6:38
"...защото давайки получаваме...". Св. Франциск.
"Не питайте какво страната ви може да направи за вас - попитайте какво вие можете да направи-те за страната си". Джон Кенеди.
"Аз съм се посветил на отечеството си..." казва този, чийто лик избрах да олицетворява третия етап.
Това е последният етап от живота. Той настъпва за сравнително малка част от хората. Когато се пробуди за истинската си същност, човек осъзнава, че е нещо повече от тялото си, от притежанията си, дори от ума си. Идва до осъзнаването, че е духовно същество с човешки преживявания, а не човешко същество, което има духовен опит. Разбира, че "е в този свят, но не от този свят".
Предлагам за пример Учителя Дънов, духовена личност, посветила живота си на учениците и последователите си (не съм дъновист, но не може да се отрече безкористната му служба). Не случайно великият Айнщайн казва: "Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България".
Накрая бих искал да отбележа, че тези етапи не са задължителни. Някои през целия си живот остават "атлети", други "воюват" до последния си дъх. Малко стигат до етапа на даването. А духовните учители се броят на пръсти.
.