31 октомври 2011

Станахме 7 милиарда


На 31.10.2011 г. около 20 ч. (според сайта Worldometers), се роди 7 милиардният жител на Земята.

Как е растяло населението на Земята през вековете?


  • 1100 год.    -       300 000 000
  • 1550 год.    -       500 000 000
  • 1700 год.    -       600 000 000
  • 1804 год.    -    1 000 000 000
  • 1927 год.    -    2 000 000 000
  • 1959 год.    -    3 000 000 000
  • 1974 год.    -    4 000 000 000
  • 1987 год.    -    5 000 000 000 (11 юли)
  • 1999 год.    -    6 000 000 000 (12 октомври)
  • 2005 год.    -    6 500 000 000 (19 декември)
  • 2011 год.    -    7 000 000 000 (31 октомври)

Накъде отиват нещата?

Това не ви ли прилича на семейство, което има 7 деца, няма средства да ги изхрани и отгледа, а планира 8-мо?

По материали от УикипедиЯ


 . 

28 октомври 2011

Майстор, който се упражнява или да се упражняваш, за да станеш майстор?


по Рон Смодермон, „Просветление”

Може би вече сте се запитали как някои хора успяват да преживяват себе си като майстори в живота? 

Отговорът е прост: те го смятат за толкова явно, че няма нужда от доказателства.

Сега ще опиша два вида преживяване на живота и после ще Ви кажа техните най-основни отличителни белези. Първият е да се упражнявате, за да станете майстор. Вие вероятно използвате друго съчетание от думи, за да изразите това състояние, но въпреки това ще разпознаете моето описание. Събитията в живота се организират в един шаблон на борба за майсторство, без да постигате преживяване на своето майсторство. Вашето преживяване е подобно на прастарата загадка за опита да достигнете една стена, като всеки път преодолявате половината от разстоянието. Все едно колко се доближавате до стената, Вие никога не я достигате. Винаги Ви остават още безкрайно много стъпки до нея. По същия начин и в преживяването на живота Ви изглежда, че има още безкраен брой стъпки докато достигнете състоянието на майстор в преживяването на своя живот. То винаги е на крачка отвъд наличното: при идеалната професия, идеалното отношение, при перфектните приятели, които още не сте срещнали, при новия автомобил, който ще завърши Вашето преживяване на майсторство. Но всеки път, когато уредите новия проблем, Вие забелязвате, че преживяването на удовлетворение някакси не е съвсем пълно. Нещо липсва, но не знаете точно какво. Все едно какво правите, не е това.

Другият вид преживяване на живота е този на майстора. Налице са абсолютно същите обстоятелства и събития, но всички те са обхванати по начин, по който майсторът се упражнява да живее. Вие все още се сблъсквате с трудни ситуации, обаче те стават принос за Вашето обогатяване. По всяко време се чувствате пълен и завършен и всичко, което се случва в живота Ви, потвърждава вашата пълнота и завършеност. Това преживяване се разпростира и върху отношенията Ви. Възможно е Вашият партньор или родител да изрази враждебност и отблъскване спрямо Вас, но Вие приемате това в преживяването си по такъв начин, че то става потвърждение на стойността на другия, а също и на Вашата собствена стойност. Или пък, ако те не са много общителни, тогава Вие го приемате в преживяването си така, че тишината е точно приносът, подходящ за отношението. Вие сте майстор на живота и всичко, което се открива в преживяването Ви, допринася за Вашия контекст на майстор, като го потвърждава и подсилва. Става абсолютно все едно дали нещата са “добри или лоши” според критериите на света.

И така пред себе си имаме два вида преживяване на живота:  (1) да се упражнявате, за да станете майстор,  и (2) майстор, който се упражнява. Още веднъж искам изрично да наблегна, че външните обстоятелства и събития не определят в кой от двата вида преживяване се намирате. Всеки що годе здравомислещ човек би избрал номер 2, нали? Очевидно не, защото това е най-чистият избор, съществуващ в живота, и все пак това, което наблюдаваме в света, са хора, практикуващи, за да станат майстори, без никога да престават да го вършат. Изниква въпросът кой е фундаменталният определящ фактор относно това в кой вид преживяване се намирате. Както всички истини, и тази е съвършено проста: ВИЕ КАЗВАТЕ ТАКА. Ако се чувствате заседнали в упражняване на майсторство и никога не преставате да го вършите, попитайте се: Защо не кажа така?

В мига, в който го кажете, то е така. Трябва да отбележа, че не съдържанието на живота е това, което се променя, когато кажете “Аз съм майстор, който се упражнява.” Промяната е в това, че всичко и всеки в живота Ви е трансформиран в преживяването Ви и всичко става принос към Вашето упражняване на майсторство. Няма нужда да чакате, докато легнете на смъртно легло, за да станете майстор, който се упражнява. Можете да станете такъв направо оттам, където се намирате тъкмо сега. Просто го кажете. След това съзнателно приемайте всяко събитие в живота като демонстрация на своето майсторство.
 . 

26 октомври 2011

Бенджамин Франклин - Тринадесет правила


1. Въздържание. Не яж до затъпяване, пий, но не препивай!
2. Мълчание. Говори само онова, което ще е от полза за другите и за тебе, избягвай дребнавите разговори!
3. Ред. Всяко нещо да се намира на мястото си! Всяка работа да си знае времето!
4. Решителност. Решавай какво си длъжен да сториш и прави това, което си решил!
5. Пестеливост. Не прави други разходи, освен за хорското и за твое добро, т.е. нищо не разпилявай!
6. Прилежание. Не губи времето си, бъди всякога зает с нещо полезно, ликвидирай ненужните занимания!
7. Искреност. Не прибягвай до болезнено за хората притворство! Разсъждавай честно и справедливо и вземеш ли думата, говори по същество!
8. Справедливост. Не оскърбявай никого, като го нараняваш или като забравяш да му отдадеш дължимото уважение!
9. Умереност. Избягвай крайностите! Въздържай се да отвръщаш на обидите, колкото и да мислиш, че е заслужено!
10. Чистота. Никога да не търпиш нечистота на тялото, облеклото и мислите си!
11. Спокойствие. Не се тревожи от дреболии или в случай на обикновена, неизбежна злополука!
12. Целомъдрие. Не стигай до полови излишества. Полът е за здраве и за продължение на рода!
13. Смирение. Подражавай на Исус и Сократ.

Бенджамин Франклин е американски общественик, учен, издател, дипломат и изобретател.

Ако се чудите къде сте виждали това лице, ето отговора :)



По материали от Интернет.

 . 

20 октомври 2011

Радостта


По книгата на ОШО "Радостта. Щастието, което извира отвътре"

Отдавна исках да напиша нещо за Радостта. Когато прочетох ОШО, "Радостта. Щастието, което извира отвътре", разбрах, че е по-добре да го цитирам. Не съм будист, но като че ли хората от Изтока са намерили по-верен път към това чувство/състояние.

Естествено, като християнин и европеец, накрая завършвам с "Ода на Радостта" на Бетовен.

Живейте в радост, в любов, дори сред тези, които мразят.

Живейте в радост, в здраве, дори и сред заразените.

Живейте в радост, в мир, дори и сред тревожните.

Живейте в радост, без притежания, като сияйните.

Победителят предизвиква омраза, защото губещият страда.
Изоставете победата и поражението и намерете радостта.

Да помислим над тези сутри на Гаутама Буда. Той е един от най-радостните хора, живели някога. Тези сутри ни дават необятното прозрение в сърцето на този пробуден човек...

Живейте с радост, в любов, дори сред тези, които мразят.

Радостта е ключовата дума в тези стихове. Радостта не е щастие, защото щастието винаги е примесено с нещастие. То никога не може да бъде намерено чисто, винаги е замърсено. То винаги има дълга сянка от страдание зад себе си. Точно както денят е следван от нощта, щастието е следвано от страданието.

Тогава, какво е радостта? Радостта е състояние на трансценденталност. Човек не е нито щастлив, нито нещастен, а напълно умиротворен, тих, в пълно равновесие. Толкова мълчалив и толкова жив, че мълчанието му е песен, а песента му не е нищо друго, освен мълчание.

Радостта е вечна, а щастието е мигновено. Щастието е причинено отвън и, следователно, може да бъде отнето отвън - налага се да зависите от другите. А всяка зависимост е грозна, всяка зависимост е обвързване. Радостта извира отвътре, тя няма нищо общо с външното. Тя не е причинена от другите, тя изобщо няма причина. Тя е спонтанния поток на собствената ви енергия.

Ако собствената ви енергия е застояла, няма радост. Ако енергията ви се превърне в поток, в течение, в река, настъпва огромна радост - не по някаква друга причина, а поради това че сте станали по-флуидни, по-леещи се, по-живи. В сърцата ви се ражда песен, избликва силен екстаз.

Вие сте изненадани от този изблик, защото не намирате причина за него. Той е най-мистериозното изживяване в живота ви: нещо безпричинно, нещо отвъд закона за причината и следствието. Той няма нужда от причина, защото е самата ви присъща природа, вие сте родени в него. Той е нещо вродено, той - това сте вие в своята цялост, леещи се.

А когато се леете, вие се леете към океана. Това е радостта: танцът на реката, пътуваща към океана да се срещне с вечния си любим. Когато животът ви е заблатено езеро, вие просто умирате. Не се движите наникъде - няма океан, няма надежда. Но когато течете, океанът идва по-близо с всеки миг и колкото повече наближава реката, толкова повече танцува, толкова повече екстаз има.

Вашето съзнание е река. Буда го нарича континуум. То е продължителност, неспирна продължителност, неспирен поток. Буда никога не е мислил за вас и за съществуването ви като за нещо статично. Според неговото виждане, думата „съществуване" не е правилна. Според него, съществуването не е нищо друго, освен случване. Той отрича съществуването, а приема случването - защото съществуването ви дава статичната идея за нещо като скала вътре във вас. Случването ви носи напълно различна представа... като река, като разтварящ се лотос, като изгрев. Вие не стоите там като скали, вие растете.

Буда променя цялата метафизика: той замества съще­ствуването със случването, заменя нещата с процеси, заменя съществителните с глаголи.

Живейте в радост... Живейте в собствената си съкровена природа, с пълното приемане на себе си каквито и да сте. Не се опитвайте да манипулирате себе си според нечии чужди идеи. Просто бъдете себе си, собствената си автентична природа и радостта задължително ще се прояви, тя извира от сърцевината ви. Когато за едно дърво се грижат, когато го поливат и го обгрижват, естествено е то да разцъфти един ден. Когато дойде пролетта, настъпва голям цъфтеж. Така е с човека. Грижете се за себе си. Намерете вярната почва за своето същество, намерете подходящия климат и навлизайте все по-навътре и по-навътре в себе си.

Недейте да изследвате света, изследвайте природата си. Защото, изследвайки света може и да имате много притежания, но няма да сте им господар. Но, изследвайки себе си може и да нямате кой знае колко притежания, но ще бъдете господар. По добре е да си господар на себе си, отколкото господар на целия свят.

Живейте в радост, в любов... Онзи, който живее в радостта естествено живее и в любовта. Любовта е аромата на цветето на радостта. Вътре във вас има радост, която не побирате. Толкова много е, че е непоносимо. Ако се опитате да се скъпите, ще усетите болка. Радостта може да е толкова много, че ако не я споделите би могла да се превърне в страдание, би могла да стане болка.

Радостта трябва да бъде споделяна, споделяйки я, вие ще бъдете облекчени, споделяйки я, нови извори ще ви проникнат, нови избликвания, нови потоци. Това споделяне на радостта ви е любов. Следователно, едно нещо трябва да бъде запомнено: не можете да обичате докато не сте постигнали радостта. А милиони хора продължават да правят това. Искат да обичат без да знаят нищичко за това какво е радостта. Тогава любовта им е куха, празна, безсмислена. Тогава тяхната любов носи отчаяние, страдание, мъка, твори ад. Докато нямате радост, не можете да се влюбите. Нямате какво да дадете, самите вие сте просяци. Най-напред трябва да станете царе - а радостта ви ще ви направи царе.

Тогава излъчвате радост, тогава скритите ви тайни не са вече тайни, но разцъфтяват сред вятъра, под дъжда и под слънцето, когато окованото ви великолепие е освободено, когато загадъчността ви стане открито проявление, когато тя вибрира и пулсира наоколо ви - когато е в дъха и в ударите на сърцето ви - тогава можете да обичате. Тогава докоснете ли прахта, тя става божествена. Тогава каквото и да докоснете, се превръща в злато. Обикновените камъчета в шепите ви ще се превърнат в диаманти и изумруди. Обикновените камъчета... хората, докоснати от вас няма повече да са обикновени.

Онзи, който е достигнал до радостта, става извор на огромни трансформации за много хора. Пламъкът му е бил запален и сега той може да помага на другите. Незапалените фитили, приближавайки се до онзи, който е бил възпламенен от радостта, също могат да пламнат. Просто като се приближите, пламъкът ви обзема и вие вече не сте същите.

Любовта е възможна единствено когато пламъкът ви е запален. Иначе сте тъмна същина - и вие претендирате, че ще дадете светлина на другите? Любовта е светлина, омразата е мрак. Вие сте тъмни отвътре, а се опитвате да дадете светлина на другите? Ще успеете да им дадете единствено повече тъмнина - а те и бездруго са в тъмнина. Ще умножите тъмнината им, ще ги направите още по-нещастни.  Не се опитвайте да правите това, защото е невъзможно, то не е според природата на нещата. Не може да се случи. Можете да се надявате, но всичките ви надежди са напразни. Най-напред се преизпълнете с радост.

Живейте в радост, в любов, дори сред онези, които мразят.

Тогава не стои въпросът какво ви причиняват другите. Тогава човек може да обича дори тези, които го мразят. Тогава човек би могъл да живее в любов и радост дори и сред врагове. Не става въпрос да обичате само тези, които ви обичат. Това е твърде обикновено, прилича на бизнес, на сделка. Истинска любов е да обичаш онези, които те мразят. Точно сега да обичате дори тези, които ви обичат не е възможно, защото не знаете какво е радостта. Но познаете ли радостта, става чудо, магия. Тогава ставате способни да обичате онези, които ви мразят. Всъщност, вече дори не стои въпросът дали обичаш или не обичаш някого, защото ти си любов, няма друг вариант.

Чувал съм, че в Корана има изречение: „Мрази дявола." Великата суфи мистичка Рабия задраскала този ред в своя Коран. Хасан, друг известен мистик, живеел с Рабия и видял какво направила тя. Той възкликнал: „Какво правиш? Коранът не може да бъде поправян - това е богохулство. Не можеш да махаш нито едно изречение от Корана, той е съвършен така, както си е. Не можеш да правиш подобрения. Какви ги вършиш?"

Рабия отвърнала: „Хасан, налага се да го направя! Не става въпрос за Корана, нещо съвсем различно е: откак познах Бога, не мога да мразя. Не става въпрос за дявола, просто не мога да мразя. Дори дяволът да дойде пред мен, аз ще го обичам, защото сега мога единствено да обичам. Неспособна съм да мразя - това изчезна от мен. Ако някой е пълен със светлина, той може да ти даде единствено светлина, дали си враг или приятел, няма значение. Откъде да взема мрак, та да го хвърля върху дявола? Вече нямам мрак - аз съм светлина! Светлината ми ще огрее дявола точно по същия начин, както и Бога. Сега за мен няма Бог и няма дявол, не мога да направя разлика. Цялото ми същество е любов, нищичко друго няма. Аз не поправям Корана - коя съм аз та да го поправям? - но това изречение не се отнася вече до мен. А и това си е моята книга, аз не поправям ничий друг Коран. Имам правото да направя своето копие според себе си. Това изречение всеки път ме удря мъчително, когато и да се натъкна на него. Не мога да намеря в него никакъв смисъл, следователно го задрасквам."

Този, който е изпълнен с любов и светлина няма какво да стори. Обича приятелите, обича и враговете. Това не е въпрос на решение, любовта е станала като дишането. Ще спреш ли да дишаш ако някой враг дойде да те види? Ще кажеш ли: „Как мога да дишам пред врага си?" Нима ще кажеш: „Как мога да дишам като врагът ми също диша и това, което той е издишал от дробовете си може да влезе в мен? Как бих могъл да дишам." Ще се задушиш, ще умреш. Това би било самоубийство и пълна глупост. По пътя настъпва момент, в който любовта става като дишането - дъхът на душата ти. И продължаваш да обичаш.

В тази светлина можете да разберете думите на Исус: „Обичайте враговете си както себе си." Ако питате Буда, той би казал: Няма нужда да правите това, защото няма друг начин. Трябва да обичате. Всъщност вие сте любовта, без значение къде се намирате - всред цветя, всред тръни, всред най-черната нощ, по пладне, всред страдания, заобикалящи ви като океан или всред небивал успех - няма никакво значение. Вие си оставате любов: и всичко друго става незначително. Любовта ви става вечна, тя пребъдва. Дали го приемате или не, но не можете да мразите, трябва да бъдете каквато е истинската ви природа.

Живейте в радост, в здраве, дори сред заразените.

Под „здраве", Буда има предвид „цялост". Изцеленият човек е здрав, изцеленият човек е цялостен. Под "здрав", Буда няма предвид обикновената медицинска дефиниция на този термин: смисълът му не е медицински, той е медитационен - макар да сте изненадани да разберете, че думите медитация и медицина идват от един и същи корен. Медицината ви лекува физически, а медитацията ви лекува духовно. И двете са лечебни процеси, и двете носят здраве.

Но, Буда не говори за здравето на тялото, той говори за здравето на душата ви. Бъдете цялостни, бъдете цели. Не бъдете само отчасти, не бъдете разделени. Бъдете буквално индивиди - неделими, една част.

Хората не са от една част: те са от много фрагменти, които по някакъв начин успяват да се държат заедно. Биха могли да се разпаднат всеки миг. Всичките са дебеланковци, натъпкани с различни неща. При всяка нова ситуация, при всяка нова опасност, при всяка несигурност могат да се разпаднат. Съпругата ви умира, или сте разорен, или нямате работа - всяко едно дребно нещо може да се окаже последната сламка върху гърба на камилата. Разликата е единствено в степента. Някои завират при 98 градуса, някои при 99, някои може би при 99.9, но разликата е единствено в градуса и всяко дребно нещо може да наклони везната. Можете да откачите във всеки един миг, защото вътре във вас вече сте цяла тълпа. Толкова желания, толкова мечти, толкова хора живеят вътре във вас. Ако се вгледате внимателно, вътре няма да откриете една личност, а много лица, сменящи се всеки миг. Като че ли сте пазарище, където толкова много хора идват и преминават, шумно е и нищо няма смисъл. Продължавате да трупате и трупате.

В детството си сте най-близко до състоянието на Буда. Колкото повече пораствате, толкова повече полудявате. Колкото повече остарявате, толкова по-далече и по-далече отивате от природата на Буда. Това наистина е много странно, не би трябвало да е така. Човек би трябвало да се развива към състоянието на Буда, но хората напредват точно в обратната посока.

Буда казва: Живейте в радост, в здраве, дори и сред заразените.

Това е много важна сутра, която трябва да бъде запомнена - още повече че християнството е създало напълно погрешен поглед към живота. Те казват: Когато има толкова много страдание в света, как бихте могли да бъдете радостни? Понякога те идват при мен и казват: „Хората гладуват, хората са бедни. Как можеш да ги учиш да танцуват и пеят, и да се радват? Има толкова много хора, заразени с най-различни болести, а ти ги учиш да медитират? Това е егоизъм!"

Но, това е точно както казва Буда.

Живейте в радост, в мир, дори и сред тревожните.

Не можете да промените целия свят. Имате една педя живот, който скоро ще свърши. Не можете да поставите условието: „Ще се радвам чак след като целия свят се промени и всички бъдат щастливи." Това никога няма да се случи, нито е във възможностите ви да го направите. Ако единственият начин да бъдете щастливи е да направите всички останали щастливи, тогава никога няма да сте щастливи. Буда излага един простичък факт. Той не казва да не помагате на хората, но когато самите вие сте болни, не можете да им помогнете.

Ако самите вие сте бедни, не можете да помогнете на бедните, макар че бедните ще ви обожават, виждайки какъв велик светец сте. Почитаха Махатма Ганди по простата причина, че се опитваше да живее като бедняк. Но, просто като живееш като бедняк, ти не помагаш на бедняците. Ако докторът също се разболее, за да помага на пациентите си, ще го наречете ли заради това светец? Ще го наречете просто глупак, защото именно това е времето, в което той ще се нуждае от цялото си здраве, за да може да бъде от помощ за хората. Това е странна логика, но тя преобладава през вековете: че ако искаш да помогнеш на бедните, трябва да си беден, да живееш бедняшки живот. Разбира се, бедняците много ще те уважават, ще те почитат, но това няма да им помогне, единствено ще удовлетвори егото ти. А всяко удовлетворено его причинява единствено страдание, не радост.

Живейте в радост,  в здраве,  дори сред заразените. Живейте в радост, в мир, дори сред тревожните. Това е единственият начин да помагате, единственият начин да служите. Най-напред бъди безкористен, най-напред се промени. Твоят живот в мир, в радост, в здраве може да стане огромен източник за подхранване на хората, жадуващи за духовна храна.

Хората всъщност не жадуват за материални неща. Мате­риалното богатство е много лесно: просто малко повече техно­логия, малко повече наука и хората могат да са богати. Истинският въпрос е как да сме вътрешно богати. И когато сте богати отвън ще бъдете изненадани - за пръв път толкова ясно, толкова остро осъзнавате вътрешната си нищета. За пръв път целият смисъл на живота изчезва когато си външно богат, защото в контраст вътрешната бедност може да бъде видяна много по-ясно. Отвън навсякъде около вас има светлина, а вътре сте тъмен остров. Богатият чувства вътрешната си бедност много по-силно от бедняка, защото за бедния няма контраст, Отвън е мрак и вътре е мрак, той знае, че животът е мрак. Но, когато отвън има светлина, вие закопнявате за един нов феномен: жадувате за вътрешна светлина. Когато видите, че богатствата са достъпни отвън, защо да не бъдете богати и вътрешно?

Живейте в радост, без притежания, като сияйните.

Наслаждавайте се на света, радвайте се на слънцето, на луната, на звездите, на цветята, на небето и на земята. Живейте в радост и мир, без обсебване. Не притежавайте. Използвайте, но не притежавайте, защото притежаващият не може да използва. Всъщност, притежаващият става обсебен от собствените си притежания. Затова и толкова богаташи са такива нещастници, живеят мизерен живот. Имат всички пари на света, но живеят бедно.

Най-богатият човек в света само преди няколко десетилетия беше Низам от Хайдерабад - най-богатият човек в света. Всъщност богатството му беше толкова огромно, че никой не можеше да прецени колко точно имаше той. Съкровищниците му бяха пълни с диаманти, всичко беше направено от диаманти. Дори прес-папието му беше най-големият диамант в света, Кохинор е чак третия по размер след неговото прес-папие. Когато той умря, намериха този диамант в обувката му. Диамантите не бяха преброени защото бяха толкова много. Те бяха измерени, не преброени - колко кила, не колко броя - кой би могъл да ги изброи? Всяка година диамантите се изваждаха от мазето. Той имаше най-големия палат в Индия, всички покриви не стигаха когато разпростираха диамантите му по покривите на палата, за да поемат малко слънчева светлина веднъж годишно. Но този човек живееше такъв мизерен живот, просто не бихте повярвали, даже просяците живеят далеч по-добре.

Той имаше навика да събира цигари, пушени от други и захвърлени - просто фасове. Не си купуваше сам цигари, а събираше тези фасове и ги пушеше. Такъв скъперник! Петдесет години ходеше все с една и съща шапка - беше толкова мръсна и воняща. Умря със същата шапка. Никога не си сменяше дрехите. И казват, че си купувал дрехите от магазини за втора употреба, където продават стари и скъсани вещи. Обувките му бяха сигурно най-мръсните в света, но той никога не ги даваше за поправка и никога не си купуваше нови.

Най-богатият човек в света да живее в такава мизерия и скъперничество - какво му става на този човек? Обсебване! Обсебването бе неговата болест, неговата мания. Той искаше да притежава всичко. Купуваше диаманти от целия свят, където и да имаше диаманти, агентите му пристигаха да ги купят. Просто, за да има още и още! Но, човек не може да яде диаманти - а той ядеше най-бедната храна. Толкова много се страхуваше, че изобщо не можеше да спи - в постоянен ужас, че някой може да го обере. Затова и прес-папието - най-скъпият диамант, който той притежаваше, три пъти по-тежък от Кохинор - бе намерен в обувката му. Умирайки, той го бе скрил в обувката си, за да не го открадне никой - иначе диамантът би бил твърде забележим, би бил твърде изложен пред погледите на хората. Дори докато умираше, той беше по-загрижен за диаманта, отколкото за живота си. Никога не можа да даде нищо на никого. Това се случва на хората, които биват обсебени: те не употребяват вещите, а биват употребявани от тях. Не са господари, а слуги на вещите си. Не спират да трупат и трупат, и умират без някога изобщо да са се насладили на онова, което имат.

Живейте в радост, без притежания, като сияйните.

Живейте като буддхите, които не притежават нищичко, но могат да използват всичко. Светът трябва да бъде употребяван, не притежаван. Идваме с празни ръце и ще си отидем с празни ръце, затова няма смисъл да се притежава каквото и да било. Да се обсебва е грозно - но използвайте всичко! Докато сте живи, използвайте света, наслаждавайте се на всичко, което светът прави достъпно за вас и след това си тръгнете без да поглеждате назад, без да се вкопчвате в нещата.

Интелигентният човек използва живота и го използва красиво, естетично, чувствително. Тогава светът има за него много съкровища. Той никога не се привързва, защото в мига в който се привържете, заспивате.

Победителят предизвиква омраза, защото губещият страда.
Изоставете победата и поражението и намерете радостта.

Как да намерим радостта? Нека амбицията ви изчезне, амбицията е бариерата. Амбицията е пътешествие на егото: „Искам да бъда такъв, искам да бъда онакъв - искам повече пари, повече власт, повече престиж."

Но, запомнете:

Победителят предизвиква  омраза, защото   губещият страда.  Изоставете   победата и поражението и намерете радостта.

Ако искате да намерите радостта, забравете победа и поражение. Животът е пиеса, игра. Изиграйте я красиво, забраве­те победа или поражение.

Истинският спортсменски дух не е този на победата или поражението, не за това става въпрос. Който се наслаждава на играта, той е истински играч. Ако играете, за да спечелите, ще играете с напрежение и тревога. Вас не ви интересува самата игра, нейната радост и тайнственост, повече ви интересува резултатът.

Това не е правилния начин да се живее в света.

Живейте в света без ни най-малка представа какво ще се случи. Дали ще сте победител или губещ, няма значение. Единственото, което има значение и което винаги е имало значе­ние е как вие играете играта. Дали й се наслаждавате? - на самата игра - тогава всеки миг е миг на радост.

= = =

Сега да видим и чуем част от "Ода на радостта" на Бетовен, дирижирана от великия Караян.



Повече думи са излишни... 
 . 

06 октомври 2011

Пробуждане за истинската ви същност


по Нова Земя на Екхарт Толе

Пробуждането представлява промяна на съзнанието, при което мисленето и осъзнатостта се разделят. При повечето хора това не е събитие, а процес, през който преминават. Дори онези редки личности, които преживяват внезапно, драматично и сякаш необратимо пробуждане, трябва да минат през процеса, при който новото състояние на осъзнатост постепенно се влива и преобразува всичко, което правят, като се интегрира в живота им.

Когато сте пробудени, вместо да се изгубвате в мисленето си, вие осъзнавате себе си като осъзнатостта зад мисленето. Мисленето престава да бъде автономна дейност, която служи единствено на себе си, завладява ви и управлява живота ви. Осъзнатостта се налага над мисленето. И вместо да управлява живота ви, мисленето става слуга - започва да служи на осъзнатостта. Осъзнатостта е съзнателната връзка с Вселенския разум. Друго нейно название е Присъствието, т. е. съзнание без мисли.

Възникването на процеса на пробуждане е акт на благодат. Вие не можете да го накарате да настъпи, нито пък можете да се подготвите за него или да „трупате точки", които ще ви приближават все повече до него. Не съществува прецизна поредица от логически стъпки, която да води към него, въпреки че умът би й се зарадвал. Не е нужно най-напред да станете достойни за пробуждането. Възможно е то първо да посети грешника, и едва след това праведника, но не е задължително. Иисус казва, че могат да се пробудят хора от всякакъв род и сой, не само уважаваните хора. Не можете да направите нищо, за да спомогнете за пробуждането. Каквото и да правите, то винаги ще бъде вашето его, което се опитва да добави пробуждане или просветление към себе си като най-ценно притежание, което ще го направи още по-важно и по-голямо. В такъв случай, вместо да се пробудите, само ще прибавите понятието „пробуждане" към ума си, или ще прибавите към ума си мисловния образ на пробудения или просветления човек и след това ще се опитате да живеете на висотата на този образ.

И така, щом няма нищо, което да можете да направите за пробуждането, ако то или вече се е случило, или все още не се е случило, как може да е първичната цел на живота ви? Не включва ли целта и нещо, което да може да се направи за постигането й?

Само първото пробуждане, първото надникване в освободеното от мисли съзнание се случва като акт на благодат, без да се налага да правите каквото и да било. Ако книгата, която в момента държите в ръцете си (Нова земя), ви се стори неразбираема или безсмислена, значи у вас все още не е настъпило пробуждане, а ако нещо във вас откликне на книгата, ако вие по един или друг начин осъзнаете истината в нея, процесът на пробуждането ви вече е започнал. След като е започнал, вече е необратим, макар и да може да се забави - ако егото успее да се намеси. При някои хора самото четене на тази книга ще постави началото на процеса на пробуждане. На други книгата ще помогне да осъзнаят, че вече са започнали да се пробуждат и ще ускори процеса. Друга функция на книгата е да помогне на хората да се научат да осъзнават намесата на егото - да осъзнават неговите опити да си възвърне контрола върху нещата и да затъмни възникващата осъзнатост. При някои хора пробуждането идва, когато те изведнъж осъзнаят какви мисли обикновено си мислят, най-вече негативните мисли, с които може би са се отъждествявали през целия си живот. Изведнъж настъпва осъзнатост, която осъзнава мислите, но вече не е част от тях.

Каква е връзката между осъзнатост и мислене? Осъзнатостта е пространството, в което мислите съществуват, когато това пространство е осъзнало себе си.

След като сте надникнали в осъзнатостта, или Присъствието, вече ще я познавате от първа ръка. Тя ще бъде много повече от едно понятие в ума ви. Ще можете да направите съзнателния избор да бъдете присъстващи, а не да се отдавате на безполезно мислене. Ще можете да поканите Присъствието да навлезе в живота ви, т.е. ще създадете пространство. С благодатта на пробуждането идва и отговорността. Можете или да се опитате да продължите да живеете все едно нищо не се е случило, или да прозрете колко е важно и да го осъзнаете като най-значимото нещо, което може да ви се случи. Да се отворите за възникващата съзнателност и да внесете светлината й в този свят става първична цел на живота ви.

„Искам да позная ума на Бога - казва Айнщайн. - Останалото са подробности". Какъв е умът на Бога? Съзнателност. Какво означава „да позная ума на Бога"? Да бъдеш осъзнат. Какво са подробностите? Вашата външна цел, всичко, което се случва навън.

Така че, докато очаквате нещо важно да настъпи в живота ви, можете да не осъзнаете, че най-важното, което може да се случи на човека, вече се е случило във вас: започнал е процесът на отделяне на мисленето от осъзнатостта.

Вижте други Статии за Екхарт Толе

 . 

05 октомври 2011

Вие не сте мислещият


Свободата започва с разбирането, че вие не сте мислещият.

В момента, в който започнете да наблюдавате мислещия, се активира по-високо ниво на съзнание.

Започвате да осъзнавате, че отвъд мисълта има обширно царство от интелект, че мисълта е само мъничка част от него.

Осъзнавате също, че истински важните неща - красотата, любовта, творчеството, радостта, вътрешният мир - се раждат отвъд ума.

Започвате да се пробуждате.


 .

04 октомври 2011

10 тайни на успеха и вътрешния мир


по едноименната книга на Уейн Дайър, бестселър №1 на "Ню Йорк Таймс"

Авторът на бестселъри Уейн Дайър е написал провокираща мисълта книга за онези от нас, които са избрали да вървят съзнателно по житейската си пътека. Десетте "тайни" на успеха и вътрешния мир, представени тук, са валидни независимо дали сте в началото на пътя, наближавате края му или сте на някое друго място от пътуването.

1. Нека умът ти бъде отворен за всичко и непривързан към нищо.
Да имаш ум, отворен за всичко и непривързан към нищо, звучи лесно, докато не се замислиш колко програмиран е животът ти и каква огромна част от настоящите ти мисли са повлияни от географското местонахождение, от религиозните убеждения на предците ти, от цвета на кожата ти, формата на очите ти, политическата ориентация на родителите ти, размерите на тялото ти, пола, избраните за тебе учебни заведения и професията на пра-прародителите ти - и това са само някои от нещата.

2. Не умирай със замлъкнала музика в себе си.
Лявата половина на мозъка ви анализира, изчислява, пресмята, взема логическите решения. Тя мисли ли, мисли. Дясната половина на мозъка ви е свързана с начина по който възприемате чувствата. Дясната половина ви кара да се просълзите, когато пред вас се открива красива гледка или когато прегръщате любимия човек. Тази част се издига над анализите и разума. Позволява ви да чувствате, докато лявата част анализира случващото се. Вслушайте се в дясната страна, в невидимия спътник. Игнорирайте това което, според другите, би трябвало да бъдете. Изразете музиката в себе си!

3. Не можеш да дадеш нещо, което нямаш.
Чувствата и преживяванията ви са резултат от така наречените привличащи енергии. Това означава, че каквото внасяте в света, това и получавате. Тоест, привличате онова, което сте дали на другите. Нисшата енергия привлича нисша енергия. Тези мисли не само ви правят по-слаби, но и привличат още негативни енергии. От тук разбирате, че за да се чувствате щастливи, трябва да дарявате щастие на околните.

4. Прегърни мълчанието.
Живеем в прекалено шумен свят, в който сме почти непрекъснато заобиколени от силна музика, сирени, строителни машини, ръмжащи камиони, машини за събиране на листа, косачки и т.н. Тези неща натикват тишината, от която се нуждаем, в ъгъла. Хората не само отбягват мълчанието, но и се плашат от него.  В пространството между мислите ви има кратко мълчание, което с практика можете да усетите. Именно в това тихо пространство имате възможността да откриете жадувания покой във всекидневния си живот. Никога няма да познаете този покой, ако нямате пространства между мислите си.

5. Откажи се от личната си история.
Приемете, че миналата ви история и всичките ви рани не са тук във физическата реалност. Не ги допускайте в ума си, защото те само ще размътят настоящите моменти. Вашият живот е една пиеса с няколко действия. Някои персонажи са с кратки роли, други пък - с дълги. Някои от тях са злодеи, а други - добри хора. Но всички те са необходими. Прегърнете всички и преминете към следващото действие.

6. Не можеш да решиш проблема чрез начина на мислене, който го е създал.
Вашите мисли са източникът на абсолютно всичко в живота ви. Опитвайте да контролирате мислите си. Светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Хората се държат така, както би трябвало да се държат. От вас зависи как ще възприемете всичко това. Не бъдете изпълнени с гняв. Ако сте, значи сте поредния човек, който допринася за “замърсяването” с него.  Желанието ви да направите нещо за по-нисшите енергии ще ви мотивира да бъдете по-любящи, по-спокойни.

7. Няма оправдано негодувание.
Научете се да прощавате. Помислете си за всички хора, които някога са ви наранили, обидили, измамили или излъгали. Отношението ви към тях не е нищо повече от мисъл, която носите със себе си. Тези мисли на негодувание, гняв и омраза представляват бавни, омаломощаващи енергии, които ще ви изтощят. Освободете се от тях и ще се чувствате много по-спокойни. Замислете се. Няма оправдано негодувание, ако искате да извървите допълнителната миля и да се наслаждавате на вътрешен мир и успех на всяка крачка от своя път.

8. Отнасяй се към себе си така, сякаш вече си онова, което искаш да бъдеш.
Каквото и да си представяте за себе си – все едно колко възвишено и невъзможно ви се вижда в момента – съветвам ви да започнете да се държите така, сякаш желаното е вече реалност. Това е един прекрасен начин да задействате силите, които ще ви помогнат да осъществите мечтите си. Насочете мислите си към онова, което искате да бъдете – художник, музикант, компютърен програмист, зъболекар, каквото и да е. Започнете мислено да си представяте, че притежавате необходимите умения, за да го постигнете. Без абсолютно никакви съмнения. Именно по този начин отивате напред във времето и поемате контрола върху собствената си съдба, като същевременно култивирате вдъхновение.

9. Почитай твоята божественост.
Егото ви казва, че сте сбор от онова, което имате, което правите и което сте. Егото настоява, че сте отделно същество, че индивидуалността и тялото ви са вашата същност и че сте в съревнование с всяко друго его. Егото ви кара да вярвате, че винаги трябва да си отваряте очите за врагове. Егото ви казва също, че сте далеч от онова, което не притежавате и че трябва да изразходвате много енергия, за да го получите. Накратко то ви дели от първоизточника ви и ви кара да се чувствате безпокойни. Отдалечете егото от себе си. Спомнете си, че сте същество от светлина, появило се тук в точния момент. Тялото ви ще се оттегли отново в подходящ момент.  Помнете, че сте част от световното съвършенство. Част от вселенския разум, който поддържа всичко и всеки на тази планета. Живейте с тази мисъл.

10. Мъдростта означава да отбягваш всички мисли, които те правят по-слаб.
Идеята за 10-тата тайна Уейн Дайър взема от книгата "Мощ срещу сила: Скритите детерминанти на човешкото поведение" на американския учен  Дейвид Хокинс. Всяка ваша мисъл може да бъде оценена от гледна точка на това дали ви прави по-силни или по-слаби. След 20 год. проучвания Д-р Хокинс създава Карта на съзнанието, в която описва 17 нива, в които попада всеки от нас. Опитайте да отбягвате мислите, които ви правят по-слаби и ще опознаете истинската мъдрост! Още по тази тема можете да намерите тук: Карта на съзнанието.

Д-р Дайър ви приканва да прочетете десетте тайни с отворено сърце. По този начин ще се научите да изпитвате Божия покой, вътрешния мир, който е истинска дефиниция на успеха.

Информация за други книги на Уейн Дайър, издадени в България, можете да видите тук:

Книгите на Уейн Дайър

Вижте и няколко Статии за Уейн Дайър

 .